Решение по дело №6630/2019 на Районен съд - Пловдив

                                         РЕШЕНИЕ

 

Номер   2229                   03.12.2019 година                    Град Пловдив

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                ХХІІ наказателен състав

На двадесет и пети ноември                                                   2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Магдалена Койчева

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 6630 по описа за 2019 година

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002630/10.10.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на “Стилпласт България” ЕООД, ЕИК *******, в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Подуяне, ул.”Жак Дюкло”, № 55,  представлявано от управителя М.Х.М., е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.63, ал.2, вр.чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена санкция” от 2000 лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002630/10.10.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на “Стилпласт България” ЕООД, ЕИК ****, в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Подуяне, ул.”Жак Дюкло”, № 55,  представлявано от управителя М.Х.М., е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.63, ал.2, вр.чл.63, ал.1 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят “Стилпласт България” ЕООД, чрез представляващия го – * М.Х.М., обжалва наказателното постановление, формулирайки претенция за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения, алтернативно – за неговото изменяване в насока намаляване размера на санкцията. Редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител, но в нарочна „молба-становище” моли за отмяна, респективно изменяване на наказателното постановление.

Въззиваемата страна – Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив, редовно призована, чрез процесуален представител пледира наказателното постановление да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно, за което излага аргументи.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против “Стилпласт България” ЕООД, в качеството му работодател, за това, че при извършена проверка на 05.09.2019г. около 13:50 часа в производствена база, стопанисвана от „Стил пласт България” ЕООД в гр.Пловдив, ул.”Георги Бенев”, № 7, и от представените документи на 13.09.2019 г. в Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив, е установено, че към 13:50 часа на 05.09.2019г. в производствената база в гр.Пловдив, ул.”Георги Бенев”, № 7, работодателят „Стилпласт България” ЕООД е допуснал до работа като машинен оператор Д.Г.З., ЕГН *********, без да му е предоставил преди постъпването му на работа копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ за сключения с него трудов договор, заверено в Териториална дирекция Национална агенция за приходите. Справката за приети и отхвърлени уведомления от ТД на НАП е с изх.№ 22388193433006 от 05.09.2019г., 19:27:05 часа, т.е. след проверката в обекта на контрол. В декларация по чл.402 от Кодекса на труда Д.З. е декларирал, че към момента на проверката работи.

С това е нарушен чл.63, ал.2, вр.чл.63, ал.1 от Кодекса на труда.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от № 16-002630 от 18.09.2019г., съставен от Б.Д.Д. – ** в Д “ИТ” – Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

          Обстоятелствата, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични и взаимноподкрепящи се.

При тези фактически положения съдът намира, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства относно факта, че е извършено нарушение по чл.63, ал.2, вр.чл.63, ал.1 от Кодекса на труда,  от страна на „Стилпласт България” ЕООД. От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че към момента на проверката З. е престирал работна сила, като е бил допуснат до работа, без да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП, тъй като проверката е извършена около 13.50 часа на 05.09.2019г., а видно от Приложение № 1 за подадени в НАП данни за уведомление по чл.62, ал.5 от КТ същото е било подадено в 15.30 часа на 05.09.2019г. и прието в 19.27 часа на същата дата /видно от справката от НАП по чл.62, ал.5 от КТ/. Следователно работникът е бил приет на работа, преди да му е било връчено копие от изследваното уведомление, което е било сторено още на 02.09.2019г., съгласно приложената справка-декларация по чл.402 от КТ на З.. Като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя административнонаказващият орган е посочил нарушените разпоредби на чл.63, ал.2, вр.ал.1 от КТ, като същите уреждат задължение на лицата, които са работодатели да не допускат до работа работника или служителя, преди да му бъдат предоставени документите по ал.1, а именно: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от Териториалната Дирекция на Националната агенция за приходите. Тези норми са императивни и в тях са отправени предписания, които следва да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели, каквито са и юридическите лица съгласно Параграф 1 от ДР на КТ. В този порядък и правилно е определен субектът на отговорността, конкретното юридическо лице – „Стилпласт България” ЕООД, към което е било адресирано даденото задължение.

При нарушение на цитираната по-горе разпоредба е определена и административнонаказателна отговорност съгласно чл. 414. ал.3 от КТ, сочещ че при нарушение на разпоредбата на чл.63 ал.2, вр. ал.1 от КТ всеки работодател се наказва с “Имуществена санкция” в размер от 1500 до 15000лв., за всяко отделно нарушение. В случая АНО е определил размерът на имуществената санкция на 2000лв, а именно при горните параметри, като и по мнението на настоящия съдебен състав правилно и законосъобразно е преценено, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28а от ЗАНН, предвид обстоятелството, че не само работникът е бил допуснат до работа преди връчване на уведомлението, но дори и самия трудов договор не е бил регистриран в ТД на НАП, а това е направено едва след проверката. Колкото до хипотезата на чл.415в от КТ, то законодателят изрично е изключил приложението на този привилегирован състав, когато казусът касае нарушение от категорията на процесното. Определеният размер на имуществената санкция, обаче, съдът намира за необосновано завишен, тъй като не е отчетена в достатъчна степен естеството и тежестта на нарушението, механизма на осъществяването му, съобразно чл.27, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка и предвид обстоятелството, че изследваното нарушение е първо, до колкото липсват доказателства за противното, както и с оглед икономическите реалности, при които същото е осъществено и санкционирано, то Съдът намира, че целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН биха били постижими с определяне на имуществената санкция в минималния размер от 1500лв.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, като същите съдържат законово определените реквизити и са издадени в законоустановените срокове.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 16-002630/10.10.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на “Стилпласт България” ЕООД, ЕИК ****, в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Подуяне, ул.”Жак Дюкло”, № 55,  представлявано от * М.Х.М., е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.63, ал.2, вр.чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, следва да бъде ИЗМЕНЕНО като бъде намален размерът на наложената имуществена санкция от 2000 лв. на 1500лв.        

          За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                     

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.К.