РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 243
гр. Пловдив, 14 февруари 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав,
в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2999 по
описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба предявена от „ФЛОРА - 62“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Ю.Д., чрез пълномощника си адвокат Е.Н., против Решение №
2153-15-374/28.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № РЖ-5-15-01002425/14.09.2021 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт и се иска неговата отмяна, както и ТП на НОИ – гр. Пловдив
да бъде задължена да възстанови на дружеството сумата в размер на 1394,44 лв.,
внесена като предварително изпълнение. Претендира се присъждане на разноските
по делото.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в писмена защита
приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Разпореждане №
РЖ-5-15-01002425/14.09.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ Пловдив е обжалвано в предвидения за това срок, пред горестоящия
в йерархията на осигурителната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил. Така постановеният от Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Със Заповед № ЗР-5-15-00981856/23.08.2021
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е наредено, да се извърши частична ревизия по разходите на
ДОО на „ФЛОРА - 62“ ООД, за периода 20.10.2020
г. до 29.11.2020 г. Същата е връчена на адресата на 24.08.2021 г.
6. Съставен е Ревизионен акт за начет (РАН) № РА-5-15-00982815/24.08.2021
г. в ТП на НОИ Пловдив, в обстоятелствената част на който са изложени следните
констатации:
В ТП на НОИ - Пловдив, от осигурителя "ФЛОРА - 62" ООД,
за О.И.Т., ЕГН **********, са представени удостоверения по образец съгласно
приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО с данни относно правото на парично
обезщетение по болнични листове:
- № Е20201778133 с период на временната неработоспособност от
20.10.2020 г. до 26.10.2020 г. вкл. със справка вх. № Р14-15-000-00-**********/09.11.2020
г. На 16.11.2020 г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 2 работни дни от
месец октомври 2020 г., в размер на 96.30 лв.;
- № Е20201778161 с период на временната неработоспособност от
27.10.2021 г. до 02.11.2020 г. вкл. със справка вх. № Р14-15-000-00-**********/09.11.2020
г. На 16.11.2020 г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 4 работни дни от
месец октомври 2020 г., в размер на 192.61 лв. и за 1 работен ден от месец
ноември 2020 г. в размер на 48.15 лв.;
- № Е20202084812 с период на временната неработоспособност от
03.11.2020 г. до 30.11.2020 г. вкл. със справка вх. № Р14-15-000-00-**********/04.12.2020
г. На 14.12.2020 г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 20 работни дни от
месец ноември 2020 г., в размер на 963.03 лв.
Осигурителят "ФЛОРА - 62" ООД е подал удостоверения по
образец съгласно приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО с данни относно
правото на парично обезщетение, като в раздел I, т.1, от всяко едно от удостоверенията
е посочил, че към деня на настъпване на временната неработоспособност (20.10.2020
г.), лицето е осигурено за съответния риск.
Въз основа на декларираното в горепосочените удостоверения от
страна на осигурителя, на основание чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО и чл. 40, ал. 1 във
връзка с чл. 40, ал. 5 от КСО, от ДОО на Т.е изплатено парично обезщетение за
временна неработоспособност за общо 27 работни дни в общ размер на 1300,09 лв.
Констатирано е, че в представената с писмо вх. № 1019-15-1071 от 05.07.2021
г. от осигурителя присъствена форма, за 15.10.2020 г., 16.10.2020 г. и
19.10.2020 г. за Т.е отбелязано „самоотлъчка“, което от своя страна е дало
основание да се формира извод, че в тези дни Т.не е упражнявала трудова
дейност, за която подлежи на осигуряване и не е ползвала отпуск, който се зачита
за осигурителен стаж, т.е. към деня на настъпване на временната
неработоспособност – 20.10.2020 г., О.Т.не е осигурено лице (същата е с
прекъснато осигуряване) и съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО няма право на
обезщетение от ДОО.
Ето защо е прието, че по вина на осигурителя „ФЛОРА – 62“ ООД,
който е представил горецитираните удостоверения, приложение № 9 към чл. 8, ал.
1 от НПОПДОО за Т., в нарушение на чл. 40, ал. 1 КСО е изплатено парично
обезщетение за временна неработоспособност за периода от 20.10.2020 г. до
30.11.2020 г.
Крайният извод е, че осигурителят следва да възстанови в бюджета
на ДОО сумата от 1300,09 лв. главница.
7. След връчването на РАН, "ФЛОРА - 62" ООД е депозирало
възражение срещу него, като на основание чл. 110, ал. 2 от КСО по подаденото
възражението е изготвено мотивирано заключение от старши инспектора по
осигуряването, извършил частичната ревизия на осигурителя, с което е потвърден
издаденият ревизионен акт за начет и установеното с него задължение.
8. За събиране
на сумите по РАН № РА-5-15-00982815/24.08.2021 г., а
именно главница в размер на 1300,09 и лихви в размер на 94,35 лв.,
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ гр. Пловдив е издало
процесното разпореждане.
9.
Този резултат е
обжалвано от дружеството пред горестоящия в йерархията административен орган,
който с Решение № 2153-15-374/28.10.2021 г. е потвърдил Разпореждане №
РЖ-5-15-01002425/14.09.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ Пловдив, като е възприел
изцяло изложените по-горе фактически и правни доводи. В допълнение е
посочено още следното:
Във връзка с изясняване на факти и
обстоятелства свързани с изплатеното въз основа на представените с вх. №
Р14-15-000-00-**********/09.11.2020 г. и вх. №
Р14-15-000-00-**********/04.12.2020 г. удостоверения по образец съгласно
приложение 9, обезщетение за временна неработоспособност, с
писмо изх. № Б-15-000-00-01470547/26.05.2021 г. по описа на ТП на НОИ гр.
Пловдив от осигурителя "ФЛОРА - 62" ООД са изискани, съответно със заявление
вх. № 1019-15-1071 от 05.07.2021 г. са предоставени заверени копия на следните
документи: трудов договор № 119/17.08.2020 г., таблица за отчитане явяването и
неявяването на работа за месеците октомври и ноември 2020 г., фиш за изплатено
трудово възнаграждение на О.И.Т. за месеците октомври и ноември 2020 г.,
Заповед № 01 от дата 01.12.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение
с О.И.Т..
Съгласно трудов договор № 119/17.08.2020
г., представен от осигурителя О.И.Т. е назначена на работа на основание чл. 70
от КТ на длъжност "счетоводител" при дневно работно време 8 часа,
считано от 17.08.2020 г. Трудовият договор е връчен и подписан от лицето и
осигурителя на 17.08.2020 г.
От представените присъствени форми и
фишове за изплатено трудово възнаграждение за месеците октомври и ноември 2020
г., относно О.Т.е установено, че:
- За месец октомври 2020 г. е
отработила 10 дни - от 01 до 14.10.2020 г. с осигурителни вноски, дните 15,
16 и 19.10.2020 г. (общо 3 дни) са отбелязани като самоотлъчка, а от 20 до
31.10.2020 г. са отбелязани като дни във временна неработоспособност (общо 9
работни дни - 20, 21, 22, 23, 26, 27, 28, 29 и 30.10.2020 г.);
- За месец ноември 2020 г. дните от 01
до 30 ноември 2020 г. са отбелязани във временна неработоспособност - общо 21
работни дни. Няма начислено и изплатено трудово възнаграждение.
В Регистъра на осигурените лица за
периода от м. 10.2020 г. до м. 11.2020 г. за О.И.Т. от осигурителя е подадена
информация с код "01" за вид осигурен.
На 24.11.2020 г. за месец октомври
2020 г. е подадена следната информация: в т. 14 /ден, в който осигуряването е
възникнало/възобновено/ - 01.10.2020 г. и 20.10.2020 г.; в т. 15 /последен ден
в осигуряването/ - 14.10.2020 г.; в т. 16.1 - 10 дни с осигурителни вноски; в
т. 16А - 3 дни във временна неработоспособност с обезщетение за сметка на
осигурителя; в т. 16.2 - 6 дни във временна неработоспособност с обезщетение от
НОИ; в т. 21 - осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски -
850.61 лв.
На 09.12.2020 г. за месец ноември 2020
г. е подадена следната информация: в т. 16.2 - 21 дни във временна
неработоспособност с обезщетение от НОИ; в т. 21 - осигурителен доход, върху който се дължат
осигурителни вноски - 0.00 лв.
Съгласно представена от осигурителя
заповед № 01/01.12.2020 г. трудовото правоотношение с О.И.Т. е прекратено,
считано от 01.12.2020 г., без предизвестие, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
В заявление вх. №
1019-15-1071/05.07.2021 г., изрично е посочено, че не се предоставят заповеди
за отпуски и заявления поради неналичност на такива.
Позовавайки
се на чл. 40 ал. 1 от КСО, ответният административен орган е посочил, че правото
на парично обезщетение за временна неработоспособност е свързано с
обстоятелството лицето, което е във временна неработоспособност да е осигурено
лице по смисъла на КСО. При извършване на преценка относно това, дали е налице
осигуряване водещи са разпоредбите, уреждащи възникването, времетраенето,
прекъсването и прекратяването на осигуряването. В тази връзка са цитирани чл.
10, ал. 1 и ал. 2 от КСО, като е посочено, че разпоредбата на ал. 2 на
цитирания челен от кодекса е свързана с прекъсването на осигуряването през
периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж - периодите на самоотлъчки,
неплатен отпуск за повече от 30 работни дни в една календарна година и др.,
независимо че правоотношението или трудовата дейност не са прекратени.
Установено
е съответствие на данните, подадени в Регистъра на осигурените лица и
информацията в представените от осигурителя първични счетоводни документи със
заявление вх. № 1019-15-1017/05.07.2021 г. и в частност за дните 17,18 и
19.10.2020 г.
С
оглед на гореизложеното и представените със заявление вх. № 1019-15-1071 от
дата 05.07.2021 г. първични счетоводни документи, е прието, че в разглеждания
случай осигуряването на О.И.Т. е прекъснато на 14.10.2020 г. Според решаващият
орган, след тази дата осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО във връзка с § 1
т. З от ДР на кодекса, не е възникнало и лицето не се счита за осигурено към
началото на временната неработоспособност, констатирана с болничен лист № Е20201778133
- 20.10.2020 г.
В
настоящия случай, според Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, осигурителят „ФЛОРА
- 62" ООД е посочил неверни данни в подадените от него с вх. № Р14-15-000-00-**********/09.11.2020
г. и вх. № Р14-15-000-00-**********/04.12.2020 г. удостоверения приложение № 9
към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО относно осигурителния статус на О.И.Т., като в
раздел I, т. 1 от удостоверенията, е декларирал, че към деня на настъпване на
временната неработоспособност - 20.10.2020 г., констатирана с болничен лист № Е20201778133
- първичен, 27.10.2020 г., констатирана с болничен лист № Е20201778161 -
продължение и 03.11.2020 г., констатирана с болничен лист № Е20202084812 -
продължение, О.Т.е осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство.
Въз
основа на така подадените удостоверения на О.И.Т. неправилно и без основание е
изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване за времето 20.10.2020 г. - 30.11.2020 г., което е в общ размер на
1300.09 лева. Последните съставляват неправилно извършени осигурителни разходи
и щета на ДОО, доколкото с неправомерното им изплащане са намалели фондовете на
ДОО. Следователно според решаващия орган се установява наличие на пряка
причинна връзка между причинената щета на ДОО и действията на осигурителя.
С
тези съображения е обосновава законосъобразността на обжалваното разпореждане №
РЖ-5-15-01002425/14.09.2021 г.
В
решението си Директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив е обсъдили и представените
от жалбоподателя към възражение вх. № 1012-15-456/31.08.2021 г. срещу Ревизионен
акт за начет № РА-5-15-00982815/24.08.2021 г. заверени копия на коригирани
присъствени форми и заповеди с дати 15.10.2020 г., 16.10.2020 г. и 19.10.2020
г., както и представената към жалба вх. № 1012-15-504/29.09.2021 г. молба от О.И.Т.
за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ с осигурителя от дата 19.10.2020 г.
Констатирано
е, че както във възражението (вх. № 1012-15-456/31.08.2021 г.), така и в жалбата (вх. №
1012-15-504/29.09.2021 г.),
се твърди, че датите на самоотлъчка при първоначално представените със
заявление № 1019-15-1071/05.07.2021 г. документи са грешно заведени от служител
човешки ресурси на осигурителя, в подкрепа на което към възражението са приложени
цитираните по-горе заверени копия на коригирана присъствена форма и заповеди с
дати 15.10.2020 г., 16.10.2020 г. и 19.10.2020 г., а към жалбата е приложена Молба
от О.И.Т. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.
1, т. 1 от КТ с осигурителя, считано от 19.10.2020 г., във връзка с
твърдението, че на 19.10.2020 г. Т.се е явила на работа.
В
тази връзка, ответният административен орган е посочил, че данните от новопредставените документи, приложение към възражението,
не съответстват на подадените такива в регистър на осигурените лица за О.И.Т.,
а представената "Молба за прекратяване на трудовото правоотношение с осигурителя",
считано от 19.10.2020 г., не представлява доказателство за упражняване на
трудова дейност, тъй като не съществува пречка, едно лице самоволно да се
отклони от работния процес и въпреки това да се яви пред работодателя и да
направи искане за прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това, не
става ясно и кога въпросната молба е представен на осигурителя.
Направените
от осигурителя възражения за допусната техническа грешка при отразяване на
дните на самоотлъчка на О.И.Т., в първоначално представените първични документи
за месеците октомври 2020 г. и ноември 2020 г., са приети за неоснователни. В
тази връзка е посочено, че при осъществения последващ контрол на изплатените
парични обезщетения за временна неработоспособност на О.И.Т., в отговор на
писмо изх. № Б-15-000-00-01470547/26.05.2021 г., осигурителят е представил
първичните документи, с които разполага, като в заявление вх. № 1019-15-1071/05.07.2021
г. изрично е посочил, че освен поисканите заявления и заповеди за отпуск,
всички други документи, отнасящи се за периода месец 10.2020 г. и месец 11.2020
г. представя в заверено копие. Тези документи кореспондират с информацията,
посочена от дружеството в регистъра на осигурените лица. Осигурителят не е
информирал за съществуващи несъответствия и/или технически грешки в така
представените документи и подадената с декларация образец № 1 информация.
Едва
след съставянето и връчването на процесния ревизионен акт за начет са представени
цитираната по-горе нова присъствена форма за м. 10.2020 г., в която този път е
отразено, че О.Т.е отработила 19.10.2020 г. и заповедите от 15.10.2020 г.,
16.10.2020 г. и 19.10.2020 г., съдържащи данни за самоотлъчка на Т., но само за
дните 14, 15 и 16 октомври 2020 г.
Неприлагането
на тези документи към заявление вх. № 1019-15-1071/05.07.2021 г. и
представянето им на този етап от административното производство, едва след
връчването на съставения ревизионен акт за начет № РА-5-15-00982815/24.08.2021
г., според Директора на ТП на НОИ – Пловдив разколебава доказателствената им
стойност и не позволява да се формира извод за допусната техническа грешка от
служител на дружеството-жалбоподател.
ІV. За правото:
10. Противоположните становища поддържани от страните в настоящото
производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон и
се концентрира във въпроса налице ли са основания за лицето О.Т.да бъде изплатено парично обезщетение за
временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 от КСО. Във връзка с
формирания между страните спор следва да се даде отговор на въпроса дали
осигурителният стаж на Т.за периода от 15.10.2020 г. до 19.10.2020 г. вкл. е
непрекъснат или не.
11.
От правна страна, в
чл. 40, ал. 1, изр. първо КСО, е предвидено, че осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
От съдържанието на разпоредбата се
налага извода, че за приложението й са предвидени две кумулативни предпоставки
- първата е лицето да е осигурено и втората - лицето да има най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурено за този риск. В случая не се спори по
изпълнението на втората предпоставка. Спорът, както вече бе казано, е само
правен и е относно изпълнението на първата от посочените предпоставки.
Легално определение за понятието
"осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, според което
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. От съдържанието на
цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които
трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. Наличието
на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение в повечето случаи
води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно.
Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за
"осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност,
т.е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало
трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на
това правоотношение. Изключения от това правило са регламентираните в изречение
второ на т. 3 от § 1, ал. 1 ДР КСО случаи по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО (платен
и неплатен отпуск за отглеждане на дете; платени и неплатени отпуски за
временна неработоспособност и за отпуска за бременност и раждане; неплатения
отпуск до 30 дни през една календарна година), т.е. за случаите на разрешен
отпуск, при които лицето не осъществява трудова дейност, но времето на отпуска
се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В случая
не е налице нито една от тези хипотези, поради които изключението е
неприложимо. Безспорно е в случая, че трудовата дейност, която по принцип е
осъществявана от О.Т.на заеманата от нея длъжност "счетоводител" е
такава, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Безспорно от
данните по делото се установява, че на датите 15, 16 и 19.10.2020 г. същата не
е извършвала трудова дейност, поради това че не се е явила на работа.
12. Непротиворечиви в тази насока са представените
именно от страна на жалбоподателя писмени доказателства във връзка извършената
проверка от органите на НОИ (инициирана още в края на месец май 2021 г. – с писмо изх. № Б-15-000-00-01470547/26.05.2021 г. по описа
на ТП на НОИ гр. Пловдив)
по повод подадените от негова страна удостоверения вх. №
Р14-15-000-00-**********/09.11.2020 г. и вх. №
Р14-15-000-00-**********/04.12.2020 г. по образец съгласно приложение 9 към чл.
8, ал. 1 от НПОПДОО относно осигурителния статус на О.И.Т. (в раздел I, т. 1 от
които, от страна на „ФЛОРА – 62“ ООД е
декларирано, че към деня на настъпване на временната неработоспособност -
20.10.2020 г., констатирана с болничен лист № Е20201778133 - първичен,
27.10.2020 г., констатирана с болничен лист № Е20201778161 - продължение и
03.11.2020 г., констатирана с болничен лист № Е20202084812 - продължение, О.Т.е
осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство).
Както
вече бе казано, сред въпросните писмени доказателства представени още със заявление вх. № 1019-15-1071 от 05.07.2021
г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, са цитираните по-горе фишове за изплатено
трудово възнаграждение и таблици за отчитане явяването и неявяването на работа
за месеците октомври и ноември 2020 г., в които по отношение на О.Т.изрично е
отбелязано, че за месец октомври 2020 г. е отработила 10 дни - от 01 до
14.10.2020 г. с осигурителни вноски, дните 15, 16 и 19.10.2020 г. (общо 3 дни) са отбелязани като самоотлъчка, а от
20 до 31.10.2020 г. са отбелязани като дни във временна неработоспособност (общо 9 работни дни -
20, 21, 22, 23, 26, 27, 28, 29 и 30.10.2020 г.), съответно за месец ноември 2020 г. дните от 01 до 30
ноември 2020 г. са отбелязани във временна неработоспособност - общо 21 работни
дни, като няма начислено и изплатено трудово възнаграждение.
Тези
данни са в пълно съответствие и с подадената от осигурителя информация в
Регистъра на осигурените лица за периода от м. 10.2020 г. до м. 11.2020 г. за О.И.Т..
Наред
с изложеното, в заявление вх. № 1019-15-1071/05.07.2021 г., с което
разглежданите документи са представени, изрично е посочено, че не се
предоставят заповеди за отпуск относно Т.и заявления поради липса на такива.
Изложеното до тук налага да се приеме,
че в случая не е изпълнено едно от изискванията по § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО, за
да се приеме, че О.Т.е имала качеството на осигурено лице към началната дата,
за която е издаден първия болничен лист - 20.10.2020 г. Поради безпричинното
отсъствие от работа за деня, който предхожда временната неработоспособност, за
този ден не е изпълнено условието същата да извършва трудова дейност и
осигурителните вноски не са дължими. Такива впрочем не са и начислени от страна
на „ФЛОРА – 62“ ООД. Следователно, при настъпването на временната
неработоспособност Т.не е била осигурено лице за риска общо заболяване и
майчинство. Като е посочил друго в подадените удостоверения, приложение № 9 към
чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО послужили за отпускането на процесните обезщетения,
осигурителят „ФЛОРА – 62“ ООД е съставил документи с невярно съдържание.
13. Представените едва с възражение вх. №
1012-15-456/31.08.2021 г. срещу РАН № РА-5-15-00982815/24.08.2021 г. заверени
копия на коригирани присъствени форми (в които вместо дните 15, 16 и 19.10.2020 г. като
самоотлъчка са отбелязани дните 14, 15 и 16.10.2020 г.)
и заповеди от 15.10.2020 г., 16.10.2020 г. и 19.10.2020 г. (с които е констатирано и наредено Т.да се заведе в
самоотлъчката съответно на 14.10.2020 г., на 15.10.2020 г. и на 16.10.2020 г.), както и представената към жалба вх. № 1012-15-504/29.09.2021 г. молба от О.Т.за
прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ
с осигурителя от 19.10.2020 г., по никакъв начин не променя възприетите вече
изводи.
Така представените писмени
доказателства като частни писмени документи нямат достоверна дата. За достоверна дата на тяхното
съставяне по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, съдът приема датата, на която
същите са представени за пръв път, а именно на 31.08.2021 г. за коригираните
присъствени форми и заповедите от 15.10.2020 г., 16.10.2020 г. и 19.10.2020 г. и
на 29.09.2021 г. за молбата на О.Т.за прекратяване на трудово
правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ с осигурителя от
19.10.2020 г.
С оглед изложеното, разглежданите
документи преценени в съвкупност с останалите събрани по делото и обсъдени в т.
12 от настоящото решение писмени доказателства, не могат да установят твърденията
за допусната грешка при отразяване на самоотлъчката на Т..
Все в тази насока следва да се добави,
че представянето на молбата от О.Т.за прекратяване на трудово правоотношение на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ с осигурителя от 19.10.2020 г., както
правилно е приел и ответния административен орган, по никакъв начин не
установява, че на тази дата Т.е упражнявала трудова дейност. Напротив, от
съдържанието на самата молба е видно, че искането й за прекратяване на
трудовото й правоотношение е именно от 19.10.2020 г.
14.
Съгласно чл. 110, ал.
1, т. 1 от КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите
лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях
щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни
разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или
осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени,
поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
Отговорността по чл. 110 от КСО е
обективна (безвиновна) и възниква по силата на
изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните
правоотношения. Достатъчно за реализирането й е да се удостовери наличието на
пряка причинна връзка между действията на осигурителя и причинената вследствие
на тях щета на фондовете на ДОО от неправилно извършен осигурителен разход.
В случая за държавното обществено
осигуряване са настъпили щети от неправомерното изплащане на парични
обезщетения за временна неработоспособност на О.Т., което в случая е станало поради
това, че осигурителят „ФЛОРА – 62“ ООД е подал в ТП на НОИ документите,
необходими за изплащането им, въпреки че Т.е била с прекъснати осигурителни
права и не е отговарял на изискването за осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и съответно е нямал право на парично обезщетение
по чл. 40, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 10 от КСО
Следователно разходите са резултат от
действието на оспорващия, който като осигурител е от кръга лица по чл. 110, ал.
1, т. 1 КСО. Налице са всички предпоставки за ангажиране на
специалната деликтна отговорност по горепосочения текст и в този смисъл
правилно е съставен акт за начет срещу дружеството.
15. Разпорежданията по чл. 110, ал.
3 от КСО се издават за събиране на сумите по ревизионните актове за
начет, съставени в ревизионни производства по реда на чл. 110, ал.
1 от КСО. Актовете за начет не подлежат на самостоятелен контрол за
законосъобразност, а изпълняват функциите на мотиви за издаване на
разпореждането по чл. 110, ал. 3. Поради това на основание на общото правило на
чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК те следва да съдържат пълно изложение на фактическите
и правните основания за определяне на задълженията. Това изискване в случая е
изпълнено.
16. Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, както и потвърденото с него разпореждане,
са постановени от материално компетентни органи на осигурителната
администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила.
17. Изложеното до тук обосновава крайния
извод за законосъобразност на Решение № 2153-15-374/28.10.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РЖ-5-15-01002425/14.09.2021
г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив.
Това има за последица неоснователност на жалбата, с която е сезиран съда. Тя ще
следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
18. При посочения изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на Националния осигурителен институт, се
дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се
констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФЛОРА - 62“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Ю.Д., чрез пълномощника си адвокат Е.Н., против Решение №
2153-15-374/28.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № РЖ-5-15-01002425/14.09.2021 г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив.
ОСЪЖДА „ФЛОРА - 62“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю.Д., да
заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: