Решение по дело №7153/2010 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1750                                                    04.11.2010г.                             град Бургас

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                     XVI граждански състав,

На трети ноември                                                                две хиляди и десета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова

Секретар Н.Д.,

като разгледа докладваното от съдия С. Петрова             

гражданско дело № 7153 по описа за 2010 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

      Производството е с правно основание чл. 8, т. 2 от Закона за защита от  домашното насилие /ЗЗДН/ и е образувано по молба на Р.Р.И., ЕГН **********,***,– баба на И.Р.В., роден на ***г., ЕГН ********** за издаване на заповед за защита срещу осъществено спрямо детето домашно насилие от майката на детето Р.И.И., ЕГН **********,***, с която да бъдат наложени следните мерки за защита: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на  домашно насилие, забрана да приближава жилището, училището на детето – СОУ „..”, гр. Б. и местата за социални контакти и отдих, при условия и срок определени от съда. Молителката излага подробно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие. Представя доказателства.

              Към молбата е представена Заповед № РД-03/330/25.05.2010г. на Директора на ДСП- Б., решение № І-72 от 27.08.2010г. по въззивно гр.д. № 1347/2010г. на БОС, с което е потвърдено решение № 1168/12.07.2010г. по гр.д. № 4927/2010г. на БРС. С решението на БРС, малолетното дете И.Р.В., ЕГН **********,*** на ***год., е настанено в семейството на роднина – баба му по майчина линия Р.Р.И., ЕГН **********,***, и настоящ адрес с. Ч., за срок от 6 месеца.

              В съдебно заседание молителката поддържа молбата за защита срещу осъществено от Р.И. домашно насилие. Ангажират се доказателства.

      В съдебно заседание адв. Б., процесуален представител на И.Р.В., представляван от своя баща Р.Х.В., моли молбата да бъде уважена и съдът да постанови исканите мерки за защита.

              Ответницата по молбата оспорва, че е упражнила домашно насилие спрямо детето. Моли съда да отхвърли молбата. Не ангажира доказателства.

Д „СП” – Б. не изпраща представител. Представен е социален доклад, в който са изследвани характеристичните данни на двамата родители, както и отразени впечатления, придобити при контактите с детето.

              След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Молбата съдържа законоустановените реквизити по чл.9 и е подадена в преклузивния срок по чл.10 ал.1 от ЗЗДН, поради което е допустима.

     Видно от данните по молбата на молителката, подадена на 16.09.2010г., наведени са оплаквания за прояви  на домашно насилие осъществени спрямо И.Р.В. на 16.09.2010г. от майка му Р.И.И.. Твърди се, че с решение № 1168/12.07.2010г. по гр.д. № 4927/2010г. на БРС, малолетното дете И.Р.В. е настанено в семейство на роднина – баба по майчина линия – Р.Р.И. за срок от 6 месеца. На 16.09.2010г., след като бабата – Р.И. изпратила И. на училище, получила позвъняване от детето, което й се оплакало, че майка му отишла при него в училище, дърпала го да тръгне с нея и го унизила пред съучениците му. Когато отишли в училището намерили детето да трепери. То било много разстроено. Разказало, че в час по английски език пред всички съученици и пред преподавателката – госпожа В., майката Р. нахлула в стаята и го задърпала пред всички, взела раницата и го насилвала да тръгне с нея. Опитала се да му вземе телефона, за да не може да се обажда на никого. И. се разплакал, разкрещял се и тогава се отзовала неговата класна ръководителка. Била уведомена и директорката, която сигнализирала полицейските органи.

             Легално определение за понятието „домашно насилие” е дадено в чл.2 от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или емоционално насилие, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка.

 Не се спори и се установява от представеното удостоверение за раждане от ***г., че И.Р.В. е син на Р.И..   

            От значение за осъществяване на хипотезиса на нормата за извършено домашно насилие е установяване на факта налице ли е деяние, описано в чл.2 от ЗЗДН или не. Следователно в настоящият случай е необходимо да се установи има ли осъществено психическо насилие по отношение на И.Р.В. на посочената дата и в какво се е изразявало същото.

            Изложеното в молбата се подкрепя от ангажираните свидетелски показания на свид. В., съпруга на бащата на детето /Р.Х.В./. Свидетелката обяснява, че на 16.09.2010г., заедно с баба му е изпратила детето И. на училище. Детето е било сутринта на училище към 7.15 часа. Свид. В. излага възприятията си, че към този момент детето е било спокойно, но към 9.00 часа, същото и е позвъняло. Направило й впечатление, че И. е много разстроен, същият не бил на себе си и плачейки я молил да отиде при него. Когато свидетелката отишла, детето разказало, че майка му отишла в училището, влязла по време на часа по английски, започнала да го дърпа пред децата, като му взела чантата, ощипала го по ръката и му  казала да тръгне веднага с нея. Р. дърпала чантата и телефона на И., за да не може да се обади. И. споделил, че с тази проява, майка му го е злепоставила пред децата в класа. Когато отишла в училището свидетелката не заварила Р. там, но И. още бил разстроен. Преподавателката по английски обяснила на В., че детето е треперило цялото. Учителката твърдяла, че е видяла всичко и потвърдила думите му, а именно, че майката го е дърпала и ощипала. Свидетелката акцентира върху страха на детето да отиде на училище, защото се опасява, че майката ще го злепостави пред децата. Посочва също, че детето е изразило желание да бъде преместено от това училище, тъй като се притеснявало, че майка му ще продължава да го притеснява и безпокои.  

            При изслушването си детето разказва, че на 16.09.2010г., когато е било в час по английски, в присъствието на другите деца, майка му влязла в часа и му казала да тръгне с нея. Искала да учи в С., а не в гр. Б. После го хванала за ръката и го ощипала, казала да й даде раницата си. След това И. звъннал на А.В. Майка му поискала телефона, за да не звъни на никой. Детето споделя, че от случката на 16.09.2010г. се е уплашило и най-вече го е досрамяло от другите деца, почувствало неудобство.

   В представения социален доклад е отразено, че при срещата И. е споделил, че не обича майка си, тъй като тя го бие, щипе, обижда и не полага адекватни грижи за него, манипулира го и му налага ограничения на контактите с баща му и баба му. Детето не желае да живее с майка си, тъй като чувства страх и много пъти е било свидетел на физическа разправа между майка си и баба си. Детето се чувства спокойно в семействата на баба си и баща си, тъй като при тях чувства обич, грижи и разбиране. Според социалния работник И. е контактен, комуникативен, държи се възпитано и отговаря с желание на поставените въпроси. Детето изпитвало страх от физическо посегателство върху него и унижение от обиди и закани, които майката прилагала спрямо него. В доклада се сочи, че И. разграничава добро от зло, има положително отношение към семейните ценности и развито чувство за справедливост. Детето споделило също, че не иска да остава насаме с майка си, тъй като изпитва страх от присъствието й.

            Изразеното становище в доклада се подкрепя, както от казаното от детето, така и от ангажираните свидетелски показания. В тази връзка от ответницата не са ангажирани доказателства опровергаващи твърденията на молителката.   

         При така събраните доказателства, съдът намира, че по делото се установява несъмнено и непротиворечиво, че спрямо детето И.Р.В. е упражнено психическо насилие от Р.И.И.. Тези действия са доказани в настоящото производство по установения в чл.13 от ЗЗДН ред, чрез свидетелските показания на свид. В.  Фактът, че свид. В. е съпруга на бащата на детето и е във влошени отношения с ответницата, не може да е мотив да не се кредитира изложеното от нея. Показанията й са ясни, логични и непротиворечиви, още повече че описаното домашно насилие не се отличава с някаква сложност на извършените от ответницата действия. В подкрепа на този извод е и изложеното в социалния доклад. От своя страна Р.И. не проведе насрещно доказване по отношение точно на този  случай на посочената дата. Ето защо съдът намира, че е налице домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН, което с оглед описаното в молбата е предимно психическо.                              

            След като се установи фактът на домашно насилие, следва да бъдат определени и мерките за защита, които ще бъдат наложени в полза на детето И.Р.В. против ответницата. Съдът взе предвид, че така описаното домашно насилие не е с висок интензитет и от него детето не е получило никакви физически увреждания. Предвид степента на обществената опасност на конкретния акт на домашно насилие и на ответницата, както и липсата на значими вредоносни последици от деянието съдът намира, че спрямо детето следва да бъде наложена предвидената в чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН мярка за закрила, както и забрана на майката да приближава училището на детето. В конкретния случай, справедлива  мярка за защита се явява задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на такова насилие за в бъдеще и забрана да приближава училището на детето на не по-малко 50 метра за срок от четири месеца,  за да се осигури една спокойна и уравновесена среда при обучението и възпитанието му и да се изключат предпоставките за в бъдеще детето да изпитва безпокойство и тревожност по време на учебния процес. Преценявайки висшия интерес на детето,  съдът намира, че за да не се загуби връзката между детето и родителя останалите мерки се явяват крайни и неподходящи. Ето защо съдът намира, че следва против ответницата да се наложи мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН – да бъде задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето, както и да й се забрани да приближава училището на детето. Посочените мерки биха гарантирали в достатъчна степен интересите на пострадалото лице да не бъде в бъдеще обект на насилие от ответницата. 

          Останалите мерки за защита по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, а именно: забрана да приближава жилището, местата за социални контакти и отдих на детето, съдът счете за неподходящи, както с оглед характера на конкретния акт на извършеното домашно насилие, така и с оглед поддържане и развитие на връзката на детето с майката, като така формираните изводи са основани при издирване на най-доброто в интерес на детето.

             На основание чл.5, ал. 4, вр. чл.15, ал.1 от ЗЗДН, на извършителя следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лева.

             На основание чл. чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 30 лева по сметка на БРС.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И  :    

 

НАЛАГА мерки за защита на детето И.Р.В., роден на ***г., ЕГН **********, представлявано от своя баща Р.Х.В., ЕГН **********,***, срещу осъществявано спрямо него  домашно насилие от страна на майка му Р.И.И., ЕГН **********,***, постоянен адрес: гр. Б, като:

 ЗАДЪЛЖАВА Р.И.И., ЕГН **********,***, постоянен адрес: гр. Б.,  ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо детето И.Р.В., роден на ***г., ЕГН **********.

 ЗАБРАНЯВА на Р.И.И., ЕГН **********,***, постоянен адрес: гр. Б.,  да приближава на по-малко от 50 /петдесет/ метра училището, в което се обучава детето И.Р.В. – СОУ „...”, гр. Б.,  за срок от четири месеца.

ОТХВЪРЛЯ  молбата на Р.Р.И., ЕГН **********,***, – баба на И.Р.В., В ЧАСТТА, в която се иска налагане на следните мерки за защита по отношение на детето И.Р.В., роден на ***г., ЕГН ********** спрямо ответницата по молбата Р.И.И., ЕГН **********: забрана да приближава жилището и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице И.Р.В..

            НАЛАГА на Р.И.И., ЕГН **********,***, постоянен адрес: гр. Б.,  ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на детето И.Р.В., роден на ***г., ЕГН **********, представлявано от своя баща Р.Х.В., ЕГН **********,***, заповед за защита, на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН.

             Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

             УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

          ПРЕДУПРЕЖДАВА Р.И.И., ЕГН **********,***, постоянен адрес: гр. Б., за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

          ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********,***, постоянен адрес: гр. Б.,  да заплати по сметката на Бургаски районен съд, дължимата в производството държавна такса в размер на 30 /тридесет лева/ лв.

          Заповедта и препис от настоящото решение да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалите лица.

           Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му.

 

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

НД