№ 181
гр. Велико Търново , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000098 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 260037/11.11.2020 година по т. д. № 3/2020 година на Окръжен съд
Плевен е признато за установено по отношение на „Юробанк България“ АД и „Таргет ДЛС“
ЕООД, че не съществува ипотечното право на „Юробанк България“ АД, обективирано в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 113, том XIII, рег. № 13410, дело №
1871/2007 година на нотариус С. И., с рег. № 015 на НК, вписан в Агенция по вписванията,
Служба по вписванията Плевен под акт № 61, том XII, дело № 12336/2007 година, вх. рег. №
18779/25.10.2007 година, поради погасяване по давност на обезпеченото с това право
вземане на „Юробанк България“ АД срещу „Таргет ДЛС“ ЕООД по изпълнителен лист от
12.12.2011 година, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по ч. гр. д. №
7836/2011 година на Районен съд Плевен, предмет на изпълнително дело № 20198140400454
по описа на частен съдебен изпълнител Н. В., с район на действие – Окръжен съд Плевен, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 439 от ГПК, чл. 150, ал. 1 и чл. 151 от
Закона за задълженията и договорите.
С посоченото решение „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на С.П.
Пецева сумата 4 659.98 лева – деловодни разноски за държавна такса и адвокатско
1
възнаграждение.
С Определение № 260005/8.01.2021 година по т. д. № 3/2020 година на Окръжен
съд Плевен е оставена без уважение Молба с вх. рег. № 264095/17.12.2020 година (пощенско
клеймо 16.12.2020 година) по чл. 248 от ГПК, подадена от „Юробанк България“ АД,
представлявано от адвокат Г. Д., с която се иска изменение на Решение № 260037/11.11.2020
година по т. д. № 3/2020 година на Окръжен съд Плевен в частта относно разноските за
адвокатско възнаграждение по делото, присъдени в полза на ищеца.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Г. Д. – пълномощник на
„Юробанк България“ АД, против Решение № 260037/11.11.2020 година по т. д. № 3/2020
година на Окръжен съд Плевен. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно
– постановено е в противоречие с материалните норми и при съществени процесуални
нарушения, вътрешно противоречиво, необосновано. Първостепенният съд е приел, че
началото на давностния срок за вземането по Договор за банков кредит „Бизнес продукт“
BL9030/25.10.2007 година е 23.11.2011 година, когато е станало изискуемо. Изразява се
несъгласие с извода на състава на Окръжен съд Плевен, че погасителната давност не се
счита за прекъсната от изпълнителните действия, предприети по първоначално
образуваното изпълнително дело № 20118140401049 по описа на частен съдебен изпълнител
Н. В.. Съобразно трайната съдебна практика, приложима към датата на образуване на
изпълнителното дело – 27.12.2011 година, молбата за неговото образуване прекъсва
давността на основание чл. 116, буква „в“ от Закона за задълженията и договорите. Преди
постановяване на Тълкувателното решение от 26.06.2015 година по тълкувателно дело №
2/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България в съдебната
практика се приема, че молбата за образуване на изпълнително дело, искането за извършване
на имуществено проучване на длъжника и възлагане на съдебния изпълнител на правата по
чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да определи способ за изпълнение
представляват действие за принудително изпълнение, прекъсващо давностния срок съгласно
чл. 116, буква „в“ от Закона за задълженията и договорите. В молбата за образуване на
изпълнителното производство взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител
правомощията по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители, поради което същата е
редовна и води до прекъсване на погасителната давност по аргумент за противното от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година на
ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България. Дори да се приеме, че Молбата
от 27.12.2011 година за образуване на изпълнително дело 20118140401049 по описа на
частен съдебен изпълнител Н. В. не прекъсва давността, по делото са извършвани
множество изпълнителни действия по искане на взискателя и предприети от частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за частните
съдебни изпълнители, които прекъсват валидно давността в съответствие с Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на
Върховен касационен съд на Република България. Първостепенният съд е изброил изрично
изпълнителните действия: 9.01.2012 година – молба за вписване на възбрана; 7.02.2012
2
година – писмо за наложена възбрана върху недвижим имот; писмо до КАТ Плевен за
налагане на запор на моторно превозно средство; писмо до АВ/ИР Плевен за вписване на
възбрана; 30.07.2012 година – молба за запори на сметки в банки; 28.07.2014 година – молба
за опис на движими вещи; 28.08.2014 година – молба за запор на сметки в банки и опис на
движими вещи.
Съгласно точка 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година по
тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република
България, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по право на
основание чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Изводите на състава на Окръжен съд Плевен, че давността не е прекъсната, тъй
като с прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК на
28.08.2016 година „всички предприети изпълнителни действия по него се считат обезсилени
по право и не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалнотправни последици“,
доколкото „обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат
произвели правно действие“, са в противоречие с цитираната правна уредба и съдебна
практика. С прекратяване на изпълнителното дело се обезсилват по право извършените по
прекратеното изпълнително производство действия и те не могат да имат за последица
прекъсване на давността при условие, че след образуване на делото са обезсилени заповедта
за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, послужили за образуване
на изпълнителното дело. В случая заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не са
обезсилени. Вземанията не са спорни – както е посочено от първостепенния съд вземането
на банката е установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 7836/2011 година на Районен съд Плевен и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист. Извършени са валидни действия за принудително изпълнение,
прекъснали давността за вземанията на „Юробанк България“ АД, и до предявяване на иска
същата не е изтекла, а именно:
23.11.2011 година – обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем;
27.12.2011 година – молба за образуване на изпълнително дело 20118140401049
по описа на частен съдебен изпълнител Н. В. (дори да не се приеме за валидно действие, то
следващите безспорно са такива);
7.02.2012 година – писмо за наложена възбрана върху недвижим имот; писмо до
КАТ Плевен за налагане на запор на моторно превозно средство; писмо до АВ/ИР Плевен за
вписване на възбрана;
30.07.2012 година – молба за запори на сметки в банки;
28.07.2014 година – молба за опис на движими вещи;
3
28.08.2014 година – молба за запор на сметки в банки и опис на движими вещи
(последно изпълнително действие, прекъсващо давността, след което изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона на 28.08.2016 година на основание чл. 433, ал. 1, точка 8 от
ГПК, констатирано с Постановление на съдебния изпълнител от 3.01.2018 година);
22.08.2019 година – молба за образуване на изпълнително дело с посочени
изпълнителни способи – изпълнително дело № 20198140400454 по описа на частен съдебен
изпълнител Н. В., въз основа на същия изпълнителен титул;
28.11.2019 година – извършен опис на недвижимия имот – обезпечение на
кредита.
Посочените изпълнителни действия са прекъсвали петгодишния давностен срок
за правото на принудително събиране на вземането на „Юробанк България“ АД, който не е
изтекъл към нито един момент от производствата по двете изпълнителни дела, включително
към датата на предявяване на процесните искове и към настоящия момент.
Първостепенният съд неоснователно е приел за неприложимо в случая
Постановление № 3/1980 година на Пленума на Върховния съд. Атакуваното решение е
постановено в противоречие със съдебната практика, цитирана във въззивната жалба.
Последващи тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. Установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма
ще може да се съобразява от съответните органи, за които е задължително, по случаите от
тяхна компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на
новото тълкувателно решение или по такива, заварени към този момент. В тези хипотези,
ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които
са от значение за съществуващото между страните правоотношение, породили правните си
последици, то последните трябва да се преценяват с оглед на постановлението на Пленума
на Върховния съд или тълкувателното решение, действало към момента на настъпване на
последиците. Цитирана е съдебна практика. В случая до постановяването на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на
Върховен касационен съд на Република България в отношенията между страните следва да
се приложат постановките на Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/18.11.1980
година – след образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния
процес по отношение на вземането давност не тече. До 26.06.2015 година давността по
отношение на сумите, които „Таргет ДЛС“ ЕООД е осъдено да заплати на „Юробанк
България“ АД, е била спряна по силата на самия факт, че за събирането им е образувано
изпълнително производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015 година, като е
прекъсната с предприемането на последвалите валидни изпълнителни действия по
изпълнителни дела с №№ 20118140401049, 20198140400454 по описа на частен съдебен
изпълнител Н. В.. Петгодишният давностен срок за процесното вземане към момента на
4
депозиране на исковата молба и понастоящем не е изтекъл – изпълняемото право все още
съществува, не е налице пречка за предприемане на действия от страна на кредитора за
удовлетворяване на неговото притезание по принудителен ред.
Изложени са подробни съображения за неправилност на заключението на
първостепенния съд за липса на прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 4 000 лева.
Направено е искане да се отмени Решение № 260037/11.11.2020 година по т. д. №
3/2020 година на Окръжен съд Плевен и да се постанови друго такова, с което да се
отхвърлят предявените от СТ. П. П. искове по чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 439 от ГПК и
чл. 150, ал. 1; чл. 151 от Закона за задълженията и договорите като неоснователни и
недоказани; да се приеме за установено съществуването на ипотечното право на „Юробанк
България“ АД, обективирано в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 113,
том XIII, рег. № 13410, дело № 1871/2007 година на нотариус С. И., с рег. № 015 на НК,
вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията Плевен под акт № 61, том XII,
дело № 12336/2007 година, вх. рег. № 18779/25.10.2007 година. Претендират се разноски за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат В.К. – процесуален представител на СТ. П. П., в който са изложени доводи за
нейната неоснователност.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Таргет ДЛС“ ЕООД, в който са развити съображения за нейната неоснователност.
Не е депозиран отговор на въззивната жалба от „Колект БГ“ ЕАД – трето лице
помагач на „Юробанк България“ АД.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново адвокат В.К. –
пълномощник на СТ. П. П., оспорва въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не са се явили представители на „Таргет ДЛС“
ЕООД, „Колект БГ“ ЕАД – трето лице помагач на „Юробанк България“ АД, и не са изразили
становище по въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 3/2020 година на Окръжен съд Плевен
(първоначално гр. д. № 8096/2019 година на Районен съд Плевен) е образувано въз основа на
предявени от СТ. П. П., представлявана от адвокат В.К., при условията на субективно
5
съединяване искове против „Юробанк България“ АД, „Таргет ДЛС“ ЕООД с посочено
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 151 от Закона за задълженията и
договорите. В исковата молба се излага следното:
СТ. П. П. е собственик на апартамент № 10 – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56722.660.275.2.10, с административен адрес: гр. Плевен, **********“, на
шести етаж, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, клозет и килер, със застроена
площ 94.00 кв. м, при съседи: на същия етаж – имот с идентификатор 56722.660.275.2.9, под
обекта – 56722.660.275.2.8, над обекта – няма, заедно с принадлежащите му избено
помещение в западната страна на мазето с площ от 8 кв. м, при съседи: коридор, улица и
командно помещение, както и 1/48 идеална част от стълбището, общата избена част, общата
таванска част, външната водопроводна инсталация, външната канализация, външната ел.
мрежа до ел. таблото, 1/285 идеална част от отстъпеното право на строеж върху държавна
земя – парцел XXII в строителен квартал 349 по плана на гр. Плевен. На „Таргет ДЛС“
ЕООД е предоставен банков кредит от „Юробанк и Еф Джи България“ АД (към момента
„Юробанк България“ АД), за чието обезпечаване СТ. П. П. учредила договорна ипотека
върху гореописания недвижим имот с нотариален акт № 113, том XIII, рег. № 13410, дело №
1871/2007 година на нотариус С. И., с рег. № 016 на НК, вписан в Агенция по
вписванията/Служба по вписванията Плевен под акт № 61, том XII, дело № 12336/2007
година, вх. рег. № 18779/25.10.2007 година.
Поради неплащане на погасителните вноски по кредита „Таргет ДЛС“ ЕООД
изпаднало в забава и на 23.11.2011 година кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Банката-ответник се снабдила със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
№ 5641/12.12.2011 година по ч. гр. д. № 7836/2011 година по описа на Районен съд Плевен
за вземането си по договора за кредит, която е влязла в сила. Въз основа на същата заповед
на 12.12.2011 година на „Юробанк и Еф Джи България“ АД е издаден изпълнителен лист.
По молба на банката-ответник (тогава с наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД) е
образувано изпълнително производство срещу ответника „Таргет ДЛС“ ЕООД
(изпълнително дело № 20118140401049 по описа на частен съдебен изпълнител Н. В.), без в
нея да е посочен изпълнителен способ.
По изпълнителното дело са били искани и извършени следните изпълнителни
действия: Молба с вх. № 00175/9.01.2012 година за вписване на възбрана; Писмо с изх. №
01014/7.02.2012 година до КАТ Плевен за запор на МПС; Писмо с изх. № 01011/7.02.2012
година до АВ/ИР Плевен за вписване на възбрана; Молба с вх. № 4476/30.07.2012 година за
запори на сметки в банки; Молба с вх. № 4466/28.07.2014 година за опис на движими вещи;
Молба с вх. № 5106/28.08.2014 година за запор на сметки в банки и опис на движими вещи;
Молба с вх. № 7886/13.12.2017 година за запор върху вземанията по изпълнителното дело. С
влязло в сила Постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 3.01.2018
година частен съдебен изпълнител Н. В. констатирала, че по изпълнително дело №
20118140401049 последната молба за извършване на изпълнителни действия от страна на
6
взискателя е от 28.07.2014 година и повече от две години не са били искани изпълнителни
действия, поради което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
С Молба с вх. peг. № 4543/22.08.2019 година, депозирана пред частен съдебен
изпълнител Н. В., ответникът „Юробанк България“ АД поискал образуване на ново
изпълнително производство срещу „Таргет ДЛС“ ЕООД за събиране на сумите по същия
изпълнителен лист, с посочени изпълнителни способи: вписване на възбрана и публична
продажба на ипотекирания имот, запор на банкови сметки на втория ответник. Образувано е
изпълнително дело № 20198140400454 по описа на частен съдебен изпълнител Н. В.. По
това изпълнително дело на 28.11.2019 година е извършен опис на жилището на СТ. П. П.,
служещо за обезпечение вземането на банката срещу втрия ответник. Вземането на
„Юробанк Бълария“ АД по Заповедта за незабавно изпълнение № 5641/12.12.2011 година по
ч. гр. д. № 7836/2011 година на Районен съд Плевен и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист срещу втория ответник е погасено по давност, изтекла на 23.11.2016
година. Молбата за образуване на изпълнително дело № 20118140401049 на частен съдебен
изпълнител Н. В. не съдържа изпълнителен способ и не прекъсва давността.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на „Юробанк България“ АД, „Таргет ДЛС“ ЕООД, че ипотечното
право, удостоверено с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 113, том ХІІІ,
рег. № 13410, дело № 1871/2007 година на нотариус С. И., вписан в Агенция по вписванията
под акт 61, том ХІІ, дело 12336/2007 година, вх. рег. № 18779/25.10.2007 година, не
съществува поради погасяване по давност на обезпеченото с това право вземане на
„Юробанк България“ АД срещу „Таргет ДЛС“ ЕООД; претендират се разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Юробанк
България” АД, представлявано от адвокат Г. Д., в който са изложени съображения за
неоснователност и недоказаност на исковете – петгодишният давностен срок не е изтекъл
към момента на подаване на исковата молба и депозиране на отговора на същата, изтъкнати
са аргументи за спиране и прекъсване на давността.
Депозиран е отговор на исковата молба от „Таргет ДЛС“ ЕООД, с който се
признава иска.
Със Становище с вх. № 4009/13.04.2020 година адвокат Г. Д. – пълномощник на
„Юробанк България“ АД, оспорва признанието на претенцията от представителя на „Таргет
ДЛС“ ЕООД.
С протоколно Определение от 9.09.2020 година по т. д. № 3/2020 година на
Окръжен съд Плевен е конституирано „Колект БГ“ ЕАД като трето лице помагач на
„Юробанк България“ АД на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.
7
С писмени молби пълномощникът на „Юробанк България“ АД оспорва иска.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
„Колект БГ“ ЕАД оспорва претенцията.
Пред първостепенния съд не се е явил представител на „Таргет ДЛС“ ЕООД и не
е изразил становище по иска.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260037/11.11.2020 година по т. д. № 3/2020 година на Окръжен съд
Плевен е валидно и допустимо.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявените при условията на субективно съединяване искове са с правно
основание чл. 439, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съобразно чл. 439 от ГПК длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението. Предвидената в чл. 439 от ГПК защита на длъжника
има за предмет оспорване на вземането, обект на изпълнението. Длъжникът има интерес да
установи липсата на удостовереното с изпълнителното основание вземане. Ипотекарният
длъжник, макар да не е страна в производството, в което е издадено изпълнителното
основание, разполага с всички защитни средства, предоставени от закона на длъжника. С
предявяването на иска по чл. 439 от ГПК ипотекарният длъжник цели прекратяване на
принудителното изпълнение за изпълнителния способ, който засяга неговите права –
публичната продан на ипотекирания имот.
СТ. П. П. се позовава на погасителна давност. Предпоставките за погасяване по
давност на ипотечното право се преценяват спрямо главното вземане.
Безспорно е, че с Договор от 25.10.2007 година, обективиран в нотариален акт №
113, том XIII, рег. № 13410, дело № 1871/2007 година на нотариус С. И., с рег. № 016 на НК,
вписан в Агенция по вписванията/Служба по вписванията Плевен под акт № 61, том XII,
дело № 12336/2007 година, вх. рег. № 18779/25.10.2007 година, СТ. П. П. учредила
договорна ипотека за обезпечение на кредит за посрещане на извънредни нерегулярни
нужди от оборотни средства в размер на 57 000 евро, отпуснат от „Българска пощенска
банка“ АД, чиито правоприемник е „Юробанк България“ АД, на „Таргет ДЛС“ ЕООД, върху
апартамент № 10 – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.660.275.2.10, с
административен адрес: гр. Плевен, **********“, на шести етаж, състоящ се от две спални,
дневна, кухня, баня, клозет и килер, със застроена площ 94.00 кв. м, при съседи: на същия
етаж – имот с идентификатор 56722.660.275.2.9, под обекта – 56722.660.275.2.8, над обекта –
няма, заедно с принадлежащите му избено помещение в западната страна на мазето с площ
от 8 кв. м, при съседи: коридор, улица и командно помещение, както и 1/48 идеална част от
8
стълбището, общата избена част, общата таванска част, външната водопроводна инсталация,
външната канализация, външната ел. мрежа до ел. таблото, 1/285 идеална част от
отстъпеното право на строеж върху държавна земя – парцел XXII в строителен квартал 349
по плана на гр. Плевен.
Със Заповед № 5641/12.12.2011 година за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, поправена на основание чл. 247 от ГПК с
Определение № 200/18.01.2012 година, издадени по ч. гр. д. № 7836/2011 година на Районен
съд Плевен, е разпоредено „Таргет ДЛС“ ЕООД да заплати на „Юробанк и Еф Джи
България“ АД (към момента „Юробанк България“ АД) сумите: 55 585.78 евро, равняващи се
на 108 716.34 лева – главница; 211.88 лева – такси; 8 931.59 евро, равняващи се на 17 468.67
лева – договорна лихва за периода 21.09.2010 година – 23.11.2011 година; законна лихва от
9.12.2011 година до изплащане на вземането, дължими по Договор за кредит № BL
9030/25.10.2007 година, изменен с Анекс № 1/29.10.2009 година, обезпечен с договорна
ипотека, учредена с нотариален акт № 113, том XIII, рег. № 13410, дело № 1871/2007 година
на нотариус С. И., с рег. № 016 на Нотариалната камара, деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение. В полза на взискателя е издаден изпълнителен лист.
По молба на „Юробанк и Еф Джи България“ АД (към момента „Юробанк
България“ АД), депозирана на 27.12.2011 година, и издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20118140401049 по описа на частен съдебен изпълнител
Н. В., с район на действие – Окръжен съд Плевен, против „Таргет ДЛС“ ЕООД. С молбата
за образуване на изпълнителното дело е направено искане частният съдебен изпълнител да
извърши цялостно проучване на длъжника и да определи способа на изпълнение на
основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Погасителната давност е установена в обществен интерес, но ползва пряко
длъжника. Изтеклата погасителна давност е юридически факт, който поражда в полза на
задълженото лице потестативно право да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Съгласно чл. 120 от Закона за задълженията и договорите давността не се прилага служебно.
Давността като основание за погасяване на искането за принудително осъществяване на
субективното гражданско право се релевира от страната, срещу която искът е предявен, или
против която е насочено принудителното изпълнение. При условие, че длъжникът изпълни
задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното,
макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла – чл. 118 от Закона за
задълженията и договорите. Изтичането на давността само по себе си няма погасителен
ефект – субективното право и кореспондиращото му задължение съществуват и след това,
поради което евентуалното изпълнение се осъществява на правно основание и не се дължи
връщане на престираното. Съгласно чл. 116, буква „в” от Закона за задълженията и
договорите давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение.
9
Тълкувателните решения не са нормативни актове, чието действие да е по
правило за в бъдеще. Дадените с тях разрешения се прилагат от съдилищата по съответните
правни спорове, които са висящи. Противоречието на съдебен акт с тълкувателно решение е
основание за допускане на касационно обжалване. С тълкувателните актове на Върховния
касационен съд на Република България не се създава ново правило, а се осъществява общо
тълкуване на конкретна правна норма, при чието прилагане е възникнала противоречива или
неправилна съдебна практика, цели се осигуряване на еднаквото и точно прилагане на
закона от съдилищата. Тълкувателните решения са свързани с прилагането на разпоредба,
чиито смисъл и съдържание са били предмет на тълкуване. Тълкуването, дадено с
първоначално приети тълкувателни решения, важи от момента, в който правната норма е
влязла в сила (тя е имала съдържанието, посочено в тълкувателния акт). При условие, че
след постановяването на тълкувателен акт е настъпила промяна в тълкуваната разпоредба, в
свързани с нея други правни норми или в обществено-икономическите условия, които
обуславят неприложимост на даденото тълкуване или го правят несъответно на
действителния смисъл на закона, постановеният нов тълкувателен акт, изоставящ даденото
вече тълкуване с оглед приемането на ново такова, няма обратното действие, присъщо на
първоначалните тълкувателни актове. В последната хипотеза тълкувателният акт се състои
от две части – с първата се дава ново тълкуване на конкретната правна норма, а с втората се
обявява за загубил сила предходен тълкувателен акт от момента на постановяване на новото
тълкувателно решение. Установеното ново тълкуване на правната норма следва да се
прилага от съответните органи, за които е задължително, по случаите, отнесени за
разрешаване от тях след постановяване на тълкувателното решение, както и по заварените
към съответната дата, но с действие занапред – в хипотезата, при която преди постановяване
на новото тълкувателно решение са се осъществили факти от значение за съществуващото
между страните правоотношение, породените от тях правни последици трябва да се
преценяват с оглед на тълкувателния акт, действащ към момента на настъпването им.
Съгласно Постановление № 3/18.11.1980 година по гр. д. № 3/1980 година на
Пленума на Върховния съд на Република България с образуването на изпълнително
производство се прекъсва давността; при висящност на изпълнителния процес прекъснатата
вече давност се спира.
В точка 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година по тълкувателно
дело № 2/2013 година на ОСГТК на Върховния касационен съд на Република България е
прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители): насочване
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан до постъпването на
10
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемане на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на изпълнително действие, изграждащо
съответния изпълнителен способ. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ
прекъсва давността – съдебният изпълнител е длъжен да го реализира, но съобразно нормата
на чл. 116, буква „в“ от Закона за задълженията и договорите давността се прекъсва с
предприемане на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира – кредиторът може да избере дали да действа или да не иска нови
изпълнителни способи. Във връзка с възприетото различно разрешение с тълкувателното
решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/18.11.1980 година по гр. д. №
3/1980 година на Пленума на Върховния съд на Република България.
Извършената с точка 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година по
тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на Върховния касационен съд на Република
България отмяна на Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/18.11.1980 година
поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение – 26.06.2015 година.
Даденото с точка 10 от тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и спрямо
приключилите преди това. От 26.06.2015 година престава да се прилага Постановление на
Пленума на Върховния съд № 3/18.11.1980 година, обявено за изгубило сила. При условие,
че преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са
от значение за спорното между страните правоотношение, породените от тях правни
последици следва да се преценяват с оглед обвързващото тълкуване, дадено към момента на
тяхното настъпване. В противен случай ще се придаде обратно действие на новия
тълкувателен акт, което е недопустимо, освен по изключение и въз основа на изрична норма.
Относно заварените като висящи от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година по
тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на Върховния касационен съд на Република
България производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти
намира приложение задължителното тълкуване, дадено с Постановление на Пленума на
Върховния съд № 3/18.11.1980 година – през времетраене на изпълнителното производство
(от датата на неговото образуване до момента на приемане на последващия тълкувателен
акт, придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност
на изпълнителния процес) погасителната давност е спряла (в този смисъл Решение №
170/17.09.2018 година по гр. д. № 2382/2017 година, IV г. о. на Върховния касационен съд на
Република България; Решение № 51/21.02.2019 година по гр. д. № 2917/2018 година, IV г. о.
на Върховния касационен съд на Република България; Решение № 252/17.02.2020 година по
11
гр. д. № 1609/2019 година, III г. о. на Върховния касационен съд на Република България).
Изпълнително дело № 20118140401049 по описа на частен съдебен изпълнител Н.
В., с район на действие – Окръжен съд Плевен, е образувано въз основа на молба, подадена
на 27.12.2011 година.
От данните по приложеното копие от изпълнително дело № 20118140401049 по
описа на частен съдебен изпълнител Н. В., с район на действие – Окръжен съд Плевен, е
видно, че препис от Заповед № 5641/12.12.2011 година за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, поправена на основание чл. 247 от
ГПК с Определение № 200/18.01.2012 година, издадени по ч. гр. д. № 7836/2011 година на
Районен съд Плевен, е връчена на „Таргет ДЛС“ ЕООД на 31.10.2013 година. Съобразно чл.
414, ал. 2 от ГПК в редакцията на разпоредбата към 2013 година възражението се прави в
двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.
Следователно заповедта за изпълнение е влязла в сила на 15.11.2013 година и от този
момент е започнала да тече нова петгодишна давност (чл. 117, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите).
Съгласно даденото тълкуване с Постановление № 3/18.11.1980 година по гр. д. №
3/1980 година на Пленума на Върховния съд на Република България образуването на
изпълнително производство прекъсва давността, а през времетраенето на изпълнителния
процес давност не тече. С точка 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година по
тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на Върховния касационен съд на Република
България е дадено противоположно разрешение – в изпълнителното производство давността
се прекъсва с всяко предприето действие по принудително изпълнение – от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Отмяната на Постановление
№ 3/18.11.1980 година по гр. д. № 3/1980 година на Пленума на Върховния съд на
Република България има действие от 26.06.2015 година – датата, на която е обявено за
изгубило сила и е прието различно тълкуване. Следователно до 26.06.2015 година давността
по отношение на сумите, които „Таргет ДЛС“ ЕООД е осъдено да заплати на „Юробанк
България“ АД, е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано
изпълнително производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015 година.
Давностният срок в случая е петгодишен и не е изтекъл към 19.12.2019 година – датата на
депозиране на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство,
без да се отчита неговото прекъсване.
По изпълнително дело № 20118140401049 по описа на частен съдебен изпълнител
Н. В., с район на действие – Окръжен съд Плевен, е депозирана молба от взискателя на
13.12.2017 година, с която е поискано налагане на запор върху вземанията на длъжника.
Върху молбата е поставена резолюция от съдебния изпълнител, че изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК (последната молба за изпълнителни
действия е от 28.07.2014 година). Съдебният изпълнител е бил длъжен да осъществи
12
исканото изпълнително действие в рамките на посоченото изпълнително дело или в
образувано отделно производство. Действието не е осъществено по причина, която не
зависи от волята на кредитора, поради което с подаването на молбата давността се счита за
прекъсната.
По молба на „Юробанк България“ АД от 22.08.2019 година е образувано
изпълнително дело № 20198140400454 по описа на частен съдебен изпълнител Н. В., с район
на действие – Окръжен съд Плевен, против „Таргет ДЛС“ ЕООД, и давностният срок е
прекъснат с извършения на 28.11.2019 година опис на недвижимия имот, ипотекиран за
обезпечение на вземанията на „Юробанк България“ АД по договора за кредит. Съобразно
изричната разпоредба на чл. 117, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите от
прекъсването на давността почва да тече нова давност (последиците от изтеклата преди
прекъсването давност не се зачитат), която е петгодишна и към 19.12.2019 година – датата
на иницииране на настоящото производство, не е изтекла.
В чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК е визирано, че изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година на Върховния касационен съд
на Република България по тълкувателно дело № 2/2013 година, ОСГТК не е обсъждано при
какви условия и кога настъпва перемпцията. Такава не се осъществява при условие, че след
поискването на определен изпълнителен способ в продължение на две години взискателят
не е посочил нов изпълнителен способ – през това време може да се е реализирал
поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговото приключване не може да се
направи заключение дали има нужда от друг способ (възможно е да не се достигне желаната
висока цена, да се присъединят кредитори и други). Двугодишният срок за перемпция
започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, включително
доброволно (например по постигнато споразумение между страните) – реализирането на
всички поискани способи е приключило (успешно или неуспешно) или поисканите такива не
могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направеното
искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и по този начин
осуетява прилагането на съответния способ. В хипотезата, при която по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ след настъпване на перемпцията, съдебният
изпълнител не може да откаже да реализира искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се при него изпълнителен лист. Единствената правна последица
при осъществена перемпция е, че съдебният изпълнител трябва да образува искането в ново
(отделно) изпълнително дело (производството по предходното е прекратено по право).
Независимо дали е образувал ново дело или не е съдебният изпълнител е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело не
вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. Необразуването на отделно дело
може евентуално да представлява дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител при
13
несъбрана дължима авансово такса за образуване на делото, с което се нарушават
канцеларските правила по водене на изпълнителните дела. Перемпцията е без правно
значение за давността. Тя е имала значение при действието на Постановление №
3/18.11.1980 година по гр. д. № 3/1980 година на Пленума на Върховния съд на Република
България – до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело. Общото между двата правни института е, че едни и
същи факти могат да имат значение за правните последици, които пораждат. Правните
последици на перемпцията и давността са различни – давността изключва принудителното
изпълнение (длъжникът не може да се позове на давността пред съдебния изпълнител и
последният няма възможност да я зачете); перемпцията не изключва принудителното
изпълнение, а предполага неудовлетворена нужда от такова (в този смисъл Решение №
37/24.02.2021 година по дело № 1747/2020 година, IV г. о. на Върховния касационен съд на
Република България). В случая по изпълнително дело № 20118140401049 по описа на частен
съдебен изпълнител Н. В., с район на действие – Окръжен съд Плевен, е прието, че
перемпцията е настъпила на 28.08.2016 година (28.07.2016 година), т. е. след
постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година на Върховния
касационен съд на Република България по тълкувателно дело № 2/2013 година, ОСГТК и е
ирелевантна за прекъсването на давностния срок.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че предявените от СТ.
П. П., представлявана от адвокат В.К., против „Юробанк България“ АД, „Таргет ДЛС“
ЕООД при условията на субективно съединяване искове по чл. 439, във връзка с чл. 124, ал.
1 от ГПК за установяване несъществуването на ипотечното право, удостоверено с
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 113, том ХІІІ, рег. № 13410, дело №
1871/2007 година на нотариус С. И., вписан в Агенция по вписванията под акт 61, том ХІІ,
дело 12336/2007 година, вх. рег. № 18779/25.10.2007 година, поради погасяване по давност
на обезпеченото с него вземане на „Юробанк България“ АД срещу „Таргет ДЛС“ ЕООД по
изпълнителен лист от 12.12.2011 година, издаден въз основа на несъдебно изпълнително
основание по ч. гр. д. № 7836/2011 година на Районен съд Плевен, предмет на изпълнително
дело № 20198140400454 по описа на частен съдебен изпълнител Н. В., с район на действие –
Окръжен съд Плевен, са неоснователни и недоказани. Не се установява при условията на
главно и пълно доказване задължението на „Таргет ДЛС“ ЕООД спрямо „Юробанк
България“ АД по договора за кредит да е погасено по давност, което да обуславя
несъществуване на ипотечното право.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 260037/11.11.2020 година по т. д. № 3/2020 година на Окръжен съд Плевен
е неправилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се отмени и да се
постанови друго такова, с което да се отхвърлят предявените от СТ. П. П., представлявана от
адвокат В.К., против „Юробанк България“ АД, „Таргет ДЛС“ ЕООД при условията на
субективно съединяване искове по чл. 439, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
несъществуването на ипотечното право, обективирано в нотариален акт за учредяване на
14
договорна ипотека № 113, том ХІІІ, рег. № 13410, дело № 1871/2007 година на нотариус С.
И., вписан в Агенция по вписванията под акт 61, том ХІІ, дело 12336/2007 година, вх. рег. №
18779/25.10.2007 година, поради погасяване по давност на обезпеченото с него вземане на
„Юробанк България“ АД срещу „Таргет ДЛС“ ЕООД по изпълнителен лист от 12.12.2011
година, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по ч. гр. д. № 7836/2011
година на Районен съд Плевен, предмет на изпълнително дело № 20198140400454 по описа
на частен съдебен изпълнител Н. В., с район на действие – Окръжен съд Плевен, като
неоснователни и недоказани.
Съобразно изхода на спора СТ. П. П. следва да бъде осъдена да заплати в полза
на „Юробанк България“ АД сумата 326.25 лева – направени разноски пред въззивната
инстанция. Няма данни за реално направени разноски от „Юробанк България“ АД пред
първостепенния съд, поради което такива не следва да се присъждат независимо от изхода
на спора.
За пълнота на изложението с оглед развитите във въззивната жалба оплаквания
относно изводите на първостепенния съд за липса на прекомерност на претендираното от
СТ. П. П. адвокатско възнаграждение следва да се отбележи, че постановените съдебни
актове относно разноските имат характер на определения и не подлежат на самостоятелно
обжалване. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК недоволната страна има възможност да поиска от
съда, постановил съдебния акт за разноските, сам да допълни или измени същия.
Определение за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване
решението (чл. 248, ал. 3 от ГПК). В действащия ГПК не е предвидена възможност за пряко
обжалване на определението на съда в частта за разноските, аналогична на
регламентираната в чл. 70 от отменения ГПК. „Юробанк България“ АД е сезирала състава на
Окръжен съд Плевен с молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, по която е постановено Определение
№ 260005/8.01.2021 година по т. д. № 3/2020 година на Окръжен съд Плевен. Последното не
е обжалвано по надлежния ред от „Юробанк България“ АД. С оглед отмяната на Решение №
260037/11.11.2020 година по т. д. № 3/2020 година на Окръжен съд Плевен „Юробанк
България“ АД не дължи разноски на С.П. Пецова-Станкова.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260037/11.11.2020 година по т. д. № 3/2020 година на
Окръжен съд Плевен, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СТ. П. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен,
15
*********, със съдебен адрес: гр. Плевен, ул. ************ – адвокат В.К., против
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ********,
със съдебен адрес: гр. София, *******“ ******** – „Адвокатско сдружение „Фронтекс лигъл
сървисис“, „ТАРГЕТ ДЛС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен,
*********, при условията на субективно съединяване искове по чл. 439, във връзка с чл.
124, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуването на ипотечното право, удостоверено с
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 113, том ХІІІ, рег. № 13410, дело №
1871/2007 година на нотариус С. И., вписан в Агенция по вписванията под акт 61, том ХІІ,
дело 12336/2007 година, вх. рег. № 18779/25.10.2007 година, поради погасяване по давност
на обезпеченото с него вземане на „Юробанк България“ АД срещу „Таргет ДЛС“ ЕООД по
изпълнителен лист от 12.12.2011 година, издаден въз основа на несъдебно изпълнително
основание по ч. гр. д. № 7836/2011 година на Районен съд Плевен, предмет на изпълнително
дело № 20198140400454 по описа на частен съдебен изпълнител Н. В., с район на действие –
Окръжен съд Плевен, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА СТ. П. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, *********, със
съдебен адрес: гр. Плевен, ул. ************ – адвокат В.К., да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ********, със съдебен
адрес: гр. София, *******“ ******** – „Адвокатско сдружение „Фронтекс лигъл сървисис“,
сумата 326.25 лв. (триста двадесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) – направени
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участие в процеса на „Колект БГ“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Рачо Петров
Казанджията“ 4, ет. 6, като трето лице помагач на „Юробанк България“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16