№ 207
гр. Търговище , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Тодор И. Димитров
Секретар:Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Тодор И. Димитров Административно
наказателно дело № 20203530200734 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. П. Б. от с.Р., общ.Търговище, против НП № 20-
1292-001157 от 21.07.2020г. издадено от Началник сектор към ОДМВР гр.Търговище,
сектор Пътна полиция /само в частта по т.1/. Считайки същото за постановено в
нарушение на закона, в обжалваната част, жалбоподателя моли НП да бъде отменено.
В с.з. поддържа жалбата чрез пълномощник.
Ответника по жалбата пледира за потвърждаване на наказателното
постановление в обжалваната част.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от
ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа
обстановка.
На 13.06.2020г. в 11.54ч. намиращият се на място полицейски патрул в състав
свидетелите Н. Н. и М. Б. забелязал, че в кв.Запад, бул.“С.“, до бензиностанция
„Йоана“ в посока на движение към кръстовището с бул.“Т. К.“ жалбоподателят, който
управлявал лек автомобил марка „Ауди“ с рег.№ ***** при завой на дясна крива
навлязъл в насрещното платно, умишлено форсирал автомобила с цел поднасяне на
1
автомобила/дрифтене/. Предвид на това жалбоподателят бил спрян за проверка.
Проверката установила, че водача не разполага със задължително оборудване в
автомобила - пожарогасител и светлоотразителна жилетка. За установените нарушения
на жалбоподателят бил съставен АУАН № GA249902/13.06.2020г. срещу акта е
постъпило възражение вх.№ 363000-9714/19.06.2020г. възражението е обсъдено с
докладна записка рег.№ 363р-15649/09.07.2020г. АНО приел възражението за
неоснователно и въз основа на АУАН на 21.07.2020г. Началника на сектор към
ОДМВР Търговище сектор Пътна полиция издал процесното НП с което : за
нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП
наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.; за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от
ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП – наложил наказание „глоба“ в размер на 20лв.; за
нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП – наложил
наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
Предмет на настоящото производство е само пункт 1 на наказателното
постановление. В останалата част наказателното постановление е влязло в законна
сила, като необжалвано.
Видно от приложените Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на МВР, процесните АУАН и НП са
съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия, по
предвиденият ред и форма. В производството по издаването на обжалваната заповед не
са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила –
такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат административния орган до
различни фактически и правни изводи. Само подобни нарушения се оценяват като
съществени и респ. само подобни нарушения биха могли да обосноват извод за
незаконосъобразност на административния акт.
От разпитаните по делото свидетели полицейски служители и от показанията на
свидетелите се установява, че на посочената дата, час и място жалбоподателят е
пътувал към кръстовището на бул. „С.“ с бул. „Т. К.“. Навлизайки в завоя, тъй като се
движел с „висока скорост“/според полицейските служители/, автомобила поднесъл,
навлязъл за кратко в насрещното платно, по което срещу него се е движела полицейска
патрулна кола, след което се е върнал обратно в неговата лента за движение. Според
показанията на полицейските служители умишлено водача се движел с висока скорост
за да поднесе автомобила и да извърши т.нар “дрифтене“, като автомобила направил
няколко поднасяния. Според показанията на св.О. М./пътник в процесният автомобил/,
колата не е поднасяла и жалбоподателя не е извършил „дрифтене“. Този свидетел е
приятел на жалбоподателя и пряко заинтересован от изхода на делото. Според
2
показанията на св.П. И. автомобила на жалбоподателя е невъзможно да извърши
„дрифтене“. Последният свидетел е баща на жалбоподателя и като такъв е пряко
заинтересован от изхода на делото, освен това не е очевидец на процесното нарушение.
Предвид на това съдът кредитира показанията на полицейските служители като
непротиворечиви и обективни и прие за установено, че на процесното място дата и час,
на завой, автомобила на жалбоподателя поднесъл, навлязъл е в насрещната лента за
движение, след което отново се е върнал в неговата си лента за движение.
Предвид установеното от фактическа страна, като провери изцяло
законосъобразността на обжалвания акт, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената част от наказателното постановление противоречи на материалният
закон, тъй като обстоятелствата, въз основа на които е издадено, не осъществяват
състава на административно нарушение по чл. 104б, ал.1, т. 2 от ЗДвП. Видно от текста
на закона, субект на това нарушение е който управлява МПС, като използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Каквито и да било нарушения на правилата
за движение да е извършил жалбоподателя при управлението на автомобила – напр.
движение с несъобразена скорост, навлизане в насрещно платно, поднасяне на
автомобила и прочие, посочените в наказателното постановление фактически
основания за налагане на наказание не установяват ползване на пътя от водача за друга
цел освен обичайната – превоз на хора. Липсват фактически основания за налагане на
наказание по чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Наистина понятието „дрифт“ няма легална дефиниция в българската правна
уредба, което е пропуск на законодателя и несъвършенство на закона, но съдът е
длъжен да прилага закона такъв какъвто е.
По изложените съображения съдът приема оспорената част от наказателното
постановление за незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния
закон, поради което следва да бъде отменена.
Що се касае до представените по делото копия на решение на Административни
съдилища, то следва да се отбележи, че тези решения не представляват задължителна
практика по прилагането на закона.
Предвид изхода на делото направените разноски по делото остават за сметка на
държавата, на осн. чл.190, ал.1 от НК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1292-001157 от 21.07.2020г. на
Началника на сектор към ОДМВР Търговище сектор Пътна полиция САМО В
ЧАСТТА с която на Б. П. Б. с ЕГН ********** от с.Р., общ.Търговище ул.С. * за
нарушение на 104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са
наложени следните наказания :„глоба” в размер на 3000 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ наказателното постановление е влязло в сила, като
необжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4