№ 319
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20241110209466 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. П. А. ЕГН **********, чрез
упълномощения му адв.Б. Г., против наказателно постановление /НП/
№8695/03.06.2024 г., издадено от началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, гр.София, срещу К. П.
А. ЕГН **********, предвид съставен на същия на 13.05.2024 г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ №0010006, за това, че
на 13.05.2024 г., около 15.00 ч., на път II-18, км.17+000, в посока с.Чепинци -
гр.Нови Искър, е управлявал и извършвал превоз на товари /желязо/ със
съчленено ППС с пет оси – МПС с 2 оси марка „ДАФ“ с рег. № РК 62 11 ВТ и
полуремарке с 3 оси с рег. № РК 12 87 ЕН, с измерено натоварване на
задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС -13.550 т. /при максимално
допустимо натоварване на оста - 11.500 т., съгласно чл.7,ал.1,т.4,б.“а“ от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС/, като превишаването е 2.050 т. и с измерено разстояние между
осите 1,32 м., сумата на натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето
1
е 28.250 т. /при максимално допустимо натоварване на оста - 24 т., съгласно
чл.7,ал.1,т.3,б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС/, като превишаването е 4.250 т., т.е.
управляваното превозно средство е с осово натоварване, надвишаващо
нормите, регламентирани в раздел II от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /при превишаване на
максимално допустимите норми по чл.7, ППС е тежко, по смисъла на чл.3,т.2
от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС/, с което виновно нарушил чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП във
връзка с чл.7,ал.1,т.4,б.а“ и т.3,б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – движещите се по пътя
ППС трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
регламентирани в раздел II от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което на основание
чл.177,ал.3,т.1,пр.3, вр. чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП, вр. чл.7,ал.1,т.4,б.а“ и
т.3,б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и чл.53,ал.1 от ЗАНН е наложена глоба в
размер на 1 500 лева.
В НП е посочено, че нарушението е установено при направено
измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на
маса и поосово натоварване на ППС модел РW-10 № К0200009 и ролетка
1307/18 /5 м./.
В НП е посочено и че нарушението е за първи път.
Недоволен от НП и наложената с него глоба, К. П. А., чрез
упълномощения адв.Б. Г., го обжалвал чрез административнонаказващия
орган пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно и неправилно,
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като са изложени следните доводи: за да е съставомерно деянието, за което е
2
ангажирана административнонаказателната отговорност, е необходимо освен
движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС да е с
надвишаваща сума от натоварванията на ос на една тройна ос от
полуремаркето по чл.7,ал.1,т.3,б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, и движението да се
извършва без разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при МВР или след заплащане
на дължимата такса по чл.14,ал.3 от Наредбата, но в обжалваното НП не е
посочено дали движението на въпросното МПС се извършва с или без
надлежно разрешително, и/или след представяне на документ за платена
такса по чл.14,ал.3 от Наредбата, което прави деянието несъставомерно по
посочената квалификация; в случая разпоредбата на чл.177,ал.3 от ЗДвП е
неотносима, защото ЗДвП касае изискванията към ППС за участие в
движението, а Законът за пътищата засяга управлението на безопасността на
пътната инфраструктура. В жалбата е написано и че издателят на това НП
няма компетентност да налага наказания за нарушения на чл.139,ал.1,т.2 от
ЗДвП. Посочено е и че нарушението е първо, а размерът на наложената глоба
не отговаря на неговата тежест, на степента на обществената му опасност,
както и на целта на закона, като размерът на наказанието се явява
несправедлив. С оглед на отразеното се иска НП да бъде отменено, а при
алтернативност – да се намали размерът на наложеното наказание до
нормативно предвидения минимум. Иска се и да бъдат присъдени
направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
Към жалбата е приложен в копие трудов договор за К. П. А..
По делото е депозиран от процесуален представител на
административнонаказващия орган отговор на жалбата, с изложени
съображения по същество на делото и с искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, към който са приложени в копия:
Сертификат за съответствие на измервателното средство ролетка 1307/18 и
документи за електронна мобилна везна за измерване К0200009; Заповед
№А-616/11.09.2018 г. на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор; Заявления за последваща периодична проверка на средствата за
измерване, Сертификат за одобрен тип и декларация за съответствие.
3
По делото са приложени и: Протокол от 13.05.2024 г. за измерване на
превозно средство /в оригинал/; свидетелство за регистрация на МПС и
полуремарке /в копия/; заповеди относно компетентността на актосъставителя
и административнонаказващия орган /в копия/.
В съдебното заседание жалбоподателят К. П. А. редовно призован
не се явява.
Не се явява адв.Б. Г., с пълномощно от А., редовно призована.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт
ГН., който пледира НП да бъде потвърдено по подробните съображения,
изложени в отговора на жалбата срещу НП. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражения за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатски хонорар.
.
При проведения разпит на актосъставителя Б. П. той разказва, че на
13.05.2024 г., изпълнявайки служебните си задължения като инспектор в АПИ,
на път II-18 в гр.София /второстепенен път/ спрял за проверка товарен
автомобил с 5 оси, като при извършеното измерване с електронна везна било
установено, че втора задвижваща ос от сумата на натоварването била 13.550
т., при максимално допустими 11.500 т., на тройната ос на полуремаркето
сумата от натоварването била 28.250 т., при максимално допустими 24 т., за
което нарушение на водача бил съставен и връчен АУАН, заедно с копие от
протокола за измерването.
От събрания по делото доказателствен материал, на който съдът дава
вяра, намира за установено с необходимата категоричност, че К. П. А. от
16.02.2024 г. работел като шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече
тона в „Аксема-Б“ ЕООД, въз основа на сключен на 16.02.2024 г. между
Дружеството /като работодател/ и него /като работник/служител/ трудов
договор №0278.
На 13.05.2024 К. П. А., в изпълнение на служебните си задължения,
4
управлявал съчленено ППС с пет оси – МПС с 2 оси марка „ДАФ“ с рег. № РК
62 11 ВТ и полуремарке с 3 оси с рег. № РК 12 87 ЕН, по път II-18, в посока
с.Чепинци - гр.Нови Искър, извършвайки превоз на товари /желязо/, като
около 15.00 ч. на км.17+000 бил спрян за проверка от инспектори при АПИ. С
технически средства електронна мобилна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС модел РW-10 № К0200009 и ролетка 1307/18 /5
м. било извършено измерване на: натоварването на задвижващата /2-ра/
единична ос на ППС, което било 13.550 т. и с измерено разстояние между
осите 1,32 м., сумата на натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето
била 28.250 т., които стойности надвишавали максимално допустимите такива,
съгласно чл.7,ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, т.е. било установено, че превозното
средство е с осово натоварване, надвишаващо нормите, регламентирани в
раздел II от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и респективно е тежко ППС, което било
квалифицирано като нарушение на чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП във връзка с
чл.7,ал.1,т.4,б.а“ и т.3,б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и за същото на К. П. А. бил
съставен АУАН, екземпляр от който, заедно с екземпляр от изготвения
Протокол от 13.05.2024 г. за направеното измерване, му били връчени. Въз
основа на акта било издадено обжалваното НП, екземпляр от което К. П. А.
получил на 14.06.23024 г. и го обжалвал, чрез упълномощения си адв.Г., на
26.06.2024 г. пред СРС.
Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от гласните
доказателства /показанията на актосъставителя П., които са ясни, без
противоречия и еднопосочно кореспондиращо допълващи се с писмените
доказателства/ и писмени доказателства и доказателствени средства,
съдържащи се в кориците на делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от
НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
От правна страна съдът прави следните изводи:
5
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законовоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо
интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при
спазване на процедурата за това. Разгледана по същество жалбата като цяло е
неоснователна, предвид изложени в нея доводи, с изключение на
съображенията относно размера на наложеното наказание глоба.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС - в Раздел II. - „Норми за размери, маса и натоварване
на ос на ППС“ регламентира за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, че допустимото максимално натоварване на ос за ППС:
- чл.7,ал.1,т.4,б.“а“ - на единична ос - задвижваща - максимално
допустимото натоварване на остта е 11.5 т.;
- чл.7,ал.1,т.3,б.“б“ - сумата от натоварванията на ос на една тройна ос
на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 m -
максимално допустимото натоварване на остта е 24 т.;
Съгласно чл.3,т.2 от Наредбата - Тежки ППС или състав от ППС са тези,
които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.
6
Според § 1, т.14 от ДР на Наредбата „По смисъла на тази наредба
„неделим товар" е товар, който не може да се дели на две и повече части с
оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни
разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите
размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство,
ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на
изискванията на наредбата.
В чл.139,ал.1,т.2 от ЗДвП е посочено, че движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението;
Настоящият съдебен състав намира, съгласно доказателствата по делото,
на които дава вяра, че от обективна страна на 13.05.2024 г., около 15.00 ч., К.
П. А. е извършил административно нарушение на чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от
ЗДвП, вр. чл.7,ал.1, т.4,б.а“ и т.3,б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, управлявайки тежко
ППС, което е било с осово натоварване, надвишаващо нормите,
регламентирани в Наредбата, защото е управлявал по път II-18, км.17+000, в
посока с.Чепинци - гр.Нови Искър, съчленено ППС с пет оси, с което е
извършвал превоз на товари /желязо/, което МПС с 2 оси марка „ДАФ“ с рег.
№ РК 62 11 ВТ и полуремарке с 3 оси с рег. № РК 12 87 ЕН, е било с
натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС - 13.550 т. /при
максимално допустимо натоварване на оста - 11.500 т., т.е. с превишаване от
2.050 т., и с разстояние между осите 1,32 м., със сума на натоварването на ос
на тройната ос на полуремаркето - 28.250 т. /при максимално допустимо
натоварване на оста - 24 т., т.е. с превишаване е 4.250 т.
От субективна страна той е извършил нарушението виновно, доколкото
е могъл преди започване извършване на превоза на товара да провери дали са
спазени нормативните изисквания за това.
7
Съдът намира, че извършеното от К. П. А. не представлява
маловажен случай на административно нарушение. След произнасянето с
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година на ОСНК на ВКС вън от
съмнение е, че преценката на административно наказващия орган за
маловажността на случая /изрично изразена от административно наказващия
орган или когато същият не е взел отношение във връзка с прилагане на чл.28
от ЗАНН/ не е израз на неговата оперативна самостоятелност, а подлежи на
съдебен контрол. В конкретния случай не може да се направи изводът, че
извършеното от К. П. А., макар да съставлява административно нарушение, е
без обществена опасност или с явно незначителна такава, защото то не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други
нарушения от този вид, а това обосновава използването на санкционните
средства на административно наказателното производство и ги прави
обществено приемливи. В случая не е приложима възможността да не се
налага наказание на нарушителя, а той да бъде предупредено писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание, не само защото надвишаването на нормите на
натоварване, регламентирани в Наредбата, не може да се прецени като
незначително, а и с оглед гарантиране на безопасността на движението и на
участниците в него, както и на опазване на инфраструктурата по
републиканската пътна мрежа, при липса на доказателства, че товарът е бил
„неделим“ и не е могъл да се раздели и превози на части.
За такова нарушение в чл.177,ал.3,т.1 от ЗДвП е предвидено „Наказва се
с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред,
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството“
В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил
наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева, т.е. към средния нормативно
предвиден такъв и малко по-нисък от него, който обаче не е убедително и
8
конкретно мотивиран, доколкото като аргументи за размера са изложени
общи, принципни съображения, а не такива, които конкретно се отнасят до
това нарушение - административно наказващият орган е мотивирал глобата „с
оглед предотвратяване на повторно и системно извършване на едни и същи
нарушения“, „с трайната тенденция на установяване на конкретни вредни
последици от движението на претоварени тежкотоварни автомобили, касаеща
причиняване на катастрофи, вследствие на сериозни технически
неизправности, свързани с претоварването, в т.ч. прегряване на спирачките,
загуба на контрол, деформация и разрушаване на пътната настилка, което
налага спешни текущи ремонти“, „с тенденцията на увеличаване на смъртните
ПТП“, „за свеждане до минимум на пътнотранспортия травматизъм“, което не
се споделя от съда, още повече, в НП е посочено, че нарушението е извършено
за първи път. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че е
незаконосъобразно определен размерът на наказанието глоба, поради което
преценява, че той следва да бъде намален до нормативно предвидения
минимален размер от 500 лева за това нарушение.
Отделно, съществен за правилното решаване на делото е въпросът
допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на
производството.
Съдът приема, че и НП, и АУАН са съставени съгласно изискванията на
ЗАНН, от съответно компетентен и оправомощен за това орган, в който
смисъл са и приложените по делото доказателства за това.
При служебната проверка не се установиха причини атакуваното НП да
бъде отменено като незаконосъобразно, на процесуално основание, тъй като
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до накърняване на процесуалните права на наказаното лице в
производството.
Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение,
направеното с жалбата срещу НП от жалбоподателя, чрез упълномощения му
адвокат искане за присъждане на сторените по делото разноски, се явява
неоснователно и респективно като такова съдът не го уважава, а направеното
от процесуалния представител на административно наказващия орган -
9
юрисконсулт Николов в депозирания по делото писмен „отговор“ и в хода по
същество на делото искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът преценява, че то следва да бъде уважено като основателно, съответно и
законосъобразно, поради което и го уважава в размер на 100 лева.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №8695/03.06.2024 г., издадено от
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр.София, срещу К. П. А. ЕГН **********, за това, че на
13.05.2024 г., около 15.00 ч., на път II-18, км.17+000, в посока с.Чепинци -
гр.Нови Искър, е управлявал и извършвал превоз на товари /желязо/ със
съчленено ППС с пет оси – МПС с 2 оси марка „ДАФ“ с рег. № РК 62 11 ВТ и
полуремарке с 3 оси с рег. № РК 12 87 ЕН, с измерено натоварване на
задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС -13.550 т. /при максимално
допустимо натоварване на оста - 11.500 т., съгласно чл.7,ал.1,т.4,б.“а“ от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС/, като превишаването е 2.050 т. и с измерено разстояние между
осите 1,32 м., сумата на натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето
е 28.250 т. /при максимално допустимо натоварване на оста - 24 т., съгласно
чл.7,ал.1,т.3,б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС/, като превишаването е 4.250 т., т.е.
управляваното превозно средство е с осово натоварване, надвишаващо
10
нормите, регламентирани в раздел II от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /при превишаване на
максимално допустимите норми по чл.7, ППС е тежко, по смисъла на чл.3,т.2
от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС/, с което виновно нарушил чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП във
връзка с чл.7,ал.1,т.4,б.а“ и т.3,б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – движещите се по пътя
ППС трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
регламентирани в раздел II от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което на основание
чл.177,ал.3,т.1,пр.3, вр. чл.139,ал.1,т.2,пр.3 от ЗДвП, вр. чл.7,ал.1,т.4,б.а“ и
т.3,б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и чл.53,ал.1 от ЗАНН е наложена глоба в
размер на 1 500 лева, като НАМАЛЯВА размера на глобата на ПЕТСТОТИН
/500/ ЛЕВА.
ОСЪЖДА К. П. А. ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ сумата от 100 /сто/ лева, за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София, в
14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11