РЕШЕНИЕ
№ 3770
гр. Варна, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110113788 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Я. М. П. и М. П. М. срещу К. П. С.,
-конститутивни искове с правно основание чл. 87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в нот.акт № *** на
Нотариус при ВРС, по силата на който ***С. П. /починал на 27.12.2020 г./ е прехвърлил на
сина си ответника К. П. С. КЪЩА И ДВОРНО МЯСТО с площ от 758 кв.м., находящи се в
***, представляващо парцел пл.№ *** по регулационния план на кв.**, при граници: от две
страни улици, парцели пл.№, № *** индивидуализирани в нотариалния акт/ и съобразно
действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 02.11.2010 г. представляващи
поземлен имот с идентификатор № ***с площ от 784 кв.м., находящ се в гр.***, номер по
предходен план - 407, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: поземлени имоти: ***ведно с находящата
се в имота жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор № ****, със застроена площ
от 102 кв.м., брой етажи - един, разположена в ПИ № ***, с административен адрес:
гр.Варна, район ***срещу задължението на ответника да гледа и издържа до края на живота
им баща си ****С. П. и третото ползващо се лице - майка си Я. П. до размера на
наследствената част на ищците, а именно по 1/3 идеална част от прехвърления имот за Я. М.
П., ЕГН ********** и М. П. М., ЕГН ********** или общо 2/3 идеални части от него.
-искане да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт за
удостоверяване право на сбственост върху недвижим имот №***. на Нотариус ***, рег.
номер 116 в КН, с който К. П. С. в признат за собственик на 2/3 ид.ч. от гореописания имот.
В исковата молба се излага, че ищцата М. П. М. е сестра на ответника К. С., а ищцата
Я. П. - негова майка, а двете ищци и ответника са наследници по закон на ***С. П., починал
на 27.12.2020 г. Поддържа се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора
от 23.04.1993 г., като не е полагал грижи за прехвърлителя и третото ползващо се лице,
както и не ги е издържал. Сочи се че през 2014 г. здравословното състояние на ***П. се
влошило рязко, към което синът му не проявил никаква заинтересованост и въпреки
промяната във физическото състояние на кредитора С. не помагал в пазаруване, приготвяне
на храна, почистване на дома, осигуряване на дрехи и т.н. излага се, че необходимостта С.
да полага грижи за баща си го озлобило -започнал многократно да обижда и псува баща си,
на няколко пъти упражнил физическо насилие, демонстрирал липсата на емоционална
1
връзка с него, често заявявал, че прехвърлителят не е негов биологичен баща.
Поддържа се, че отношението на ответника не било по-добро и към майка му-
ползващо се от договора лице. Конкретно се сочи, че от есента на 2015 г. ищцата Я. П.
заживяла в притежаван от нея апартамент, обитаван от ответника и семейството му, но
всекидневно била подложена на неуважително отношение от неговото семейство, често
била обиждана от снаха си, внучката й нямала развито емоционално и уважително
отношения към нея. Сочи се, че Я. П. помагала в домакинството на сина си, а не той на нея,
вкл. му давала мсечно по 500 лева от пенсията си, а с останалата сума –пазарувала. Излага
се, че ответникът не полагал грижи и за здравословното състояние на майка си, въпреки, че
тя имала сърдечна болест. Излага се, че през пролетта на 2022 г. ответникът нанесъл побой
на майка си, причинявайки й физически травми, с оглед на което на 19.5.2022 г. се изнесла
да живее при дъщеря си- другата ищца. Я. П. поддържа, че всъщност грижи за нея и ***П.
през годините е полагала другата ищца-М., която заплащала разходите за медицински
грижи, ток и вода били поети от молителката указвала на родителите си морална подкрепа.
С оглед на изложеното се сочи, че ответникът не е изпълнявал задълженията си и тъй
като имотът е бил индивидуална собственост на наследодателя, след неговата смърт
преживялата съпруга и двете му деца наследяват по равно, поради което за ищците е
наличен интерес да искат развалянето на договора до размера на наследствената им, част а
именно по 1/3 идеална част от прехвърления имот или общо 2/3 идеални части от него. Иска
се уважаване на претенциите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който поддържа, че предявените искове са неоснователни. Поддържа, че точно и в пълен
обем е изпълнявал задължения си по договора от сключването му до смъртта на
наследодателя, като след 19.05.2022 г. третото се ползващо лице отказва да приеме
изпълнение. Сочи се, че до 19.05.2022 г. Я. П. е обитавала едно жилище с ответника, но под
влияние на другата ищца се е изнесла от него. Излага се, че ответникът е бил силно
заинтересован от здравословното състояние и начина на живот на баща си, не е имало нито
ден, в който да не го е посещавал и носел храна, бащата е имал доверие на сина си и него е
упълномощил да се грижи за собствените му работи с пълномощно от 2004 г. Поддържа се,
че ***П. е страдал от параноидна шизофрения от 2005 г. и е провеждал редица лечения,
свързани с престой в болница, като във връзка с това заболяване изпадал във фантазии,
драматизиране, усещане за безизходица, налудничави идеи, вкл. мисъл за слагане край на
живота, които прояви са породени от несъществуващи събития и без никакъв повод. С оглед
на това състояние ответникът ходел всяка сутрин до къщата му, за да припомня и настоява
баща му да пие редовно лекарствата. Сочи, че полагал грижи и издръжка, което включва
осигуряване на храна, посещения на лекари, заплащане на данъците, не само за къщата, но и
за всички имоти на родителите си. Излага, че той е бил детето на което баща му е имал
доверие и което още от началото на 90-год. е полагало грижи за родителите, а сочи, че баща
му не е имал доверие и добри отношения с ищцата-негова дъщеря. Обяснява, че майка му е
заживяла при него, тъй като баща му е ставал много агресивен и е упражнявал физическа
насилие над нея, като факта, че Я. С. е заживяла при него свидетелствал за добрите им
отношения. Сочи се, че той е и сестра му имат спорове за други имоти, като последната
оказва влияние на другата ищца за водене на настоящото производство. Наведено е
възражение за погасяване по давност на иска по отношение на разваляне на договора,
поради неизпълнение на договора по-рано от пет години преди предявяване на исковете.
Иска отхвърляне на претенциите.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е конститутивен иск по чл. 87,ал.3 ЗЗД
С доклада по делото доказателствената тежест е разпределена по следния начин: в
тежест на ищците е да докажат, че са наследници по закон на лицето ***П. / поч. на
27.12.2020 г./ при квоти от наследството по 1/3 ид.ч.; че наследодателят е прехвърлил
процесния имот, на който е бил едноличен собственик на ответника срещу задължения на
последния да гледа и издържа прехвърлителя, както и третото ползващо се лице Я. П.; в
тежест на ищците е да докажат конкретните си твърдения, че ответникът е упражнил
физическо насилие по отношение на третото ползващо се лице и наследодателят; че
ползващото се лице е давало месечно сумата от 500 лв. на ответника като помощ в общото
2
им домакинство.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
изпълнявал поетите с процесния договор задължения за издръжка и гледане на
прехвърлителя и третото ползващо се лице в период поне 5 години преди смъртта на ****П.
по отношение на него и поне 5 години преди подаване на исковата молба по отношение на
ползващото се трето лице; да докаже възражението си, че ищцата Я. П. отказва гледане и
издръжка след 19.05.2022 г.; да докаже, че наследодателят е страдал от шизофрения, която се
е отразявала на възприятията му за действителност.
От фактическа страна:
От представения договор, обективиран в нотариален акт***. се установява, че ***С.
П. /починал/ прехвърлил на ответника К. П. С. свой собствен имот- къща и дворно място с
пространство от 753 кв.м., находящи се в *** представляващо парцел пл. номер VI-407 в
кв.22 по плана на кв. ***при граници: от две страни улици, парцели пл. №№ *** срещу
задължението, което поема К. П. С. по отношение на баща си ***С. П. и майка си Я. М. П.
да ги гледа и издържа до края на живота им, като им осигури: квартира, плодоползване на
имота, храна, лекарски грижи и всички необходимо за един сносен живот.
Видно от Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим
имот №***ответникът е признат за собственик въз основа на придобиване по наследство и
въз основа на договора за издръжка и гледане от 1993 г. на целия поземлен имот с
идентификатор ***в кв. „*** ведно с построената в него сграда с идент. ***.
Видно от представено удостоверение за наследници на ***С. П., починал на
27.12.2020 г. същият е наследен от Я. М. П.- съпруга, М. П. М. – дъщеря и К. П. С. – син.
Представено е медицинско удостоверение от 20.05.2022 г., съставено от д-р ***-
съдебен медик, за преглед на Я. П.. В удостоверението са отразени предоставените от П.
данни, че на 14.05.2022 г. във времето между 09.00ч.-09.30 ч. дома си е била бита от сина
си, който я стискал за горните крайници и блъскал главата й в стол. Лекарят е наблюдавал
над и във външния полюс на дясната вежда оток и жълтеникаво кръвонасядане с диаметър
около 3-4 см.; кръвонасядания от 4-5 см. по предно-вътрешната повърхност на лявата
мишница в горна трета; счупване и отсъствие на 2/3-ти от корона на втори горен ляв зъб.
Заключено е, че травматичните увреждания са в резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин.
Към исковата молба са представи 25 стр. от личен дневник на наследодателя, в които
се съдържат негови изявление за упражнено по отношение на него физическо насилите от
ответника; за твърдения на последния, че наследодателя не е негов биологичен баща;
изявления, че ответника не го посещава, а когато го посещава не му обръща внимание.
Записките съдържат записвания за ежедневни дейности на наследодателя вкл. през нощта,
негови мисли и възприятия за физическото му състояние, като част от страниците е
отбелязано, че касаят 2016г..
Към отговора на исковата молба са представени: епикриза на ****П. за болничен
престой в периода 14.11.2005г.-05.01.2006 г. с диагноза „параноидна шизофрения“ и
епикриза на ***П. от началника на „Нервно-психиатрично отделение“ за болничен престой
в периода 25.04.2006г.-15.06.2006 г. с диагноза: параноидна шизофрения. И двете е
посочено, че са снети данни от пациента за проблеми и притеснения във връзка с
отделителната система, проблеми със съня, суицидни и вина във връзка с неуспешни
строителни дейности на жилището му.
В първото по делото о.с.з. от ищците са представени „психиатрично освидетелстване“
от 19.12.2017 г. на ***П., в което е заключено, че към момента на изследването той е
психично здрав, дееспособен и адекватен да сключва сделки; психиатрично освидетелстване
от 12.12.2017 г. на ***П., в което е посочено, че не страда от психично заболяване и може да
разбира и ръководи действията си, да се грижи за себе си и имуществените си интереси, да
формира воля и да я изразява.
Представено е медицинско удостоверение от 2017 г. от съдебен лекар, за
наблюдавани от него преглед на Я. М. П. – оток на пети пръст на лявата ръка, ограничени и
болезнени движения в долната междуфалангеална става; по втори и трети пръст на лявата
ръка наблюдавани ожулвания., като е заключено, че се касае за счупване на горната фаланга
на пети пръст, навяхване и оток на същия пръст и описаните травматични увреждания могат
да се получат по твърдения начин – извиване на пръстите от съпруга й.
3
Към отговора на исковата молба са представени записки, за които се сочи, че са на
ищеца Я. П. във връзка със следваното от нея учение на „Свидетелите на Йехова“.
Ответникът е представил на л.131, л.135, л.136, л.137, л.138, л.139, л.141, л.146
квитанции за заплащане на данък „Сгради“ за имот в гр. Варна, ул. ***
Ответникът е представил на л.132-134, л.136, л.141 квитанции за заплащане на данък
„Сгради“ за имот в гр. Варна на ул. „Рашко Серафимов“ 2. За имота са представени и
разписки за заплащане на ел. енергия – л.140.
Ответникът е представил квитанции за заплащане и на данъци за имот в м. ***- л.142
и сл.
Във връзка с твърденията на ищеца М. М., че тя е полага грижи за майка си и баща са
представени писмени доказателства – л.208 и сл. от делото. Част от документите / фактури,
фискални бонове/ касаят период след м.05.2022 г., за който страните нямат спор, че ищцата
Я. П. е живяла при другата ищца след като е напуснала апартамента, обитаван от ответника.
/л.209-211/
Представени са 2 бр. фактури от 2016 г. за закупуване на слухов апарат, издадени на
ищцата Я. П. и съответни фискални бонове за тях.
Представени са квитанции за платени данъци за апартамент на ул. „Народни
Будители“, както и за други имоти, като в част от тях като заплащащ е посочен ищцата М.
М. /л.215/,.
От медицински документи –л.232-236 се установява, че ищцата Я. П. страда от
сърдечно –съдови заболявания вкл. към 2016 г. е била болнично лекувана.
От л.243-260 л. са представени фискални бонове за покупка на лекарства и
медицински пособия през 2020 г. /вкл. катетри, спринцовки, уринаторни торби,
компресивни чорапи/; на л.275-282 са представени рецепти за лекарства, предписани на
наследодателя за периода 2017-2020 г.; на л.283-338 са представени фискални бонове за
закупуване на лакарства, хранителни добавки и санитарни материали за 2017 г., 2018 г. и
2019г., от л.267-275 са представени амбулаторни листи и листи за платени прегледи от
медицински специалисти / съдов специалист и дерматолог/ на ***П. за периода 2017-2019г.
На л.340 и сл. са представени фактура за стойност на ВиК услуги и ел. енергия за
имота на **** вкл. констативен протокол от 17.11.2020 г. за подмяна на водомер, подписан
от М. М. – за потребител.
Във връзка с полаганите към наследодателя и третото-ползващо се от договора за
прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане са
разпитани общо шестима свидетели- по трима на всяка страна / в о.с.з. на 14.07.2023 г. и
03.11.2023 г./ По искане на ищците-*** д-р С. Г.. По искане на ответника –***.
В показанията си свид. ***, който се познава с наследодателя от 80-те години на XX
век, разказва, че последно видял ***П. няколко месеца преди да почине. След дългогодишно
прекъсване, възобновили контакт през 2019г. до смъртта на П. се видели 6-7 пъти. Дъщерята
на ***до информирала за смъртта му. Разказва, че ***се движел трудно, имал катетър,
налагало се да го придържа, за да не падне. ***се оплаквал от сина си – че не се грижел за
него и го ударил го веднъж, за която случка разказал на свидетеля като му казал, че тя се
осъществила 2016-2017 г. Разказва, че се запознал с ищцата М. през 2020 г., като два пъти я
сварвал в къщата като ходел при ***. Тя му носела лекарства, храна и му чистела.
В показанията си свид. ***/ семеен приятел на семейството на ищцата М. М./
разказва, че от детските си години се познава със синовете на ищцата М.. Неговите баба и
дядо живеят в къща в „***“ и в последните 5 години свидетелят често ходел там. Разказва,
че той лично с ищцата М. е носил храна и лекарства на дядо ****. След 2016 г., когато
ищцата Я. П. напуснала дядо ***и отишла да живее при сина си, ходел по 2-3 пъти
седмично при дядо ***вкл. с внука на последния – ****. С дядо ***се виждал по 5-6 пъти в
месеца, говорел си с него, като впечатленията му са че дядо ***бил „добре с разума си“ и
помнем дати и факти. Разказва, че е виждал ответника два пъти в живота си – на
абитуриентския бал на *** и един път в къщата на дядо ****около 2017г. При второто
виждане в къщата били той, М.,****, като К. отишъл само в двора да нахрани кучето, а дядо
***се възмутил, че не е отишъл да го види, както и че не полага грижи за него. Сочи, че М.
полага грижи за ***като да сготви и изчисти. Сочи, че дядо ***му разказал за случка от 2016
г., в която К. го бутнал на леглото. На въпрос на ответната страна отговаря, че на „Галата“
ходел с ищцата М. по 1-2 седмично, като се уговаряли по телефона, дали тя ще има нужда от
4
неговото съдействие. Сочи, че през 2018-2019 г. веднъж с неговата кола са водили дядо
***на лекар, защото имал катетър, който трябвало да се смени. Разказва, че в средата на
м.05.2022г., заедно с ****и М. се срещнали с баба Я. и видял три видими синини по ръката
й. Тя разказала, че три дни по-рано и бил нанесен побой от сина й, като разказала след
толкова време за случката тъй като се притеснява. Също разказала се, че след случката
гледала през деня да не е в апартамента, в който живее К. и се прибирала само вечер. От М.
и ***знае, че на следващия ден завели баба Я. на лекар вкл. си изкарала медицинско. След
тази случка баба Я. живеела в апартамента на М..
В показанията си свид. д-р Г. – личен лекар на дядо *** ищцата Я. П. разказва, че с
***се познавала от 2012 г., а с Я. от 1990 г. По отношение на ***разказва, че след влошаване
на здравословното състояние на ***, от 2014-2015 г. насам в продължение на 3-4 години, се
налагало той да ходи в кабинета и 1-2 месечно за смяна на катетър. В кабинет й ходел само с
М., К. не го придружавал. Контактувала с М., за да обясни какви грижи са необходими за
дядо ***, както и от нея получава обратна връзка за състоянието му. Описва, че ***бил с
приведена походка, движел се бавно, леко прегърбен, винаги хванат под ръка от другиго,
като рани по краката повлиявали на движенията му. След като той получил инсулт, М. и
съпруга й я завели в къщата на „Галата“ да го прегледа и знае, че те го прибрала в дома си
до смъртта му. Виждала М. със списък по който пазарува каквото е необходимо за дядо ***.
Не и е правило впечатлени ***да е неориентиран или да е имал халюцинации.
По отношения на ищцата Я. сочи, че тя страда от хронични кардиологични, като я в
посещавала винаги сама до 2022г., като в последната година и половина я води М.. Преди
около две години имало един случай, в който Я. отишла при нея с оплакване, че е била
ударена у дома, като не си спомня по коя част от тялото са били наранявания, но
оплакванията били скорошни- от ден-два. Издала й бележка, в която отразила
наблюдаваното й състояние в момента и я препратила към съдебен лекар. Разказва, че в
последните 4-5 г. Я. била последовател на „Свидетелите на Йехова“, носела книжки за
учените и учела от тях. Вярвала, че ще е по-добре, ако хората вярват в написаното в книгите,
че наближава края на света и вярващите в учението ще се спасят.
В показанията си свид. ***, приятел и колега на ответника от 2000г.. Сочи, че
познава неговите родители от 2002 г., откогато той започнал да прави ремонт на къщата в
„***“. Ходел да прави ремонти по къщата в периода от 2002г.-2018 г.почти всеки месец.
След 2018 г. ходел в имота с К. да пият бира в двора. Не е виждал други хора да ходят в
имота освен К.. В къщата живял бащата на К.. Сочи, че дядо ***има странни прояви като да
им казва да се пазят да не падне покрива без причина, а в последните години говорел
несвързано. Посочва, че не познава сестрата на К., като за първи път я видял пред съдебната
зала в о.с.з. предхождащо неговия разпит. В имота на „Галата“ не е виждал друг освен К. и
съсед на имота. Разказва, че К. често ходел с торби с храна при дядо ***. На въпроси на
ищците уточнява, че не е надничал в торбите, К. носел и била за тях като отидат. Не е
виждал в покупките да има лекарства, не се е случвало да трябва да водят дядо ****на
лекар, но понякога като звънял на К. той му казвал, че не може да отиде защото трябва да
ходи с баща си по болници. К. му се обаждал да отидат до „Галата“ да пият по една бира,
като се видят вече е напазарувал. Не знае дядо ***да е влизал в болница, не му е направило
впечатление нещо във физиката на дядо ***, не знае да е имал някакво тежко заболяване.
Разказва, че на 20.05.2022 г. срещнал баба Я. в „***“,казал, че чака К., тя му казала, че след
малко ще дойде, попитал я как е, казала, че е добре и му говорела за „някакви църковни
неща“, които не го интересували. Оттогава не я е виждал, като К. му казал, че е отишла да
живее при сестра му.
В показанията си свид. ***/собственик на съседен на процесния имот/ разказва, че
през 2012 г. купил съседен имот и от тогава общувал с К.. В къщата на „Галата“ живеел
дядо ***, той не бил много комуникативен. Като ходел в имота си, виждал К.. Случвало се
да вижда съпругата и дъщерята на К., но не е виждал сестра му. Последната видял за първи
път в предходното о.с.з. Дядо ***все правел нещо по къщата или градината и майсторили с
К. ремонтирали, боядисвали през 2016-2017г. Тогава направили и козирка над вратата, като
не му е направила впечатление да има друг човек да помага. Описва ***, като интровертен
възрастен човек, който прилича на К., но по-нисък, прегърбен, леко отнесен, „една идея по-
неподвижен от повечето хора на неговата възраст“.
В показанията си свид. ***, собственик на имота на у*** / съсед/, излага, че познава
5
ответника и неговите родители, като в къщата на ул. „*** е живял дядо ***, който много му
помагал през 70-те и 8-те год на 20 век. Разказва, че ***се затворил в себе си още през 90-те
години, когато претърпял голяма парична загуба. От 2002-2003 г. контактите му с ***много
се ограничили. В последните години много малко контактувал с него, като последния случай
бил през юни месец 2020 г., когато провели дълъг разговор, през който му направило
впечатление, че дядо Пенчо е с ясно съзнание вкл. му разказал, че паднал от дърво през
последната година, след което падане К. / ***/ му спасил живота. След като баба Я. се
изнесла от къщата, виждал К. да посещава баща си и го виждал да разтоварва нещо-
вероятно провизии. Понякога ***ходел по 2-3 пъти на ден, случвало се да е придружаван и
от съпругата си, но не е виждал други хора с него. Сочи, че К. е ловец и улова се
разпределял в семейството. Сочи, че отвентикът правил и ремонт на къщата. Разказва, че в
последните 5-6 години преди смъртта на ***не е виждал М.. Описва дядо ***като стар и
болен човек, но не се придвижвал трудно, имал енергия да мести разни строителни
материали. Сочи, че съседите знаели, че Пенчо има психическо заболяване, за което и К. му
казал. ***не му се е оплаквал от К. и не са обсъждали въпроса кой се е грижел за него.
От правна страна:
Видно от уговорките в договора от 1993 г., сключен между ***П. –прехвърлител и К.
С. – приобретател се касае за договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим
имот срещу задължението на приобретателя да се грижи и да издръжка, както
прехвърлителя, така и трето ползващо се от договора лице- ищцата Я. П..
Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя
по договора за издръжка и гледане не са определени в закона (договорът е ненаименован).
Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При
тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от
правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи,
дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в нотариалния акт
задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва
изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед
на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи
за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам. Определение № 147 от 9.02.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3734/2016 г., IV г. о., ГК/. Това становище намира приложение и в конкретния случай,
доколкото въпреки, че е посочено, че грижите и издръжката включват „квартира,
плодоползване, храна, лекарски грижи“ е посочено „и всичко необходимо за един сносен
живот“, т.е. обема на грижите не е ограничен до посоченото, а неизчерпателно е посочено
какво включват те с допълнение, че следва да са такива, че да се осигури сносен живот, т.е.
всички нужди на прехвърлителя и третото ползващо се лице.
Спорният по делото въпрос е дали К. П. е изпълнил задълженията си по процесния
договор.
Ответникът е навел възражение, че при формиране на извод по този въпрос съдът
следва да вземе предвид период от пет години преди предявяване на исковете, по което
съдът намира за неоснователно. Датата на предявяване на иска би могла да бъде решаваща
само по отношение на възражение за давност за погасяване на правото на иска за разваляне
на договора, каквото по съществото си наведеното възражение не е. Безспорно в съдебната
практика е, че искът за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане се погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано от всеки ден на
неизпълнение. Когато задължението за издръжка и грижи е прекратено със смъртта на някой
от прехвърлителите, правото на иск за разваляне на договора в съответната част от неговите
наследници се погасява с изтичането на 5 години от последния ден на неизпълнението, т. е.
от деня на смъртта / напр. решение № 346 от 4.10.11 г. по гр. дело № 341/10 г. на ІV г. о. на
ВКС. В случая няма спор, че предявени иск не е погасен по давност, доколкото
прехвърлителя е починал през 2020 г., а иска е предявен на 18.10.2022 г.
Действително с оглед направеното възражение за давност от ответника, с доклада по
делото съдът неправилно е указал на ответника, тежест да установи, че е изпълнявал поетите
с процесния договор задължения за издръжка и гледане на прехвърлителя и третото
ползващо се лице в период поне 5 години преди смъртта на ***П. по отношение на него и
поне 5 години преди подаване на исковата молба по отношение на ползващото се трето
6
лице. Въпреки това, от ответника са направени доказателствени искания и от съда са
събрани доказателства /писмени и гласни/ за изпълнение на договор от сключването му /
свидетелските показания не са ограничени за възприятия от последните години, а писмените
доказателства чрез които ответникът се стреми да доказва полаганите грижи в аспекта за
заплащане данъците за процесния имот и имоти на наследодателя се отнасят за период от
2006 г. насам/. Съдът не е ограничил процеса на доказване, който ответникът е следвало да
проведе, с оглед на което неточно разпределената доказателствена тежест от гледна точка
времето което следва тя да обхване, не е нарушило правото на защита на ответника.
В съдебната практика е прието становището /решение № 26/2009 г. на 2 г. о. по гр. д.
№ 5524/2007 г., решение № 70/2011 г. на 3 г. о. по гр. д. № 612/2010 г., решение №
82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., решение № 50238 от 13.01.2023 г. на 4 г. о. по гр. д.
№ 3424/2021 г. и др./, че обемът на алеаторните задължения на приобретателя следва да се
преценява след съпоставка на съдържанието на поетото задължение за грижа и издръжка с
конкретните нужди на прехвърлителя, при отчитане на възрастта му, физическото и
здравословното състояние през целия срок на изпълнение на задължението. Изхожда се от
правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи,
дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. То трябва да се
изпълнява цялостно и общо, ежедневно и в размер, съответстващ на вида и обема на
уговорените грижи и издръжка.
Основавайки се на тези критерии, настоящият състав намира, че ответникът не е
доказал в условията на пълно и главно доказване, че е полагал дължимите грижи за
прехвърлителя и третото ползващо се от договора лице.
Следва да се разясни, че пълното доказване / което ответникът следва да проведе в
настоящото производство/ е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването
или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълното доказване може да
бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките
доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към
основния факт / напр. непосредствени възприятия на свидетели/. Косвените доказателства
дават указание за основния факт само косвено – т. нар. индиции или доказателствени факти.
Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за
установяване на основния факт. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства
пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде
сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти,
наистина се е осъществил. Необходимо е от събраните доказателства, да може да се направи
единствено извод за факта, който се цели да се установи.
При характера на разпределената тежест на доказване на ответника ирелевантни се
явяват неговите твърдения, че наследодателя приживе не е изявявал воля да развали
договора, доколкото след смъртта му решението за упражняване правото на иск е на
наследниците, доколкото това право е наследимо; че сестра му е манипулирала майка му, за
да предяви последната иска или за целта на предявени искове – да бъде той имущество
ощетен. Не е предмет на доказване в настоящото производство в условията на пълно и
главно такова, че ищцата М. М. е полага всички необходими за родителите й грижи.
Полаганите от ищцата М. М. грижи за родителите й установени в условията на насрещно
доказване биха могли да доведат до съмнение, че брат й е полагал грижите, за които е поел
задължение с оспорения договор, което би било достатъчно за извеждане на извод за
неизпълнение от страна на ответника на договора, при което последният да подлежи на
разваляне.
По отношение на въпроса за грижите и издръжката за *** П.:
На първо място следва да се посочи, че за определяне обема на дължимите грижи към
прехвърлителя съдът съобразява доказателствата по делото за здравословното състояние на
П.. От показанията на д-р Г. в съвкупност с писмените доказателства – медицински
документи за прегледи и фискални бонове за покупка на лекарства и медицински
консумативи, съдът приема, че за периода от около 2014г.-2015 г. ***П. е бил със влошено
физическо здравословно състояние – проблеми с отделителната система, наложили
поставянето и поддържането на катетър и свързани с тях усложнения със съдовата система и
кожата. Тези заболявания са налагали продължителни периодични грижи вкл. регулярни
посещения при лекар за ежемесечни манипулации и разходи за лекарства.
7
По отношение на въпроса за психическото състояние на П., който е особено спорен
между страните, след анализ на писмените доказателства и гласните такива, съдът намира,
че не може да се направи категоричен извод, че П. е страдал от психично заболяване, поради
което да не е могъл да разбира постъпите си или да ги ръководи. Въз основа на
доказателствата може да се приеме, че същия е изпитвал психически състояния въз основа
на които се е вглъбявал в определени проблеми - като ремонта на къщата си или тежкото си
здравословно състояние. Не може да се пренебрегне напредналата възраст на наследодателя,
който е починал на 83 г., която неминуемо води до изменения в способността за запомняне
или възпроизвеждане на информация. Без да е необходимо в настоящото производство с
категорично да се установява наличието или липсата на конкретно заболяване, съдът
намира, че лабилното на моменти психическо състояние на П. е изисквало още по-
задълбочени и постоянни грижи, които е следвало да престира най-вече ответника като
приобретател по договора за прехвърляне на имота срещу гледане за издръжка, но и ищцата
М. М. като негова дъщеря, която да изпълнява нравствения си дълг за грижа към родителя.
Прехвърлителя освен специфичните нужди от грижи и издръжка поради
здравословното си състояние / физическо и психическо/ е имал и обичайните за всеки човек
нужди от храна, подслон, облекло, режийни разходи и пр. Всички тях е следвало да
задоволява ответника.
Съдът намира, че най-вече показанията на свидетелите са свързани с доказване
изпълнение на договорните задължения на ответника, доколкото представените от него
писмени доказателства касаят единствено заплащане на данъци за процесния имот и други
семейни имоти, които не са в състояние да обусловят извод, че той е изпълнявал
задълженията си. Заплащането на данъка за процесния недвижим имот е лично задължение
на ответника в качеството му на собственик на имота по силата на договора от 1993 г.,
който поражда вещно-прехвърлително действие със сключването си, поради което и съдът
не го възприема като изпълнение на договора. Заплащане на данъци за други имоти,
притежавани от прехвърлителя, съдът също не възприема за вид изпълнение на договора,
доколкото такова задължение не се включва в задълженията за издръжка и гледане, чиито
обхват бе очертан по-горе.
От показанията на свидетелите, разпитани по искане на ответника, че установява, че
той постоянно и често посещава процесния имот, в който до смъртта си е живял
прехвърлителя. Чрез ползването на имота до смъртта на прехвърлителя ответникът е
изпълнил задължението си да му осигури жилище. Показанията на свид. ***и ***са в
посока, че при посещенията на имота К. е носил на баща си хранителни продукти, но съдът
не ги намира за достатъчно конкретни – свид. ***изказва предположение, че ответникът е
носил „провизии“, но наблюденията му са от неговия имот- съседен на процесния.
Показанията на свид. ***в частта за носените хранителни продукти също не са конкретни,
като той изказва предположение, че К. е носил храна, но и сочи, че част от покупките на К.
са били за него и свидетеля, които са ходели да пият бира в двора на имота. От показанията
на свид. ***се установява, че ответникът не е пазарувал лекарства за баща си.
Част от показанията на доведените от ответника свидетели ***, ***и ***установяват,
че К. е извършвал и ремонти в имота вкл. по къщата, който факт съдът намира за доказан, но
тези действия представляващи усилия за подобряване битовите условия на прехвърлителя /
тъй като го ползват като живеещ в имота, въпреки че последния е собственост на ответника
след 1993г./ не изпълват изискванията за грижи за дядо ***, с оглед необходимия обем на
последните произтичащ от здравословното му състояние. Като цяло, съдът намира, че
показания на водените от ответника свидетели не са непосредствени за отношенията между
ответника и баща му, както и по въпроса какви грижи са полагани от първия към втория.
Двама от свидетелите са собственици на съседни за процесния имоти, като техните
наблюдения са много откъслечни и разпилени в годините, като никой от тях няма подробни
впечатления от начина на живот на дядо ***. Третият свидетел е приятел на ответника,
който също, въпреки че е посещавал имота многократно по повод извършените строителни
дейности, няма конкретни впечатления за относими обстоятелства. Показанията на
последния не могат да бъдат и ценени изцяло, доколкото разкриват несъответствия с други
доказателства напр. за външния вид на дядо ***, който описва по противоречив на всички
останали свидетели начин.
При установеното влошеното здравословно състояние на дядо ***, решаващо
8
значение за извода на съда, че ответникът не е престирал необходимите грижи и издръжка,
са доказателствата, че активна роля за задоволяване на нуждите от медицински грижи на
дядо ***има неговата дъщеря –ищцата М. М.. Както бе посочено по –горе върху последната
тежи нравствения дълг да полага грижи за родителите си, но той при наличието на
процесния договор и изрично поетото задължение от ответника да се грижи и издържа баща
им, отстъпва като дължими интензитет и обем на грижите. При наличието на процесния
договор, основните грижи следва да бъдат полагани от ответника, който отговаря и за
издръжката на родителите си.
От съвкупния анализ на доказателствата се установява, че именно ищцата М. М. е
поела медицинските грижи за баща си, като от показанията на д-р Г., които кореспондират с
писмените доказателства се установява, че от 2014 г. до смъртта му, ищцата е придружава
баща си при всички посещения при личния му лекар, набавяла е необходимите лекарства,
провеждала е необходимото наблюдение на на състоянието на П. и е изпълнявала
лекарските предписания. Посещения при личния лекар са били изключително чести- всеки
месец или по-често, поради необходимостта да се извършва смяна на катетъра, поставен на
дядо ***. Съдът дава вяра изцяло на показанията на д-р Г., като отчита, че тя е
незаинтересовано от хода на производството лице, показанията й са последователни,
вътрешно непротиворечиви и се отличават с достоверност към момента на депозирането им.
Съдът намира, че от показанията на свид. ***и свид. ***се установява, че М. М. е
посещавала баща си в къщата и съотв. е полага грижи за неговата прехрана и добро битово
съществуване. Показанията на двамата свидетели кореспондират помежду си и не се
изключват от показанията на свидетелите на ответника. Последните разказва, че не са
виждали други лица от освен К. и семейството му, но се опровергават от способността на
свидетелите на ищците са опишат разположението на къщата и да опишат външния вид на
дядо ***, което доказва, че те са посещавали имота и действително са се срещали с
наследодателя. Действително в показанията на свид. Стефанов е налице несъответствие в
честотата на посещенията на къщата от него и М., но тези несъответствия не са решаващи,
доколкото както бе посочено за самия факт на посещенията показанията кореспондират с
тези на Крачунов, а честото им не е от съществено значение, доколкото не в тежест на
ищцата е да доказва определен обем на престацията.
В обобщение, съдът намира, че ответникът не доказа в условията на пълно и главно
доказване да е престирал необходимите грижи и издръжка за баща си ***П. с оглед
конкретните нужди на последния и особеното му здравословно състояние. Същевременно
ищцовата страна проведе насрещно доказва като установи, че дъщерята на прехвърлителя е
полага значителни с оглед интереса на последния грижи, като му е осигурявала
медицинските грижи от които се е нуждаел и съпътстващите ги разходи.
По отношение на въпроса за грижите и издръжката за Я. П.:
От събраните в хода на производството гласни доказателства се установява, че П. е
живяла в общо жилище с ответника и неговото семейство до м.05.2022 г. Ответникът не е
провел доказване на твърденията си, че до този момент е осигурявал всичко необходимо за
издръжката на майка си, но последната не е ангажирала доказателства, от които да се
установи, че тя самата е поемала издръжката си или други лица са се грижили за нея /
насрещно доказване/, съобразно твърденията си в исковата молба. Чрез показанията на д-р
Г., която излага за вярванията на П. през последните 5-6 години, свързани с учението
„Свидетелите на Йехова“ се цели да се установи, че възрастната жела е била самотна, като
индиция, че за нея не са полага грижи от сина й, но съдът не приема религиозната
ориентираност на П., като доказателство за липса на грижа. Интересът и следването на
учението на което П. е била последовател, за които факти между страните няма
доказателства, може да са породени от различни фактори, като по делото не се установява
конкретната причина за същите. Ако това учение проповядва крайни идеи, които децата на
П. не са споделялите и дори са определяли като вредни нея, тяхно задължение е било да
обърнат повече внимание на емоционалното й състояние, като това задължение не може да
се вмени само на ответника.
Както бе посочено, от ответника не са ангажирани конкретни доказателства, че
докато е живял в едно домакинство с майка си е полагал необходимите грижи и й е
предоставял издръжка.
Съдът обаче не намира за доказано, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
9
договора за полага на грижа от етично –нравствената им страна, която съдът намира, че
включва пълното въздържане от упражняване на всякакъв вид насилие към ползващите се от
договора лица. Ищците са ангажирали гласни доказателства и писмени такива / медицинско
удостоверение от съдебен лекар/ с цел установява на извършено физическо насилие от
ответника по отношение на майка им. Съдът намира, че тези доказателства не установяват
такъв акт. Гласните показания както на свид. ****, така и на свид. Г. касае период от
няколко дни след евентуалната случка, а от медицинското удостоверение се установява, че
от лекаря са наблюдавани определени наранявания, но то не е доказателство нито за
времето, нито за начина на настъпване на същите. Медицинският документи би могъл да
бъде ценен в съвкупност с други доказателства от които да се установява начина на
настъпване на уврежданията.
Безспорно е между страните, че след м.05.2022 г. ищцата П. не живее при ответника,
а при втората ищца, като във връзка с това обстоятелство, ответникът е навел възражение за
липса на съдействие от майка му като ползващо се по договора лице, поради което и не
може да изпълнява задълженията си по него.
Действително изпълнението на договора в натура изисква и съдействие от страна на
кредитора. Когато последният не оказва съдействие за изпълнение на задължението,
длъжникът има право да трансформира задължението за гледане и издръжка в паричен
еквивалент и да изпълнява задължението си чрез заплащане по установения ред на
съответна сума, като не трябва да чака решение за трансформация /решение № 178 от
20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г. на 3 г. о. на ВКС/.
Дори да е налице отказ за съдействие от ползващото се лице, то приобретателят, за да
е изправна страна, следва незабавно да поиска от районния съд трансформиране на
задължението в натура в паричен еквивалент, като в противен случай неоправданият отказ
на прехвърлителя да приеме грижи и издръжка в натура, освобождава длъжника от
последиците на собствената му забава. Дори и да е налице липса от съдействие на длъжника
за изпълнението, ако приобретателят не е поискал незабавно от съда трансформиране на
натуралното задължение в парично, то договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и
гледане подлежи на разваляне /В този смисъл решение № 166/20.03.1997 г. по гр.д.№
204/1996 г., ІІ Г.О. на ВКС./ Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото
съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да
продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на
кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае
производството за трансформация на задължението за издръжка /вж.решение по гр.д.№
1313/2009г.н ІV г.о./ Решение № 163/07.10.2019г., гр.д.№ 229 по описа за 2019г. на ІІІ г.о.,
ВКС/.
Доколкото от представените от ищците писмени доказателства се установява, че след
м.05.2022 г. ищцата П. е имала нужда от медицински прегледи и са извършвани разходи за
такива, от показанията на свид. Г. се установява, че тя има хронични сърдечни заболявания,
касае се за възрастен човек, който има обичайни разходи за храна, облекло и пр., съдът
намира, че П. е продължила да има нужда от гледане и издръжка и след м.05.2022 г. Фактът,
че П. се е изнесла от обитаваното от ответника жилище или че в техните отношения е
настъпило отчуждаване, не освобождава ответникът от задълженията да я гледа и издържа.
Ответникът не е твърдял и не е доказал задълженията по договор по отношение на майка му
да са трансформирани в парични или да е продължил да ги изпълнява като парични по своя
преценка след м.05.2022 г., поради което и съдът намира, че той е в неизпълнение и по
отношение задължения, които има към третото ползващо се лице по договора. При този
извод, в съвкупност с извода, касаещ неизпълнението на задълженията към прехвърлителя
по договор от 1993 г., съдът намира, че предявените искове за развалянето на договора
подлежат на уважаване.
Направено е искане по чл.537, ал.2 ГПК
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г.,
ОСГК, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални
актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху
недвижим имот. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния
нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този
10
нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на
съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на третото лице по
отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт
следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален
акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което
се признават правата на третото лице.
Доколкото съдът намери конститутивните искове по чл.87, ал.3 ЗЗД за основателни за
2/3 ид.ч от правото на собственост за имота, за който ответникът се е снабдил с констативен
нотариален акт, съдът намира, че при приложение на цитираното тълкувателно решение
констативния нотариален акт от 2010 г., с който ответникът е признат за собственик на
целия имот на ул. „Кап. Рашо Серфимов“ 2 следва да се отмени до 2/3 ид.ч.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат ищците.
Те претендират и са доказали заплащане на 242,92 лв.- държавна такса, 10 лв.-
държавна такса за 2 бр. съд. удостоверения, и 3500 лв. - адвокатско възнаграждение / по
1750 лв. за всяка от ищците, което е отразено в договора за правна помощ и защита/.
Заплащането на адвокатското възнаграждение се доказва от представени преводно
нареждане и вносна бележка /л.384-385/.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ла.5 ГПК, което съдът намира за
неоснователно по следните съображения. Цената на исковете се определя от данъчната
оценка на имотите и съобразно представено удостоверение на л.55 / съобразно предявения
от всеки ищец иск за 1/3 ид.ч./ е в размер на 12145,80 лв. се всеки от ищците. Минималния
размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на
1493,05 лв. Съдът съобразявайки фактическите и правната сложност на делото и конкретно,
че се касае за иск за разваляне на договор за прехвърляне на вещно право, че по делото е
събран значителен доказателствен материал вкл. са разпитани шестима свидетели, както и
че са проведени три открити съдебни заседания и вземайки предвид, че претендираното
възнаграждение не надхвърля значително минималния размер / около 12%/, съдът намира,
че то следва да се присъди изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски за съдебното
производство в общ размер от 3752,92 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, по исковете на Я. М. П., ЕГН: ********** и
М. П. М., ЕГН: **********, и двете със съдебен адрес: гр. *** срещу К. П. С., ЕГН:
**********, адрес: гр. *** договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка, обективиран в Нотариален акт № *** на Нотариус при ВРС, по силата на който
***С. П. /починал на 27.12.2020 г./ е прехвърлил на сина си -ответника К. П. С. КЪЩА И
ДВОРНО МЯСТО с площ от 758 кв.м., находящи се в *** представляващо парцел пл.№**
по регулационния план на кв.***, при граници: от две страни улици, парцели пл.№, *** /
индивидуализирани в нотариалния акт/ и съобразно действащата кадастрална карта,
одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение от 02.11.2010 г. представляващи поземлен имот с идентификатор №
***с площ от 784 кв.м., находящ се в гр*** номер по предходен план - 407, трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при съседи: поземлени имоти: *** ведно с находящата се в имота жилищна
сграда - еднофамилна, с идентификатор № ***, със застроена площ от 102 кв.м., брой
етажи - един, разположена в ПИ № ***, с административен адрес: гр.*** срещу
задължението на ответника да гледа и издържа до края на живота им баща си ***С. П. и
третото ползващо се лице - майка си Я. М. П. до размера на наследствената част на
ищците, а именно по 1/3 идеална част от прехвърления имот за Я. М. П., ЕГН
********** и М. П. М., ЕГН ********** или общо 2/3 идеални части от него.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за удостоверяване право
11
на собственост върху недвижим имот №***, с който К. П. С., ЕГН: **********, адрес: гр.
*** в признат за собственик на КЪЩА И ДВОРНО МЯСТО с площ от 758 кв.м., находящи
се в *** представляващо парцел пл.№*** в кв.22 по регулационния план на кв.***, при
граници: от две страни улици, парцели пл.№, № ***/ индивидуализирани в нотариалния акт/
и съобразно действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 02.11.2010 г.
представляващи поземлен имот с идентификатор № ***с площ от 784 кв.м., находящ се в
гр.***, номер по предходен план - ***, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: поземлени имоти:
*** ведно с находящата се в имота жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор №
***, със застроена площ от 102 кв.м., брой етажи - един, разположена в ПИ № ***, с
административен адрес: гр.*** за 2/3 ид.ч. от гореописания имот.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, К. П. С., ЕГН: **********, адрес: гр. ***
да заплати Я. М. П., ЕГН: ********** и М. П. М., ЕГН: **********, и двете със съдебен
адрес: ***сумата от 3752,92 лева – разноски в съдебното производство
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12