№ 237
гр. София , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000162 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260405 от 20.11.2020 г. по т.д. № 2704/ 2019 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VI - 8 състав са отхвърлени като неоснователни исковете с правно
основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, предявени от Х. Р. Р. от гр. София против Сдружение
„Менса - България“ - гр. София за отмяна на взетите на 3.12.2019 г. решения на общото
събрание за освобождаване на членовете на управителния съвет на сдружението и за
избиране на нов състав, поради незаконосъобразност и поради противоречие с устава.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Х. Р. Р. от гр. София, в която се твърди, че
е неправилно - постановено при противоречие с материалния закон и със събраните по
делото доказателства.
Съдът неправилно приел, че подписалите искането за свикване на общо събрание 43 членове
на сдружението представляват 1/3 от общия му списъчен състав, тъй като в действителност
това били 1/3 от заплатилите членски внос към датата за свикване, които имали право на
глас. Липсата
на право на глас поради несвоевременно плащане на членски внос не лишавала лицата от
1
членствени права.
Освен това не всички от участвалите в общото събрание имали право на глас по посочената
по-горе причина, поради което и взетите решения били нелегитимни само на това основание
- според чл. 20 от правилника за дейността на сдружението незаплащането на членски внос
водело до неизрядност, а не до прекратяване на членство.
Молбата към съда е да отмени решението и постанови нов съдебен акт, с който да обяви
решенията на общото събрание за незаконосъобразни.
Ответникът по въззивната жалба Сдружение „Менса - България“ - гр. София в писмения
отговор я оспорва като неоснователна.
Твърденията на въззивника, че сдружението има 2 079 членове били оборени от
доказателствата, а приложения към исковата молба списък бил изготвен от заместник-
председателите единствено за целите на процеса и съдържал невярна информация. В
обявения в ТРРЮЛНЦ и актуален към 30.03.2019 г. списък членовете на сдружението били
посочени 76 (изрядни) членове, т.е. с право на глас.
Съдът подробно обсъдил доказателствата и правилно установил, че твърдението на
въззивникае неистинно и противоречи на всички останали преки и косвени доказателства,
както и на правната и житейска логика.
Не следвало да бъдат кредитирани превратните и неверни тълкувания на въззивника, че са
приложими разпоредбите на правилника на сдружението - никой от участвалите на
събранието членове не е бил без право на глас или на участие, защото закона и устава на
сдружението са източниците на права и задължения на членовете на сдружението. Съдът
правилно приел, че неплащането на членски внос не води до лишаване на член на
сдружението от право на глас, съгласно разпоредбите на ЗЮЛНЦ и на устава и друг
вътрешен акт на сдружението, включително приетия от управителния съвет правилник за
дейността и членството не може да ги дерогира.
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна
в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на въззивен контрол.
2
- 3 -
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът Х. Р. Р. от гр. София твърдял, че проведеното на 3.12.2019 г.
общо събрание на Сдружение „Менса - България“ било свикано незаконосъобразно, макар и
това да станало с решение на съда от 23.10.2019 г. Съдът бил въведен в заблуждение, че е
сезиран от 1/3 от членовете на сдружението, доколкото сезиралите го 43 членове били по-
малко от изискуемия от закона мининум от 1/3 от списъчния състав на членовете на
сдружението. В действителност членове били 2 079 души, а дори да били 600 души, както
сочела извадка от страницата на „Менса интернешънъл“, отново сезиралите съда били по-
малко от 1/3 от списъчния състав.
Освен това в гласуването на взетите решения участвали „неизрядни членове“ (които не били
платили членския внос) и според правилника за дейността на сдружението нямали право на
глас.
Молбата към съда била да постанови решение, с което на основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ
да отмени решенията на общото събрание за освобождаване на членовете на управителния
съвет на сдружението и за избиране на нов състав, като незаконосъобразни.
В писмения отговор ответника Сдружение „Менса - България“ - гр. София оспорил
исковете като неоснователни.
Посочил, че към 18.10.2019 г. общият брой на членовете на сдружението бил 125, а към
25.09.2019 г. - 123. Не било вярно твърдението на ищеца, че сдружението има общо 2 079
членове. Според приложения в ТРРЮЛНЦ списък, изготвен от ищеца като председател
тогава на сдружението за предходното общо събрание и актуален към 30.03.2019 г.,
членовете на сдружението с право на глас били общо 76. На въпросното събрание Г. Ц.
изрично казал, че изрядните членове на сдружението са 131 и ищецът не изразил
несъгласие. Твърдението на ищеца се опровергавало и от постъпленията от членски внос
през годините. Невярно било и твърдението на ищеца, че членовете на сдружението са 600,
тъй като съгласно актуална извадка от страницата на „Менса интернешънъл“ техния брой
бил 130.
Изтъкнал, че съгласно чл. 19 от устава на сдружението всички членове имат еднакви права и
3
имат право да участват и гласуват лично или чрез упълномощен представител в общото
събрание. Неплащането на членски внос до 30.06.2019 г. не ограничавало правото на глас на
съответния член, тъй като такова ограничение не било предвидено в
устава, чиито разпоредби не можело да бъдат дерогирани от правилника на сдружението,
променян от управителния съвет.
Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установяват следните релевантни за спора факти.
С решение № 1885 от 23.10.2019 г. по т.д. № 2170/2019 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VI - 3 състав, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ, по искане на 43
членове на сдружение „Менса - България“ е свикано общо събрание на сдружението на
3.12.2019 г. от 16 часа, в гр. София, ул. „Враня“ № 32, ет. 3, при следния дневен ред: 1.
Обсъждане и вземане на решения по процедурни въпроси. Вземане на решение по чл. 38, ал.
1 от устава за назначаване на изборна комисия. 2. Изслушване на вътрешен отчет за
дейността на управителния съвет и действията на негови членове. Обсъждане. 3. Обсъждане
наличие на обстоятелства по чл. 21, ал. 1 от устава. Изслушване на подлежащите на санкция
членове. Вземане на решение по чл. 21, ал. 4 от устава. 4. Обсъждане наличие на
обстоятелства по чл. 54, ал. 1 от устава. Изслушване на подлежащите на освобождаване от
длъжност членове. Вземане на решение по чл. 54, ал. 2 от устава на сдружението. 5. Вземане
на решение за прекратяване мандата на настоящия управителен съвет. Избор на нов
управителен съвет. Вземане на решение за определяне брой лица (състав) на управителния
съвет и поеманите от членовете задължения (длъжности), дейности и отговорност. 6.
Изслушване на отчета на контролната комисия по чл. 43, ал. 4 от устава за обстоятелствата
по чл. 43, ал. 1, т. 1 до 5 включително и ал. 3 от устава. Обсъждане резултатите от дейността.
Вземане на решение за смяна на членове. 7. Изслушване на арбитъра. Обсъждане на
извършените действия. Вземане на решение за избор на арбитър. 8. Обсъждане наличие на
обстоятелства и/или необходимост от отмяна на решения на други органи на сдружението,
които противоречат на закона, устава или други вътрешни актове, регламентиращи
дейността на сдружението, и/или са в ущърб на интересите на сдружението. Вземане на
решения, включително но не само по чл. 31, ал. 1, т. 10 от Устава. 9. Вземане на решение за
назначаване на национален психолог, национален координатор, проктори. 10. Вземане на
решение за сезиране на компетентните държавни органи относно установените
обстоятелства и оправомощаване на лице, което да представлява сдружението пред тях. 11.
Разни.
4
Според отразеното в протокола от 3.12.2019 г. поради липса на кворум заседанието
започнало в 17 часа, когато в залата присъствали лично 34 редовни членове, а 46 от
членовете били представлявани от пълномощник, така общия брой на участвалите бил 80, а
впоследствие се
- 5 -
увеличил до 81. По т. 5 от дневния ред с 60 гласа „за“, 12 гласа „против“ и 9 гласа
„въздържал се“ било взето решение за прекратяване на мандата на действащия управителен
съвет. При гласуването за членове на новия управителен съвет били избрани В. М. (55
гласа), И. В. (57 гласа) и С. И. (56 гласа).
Ответникът е представил 46 пълномощни, с които членове на сдружението са
упълномощили други членове да ги представляват на заседанието на общото събрание с
правото да гласуват от тяхно име по точките от дневния ред както намерят за добре (л.163 -
208).
В бюлетина на сдружението от 30.10.2019 г. била публикувана покана за свикване на
общото събрание на 3.12.2019 г. (л. 210), а на 31.10.2019 г. до членовете на сдружението
била изпратена покана по електронна поща.
Според представения с отговора на исковата молба актуален списък, към 3.12.2019 г.
сдружението е имало 133 членове (л.156).
В съдебното заседание на 6.10.2020 г. е проведен разпит на свидетелката В. П., която
заявила, че до последното общо събрание на сдружението е била член на управителния
съвет и е запозната с обстоятелствата около спора, както и с исканията на членове на
сдружението за свикване на общо събрание. Когато тези искания станали около 40
коментирали, че задължително трябва да бъде организирано заседание на управителния
съвет и евентуално да бъде насрочено общо събрание. Свиканото заседание на управителния
съвет не успяло да се проведе поради липса на кворум - на датата, на която се опитали да се
съберат били само тя, председателят М. А., имало представители на контролната комисия и
някакви други представители, но членовете на управителния съвет липсвали. Тя присъствала
на общото събрание на 3.12.2019 г., като представлявала още трима членове, които живеят в
чужбина. На събранието присъствал представител на международната Менса.
Посещаемостта на това общо събрание била сходна с тази при предходните, събирали се
„около 30 - 40 човека налични“. Искането от хората за свикване на общо събрание идвало в
електронната поща на Менса, до която тя никога не била имала достъп. За това, че има
такова искане тя била уведомена устно в личен разговор по телефона с М. А..
5
При тази фактическа обстановка на спора жалбата следва да бъде преценявана като
неоснователна поради следното.
Предмет на делото е повдигнатият на основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ спор за
законосъобразността на решение на върховния орган на сдружение с нестопанска цел.
Дължимата проверка е свързана с установяването на наличието или липсата на твърдените
от ищеца нарушения на установената в устава процедура за свикване на общото събрание,
във връзка с броя на редовните членове на сдружението и наличието на кворум за вземане
на решения.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от устава на сдружението общото събрание се свиква по решение на
управителния съвет по негова инициатива, от контролната комисия в предвидения в устава
случай или по искане на една трета от членовете на сдружението.
В конкретния случай инициативата е била на 43 - ма негови членове, които в периода от
3.09.2019 г. до 15.09.2019 г. адресирали до управителния съвет писмено искане за свикване
на извънредно общо събрание. В срока по чл. 26, ал. 2 от ЗЮЛНЦ управителният съвет не
отправил писмено покана за свикване на общото събрание, поради което по писменото
искане на заинтересуваните членове събранието било свикано с решение на съда.
Във връзка с установяването на броя на членовете на сдружението преди всичко следва да се
изтъкне вътрешното противоречие в твърденията на ищеца, който в молбата си веднъж
твърди, че този брой е 2 079, като се позовава на списък, подписан за „вярно с оригинала“ от
него и от Г. Ц. - зам. председател на сдружението към деня на провеждането на събранието,
и едновременно с това сочи алтернативен брой - 600 човека, основавайки се на „макар и не
толкова актуална“ извадка от страницата на „Менса интернешънъл“, „чийто член е „Менса
България“.
Оспорването на тези доказателства следва да се приеме за успешно проведено от ответника,
който аргументира тезата си с това, че списъкът, наброяващ 2 079 души, е „база данни с
лицата, които са се явявали на тест за интелигентност през годините, и които някога са били
членове на сдружението от преди 20 - 25 г.“. На това твърдение трябва да се даде вяра,
съобразявайки обстоятелството, че разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 1 от устава установява
изискване към кандидатите за членове на сдружението „да са постигнали резултат в горните
два процента на населението от тест за интелигентност, одобрен от международния
6
психолог на Менса, надлежно проведен и администриран“ и е очевидно, че приложения на
л.76 - 102 списък с имената на същите лица, които са в списъка, представен с исковата
молба, е бил съставен за да удостовери мястото на провеждането на въпросния тест и
имената и личните данни на
- 7 -
всички лица, които в един продължителен период от време (след 25.05.1991г.) са го
издържали успешно в израз на желанието си да членуват в сдружението.
Въпросът за членския състав на сдружението е бил поставен и обсъждан и на предходното
редовно общо събрание, проведено на 30.03.2019 г., което се вижда от водения протокол, в
който е отбелязано „като вървене в правилната посока … възстановяването на членските
права на отдавна прекратили членството си членове“ и е отразено изявление на Г. Ц., който
на въпроса „Колко са членовете в България към днешна дата?“ отговорил „76 члена, от
които днес присъстват 34 члена.“ Този брой се потвърждава от справката по партидата на
сдружението в ТРРЮЛНЦ - при вписването на решенията, взети на същото събрание, е бил
представен списък с имената на 76 членове.
На обсъжданото извънредно общо събрание пък е протоколирано изявление на Г. Ц., че към
момента на провеждането му има 131 изрядни членове, което изявление не е било оспорено
от ищеца, въпреки че именно той, без да посочи колко според него е действителния брой на
членовете, повдигнал въпроса за „нелегитимността“ на общото събрание, свикано от съда,
който „бил въведен в заблуждение“.
Тези изявления явно противоречат на отразеното в списъка на л. 9- 34, в който същото това
лице се е подписало под текста „вярно с оригинала“ и предпоставят извод за
недостоверността на този документ, като опровергават напълно и основаните на това
доказателство твърдения на ищеца относно действителния брой на членския състав на
сдружението към деня на сезирането на съда с искане за свикване на извънредното общо
събрание.
Другото писмено доказателство - копие на страница от електронния сайт на „Менса
интернешънъл“ на л. 5 няма никаква доказателствена стойност, поради което не е нужно да
бъде обсъждано.
В обобщение на казаното следва да се изтъкне, че в съвкупността на събраните по делото
писмени доказателства единственото, което може да бъде ценено като достоверно, е
7
съставения от председателя на сдружението „Актуален списък на членовете на „Менса
България“ към 18.10.2019 г.“ с имената на 125 членове, който е бил представен към искането
за свикване на извънредното общо събрание.
Подписалите искането до съда членове са общо 43 - ма и съставляват малко повече от една
трета от общия брой на членския състав на сдружението, което означава, че установеното в
чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ
изискване е било спазено и свикването на събранието от съда е станало в съответствие с
разпоредбите на закона.
По твърденията на ищеца за липса на кворум за вземане на валидни решения, съдът приема
следното.
Съгласно чл. 27 от устава общото събрание се състои от всички членове на сдружението и се
счита за законно, ако присъстват повече от половината от всички членове, като при липсата
на кворум събранието се отлага с един час по - късно на същото място и при същия дневен
ред и може да се проведе колкото и членове да се явят. Според чл. 28 всеки член има право
на един глас, като може да представлява не повече от трима членове въз основа на писмено
пълномощно. В чл. 30 е посочено, че решенията се вземат с обикновено мнозинство от
присъстващите, а решенията за изменение и допълнение на устава и за прекратяване или
преобразуване на сдружението се вземат с мнозинство от две трети от броя на
присъстващите.
Според отразеното в протокола на общото събрание, същото е било открито при условията
на т.нар. „спадащ кворум“ в 17:00 часа, когато в залата са присъствали 34 членове, които
представлявали още 46 членове, т. е общия брой на редовно представените членове е бил 80
души, а след 18:44 часа (преди провеждането на разискванията по т.5 от дневния ред)
техния брой станал 81. Решението за прекратяване на мандата на управителния съвет било
взето с 60 гласа, а за избор на членове на новия управителен съвет, както следва : за В. М. - с
55 гласа, за И. В. - с 57 гласа и за С. И. - с 56 гласа.
С оглед цитираните по - горе разпоредби на устава присъствалите на събранието лично или
като представлявани общо 81 членове на сдружението изпълняват изискването на чл. 27
относно необходимия кворум за провеждането му. Тук трябва да се посочи, че при този брой
е без значение дали към деня на провеждането на събранието членския състав на
сдружението е наброявал 125 души - какъвто е според съставения от неговия председател
„актуален списък към 18.10.2019 г.“ или общия брой на членовете е бил 131 - според
8
изявлението на бившия заместник председател Г. Ц.. Броят на гласовете, с които са взети
оспорените от ищеца решения, е достатъчен за тяхната валидност предвид разпоредбата на
чл. 30 от устава.
В контекста на изложените съждения е несъстоятелно твърдението на ищеца, че кворум за
вземане на решения не е имало, тъй като в гласуването „са участвали членове, които не са
имали право на глас поради неплащане на членски внос“. То е основано на дефиницията в
чл. 18 от устава, според която „изряден член“ е лице, което е приело
- 9 -
предложението за членство, платило е всичко дължимо към сдружението и спрямо него в
момента не са наложени наказания, водещи до неизрядност, а като такива са посочени
забрана за заемане на изборна длъжност, освобождаване от длъжност и изключване,
наложени от общото събрание, както и всички наказания, наложени от друга национална
организация на Менса или от МБД. В тази връзка ищецът се позовава на чл. 6 от издадения
на основание чл. 19, ал. 4 от устава правилник за дейността и членство в сдружението,
според който до право на участие в общото събрание се допускат само изрядни членове,
които са заплатили всички дължими към сдружението суми, но не по - късно от 5 работни
дни преди датата на провеждане на събранието.
Цитираната разпоредба очевидно противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал.2, т.2 от устава,
която установява правото на всеки член на сдружението да участва и гласува лично или чрез
упълномощен представител в общото събрание. Това регламентирано и в закона право е
ненакърнимо и не може да бъде ограничавано или отнемано по силата на вътрешен акт,
издаден от изпълнителния орган на сдружението. Вярно е, че всеки член на сдружението
има задължението да заплаща редовно членския си внос - чл. 19, ал.3, т. 3 от устава, но
неизпълнението на това задължение не може да бъде санкционирано с лишаването на
нарушителя от признатото му от закона право. Очевидно е и, че изразената в устава на
сдружението обща воля не е такава, доколкото в чл. 21 са изрично предвидени санкциите,
които могат да бъдат налагани на неговите членове при нарушаването на разпоредбите на
устава.
Изводът от изложеното до тук е, че сочените в исковата молба нарушения на процедурата
по свикването на общото събрание и на кворума за вземането на решения, не са налице. В
съответствие със закона и устава върховният орган е взел законосъобразни и валидни
решения за освобождаване на членовете на управителния съвет на сдружението и за
избиране на нов състав на изпълнителния орган.
9
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с
тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Пълномощникът на ответника по жалбата адвокат Павлина Николова е поискала
присъждането на разноски пред въззивната инстанция и с оглед крайния изход на спора
въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 800 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОВЪРЖДАВА решение № 260405 от 20.11.2020 г. по т.д. № 2704/ 2019 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VI - 8 състав.
ОСЪЖДА Х. Р. Р. от гр. София, ж.ж. „***“, бл. ***, вх. *, ет.*, ап. **, с ЕГН **********
да заплати на Сдружение „Менса - България“ - гр. София, ул. „Славянска“ № 18А, ет.1,
ап. 6, с ЕИК ********* на основание чл.78, ал. 3 от ГПК сумата 800 (осемстотин) лева,
представляваща разноски, направени във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
10
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11