№ 2514
гр. Варна, 04.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501388 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Етажна собственост в сграда с
административен адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 145, вх. 3А срещу Решение № 260190
от 24.03.2022г. по гр.д. № 1742/2021г. по описа на ВРС, 40-ти състав, с което на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 45 от ЗС са
отхвърлени предявените от въззивника срещу КР. Г. Т. с ЕГН ********** искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
Етажната собственост сумата от 509.47 лева, представляваща сбор от дължими от него, в
качеството му на етажен собственик, притежаващ самостоятелен обект в ЕС – ап. 6 в
сградата на адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост, бл. 145, вх. 3А вноски за управление и
поддръжка на общите части и фонд ремонт и обновление за период 01.11.2018г. до
06.11.2020г., на основание взети решения на ОС на ЕС проведени на 20.02.2018г.,
18.04.2019г. и 29.06.2020г., както следва: за фонд „РИО“ – 152.88 лв. за периода от
01.11.2018г. до 06.11.2020г.; такса УЕС – 84.00 лв. за периода от 01.11.2018г. до
06.11.2020г.; такса хигиенист 24.72 лв. за периода от 01.11.2018г. до 06.11.2020г.; такса
асансьор - 38.88 лв. за периода 01.11.2018г. до 06.11.2020г., на основание взето решение на
ОСЕС от 20.06.2020г.; ток – 34.47 лв. за периода от 01.11.2018г. до 06.11.2020г.; ремонт на
покрив – 174.52 лв., съгласно взето решение на ОСЕС от 18.04.2019г., разпределена за
месеците април, май, юни и юли 2019г. /по 43.63 лв./, ведно със законната лихва върху всяка
от главниците, считано от 06.11.2020г. – датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, както и сумата от 29.57 лева, представляваща обезщетение за
забава върху всяка дължима вноска за периода от 01.11.2018г. до 12.03.2020г. вкл. и от
09.04.2020г. до 06.11.2020г. вкл., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261937 от 27.11.2020г. по ч.гр.д. № 14333/2020г.
по описа на ВРС, както и за приемане за установено в отношенията между страните
1
съществуването на правото на ЕС на изваждане от сградата в режим на етажна
собственост на собственика КР. Г. Т. от собственото му жилище, представляващо
апартамент № 6 в жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 145, вх.
3А, ет. 4 за срок от три години на основание взето решение на ОС на ЕС от 20.06.2020г.,
за което е налице издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 261937 от 27.11.2020г. по същото дело.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност на решението
като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Поддържаните доводи са, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са
представени решения на ОС на ЕС за определяне на дължимите такси, консумативи и
разходи за ремонт на общите части на сградата съразмерно за всеки отделен обект за
процесния период по пера и начин на изчисляване. Тези изводи са необосновани, доколкото
по делото е налице издадена заповед за изпълнение, а в отговора на исковата молба липсва
оспорване на основанието и размера на задълженията по пера. Единственото задължение,
което е оспорено частично е за сумата от 38.50 лв., съставляваща такса от 3.50 лв. на УЕС за
период от 11 месеца, с довод за недължимост, доколкото сумите са събрани от нелегитимно
лице Н. К, което не е избрано за домоуправител на ЕС. Между ЕС и „Ейбиен
Интернационал Реал Груп“ ЕООД, представлявано от управителя Н. К е сключен
възлагателен договор от 13.02.2018г., въз основа на взето решение на ОС на ЕС от
08.02.2018г. за срок от 1 календарна година, като с последващо решение на ОС от февруари
2020г. същата е преизбрана за втори мандат. Уточнено е, че разходите за ток стълбище и
асансьор, както и такса поддръжка на асансьор и хигиенист са разпределени на брой
живущи в сградата съгласно чл. 51 от ЗУЕС, а средствата за Фонд ремонт и обновяване на
сградата се събират на ежемесечни вноски от собствениците съобразно ид.ч. от ОЧ на
сградата приравнени към 100% на основание чл. 50 вр. чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС, но не
по-малко от 1% от МРЗ за страната към датата на взетото решение на ЕС. Ето защо съдът е
следвало да приеме, че ответникът дължи минимума за исковия период. Настоящото
производство не е по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което решенията на ОС не могат
да се оспорват и е недопустим инцидентен контрол на законосъобразността на взетите и
стабилизирани решения на ОСЕС. Ето защо изводите за недоказаност на претенцията за 200
лв. – дължими средства за ФРО поради липса на доказателства за свикване на ОС и данни за
подписалите собственици са неотносими. „Булменажер“ ООД, представляван от управителя
Явор Танев, на който всички протоколи са предадени на основание чл. 23, ал. 6 от ЗУЕС бил
задължен да представи изискания по делото протокол, въпреки което не е представено
изисканото доказателство по делото. Представено е копие от решение на ОС на ЕС от
18.04.2019г., предоставен от съсед, прието по делото. В частта, с която е отхвърлен искът за
чл. 45 от ЗС неправилно ВРС е приел, че не е спазена процедурата по уведомяване на
ответника. Уведомяване е налице, като съобщението до ответника е изпратено на
07.06.2020г. преди вземане на решението на ОСЕС от 29.06.2020г. Освен това по отношение
2
на кореспонденцията в ЕС е наложена практика всички писма, уведомления и съобщения да
се изпращат по ел. поща. Ответникът неведнъж е искал да му се предоставят протоколи по
ел. поща, като сам е предоставил електронен адрес за кореспонденция. Наред с това до
ответника е изпратена и официална покана по Телеграма чрез Български пощи. В този
смисъл процедурата е спазена, още повече, че за връчване на предупреждение липсва
специална процедура уредена в ЗУЕС или в ЗС. Отправила искане поради изложеното
решението да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се
уважат в цялост.
В отговор, КР. Г. Т. оспорва жалбата и развитите в нея доводи за неправилност на
решението. Оспорва Н. К - „Ейбиен Интернационал Реал Груп“ ЕООД да има качеството на
домоуправител и управител/представляващ ЕС поради това, че е избрана за председател на
ОС, протоколчик и касиер едновременно в противоречие със закона, с покана по чл. 13 от
ЗУЕС от 18.12.2019г. – два дни преди проведеното ОС на 20.12.2019г. Лицата И.М ап. 11,
М.Д ап. 8 и Р.П. ап. 13 не са собственици, не са представили изрично пълномощно по чл. 14
от ЗУЕС, с отразени невярно техни гласове в протокола. Ето защо изборът на председател на
ЕС е нищожен, при липса на кворум и правилно в обжалваното решение е прието, че
решенията са взети от лице без представителна власт. Представителството на адв. С. също
изхожда от лице, което няма качеството управител на ЕС. Н. К е напуснала длъжността
преди 2 години и на нейно място на 18.01.2021г. е избран Я.Я – „Булменажер“ ЕООД с
правомощия да представлява ЕС пред съда и да упълномощава процесуален представител.
Протоколи от 20.12.2019г., както и от 18.04.2019г. не са му предоставяни лично в
преклузивния срок, поради което оспорил взетите решения като незаконосъобразни – поради
неспазване на процедурни правила по свикване и провеждане на ОС и вземане на
решенията. Евентуално се позовава на нищожност на взетите решения на ОСЕС от 2019г. и
от 2020г., като взети извън компетентността на ОС и в нарушение на императивни
процедурни правила относно свикването и провеждането на ОС. Посредством възражение
счита, че решенията може да се атакуват без ограничение във времето. В тази връзка се
позовава на съдебна практика – Определение № 89 от 22.05.2017г. по ч.гр.д. № 1464/2017г.
на ВКС, I ГО. Оспорил да е получавал уведомително писмо за изваждането му от
07.06.2020г., а като изпратено въз основа на нищожно решение на ОСЕС от 29.05.2020г., то
и последвалото уведомление е нищожно. Отправя искане поради изложеното обжалваното
решение като правилно и законосъобразно постановено да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
3
В отговора на въззивната жалба се съдържат доводи за ненадлежно подаване на
жалбата от пълномощник, упълномощен от лице без представителна власт по отношение на
ЕС. Наведени са твърдения, че към момента на подаване на жалбата управител и
представляващ ЕС е друго лице Я.Я, избран на 18.01.2021г. Налице са предпоставки за
даване на указания на въззивника да уточни кое е лицето имащо качеството управител и
представител на ЕС, като посочи, дали същото е упълномощило адв. С.С. да подаде от името
на ЕС въззивна жалба срещу решението на ВРС.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 20.09.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
УКАЗВА на основание чл. 101 от ГПК на въззивника/ищец и му предоставя
възможност в едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение, с писмена
молба, придружена с препис за другата страна да уточни, кое е лицето имащо качеството
председател на ЕС, находяща се в гр. Варна, ж.к. „Младост“ № 145, вх. 3А към момента на
предявяване на исковата молба в съда – 06.11.2020г., както и към настоящия момент, като
посочи три имена, респ. пълно и точно наименование на същото и на какво основание
същото има това качество, като подкрепи твърденията си с представяне на писмени
доказателства – взето решение на ОС на ЕС, данни за уведомяване от общинската
администрация по реда на чл. 46б от ЗУЕС. В случай, че исковата молба и въззивната жалба
е подадена чрез пълномощник, който не е упълномощен от актуалния управител и
представляващ ЕС, да потвърди извършените от името на ЕС действия по подаване на
исковата молба, респ. въззивната жалба от лице без представителна власт, както и да
представи пълномощно, изхождащо от управителя и представляващия ЕС към настоящия
момент.
При неотстраняване в срок и в цялост на указаната нередовност, действията по
подаване на въззивна жалба ще се смятат за неизвършени, като въззивното съдебно
производство ще бъде прекратено, на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4