Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Харманли, 19.04.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Харманлийският районен съд, в публично заседание на първи април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Атанасова
при участието на секретаря Антония Христова и в присъствието на прокурора …............, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 76 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно, субективно и
комулативно съединени искове, от които първият за сумата 735 лв. – обезщетение
за неползван редовен платен годишен отпуск за 2016 и 2017 г., който намира
правно основание в чл.224 от КОДЕКСА НА ТРУДА, вторият иск е за сумата 630
лв. – неизплатени трудови възнаграждения за месец ноември и месец декември 2017
г., който намира правно основание в чл.128 т.2, вр. чл.242, вр. чл.124 от
КОДЕКСА НА ТРУДА, третият иск е за законна лихва върху главниците, считано от
15.12.2017 г. до окончателното им изплащане с правно основание чл.86 от ЗАКОНА
ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ.
Ищцата Т.М.Й.,
ЕГН ********** ***, чрез адвокат Т.Д. ***, съдебен адрес и адрес за
призоваване: гр.Харманли, пл.”Възраждане” № . твърди, че е работила при
ответника на трудов договор, сключен на 11.04.2016 г. Последният бил прекратен
по взаимно съгласие на 15.12.2017 г. Полагала труд при този
работодател за 1/една/ година, 9/девет/ месеца и 4/четири/ дни. През този
период не ползвала полагащия и се платен годишен отпуск, определен в
трудовия и договор на 20/двадесет/ дни годишно. Обезщетение за същия не и било
заплатено и при прекратяване на трудовия договор. Пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж, платения отпуск е в размер на
35/тридесет и пет/ дни. Съгласно чл.177 от КТ дължимата сума възлизала в размер
на 735 лв./седемстотин тридесет и пет лева/. Не и било заплатено и трудовото
възнаграждение за месец ноември и декември, съответно до 15.12.2017г. в размер
на 630 лв. /шестстотин и тридесет лева/
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да и заплати сума в размер на 735 лв./седемстотин тридесет и пет
лева/, представляваща неизплатено обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск за 35/тридесет и пет/ дни за 2016 и 2017 г., ведно със
законна лихва, считано от 15.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и
да осъди ответника да и заплати сума в размер на 630 лв/шестстотин и тридесет
лева/ трудово възнаграждение за месец ноември и месец декември 2017 г., ведно
със законна лихва, считано от 15.12.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Моли да и бъдат присъдени и деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил
отговор от ответника „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ИЗИ
КОРЕКТ” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Харманли,
ул.”Хаджи Димитър” № .8, представлявано от В.Д.О., чрез адвокат Г.Р. ***, със съдебен адрес и адрес за
призоваване: гр.Харманли, пл.”Възраждане” № ...
Счита, че предявеният иск е недопустим и
неоснователен. Оспорва изцяло така предявения иск и всички твърдения посочени в
него.
Оспорва твърдението, относно времето, през което
ищцата е полагал труд при ответника, а именно че същата е полагала труд за
период от 1 година 9 месеца и 4 дни. Оспорва твърдението, че ищцата не е
използвала полагащият й се платен годишен отпуск, определен в трудовият договор
на 20 (двадесет) дни годишно. Оспорва, че на ищцата не й е заплатен полагащият
й се годишен платен отпуск. Оспорва твърдението за време, което се признава за
трудов стаж. Оспорва претендираното от ищцата съгласно чл.177 КТ
възнаграждение. Оспорва твърдението, че за месец ноември 2017г. не е заплатено трудово
възнаграждение. Не оспорва твърдението, че за месец декември 2017 г. не е
изплатено трудовото възнаграждение на ищцата в размер на 282.80 лв. с
начисленията, от които удръжки 67.53 лв. и за получаване- 215.27 лв.
Между страните по делото има сключен трудов договор
на 11.04.2016 г. Същият бил прекратен по взаимно съгласие на 15.12.2017 г.
Съгласно чл.351 от КТ за трудов стаж се счита времето, през което работникът
или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е
предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е
работило като държавен служител. В конкретният случай съгласно чл.355 от КТ,
ищцата е полагала труд при ответника за период от 1 година 8 месеца и 4 дни. От
11.04.2016 г. (датата на сключване на трудовият договор) до 15.12.2017
г.(датата на прекратяването му) ищцата е използвала целият си общ платен
годишен отпуск за целият период на действие на трудовият договор, в общ размер
на 33 (тридесет и три) дена, както следва:
1. 3а 2016 г. - 6
(дни), считано от 15.08.2016 г., поискани
с заявление от 11.08.2016 г. и
разрешени със заповед № 3/12.08.2016 г.,
-7
(дни), считано от
17.07.2017 г., поискани с
заявлени от 13.07.2017 г. и разрешени със заповед № 9/14.07.2017 г.
2. 3а 2017 г. -10 (десет) дни, считано от
17.04.2017 г., поискани от ищцата със завление(молба) от 13.04.2017 г. и
разрешени от ответника със заповед № 6 от 13.04.2017 г.
-10(десет) дни, считано от 01.05.2017 г. поискани
от ищцата със завление(молба) от 28.04.2017 г. и разрешени от отвеника със
заповед № 7 от 28.04.2017 г.
За времето, през което ищцата е
използвала годишният си платен отпуск (подробно описан по-горе) ответникът е
заплатил изцяло на ищцата полагащото и се възнаграждение, съгласно чл.177 КТ, съгласно ведомости за съответният месец. В този случай не се дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради използването му и
поради изплащането му.
Трудовото възнаграждение за месец ноември 2017 г. е
заплатено изцяло от ответника на ищцата по делото в размер на 462.76 лв.,
удръжки 110.51 лв., получени 352,25 лв. - съгласно
ведомост от месец ноември 2017 г. на дружеството
работодател и ответник по делото, подписана от ищцата Т.Й., от гл. счетоводител
на дружеството и от управител.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 11.04.2016 г. „ЗАЛОЖНА
КЪЩА – ИЗИ КОРЕКТ” ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление гр.Харманли, ул.”Хаджи Димитър” № .., представлявано
от В.Д.О. – управител и Т.М.Й., ЕГН **********
*** са сключили Tрудов договор № 2/11.04.2016 г. на
основание чл.70 ал.1 от КТ. Ответното дружество е възложило на ищцата, а тя е приела от
12.04.2016 г. да
изпълнява длъжността „комисионер заложни къщи”.
Трудовият договор е сключен с клауза за изпитване за 6 месеца, уговорена в
полза на работодателя. В договора е предвидено работно време при 5
дневна работна седмица:
8
часа и седмично работно време 40 часа. Страните са уговорили основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 420 лв. и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 0,6% за прослужена година.
Предвидено, че трудовите възнаграждения се изплащат еднократно до 30-то число, следващ заработката за предходния.
С допълнително споразумение
към трудовия договор от 03.01.2017 г. на основание чл.119 от КТ е определено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 460
лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 0,6% за
прослужена година – 2.76 лв., считано от 01.01.2017 г.
Трудовият
договор е прекратен със Заповед № 2/15.12.2017 г., издадена от управителя на
дружеството по взаимно съгласие на страните и на основание чл.325 т.1 от КТ,
считано от 18.12.2017 г.
Ищцата претендира заплащане на
обезщетение за полагащия и се неползван платен годишен отпуск, определен в трудовия
договор на 20/двадесет/ дни годишно, пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж, в размер на 35/тридесет и пет/ дни в размер
на 735 лв.
Ответната страна изразя
становище, че полагащият се платен годишен отпуск е ползван от ищцата. В
подкрепа на своето становище представя:
Заявление /молба/ от 11.08.2016
г. за ползване на платен годишен отпуск от 6 дни за 2016 г., считано от
15.08.2016 г. и заповед № 3/12.08.2016 г., с която е разрешено ползването на платен
годишен отпуск 6 дни за 2016 г., считано от 15.08.2016 г.
Заявление /молба/ от
13.04.2017 г. за ползване на платен годишен отпуск от 10 дни за 2017 г.,
считано от 17.04.2017 г. и заповед № 6/13.04.2017 г., с която е разрешено
ползването на платен годишен отпуск 10 дни за 2017 г., считано от 17.04.2017 г.
Заявление /молба/ от
28.04.2017 г. за ползване на платен годишен отпуск от 10 дни за 2017 г.,
считано от 01.05.2017 г. и заповед № 7/28.04.2017 г., с която е разрешено
ползването на платен годишен отпуск 10 дни за 2017 г., считано от 01.05.2017 г.
Заявление /молба/ от
13.07.2017 г. за ползване на платен годишен отпуск от 7 дни за 2016 г., считано
от 17.07.2017 г. и заповед № 9/14.07.2017 г., с която е разрешено ползването на
платен годишен отпуск 7 дни за 2016 г., считано от 17.07.2017 г.
Ищцата претендира, заплащане
на трудово възнаграждение за
месец ноември и месец декември 2017 г. в размер на 630 лв.
Ответната страна изразя
становище, че полагащото се трудово възнаграждение за месец ноември 2017 г. е
изплатено на ищцата изцяло в размер на 462.76 лв., удръжки 110.51 лв., получени
352,25 лв. Не се оспорва обстоятелството, че не е изплатено трудовото
възнаграждение за месец декември в
размер на 282.80 лв., удръжки 67.53 лв.
за получаване – 215.27 лв. В подкрепа на своето становище представя
ведомост за заплати месец ноември 2017 г., в която фигурира подпис на Т.М.Й..
Ищцата оспорва подписите под
заявления за отпуск и ведомостите за заплати за месец за месеците август 2016
г., април 2017 г., май 2017 г., юли 2017 г. и ноември 2017 г. Твърди се, че
подписите не са положени от Т.М.Й., а в някои от заявленията дори името и било
изписано неправилно. Ответната страна е заявила, че ще се ползва от оспорените
писмени доказателства, поради което и на основание чл.193 ал.2 от ГПК е открито
производство по оспорването им, като доказателствената тежест е възложена на
ответната страна, която се ползва от тях
В обясненията, дадени в с.з.
на 22.10.2018 г. Т.М.Й. заявява, че не е подписвала молби за отпуск и не е
ползвала такъв, дори не е искала да ползва отпуск. Обяснява, че между другите
документи, които подписвала е възможно по невнимание да е подписала и молби за
отпуск, а се случвало да се подписва на бели листи.
По делото в качеството на
свидетели са разпитани С. Н. О. и Д. Г. Р., двамата заемащи длъжността „комисионер заложни къщи” в „Изи Корект” ЕООД
- Харманли. Свидетелите установяват, че работния процес във фирмата бил
организиран така, че служителките Т.М.Й. и Д. Г. Р. се редували като работили
на смени 4 дни по 8 часа и 4 дни почивали, а свидетеля Одрински работил със
всяка от тях. Когато някоя от служителките била в отпуск той поемал нейните
смени. През летния сезон отивал да работи на морето и тогава двете работили
сами. На 15.08.2016 г. Д. Р. му се обадила по телефона и го уведомила за
необходимостта да се върне, тъй като се налагало да поеме смените на Т.М.Й.,
която излизала в отпуск. Той нямал възможност да стори това, което наложило Д.
Р. да поеме двете смени. От нейните показания се установява, че в продължение
на 6 дни, през които Т.М.Й. е ползвала своя отпуск, тя е работила сама. На
17.04.2017 Т.М.Й. излязла в отпуск за 10 дни и това наложило С. О. да поеме
нейните смени. След това от 01.05.2017 г. Т.М.Й. излязла в отпуск за 10 работни
дни и тогава, отново свид.Одрински поел нейните смени. През лятото на 2017 г. ищцата
излязла в отпуск от 17 юли за 7 работни дни. През този период Д. Г. Р. работила
сама, тъй като Одрински вече работил на морето. През времето, когато ищцата
била в отпуск, заложните билети подписвала свидетелката Д. Г. Р.. В подкрепа на
нейните показанията ответната страна представя преписи от заложните билети,
съставени през тези периоди.
По делото е назначена съдебно – почеркова експертиза, със задача
след като се запознае с оригиналите на документите в ответното дружество и се
снабди с необходимия сравнителен материал да даде заключение дали подписите в
заявление от 11.08.2016 г., заявление от 13.07.2017 г., заявление от 13.04.2017
г., заявление от 28.04.2017 г.,
ведомости за заплати за м.август 2016 г., м. юли 2017 г., м.април 2017 г.,
м.май 2017 г., м.ноември 2017 г. са положени от ищцата Т.М.Й.. Експертизата е
възложена на вещото лице В.М.М., който според изследвания сравнителен материал
дава заключение, че Т.М.Й., ЕГН ********** е изпълнила оспорените подписи в
документите на ЗК „Изи корект” ЕООД:
Заявление/молба/ от 11.08.2016
г., относно ползване на платен годишен отпуск,
Заявление/молба/ от 13.07.2017
г., относно ползване на платен годишен отпуск,
Заявление/молба/ от 13.04.2017 г., относно
ползване на платен годишен отпуск,
Заявление/молба/ от 28.04.2017 г., относно ползване на платен
годишен отпуск,
Ведомост за заплати за
м.август 2016 г.
Ведомост за заплати за м.юли
2017 г.
Ведомост за заплати за м.април
2017 г.
Ведомост за заплати за м.май
2017 г.
Ведомост за заплати за
м.ноември 2017 г.
По искане на процесуалния
представител на ищцата по делото е назначена тройна почеркова експертиза
възложена на вещите лица Л.Т.К., Г.Г.М. и К.П.Ц., специалисти в областта на
криминалистичните изследвания на писмени доказателства.
ОБЕКТИ НА ЕКСПЕРТИЗАТА:
Подписи, изпълнени:
След думата „Подпис:” в
ЗАЯВЛЕНИЕ (МОЛБА) от Т.Й.М. относно: ползване на платен годишен отпуск, дата:
11.08.2016 г.;
След думата „Подпис:” в
ЗАЯВЛЕНИЕ (МОЛБА) от Т.Й.М. относно: ползване на платен годишен отпуск, дата:
13.07.2017 г.;
След думата „Подпис:” в
ЗАЯВЛЕНИЕ (МОЛБА) от Т.М.Й. относно: ползване на платен годишен отпуск, дата:
13.04.2017 г.;
След думата „Подпис:” в
ЗАЯВЛЕНИЕ (МОЛБА) от Т.М.Й. относно: ползване на платен годишен отпуск, дата:
28.04.2017 г.;
Срещу името на Т.М.Й. във
Ведомост за заплати за месец август 2016 г., фирма: З.К. - Изи Корект ЕООД;
Срещу името на Т.М.Й. във
Ведомост за заплати за месец юли 2017 г., фирма: З.К. - Изи Корект ЕООД;
Срещу името на Т.М.Й. във
Ведомост за заплати за месец април 2017 г., фирма: З.К. - Изи Корект ЕООД;
Срещу името на Т.М.Й. във
Ведомост за заплати за месец май 2017 г., фирма: З.К. - Изи Корект ЕООД;
Срещу името на Т.М.Й. във
Ведомост за заплати за месец ноември 2017 г., фирма: З.К. - Изи Корект ЕООД.
изпълнени ли са от Т.М.Й., ЕГН
**********?
Изводите на експертите са, че
деветте подписа, съответно
След думата „Подпис:” в
ЗАЯВЛЕНИЕ (МОЛБА) от Т.Й.М., относно: ползване на платен годишен отпуск, дата:
11.08.2016 г.;
След думата „Подпис:” в
ЗАЯВЛЕНИЕ (МОЛБА) от Т.Й.М., относно: ползване на платен годишен отпуск, дата:
13.07.2017 г.;
След думата „Подпис:” в
ЗАЯВЛЕНИЕ (МОЛБА) от Т.М.Й., относно: ползване на платен годишен отпуск, дата:
13.04.2017 г.;
След думата „Подпис:” в
ЗАЯВЛЕНИЕ (МОЛБА) от Т.М.Й., относно: ползване на платен годишен отпуск, дата:
28.04.2017 г.;
Срещу името на Т.М.Й. във
Ведомост за заплати за месец август 2016 г. фирма: З.К. - Изи Корект ЕООД;
Срещу името на Т.М.Й. във
Ведомост за заплати за месец юли 2017 г., фирма: З.К. - Изи Корект ЕООД;
Срещу името на Т.М.Й. във
Ведомост за заплати за месец април 2017 г., фирма: З.К. - Изи Корект ЕООД;
Срещу името на Т.М.Й. във
Ведомост за заплати за месец май 2017 г., фирма: З.К. - Изи Корект ЕООД;
Срещу името на Т.М.Й. във
Ведомост за заплати за месец ноември 2017 г., фирма: З.К. - Изи Корект ЕООД;
са изпълнени от Т.М.Й., ЕГН **********.
По делото бе назначена и изслушана съдебно –
счетоводна, експертиза, изготвена от вещото лице С.Д.И., със
задача, след като направи справка в счетоводството на дружеството и в ТД на НАП
да отговори на въпросите:
За процесните месеци колко е
нетното възнаграждение отразено в декларация 1?
Колко е отразения осигурителен
доход, върху който се дължат осигурителните вноски и отразено ли е в тази
декларация ползването на отпуск?
Да се сравнят сумите по
декларация 1 и приложените по делото ведомости за заплати.
Посочените суми във ведомост
за заплати, изплатени ли с на ищ;ата от ответното дружество и по какъв начин?
Осчетоводено ли е изплащането
им?
Вещото лице констатира, че
отговорите на първите три въпроса не допринасят за изясняване на
обстоятелствата изложени в исковата молба.
Вещото лице установява, че
работните заплати се изплащат в брой и върху месечните ведомости за работна
заплата се полагат подписи при получаване на чистата/нетна/ сума на работната
заплата. Ищцата е получила всички месечни суми за работна заплата за за целия
период с изключение на м.декември 2017 г., предвид на това, че няма подпис на
получател във ведомостта за работна заплата на нетната сума за месец декември
2017 г., поради което приема, че дължимата сума работна заплата на ищцата за м.
декември 2017 г. е следната: брутна заплата – 282.80 лева, а нетната сума е
215.27 лв.
Вещото лице в заключението си
е отразило, че пропорционално на отработеното време на ищцата се полагат 33 дни
платен отпуск. Ползването на платения отпуск е отразено и във месечните
ведомости за работна заплата и съвпада по месеци с представените по делото
заявления за платен отпуск и съответните заповед за разрешаване на ползването
му. Във ведомостта за м. юли 2016 г. има отразени 7 дни платен отпуск за 140.00
лева, за м. август 2016 г. са отразени 6
дни платен отпуск за 109.57 лева, за м. април 2017 г. са отразени 10 дни платен
отпуск за 257.09 лева и за м. май 2017 г. – 10 дни за 231.38 лева. Полагащият
се платен отпуск за отработеното време от ищцата от 33 дни е отразен в
месечните ведомости за работни заплати и съответно заплатен – 738.04 лева
/140.00+109.57+257.09+231.38/.
Изплатените работни заплати са
отразени в счетоводството на ответника по месечно и в хронологичен ред. Работната заплата се начислява в месеца, за
който се отнася и се изплаща в следващия месец.
Работните заплати се изплащат
в брой и след получаването им се полага подпис върху месечната ведомост за
заплати. В заключението са посочени използваните счетоводни операции.
Счетоводните записвания са проследени по хронология и вярно отразени в
счетоводството на ответника. Работните заплати са отразени вярно в
счетоводството на ответника – като начислени работни заплати и след изплащането
им като изплатени работни заплати.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявеният иск по чл.128 т.2 във вр. чл.242 от КТ за трудово възнаграждение в размер на за сумата 630 лв. – неизплатени трудови възнаграждения за месец ноември и месец декември 2017 г. се явява процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява отчасти основателен и доказан за сумата 282.80 лева, по следните съображения :
За да бъде уважен искът с правно основание чл.128 т.2 във вр. чл.242 КТ, съдът следва да установи наличието на съществуващо или съществувало между страните трудово правоотношение, както и факта на неизпълнение от страна на работодателя - ответник на задължението за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за положения от работника труд.
Страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало
от сключения между „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ИЗИ КОРЕКТ” ЕООД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр.Харманли, ул.”Хаджи Димитър” № . представлявано
от В.Д.О. – управител и Т.М.Й., ЕГН **********
***, трудов договор № 2/11.04.2016 г. Ищцата е заемала
длъжността
„комисионер заложни къщи” в ответното дружество. Безспорно
е между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства -
заверени преписи от трудов договор и представени
ведомости, се установява по безспорен начин, че ищцата е престирала дължимата
работна сила през периода от 12.04.2016 г. до 18.12.2017 г., когато със
Заповед № 2/15.12.2017 г. трудовото правоотношение е прекратено по взаимно
съгласие на страните. При тези обстоятелства и с оглед
разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът –
работодател дължи заплащане на трудово възнаграждение, което е и начислено.
Наред с това, ответникът – работодател не оспорва факта, че не е изпълнил
задължението си да заплати своевременно на ищцата – служител, цената на
предоставената му от нея работна сила. От приетата съдебно-счетоводна се
установява, че дължимото брутно трудово възнаграждение за м.декември
2017 г. възлиза в
размер на 282.80 лева, което
работодателят не е изплатил. При тези
обстоятелства, съдът намира, че искът е доказан по основание. Ищцата, в качеството
си на работник по съществувалото трудово правоотношение и на основание чл.242
от КТ, има право да получи дължимото от работодателя трудово възнаграждение за
престираната от нея работна сила. Предвид изложените съображения,
съдът приема, че предявеният иск за дължимо трудово възнаграждение за м.
декември 2017 г. се явява основателен и доказан в общ брутен размер от 282.80 лева. В тази
връзка съдът взе предвид константната и непротиворечива съдебна практика,
сочеща че трудовото възнаграждение се присъжда в брутен размер, а едва при
изплащането му се правят дължимите удръжки за ДОД, ДОО и др. /Решение № 1892 от
22.12.1999г. по гр.д. № 800/1999г., ІІІ г.о., Определение № 11 от 15.01.2009г.
на ВКС по гр. д. № 5010/2008г., І г.о., ГК/. От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза се установява, че претендираното от ищцата
трудово възнаграждение за м. ноември 2017 г. е изплатено. Поради това,
съдът счита, че предявеният иск за неизплатено трудово възнаграждение се явява
основателен и доказан за сумата 282.80 лева, поради което в тази част
следва да бъде уважи като за разликата до пълния предявен размер от 630 лева
като неоснователен следва да се отхвърли.
При този изход на делото, следва да бъде уважена и акцесорната претенция на ищцата за присъждане на законната лихва върху уважената главница от 282.80 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба – 26.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото трудово възнаграждение, на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
Предявеният иск за присъждане на сумата 735 лв. –
обезщетение за неползван редовен платен годишен отпуск за 2016 и 2017 г., който
намира правно основание в чл.224 от КОДЕКСА НА ТРУДА, се явява процесуално
допустим, а разгледан по същество неоснователен, поради
това, че служителката е ползвала изцяло полагащият и се редовен платен годишен
отпуск от 33 работни дни.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, основателна се явява и претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 82.87 лева, съобразно уважаната част от исковете, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК основателна се явява и претенцията на ответника за присъждане на направените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица в размер на 852.28 лева, съобразно отхвърлената част от исковете, които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на съдебната власт по сметка на Районен съд Харманли дължимата д.т. върху уважения размер на иска в размер на 50 лева и 5 лв. д.т. за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАЛОЖНА КЪЩА –
ИЗИ КОРЕКТ” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Харманли,
ул.”Хаджи Димитър” № ., представлявано от В.Д.О., чрез адвокат Г.Р. ***, със съдебен адрес и адрес за
призоваване: гр.Харманли, пл.”Възраждане” № . да заплати на Т.М.Й., ЕГН ********** ***,
чрез адвокат Т.Д. ***, съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.Харманли,
пл.”Възраждане” № . сумата 282.80 лева, представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец декември 2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 26.01.2018 г. до окончателното й
изплащане, като иска за присъждане на трудово възнаграждение за
разликата до пълния предявен размер от 630 лева като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ДОПУСКА, на основание
чл.242 ал.1 ГПК предварително изпълнение на съдебното решение в частта му, относно
присъденото трудово възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска, предявен от Т.М.Й., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Т.Д. ***,
съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.Харманли, пл.”Възраждане” № 13 срещу
„ЗАЛОЖНА
КЪЩА – ИЗИ КОРЕКТ” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр.Харманли, ул.”Хаджи Димитър” № ., представлявано
от В.Д.О., чрез адвокат Г.Р. ***, със
съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.Харманли, пл.”Възраждане” № . за присъждане на
сумата 735 лв. – обезщетение за неползван редовен платен годишен отпуск за 2016
и 2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАЛОЖНА КЪЩА –
ИЗИ КОРЕКТ” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Харманли,
ул.”Хаджи Димитър” № ., представлявано от В.Д.О., чрез адвокат Г.Р. ***, със съдебен адрес и адрес за
призоваване: гр.Харманли, пл.”Възраждане” № . да заплати на Т.М.Й., ЕГН ********** ***,
чрез адвокат Т.Д. ***, съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.Харманли,
пл.”Възраждане” № .. сумата 82.87 лева -
разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.М.Й., ЕГН **********
***, чрез адвокат Т.Д. ***, съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.Харманли,
пл.”Възраждане” № 13 да заплати на „ЗАЛОЖНА КЪЩА –
ИЗИ КОРЕКТ” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.Харманли,
ул.”Хаджи Димитър” № ., представлявано от В.Д.О., чрез адвокат Г.Р. ***, със съдебен адрес и адрес за
призоваване: гр.Харманли, пл.”Възраждане” № . сумата 852.28 лева, направени по
делото съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ИЗИ КОРЕКТ” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Харманли, ул.”Хаджи Димитър” № ., представлявано от В.Д.О., чрез адвокат Г.Р. ***, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.Харманли, пл.”Възраждане” № .. да заплати на съдебната власт по сметка на Районен съд Харманли дължимата д.т. в размер на 50 лева и 5 лв. д.т. за издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
……..................