Р Е Ш Е
Н И Е № 260599
гр.Пловдив,
28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 785/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Транс
Експо Маркет” ЕООД ЕИК *********, седалище гр.Пловдив, ж.к. Тракия, ул.Нестор
Абаджиев №55 срещу решение № 261906/31.12.2020г. по гр.д. № 7667/2020г. по
описа на РС Пловдив, с което е признато уволнението на И.С.С., ЕГН **********, извършено със Заповед № 49/30.04.2020г. на управителя на ТРАНС ЕКСПО МАРКЕТ ЕООД, ЕИК
*********, с която ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т.
12 от КТ, за незаконно и е
отменено. Възстановявен е И.С.С. на
заеманата преди уволнението длъжност „***”
в ТРАНС ЕКСПО МАРКЕТ ЕООД. Осъдено е ТРАНС ЕКСПО МАРКЕТ ЕООД да заплати на И.С.С. следните
суми: сумата от 3660 лева, представляваща обезщетение на основание
чл.225 ал.1 от КТ за периода 04.05.2020г. – 04.11.2020г., за който ищецът е
останал без работа вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2020г.,
до окончателното плащане на дължимата сума, както и да й заплати сумата от 1000
лева - разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението се
обжалва изцяло.
Решението
се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно
районният съд е възприел, че въвеждането на извънредно положение не води до
създаване на невъзможност от обективна страна на работодателя да осигури на
работника работата, определена при възникването на трудовото правоотношение.
Ноторно е известна заповед на Министъра на здравеопазването за налагане на
противоепидемични мерки. Сочи се, че основанието за уволнение по чл. 328, ал.
1, т. 12 от КТ се свърза с безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на
трудовия договор между страните, какъвто е настоящият казус. Сочи се, че това
основание за уволнение би било налице само тогава, когато не са налице другите
изрично посочени в закона основания за прекратяване на трудовите
правоотношения. Сочи се, че в изпълнение на задължението си за спазване на
законовата процедура при масово уволнение, работодателят е помолил
представителите на работниците и служителите и същите са информирали всички
служители в дружеството за причините, които ще доведат до масовото уволнение.
Причината им е разяснена. Ето защо се иска отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноските за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от И.С., чрез адв.Б.П., с който се иска оставяне на решението
на Районен съд - Пловдив в сила. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Предявени са обективно и субективно
съединени искове от въззиваемият И.С. с правна квалификация чл.344 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с
чл.225, ал. 1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Първата инстанция е приела от
фактическа страна, че ищецът И.С.С. е
работил по трудово правоотношение с ответника „Транс Експо Маркет” ЕООД на
длъжност „***“. Видно от трудов договор от 13.01.2014г. /л.3/ и допълнително
споразумение от 01.01.2020г. /л.4/. Със Заповед № 49/30.04.2020г., връчена на
30.04.2020г. на работника С., ТПО между страните било прекратено на основание
чл.328 ал.1, т.12 от КТ. Сочи се в заповедта, че причината за прекратяване на
договора е във връзка с извънредното положение в страната.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателят „Транс Експо Маркет”
ЕООД, че неправилно районният съд е възприел, че въвеждането на извънредно
положение не води до създаване на невъзможност от обективна страна на
работодателя да осигури на работника работата, определена при възникването на
трудовото правоотношение. В тази насока се сочи ноторно известна заповед на
Министъра на здравеопазването за налагане на противоепидемични мерки.
Обективната невъзможност за
изпълнение на трудовия договор от страна на работодателя, в казуса първо не е
фактически описана в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
второ не е доказана. По делото липсва и отговор на ответника по иска та поне
там да се посочи, как се схваща фактически от работодателя неговата обективната
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Във въззивната жалба се твърди,
че извънредното положение е довело до липса на възможност на работодателя да
осигури на работника работа, защото много предприятия в страната и чужбина
спрели работа и нямало поръчки за продукцията на работодателя. Като се
абстрахираме от факта, че така описаното попада под друга норма на закона
чл.328 ал.1 т.3 от КТ /намаляване обема на работата/, следва да се посочи, че тези
факти, въведени в процеса след отговора на исковата молба са първо недопустими
по правилото на чл.133 от ГПК, второ са недоказани.
Въззивният съд не приема тезата
на жалбоподателя за липса на задължение за доказване на тези факти, поради
тяхната всеизвестност /ноторна известност/. Наличието на извънредно положение
или въведени противоепидични мерки в страната не води автоматично до извода, че
всички търговски дружества спират търговската си дейност или намаляват обема си
на работа. Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците не налага на търговските предприятия да спират работа по време на
извънредното положение. Отклоненията в трудовото законодателство са дадени
най-вече в чл.7 от горния закон и са
свързани с възлагането от работодателя на надомна работа или работа от
разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато
това е невъзможно. А също и с възможността за предоставяне до една втора от
платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. Ето
защо принципно твърдените от жалбоподателя факти подлежат на изрично доказване
в процеса. При което
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразо и следва да се
потвърди.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Ето защо в полза на въззиваемия
И.С. следва да се присъдят
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК за направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд. По
договор за правна помощ /л.16/ са платени 1 200 лева от И.С..
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261906/31.12.2020г. по
гр.д. № 7667/2020г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА „Транс Експо Маркет” ЕООД ЕИК
*********, седалище гр.Пловдив, ж.к. Тракия, ул.Нестор Абаджиев №55 да заплати
на И.С.С., ЕГН ********** сумата от
1 200 лева за разноски за делото пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок, считано от 05.05.2021г. пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.