№ 4730
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110149231 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност с писмения отговор
ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51,
ал.2 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД обективно съединени искове, както
следва: 1/за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9531,89 лева,
представляваща главница по регресно вземане за ½ част от изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № *********, ведно с обичайните
/ликвидационни/ разноски по определянето му, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1216,55 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от
15.09.2023 г. до 18.08.2024 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.12.2022 г. в гр.София, на
ул.“**************“ е настъпило ПТП по вина на водача на МПС „Хонда ЦРВ“ с рег.
№ **************, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, който предприел необезопасена маневра за
излизане от паркомясто, без да се увери, че пътят зад него е свободен, поради което
реализира ПТП с движещият се по път с предимство л.а. „Волво“ с рег.№
**************, застрахован по застраховка „Каско“ в ищцовото дружество.
Поддържа още, че за настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен
1
протокол, а за причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана
ликвидационна преписка по щета № *********, по която бил извършен оглед и опис
на причинените щети. Ремонтът на увредения лек автомобил бил възложен на сервиз
на „Мото-Пфое“ ЕООД, доколкото увредения автомобил бил предмет на лизингов
договор, при 5-годишни условия на гаранционно ползване и изискване за поддръжка в
оторизиран доставчик на ремонтни услуги. След калкулиране на стойността на
ремонтните дейности, на сервиза, извършил ремонта била изплатена сума в общ
размер на 19 033,78 лева. Ищецът поддържа още, че предявил регресна претенция
срещу ответника за сумата от 9516,89 лева, представляваща ½ част от изплатеното по
щетата застрахователно обезщетение и за сумата от 15,00 лева ликвидационни
разноски, но тъй като ответникът отказал плащане с доводи, че няма данни за взето
административно-наказателно отношение спрямо виновния водач, обуславя правния си
интерес от предявените искове. Претендира и сторените в хода на производството
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ МПС за МПС „Хонда ЦРВ“ с рег.№ **************, но оспорва
механизма на настъпване на ПТП-то. В тази насока се излагат доводи, че двустранния
констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила относно
описаните в него обстоятелства за настъпване на ПТП, тъй като представлява частен
документ. Излага се твърдение, че ударът е бил непредотвратим за водача на
застрахованото в ответното дружество МПС, който не е имал възможност да предвиди
и предотврати настъпването на вредите. Ето защо се оспорват изложените в исковата
молба твърдения относно вината на последния. Излагат се доводи, че водачът на
застрахованото в ищцовото дружество МПС се е движел с несъобразена и превишена
скорост, което е допринесло да не може да се предотврати удара. Оспорва се и размера
на претендираното обезщетение с доводи, че по делото няма данни увреденото МПС
да е било в гаранция, а цените при които е извършен ремонта, значително надвишават
средните за пазара. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност – намаляване
размера на претендираното обезщетение. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно към датата
на ПТП-то правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ между
2
ищеца и увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
твърдения от ищеца причинител на вредата, извършеното от ищеца плащане към
сервиза извършил ремонта на застрахования при ищеца автомобил.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от
ответника писмени доказателства – полица за комбинирана автомобилна застраховка
„Автогрижа“, ведно с ОУ към нея, застрахователна преписка, платежно нареждане.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е
отразено, че на 07.12.2022 в 19:00 часа, на улица ************** в гр.София, между
превозно средство А - „Волво“ с рег.№ ************** и превозно средство Б -
„Хонда ЦРВ“ с рег.№ **************, е настъпило ПТП. В протокола е описано, че
ПТП-то е настъпило при тръгване от страна на водача на л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег.№
**************, обективирана е скица, описани са щетите и е подписан и от двамата
участници в ПТП, като водачът на превозна средство А е посочил, че вината е негова.
По делото са представени документите, съдържащи се в образуваната в
ищцовото дружество преписка по щета – искане за оценка на вреди, документи за
правоспособност на водача на увредения автомобил, както и за регистрация на
последния, протокол за оглед на МПС, опис – предложение за допълнителен оглед,
проформа фактури, фактура от 03.05.2023 г., ликвидационен акт, регресна покана.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от „Мото-Пфое“
ЕООД е, че през периода от 24.05.2018 г. до 23.05.2020 г. автомобил „Волво“ с рег.№
************** е бил в гаранция, предоставена от производителя, а през периода от
23.05.2020 г. до 22.05.2023 г. – в срок на удължена гаранция. Към удостоверението е
приложен застрахователен сертификат и извлечение от системата на производителя.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на двамата водачи,
участвали в ПТП-то – Б. Г. Л. и Л. Г. Г..
В показанията си св.Б. Л., след предявяване на протокола за ПТП заявява, че не
си спомня подробности за инцидента, но в този период от време е управлявал л.а.
„Хонда“. Има спомен за маневра назад, при която ударил друг автомобил, но нищо
повече.
В показанията си св.Л. Г. също не разказва подробности за ПТП-то, но
потвърждава, че подписът в протокола за ПТП е негов. Разказва, че автомобилът е бил
служебен и рядко го е управлявал.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, в чието
заключение вещото лице е посочило, че от доказателствата по делото може да се
допусне извод, че описаните щети по л.а. „Волво ХЦ90“ с рег.№ СВ4883 МН, са в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на
застрахователното събитие и последица от нега. При изчисляване на вредите вещото
лице е обективирало два варианта. При първи вариант се е ръководило единствено от
3
описаните в описа на претенция от 08.12.2022 г. увреждания по автомобила, като е
приело, че стойността им възлиза на сумата от 8929,79 лева с ДДС. При втория
вариант експертът е взел предвид и щетите, описани в издадените проформи фактури,
като е приел, че същите са на стойност 24 364,62 лева с ДДС. Съгласно заключението
автомобилът е бил в гаранционни условия, поради което ремонтът е извършен в
сервиз на официален представител. Вещото лице е посочило още, че от
професионална гледна точка, водачът на л.а.“Хонда ЦРВ“ не е изпълнил задължението
си да осигури видимост към пътното платно, в което е искал да навлезе с маневра
„движение на заден ход“, поради което поведението му е причина за настъпване на
процесното ПТП. При направените от експерта изчисления се установява, че водачът
на л.а. „Волво“ е могъл да възприеме движещият се на заден ход л.а. „Хонда“ едва,
когато е бил на разстояние 13 метра от мястото на удара, като водачът на последния до
момента на сблъсъка не е имал възможност да възприеме движещият се по пътното
платно л.а. „Волво“, т.е. ударът е бил непредотвратим. Изслушано в съдебно заседание
вещото лице пояснява, че посочените щети във втори вариант на заключението, са в
посока на удара и могат да бъдат получени по описания начин.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.411 КЗ:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и
механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане
стойността на вредите.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираното вземане.
Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят
за следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП-то
правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и
увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения от ищеца
причинител на вредата, извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил
ремонта на застрахования при ищеца автомобил.
Спорът между страните се концентрира върху механизма на настъпване на
ПТП-то и размера на дължимото обезщетение за причинените от същото вреди.
4
Действително, приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП,
е частен документ и се ползва само с формална доказателствена сила по чл.180
ГПК, като не обвързва съда. Следва да се има предвид, че подписаният между
участниците в ПТП двустранен протокол представлява доказателство за настъпване на
застрахователното събитие – по аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № І З - 41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд
(обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г.) действали към процесната дата. Законодателят е
предвидил изготвянето на ДКП да става при наличие на причинени само материални
щети и наличие на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата около
него. Настоящият състав намира, че при процесното ПТП не е била налице някоя от
хипотезите, установени в разпоредбата чл.125 ЗДвП при които службите за контрол на
МВР задължително посещават мястото на ПТП. С оглед предходното, съдът намира,
че представеният по делото двустранен протокол е документ годен да удостовери
настъпването на застрахователното събитие. Протоколът, доколкото е подписан и от
двамата участници в ПТП-то, следва да се приеме в тази част като частен
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила срещу водача
на горепосоченото МПС /застраховано в ответното дружество/, тъй като удостоверява
неизгодни за него факти.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че механизма на произшествието
е установен от описаните в ДКП обстоятелства и заключението на САТЕ. Относно
причините за настъпване на ПТП-то съдът възприема изцяло посочения в
заключението на САТЕ механизъм. Това е така, тъй като същото е изготвено от вещото
лице въз основа на анализ на доказателствата, както и неговите знания и опит.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Вземането на застрахователя
е за това, което дължи виновният водач на пострадалия при встъпване в правата му,
т.е. обезщетението се дължи с лихви и разноски. Настъпването на застрахователното
събитие е основание за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” в размер на действително причинените щети, които
съгласно изискването на чл.400, ал.2 КЗ се изразяват във възстановителната
застрахователна стойност.
5
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ и предвид трайната практика на ВКС,
обективирана в решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. І т.о. на ВКС; решение
№ 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г., I т.о. на ВКС; решение №79/2009 г. по т.д.
№156/2009 г., I т.о. на ВКС и решение №165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС,
т.о., при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество – чл.400, ал.1 от КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка – арг. от чл. 400, ал.2 КЗ.
С оглед предходното, при определяне на размера на обезщетението, съдът
кредитира заключението на автотехническата експертиза по втори вариант. Това е
така, тъй като видно от изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание е,
че когато автомобилът се разоборудва в сервиза, е възможно да се установят и други
увреждания. В конкретния случай експертът е обосновал извод, че описаните в
последствие в издадени профарма фактури увреждания, са в посоката на удара и могат
да бъдат получени по описания начин. От представеното по делото удостоверение,
издадено от „Мото-Пфое“ ЕООД, както и от заключението на САТЕ, безспорно се
установява, че автомобилът е бил в гаранционен срок, поради което е ремонтиран с
нови части.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде
уважена в пълния предявен размер от 9531,89 лева, в т.ч. 15,00 лева ликвидационни
разноски. Върху главницата се дължи и законна лихва, която следва да бъде присъдена
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.08.2024 г. до
окончателното изплащане.
По възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2
ЗЗД:
С оглед изводите за основателност на исковата претенция, следва да бъде
разгледано и предявеното с писмения отговор в условията на евентуалност възражение
за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
6
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване на
наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване, въпреки изричните
указания на съда в тази насока. По делото липсват доказателства, които да насочват на
поведение на водача на увредения автомобил, застрахован в ищцовото дружество,
което да е създало по-голяма вероятност за настъпване на вредите. Напротив, доводите
на ответника в тази насока бяха опровергани от приетото заключение на
автотехническата експертиза, съгласно което за водача на л.а. „Волво“ ударът е бил
непредотвратим.
С оглед предходното, настоящият съд намира възражението за съпричиняване за
неоснователно.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата,
не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл.86 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл.84 ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма
конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване
на поканата. По делото няма доказателства относно датата на получаване на
регресната покана от страна на ответника, поради което за начална дата на исковия
период е посочена датата, на която ищецът е получил отказ от страна на ответника за
плащане на застрахователно обезщетение – 15.09.2023 г. /л.53 от делото/. Изчислено
при предпоставките на чл.162 ГПК и с помощна на калкулатор за законна лихва,
находящ се на интернет адрес: www.calculator.bg, съдът определи дължимото
обезщетение за забава върху горепосочената главница и за периода от 15.09.2023 г. до
18.08.2024 г. /дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда/ в размер на
1216,55 лева, т.е. в претендирания от ищеца размер, поради което искът следва да бъде
уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените по производството разноски. В представения по делото списък
на разноските по чл.80 ГПК ищецът претендира разноски за държавна такса, депозити
за САТЕ и свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение. Следва да се има
предвид още, че съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът е този, който определя размера на
юрисконсултското възнаграждение в производството, поради което не е обвързан от
претендирания от страната размер. Ето защо и въз основа на горепосочената правна
норма, като взе предвид обстоятелството, че делото не е от фактическа и правна
7
сложност, а производството е приключило само в две открити съдебни заседания,
съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение, което ответникът
следва да заплати на ищеца – в размер на 100,00 лева. С оглед предходното ответното
дружество следва да заплати на ищеца разноски по производството в общ размер на
771,28 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68, на основание чл.411 КЗ сума в
размер на 9531,89 лева, представляваща главница по регресно вземане за ½ част от
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № *********, ведно с
обичайните /ликвидационни/ разноски по определянето му, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.08.2024
г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сума в размер на
1216,55 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за
периода от 15.09.2023 г. до 18.08.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати
на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68 сумата от общо 771,28
лева, представляваща направени разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8