МОТИВИ към
ПРИСЪДА от 22.05.2019г.на
КРС по НОХД №197/ 2019г.
Повдигнато е
обвинение срещу М.Н.И. *** по чл.201 от НК за това, че на 04- 05.03.2018г. в
гр.Кърджали в качеството си на длъжностно лице- пълнач при обект бензиностанция
„Симекс- гр.Кърджали“, присвоил чужди пари в размер на 3736.48лв., собственост
на „Симекс“ЕООД- Кърджали, поверени му да ги пази и управлява.
Делото се
гледа по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие. На него подсъдимият И.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На тази база
и на основание чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на дееца без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на прокуратурата поддържа внесения обвинителен акт срещу подсъдимия И. за
извършено от него престъпление по чл.201 от НК. От събраните в хода на
производството доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че
подсъдимият е извършил посоченото в обвинителния акт престъпление като
фактическата обстановка е точно такава, каквато е описана в акта. При
определяне на наказанието на дееца следва да се има предвид обстоятелството, че
И. е признал вината си, чистото съдебно минало, съжалил е за стореното, както и
е възстановил част от присвоената сума. С оглед на това счита, че едно
наказание определено по правилата на чл.58а от НК в размер на 8 месеца
„лишаване от свобода“, чието изпълнение бъде отложено с изпитателен срок от 3
години, както и наказание „лишаване от право да упражнява определена професия
свързана с материалноотговорна и отчетническа длъжност“ за срок от 1 година, би
постигнало целите на наказанието предвидени в НК. В тежест на подсъдимия
настоява да се възложат и разноските по делото в размер на 234,60лв.
Подсъдимият М.И.
се признава за виновен и заявява, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти. В своя защита изразява съжаление за действията си, които направил преди
1 година. В последна дума моли съда за наказание „пробация“. Служебният му
защитник пледира, че с оглед пълните самопризнания на дееца и доказателствата
събрани по делото по един безспорен начин доказват вината на подсъдимия И.. Моли
съда при определяне на наказанието да има предвид, че се касае за млад човек,
който от лекомислие и младежка наивност е извършил престъплението, което се
потвърждава от факта, че част от присвоените пари са проиграни в хазартна зала
в гр.Пловдив. Настоява да се вземе предвид и съдействието на подсъдимия както
пред органите на досъдебното, така и в съдебно производство. Не на последно
място било, че той имал и чисто съдебно минало, както и че нямало данни той да
е с лоши характеристична данни по местоживеене. Моли съда да признае подсъдимия
М.И. за виновен в извършване на престъпление по чл.201 от НК и във вр.чл.55
ал.1 т.2 б.“б“ от НК да му наложи наказание „пробация“ със следните пробационни
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година,
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и
включване в курс за професионална квалификация“.
Съдът като
обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият М.Н.И., роден на ***г***, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Безспорно се
установи фактическата обстановка описана в обвинителния акт, а и предвид
разпоредбата на чл.372 ал.4 от НПК, както и признанието на всички факти от
подсъдимия, то съдът възприема нея, а именно: На 12.02.2018г. подсъдимият М.И.
бил назначен на работа в „Симекс“ЕООД- Кърджали като „пълнач“ на обект
бензиностанция „Симекс- гр.Кърджали“ разположен на *** в гр.Кърджали. Сключил
трудов договор № 134/ 12.02.2018г. с дружеството, представлявано от Р.Б. и
подписал длъжностна характеристика, съгласно която сред основните му задължения
е това да приема парични суми, да връща ресто и да издава касови бележки и
фактури; носи отговорност за констатирани липси на стоки, задължен е в края на
всяка смяна да отчита реализирания оборот от извършените продажби и носи
имуществена отговорност за разлики между реалните продажби и отчетената сума.
С работата
на бензиностанцията се занимавала реално двете дъщери на управителя Р.Б., а
именно свидетелките С.Ю. работеща като технически координатор и свидетелката Б.Ю.
работеща като счетоводител.
Обектът
работел без почивка. Смените в бензиностанцията били разпределени по следния
начин: редовна и дневна смяна от 08.00ч. до 17.00ч. и нощна смяна от 17.00ч. до
8.00ч. Принципно редовната смяна през периода от месец февруари до месец март
2018г. се изпълнявала само от свидетеля Ю.К. назначен на длъжност отговорник на
бензиностанцията, който почивал в събота и неделя. Други трима служители
пълначи работели по график, а именно два поредни дни дневна смяна, два поредни
дни нощна смяна и два поредни дни почивали. Когато обаче се случвало да бъдат
по- малко служители, то свидетелят К. се включвал в графика и на пълначите.
Редът за
работа в обекта бил следния: свидетелката Б.Ю. ходела на обекта всеки понеделник,
сряда и петък сутринта, за да инкасира оборотите като проверявала паричния
поток, взимала го и го носела в банка. При това тя пускала Z-отчет от касовия
апарат, с което го нулирала. Сверявала Z-отчета (или оборота, направен след
последното нулиране), с данните, записани в отчетни листове и с парите, събрани
в касата. В останалите дни от седмицата Z-отчетите се пускали от пълнача, който
застъпвал на работа за нощна смяна. Когато служителите трябвало сами да засекат
оборота, пускали Х-отчети, които показвали какъв е оборотът от последното
нулиране на касата чрез Z-отчет до момента. В края на смяната си пълначите
изготвяли отчетни листове, в които описвали данните от електронните броячи на
колонките за горива, като пресмятали продадените литри от всеки вид гориво и
отбелязвали тяхната обща продажна цена. В края на смяната си пълначът
преброявал парите от оборота пред следващия колега, който поемал на смяна,
описвал ги по номинал и брой банкноти, подписвал се на листа на описа и го
поставял заедно с парите в найлонов плик, който пускал в метална каса в
бензиностанцията. Следващият колега пускал Z-отчет или Х-отчет, в зависимост
коя смяна поема, и веднага правел контрол дали колегата му от предната смяна е
предал точната сума пари. При разминаване, уведомявал свидетелката Б.Ю.. Ако
при проверката на показателите записани в отчетните листове- Z-отчетът и
паричните суми в касата, се установи разлика, то свидетелката Б.Ю. веднага
разбирала от чий оборот е липсата. Случвало се е да липсват суми до около
50лева, но пълначите винаги са предупреждавали, че са взели някаква сума, при
което същата им била удържана от заплатите.
По принцип
ключът за касата се държал от свидетеля Ю.К., но за уикенда на 03- 04 март
2018г. той го бил оставил в бензиностанцията, тъй като на работа били само
трима служители като пълначи. Тогава пълначите знаели къде стои ключа.
На
03.03.2018г. подсъдимият М.И. бил дневна смяна, а след него застъпил свидетелят
Ю.К. за нощна смяна. На 04.03.2018г. дневна смяна бил третият пълнач, който не
е установен при разследването, а след това за нощна смяна застъпил отново подсъдимият
И..
На
03.03.2018г. в 16.08 часа бил направен дневен финансов Z-отчет, според който
оборотът за времето от сутринта на 02.03.2018г. до 16.08 часа на 03.03.2018г. възлизал
на 2055,71 лева, който период представлява такъв след последното нулиране на
касата. На 04.03.2018г. в 16,01 часа бил направен Z-отчет, според който
оборотът за последните 24 часа възлизал на 1458,73 лева.
На
04.03.2018г. подсъдимият М.И. дошъл на работа около 16,30 часа и застъпил на
смяна, която трябвало да приключи до 08,00 часа на 05.03.2018г. В тази смяна
той работел сам. При започване на работи на 04.03.2018г. в касата били оставени
и се намирали оборотните средства от предходния ден в размер на 2055,71 лева и
от 04.03.2018г. в размер на 1458,73 лева. От 16,30 часа на 04.03.2018г. до неизвестно
време преди 07,20 часа на 05.03.2018г., от продажбата на горива подсъдимият И.
направил оборот в размер на 222,04 лева. Преди да приключи смяната му и преди
да дойде колегата му в 07,20 часа, той отключил касата с оставения от свидетеля
К. ключ, взел оставените там пари от оборота от 03.03.2018г. и от 04.03.2018г.,
които се намирали в този момент в касата, в общ размер на 3514,44 лева, взел
оборота и от своята смяна в размер на 222,04 лева, след което заключил
бензиностанцията, оставил ключа пред един от прозорците й и си тръгнал, при
което заминал за гр.Пловдив.
На
05.03.2018г. в 07,20 часа свидетелят Ю.К. отишъл на работа в бензиностанцията
стопанисвана от „Симекс“ЕООД- Кърджали. Той намерил обекта заключен, с изгасено
осветление и неработеща, а подсъдимият М.И. го нямало там. След като първият
огледал бензиностанцията намерил ключовете за нея оставени под един от
прозорците. Като влязъл вътре първо проверил касата и в нея намерил само жълти
монети като ги нямало пликчета с оборотни пари и описите за тях. Веднага пуснал
Z-отчет от касата, от който установил, че оборотът за последната смяна,
направен от 16,01 часа на 04.03.2018г. до момента, бил в размер на 222,04 лева.
Подсъдимият М.И.
бил установен от полицаи на 05.03.2018г. в автобус на Автогара „Юг“ в
гр.Пловдив с дестинация към гр.Бургас. Той признал пред полицейските служители,
че взел парите от тридневния оборот на бензиностанцията на „Симекс“ ЕООД-
гр.Кърджали и с Протокол за доброволно предаване предал сумата от 1815,00 лева,
която била останалата част от парите, които взел от бензиностанцията. С
Постановление на Районна прокуратура- Кърджали тази сума била върната на
упълномощен представител на „Симекс“ ЕООД- гр.Кърджали.
Видно от
заключението на досъдебното производство съдебно- счетоводна експертиза общата
сума, която липсвала в бензиностанцията, възлиза на 3737,48 лева.
Настоящата
съдебна инстанция е одобрила съгласието на М.И. изразено по чл.371 т.2 от НПК,
тъй като неговото самопризнание се подкрепя от всички събрани по делото гласни
и писмени доказателства, които са еднопосочни, кореспондират си и взаимно се
допълват, а именно свидетелските показания на С.Ю., Ю.К. и Б.Ю.; от Съдебно- счетоводната
експертиза; както и от писмените доказателства- Трудов договор № 134/ 12.02.2018г.,
Справка по чл.62 ал.5 от КТ на НАП, Длъжностна характеристика на длъжността
обслужващ бензиностанция- газстанция връчена на 06.08.2015г., Дневни финансови
отчети за 03.03.2018г., за 04.03.2018г. и за 05.03.2018г., Протокол за
доброволно предаване от 22.03.2018г., Постановление от 17.05.2018г. на РП-
Кърджали за връщане на веществени доказателства, Протокол за оглед на
веществени доказателства от 09.05.2018г. ведно с фотоалбум, Протокол за
доброволно предаване от 05.03.2018г., Удостоверение за актуално състояние,
Правилник за вътрешния трудов ред на „Симекс“ЕООД, График на работното време
през месец март 2018г., Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №
117/ 09.03.2018г.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА: Повдигнатото обвинение по чл.201 от НК е за
престъплението длъжностно присвояване, в което непосредствения обект са
обществените отношения по пазене или управлението на чуждата собственост, които
осигуряват нормалното упражняване правото на собственост както върху движими,
така и върху недвижими вещи. Настоящата инстанция приема, че подсъдимият М.И. е
осъществил вмененото му деяние, поради следното: За да е налице престъпление по
смисъла на закона, следва деянието- действие или бездействие, да е осъществено
опасно, да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо. Като
разпоредбата на чл.201 ал.1 от НК определя длъжностното присвояване като
престъпление, чийто непосредствен обект е комплексен и включва два вида
обществени отношения- тези, които осигуряват нормалното упражняване на правото
на собственост върху движими или недвижими вещи. Освен тях, обаче, това
посегателство засяга и специфичните отношения по служба, в които участва субекта
на престъплението. Най- общо казано, от обективна страна престъплението по
чл.201 от НК се характеризира с няколко особености- отношението на субекта към
предмета на престъплението; предмет на длъжностното присвояване могат да бъдат
чужди пари, вещи или други ценности; изпълнителното деяние се характеризира с
противозаконно разпореждане с чужди пари, вещи или други ценности, т.е. то е
типично резултатно престъпление. Негов субект може да бъде само длъжностно лице
по смисъла на чл.93 т.1 от НК, а от субективна страна престъплението се
осъществява с пряк умисъл. В тази връзка съдът намира за необходимо да
отбележи, че съществено значение за основния състав на длъжностното присвояване
по чл.201 от НК има неговото изпълнително деяние- „присвои”, като въпреки, че с
Решение № 19 на КС от 1995г. е обявен за противоконституционен & 19 от ЗИД
на НК, ВД бр.50/ 1995г., с който се изменя и допълва чл.201 ал.1 от НК като
след думите „поверени му да ги пази и управлява” се добавя „като се разпореди с
тях в свой или в чужд личен интерес, не е внесено ново съдържание нито в
предмета, нито в изпълнителното деяние на това престъпление, затова и
практиката на ВКС не се е променила, т.е. в теорията и практиката е безспорно,
че „присвояването” е акт на противозаконно юридическо или фактическо
разпореждане с чуждо имущество в свой или в чужд интерес.
Действително
от събраните по делото доказателство се установява по безспорен начин, че
подсъдимият М.И. през инкриминирания период е притежавал качеството „длъжностно
лице” по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” от НК, тъй като му е било възложено срещу
заплащане да изпълнява длъжността „пълнач“ в бензиностанция „Симекс-
гр.Кърджали“ разположена в гр.Кърджаил на ***. И в това му качество на база Трудов
договор № 134/ 12.02.2018г. му е било възложено да приема парични суми, да
връща ресто и да издава касови бележки и фактури; носи отговорност за
констатирани липси на стоки, задължен е в края на всяка смяна да отчита
реализирания оборот от извършените продажби и носи имуществена отговорност за
разлики между реалните продажби и отчетената сума.
Установено е
също така по делото, че през 04- 05.03.2018г. подсъдимият И. в качеството си на
длъжностно лице е получил фактическата власт върху инкриминираната сума в
размер на 3736,48лв., предадени му да ги пази, тъй като пазенето на това
имущество е част от работата му по трудов договор, за който е бил нает. Като
безспорно тези вещи са чужди такива по смисъла на закона.
Налице е и
изпълнителното деяние на престъплението длъжностно присвояване, защото подсъдимият
М.И. се е разпоредила противозаконно с чужди движими вещи- пари, в свой личен интерес. Той е извършил този акт с
инкриминираните вещи така все едно е техен собственик и по този начин е
засегнал възможността на действителния собственик на предмета да се разпорежда
с него. Налице е както връчване на вещите на дееца И. чрез фактическото
предаване на парите, така и поверяването им да ги отчете пред свидетелката Б.Ю..
Самото даване на парите не е противоправно, а е налице предаване именно по
служба. Това е така, защото това действие не би било предприето, ако подсъдимият
И. не е заемал тази длъжност и не му е било поверено да изпълнява тази дейност.
Изпълнителното деяние на длъжностното присвояване е довършено, тъй като с
взимането им от касата и неотчитане на повереното чуждо имущество, деецът се е
разпоредил фактически с чуждите пари в свой интерес. В резултат на това чуждото
имущество- в случая парите, не могат да се използват по предназначение и с това
настъпва щетата на пострадалото юридическо лице.
До тук се
установи, че са налице признаците на деянието от обективна страна, по отношение
на обекта и на субекта му.
По отношение
на субективната страна то длъжностното присвояване е едно типично умишлено
престъпление и осъществяването му винаги трябва да е с пряк умисъл. В
настоящият казус у подсъдимия М.И. е имало съзнанието за това, че предметът на
престъплението са чужди вещи, че те са му поверени за пазене и управление,
както и за позволените действия, които може да върши с тях- в случая да изпълни
служебните си задължения като пази, отчете и предаде парите по съответния ред.
Освен това субектът е предвиждал, че в резултат на разпореждането вещите ще
преминат в негова полза, съзнавал е, че това излиза извън предоставените му
правомощия за разпореждане с предмета на посегателството. Това се доказа безспорно
както от самопризнанията на самия деец, така и от другите гласни и писмени
доказателства. Като той не е спазил предвидения за това ред и противозаконно се
е разпоредил с предоставените му чужди движими вещи, в което се заключава
престъпния резултат на деянието, а именно безвъзмездно и невъзстановимо
лишаване на собственика от вещите, които са предмет на престъплението, както и
в личното облагодетелстване на подсъдимия И. чрез разпореждането му в собствена
полза. От тук следва и прекия умисъл на дееца да свои предадените й пари, върху
които вече е имал фактическа власт и е можел да се разпорежда с тях. Следва да
се отбележи, че въпреки възстановяването на част от инкриминираната сума, то
деятелността на М.И. е била без намерение въобще да се връща или възстановява
полученото имущество. Това настоящата инстанция установи от действията на дееца
след присвояването.
ПО
НАКАЗАНИЕТО: То следва да бъде определено при условията на чл.58а,
ал.1 от НК предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. Съдът при
индивидуализацията на наказанието взе предвид следното- на първо място степента
на обществена опасност- висока, предвид характера на обществените отношения,
които се засягат, а именно нормалното упражняване на правото на собственост
върху движими вещи, факта на големия размер на причинената щета към
инкриминираната дата; на следващо място отчете и обществената опасност на самия
деец- средна предвид наличието на смекчаващи такива- чисто съдебно минало,
възстановяване на част от присвоената сума, изразеното съжаление, съдействието
за разкриването на обективната истина на досъдебното производство, счете че
чрез наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите
обстоятелства към минималния размер, а именно чрез наказание „лишаване от
свобода” за срок от 9 медеца, ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК. Така
определеното наказание съдът намали с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, поради
което наказанието, което следва да изтърпи е „лишаване от свобода” за срок от 6
месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така определеното
наказание бе отложено с изпитателен срок от 3 години, тъй са налице условията на
закона за това.
Съдът не
наложи лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 от НК, защото тази норма предполага
заемането на съответна обществена и държавна длъжност, а подсъдимият И. в
момента е безработен. Не наложи и наказание по чл.37 ал.1 т.7 от НК предвид
младата възраст на дееца и чистото му съдебно минало, поради което трябва да му
се даде шанс да се поправи.
Предвид
изхода на делото- осъдителна присъда, и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
възложи на подсъдимия М.И. направените по делото разноски възлизащи на 234.60лв.,
които да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: