Р Е Ш Е Н И Е
№ 1253 22.05.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета
година в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Станка Добрева
като разгледа докладваното
от съдията Сияна Димитрова
гражданско
дело № 987 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК/.
Образувано е по исковата молба вх. №
5084/01.02.2019 г., уточнена с молба вх. № 5402/05.02.2019 г. от И.Т.Д., ЕГН **********, действаща в
лично качество и в качеството си на законен представител на малолетното дете А.А.Х.,
родена на *** г., ЕГН **********,***, адв. Н.Ч. от БАК, срещу А.Р.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
с която се иска от съда да предостави на ищцата упражняването на родителските
права спрямо роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете – А.А.Х.,
като се определи местоживеенето на детето да бъде при майката; да се определи
посоченият в молбата режим на лични отношения на бащата с детето; да се осъди
ответника да заплаща за малолетното си дете месечна издръжка в размер на 160
лева за минало и бъдеще време, считано от 01.02.2019 г. до настъпване на
законни основания за изменение или прекратяване на издръжката. Изразява се
готовност за сключване на споразумение. Претендират се направените по делото
съдебни разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
А.Р.Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Айтос, ул. „Цар
Освободител“ № 10, с който се признава изцяло претенцията за заплащане на
издръжка на малолетното дете А. за минало и бъдеще време, както по основание,
така и по размер. Не се оспорват и исканията на ищцата за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето на нея и определяне
местоживеенето му в дома ѝ. Оспорвания се релевират единствено досежно
предложения от ищцата режим на лични контакти на детето с бащата, като се сочи,
че същият е крайно ограничен и неподходящ и се предлага друг разширен. Заявява
се готовност за постигане на споразумение.
Със
свое протоколно определение от 25.04.2019 г., съдът, на основание чл. 234, ал.
1 от ГПК, е одобрил постигната между страните спогодба за част от предмета на
делото, а именно – относно исковете за издръжка за минало и бъдеще време по чл.
143 и чл. 149 от СК, като е прекратил производството по делото в тази част и е
продължил съдопроизводствените действия по иска с правна квалификация чл. 127
от СК на И.Т.Д. срещу А.Р.Х..
В
съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи. Ангажира гласни доказателства.
Претендират се направените по делото съдебни разноски.
Ответникът
се явява и се представлява от упълномощен адвокат в проведено по делото открито
съдебно заседание, като оспорва поискания от ищцата ограничен режим на лични
контакти между баща и дете. Ангажира гласни и писмени доказателства.
Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Бургас, редовно уведомена за делото на основание чл.
15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, не изпраща представител за участие в
производството. Представя социален доклад за положението на детето.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
От представеното по делото удостоверение за раждане № 0657/10.10.2018
г., издадено въз основа на акт за раждане № 0657/10.10.2018 г., е видно, че
малолетното дете А.А.Х. е родена на *** г., ЕГН **********, с родители: майка –
И.Т.Д. и баща – А.Р.Х.. По делото е безспорно, че малолетното дете е родено от
съвместното съжителство на страните, като родителите не са встъпвали в
граждански брак. Безспорно е също така, че родителите са разделени от раждането
на детето и не живеят заедно, като оттогава до понастоящем детето се отглежда в
дома на родителите на майката в гр. Бургас.
Страните не спорят и относно обстоятелството, че по
отношение на ищцата и детето е предоставена съдебна защита от домашно насилие,
извършено на 07.11.2018 г. от страна на ответника, като са наложени мерки по
реда на ЗЗДН, включително забрана на ответника да доближава ищцата и детето за
срок от една година от 09.11.2018 г. и временно определяне местоживеенето на
детето при майката за същия срок. Изложеното се установява и от представено по
делото съдебно решение № 2598/14.12.2018 г. по гр.д. № 8259/2018 г. по описа на
БРС, влязло в законна сила като необжалвано от страните, съгласно служебна
спрвка със системата на БРС.
С представения социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Бургас се констатира, че детето А. е родено от съвместното
съжителство на страните и понастоящем се отглежда от майката в дома на нейните
родители в гр. Бургас. Социалният работник е събрал данни, че преди раждането
на детето страните са съжителствали в къща в с. Дропла, общ. Руен, в едно
домакинство с майката на ответника, но след *** г. майката и детето трайно са
се установили да живеят в гр. Бургас, при родителите на майката, които я
подпомагали и понастоящем в отглеждането на А.. Ищцата е заявила пред ДСП, че
по време на съжителството ѝ с ответника, ѝ е указван психически
тормоз от него и неговата майка, както и физическо насилие от страна на
ответника, като вследствие зачестилите скандали между страните и проявявана
агресия от ответника след употреба на алкохол, преди термина си решила да се
пренесе да живее при родителите си в гр. Бургас. Проучването на ДСП дава
заключение за наличие на задоволителни хигиенно-битови условия за отглеждането
на А. в дома на баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия.
Пред настоящия съд бяха изслушани двама свидетели, водени
от страните – свидетелят Тодор Драгов – баща на ищцата и свидетелката Назмие Х.
– майка на ответника, чиито показания съдът преценя през призмата на чл. 172 от ГПК.
Свидетелят Драгов, заявява пред съда лични впечатления от
отношенията между страните и детето. Сочи, че отношенията между страните не
толкова лоши, като след раждането на А. ответникът многократно посещавал
майката и детето в дома на свидетеля. Заявява, че първоначалната уговорка на
страните била, майката и детето да останат в гр. Бургас докато детето поотрасне
и после отново да заживеят заедно с бащата, но след като А. навършила един
месец, ответникът започнал да ги посещава в нетрезво състояние, след 12 часа
през нощта и да проявява агресия. Посочва, че ответникът не участва в разходите
и нуждите на детето, не дава пари и не му купува нищо, като имал навика да
играе хазартни игри. Твърди още, че ищцата не е забранявала ответника да вижда
детето, ако е в подходящото време и в трезвено състояние.
От своя страна свидетелката Х., потвърждава, че страните
са живели заедно с нея в обща къща в с. Дропла, като обитавали самостоятелна
стая, но след раждането на А. се разбрали майката и детето да прекарат зимния
сезон в гр. Бургас и след това да се върнат в с. Дропла. Заявява, че къщата в
с. Дропла е едноетажна с кухня, две стаи и баня, която е процес на изграждане.
Твърди, че е виждала внучката си само веднъж, когато била на 11 дни, като
майката не давала на сина ѝ да вижда детето и се снабдила със заповед.
Сочи още, че синът ѝ не пие от един месец и се тревожи за детето, като
заявява наличие на необходими условия в къщата им за отглеждане на малко дете.
В проведено от съда изслушване на ищцата по реда на чл.
59, ал. 6 от ГПК, същата заявява, че с ответника са окончателно разделени, тъй
като той пиел и бил агресивен. Сочи намерение трайно да се установи при своите
родители в гр. Бургас, където има всичко необходимо за детето А.. Заявява, че детето
е на 6 месеца и бащата никога не е оставян сам да се грижи за него, но счита,
че би се справил с помощта на своята майка.
В проведено от съда изслушване на ответника по реда на
чл. 59, ал. 6 от ГПК, същият заявява, че не посещава детето си, тъй като ищцата
се е снабдила със заповед, която го ограничава. Твърди, че преди раждането на
детето страните заделили пари по карта, която останала на разположение на
ищцата след раздялата им. Заявява, че иска да вида А., има необходимите условия
и смята, че може сам да полага грижи за нея. Признава, че играе хазарт, но това
е личен негов проблем. Твърди, че не консумира алкохол и заявява съгласие
родителските права по отношение на детето да предоставят на майката, като
местоживеенето му се определи при нея.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът намира предявеният от ищцата иск
по чл. 127, ал. 2 от СК за основателен, поради което следва да се уважи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, този спор се
разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по
всички тези въпроси. Решението за предоставяне на родителските права спрямо
децата за упражняване от единия родител следва да се основава най-вече на
интересите на децата, а така също следва да се преценяват и родителските
качества, полагането на грижи и уменията за възпитание от родителите, социалното
обкръжение и битовите условия, възрастта на децата, привързаността им с
родителите, помощ от трети лица и др.
В настоящия случай съдът е сезиран с искова претенция по
чл. 127, ал. 2 от СК, предявена от майката. Доколкото ответникът не се противопоставя
родителските права да се упражняват от майката и местоживеенето на детето да се
определи при нея, съдът намира че по тези въпроси не е налице спор между
страните. Отделно от това, в рамките на производството е постигната и съдебна
спогодба досежно дължимата издръжка от бащата в полза на детето за бъдеще и
минало време. Предвид изложеното, спорът между страните се съсредоточава
относно режима на лични отношения между детето А. и неговия баща – ответника.
Съдът отчита факта, че от раждането си на *** г. до
настоящия момент малолетната А. се отглежда от своята майка, в дома на
родителите ѝ в гр. Бургас, с тяхната помощ и подкрепа. Водещи при преценката на съда следва да бъдат
най-добрият интерес на детето и запазване на познатото за него фактическо
положение, предвид което и с оглед ниската възраст на детето – седем месеца,
намира за подходящо и кореспондиращо в пълна степен с интересите му,
родителските права по отношение на него да се упражняват от майката, при която
да се определи и местоживеенето. При този решаващ извод съдът съобразява и
факта, че към настоящия момент в полза на ищцата и детето действа съдебна
заповед за защита срещу ответника по реда на ЗЗДН.
Горните съображения обосновават извод за основателност на
предявения от ищцата иск по чл. 127, ал. 2 от СК, поради което същият следва да
бъде уважен.
Предвид уважаването на претенцията за предоставяне
упражняването на родителските права на майката, на ответника следва да бъде
дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с малолетното си дете,
за да не се прекъсват биологичната, емоционалната и социалната връзка и
отношенията на доверие между родител и дете, тъй като контактите с бащата са
необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК, определянето на режима на личните
отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в
които родителят може да вижда и взема детето, включително през училищните
ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго
време. В случая, режимът на лични контакти с детето следва да бъде съобразен с
фактическото положение, а именно - възрастта на детето, потребностите и
изградения му дневен режим, съществуващите към момента режим на лични отношения
и емоционална връзка между него и баща му.
В тази връзка и с оглед данните по делото за отношенията
на детето с баща му и за осъществяваните до момента между тях лични контакти,
съдът намира, че предложеният от ищцата режим на лични отношения е съобразен с
интересите на детето, но непълен, тъй като не обхваща периода до навършване на
една година от детето. В този смисъл, съдът, съобразявайки наложените мерки за
защита на майката и детето със срок до 09.11.2018 г. и правото и необходимостта
на детето от лични отношения с бащата, намира за съответен на интересите и
нуждите му следния режим на лични отношения: до навършване на 1 година от детето - бащата да вижда детето всяка
първа и трета събота от месеца, от 10,00 часа до 12,00 часа, в присъствието на
служител от Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас и майката; до навършване на 2 години от детето -
бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00
часа до 18,00 часа, без преспиване при бащата и в присъствие на майката; до навършване на 3 години от детето -
бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00
часа до 14,00 часа, без преспиване при бащата; до навършване на 4 години от детето - бащата да вижда детето всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота до 14,00 часа в
неделя, с преспиване при бащата; както и на Новогодишните празници – 31.12. 2021
г. и 01.01.2022 г.; след навършване на 4
години от детето - бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване
при бащата; както и на Новогодишните празници – 29-ти, 30-ти, и 31-ви декември
и 01-ви януари през всяка нечетна година, на Коледните празници – 24-ти, 25-ти,
26-ти и 27-ми декември през всяка четна година и един месец през лятото когато
майката не е в платен годишен отпуск. През останалото време бащата също би имал
възможност да се вижда с детето си и да поддържа контакти с него, но това
следва да става при съответните договорки между родителите и разбира се при
съгласие на майката, както и при проявена толерантност от нейна страна. С така
определения режим на лични отношения, съдът намира, че интересите на
малолетното дете са защитени в пълен обем, като се държи сметка за неговото
емоционално състояние, физическо и психично здраве, както и за запазване и
разширяване на връзката родител-дете. Следва да се отбележи, че всяка промяна
във фактическото положение би била основание за изменение на установения режим
на лични отношения, след сезиране на компетентния съд по местопребиваването и
настоящия адрес на детето.
Предвид изхода на спора и направеното от ищцата искане за
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищцата сумата от 340 лева за направените от нея съдебни разноски за държавна
такса /40 лв./ и заплатеното адвокатско възнаграждение /300 лв./.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 127, ал. 2 от СК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетното
дете А.А.Х., родена на *** г., ЕГН **********, на майката И.Т.Д., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А.А.Х., родена на *** г., ЕГН **********,
при майката И.Т.Д., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения между бащата А.Р.Х.,
ЕГН **********, с адрес *** и с адрес за призоваване: гр. Айтос, ул. „Цар
Освободител“№ 10 и малолетното дете А.А.Х., родена на *** г., ЕГН **********,
както следва:
-
до навършване на 1 година от детето - бащата да вижда
детето всяка първа и трета събота от месеца, от 10,00 часа до 12,00 часа, в
присъствието на служител от Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас
и майката;
-
до навършване на 2 години от детето - бащата да вижда
детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа до 18,00
часа, без преспиване при бащата и в присъствие на майката;
-
до навършване на 3 години
от детето - бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10,00 часа до 14,00 часа, без преспиване при бащата;
-
до навършване на 4 години
от детето - бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10,00 часа в събота до 14,00 часа в неделя, с преспиване при бащата;
както и на Новогодишните празници – 31.12. 2021 г. и 01.01.2022 г.;
-
след навършване на 4 години от детето - бащата да вижда
детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в събота до
18,00 часа в неделя, с преспиване при бащата; както и на Новогодишните празници
– 29-ти, 30-ти, и 31-ви декември и 01-ви януари през всяка нечетна година, на
Коледните празници – 24-ти, 25-ти, 26-ти и 27-ми декември през всяка четна
година и един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск.
-
През останалото време бащата
може да се вижда с детето и да поддържа контакти с него, но при съответните
договорки между родителите и при съгласие на майката.
ОСЪЖДА А.Р.Х., ЕГН **********, да заплати на И.Т.Д., ЕГН **********,
сумата от 340 /триста и четиридесет/ лева - направените по делото съдебни
разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването
му в препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: С. Димитрова
Вярно с оригинала!
С. Добрева