Решение по дело №415/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по подадена касационна жалба от П. Б. Ц., [ЕГН],чрез адв. Д. Х., против Решение № 917 от 04.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1009/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

В касационната жалба се твърди, че решението на Административен съд – Пловдив е необосновано и неправилно. Счита, че от събраните гласни и писмени доказателства безспорно е установена описаната фактическа обстановка и, че следва да се кредитират напълно свидетелските показания на св. М. М., при който П. Ц. е живял по време на процесните години. Посочва се също така, че съдът е игнорирал всички останали фактори, изложени в исковата молба, оказващи влияние върху качеството на живот на лишения от свобода, които са допринесли за нанасяне на неимуществените вреди, така, както са описани. Счита, че са налице посочените в исковата молба нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и моли съда за решение в този смисъл.

В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват.

В постъпилия отговор на жалбата, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, излага доводи за неоснователност на същата, като посочва, че не се представят нови доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, а жалбата е неоснователна, и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледани по същество е неоснователна.

С оспореното съдебно решение съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, [улица], да заплати на П. Б. Ц., [ЕГН], от Затвора – Пловдив, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 230.00 лв. за периода от 20.12.2019 г. до 02.02.2020 г. и от 10.05.2024 г. до 13.05.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба/ включително, ведно със законната лихва от 13.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлил иска на Ц. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата част за разликата над 230.00 лв. до пълния предявен размер от 10 000.00 лв. за периоди: - 15.09.2009 г. – 15.04.2010 г.; 10..05.2013 г. – 06.04.2014 г.; 06.01.2015 г. – 10.08.2015 г.; 16.12.2019 г. – 19.12.2019 г.; 03.02.2020 г. – 27.03.2020 г. и от 22.02.2024 г. до 09.05.2024 г., както и е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, [улица], да заплати на П. Б. Ц., сумата от 10.00 лв., представляваща направените по делото разноски и на адв. Д. Х., сумата от 24.00 лв. адвокатско възнаграждение.

За да достигне до този резултат съдът е обсъдил подробно и задълбочено събраните по делото доказателства и приел, че исковите периоди от 15.09.2009 г. до 15.04.2010 г., 10.05.2013 г. – 06.04.2014 г. и от 06.01.2015 г. – 10.08.2015 г. са погасени по давност. За останалите искови периоди – 16.12.2019 г. – 27.03.2020 г. и от 22.02.2024 г. до 13.05.2024 г., датата на подаване на исковата молба, Ц. е пребивавал в Затвора в Пловдив от 20.12.2019 г. до 03.02.2020, когато е приведен в Затвора в Пазарджик, поради което е прието, че исковата претенция за времето от 16 – 19.12.2019 и от 03.02. – 27.03.2020 г. е неоснователна, тъй като липсват данни ищецът да е пребивавал в Затвора – Пловдив.

Предвид горното, първоинстанционният съд е приел, че е доказана претенцията за неимуществени вреди за периода от 20.12.2019 г. до 02.02.2020 г., за който период няма запазени данни в коя стая и при какви условия е било настанено лицето. Или иначе казано, ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. Останалите оплаквания на ищеца за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС са отхвърлени, като са изложени подробни и конкретни мотиви защо съдът приема, че няма други нарушения, освен посоченото по-горе.

Изложените мотиви се споделят напълно от настоящия съдебен състав, което прави излишно повтарянето им, а е достатъчно препращане към същите. За пълнота, и доколкото страната не е съгласна с определения размер на обезщетение следва да се отбележи, че същото е съобразено с това, че осъщественото доказване е за част от периодите, както е посочено по-горе, с дължината на престоя, през който ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия, както и с това, че е доказано само едно от множеството твърдени нарушения, съответно е съобразена и общата цена на иска.

Следва да се отбележи, че нови доказателства не се представят.

По отношение твърдението в жалбата, че първоинстанционният съд не е кредитирал изцяло показанията на свд. М., съдът намира за необходимо да отбележи, че същите изразяват съмнение относно негативните емоции у ищеца и вероятността тези негативни емоции да се дължат на съществуващ битов проблем. С оглед доказателствата по делото, не са налице данни доказващи по категоричен начин реално причинени неимуществени вреди на ищеца. Изложените в исковата молба негативни изживявания не кореспондират с доказателствата по делото, а същите се явяват плод на субективните изживявания на ищеца и на неговите очаквания. Очаквания за материализиране на твърдения, некореспондиращи с доказателствата и действителната фактическа обстановка. Вредите, които ищецът заявява да се изразяват в това, че в резултат на създадените условия е бил подложен на дискомфорт, психологическо натоварване, жестоко, нечовешко и унизително отношение и множество други негативни преживявания, настоящият състав намира, че за установяването на такива няма ангажирани доказателства, респ., такива не следва да бъдат репарирани.

Настоящият съдебен състав също така намира, че така установените условия на пребиваване на ищеца в Затвора – Пловдив, в своята съвкупност, не могат да се приемат за несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим, и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставян и е пребивавал ищецът в затвора, съдът не приема за установено те действително да са причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на наказанието в пенитенциарното заведение. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следва да се приеме, че не е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията, което да дава основание да се изведе и предположението, че на лицето са нанесени неимуществени вреди.

Поради изложеното касационната жалба е неоснователна и Решение № 917 от 04.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1009/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 917 от 04.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1009/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив

ОСТАВЯ без уважение искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Решението е окончателно.