№ 1703
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Въззивно
гражданско дело № 20221100503632 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - З.“ АД, ЕИК ****, в изпълнителното производство по изп. дело номер
20227800400009, срещу постановление от 16. 02. 2022 г., с което частният съдебен
изпълнител В.Л., рег. номер 780, район на действие Софийския градски съд, е отказала
да намали разноски в изпълнителното производство (адвокатско възнаграждение и
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ).
Жалбоподателят твърди, че следва да се приложи нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
защото заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното производство.
Намира за неприложима разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Позовава се на съдебна
практика. Твърди, че включването на разноските за адвокатско възнаграждение в
събраната сума по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно. Иска от
Софийския градски съд да намали разноските за адвокатско възнаграждение на 200
лева съобразно нормативноустановения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата, и да
намали съответно пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски в
настоящото производство.
В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от взискателя
Е.И.Н., ЕГН **********, чрез надлежно упълномощен процесуален представител.
Поддържа, че адвокатската защита е уговорена и заплатена не само за образуване, но и
за водене на изпълнителното дело. Намира, че уговарянето и заплащането на
адвокатското възнаграждение са доказани. Твърди, че длъжникът е заплатил
доброволно само главница на 14. 05. 2020 г. без присъдената законна лихва, което
бездействие трябва да се отчете при преценката на фактическата и правна сложност на
1
делото. Обосновава, че длъжникът с бездействието си е дал повод за образуването на
изпълнителното дело, поради което дължи и разноските в него. Оспорва претенцията
на жалбоподателя за разноски в настоящото производство.
Постъпили са мотиви от съдебния изпълнител, с които се проследява развитието
на изпълнителното производство, излагат се доводи за реалното посрещане на
разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство с ДДС.
Твърди, че ролята на процесуалния представител не се изчерпва с депозирането на
молбата за образуване на изпълнителното производство, а предвид периодичния
характер на част от вземанията по изпълнителния лист е свързана и с други действия,
сред които посочва искане за налагане на запори и подаване на становище по
възражение на длъжника. Достига до извода, че обжалваното постановление е
законосъобразно, а жалбата е изцяло неоснователна.
След като прецени твърденията на страните, мотивите на съдебния
изпълнител и данните по изпълнителното дело, Софийският градски съд направи
следните фактически и правни изводи.
Жалбата е подадена от легитимирана страна чрез надлежно упълномощен
представител срещу акт на съдебен изпълнител, който подлежи на обжалване.
Приложен е и документ за внесена държавна такса в необходимия размер. При това
положение жалбата е процесуално допустима.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 23. 11. 2021 г. от Варненския апелативен съд, Търговско отделение, I
състав, по в. т. дело № 20213001000502 по описа за 2021 г. С изпълнителния лист
жалбоподателят е осъден да заплати на взискателя на основание чл. 226 КЗ (отм.)
следните суми: 1 661 лева и 20 стотинки, представляващи обезщетение за заплащане на
разходи за лечение и медицински консумативи ведно със законната лихва от 14. 05.
2020 г., 10 800 лева, представляваща обезщетение за загуба на доход ведно със
законната лихва от 14. 05. 2020 г., 1 500 лева месечно, представляващи обезщетение за
заплащане на лични асистенти, ведно със законната лихва върху дължимата сума от 1-
во число на всеки месец, за който е дължимо плащането, и 300 лева месечно,
представляващи обезщетение за загуба на доход, ведно със законната лихва върху
дължимата сума от 1-во число на всеки месец, за който е дължимо плащането.
С молбата за образуването на изпълнителното производство взискателят (чрез
процесуалния си представител) е заявил, че длъжникът не е изпълнил задължението си
за месечните плащания в размер на 1 500 лева и 300 лева за януари 2022 г., като е
поискал съдебният изпълнител да образува изпълнително дело за тези суми по
изпълнителния лист. Към молбата за образуването на делото са представени договор за
правна защита и съдействие и фактура, които в съвкупност доказват уговарянето и
реално заплащане от взискателя на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с
ДДС. На 27. 01.2022 г. съдебният изпълнител поканил длъжника да заплати
доброволно в двуседмичен срок следните суми: 1 800 лева (двете главници), 3 лева и
50 стотинки (двете законови лихви върху главниците), както и „360,00 лв. разноски по
изпълнителното дело, 303,70лв., от които 72 лв. обикновени такси и 321,70 лв.
пропорционални такси по т. 26 ТТРЗЧСИ“. След това пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ фигурира и като сума в размер на „312,36 лв.“.
В законоустановения срок на 03. 02. 2022 г. длъжникът възразил срещу
разноските, определени от съдебния изпълнител. Освен това представил документ, от
който е видно, че е наредил заплащането на сумата в размер на 2 463 лева и 36
2
стотинки на 07. 02. 2022 г. в срока за доброволно изпълнение, като платежната услуга
била изпълнена на същия ден (л. 18 от изп. дело). С обжалваното постановление
съдебният изпълнител отказал редуциране на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение.
При така установената фактическа и правна обстановка Софийският градски съд
приема постъпилата жалба за частично основателна. Длъжникът е дал повод за
образуването на изпълнителното дело, поради което дължи разноските, сторени от
взискателя в него на основание чл. 79, ал. 1 ГПК. В случая длъжникът обаче е дал
повод за разноски за адвокатско възнаграждение само за образуването на
изпълнителното дело. С изплащането на сумите по поканата в срока за доброволно
изпълнение следва да се приеме, че той не е дал повод взискателят да стори разноски и
за процесуално представителство, защита и съдействие в рамките на изпълнителното
производство. Направеното с молбата за образуването на изпълнителното дело искане
за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника само по себе си не може да
обоснове подобни разноски, защото законът го отнася към образуването на
изпълнителното производство (чл. 426, ал. 2 ГПК, озаглавен „Започване на
изпълнението“). Изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност, защото длъжникът е изпълнил задълженията си още в срока за доброволно
изпълнение, при което поисканият от чрез процесуалния представител на взискателя
изпълнителен способ не е бил реално приложен. По изложените съображения
Софийският градски съд приема, че длъжникът дължи разноски за адвокатско
възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер на 200 лева, към които
трябва да се добави съответният ДДС предвид данните за регистрация на процесуалния
представител на взискателя по ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не
следва да се начислява и върху разноските за адвокатско възнаграждение, като се
позовава на решение № 7745/25. 10. 2016 г. по в. гр. дело № 6410/2016 г. на Софийския
градски съд, II състав. Настоящият състав не споделя цитираната съдебна практика. Т.
26 ТТРЗЧСИ борави с понятието „събраната сума“. От този текст и от другите текстове
на тарифата, както и от чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ не може да се изведе, че
„събраната сума“ означава само вземанията по изпълнителния лист, чието изпълнение
взискателят е поискал. Всъщност в изпълнителното производство се събират и други
суми поискани от взискателя суми, в това число и разноските му за адвокатско
възнаграждение, чието самостоятелно изпълнително основание е постановлението на
съдебния изпълнител за приемането им. Разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение се събират наред и заедно с вземанията по изпълнителния лист,
поради което и върху тях се начислява пропорционалната такса (в този смисъл
решение № 278/25. 06. 2012 г. по гр. дело № 414/2012 г., ІV ГО на ВКС). От „събраната
сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ трябва да се изключат само авансовите такси, в
какъвто смисъл е заб. 4.
При това положение Софийският градски съд следва да уважи евентуалното
искане на жалбоподателя за намаляване на пропорционалната такса съответно на
намаляването на адвокатското възнаграждение. Преизчислена по този начин, тя
възлиза на 183 лева и 48 стотинки без ДДС или 220 лева и 18 стотинки с ДДС.
Разноски. Настоящият състав застъпва трайната съдебна практика, според която
разноски в производство по разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА постановлението от 16. 02. 2022 г., с което частният съдебен
изпълнител В.Л., рег. номер 780, район на действие Софийския градски съд, е отказала
да намали разноски в изпълнителното производство, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграаждение по изпълнителното
дело в полза на взискателя от 360 лева с ДДС на 240 лева с ДДС.
НАМАЛЯВА разноските за пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ на 220
лева и 18 стотинки с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4