Решение по дело №259/2023 на Административен съд - Ямбол

 

Производството е образувано по жалба на „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД, [населено място], [област] против Заповед № РД-5-592 от 23.08.2023 г. на кмета на [община], в частта на т. 1, т. 3 и т. 4, с които е разпоредено премахването на следните незаконни строежи: навес, изграден в северния край на два поземлени имота с идентификатори 69208.140.5 и 69208.140.6 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, изградени от ЕТ „Агроном – Д. Д.“ и „АГРОЛЕС – Д.“ ЕООД; бетонни клетки – 4 бр., представляващи правоъгълни бетонни съоръжения от бетонова настилка и успоредни бетонни стени, силажни ями, находящи се в поземлени имоти 69208.140.3, 69208.140.9 и 69208.140.15 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, собственост на „АГРОЛЕС – Д.“ и ЕТ „Агроном – Д. Д.“; две сгради, изградени успоредно при свързано застрояване, със смесена конструкция, находящи се в поземлени имоти с идентификатори 69208.140.15 и 69208.140.16 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, собственост на „АГРОЛЕС – Д.“ ЕООД.

С доводи за незаконосъобразност на заповедта в оспорените й части се иска нейната отмяна като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното производство, нарушение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Конкретно се сочи, че в нарушение на производствените правила кметът е сформирал комисия, състояща от членове, които не са специалисти и не притежават необходимата компетентност за установяване и обследване на незаконно строителство. С оглед на това се твърди, че констативният акт не е съставен от компетентни служители съобразно изискването на чл. 225а, ал. 2, вр. чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. В констативния акт никъде не е посочено в коя от хипотезите на чл. 225 от ЗУТ попадат множеството строежи и допуснатата неяснота относно материалните норми не може да послужи за издаване на законосъобразен административен акт. В заповедта не е посочено и в чия тежест е разпореденото премахване. Предмет на проверка са били поземлени имоти, попадащи в рамките на стопанския двор на [населено място], [община] поради това тяхното отреждане и трайно предназначение в действащите карти и планове е установено като урбанизирана територия и „стопански двор“. В тази връзка се оспорва констатацията, че стопанският двор се намирал извън населеното място и поради това обстоятелство липсвал действащ ПУП. Съгласно действащите нормативни изисквания стопанските сгради за отглеждане на животни и съхранение на стопанска продукция се допускат и разрешават винаги извън населените места. Напълно неправилно според изложеното в жалбата е прието, че за територията няма устройствено планиране. Органът от една страна приема, че строежите са в бивш стопански двор, т.е. със съществуващо отреждане и регулиране, а от друга - отказва да приеме статута, като твърди, че липсвал ПУП. В действията си по определяне на параметрите и характеристиките на строежите органът неправилно се позовава на приложени извадки от сателитни заснемания и изображения. Същите се считат за неверни, не установяващи по безспорен начин местоположението, вида и типа на обследваните строежи. Те не са част от строителните книжа и нямат пряко определящо приложение в производството. Оспорват се констатациите за това, че постройките били изцяло новоизградени, а не заварени. За повечето от строежите са описани СМР, които по своето естество представляват преустройства и промяна конфигурацията на вече съществуващи сгради и постройки. Неправилно е констатиран като незаконен строеж навес, описан под № 1 в заповедта – според жалбоподателя същият е съществуващ/заварен, като органът изрично посочва, че бил изпълнен върху стара съществуваща бетонова настилка – фундамент; неправилно се твърди, че липсата на кадастрално заснемане доказва статутът му на незаконен; по своите характеристики навесът не представлява годен за заснемане обект в КК – при него технически не се предвиждат ограждащи стени и затворен обем. Неправилно според жалбоподателя се твърди и незаконност на строежа, съставляващ 4 бр. бетонни клетки, описан в т. 3 от заповедта; сочи се, че те са съществуващи, били са предмет на продажба, което е още едно основание да се приеме, че техническият им статут е бил установен; неправилно се твърди, че липсата на кадастрално заснемане доказва статутът им на незаконни - по своите характеристики силажните ями са съоръжения и не представляват годен за заснемане обект в КК. Неправилно са констатирани като незаконни строежи и описаните в т. 4 от заповедта две сгради; твърди се, че даденото описание не съответства на реалното фактическо положение, тъй като не се касае до сгради, а до навес без оградни стени; неправилно се твърди според жалбоподателя, че липсата на кадастрално заснемане сочи на статут на незаконен строеж. В обобщение на изложеното се счита, че издадената заповед е с неясен предмет, не е установено ясно и точно кои и какви са незаконните строежи, поради което същата е незаконосъобразна. Липсата на безпротиворечиво индивидуализирани обекти, които подлежат на премахване, с вид и размери, е пречка за пораждането на целените със заповедта последици - премахване на незаконния строеж. Иска се отмяната на заповедта в оспорените й части.

В съдебно заседание жалбоподателят „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адвокат П. С. от АК – [област], който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, доразвити в представената по делото писмена защита. Иска се отмяната на оспорената заповед, ведно с присъждане на направените разноски.

Ответната страна - кметът на [община], редовно призован, се представлява от адвокат Ж. К. от АК – [област], която счита жалбата за неоснователна. Моли съдът да приеме, че процесната заповед в частта за обектите по т. 1, т. 3 и т. 4 е законосъобразна. Моли съдът да приеме, че констатациите на проверката на техническите органи, залегнали в констативния акт от 12.06.2023 г., досежно параметрите на незаконните строежи, както и констатациите относно липса на строителни книжа за тях, не са оборени от жалбоподателя както пред административния орган, така и в настоящото производство. Моли съдът да възприеме констатациите в първоначалното заключение на съдебно-техническата експертиза и в допълнително допуснатата такава като извършени коректно и достатъчно мотивирани в цялост. Счита, че вещото лице е категорично, че за съответните строежи е било необходимо издаване на разрешение за строеж за ремонт, за основен ремонт и за реконструкция на тези процесни обекти. Такива не са представени по делото и в този смисъл не е оспорен фактическия довод в заповедта на административния орган, че същите са изградени без строителни книжа и проекти, респ. налице са предпоставките по чл. 225а, ал. 2, т. 2 от ЗУТ към момента на издаване на оспорения акт. Претендират се направените по делото разноски, като се прави и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Заинтересованата страна ЕТ „Агроном – Д. Д.“, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № РД-5-592 от 23.08.2023 г. на кмета на [община], в частта на т. 1, т. 3 и т. 4, с които е разпоредено премахването на следните незаконни строежи: навес, изграден в северния край на два поземлени имота с идентификатори 69208.140.5 и 69208.140.6 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, изградени от ЕТ „Агроном – Д. Д.“ и „АГРОЛЕС – Д.“ ЕООД; бетонни клетки – 4 бр., представляващи правоъгълни бетонни съоръжения от бетонова настилка и успоредни бетонни стени, силажни ями, находящи се в поземлени имоти 69208.140.3, 69208.140.9 и 69208.140.15 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, собственост на „АГРОЛЕС – Д.“ и ЕТ „Агроном – Д. Д.“ и две сгради, изградени успоредно при свързано застрояване, със смесена конструкция, находящи се в поземлени имоти с идентификатори 69208.140.15 и 69208.140.16 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, собственост на „АГРОЛЕС – Д.“ ЕООД.

Жалба вх. № 70-00-512 (1) от 11.09.2023 г. срещу заповедта е подадена от „АГРОЛЕС – Д.“ ЕООД в [община] в 14-дневен срок от връчването й с Писмо изх. № 70-00-512/28.08.2023 г. Жалбоподателят е адресат на заповедта в частта й на т. 1, т. 3 и т. 4, с която е наредено да бъдат премахнати няколко незаконни строежа, които са собственост на „АГРОЛЕС – Д.“ ЕООД. С оглед на изложеното жалбата се явява процесуално допустима.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Със Заповед № РД-5-399/30.05.2023 г. на кмета на [община] е назначена комисия в състав: Председател: архитект С. Ж. – Главен архитект на [община], и членове: Ж. К. - юрист и А. Г. - еколог на [община], със задача да извърши проверка на място по повод Писмо изх. № Я-1834-00-86 от 10.01.2023 г. на РДНСК и изх. № 04-01-4 от 04.04.2023 г. на [община] относно сигнал на И. В. К. от [населено място]. Определен е срок за работата на комисията от 06.06.2023 г. до 13.06.2023 г.

На 12.06.2023 г. назначената комисия извършила проверка на място на строежи и съоръжения в стопански двор в землището на [населено място], резултатите от която отразила в съставения Констативен акт от 12.06.2023 г. Видно от съдържанието на КА, за процесните незаконни строежи е отразено следното:

- т. 1: в северния край на два поземлени имота с идентификатори 69208.140.5 и 69208.140.6 по КК на [населено място], [община], област Ямбол е изграден навес с метална конструкция (метални колони, греди и столици) с размери в план 52/9,4 метра, геодезическо заснемане, 48/40,60 метра, по протокол на РДНСК, едноскатен ламаринен покрив с височина 7/5 метра; колоните са закрепени за стара бетонова настилка чрез бетонов фундамент с анкерни болтове; към момента на проверката навесът се ползва за склад за съхранение на рулонни бали сено. За строежа не са представени строителни книжа по време на проверката, такива не са открити и в архива на [община]. На кадастралния план от 1982 г. в този район е нанесен подобен навес, но с различна конфигурация. Строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „б“ или б. „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 или ал. 3 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи; за имотите не е изработен и представен ПУП. Посочено, е че ПИ с идентификатор 69208.140.5 с площ 1 023 кв. м, Стопански двор, урбанизирана територия, е частна собственост на Х. Н. Х. съгласно Нотариален акт № 120, том 0, peг. № 4125, дело 1279 от 17.10.2005 г., издаден от Служба по вписванията – Елхово (справка от КАИС), а ПИ с идентификатори № 69208.140.6 с площ 1 377 кв. м, Стопански двор, урбанизирана територия, е държавна частна собственост на МЗГ (сега Министерство на земеделието), съгласно справка от КАИС.

- т. 3: в ПИ с идентификатор № 69208.140.9 по КККР на [населено място], [община], област Ямбол са изградени правоъгълни бетонни съоръжения от бетонова настилка и успоредни бетонни стени с височина 2,00 м, образуващи 4 броя клетки, с дължина на преградните стени от 51 м/68,50 м и 20,50 м, ширина на клетките - 5,20 м, 9,00 м, 6,20 м, 6,40 м. Видимо клетките се ползват за съхранение на силаж (силажни ями), като към момента на проверката клетките са празни. На кадастралния план от 1982 г. в този район е нанесена силажна яма с друга конфигурация. За строежа не са представени строителни книжа по време на проверката и не са открити в архива на [община]. Строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „б“ или „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 или ал. З от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. За имотите не е представен ПУП. Съгласно геодезическото заснемане точното местонахождение на строежа е в имоти 69208.140.3, 69208.140.9 и 69208.140.15 по КККР на [населено място], [община], област Ямбол. За ПИ с идентификатори № 69208.140.9 е посочено, че е с площ 1 700 кв. м, Стопански двор, урбанизирана територия, държавна частна собственост на M3 според справка от КАИС; за ПИ с идентификатор № 69208.140.3 с площ 1 206 кв. м, Стопански двор, урбанизирана територия, бивша Държавна частна собственост на M3 с Акт за ЧДС № 59, том V, peг. 1117 от 16.07.2020г., че е собственост на ЕТ „Агроном - Д. Д.“ съгласно Договор за продажба вх. рег. № 2265 от 31.12.2020 г., т. 9, Акт № 2020, издаден от Служба по вписванията – Елхово (справка от СВ при АВ, [населено място]); за ПИ с идентификатор № 69208.140.15 е посочено, че е с площ 1 839 кв. м, Стопански двор, урбанизирана територия и е частна собственост на „Агролес -Д.“ ЕООД съобразно Договор № 51, том I peг. 103 от 16.01.2006 г., издаден от Служба по вписванията – Елхово (справка от КАИС).

- т. 4: в ПИ с идентификатор № 69208.140.15 и в ПИ с идентификатор № 69208.140.16 по КККР на [населено място], [община], област Ямбол са изградени два броя идентични успоредни сгради (свързано застрояване) със смесена конструкция: метална конструкция (метални колони, греди и ферми), както и бетонови колони и пояси. Съгласно геодезическото заснемане размерите на сградата в ПИ с идентификатор № 69208.140.15 в план са 42,50 м/19,40 м., а в ПИ с идентификатор № 69208.140.16 - 40,50 м/17,60 м. Покривната им конструкция е метална, покрита с ламарина - двускатен покрив с височина кота - било 5 м и кота - стреха 3,50 м; преградни стени от бетонни тухли с височина от 2,20/2,40 м и ламарина. Към момента на проверката едното помещение е празно, а в другото се съхранява силажна бакла; в навесите е възможно да се съхраняват и зърнени култури (пшеница, овес и други подобни). Тази констатация препятства категоричното определяне на категорията на строежа. За имотите не е представен ПУП. За строежите не са представени строителни книжа по време на проверката и не са открити в архива на [община]. За ПИ с идентификатор № 69208.140.15 е посочено, че е с площ 1 839 кв. м, Стопански двор, урбанизирана територия и че е частна собственост на „Агролес - Д.“ ЕООД съобразно Договор № 51, том 1, peг. 103 от 16.01.2006 г., издаден от Служба по вписванията – Елхово (справка от КАИС), а за ПИ с идентификатори № 69208.140.16 се сочи, че е с площ 1 620 кв. м, Стопански двор, урбанизирана територия и че е собственост на „Агролес - Д.“ ЕООД съгласно Договор № 51 том 1 per. 103 от 16.01.2006 г., издаден от Служба по вписванията – Елхово. В данъчна служба Болярово няма декларирани сгради в гореописаните имоти.

Констативен акт от 12.06.2023 г. е съобщен на чрез поставено съобщение на таблото в [община], на входната врата на Кметството на [населено място] (по местонахождение на строежа) и на собствениците на ПИ чрез изпращане на известия за доставяне. В срока за обжалване не са постъпили възражения.

Впоследствие е издадена и процесната Заповед № РД-5-592 от 23.08.2023 г. на кмета на [община], в т. 1, т. 3 и т. 4 от която са отразени следните констатации за процесните строежи:

- в т. 1 от заповедта, за навес, изграден в северния край на два поземлени имота - ПИ с идентификатори № 69208.140.5 и ПИ с идентификатор № 69208.140.6 по КК на [населено място], [община], е посочено, че строежът представлява навес с метална конструкция (метални колони, греди и столици) с размери в план 52/9,4 м по геодезическо заснемане, 48 м/10,60 м по протокол на РДНСК, едноскатен ламаринен покрив с височина 7 м/5 м; колоните са закрепени за стара бетонова настилка чрез бетонов фундамент с анкерни болтове. Навесът се ползва за склад за съхранение на рулонни бали сено. Строежът попада частично в ПИ с идентификатори № 69208.140.5 и ПИ с идентификатори № 69208.140.6 по КК на [населено място], съгласно геодезическо заснемане. Посочено е, че ПИ с идентификатори № 69208.140.5 е с площ 1023 кв. м, с НТП „за стопански двор“, вид на територията „урбанизирана“, е държавна частна собственост на МЗГ, понастоящем Министерство на земеделието. За този имот е прието, че той е погрешно отразен в КАИС като собственост на Х. Н. Х. с НА № 120, том 0, peг. № 4125, дело № 1279 от 17.10.2005 г. на СВ - Елхово - соченият документ за собственост и последващ такъв за продажба от 2010 г. НА № 84, том 4, рег. № 5071, дело № 513 от 2010 г. на Нотариус № 451 К. К., се отнасят за ПИ с идентификатор № 69208.141.5 по КК на [населено място], обединен с ПИ с идентификатор № 69208.141.6 по КК в новообразуван ПИ с идентификатор № 69208.141.717 по КК. Това според отразяванията в заповедта се потвърждава и от постъпило възражение от 04.07.2023 г. от Х. Н. Х. с представени документи за собственост на „Д.“ ООД, [ЕИК]. За ПИ с идентификатор № 69208.140.6 е посочено, че е с площ 1 377 кв. м, Стопански двор, урбанизирана територия и е частна държавна собственост на МЗГ/МЗ според справка от КАИС. Според органа строежът е изграден от ЕТ „Агроном-Д. Д.“, [ЕИК] и „Агролес-Д.“ ЕООД, [ЕИК] и не е нанесен като сграда по кадастралната карта на [населено място]. За строежа не са представени строителни книжа (одобрени инвестиционни проекта, разрешение за строеж и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа) както по време на проверката, така и след получаването на Констативен акт от 12.06.2023 г. на комисията, извършила проверката. Такива не са открити при проверка в архива на [община]. Строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „б“ или „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 или ал. З от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. За имотите не е изработен и представен ПУП. Строеж „навес“ не съответства на предвижданията на ПУП. Периодът на изграждане е след 2016 г. съгласно изображения от сателитно заснемане през Google Earth Pro. В заключение въз основа на горните констатации е прието, че с констативния акт от 12.06.2023 г. безспорно е установен незаконен строеж, изпълнен без изискващите се строителни книжа - без одобрен по надлежен ред ПУП-ПРЗ, без одобрени инвестиционни проекти, без Разрешение за строеж, без Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен по образец 2/2а от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, което е в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

- в т. 3 от заповедта относно четири броя бетонни клетки е посочено, че те представляват правоъгълни бетонни съоръжения от бетонова настилка и успоредни бетонни стени с височина 2,00 м, с дължина на преградните стени от 51 м/68,50 м и 20,50 м, ширина на клетките - 5,20 м, 9,00 м, 6,20 м, 6,40 м) и се ползват за съхранение на силаж (силажни ями). Съгласно геодезическото заснемане точното местонахождение на строежа е в имоти с идентификатори 69208.140.3, 69208.140.9 и 69208.140.15 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, с установена собственост, както следва: ПИ с идентификатор № 69208.140.9 с площ 1 700 кв. м, Стопански двор, урбанизирана територия - държавна частна собственост на M3 (справка от КАИС); ПИ с идентификатор № 69208.140.3 с площ 1 206 кв. м, НТП „за стопански двор“, вид на територията „урбанизирана“, е собственост на ЕТ „Агроном-Д. Д.“ съгласно Договор за продажба вх. рег. № 2265 от 31.12.2020, том 9, акт № 2020; ПИ с идентификатор № 69208.140.15 с площ 1 839 кв. м, с НТП „за стопански двор“, вид на територията „урбанизирана“ - собственост на „Агролес - Д.“ ЕООД според Договор № 51, том I, peг. 103 от 16.01.2006 г., СВ-Елхово (справка от КАИС). Според отразяванията в заповедта, строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „б“ или „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 или ал.3 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. За имотите не е представен ПУП. Посочено е също, че строежите са собственост и са изградени от ЕТ „Агроном - Д. Д.“, [ЕИК] и „Агролес - Д.“ ЕООД, [ЕИК]. За строежа не са представени строителни книжа от собствениците на поземлените имоти (одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа както по време на проверката, така и след връчването на констативния акт от 12.06.2023 г.; такива не са открити и в архива на [община]. Обектите не са нанесени на кадастралната карта от 2007 г. Периодът на преустройство на съществуващи силажни ями според органа е от 2011 г. до 2016 г. съгласно изображения от сателитно заснемане през Google Earth Pro. Прието е въз основа на горните констатации, че с констативния акт от 12.06.2023 г. безспорно е установен незаконен строеж, изпълнен без изискващите се строителни книжа - без одобрен по надлежен ред ПУП - ПРЗ, без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен по образец 2/2а от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, което е в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал.1 ЗУТ и безспорно квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

- в т. 4 от заповедта относно две сгради, изградени успоредно при свързано застрояване, със смесена конструкция: метална конструкция (метални колони, греди и ферми), както и бетонови колони и пояси, находящи се в ПИ е идентификатор № 69208.140.15 и ПИ с идентификатор № 69208.140.16 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, е посочено, че съгласно геодезическото заснемане размерите на сградата в ПИ с идентификатор № 69208.140.15 в план са 42,50 м/19,40 м, а в ПИ с идентификатор № 69208.140.16 - 40,50 м/17,60 м; покривната им конструкция е метална, покрита с ламарина - двускатен покрив с височина кота било 5 м и кота стреха 3,50 м; преградните стени са от бетонни тухли е височина от 2,20/2,40 м и ламарина. Едното помещение е празно, а в другото се съхранява силажна бакла; в навесите е възможно да се съхраняват и зърнени култури - пшеница, овес и други подобни. Строежите са изградени в ПИ с идентификатор № 69208.140.15 с площ 1 839 кв. м, НТП „за стопански двор“, вид на територията „урбанизирана“, и в ПИ с идентификатор № 69208.140.16 с площ 1 620 кв. м, НТП „за стопански двор“, вид на територията „урбанизирана“, които са собственост на „Агролес - Д.“ ЕООД съгласно Договор № 51, том I, peг. 103 от 16.01.2006 г. на СВ - Елхово. Прието е, че строежите са собственост на „Агролес - Д.“ ЕООД, [ЕИК], като такива сгради не са нанесени по кадастралната карта от 2007 г. Периодът на строителство на тези сгради е от 2011 г. до 2016 г. съгласно изображения от сателитно заснемане през Google Earth Pro. За строежите не са представени строителни книжа по време на проверката от собственика на поземлените имоти, такива не са открити и в архива на [община]. За имотите не е представен ПУП. Прието е въз основа на тези констатации, че с констативния акт от 12.06.2023 г. безспорно е установен незаконен строеж, изпълнен без изискващите се строителни книжа - без одобрен по надлежен ред ПУП - ПРЗ, без одобрени инвестиционни проекти, без Разрешение за строеж, без Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен по образец 2/2а от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, което е в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и безспорно квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

След връчване на заповедта е депозирана жалбата на „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД, [населено място], като предвид оспорените констатации за незаконен строеж, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект, което след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки, дава отговор на поставените от процесуалните представители на оспорващия и на ответника въпроси, относими към повдигнатия правен спор.

По поставените задачи е изготвено заключение от вещото лице архитект В. В. А. - Д., което съдът приема като обективно и компетентно изготвено, тъй като е обосновано не само с приложените по делото документи и книжа, но и с допълнително извършени справки в техническата служба на [община], относно налични градоустройствени разработки за територията, в която попада съответният имот, предмет на оспорения административен акт, както и ТУП (ОУП) и в Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Ямбол към МЗХ. Заключението е обосновано още и с извършен оглед на място в територията на бившия стопански двор на [населено място], [община], област Ямбол, където са направени фотографии и приложени към експертизата, на извършени справки и проучвания в кадастрално - информационната система, включително в слоевете „Ортофото карта” - данни от 2010 - 2011 г. и 2016 - 2019 г. Въз основа на горните проучвания, вещото лице е извело конкретни констатации досежно всеки един от процесните обекти, въз основа на които е дало обосновано заключение.

При изслушването в открито съдебно заседание, вещото лице поддържа изготвеното заключение, като сочи, че обектите по заповедта се намират в няколко поземлени имота с идентификатори по кадастралната карта, но всичките навремето са попадали в обхвата на стопанския двор на [населено място]. Понастоящем ползвателите на различните имоти и сгради са различни. Съпоставката като местоположение на обектите предмет на заповедта и идентифицирането им е на база кадастрална карта, включително ортофотокарти и геодезическо заснемане от месец април миналата година изработено от лицензиран геодезист инж. Е. Т..Относно строежа под № 1 от заповедта уточнява, че е възможно да са ползвани частично или изцяло първоначалната сграда и те да са били по някакъв начин реновирани, реконструирани и върху тях да е монтирана настоящата метална конструкция, но не може да каже кой, кога и как технически е реализирал понастоящем съществуващата на място постройка. Вещото лице сочи, че по начина, по който физически съществува тази постройка, тя не е изградена от две отделни части като фази или етапи на изграждане, но колко лица като възложители/инвеститори е построена, не може да отговори. Това се отнася и до останалите процесни обекти по заповедта. Според уточненията на експерта в съдебно заседание ортофото заснеманията, извадки от които са приложени към експертизата, представляват информация, съдържаща се в слоевете на кадастралната карта или КАИС, съответно могат да бъдат включени или изключени. При включването им те се съвместяват с кадастралната основа на кадастралната карта. Ортофото заснемането е допълнение към кадастралната карта, не е част от нея - информацията от кадастралната карта е с вписан административен акт, с който тя е била одобрена. По отношение на двете сгради по т. 4 от заповедта, за които подробно обяснява, че най–вероятно са изградени върху силажни ями, вещото лице сочи, че не може категорично да отговори налице ли е реконструкция, тъй като липсват данни за предишното състояние на обектите.

По искане на процесуалния представител на оспорващия е назначена допълнителна СТЕ, при която е възложена допълнителна задача. Според изготвеното в тази връзка заключение обектът по т. 1 от заповедта е съотносим към определенията за постройка тип „навес“, която не е предмет на нанасяне в КК; обектите по т. 3 от заповедта не са сгради и не се нанасят в КК; обектите по т. 4 от заповедта са съотносими към определенията за сграда и са предмет на нанасяне в КК. Вещото лице е проследило хронологията по създаването и развитието на ТКЗС-тата и изграждането на стопанските дворове, както и последващото прекратяване/ликвидиране на тези организации. Експертът е категоричен, че при извършените от него многобройни справки и проучвания в съответните служби не са представени налични застроително решение (генерален план) или земеустроителен/кадастрален план, по който е извършено строителството на сградите и съоръженията в територията на стопански двор на бившето ТКЗС [населено място], както и проектна документация, разрешение за строеж, строителни книжа и др., касаещи построените там сгради. Вещото лице посочва в заключението, че приетите с Протокол от 19.06.1994 г. от комисия при ОД „Земеделие“ - Ямбол кадастрален и парцеларен план за стопански двор на бивше ТКЗС [населено място] са изработени с цел създаване на кадастрална основа и обособяване чрез определяне на нормативно необходимите площи на парцели за всяка от сградите. В описа към плана е вписано предназначението на всяка от сградите, което е определящо за предназначението/отреждането на парцелите, като парцел V е отреден за „метален склад за зърно“ и е настоящ ПИ с идентификатор 69208.140.5; парцел VI - за „метален навес за зърно“, настоящ ПИ с идентификатор 69208.140.6; парцел IX – „за метален навес за зърно“, настоящ ПИ с идентификатор 69208.140.9; парцел XV - за „силажна яма“, настоящ ПИ с идентификатор 69208.140.15; парцел XVI „за силажна яма“, настоящ ПИ с идентификатор 69208.140.16; към парцеларния план в мащаб 1:1000 са изработени и скици за всеки от парцелите със сградата в него (Приложение № 1.2 от допълнителната експертиза). Съгласно ОУП на [община], приет и одобрен с Решение № 487/от Протокол № 40 от 20.09.2018 г. на ОбС - Болярово, територията на бивш стопански двор на [населено място] попада в строителните граници на населеното място и е обозначена като територия за „предимно производствена зона“ - „32/Пп“, с определени показатели за застрояване: плътност на застрояване (П застр.) от 40 % до 80 %; интензивност на застрояване (К инт.) от 1,0 до 2,5; минимално озеленяване (П озел.) от 20 % до 40 % ; макс. кота корниз (Н) <15 м. Предвид установените към онзи период в страната изисквания за отпускане на финансиране и кредитиране на земеделските стопанства (ТКЗС), експертизата счита, че изградените в първоначалния си вид постройки и съоръжения в парцели V, VI, IX, XV и XVI по КП и ПП на стопанския двор в [населено място] от 1994 г., съставляващи настоящи ПИ с идентификатори 69208.140.5, 69208.140.6, 69208.140.9, 69208.140.15 и 69208.140.16 по КК от 2007 г., са били допустими по правилата и нормативите, действали към момента на построяването им. Относно съществуващите понастоящем на място обекти/строежи, експертизата сочи следното:

Обектът по т. 1 (навес) от заповедта е изграден след 2016 г. върху терена на премахнати първоначални постройки навес (метален навес за зърно) в парцел VI и сграда (метален склад за зърно) в парцел V по КП и ПП от 1994 г., съответстващи по действаща КК на [населено място] от 2007 г. на ПИ 69208.140.5 и ПИ 69208.140.6. Обектът/строежът като местоположение и предназначение не противоречи на отреждането/предвижданията за устройство на територията, но за него няма извършена процедура по издаване на разрешение за строеж, поради което той не е бил допустим по правилата и нормативите, действали към момента на построяването му.

Обектите по т. 3 от заповедта (4 бр. бетонови силажни ями) са изградени в периода 2011 г. – 2016 г. върху терена на премахнатата първоначална постройка (навес в парцел IX по КП и ПП от 1994 г., понастоящем ПИ 69208.140.9 по КК) са изградени 4 бр. бетонни клетки - силажни ями, три от които попадат в ПИ 69208.140.9, а една попада в ПИ 69208.140.15 по КК. Обектите/строежите представляват съоръжения, които не противоречат на отреждането/пред вижданията за устройство на територията, но за същите няма извършена процедура по издаване на разрешение за строеж, поради което Експертизата счита, че те не са били допустими по правилата и нормативите, действали към момента на построяването им.

Обектите по т. 4 от заповедта са изградени в периода 2011 г. – 2016 г. вероятно като реконструкция и надграждане на първоначално изградените върху терена две съоръжения от вида силажни ями в парцели XV и XVI по КП и ПП от 1994 г., съответстващи по действаща КК на [населено място] от 2007 г. на ПИ 69208.140.15 и ПИ 69208.140.16. Като местоположение и предназначение обектите/строежите не противоречат на отреждането/предвижданията за устройство на територията, но за същите няма извършена процедура по издаване на разрешение за строеж, поради което те не са били допустими по правилата и нормативите, действали към момента на построяването им.

При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението по допълнителната задача, което е прието от страните без възражения и приобщено към доказателствения материал по делото. Съдът също го кредитира като компетентно изготвено и даващо отговор на спорните за казуса въпроси.

По искане на жалбоподателя съдът е допуснал до разпит свидетеля Т. М. Н., който посочва, че познава бившия стопански двор в [населено място], защото е работил като тракторист от 1979 г. до 1981 г. и като механик през 1972 г., а от 1981 г. е бил кмет на селото; дори и след пенсионирането си постоянно ходи в стопанския двор. Сочи, че навесът, описан в т. 1 от заповедта, се намира при влизане от портала в дясно, в северната част, на петдесет метра от портала; той бил изграден още 1979-1980 г. с метална конструкция, а цялата задна стена - с тухли; металната конструкция е била със същата височина толкова, покривът бил на скатове (два), а сега е едноскатен. Свидетелят заявява, че след ликвидирането на ТКЗС-то стената била паднала, а ламарините изгнили. Впоследствие е имало разделение на ТКЗС, като са образувани две кооперации, едната от които е кооперация „Зора“, в чиято собственост според свидетеля е останал процесния навес. Свидетелят е категоричен, че във вида, в който навесът е отразен на снимките, го е виждал от преди 7-8 години, но не споменава точна година. на мястото на тези силажни ями преди е имало навес по дължината на сегашните постройки, но с дължина около 10 метра, който навес е бил изграден от тухли, с покрив и стъпала, а двата му края имало входове; вътре бил преграден с дървени дъски и се е използвал от ТКЗС-то за семена. Свидетелят е категоричен, че не е запознат някой във времето да е извършвал строително-монтажни работи по преустройство, основен ремонт, премахване на част от конструкцията (тя е от тухли и греди); сочи, че покривната конструкция е била срутена, останали само основите на стените. Според показанията на Н. през 1980 г. е направен асфалт до обекта, който е наличен и сега. Свидетелят е категоричен, че сегашните силажни ями са в този си вид след като стопанският двор бил разделен през 1989 г. и тоест на практика се явява след 1989 г. Не знае от кога собственикът стопанисва този обект. Досежно обектът по т. 4 от заповедта, свидетеля Н. твърди, че на мястото на тези сгради са съществували силажни ями, които след разделянето на ТКЗС на две кооперации след 1989 г. собствеността преминала към частното земеделско сдружение, което изградило навес с покрив отгоре, като стените отстрани си останали.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема жалбата за неоснователна в частта й досежно твърдяната некомпетентност на длъжностните лица, съставили констативния протокол за проверката на 12.06.2023 г. Същите са определени с нарочна заповед на кмета на общината за длъжностни лица, които да извършат проверка за незаконно строителство в стопанския двор на [населено място]. Не е необходимо всички членове на комисията да са лица с техническа компетентност, като включването на главния архитект на общината в състава й гарантира наличието на достатъчно специални знания от областта на строителството.

Като основателна съдът приема жалба по изложените в нея съображения за неизяснена фактическа обстановка и за недоказани констатации за изпълнен незаконен строеж, поради следното:

По данни от Скица № 15-1168450 от 03.11.2023 г. на СГКК - Ямбол ПИ с идентификатор 69208.140.5, находящ се в Стопански двор на [населено място], [община], област Ямбол, е с площ от 1 023 кв. м, територията е с трайно предназначение „урбанизирана“, имотът е с начин на трайно ползване „за стопански двор“; не са отразени сгради в имота. ПИ с идентификатор 69208.140.6, находящ се в Стопански двор на [населено място], [община], област Ямбол съобразно отразеното в Скица № 15-1168444 от 03.11.2023 г. на СГКК - Ямбол е с площ от 1 377 кв. м, територията е с трайно предназначение „урбанизирана“, имотът е с начин на трайно ползване „за стопански двор“, като също не са отразени сгради в имота. Видно от геодезическо заснемане към месец април 2023 г., изработено от инж. Е. Т., в двата имота е заснета една сграда.

За сградата, предмет на т. 1 от заповедта, органът сочи, че от „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД и от ЕТ „АГРОНОМ – Д. Д.“ е изпълнен строеж без одобрен по надлежен ред ПУП-ПРЗ, без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен по образец на Наредба № 3 от 31.07.2003 г., в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Квалифицирал го е като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. За да е налице такъв строеж обаче, органът следва да е установил в производството, че е изпълнено ново строителство при действието на сочените разпоредби от ЗУТ, което в случая не е изпълнено предвид следното:

Според заключението на вещото лице, в северната част на ПИ 69208.140.6 по КК по план от 1994 г. е отразена постройки тип „навес“, която не е отразена в КК, като този ПИ е съпоставим с парцел VI за имот кад. № 7 (метален навес за зърно) по план от 1994 г.; контурите и местоположението на постройката тип „навес“ в парцел VI за имот кад. № 7 по плана от 1994 г. са съпоставими с източната част на постройка тип „навес“ по геодезично заснемане от месец април 2023 г., предмет на обжалваната заповед по т. 1. Същевременно в северната част на ПИ 69208.140.5 по КК по план от 1994 г. е отразена сграда (мс), която не е отразена в КК, като този ПИ е съпоставим с парцел V за имот кад. № 6 (метален склад за зърно) по план от 1994 г.; контурите и местоположението на сградата в парцел V за имот кад. № 6 по плана от 1994 г. са съпоставими със западната част на постройка тип „навес“ по геодезично заснемане от месец април 2023 г., предмет на обжалваната заповед по т. 1. Вещото лице сочи още, че строежът/обектът тип „навес“, описан в т. 1 от оспорената заповед, попада частично в ПИ 69208.140.5 и частично в ПИ 69208.140.6; той е отразен в парцеларния план на стопанския двор от 1994 г., но не и в КККР, (одобрени със Заповед № РД-18-9 от 10.04.2007 г. на ИД на АК), вероятно поради физически остарялата конструкция и материали е бил демонтиран, като на същото място е изпълнен настоящият навес, вероятно след 2019 г. съобразно изображенията на ортофото картите. Според експертизата, предвид установените в страната изисквания за отпускане на финансиране и кредитиране на земеделските стопанства (ТКЗС), изградените в първоначалния си вид постройки и съоръжения в парцели V и VI на стопанския двор [населено място] от 1994 г., съставляващи настоящи ПИ 69208.140.5 и ПИ 69208.140.6, са били допустими по правилата и нормативите, действали към момента на построяването им. Също така относно съществуващия понастоящем на място обект/строеж, изграден след 2016 г. върху терена на премахнати първоначални постройки - навес (метален навес за зърно) в парцел VI и сграда (метален склад за зърно) в парцел V по КП и ПП от 1994 г., съответстващи по действаща КК на [населено място] от 2007 г. на ПИ 69208.140.5 и ПИ 69208.140.6., експертизата счита, че като местоположение и предназначение не противоречи на отреждането/предвижданията за устройство на територията, но не е бил допустим по правилата и нормативите, действали към момента на построяването му, тъй като няма извършена процедура по издаване на разрешение за строеж. В тази връзка следва да се има предвид, че при отразеното в процесната заповед и и в КА в частта им на т. 1, не би могло да се приеме, че в случая органът е изследвал в пълнота периода на изграждане на строежа и неговите характеристики, той не ангажира достатъчно доказателства за това, че нареденият за премахване навес е изцяло различна сграда от придобитата от жалбоподателя въз основа на титула му за собственост, като тези пропуски е недопустимо да бъдат запълвани и обосновавани със заключението по назначената по делото СТЕ. От друга страна, по делото са налице данни, че ПИ с идентификатори 69208.140.5 и 69208.140.6, ведно с построените сгради „метален склад за зърно“ и „метален навес за зърно“, са част от стопанския двор на [населено място] и като такива са били стопанисван и са били част от имуществото на организация по смисъла на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, (както свидетелят по делото сочи – ТКЗС, впоследствие кооперация). Такова застрояване в стопански двор не подлежи на премахване без значение дали е изпълнено със строителни книжа, или по стопански начин, тъй като това застрояване е с особен статут – за него законът предвижда реституционен ефект. На следващо място, в Констативния акт, а в последствие и в оспорената заповед, е посочено, че строежът е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „б“ или „в“ от ЗУТ, което сочи, че нито проверяващите, нито органът, са установили безспорно дали се касае за строеж на основното застрояване (производствена сграда), или на допълващото застрояване (стопанска постройка към сграда от основното застрояване) в имотите. Необходима е била преценка в случая за това дали не се касае за постройка на допълващото застрояване, която не е предназначена за производство, за което по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква инвестиционен проект, както и дали не се касае за текущ ремонт на съществуваща сграда от стопанския двор, за който по аргумент от чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж. Такава преценка липсва.

За несъответстваща съдът приема и констатацията, че строежът е изпълнен без одобрен по надлежен ред ПУП - ПРЗ. С Протокол от 19.06.1994 г. на общинска поземлена комисия - Болярово (л. 170), за сградите и съоръженията на стопанския двор в [населено място], са определени прилежащи площи, като за имот с кадастрален номер 7 е отреден парцел VI с площ 1 370 кв. м като прилежаща площ на „метален навес за зърно“, а за имот с кадастрален номер 6 е отреден парцел V с площ 1 023 кв. м като прилежаща площ на „метален склад за зърно“. За имотите от стопанския двор, които са със застрояване, се създава парцеларен план по аргумент от чл. 45, ал. 4, вр. чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Именно такъв парцеларен план, (тъй като стопанският двор попада в урбанизирана територия), е бил създаден през 1994 г. (приложение № 4 от заключението на вещото лице – л. 178). Този парцеларен план е с характеристики на план за регулация и застрояване към 1994 г., поради това съдът приема за несъответстваща констатацията както в КА, така и в заповедта на кмета, че застрояването в имота е изпълнено без одобрен ПУП - ПРЗ.

За обектите по т. 3 от заповедта органът сочи, че са собственост и са изпълнени от „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД и ЕТ „АГРОНОМ – Д. Д.“ без одобрен по надлежен ред ПУП - ПРЗ, без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен по образец на Наредба № 3 от 31.07.2003 г., в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Квалифицирал ги е като незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. За да са налице такива строежи, както вече бе посочено, органът следва да е установил в производството, че е изпълнено ново строителство при действието на сочените разпоредби от ЗУТ, което в случая не е изпълнено предвид следното:

Според заключението на вещото лице, в средната част на ПИ 69208.140.9 по КК по план от 1994 г. е отразена постройка тип „навес“, а ПИ е съпоставим с парцел IX за имот кад. № 67 (метален навес за зърно) по план от 1994 г. В геодезическото заснемане от месец април 2023 г. са отразени линейни обекти - бетонови стени, предмет на част от съоръжения - силажни ями, описани по т. 3 от обжалваната заповед. В настоящия си вид съоръжението е изпълнено в периода 2011 – 2016 г., като същото не се ползва. Описаният в т. 3 от оспорената заповед незаконен строеж като 4 бр. бетонни клетки, (предвидени за силажни ями), попадащи частично в ПИ 69208.140.9 и частично в ПИ 69208.140.15 вероятно е изпълнен в периода върху терена на премахнатата първоначална постройка - навес, отразен в парцел IX за имот кад. № 67 от парцеларния план от 1994 г. Действително, експертизата счита, че обектите/строежите представляват съоръжения, които не противоречат на отреждането/предвижданията за устройство на територията, но тъй като за тях няма извършена процедура по издаване на разрешение за строеж, каквото се изисква, те не са били допустими по правилата и нормативите, действали към момента на построяването им. Но както се посочи и по-горе в мотивите на съдебното решение, видно от съдържанието на заповедта и на КА в тези им части, в случая не са изследвани в пълнота нито периода на изграждане на строежите, нито неговите характеристики, нито са ангажирани достатъчно доказателства за това, че наредените за премахване 4 бр. бетонови силажни ями са изцяло различни обекти от придобитите от жалбоподателя въз основа на титула му за собственост, като тези пропуски е недопустимо да бъдат запълвани и обосновавани със заключението по назначената в съдебното производство СТЕ. Също така, по делото са налице данни, че имотите, в част от които попадат процесните силажни ями, са част от стопанския двор на [населено място] и като такива са били стопанисван и са били част от имуществото на организация по смисъла на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, (както свидетелят по делото сочи – ТКЗС). Такова застрояване в стопански двор не подлежи на премахване без значение дали е изпълнено със строителни книжа, или по стопански начин, тъй като това застрояване е с особен статут – за него законът предвижда реституционен ефект. Освен това и в Констативния акт, и в оспорената заповед е посочено, че строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „б“ или „в“ от ЗУТ, което сочи, че нито проверяващите, нито органът, са установили безспорно дали се касае за строеж на основното застрояване (производствена сграда), или на допълващото застрояване (стопанска постройка към сграда от основното застрояване) в имотите. Необходима е била преценка за това дали не се касае за постройка на допълващото застрояване, която не е предназначена за производство, за което по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква инвестиционен проект, както и дали не се касае за текущ ремонт на съществуваща сграда от стопанския двор, за който по аргумент от чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж, каквато преценка в случая очевидно липсва. За несъответстваща съдът приема и констатацията, че строежът е изпълнен без одобрен по надлежен ред ПУП- ПРЗ. Както се посочи вече, с Протокол от 19.06.1994 г. на общинска поземлена комисия - Болярово за сградите и съоръженията на стопанския двор в [населено място] са определени прилежащи площи, като за имот с кадастрален номер 67 е отреден парцел IX с площ от 1 701 кв. м като прилежаща площ на „метален навес за зърно“, а за имот с кадастрален номер 69 е отреден парцел ХV с площ 1 840 кв. м като прилежаща площ на „силажна яма“. По аргумент от чл. 45, ал. 4, вр. чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за имотите от стопанския двор, които са със застрояване, се създава парцеларен план, какъвто е и създаденият през 1994 г. парцеларен план, (с оглед на това, че стопанският двор попада в урбанизирана територия). Към 1994 г. този план е с характеристики на план за регулация и застрояване и в този смисъл несъответстваща е констатацията както в КА, така и в заповедта на кмета, че застрояването в имота е изпълнено без одобрен ПУП -ПРЗ.

За обектите по т. 4 от заповедта органът приема, че са собственост и са изпълнени от „АГРОЛЕС Д.“ ЕООД без одобрен по надлежен ред ПУП - ПРЗ, без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, без протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен по образец на Наредба № 3 от 31.07.2003 г., в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Квалифицирал ги е като незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. За да са налице такива строежи, органът следва да е установил в производството, че е изпълнено ново строителство при действието на сочените разпоредби от ЗУТ, което в случая не е изпълнено предвид следното:

Експертизата дава заключение, че в южната част на ПИ 69208.140.15 по КК по план от 1994 г. е отразен контур на постройка, обозначен като „силажна яма“, а самият ПИ е съпоставим с парцел XV за имот кад. № 69 (силажна яма) по план от 1994 г.; в геодезическото заснемане от месец април 2023 г. е отразена масивна сграда, описана по т. 4 от обжалваната заповед. В северната част на ПИ 69208.140.16 по КК по план от 1994 г. е отразен контур на постройка, обозначен като „силажна яма“, а поземленият имот е съпоставим с парцел XVI за имот кад. № 74 (силажна яма) по план от 1994 г.; в геодезическото заснемане от месец април 2023 г. е отразена масивна сграда, също описана по т. 4 от обжалваната заповед. Според вещото лице тези обекти отговарят на изискванията за нанасяне в кадастралната карта; същите са нанесени в КК, одобрена със Заповед № РД-18-9 от 10.04.2007 г. на ИД на АК. Тези две постройки според експертизата са съпоставими като местоположение и приблизителни размери с двете съоръжения от типа „силажна яма“, отразени в парцел XV за имот кад. № 69 и в парцел XVI за имот кад. № 74 от парцеларен план от 1994 г., въз основа на който е съставен Протокол от 19.06.1994 г. на Общинска поземлена комисия (ОбПК), като в изпълнение на чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и по искане на Ликвидационния съвет на [населено място] е определила размера на прилежащите площи за сградите и съоръженията в съществуващия тогава стопански двор. Предвид вида на материалите, от които понастоящем са изпълнени постройките, вещото лице дава заключение, че е възможно първоначално изградените две силажни ями предвид големия експлоатационен период по време на съществувалото ТКЗС (приблизително от 1950-1955 г. до 1994 г.) да са били реконструирани, след което в периода 2011 г. - 2016 г. до ограждащите стени на силажните ями да са монтирани метални колони, за които е закрепено фасадното ограждане с ламарина, а над металните колони е монтирана метална покривна конструкция от ферми, столици и покритие с ламарина, като към момента на огледа постройките не се ползват и не са в процес на строителство. Процесните постройки са съпоставими като местоположение и приблизителни размери с първоначално съществувалите на този терен две съоръжения от типа „силажна яма“, отразени в парцел XV за имот кад. № 69 и в парцел XVI за имот кад. № 74 от парцеларния план от 1994 г. Според вещото лице при изграждането им в посочения времеви период е възможно да е била извършена реконструкция на двете първоначални съоръжения от вида „силажна яма“, състоящо се от надстрояване/надграждане чрез монтиране на метални колони и ферми, за които е закрепено фасадно и покривно ограждане с ламарина, с което са били обособени настоящите закрити обеми, т.е. постройки. Като местоположение и предназначение обектите/строежите не противоречат на отреждането/предвижданията за устройство на територията, но за същите няма извършена процедура по издаване на разрешение за строеж, поради което според експертизата те не са били допустими по правилата и нормативите, действали към момента на построяването им. Независимо от горното и имайки предвид съдържанието на КА и на заповедта в частта на т. 4, в които тези обстоятелства, констатирани от експертизата, не са отразени подробно, съдът счита, че в случая органът не е изследвал в пълнота нито периода на изграждане на строежите, нито неговите характеристики, нито ангажира достатъчно доказателства за това, че наредените за премахване две сгради са изцяло различни обекти от придобитите от жалбоподателя въз основа на документа му за собственост, като тези пропуски, както вече се посочи, е недопустимо да бъдат запълвани и обосновавани със заключението по назначената по делото СТЕ. От друга страна, и за тези имоти, в които попадат въпросните две сгради, са налице данни, че са част от стопанския двор на [населено място] и като такива са били стопанисвани и са били част от имуществото на организация по смисъла на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, (както свидетелят по делото сочи – ТКЗС). Такова застрояване в стопански двор не подлежи на премахване без значение дали е изпълнено със строителни книжа, или по стопански начин, тъй като това застрояване е с особен статут (за него законът предвижда реституционен ефект). Освен това и в Констативния акт, и в оспорената заповед в частта на т. 4 е посочено, че строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „б“ или „в“ от ЗУТ, което отново сочи, че не е установено по безспорен начин нито от проверяващите, нито от органа, дали се касае за строеж на основното застрояване (производствена сграда), или на допълващото застрояване (стопанска постройка към сграда от основното застрояване) в имотите. И тук, както в предните два случая, е била необходима преценка за това дали не се касае за постройка на допълващото застрояване, която не е предназначена за производство, за което по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква инвестиционен проект, както и дали не се касае за текущ ремонт на съществуваща сграда от стопанския двор, за който по аргумент от чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж. За несъответстваща съдът приема и констатацията, че строежът е изпълнен без одобрен по надлежен ред ПУП -ПРЗ. Както се посочи вече, с Протокол от 19.06.1994 г. на общинска поземлена комисия - Болярово за сградите и съоръженията на стопанския двор в [населено място] са определени прилежащи площи, като за имот с кадастрален номер 69 е отреден парцел ХV с площ 1 840 кв. м като прилежаща площ на „силажна яма“, а за имот с кадастрален номер 74 е отреден парцел ХVI с площ 1 600 кв. м като прилежаща площ на „силажна яма“. За имотите от стопанския двор, които са със застрояване, се създава парцеларен план по аргумент от чл. 45, ал. 4, вр. чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, какъвто в случая съществува, (предвид на това, че стопанският двор попада в урбанизирана територия) - създаденият през 1994 г., който е с характеристики на план за регулация и застрояване към 1994 г. и в този смисъл несъответстваща е констатацията както в КА, така и в заповедта на кмета, че застрояването в имота е изпълнено без одобрен ПУП - ПРЗ.

На последно място съдът приема, че нито в констативния акт, нито в заповедта се съдържат индивидуализирани в достатъчна степен строежи/части от строежи, които са приети за незаконно изградени. В тази връзка посочването в разпоредителната част на заповедта на процесните строежи като навес, изграден в северния край на два поземлени имота с идентификатори 69208.140.5 и 69208.140.6 по КК на [населено място], [община], област Ямбол (т. 1 от диспозитива на заповедта), бетонни клетки – 4 бр., представляващи правоъгълни бетонни съоръжения от бетонова настилка и успоредни бетонни стени, силажни ями, находящи се в поземлени имоти 69208.140.3, 69208.140.9 и 69208.140.15 по КК на [населено място], [община], област Ямбол (т. 3 от диспозитива), две сгради, изградени успоредно при свързано застрояване, със смесена конструкция, находящи се в поземлени имоти с идентификатори 69208.140.15 и 69208.140.16 по КК на [населено място], [община], област Ямбол (т. 4 от диспозитива), е недостатъчно, предвид конкретиката на случаите - не става ясно дали е наредено премахване на конкретна сграда от съответен имот в стопанския двор, за която органът счита, че е била достроявана или ремонтирана без строителни книжа, (в който случай би следвало да се нареди премахване само на новата част от строежа), или е наредено премахване на изцяло нов строеж в съответен имот, както е описан в съответната точка от заповедта.

В заключение съдът счита, че заповедта за премахване на незаконен строеж не може да почива на необосновани и недоказани констатации, като издаването й в противоречие с това правило я прави немотивирана, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, без да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение в случая, поради което следва да бъде отменена.

Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на жалбоподателя. По делото такива са сторени за заплатена държавна такса в размер 50 лева, 714 лева за изготвяне на основна и допълнителна СТЕ и адвокатско възнаграждение в размер 1 250 лева, поради което следва да се присъдят общо в размер на 2 014 лева. Предвид направеното възражение за прекомерност и при съобразяване на приетото в Решение на СЕС по дело № С-438/2022 г. с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, проявената от пълномощника на страната процесуална активност, обема на предоставената правна защита, определеният в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. минимален размер на адвокатско възнаграждение за дела без материален интерес по реда на ЗУТ от 1 250 лева, съдът намира, че размерът на договореното и заплатено в случая възнаграждение от 1 250 лева не следва да бъде редуциран. При това положение искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно.

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-5-592 от 23.08.2023 г. на кмета на [община], в частта на т. 1, т. 3 и т. 4, с които е разпоредено премахването на следните незаконни строежи: навес, изграден в северния край на два поземлени имота с идентификатори 69208.140.5 и 69208.140.6 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, изградени от ЕТ „Агроном – Д. Д.“ и „АГРОЛЕС – Д.“ ЕООД; бетонни клетки – 4 бр., представляващи правоъгълни бетонни съоръжения от бетонова настилка и успоредни бетонни стени, силажни ями, находящи се в поземлени имоти 69208.140.3, 69208.140.9 и 69208.140.15 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, собственост на „АГРОЛЕС – Д.“ и ЕТ „Агроном – Д. Д.“; две сгради, изградени успоредно при свързано застрояване, със смесена конструкция, находящи се в поземлени имоти с идентификатори 69208.140.15 и 69208.140.16 по КК на [населено място], [община], област Ямбол, собственост на „АГРОЛЕС – Д.“ ЕООД.

 

ОСЪЖДА [община] да заплати на „АГРОЛЕС – Д.“ ЕООД, [населено място], област Ямбол, [ЕИК], разноски по делото в общ размер на 2 014 (две хиляди и четиринадесет) лева.

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.