Р Е Ш
Е Н И Е №2849
гр. Пловдив,24 07 2015г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание
на 24 юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при
участието на секретаря Иванка Боева като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №14385/2014г. по описа на ПРС, 3ти
бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 143 и 149 от СК.
Производството
е образувано по искова молба на В.Г.П.
ЕГН ********** – като майка и законен представител на малолетната А.С.Г. ЕГН ********** ,против С.Д.Г. ЕГН ********** на основание чл. 143 вр
чл 139 и по чл 149 от СК.
Твърди се, че страните
са родители на детето А. . След
раздялата им детето живее с ищцата, а ответникът не полага грижи за детето и не заплаща издръжка.
Твърди се, че детето е на * години и
има нужда от храна, облекло,осигуряване на здравни и образователни потребности .Ищцата отглежда детето С ПОМОЩТА
НА СВОИТЕ РОДИТЕЛИ .Получава минимално възнаграждение / за отглеждане на дете/ и с неимоверни
усилия посреща нуждите на детето .
Същевременно,
ответникът е млад ,здрав и работоспособен човек . От Съда се иска да постанови
решение , с което да осъди ответника да
заплаща издръжка в размер на 100 лв месечно, начиная от датата на предявяване
на исковата молба –06 10 2014г ., както и за изминал период от време – от 06 10
2013 до датата на предявяване на исковата молба –06 10 2014
Предявеният
иск е с правна квалификация чл 143 и 149
от СК.
Прилагат се писмени доказателства.
На ответника са редовно връчени преписи от исковата молба
и приложенията, като му е указана
възможността в едномесечен срок да подаде
писмен отговор, указани са задължителното съдържание на отговора и последиците
от неупражняване на това право. В едномесечният
срок е постъпил отговор от ответника, с който се сочи ,че искът е допустим ,но
неоснователен. Оспорва го по размер .
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между
страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че малолетната А.С.Г. ЕГН **********
е дъщеря на В.Г.П. ЕГН ********** и С.Д.Г.
ЕГН **********
От
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на ищцовата страна – св.
И.С. /без родство /, се установява, че от около *г ищцата и ответника не живеят
заедно ,като детето се отглежда от майката ,в дома на нейните родители в с С.
обл П .Бащата много рядко посещава детето , един или два пъти му е правил
подаръци .Детето понастоящем е на *г ,майката работи ,в грижите за детето
разчита на помощта на своите родители .Ответникът пребивавал във В. ,няма други
деца ,на които да дължи издръжка . Детето не е често боледуващо ,храни се с
обща храна . В период на активен растеж е ,което налага да му се закупуват
често дрехи и обувки
От
заключението на приетия по делото социален доклад на ДСП – Пловдив, се
установява, че към настоящия момент детето и майката живеят в с.С. , базовите
потребности на детето са подходящо посрещнати от майката. Майката не препятства контактите на детето с
бащата при пребиваването на последния в
РБългария .Детето е силно привързано към майката и роднините по майчина линия
От
приетата по делото справка от ТД на НАП – гр Пловдив, се установява, че майката на детето работи в ************** с
осново трудово възнаграждение от 472лв ,бащата няма трудов договор в РБългария
При
така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За
да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на
детето си в определен размер следва да се установи, че ответникът е баща на
детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите
на детето,с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина
си.
Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г. ,те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Задължението
за издръжка е семейноправно задължение ,в основата му лежи определена семейна
връзка – в случая кръвно родство, то е законно- самият закон определя
условията,предпоставките ,при които се поражда ,променя или погасява , и е
строго лично –неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения
Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално
задължение , като задължението за издръжка по чл.14 СК- при ненавършили
пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето
Същевременно от събраните
доказателства се установява ,че бащата е млад,здрав и работоспособен човек ,няма
други деца. Установи се, че бащата пребивава във В. ,майката е работи ,трудовото и възнаграждение
е малко над минималното за страната . Морално укоримо и несправедливо е всички
грижи да се поемат от майката на детето независимо дали същата има възможност
за това ,работи ли или не , и какво заплащане за труда си получава . Първо и
най-важно задължение на родителя е да се грижи за децата си ,да им осигури
условия да отраснат,да се образоват ,за да имат добра житейска реализация.
Поради
изложените съображения Съдът намира ,че искът на за осъждане на ответника да
заплаща на малолетното им дете –А. , месечна издръжка в размер на 100 лв е основателен и доказан. Безспорно детето има
своите нужди ,които нарастват с възрастта му , а същевременно бащата е в състояние да му осигури издръжка в този минимален размер ,тъй като като е млад и работоспособен човек ,който няма
задължения към други низходящи. Съдът намира ,че именно този минимален размер на издръжката е напълно във възможностите на родителя.
Искът
за присъждане на издръжка за изминал период от време – от 06 10 2013 до 06 10
2014 г следва да бъде уважен в същия размер , тъй като от събрания
доказателствен материал/свидет.показания/ се установява, че за този период ответникът се
е дистанцирал от грижите и издръжката на детето – посещавал е го много рядко , един или два пъти му е правил подаръци ,не е участвал в издръжката му .С
оглед уважаването на иска ,основателна се явява и претенцията на ищцата за
разноски по делото ,възлизащи на 300лв адвокатски хонорар и 5 лв – дт за
издаване на СУ .
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Д.Г. ЕГН **********
, да заплаща на дъщеря си А.С.Г. ЕГН ********** ,чрез нейната майка и законен представител В.Г.П. ЕГН **********,
издръжка в размер на 100 / сто /лева месечно, начиная от 06 10 2014г , до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от
падежа до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА С.Д.Г. ЕГН **********
, да заплати на дъщеря
си А.С.Г. ЕГН ********** ,чрез
нейната майка и законен представител В.Г.П.
ЕГН **********, издръжка в размер на по
100 / сто /лева месечно за изминал период от време , за периода начиная от 06 10 2013 г до 06 10 2014г ,ведно
със законната лихва върху дължимата сума , от падежа ,до окончателното и
изплащане
ОСЪЖДА С.Д.Г. ЕГН **********
да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 144 лв
( сто четиридесет и четири лева) –
държавна такса върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА С.Д.Г. ЕГН ********** да заплати на В.Г.П. ЕГН ********** сумата от
305лв разноски по делото .
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщението
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н.Вълчева
Вярно с оригинала.
И.Б.