Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 13.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет
и втори януари, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка
Вълчева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №2405 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази :
Искова
претенция с правно основание чл.200, ал.1 от КТ във връзка с чл.52 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД в размер общо на сумата 58 544,46 лева, от които 50 000
лева обезщетение за неимуществени вреди, 8 280,42 лева мораторна лихва
върху тази сума и 264,04 лева обезщетение за имуществени вреди.
РС-гр.Ловеч
е сезиран с искова молба от Т.Д.И. ***, чрез пълномощника си адв.В.К. ***
против „Технокороза”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч,
ул.”Гурко”№1, ет.4, в която изтъква, че работила в ответното дружество,
на длъжност «Контрольор качество» от 10.06.2016 год. като трудовият й договор
бил безсрочен. Административната единица, в която била назначена е „Отдел
качество в производствена площадка с.Дойренци".
На
19.03.2017 год. била на работа в цех «Опаковка» в с.Дойренци,
ул."Младост"№4 на обичайното стационарно работно място. Окачествявала
рамки за изделието „Бакари" до производствената поточна линия. Извършвала
е манипулации по окачествяване на изделието, като за целта са били необходими
три транспортни колички. В момент на обръщане към едната от количките, за да
постави некачествено изделие, била бутната и съборена от вилиците на движещия
се в близост до нея мотокар. Паднала и предната лява гума на електрокара
преминала през ходилото на десния й крак. Поради липсата на ограничителни
линии, конфликт на пътищата на движение на електрокара и движението на
работника, изпълняващ трудовите си задължения, както и поради липса на
предвидено достатъчно място за работника, извършващ дейностите на това работно
място, тя получила внезапно увреждане на здравето - контузия на десния глезен и
ходило, с голяма разкъсно-контузна рана на външния глезен и гърба на стъпалото,
откъсване на сухожилието на мускулус перонеус бревис декстра, хематом на палеца
на крака със счупване на крайната фаланга на палеца на десния крак; група от
кръвонасядания на дясната седалищна област, кръвонасядания по задната горна
част на бедрата, кръвонасядания на дясното коляно и под него, както и
външно-странично от него, оплаквания от болки в десния хълбок и в слабините
вляво при движение. Проведено било оперативно лечение с пришиване на
сухожилието на мускула и обработка на раните, обездвижване на крака. Вследствие
на тежкото размачкване на кожата и меките тъкани на гърба на ходилото, се
появило усложнение - усложнено зарастваща атонична рана на гърба на ходилото, с
гнойно възпаление на раната и оформяне на голям кожен ръбец около нея. Настъпили
сраствания на меките тъкани и контрактури на сухожилията на гърба на ходилото
със силно намален обем на движение на ходилото, предимно в глезенната става;
оток на глезена и ходилото, хипотрофия на мускулите на дясната подбедреница,
поради намалена функция на крайника. Незабавно била приета в МБАЛ»Проф. Д-р
Параскев Стоянов»-гр.Ловеч, където започнало лечението й.
Междувременно получила от
НОИ-гр.Ловеч и Разпореждане №51041021/27.03.2017 год., чрез което случилото се
с нея било признато за трудова злополука.
Позовава се на
Епикриза ЛИЗ 2460/2017 год. на МБАЛ„Проф. Д-р Параскев Стоянов"-гр.Ловеч,
от която било видно, че й е поставена диагноза : «МНОЖЕСТВЕНИ ТРАВМИ НА ГЛЕЗЕНА
И СТЪПАЛОТО, КОНКВАСАЦИО АПЕРТА АРТИКУЛАЦИО ТАЛОКРУРАЛИС ЕТ ПЕДИС ДЕКСТРА.
ФРАКТУРА ФАЛАНГС УНГВАЛИС ХАЛУЦИС ПЕДИС ДЕКСТРА. АВУЛСИО ТЕНДО МУСКУЛУС
ПЕРОНЕУС БРЕВИС ДЕКСТРА».
Постъпила
на 19.03.2017 год. и била изписана на 03.04.2017 год. от
Ортопедно-травматологично отделение на цитираната по-горе болница. Уточнява, че
била налице голяма разкъсно-контузна рана. Движенията в дясна глезенна става
били невъзможни. След преглед и рентгенография в СО била приета в отделението
за оперативно лечение. Издаден й бил болничен лист за 16+30 дни временна
нетрудоспособност, а именно болничен лист № Е20178788347 от д-р Д...., д-р Д.......
и д-р А......... - обща ЛКК, за временна нетрудоспособност от 46 дни /16
болничен режим и 30 домашно-амбулаторен/ за периода 19.03.2017 год.-03.05.2017
год., с диагноза : „Множествени травми на глезена и стъпалото", с причина
- трудова злополука.
На 23.03.2018
год. била освидетелствена от съдебен лекар и било издадено Съдебномедицинско
удостоверение №173/2017 год. от д-р Я.... К.... - съдебен лекар.
По решение на
ЛКК №238/03.05.2017 год. бил издаден болничен лист №Е 20166613628 за временна
нетрудоспособност от 04.05.2017 год. до 02.06.2017 год., след което й бил
издаден нов болничен лист за временна нетрудоспособност от 03.06.2017 год. до
02.07.2017 год.; болничен лист №Е20170318746 за временна нетрудоспособност от
03.07.2017 год. до 01.08.2017 год.; болничен лист №Е 20170318891 за временна
нетрудоспособност от 02.08.2017 год. до 31.08.2017 год; Издаден бил болничен
лист №Е20171267501 от д-р Д. и д-р А.- ортопедична ЛКК, за временна
нетрудоспособност от 14 дни за периода 01.09.2017 год.-14.09.2017 год., с
диагноза „Множествени травми на глезена и спъпалото". Издаден бил болничен
лист №Е20171267706 от д-р Д. и д-р А.- ортопедична ЛКК, за временна
нетрудоспособност от 30 дни за периода 15.09.2017 год.-14.10.2017 год., с
диагноза „Множествени травми на глезена и стъпалото".
Междувременно
била освидетелствана от ТЕЛК като й било издадено Експертно решение на ТЕЛК към
МБАЛ»Проф. Д-р Параскев Стоянов»-гр.Ловеч
№2405/134-10.10.2018 год. - временна нетрудоспособност с диагноза : „МНОЖЕСТВЕНИ
ТРАВМИ НА ГЛЕЗЕНА И СТЪПАЛОТО. КОНКВАСАЦИО АПЕРТА АРТИКУЛАЦИО ТАЛОКРУРАЛИС ЕТ
ПЕДИС ДЕКСТРА. ФРАКТУРА ФАЛАНГС УНГВАЛИС ХАЛУЦИС ПЕДИС ДЕКСТРА. АВУЛСИО ТЕНДО
МУСКУЛУС ПЕРОНЕУС БРЕВИС ДЕКСТРА. Състояние след оперативна интервенция".
Продължаване на временната неработоспособност с два месеца /от 14.09.2017 год./.
Локален статус - превръзка на дясно ходило. Куцаща походка. Не може да кляка.
Издаден й бил
болничен лист №Е20171267706 от д-р Д. и д-р А.- ортопедична ЛКК, за временна
нетрудоспособност от 30 дни за периода 15.09.2017 год.-14.10.2017 год., с
диагноза „Множествени травми на глезена и спъпалото"; Издаден е също и болничен
лист №Е20171267732 от д-р Д. и д-р А.- ортопедична ЛКК, за временна нетрудоспособност
от 30 дни за периода 15.10.2017 год.-13.11.2017 год., с диагноза „Множествени
травми на глезена и стъпалото". От Амбулаторен лист №1659/11.10.2017 год.,
издаден от д-р Спаска Янакиева - хирург се установявало, че е получила никроза
на тъканта : Основна диагноза : Други уточнени локални инфекции на кожата и
подкожната тъкан. Анамнеза : Състояние след травма на ходило. Обективно
състояние : По дорзалната повъхност на дясно стъпало се вижда атонична рана с
некроза." След извършен преглед бил издаден Амбулаторен лист
№1693/16.10.2017 год. от д-р Спаска Янакиева – хирург : Основна диагноза :
Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан. Анамнеза :
Състояние след атонична рана на дясно стъпало. Обективно състояние : Раневата
повърхност секретира обилно."
Заявява, че на
30.10.2017 год. отново бил извършен преглед с издаване на Амбулаторен лист
№1775/30.10.2017 год. от д-р С...... Я....... – хирург : Основна диагноза : Други уточнени локални
инфекции на кожата и подкожната тъкан. Анамнеза : Състояние след атонична рана
на дясно стъпало. Обективно състояние : Раневата повърхност секретира
обилно". От Амбулаторен лист №1805/03.11.2017 год., издаден от същият
доктор -хирург се установявало, че раневата повърхност секретира обилно. Раната
била промита и се направила превръзка.
На 16.11.2017
год. отново била освидетелствана с Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ»Проф. Д-р
Параскев Стоянов»-гр.Ловеч
№2828/156-16.11.2017 год. - временна нетрудоспособност с диагноза
„Множествени травми на глезена и спъпалото. Конквасацио аперта артикулацио
талокруралис ет педис декстра. Фрактура фаланге унгвалис педис декстра. Авулзио
тендо мускулус перонеус бревис декстра. Състояние след оперативна
интервенция." Продължена й била временната неработоспособност с два месеца
от 13.11.2017 год. Издаден е болничен лист №Е20171267905 от д-р Д. и д-р А.-
ортопедична ЛКК за временна нетрудоспособност от 30 дни за периода 14.11..2017
год.-13.12.2017 год., с диагноза „Множествени травми на глезена и
стъпалото". Издаден е болничен лист №Е20176402373 от д-р Д. и д-р А.- ортопедична
ЛКК за временна нетрудоспособност от 30 дни за периода 14.12..2017
год..-12.01.2018 год., с диагноза „Множествени травми на глезена и
стъпалото". Раната не е заздравявала, поради което и на 18.01.2018 год.
била освидетелствана с Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ»Проф. Д-р Параскев
Стоянов»-гр.Ловеч №0188/010-18.01.2018 год. - временна нетрудоспособност с
диагноза : „Множествени травми на глезена и спъпалото. Конквасацио аперта
артикулацио талокруралис ет педис декстра. Фрактура фаланге унгвалис педис
декстра. Авулзио тендо мускулус перонеус бревис декстра. Продължена била
временната й неработоспособност с още два месеца от 12.01.2018 год. като й е
издаден болничен лист №Е20176402566 от д-р Д. и д-р А.- ортопедична ЛКК, за
временна нетрудоспособност от 30 дни за периода 13.01.2018 год.-11.02.2018
год., с диагноза „Множествени травми на глезена и спъпалото". Издаден бил
болничен лист №Е20180775989 от д-р Д. и д-р А.- ортопедична ЛКК, за временна
нетрудоспособност от 14 дни за периода 14.03.2018 год.-30.03.2018 год., с
диагноза „Множествени травми на глезена и стъпалото", както и болничен
лист № Е20176402685 от д-р Д. и д-р А.- ортопедична ЛКК, за временна
нетрудоспособност от 30 дни за периода 12.02.2018 год.-13.03.2018 год., с
диагноза „Множествени травми на глезена и стъпалото".
От Амбулаторен
лист №1108/04.06.2018 год., издаден от д-р Н..... Й........ - невролог, било
видно, че пациентката е прегледана в неврологичен кабинет на 04.06.2018 год.,
като й била назначена терапия : Стрезам Зх1тб, Амбинор Енержи х 1амп. Пер
ос+Хипотензива+клинично проследяване."
От Амбулаторен
лист №2948/04.06.2018 год., издаден от д-р М..... Т...... - кардиолог било
видно, че са се засилили сърдечните оплаквания на пострадалата. Терапия : ХДР.
Телдипин 80/10 мг 1 т. дв. /8ч/.
Д-р Д......
ортопед-травматолог й е изписал с рецепта от 08.06.2018 год. Тилкодил по 1 т.
Сутрин, а д-р Й........ с рецепта от 04.06.2018 год. й била изписала Стрезам и
Амбинор таблетки, за което като доказателството по делото е приложен касов бон
за закупените лекарства.
Посочва, че на
08.06.2018 год. извършила съдебно медицинска консултация № 202/08.06.2018 год.
във връзка с отправено устно предложение от работодателя за постигане на
извънсъдебна спогодба, за заплащане на обезщетение за причинените й имуществени
и неимуществени вреди, но до такава след преговори не се достигнало.
Съдебният лекар
е достигнал до следните констатации, една година и три месеца след настъпването
на трудовата злополука : На 08.06.2018 год. пострадалата е в добро общо
здравословно състояние, контактна, адекватна. Предвижва се с накуцваща походка
с десния крак. Има лек оток на дясното ходило и глезенна става. На гърба на
ходилото на десния крак се установява голям широк ръбец с бледомораво-розов
цвят, ангажиращ по-голямата повърхност от гърба на ходилото и част от външния
глезен /общи размери около 15/7 см/, както и малък надлъжен ръбец на гърба на
палеца. Около ръбеца има кожа с мораво-кафеникава пигментация. В зоната на
ръбеца на гърба на ходилото, леко латерално, се установяват две незакрити с
кожа рани на повърхността, с относително гладки ръбове и жълто-белезникаво-дъно
в дълбочина, с размери около 2/0.5 см всяка. Меките тъкани около раните са
палпаторно болезнени. Подвижността в областта на глезенната става е ограничена.
Силно ограничена е екстензията на ходилото, има усещане за дърпане".
Получените
увреждания на ходилото са довели до ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ
ДОЛЕН КРАЙНИК за срок над 1 година. Кръвонасяданията в седалищната и бедрената
област и на дясното коляно са довели до БОЛКА И СТРАДАНИЕ, за период от около 2
седмици. Пострадалата е била обездвижена за период от около 3 месеца и оставала
с намалена подвижност и към момента, като се е нуждаела от чужда помощ през
периода на нетрудоспособност за дейности от ежедневния живот, а и сега не може
пълноценно да се движи и да кляка, куца с десния крак. Болките от получените
травми са били силни в първоначалния период от около 2-3 седмици, след което
техния интензитет е намалял до умерен в периода на възстановяване от няколко
месеца. Поради настъпилите усложнения, пострадалата все още изпитвала болки от
незарасналите рани, както и при всяко натоварване на крайника. Комфортът й на
живот е съществено нарушен както поради болката, така и поради непълноценното
движение на десния крак и затрудненията при клякане. Поради изживения стрес и
напрежение от болките и проблемите на възстановителния период, пострадалата е
усилила оплакванията си от наличното й предишно заболяване от артериална
хипертония. Освен медикаментите за хипертония от невролог е предписан и
психотропен медикамент – Стрезам /анксиолитик/, за повлияване на състоянието на
тревожност. Настъпило е възстановяване по отношение на увреждането на палеца.
Уврежданията на меките тъкани и сухожилия на ходилото не са се възстановили -
все още има незараснали рани от кожния дефект и голям ръбец на гърба на
ходилото. Също така има ограничен обем на движение на ходилото в глезенната
става, поради настъпили сраствания и контрактури на ходилото. Не можело да се
даде прогноза, дали ще настъпи пълно възстановяване на крака - налагало се
допълнително лечение, включващо извършване на пластична операция /операции на
меките тъкани и кожа/.
Видно от
изложеното, лечебният процес е продължил над една година като пълно
възстановяване не е настъпило и не се очаквало да настъпи. Веднага след
травмата търпените болки са били силни, което е довело до невъзможност за обслужване
и водене на нормален живот. Здравословното и състояние не е било добро. Следвало
да се вземе предвид обстоятелството, че ставало въпрос за жена, чието здраве е трайно
увредено. Травмата не само е причинила болки и страдания, но и към момента причинявала
затруднения при носенето на обувки, особено на зимни такива и носене на ботуши,
което неминуемо водило до притеснения и дискомфорт, но и пречило за
пълноценното полагане на труд, което било съществено за нейния бъдещ живот. Не
без значение са и психологическите последици за увреденото лице. Непосредствено
след инцидента не можела да спи, не се хранела. Впоследствие станала затворена,
дори отчаяна.
Във връзка с
настъпилата трудова злополука било образувано досъдебно производство №171/2017
год. по описа на РУ-гр.Ловеч срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.134, ал.1 от НК, което към настоящият момент не е приключило.
Изтъква, че след
приключване на отпуска й по болест, тъй като болките не отшумели, щяла да
продължи лечението си, спазвайки лекарските указания и назначените и
рехабилитационни процедури, като за целта е извършила и консулт с невролог
/видно от Амбулаторен лист №1108/04.06.2018 год./, както и консулт с кардиолог
/видно от Амбулаторен лист №2948/04.06.2018 год./. В резултат на травмата се
отключили и заболявания, свързани със сърдечната дейност и психиката,
вследствие на трудовата злополука. До месец март 2018 год. била лекувана
медикаментозно, каето лечение продължавало и до днес. Вредите, настъпили в
патримониума на ищцата се изразявали в понесените от нея болки и страдания,
настъпили в резултат на трудовата злополука.
Уточнява, че
юридическият факт, от който произтича вземането за заплащане на обезщетението
по чл.200, ал.1 от КТ е получаване на телесни повреди в резултат на трудовата
злополука от 19.03.2017 год., обективирани в : 1.контузия на десния глезен и
ходило, с голяма разкъсно-контузна рана на външния глезен и гърба на стъпалото;
2.откъсване на сухожилието на мускулус перонеус бревис декстра; 3.хематом на
палеца на краса със счупване на крайната фаланга на палеца на десния крак;
4.група от кръвонасядания на дясната седалищна област, кръвонасядания по
задната горна част на бедрата, кръвонасядания на дясното коляно и под него;
5.болки в десния хълбок и в слабините вляво при движение; 6.тежкото размачкване
на кожата и меките тъкани на гърба на ходилото, с появило се усложнение -
усложнено зарастваща атонична рана на гърба на ходилото, с гнойно възпаление на
раната и оформяне на голям кожен ръбец около нея, довели до сраствания на
меките тъкани и контрактури на сухожилията на гърба на ходилото със силно
намален обем на движение на ходилото, предимно в глезенната става; оток на
глезена и ходилото; 7.хипотрофия на мускулите на дясната подбедреница, поради
намалена функция на крайника.
За лечението и
престоя в болница твърди, че е направила разходи в размер на сумата 264,04
лева.
Ответното
дружество до момента на завеждане на настоящата искова молба не я е обезщетило
финансово или по друг начин за преживените от нея болки и страдания, настъпили
в резултат на трудовата злополука от 19.03.2017 год., поради което и за нея бил
налице правен интерес от предявяване на искова претенция.
Моли да бъдат
призовани на съд и след като счете исковете й за основателни и доказани да
постанови решение, с което да осъди „ТЕХНОКОРОЗА" АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул."Гурко"
№ 1, ет.4 представлявано от Т. И. Т. - изпълнителен директор да
заплати на Т.Д.И. , ЕГН-**********,*** обезщетение по чл.200,
ал.1 от КТ - неимуществени вреди за претърпените от нея болки и страдания от получените
телесни повреди, изразяващи се в : 1. контузия на десния глезен и
ходило, с голяма разкъсно-контузна рана на външния глезен и
гърба на стъпалото 2. откъсване на сухожилието на мускулус перонеус
бревис декстра 3. хематом на палеца на крака със счупване
на крайната фаланга на палеца на десния крак; 4.група от кръвонасядания на дясната
седалищна област, кръвонасядания по задната горна част на бедрата, кръвонасядания
на дясното коляно и под него; 5.болки в десния хълбок и в слабините вляво
при движение; 6.б.тежкото размачкване на кожата и
меките тъкани на гърба на ходилото, с появило се
усложнение - усложнено зарастваща атонична рана на гърба на ходилото,
с гнойно възпаление на раната и оформяне на голям кожен ръбец около нея, довели
до сраствания на меките тъкани и контрактури на сухожилията на гърба на ходилото
със силно намален обем на движение на ходилото, предимно в глезенната става;
оток на глезена и ходилото, 7. хипотрофия на мускулите на дясната подбедреница, поради
намалена функция на крайника, получени в следствие на трудовата злополука от 19.03.2017г./
в размер на 50 000 /петдесет
хиляди/ лева ведно с мораторната лихва върху горната
сума възлизаща в размер на 8280.42 /осем хиляди двеста и осемдесет лева и четиридесет
и две ст. / лева за времето от настъпване на трудовата злополука - 19.03.2017г.
до момента на завеждане на исковата молба - 03.12.2018г., плюс законната лихва
за времето от 03.12.2018г. до пълното изплащане на сумата, както и да
осъди ответника да й заплати обезщетение по
чл.200, ал. 1 от КТ за имуществени вреди в размер на 264.04
лева за сторени разходи за лечение на получените телесни повреди, получени в
следствие на трудовата злополука от 19.03.2017 год.
Моли съда да
осъди ответника да заплати на адв.В.И.И.-К. дължим адвокатски хонорар в размер
на 2 436 лева съгласно чл.38, ал.1, т.2 и т.З вр. с ал.2 от ЗА , вр.§2а от ЗА,
за защита на иска по чл.200 КТ и 832,80 лева съгласно чл. 38, ал1, т.2 и т.3
във вр. ар.2 от ЗА , вр.§2а от ЗА за иска по чл.86 ЗЗД.
Съдът по искане
на ответника е привлякъл, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице
помагач на страната на ответника застрахователя по застраховка «трудова
злополука» ЗК»Лев Инс»АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1407, бул.»Черни връх»№51Д, представлявано от М.С. М.-Г., П. В. Д., Г.
Н. Г..
В срока по
чл.131 от ГПК е представен отговор на искова молба вх.№13410/27.12.2018 год. от
„Технокороза”АД, чрез пълномощника му адв.С.Т. ***, в който от името на
доверителя си оспорва предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди
изчислената лихва за забава, посочена в исковата молба по размер, но не и по
основание като моли съда да отхвърли изцяло или частично този иск като
неоснователен по размер съобразно събраните доказателства и преценката на съда
за справедливия му размер. Счита, че претендираната лихва следва да бъде
отхвърлена при отхвърляне на иска или на бъде редуцирана при уважаването му в
намален размер. Счита, че ищцата, нарушавайки задължението си да ползва
дадените работни предпазни обувки е действала при условията на груба
небрежност, като в този смисъл се позовава на ППВС №4 от 1968 год. Получаването
на застрахователно обезщетение за трудова злополука също води до намаляване
размера на предявения иск. Позовава се и на чл.200, ал.3 от КТ, съгласно който
работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда -
неимуществени и имуществена, включително и пропусната полза, и обезщетението по
общественото осигуряване, като тази стойност се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работника /чл.200,
ал.4 от КТ/. В този смисъм моли съда да приеме, че ответникът прави възражение
за приспадане с платени от общественото осигуряване и застраховател суми в
полза на ищцата.
На
основание чл.237, ал.1 от ГПК признава иска за имуществени вредидо
претендирания в исковата молба размер на сумата от 264,04 лева. Претендира за
сторените по делото разноски, но няма претенция за адвокатски хонорар.
Становище
е изразено и от третото лице помагач ЗК”Лев Инс”АД, чрез пълномощника му
юрисконсулт А. Г., който от името на доверителя си намира исковете за
допустими, но ги оспорва изцяло по основание и размер. Пояснява, че дружеството
- работодател на ищцата е имало задължителна застраховка „Трудова злополука”
към ЗК”Лев Инс”АД, полица №91091610000237/13.10.2016 год., която е била валидна
към датата на събитието. Съгласно сключената полица и приложенията към нея,
ищцата е имала сключена застраховка за следните покрити рискове : 1.смърт
вследствие на трудова злополука; 2.трайно намалена работоспособност вследствие
на трудово злополука и 3.временна неработоспособност вследствие на трудова
злополука. Твърди, че приложените от ищцата доказателства установяват наличие
на временна неработоспособност за период от време, отразен в билничните
листове. Същевременно, поради определянето на лимит на покритие за риска
временна неработоспособност в сключената групова застраховка „Трудова
злополука”, отговорността на ЗК”Лев Инс”АД е до размер на сумата 849 лева,
която сума е кратна на месечното трудово възнаграждение на ищцата към момента
на сключване на застрахователния договор, т.е. застрахователят носи отговорност
до размера на тази сума. Ищцата не е предявила претенция пред ЗК”Лев Инс”АД за
изплащане на обезщетение по групова застраховка „Трудова злополука” във връзка
с процесното събитие.
Присъединява
се към възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата за
настъпване на вредоносния резултат по съображенията, заявени от ответника в
отговора на исковата молба. Счита, че неспазвайки предписанията за носене на
специален тип обувки, с каквито ищцата е била снабдена и които е била задължена
да ползва съгласно длъжностната си характеристика, същата е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва
твърдението, че проблемите със сърдечно-съдовата система на ищцата се намират в
причинна вразка с претърпяната трудова злополука.
В
хода на делото ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си
адв.К., която от името на доверителката си моли съда да уважи така предявения
иск като основателен и доказан. Намира
за безпорно, че е налице трудова злополука и при разпределената от съда
доказателствена тежест са събрани по делото достотъчно доказателства, от които
е видно какви болки и страдания е получила Т.И.. Счита, че наведените от
ответника възражения са останали недоказани. Моли за присъждане и на сторените
по делото разноски.
Ответникът,
редовно призован, чрез пълномощника си адв.С.Т. поддържа отговора, представен в
срока по чл.131 от ГПК и отново моли съда да съобрази аргументите, изложени в
него относно основателността и доказаността на претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на ищцата в резултата на трудовата
злополука.
Третото
лице помагач на страната на ответника ЗК”Лев Инс”АД-гр.София, редовно
призовано, не изпраща представител.
Настоящият
съдебен състав, като прецени писменити и гласни доказателства по делото и
доводите на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени
следните факти :
Налице
е декларация, подадена от осигурителя Изпълнителния директор на „Техкороза”АД
до ТП на НОИ за трудова злополука вх.№1004-10-139/22.03.2017 год. с пострадало
лице Т.Д.И., заемаща длъжността „Контрольор качество”, Код по НКПД 24216010, от
която се установя, че злополуката е станала в 13 часа и 50 мин на 19.03.2017
год., с място на злополуката : Цех „Опаковка” в с.Дойренци, Община-гр.Ловеч,
ул.”Младост”№4. Посочено в декларацията е, че злополуката е станала
наобичайното стационарно работно място, при окачествяване на рамки за изделие
„Бакаби” от страна на работничката, като в момента на злополуката се е изправила да постави червен етикет на
некачествено изработена рамка. В деня на инцидента работничката не е използвала
дадените и предпазни работни обувки. Тя е застанала клекнала с гръб към
пътеката, по която се движат карите. Изправяйки се не е видяла движещия се
електрокар и е пристъпила назад. Мотокариста, който е управлявал електрокара,
по ограничената за целта пътека, не е забелязъл работничката и я е бутнал с
вилицата на мотокара, вследствие на което работничката е паднала и предна лява
гума на електрокара захваща и повлича ходилото на десния й крак. Посочено е, че
се касае за злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Вида на уврежданията е : Охлузени
меки тъкани в горната част на ходилото, наранено сухожилие и счупване на втора
фаланга на палеца на десния крак. Увредени са следните части на тялото : меки
тъкани в горната част на ходилото, сохожилие и палеца на десния крак и като
последици е записано : временна неработоспособност. Свидетели на трудовата
злополука са Ф. С. А.и П.К. Л..
Представена
е като доказателство по делото Епикриза от отделението по ортопедия и
травматология при МБАЛ”Проф.Д-р Параскев Стоянов”АД-гр.Ловеч с дата 03.04.2017
год., от която се установява, че на 20.03.2017 год. ищцата е претърляла
опарация на стъпалото на десния крак. Като придружаващи заболявания е посочено,
че има хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. Изписана е с
препоръки да продължи лечението при домашни амбулаторни условия, като се
направи контролна превръзка и сваляне на оперативния шев на 14 ден от датата на
операцията - 10.04.2017 год., а контролен преглед да се извърши след 30 дни.
Установява се,
че в резултат на трудовата злополука ищцата е била във временна
неработоспособност за периода след изписването й от болницата - 03.04.2017 год.
до 19.03.2018 год., видно от приложените по делото болнични листа, през който
период от време тя е загубила възможността да извършва трудова дейност.
Издадени са й и експертни решения на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ”Проф Д-р
Параскев Стоянов”АД-гр.Ловеч за временна неработоспособност, след преглед, като
във всички тези решения водещата диагноза на ищцата е : Множество травми на
глезена и стъпалото.
Издадено
е Разпореждане №51041021 от 27.03.2017 год. от НОИ, ТП-Ловеч, в което на основание
чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука вх.№139 от 22.03.2017 год. на
ТП-Ловеч от осигурителя „Технокороза”АД станала с т.Д.И., ЕГН-********** на
19.03.2017 год., се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Налице е
внезапно увреждане здравето на лицето /на десет крак - охлузване меките части
на гарната част на ходилото и фрактура на втора фаланга на палеца/, станало
през време и по повод извършваната работа - при окачествяване на детайли за
изделие „Бакаби” - съприкосновение между крака на работничката и движещ се
мотокар.
Като
доказателство по делото е представена Застрахователна полица
№10010001/91091610000237/13.10.2016 год. по задължителна застраховка „Трудова
злополука”, сключена между застраховащия „Технокороза”АД и застрахователя
ЗК”Лев Инс”АД, с период на застрахователно покритие : начало 00.00 часа на
14.10.2016 год. и край : 24.00 часа на 13.10.2017 год., с покрити рискове
съгласно чл.7, ал.8 и чл.9 на Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „Трудова злополука” : 1.смърт вследствие
трудова злополука; 2.трайно намалена работоспособност вследствие на трудова
злополука; 3.временна неработоспособност вследствие на трудова злополука.
Дължимата застрахователна премия с включен 2% данък е 4 373,31 лева. Видно
от списъка на застрахованите лица по полица №9109161000023 по групова
застраховка „Трудова злополука”, сключена на 13.10.2016 год. на фирма
„Технокороза”АД в .82 фигурира и името на ищцата Т.Д.И. с месечна БРЗ 848,23
лв.; ЗС временна 849 лв.; ЗС смърт и
трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука
71 252 лв. и застрахователна премия 10,55 лв.
На
въпроси, зададени на ищцата по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, в съдебно заседание
на 06.02.2019 год., тя отговори, че не е получавала за периода от настъпването
на трудовата злополука до момента суми, освен болничните. Нищо друго не е
получавала, дори не е получавала сума от застраховката за трудова злополука.
Издадено
е удостоверение №10-00048284/08.01.2019 год. на НОИ, ТП-Ловеч на името на Т.Д.И.
в уверение на това, че тя е получила парично обезщетение за периода от
01.03.2017 год. до 08.01.2019 год. за временна неработоспособност в размер общо
на сумата 7 658,69 лева, като този факт се установява и от заключението на
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което е уточнило, че
изплатеното обезщетение от ответника на Т.Д.И. за временна неработоспособност
във връзка с претърпяната на 19.03.2017 год. злополука през м.март 2017 год. за
три дни от първия издаден болничен лист, които са за сметка на работодателя е
54,70 лева, а обезщетението за временна неработоспособност, които ищцата е
получила от НОИ за периода от настъпване на трудовата злополука до датата на
изготвяне на заключението /05.03.2019 год./ е в размер на сумата 7 658,69
лева. В заключението си експерта е уточнил, че възнаграждение от застрахователя
по застраховка трудова злополука за процесната трудова злополука ищцата не е
получавала.
По
повод поставената му от ищцовата страта задача вещото лице е изчислило размера на претендираната мораторна
лихва за периода от датата на настъпването на трудовата злополука - 19.03.2017
год. до завеждане на делото - 03.12.2018 год. върху сумата 50 000 лева, че
е в размер на 8 680,56 лева, а размера на мораторната лихва за периода от
датата на настъпването на трудовата злополука - 19.03.2017 год. до завеждане на
делото - 03.12.2018 год. върху 60 000 лева е 10 416,67 лева.
За
целите на настоящото производство е допуснато назначаването на
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице ортопед-травматолог Д-р А.Й., който
след обсъждане на цялостната документация на името на Т.Д.И., е изтъкнал, че й
е причинено травматично смачкване на стъпалото на десния крак с данни за
счупване на последната фаланга на палеца на същия крак с масивна разкъсно
контузна рана, с откъсване /отлепване на перониалия къс мускул с последващо
оперативно лечение на това откъсване, повреда причинила на ищцата затруднение
движенията на десния крак за около една година, видно от приложените и издадени
болнични листи и решение на ТЕЛК-Ловеч. Отново позовавайки се на документацията
по делото, експерта е посочил, че тези изменения са травматични и са получени
на отразената дата на произшествието - 19.03.2017 год., като същите са признати
за „трудова злополука”. При тези обстоятелства не се прекъсва
причинно-следствената връзка между произшествието и сътоянието на пострадалата.
Предвид получената травма ищцата е чувствала болки за период повече от година,
като интензитета на болките в началото са били доста силни, но с времето същите
с оглед проведеното лечение са намалели, като все още пострадалата изпитва
болки и затруднено движение. Експертът е счел, че терапията за тази повреда е
проведена по правилата на добрата медицинска практика, налице са все още
посттравматични изменения, но не се налагат допълнителни оперативни
интервенции. Носенето на предпазни средства - съответни обувки би намалило
травматичните изменения по стъпалото, а от там и продължителността на
лечението.
С
отговора на исковата молба ответника, чрез пълномощника си е представил копие
от списък за обувки м.септември 2016 год., дадени наобщо 22 служители на
„Технокороза”АД, между които и на ищцата по делото Т.Д.И..
Представени
са от ответника в качеството му на работодател на ищцата и доказателства, че е
провеждан периодичен инструктаж на работниците в предприятието, като в този
списък под №20 фигурира и името на ищцага.
От
ангажираните гласни доказателства на св.В.И. Минков, който през м.март 2017
год. е работил в „Технокороза”АД в цех опаковка и познава ищцата като колега,
се установява, че като цяло не е видял как е станал инцидента с ищцата на
19.03.2017 год., тъй като той работи на конвейра, а Т. окачествавяла неговата
продукция. Спомни си, че е имало транспортен път, по който да се движат
мотокари и електрокари. В момента на злополуката Т. е била ОТК, а той е бил
завеждач, което означава, че свалят детайлите от конвейра и ги слагат на
самолета на самата пътека. Ищцата си оставила един самолет /самолета
представлява уред за окачване на дефектни детайли или количка с колелета, на
която на мрежите й се окачват дефектни детайли/, които детайли събирал той и в
един момент вижда, че се е струпала другата бригада край т.. Спрял работа и
отишъл при Т., като видял, че кракът й е много зле. Слязъл при началника и
извикал линейка. Свидетелят уточни, че по време на злополуката Т. е била обута
с нейни маратонки, а не е била с работни обувки. Според свидетеля инцидента е
станал, защото там където работят и където е мястото за тези самолети, където
се слагат браковете, мястото било заградено с мрежа и нямало къде да се сложи
самолета и според него това е причината за случилото се с ищцата. Това място е
все още заградено.
Показания
пред съда даде и св.А. А. Б., която познава ищцата, тъй като е приятелка с
нейната дъщеря. Знае, че на 19.03.2017 год., в късните часове, през нощта й
звъннала дъщерята на Т., за да й каже, че е станал инцидент с майка й на
работата, доколкото си спомни, някакав мотокар й е премазал крака. На следващия
ден майката на приятелката й била оперирана, като доколкото си спомни Т. била
повече от 7 дни в болницата в гр.Ловеч. През това време не е ходила на свиждане
в болницата, но впоследствие ходила в дома на Т., за да помага, защото
състоянието на т. било много лошо, а дъщеря й била на работа. Ходила 3-4 месеца
и след това се отказала., защото не можела да издържа. Свидетелката описа, че Т.
се чувствала много зле със страшни болки. Тъй като познава ищцата още от преди
да стане трудовата злополука свидетелката поясни, че преди си оправяла дома,
било идеална чистота в жилището, а след случилото се с нея, т. не могла да се
окъпе в банята, не можела да ходи до тоалетна сама, а се налагало дъщеря й тя
да и помагат. Миризмата от кракът й била ужасна и се усещала в цялата къща.
Посочи, че тя психически не издържала на болките на ищцата, като тя постоянно
искала да й се даде обезболяващо, което трябвало да пие през определени часове,
а не след един час, както искала Т., тъй като изпитвала силни болки. Налагало
се да я водят с такси в болницата за прегледи и за смяна на превръзките, като
понякога не искали да я качат в таксито, заради миризмата. Посочи, че Т. не
била в същото психическо състояние от преди инцидента. Чувствала се обременена.
Самият й говор не бил както преди. Даже и до ден днешен не е както с нормален
човек да разговаряш. Колко подобрение има накрака на ищцата, свидетелката не
знае, но тя все още не можела да стъпва на кракът си нормално, а даже и
понакуцва. Самият крак като псстои по-дълго време права се надува. Сега от
студеното време изпитва болка. Знае, че започнала пак работа във фирмата и си
обува обувката, но едно местенце е останало и се разкървява, след като обуе
обувка.
В
показанията си дадени пред съда дъщерята на ищцата Д. П. И., които съдът
преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната
тяхна заинтересованост, съгласно чл.172 от ГПК, се разбира, че за инцидента с
майка й на 19.03.2017 год., в неделя, разбрала чрез телефонно обаждане от нейна
колежка, за да й каже, че мотокар е премазал кракът й и я карат с линейка в
спешна помощ. Тя тръгнала към болницата и когато пристигнала все още линейката
не била дошла. Когато я докарали майка й била неадекватна и кракът й целият бил
в кръв, обвързан с някакви парцали и само викала, че не го усеща. Приел я д-р Д.,
който бил на смяна, като на другия ден я оперирали. Операцията продължила 4
часа, като и след нея майка й изпитвала силни болки и постоянно повтаряла, че
кракът много я боли. Искала постоянно обезболяващи. В болницата била 14 дни. Лекарят
им казал, че операцията е успешна и че има счупване на костици и на пръстите имала нещо. По време на престоя на майка и в
болницата, тя била на работа и ходила да я вижда по 2-3 пъти на ден. След като
я изписали от болницата, лечението й продължило в къщи. Наложило се да остане в
къщи, за да я гледа, като първоначално си взила отпуск. Нейната приятелка й
помагала, баща й също помагал като се върнел от работа. В продължение на шест
месеца са налагало да водял майка й по два пъти на превръзки. Майка й нямала
кожа и всичко било разкъсано на кракът. Всяка нощ плачела от болка. Заради
раната и когато времето застудява, раната започва да я боли. До шест месеца се
оказало, че има някаква некротизирана тъкан, кракът й започнал да мирише.
Ходили на хирург в гр.Плевен и там открили некротизирането на кракът й, като в
гр.Ловеч при д-р Я. продължили превръзките. В гр.Плевен им казали, че майка й е
лекувана неправилно и затова се е стигнало до некроза на тъканите. Операцията е
успешна, но след оперативния период се дължи на неправилно лечение в Ловешката
болница и именно това наложило лечението й в гр.Плевен. След което не настъпило
бързо оправянето от некрозата, но имало подобрение. Свидетелката поясни, че
майка й нямала издадено решение на ТЕЛК, като в продължение на една година и
2-3 месеца взимала болничен. Заяви, че майка й все още накуцва и вече не е
човека, който била преди инцидента. Преди била дейна, а сега при най-малката
промяна на времето, се оплаква от болки в крака. През тези шест месеца
продължили адски болки и мъки, като майка й не можела нито да обуе чорап от
раната, нито обувка, а зимата се налагало да я карат до болницата обута по
чехли.
По претенцията за заплащане на
неимуществени вреди с правно основание чл.200, ал.1 от КТ.
При
наличието на тази фактическа обстановка съдът приема, че по делото е установено,
че страните към 19.03.2017 год. са били и продължават да бъдат и понастоящем в трудови
правоотношения /въпреки, че по делото не се представи трудов договор/. Доказано
е безпорно и, че на 19.03.2017 год. ищцата, заемаща длъжността „контрольор
качество” в „Технокороза”АД е претърпял трудова злополука, тъй като инцидентът
е станал при изпълнение на трудовите й задължения. Това обстоятелство е
изведено като безпорно с разпореждане №51041021/27.03.2017 год. на НОИ,
ТП-Ловеч, издадено на основание чл.60, ал.1 от КСО, което разпореждане има
двойствено значение - от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието на трудова злополука, а от друга страна е
официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност -
за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя
/Решение №410 от 29.06.2010 год. по гр.д.№599/2009 год. на ВКС/. Установено е
също, че в резултат на трудовата злополука, ищцата Т.Д.И. е получила внезапно
увреждане на здравето на десния крак -
охлузване на меките части на горната част на ходилото и фрактура на втора
фаланга на палеца, през време и по повод на извършваната от нея работа. Наличието
на така осъществилите се в правния мир положителни факти водят до пораждане
отговорността на работодателя да обезщети работничката за причинените й от
трудовата злополука вреди.
Не
е спорно, че отговорността на работодателя е предмет на сключен между него и
ищцата договор за застраховка „Трудова злополука” в ЗК”Лев Инс”АД, валиден към
датата на инцидента, по който пострадалата е застраховано лице, което
обосновава извода за ангажиране отговорността на застрахователя да репарира
причинените на ищцата неимуществени вреди, въпреки, че до момента, както и тя
уточни на въпроси, зададени й от съда по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, не е
предявила претенции пред застрахователя и към датата на постановяване на
съдебното решение обезщетение не й е изплатено.
Спорно
е дали злополуката е резултат от проява на невнимание, съответстващо на груба
небрежност при изпълнение на трудовите задължение от пострадалата, което да
даде възможност на съда да намали отговорността на ответника по чл.201, ал.2 от КТ. За изясняване на този спорен въпрос, съдът съобрази следното :
Съгласно
чл.200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, работодателят отговаря
имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Отговорността на работодателя е обективна
и безвиновна. Обезщетението може да се намали по изключение, само ако
пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност
/чл.201, ал.2 от КТ/. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като представлява
неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност, при подобни условия /Решение №252 от 30.09.2016 год. на
ВКС по гр.д.№1364/2016 год., IV г.о., ГК/. В този смисъл съзнаваната небрежност
/самонадеяността/ в наказателното право и грубата небрежност в гражданското
право са несъотносими /Решение №135 от 08.05.2014 год. на ВКС по
гр.д.№4075/2013 год., IV г.о., ГК/. Вината на пострадалия не може да се
предполага. Доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл.201,
ал.2 от КТ е на работодателя, за което съдът съоразява и Решение №60/05.03.2014
год. на ВКС по гр.дело №5074/2013 год., IV г.о., ГК/, като при липса на
доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за
безопасност на труда, категоричен извод за допусната груба небрежност не може
да се направи, както е посочено в Решение №62/24.02.2015 год. на ВКС по гр.дело
№2798/2014 год., IV г.о., ГК/. Съответно, съпричиняване при трудова злополука
има, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и
в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Преценката
за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е
настъпила злуполуката, от поведението на работника, съпоставено с
доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия
е настъпила вредата, в който смисъл е и константната практика на ВКС - Решение
№62 от 24.02.2015 год. на ВКС по гр.дело №2798/2014 год., IV г.о.; Решение №291
от 11.07.2012 год. на ВКС по гр.дело №951/2011 год., IV г.о.; Решение
№252/30.09.2016 год. на ВКС по гр.дело №1364/2016 год., IV г.о., ГК.
При
анализа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че е налице такова
поведение у пострадалата, което следва да се зачете за неспазване на правилата
за безопасност в степен, обосноваваща извода за допусната груба небрежност.
Това е така, тъй като се установи от гласните доказателства на св.В.И. М. -
колега на ищцата, че на датата на трудовата злополука 19.03.2017 год. Т.И. е
била обута с нейни маратонки, а не с работни обувки. Налице са и писмени
доказателства, че работодателят е дал предпазни работни обувки на ищцата, за
което по делото е представен списък за обувки за м.септември 2016 год., което
предполага, че е следвало да ги носи по време на извършване на трудовата си дейстност
в „Технокороза”АД, което обстоятелство е изтъкнато и в декларацията за трудова
злополука вх.№1004-10-139/22.03.2017 год. в ТП на НОИ като отклонение от
нормалните действия и материален фактар, свързан с това отклонение. Истинността
на цитираните писмени доказателства не бе оспорена от заинтересованата страна в
преклузивния срок по чл.193, ал.1 от ГПК, което дава основание на съда да
приеме, че неизползването на предпазните работни обувки в деня на инцидента съставлява
проява на груба небрежност от страна на ищцата, с която тя е допринесла в
немалка степен за настъпване на трудовата злополука. В този смисъл съдът
кредитира с доверие и заключението на в.л. по съдебно-медицинската експертиза,
което в т.6 е категорично, че носенето на предпазни средства - съответни обувки
би намалило травматичните изменения по стъпалото, а от там и продължителонстта
на лечението на ищцата.
Установява
се, че в пряка причинна връзка с настъпилата трудова злополука ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, които вреди следва да бъдат определени от съда
по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД. Справедливостта като критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. Затова справедливостта не е абстрактно понятие и тя се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите,
като е наложителна индивидуална преценка на моралните вреди, причинени
конкретно на ищцата, като се имат предвид множеството обстоятелства и
взаимовръзки, установени по делото, тъй като неимуществените вреди
представляват обезщетение за накърнени, неоценими в пари неимуществени блага,
признати и гарантирани от закона. При определяне размера на неимуществените
вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят
тези вреди - ППВС №4/1968 год. Такива обстоятелства могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът наизвършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания и други, включетелно и прогнозата за в бъдеще
време. В разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на болки и
страдания, понесени от ищцата като последица от получените при злополуката
травматични увреждания. Съобразявайки характера и тежестта на получаната
травма, интензитетът на понесените във връзка с нея болки и страдания, необходимостта
от оперативна интервенция, и следоперативния период от време, който е бил
допълнително затруднен предвид настъпила никроза на оперирания крак,
особеностите и продължителността на периода на лечение и възстановяване, както
и последиците от злополуката с траен характер, настоящият съдебен състав
приема, че съответен на претърпените неимуществени вреди размер на
обезщетението е 50 000 лева. Следва да се подчертае изрично, че в размера на
това обезщетение съдът не включва изтъкнатите в исковата молба проблеми на
ищцата със сърдечно-съдовата дейност и другите съпътстващи я заболявания като
хипертония, за които твърдения именно нейна е била тежестта на доказване със
съответно представяне на релевантни доказателства кога са възникнали те преди
или след датата на трудовата злополука, както и проблемите с психическото й
състояние, за което е трябвало да анжажира вещо лице със съответната
специалност, което да изследва въпроса тези проблеми след трудовата злополука
ли са възникнали и дали са в пряка причинна връзка с него? Установено е заключението на в.л. по
съдебно-медицинската експертиза, че високо кръвно налягане на ищцата е
установено през 2012 год., т.е. много преди настъпване на трудовата злополука,
поради което и няма как то да се обсъжда от съда по повод на злополуката,
станала на 19.03.2017 год.
След като е
счел за основателни възраженията на ответника, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди следва да се намали, тъй като ищцата е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат с „груба небрежност”, то при отчитане
на всички тези обстоятелства съдът
приема, че това съпричиняване съгласно Решение №157/24.06.2014 год. по гр.дело
№6210/2013 год., III ГО, ВКС, следва да се определи в дробно число или в
процентно изражение, което съдът определя на 20% на колкото оценява съпричиняването
от страната на пострадалата, действала при груба небрежност, приемайки, че
основна вина за настъпване на злополуката носи работодателя, който макар и да е
провеждал периодични инструктажи, не е упражнил засилен контрол и не е създал необходимите
условия и предпоставки за спазване нормите на безопасни условия на труд, още
повече, че от показанията на св.В. М. се установи, че там където той и ищцата
са работили, мястото е преградено с мрежа и няма къде да се сложи уреда за
окачване на дефектните детайли и това според него е причината да се случи
трудовата злополука.
Дължимото от
ответника обезщетение следва да се определи като абсолютна стойност, след
неговото редуциране в размер на сумата 40 000 лева /50 000 - 20%/, като от него
следва да се приспадне според съда само платеното на ищцата обезщетение за
временна неработоспособност, получено от НОИ, за което по делото са представени
безпорни доказателства /удостоверение №10-00048284/08.01.2019 год. на НОИ, ТП-Ловеч,
заключение на в.л. по съдебно-икономическата експертиза/, в размер на сумата
7 658,69 лева. Ответникът е поискал приспадане и на обезщетението от
застрахователя по застраховка „Трудова злополука”, което искане съдът няма как
да уважи, защото се установи безпорно, както от обасненията на ищцата, така и
от писменото становище на третото лице помагач на страната на ответника, че
дължимото обезщетение по сключения договор за застраховка на работниците не е
получено от ищцата, а текста на чл.200, ал.4 от КТ императивно предвижда, да се
намали само ако е получено вече от работника.
Следователно
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.200, ал.1 от КТ
следва да се уважи за сумата 32 341,31 лева, а за разликата до пълния
претендиран размер на сумата от 50 000 лева, исковата претенция като
неоснователна и недоказана се отхвърли.
По искането за присъждане на законна
лихва за забава, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от датата на
увреждането - Решение №146/15.02.2010 год. по гр.дело №848/2009 год., III г.о.
ГО на ВКС; Определение №1122/11.10.2012 год. по гр.дело №661/2012 год., III
г.о. ГО на ВКС и др./. В случая видно от петитума на исковата молба, такова е
поискано от датата на подаване на исковата молба - 03.12.2018 год., поради което
и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искането следва да бъде
уважено.
По претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху главницата в размер на 50 000 лева, възлизаща в размер на
сумата 8 280,42 лева за времето от настъпване на трудовотата злополука -
19.03.2017 год. до момента на завеждане на исковата молба - 03.12.2018 год.
Въпреки,
че в петитума на исковата молба съдът е сезиран с тази претенция, то видно от
обстоятелствената част на иска е, че липсва изложение на обстоятелствата, на
които се основава този иск, още повече, че евентуалното й уважаване предполага
наличието на неизпълнение на парично задължение между страните, на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Очевидно е, че разглежданите в настоящия казус отношения
между страните са по повод възникнали между тях трудови отношения и настъпила
трудова злополука, чиято обезвреда работодателят дължи на работника по реда на
чл.200, ал.1 от КТ, но не и облигационни такива, поради което и няма законово
основание в КТ за заплащането на мораторна лихва върху претендираното обезщетение
за неимуществени вреди.
В
този смисъл ищцовата претенция против ответника за заплащане на мораторна лихва
върху главницата в размер на 50 000 лева, възлизаща в размер на сумата
8 280,42 лева за времето от настъпване на трудовотата злополука -
19.03.2017 год. до момента на завеждане на исковата молба - 03.12.2018 год.,
като неоснователна и недоказана следва да бъде изцяло отхвърлена.
По претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл.200, ал.1 от КТ.
Съдът
е сезиран и с претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на сумата 264,04 лева, представляващи направени разходи за лечение, в
резултат на трудовата злополука, която е основателна, както по основание, така
и по размер. Ищцата е представила фактура №**********/03.04.2017 год., както и
фискални бонове за закупени лекарства и консумативи във връзка с лечението й в
резултат на претъпряната от нея трудова злополука, които доказателства не се
оспориха от ответника. Нещо повече, още в отговора на исковата молба
последният, чрез пълномощника си признава този иск, на основание чл.237, ал.1
от ГПК, което също е основание за уважаването му до пълния претендиран размер.
Следователно
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 264,04 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.200, ал.1 от КТ, за сторени разходи за лечение на получените телесни повреди в резултат на
сталата на 19.03.2017 год. трудова злополука.
По претенцията за разноски на страните.
С оглед изхода на делото и
съразмерно с уважената част от иска,
на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адв.В.К. следва
да се присъдят разноски по делото в размер на сумата 1 508,16 лева,
отчитайки предприетите действия по защита на ищцата, включително и по
обезпечението на иска.
От
своя страна в писмения отговор на исковата молба ответникът, чрез пълномощника
си е заявил искане за присъждане на разноски /не и на адвокатски хонорар/, но тъй
като съгласно чл.359 от ГПК производството по трудови дела е безплатно за
работниците и те не плащат такси и разноски по него, включително и за молбите
за отмяна на влезли в сила решение по трудови дела, то съдът счита, че за
заплатената по сметка на ОС-гр.Ловеч държавна такса в размер на 25 лева за
подадената въззивна жалба, ищцата не трябва да бъде осъждана с оглед цитирания
по-горе императивен текст на КТ. Други доказателства за реално направени
съдебно-деловодни разноски от страна на ответника не са представени в хода на
процеса и не следва да се присъждат.
Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 1 304,21
лева, представлаваща държавна такса върху уважения размер на исковата
претенция, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, както и сумата 350 лева,
представляващи депозит за вещи лица по съдебно-медицинската и съдебно-икономическата
експертизи, платени от бюджетните суми на РС-гр.Ловеч.
Водим
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „ТЕХНОКОРОЗА”АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Гурко”№1, ет.4, офис
Технокороза, представлявано от В. Т. Т. да заплати на ищцата Т. Д.
И., ЕГН-********** *** сумата 32 341,31 /тридесет и две хиляди
триста четиридесет и един лева тридесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ за неимуществени
вреди за претърпените от ищцата болки и страдания от получените
телесни повреди, изразяващи се в : 1. контузия на десния глезен и
ходило, с голяма разкъсно-контузна рана на външния глезен и
гърба на стъпалото 2. откъсване на сухожилието на мускулус перонеус
бревис декстра 3. хематом на палеца на крака със счупване
на крайната фаланга на палеца на десния крак; 4.група от кръвонасядания на дясната
седалищна област, кръвонасядания по задната горна част на бедрата, кръвонасядания
на дясното коляно и под него; 5.болки в десния хълбок и в слабините вляво
при движение; 6.б.тежкото размачкване на кожата и
меките тъкани на гърба на ходилото, с появило се
усложнение - усложнено зарастваща атонична рана на гърба на ходилото,
с гнойно възпаление на раната и оформяне на голям кожен ръбец около нея, довели
до сраствания на меките тъкани и контрактури на сухожилията на гърба на ходилото
със силно намален обем на движение на ходилото, предимно в глезенната става;
оток на глезена и ходилото, 7. хипотрофия на мускулите на дясната подбедреница, поради
намалена функция на крайника, получени в следствие на трудовата злополука от 19.03.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата
молба - 03.12.2018 год. до окончателното й изплащане, като за разликата до
пълния претендиран размер на сумата от 50 000 ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ответника „ТЕХНОКОРОЗА”АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Гурко”№1, ет.4, офис
Технокороза, представлявано от Веселина Томчева Томчева да заплати на ищеца Т. Д.
И., ЕГН-********** *** сумата 264,04 /двеста шестдесет и четири лева и
четири стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, на основание
чл.200, ал.1 от КТ, изразяваща се в сторени разходи за лечение на получените от
ищцата телесни увреждания в резултат на трудовата злополука от 19.03.2017 год.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищцата Т. Д. И., ЕГН-********** *** против ответника
„ТЕХНОКОРОЗА”АД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Гурко”№1,
ет.4, офис Технокороза, представлявано от Веселина Томчева Томчева иск за
заплащане на сумата 8 280,42 лева мораторна лихва върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, която сума е
претендирана за времето от настъпване на трудовата злополука - 19.03.2017 год.
до датата на завеждане на исковата молба - 03.12.2018 год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ответника „ТЕХНОКОРОЗА”АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Гурко”№1, ет.4, офис
Технокороза, представлявано от Веселина Томчева Томчева да заплати на адв.В.К.
сумата 1 508,16 /хиляда петстотин и осем лева и шестнадесет стотинки/,
изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за осъщественото от нея процесуално
представителство на ищцата по гр.дело №2405/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч,
съгласно чл.38, ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА ответника „ТЕХНОКОРОЗА”АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Гурко”№1, ет.4, офис
Технокороза, представлявано от В. Т. Т. да заплати по сметка на РС-ГРАД
ЛОВЕЧ сумата 1 304,21 /хиляда триста и четири лева двадесет и една
стотинки/, представлаваща държавна такса върху уважения размер на исковата
претенция, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, както и сумата 350 /триста и
петдесет/ лева, представляващи депозит за вещи лица по съдебно-медицинската и
съдебно-икономическата експертизи, платени от бюджетните суми на РС-гр.Ловеч.
Настоящото решение е
постановено при участиетао на трето лице-помагач на страната на ответника „ЛЕВ
ИНС”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.”Черни
връх”№51Д, представлявано от Изпълнителните директори Мария Масларова-Гъркова и
Павел Димитров, като съгласно чл.223, ал.1 и ал.2 от ГПК, то има установително
действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, като това, което
съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е превлякла. То не
може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако
последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви
неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :