ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 516
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500362 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248,
ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. Б. Я. чрез
пълномощника му адв. Д. М., срещу определение №71/04.01.2023 г.,
постановено по гр.д. №5869/2022 г. на Пловдивски районен съд, ХХII
граждански състав, с което е оставена без уважение подадената от
жалбоподателя молба за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските.
В жалбата се твърди неправилност на съдебния акт поради
противоречие със съдебната практика, като се цитира такава. Счита, че
адвокатско възнаграждение се дължи по всеки от исковете. Иска се
изменение на определението, като на адв. М. да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на още 300 лв., както и сумата от 15 лв. за държавна
такса. Прилага съдебна практика.
Ответното дружество „Креди Йес“ ООД е депозирало писмен
отговор, като считат частната жалба за неоснователна. Излагат съображения,
че вторият иск е предявен при условията на евентуалност, в този случай се
събира държавна такса за един иск, а и адвокатското възнаграждение е едно.
Позовават се на съдебна практика. Възразява се срещу искането за
1
присъждане на разноски за настоящето производство.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за
допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред първата инстанция е образувано по
предявени от В. Я. срещу „Креди Йес“ ООД два обективни кумулативно
съединени иска - с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД – за прогласяване
нищожност на клауза, предвиждаща заплащане на неустойка по сключен
между страните договор за паричен заем, и по чл.55, ал.1 от ЗЗД - за осъждане
на кредитодателя да заплати на кредитополучателя получената сума по
недействителната клауза за неустойка.
По делото е постановено решение №3990/28.11.2022 г., с което
исковете са уважени, като ответникът е осъден да заплати на адв. М. сумата
от 300 лв. за адвокатско възнаграждение. В мотивите е прието, че с
предявените искове се защитава един и същи правен интерес, като се дължи
едно възнаграждение.
По повод депозирана в законоустановения срок молба от адв. М.
за изменение на решението в частта относно разноските, е постановено
атакуваното определение. С него съдът е приел, че в случая се дължи едно
адвокатско възнаграждение, доколкото с предявените искове се защитава
един и същи правен интерес – да се получи недължимо платена сума за
неустойка. Интересът би бил различен, ако са останали незаплатени суми по
клаузата за неустойка, тъй като тогава ищецът би защитавал и друг свой
интерес – да препятства дължимостта на останалата част от незаплатената
неустойка. В случая такива незаплатени суми не са останали, като съдът е
приел, че се дължи едно възнаграждение.
Определението според въззивния състав е неправилно.
С препращащата норма на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
определянето на адвокатското възнаграждение в случаите на чл.38, ал.1 от
същия закон се извършва от съда, като размерът не следва да е по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от същия закон. Съгласно редакцията
на чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действала към момента на договаряне на
2
възнаграждението - ДВ, бр.68/2020 г., за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В случая са налице два обективно кумулативно съединени иска (а не, както е
посочено в отговора на частната жалба – евентуално предявени), по които
съдът се е произнесъл. За всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение
по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата в размер на 300 лв. В договора за правна
защита и съдействие, представен с исковата молба, също е отбелязано, че
предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие по два иска –
за нищожност на клауза за неустойка и по чл.55, ал.1 ЗЗД. Доводите в
отговора на частната жалба касаят определяне на държавната такса върху
исковете, в съответствие с чл.72, ал.1 ГПК, но не и размера на адвокатските
възнаграждения. Не се възприемат доводите, че в случая се дължи адвокатско
възнаграждение само за един иск - унифицирана или задължителна съдебна
практика по приложението на разпоредбата на чл.2, ал.5 от цитираната
наредба не е налице, като текста следва да се прилага според настоящия
състав буквално.
По тези съображения атакувания съдебен акт следва да се отмени,
като се измени постановеното по делото решение в частта за разноските и на
адв. М. да се присъди допълнително възнаграждение в размер на 300 лв.
Неоснователно е искането за присъждане на разноски в
настоящето производство. Според изложеното в определение
№234/24.06.2020 г., постановено по т.д. №1958/2019 г. на ВКС, II т.о.
разноски не се дължат и не следва да се присъждат, защото производството
по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и
определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. В
посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
определение №683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. №5089/2015 г. на ВКС, ГК, III г.
о., определение №29/13.01.2017 г. по ч. т. д. №1797/2016 г. на ВКС, II т. о.,
определение №288/07.05.2019 г. по ч. т. д. №717/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
определение №536/02.08.2019 г. по ч. т. д. №1463/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
определение №615/09.10.2019 г. по ч. т. д. №2377/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
определение №486/14.11.2019 г. по ч. гр. д. №4270/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.
о., определение №58/04.03.2020 г. по т. д. №112/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о. и
други.
3
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №71/04.01.2023 г., постановено по гр.д.
№5869/2022 г. на Пловдивски районен съд, ХХII граждански състав, с което е
оставена без уважение подадената от адв. Д. М. молба за изменение на
постановеното по делото решение в частта относно разноските, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение №3990/28.11.2022 г.,
постановено по гр.д. №5869/2022 г. на Пловдивски районен съд, ХХII
граждански състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Хасково, ул. Лозарска №12, да заплати на адвокат Д.
В. М. със служебен адрес град ***, ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на още 300
(триста) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4