Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 30.10.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 21.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2342 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Гражданско дело № 2342 / 2019 г. по описа на Районен
съд – К. е образувано по предявени искове от „В.и К.“ ЕООД със седалище и адрес
на управление:***, ЕИК: *********, представлявано от Р.Т.Р. – управител, чрез
адв. А.С., със съдебен адрес:***,
против Н.А.Ш., ЕГН **********,***
правно основание чл. *** ГПК, вр. чл.79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че
ответникът е титуляр на партида в ЕООД “В.и к.” с № *** за адрес с. С., общ. П.,
ул. „*********” ***. С ползването на съответните услуги между експлоатационното
предприятие и потребителя възниквали договорни отношения, по силата на които
ЕООД “ВиК” се задължава да доставя питейна вода до имота на абоната, а той се
задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца,
следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по
надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл.
40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.***4 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Ответникът закупил имота си през 2015г., но не предприел действия за промяна
напартидата на свое име. Поради това тя се е водила на името на стария
собственик на имота – Осман Осман Татар до месец април 2019г., когато служебно била
променена от ВиК оператора.
Сочи, че ответника има неизплатени в срок задължения към ищцовото дружество в размер на 756,17 /седемстотин петдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги в периода 13.07.2017г. до 21.09.2018г., за което са издадени квитанции, както и лихви за забавено плащане в размер на 64,61 /шестдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки / за период от 28.07.2018г. до 02.07.2019г.
За този период било извършвано ежемесечно
начисляване на ползваните ВиК услуги в имота на потребителя, находящ се в с. С.,
общ. П., ул. „*********” ***. Имотът бил необитаем, поради това начисляване на
потребление в него било правено само когато са отчитани реални показания по
водомера.
Поради неплащане ищцовото дружество подало до РС – К. Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н.А.Ш.. Образувано било ч.гр.д. № **** / 2019
год. по описа на РС – К. и издадена заповед
за изпълнение, по която ответникът възразил.
Моли съда да признае за
установено, че Н.А.Ш., ЕГН **********,***, дължи да
заплати на ЕООД “В.и к.”***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя инж. Р.Т.Р. сума в размер на 756,17 /седемстотин петдесет и шест лева и седемнадесет
стотинки/, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги по партида
№ *** на негово име за имот в село С., общ. П., ул. „*********“ ***, за периода
13.07.2017г. до 21.09.2018г., както и законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/ ***19г.
по описа на Районен съд – К. - 09.07.2019г. до окончателното й заплащане.
Моли съда да признае за
установено, че Н.А.Ш., ЕГН **********,***,
дължи да заплати на ЕООД “В.и к.”***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р. сума в размер на 64,61
/шестдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки /,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за период от 28.07.2018г. до
02.07.2019г.
Претендира за разноски, сторени в настоящото
съдебно производство, както и направените разноски в заповедното производство в
размер на 25 лева.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
адвокат А. С., която моли съда да уважи предявените искове. Подробни
съображения излага в писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва
твърденията на ищеца, че консумирал описаните
в квитанция № ***8449***/ 28.07.2018г. 623 куб.м. питейна вода, описаните
в квитанция № ***849****/ 28.08.2018г. 10 куб.м. питейна вода и описаните в
квитанция № ***8522***/ 28.09.2018г. 10 куб.м. питейна вода. Оспорва истиността
на посочените квитанции, същите не носели негови подписи и фактите в тях не били
записани в резултат на реално отчитане на консумирана питейна вода. Оспорва
претенцията за лихви. Квитанциите и лихвения лист, представлявали частни
свидетелстващи документи и съгласно чл. 180 от ГПК били доказателство, че
изявлението, което се съдържало в тях, било направено от лицето, което ги е
подписало, но не представлявали доказателство за верността на това изявление.
Оспорва
изправността на доставчика, по отношение на поетите от него задължения по
силата на обвързващите страните Общи условия в т.ч. отчитане показанията на
средството за измерване на уговорени правила, условия и срокове.
Сочи, че
исковете са неоснователни, в имота не било извършвано реално ежемесечно
отчитане и начисляване на потребените количества вода. Твърди, че редовно
засичане и отчитане на показатели на водомера не можело да бъде извършено,
поради факта, че същият бил много стар, развален и на него не се виждало нищо.
Сочи, че съгласно чл. 16, ал. 3 от ОУ, средствата за измерване подлежали на проверка
и при обосновано искане от страна на потребителите. Твърди, че водомерът не бил
проверяван за точност повече от две години. Сочи, че договорът за доставка на питейна
вода бил с периодично изпълнение, тъй като ползваните количества вода, както и
стойността им се определяли за фиксирани периоди от време, а заплащането
ставало ежемесечно.За да установи наличието на задължение и неговия размер,
ищцовото дружество следвало да докаже, че съобразно приетите от него, общи
условия е извършило всички действия по отчитането на потребеното количество
вода за всеки отделен период, което в случая не било установено от страна на
ищеца.
Сочи, че
допуснатото от ищеца нарушение на ОУ относно периодичността на отчитането и
начисляването на изразходваните количества вода водило до невъзможост
потребителя да упражни правата си, лишавайки го от възможност своевременно да
възрази против дължимата сума, каквато възможност предвиждал чл. 40, ал. 2 от
Наредба № 4/ 14.09.2014г. и ОУ, като и да противопостави на кредитора
възражение за погасяване по давност на периодично дължимите суми. Последното
било така, защото при неправилно отчитане, не можело да се определи за кой
период било възникнало задължението и от кой момент е станало изискуемо.
Сочи, че
издаването на фактури и разписки и осчетоводяването им от ищеца не доказвали наличието
на доставката, съответно потреблението.
Твръди, че
към датата на покупката на имота от продавача и титуяра на партида № *** –
Осман Татар било извършено плащане, което занулило задълженията към ВиК
оператора към дата 01.06.2015г. Видно от квитанция № ***8188*** от 01.07.2015г.
за период от шест месеца /от 01.01.2015г. до до 01.06.2015г./ за този имот и
във време на обитаването му, била начислена и отчетена консумирана питейна вода в размер на 4 куб.м.
Според същата квитанция показанията на водомера към дата 01.06.2015г. – ново
салдо – били цифрите 2894. По квитнация № ***8449*** от 28.07.2018г.
начисленото количество от 623 куб.м. показанията на водомера към дата
13.07.2017г. – ново старо салдо били цифрите 2906. По делото липсвали данни и
карнети за периода от 01.06.2015г. до 13.07.2017г.
Твърди, че
разполагал с квитанция към приходен касов ордер № ****** от 12.11.2015г. и касов бон към нея за сумата от 14,10 лева
за заплатени три квитанции за по 4,70 лева. Сочи, че за времето от 01.06.2015г.
до 13.07.2017г. или за период от 2 години, 1 месец и 13 дни в имота били
потребени 24 куб.м. вода. Резултата се получавал като от новото салдо 2906 към
13.07.2017г. се изваждало старото салдо 2894 към 01.06.2015г.
Сочи, че
това, както и факта, че с двете последователни квитанции, представени по делото
№ ***849**** от 28.08.2018г. и квитанция № ***8522*** от 28.09.2018г. било
начислено едно и също количество – 10 куб.м. вода, водило до извода, че ВиК
дружеството извършвало служебно начисляване на консумирани количества питейна
вода в противоречие с Общите условия и Наредба № 4.
Сочи, че
операторът не бил изпълнил задълженията си по отчитане питейната вода и предвид
разпоредбите на на чл. 27 и 29 от Общите условия, липсвало правилно отчитане и
на количествата отведени отпадъчни водии на количествата пречистени води.
Твърди, че
в имота в село С. нямало канализационна система, не бил свързан канал за
отпъдни води, а се обслужвал от стара септична яма. В село С. нямало
пречиствателна станция.
В съдебно заседание ответникът Н.А.Ш., лично и
чрез процесуалния си представител адвокат Х.П. с представено по делото
пълномощно, поддържа посоченото в писмения отговор становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото са представени и приети като
доказателства: заверен препис от компютърно
извлечение за сметките - Лихвен лист за партида 000***; квитанции по партида № 000*** в с. С. с № ***8449***/ 28.07.2018г., квитанция № ***849****/
28.08.2018г. и квитанция № ***8522***/ 28.09.2018г., Копие на два броя досие на
абонат № ******и досие на абонат № ******, заверено копие на Протокол № 4093/
10.07.2019г. , протокол за корекция, представени от ищеца;
-квитанция № ***8188***/ 01.07.2015г., квитанция към ПКО № ******/
12.11.2015г. и касов бон за 14,10 лева и нотариален акт № 44, том. 3, рег. № ****,
дело ***/ 2015г. на нотариус П. П., нотариален акт № 65, том 2, рег. № ****/
04.05.***6г. на нот. П. П. № *** и потъкмителна декларация към него, заверена
от кметство село С., нотариален акт № 44, том. 3, рег. № ****/ 16.07.2015г. на
нот. П. П., № ***, приходна квитанция за заплащане на общински данъци и такси
за имотите на ул. „*********“ *** и на ул. „Стара планина“ № 11, Протокол № ******/
10.07.2019. за смяна на водомер,
разписка № ******/ 25.09.2019г. и Протокол № *******/ 10.07.2019г. за смяна на
водомер и разписка № *******/ 27.03.2019г., удостоверение да декларирани данни
на Община П., скица № ***/ 14.10.2019г. на Община К., удостоверение за актуален
административен адрес изх. № ***/ 16.10.2019г. и изх. № АБУ-***/ 16.10.2019г.,
представени от ответника.
С исковата молба са предявени два обективно
съединени иска с правно основание чл. ***
ГПК, вр. чл.79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗД.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № ****/2019
г. по описа на РС – К., се установява, че по реда на чл. 410 и сл. ГПК, по
депозирано от „В.и к.“ ЕООД *** срещу Н.А.Ш. заявление за издаване на заповед
за изпълнение за неплатено задължение за консумирана питейна вода по партида ***,
за имот, находящ се в с. С., общ. П., ул. „*********“ ***, за периода 13.07.2017г. до 21.09.2018г., съдът е издал
Заповед за изпълнение на 10.07.2019 г., съгласно която е разпоредил длъжникът Н.А.Ш.
да заплати на кредитора главница 756,17 /седемстотин петдесет и шест лева и
седемнадесет стотинки/; 64,61 /шестдесет и четири лева и шестдесет и една
стотинки от 28.07.2018г. до 02.07.2019г., законна лихва върху главницата от 09.07.2019г.
до окончателното изплащане на вземането
и разноски 25 лева.
Ответникът не оспорва, че е собственик на
водоснабден имот в село С., общ. П., ул. „*********“ ***, с партида № ***,
която служебно е променена на негово име от ВиК оператора през месец април
2019г., както и че ЕООД „В.и к.“*** е доставчик на питейна вода до имота му.
Оспорва твърденията на ищеца, че дължи претендираните
от него суми за консумирани количества питейна вода. Оспорва изправността на доставчика,
по отношение на поетите от него задължения по силата на обвързващите страните
Общи условия в т.ч. отчитане показанията на средството за измерване на
уговорени правила, условия и срокове.
Съдържанието на спорното материално правоотношение
е уредено в Наредба № 4 от 14.09.***4 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия за предоставяне на В и
К услуги на потребителите на “В и К” ЕООД гр. С./ Общи условия /, одобрени от
КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 В и К услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. Съобразно чл. 5 т. 6 от Общите условия потребителите са длъжни да
заплащат ползваните В и К услуги съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, т.е. в
30-дневен срок след датата на фактуриране.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за задължението за периода от 13.07.2018г. – 21.09.2018г.
са издадени три броя квитанции с №№ ***8449***/ 28.07.2018г., ***849****/
28.08.2018г. и ***8522***/ 28.09.2018г. на обща стойност 756.17 лева. В
счетоводството на ищеца липсват осчетоводени плащания, извършени от ответниците
по процесната квитанция. Съдът възприема експертното заключение, тъй като
същото е обосновано, незаинтересовано и не противоречи на останалите
доказателства по делото.
Редът за откриване, промяна и закриване на партида
е уреден в глава осма, раздел втори на
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Общите условия При промяна
на собствеността или на вещното право на ползване новияти/или предишният собственик
или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен срок заявление по образец за откриване,
промяна или закриване на партида, като представи документи, удостоверяващи придобиването
или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване на
имота.
От събраните
доказателства, писмени и гласни, се установи, че ответникът не е спазил
задължението си за промяна на партидата на негово име след придобиване на
правото на собственост върху имота на ул. „*********“ *** в село С.. Той не
отрича това обстоятелство, видно от дадените от него обяснения по реда на чл.
176 от ГПК.
От разпита на свидтелеката А. Д.на длъжност
„специалист съдебни вземания“ във „В.и к.“*** се установи, че ответникът е
канен няколко пъти да смени партидата за вода за придобития от него, недвижим
имот, както и да заплати задължението си по партидата, но той отказал. Бил е
уведомен за правото си да изиска проверка на водомера, да оспори задължението
си пред ВиК оператора в случай, че не е съгласен с него.
От представения по делото, констативен протокол № ****/
10.07.2019г. е видно, че ответникът е отказал достъп за смяна водомера в имота
на ул. „*********“ *** в село С., като е осигурил достъп за смяна на водомерите
в другите му имоти, находящи се в селото. Този факт се потвърждава и от
представените от него, протоколи за смяна на водомер с № 0000******/
10.07.2019г. и № *******/ 10.07.2019г..
Срокът за отчитане показанията на водомерите е
посочен в чл. 35 от Наредба № 4 и чл. 23 от Общите условия. Процесната партида
е за имот с водомерен възел, изискващ зазимяване. Всички имоти в селата са с
водомери, монтирани в изградени от абонатите водомерни шахти, като през зимния
период водомерът подлежи на зазимяване, поради опасност от повреда в резултат
на замръзване.
Съгласно чл. 23, ал. 1 т. 3 от Общите условия
„Показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1
куб.м два пъти годишно – за водомери на сградни водопроводни отклонения на
имоти с водомерен възел, изискващ зазимяване…“. В ал. 3 на чл. 23 от Общите
условия е посочено, че в междинните периоди между два отчета В и К операторът
ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от предходните два отчета. След отчитането на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление. Реално отчетеното показание на водомера в процесния
случай е от 18.07.2018 год., когато е отчетена и разликата от 623 куб.м. В
случая, имотът е бил необитаем - потвърждава се от твърдяното в подаденото от
ответника възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение и от посоченото в исковата молба на ищеца. Поради това не са
начислявани количества консумирана вода в междинните периоди между реалните
отчети на водомера.
Твърдението му, че водомерът е стар и повреден,
остана недоказано. Разпитаният по делото свидетел В. Н. В.заяви, че лично е
виждал водомера в имота на ответника и той е „стар”. Ответникът не представи
други доказателства относно изправността на водомера в имота му.
Ответникът не е спазил задължението си за промяна
на партидата, не е оспорил задължението си по надлежния ред пред ВиК оператора,
както и не се е възползвал от възможността си да изиска проверка на водомера,
монтиран в имота му, каквато възможност предвижда чл. 34, ал. 3 от Наредба № 4/
***4г.
Същият не представи доказателства, които да
обосновават извода, че той не дължи заплащането на начислените по партида № ***
/служебно открита на негово име/, задължения.
С оглед на така събраните доказателства, съдът
намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника по
партида 000*** в с. С. в размер на 756.17
лева. Експертното заключение по делото не е установило нередовност на
счетоводното записване на ищцовото дружество досежно дължимата от ответника
сума, поради което на основание чл. 182 ГПК това записване може да се ползва
като доказателство в полза на съставителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, към която
препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че
дължимата лихва за периода 28.08.2018г.
– 09.07.2019г. е в размер на 64.82 лева. С оглед на това съдът намира за
установено наличието на неизпълнено задължение на ответниците към ищеца за
заплащане на лихва за забава в установения от експертизата размер. До колкото
от ищеца се претендира заплащането на лихва в размер на 64,61 лева следва
същата да му бъде присъдена до този размер.
Гореизложеното налага извода, че предявените
искове по чл. *** от ГПК са основателни и следва да бъдат уважени, като се
признае за установено по отношение на ответника Н.А.Ш. съществуването на
вземането на ищеца за сумата от 756,17 /седемстотин петдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ за главница; 64,61 /шестдесет и четири лева и
шестдесет и една стотинки /, представляваща обезщетение за забавено изпълнение
на паричното задължение за период от
28.07.2018г. до 02.07.2019г., законна лихва върху главницата от 09.07.2019г. до
окончателното изплащане на вземането,
присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № **** / 2019 г. по описа на РС – К..
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. с т.11г от
Тълкователно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК ответникът
дължи на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/ и 555.00 лева /петстотин петдесет и пет лева/ в
настоящото съдебно производство, от които: 25,00 лева-а държавна такса; 360,00 лева адвокатско възнаглаждение и
170,00 лева разходи за съдебно-счетоводна експретиза.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
Н.А.Ш., ЕГН **********,***, съществуването на вземането на“В.и к.” ЕООД ***,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя инж. Р.Т.Р. сума в размер на 756,17
/седемстотин петдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, произтичащи от
предоставени и незаплатени ВиК, услуги по партида № *** на негово име за имот в
село С., общ. П., ул. „*********“ ***, за периода 13.07.2017г. до 21.09.2018г.,
както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/2019г. по описа на Районен съд – К. -
09.07.2019г. до окончателното й заплащане.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.Ш.,
ЕГН **********,***, съществуването
на вземането на ЕООД “В.и к.”***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р. сума в размер на 64,61 /шестдесет и четири лева и шестдесет
и една стотинки /, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
паричното задължение за период от
28.07.2018г. до 02.07.2019г.
ОСЪЖДА Н.А.Ш.,
ЕГН **********,*** да заплати на “В.и К.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК
********* направените разноски в
заповедното производство в размер на 25
лева / двадесет и пет/ лева и 555 лева /петстотин петедесет и пет/ лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: