№ 24
гр. София , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
КОНСТАНТИНА М.
ХРИСТОВА
при участието на секретаря ЕЛКА АНТ. ГРИГОРОВА
в присъствието на прокурора Георги Иванов Герасимов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100601836 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр. София, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, X-ти въззивен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на седми юни две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
1
при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Г.Г., като разгледа
докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 1836 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 04.02.2021 г. по НОХД № 15767/2020 г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение (СРС – НО), 7-ми състав, е признал подс. Н.Е.Ц. за виновна в
извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, поради което
и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК я е освободил от наказателна отговорност и е наложил
наказание „глоба“, в размер на 500 (петстотин) лева. Със същата присъда съдът е отнел в
полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, веществените доказателства по
делото – наркотичното вещество, явяващи се предмет на престъплението, предадени на
съхранение в ЦМУ с приемо – предавателен протокол № 75018 от 20.11.2020 г.
Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор при Софийска районна
прокуратура (СРП), който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, депозира въззивен протест. В
протеста се излага, че така постановената присъда е неправилна, в частта относно размера
на наложеното на подсъдимото лице наказание „глоба“. Изтъква се, че едновременното
приложение на разпоредбите на чл. 78а, ал. 5 от НК и чл. 354а, ал. 5 от НК обуславя извод,
че санкцията, която може да се наложи на подсъдимата за извършеното от нея престъпление
е в абсолютен размер от 1 000 (хиляда) лева, поради което и като е определил наказание в
по-нисък от този размер, съдът е допуснал неправилно приложение на закона. В тази насока
се сочи, че разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, на която съдът се е позовал, не допуска
налагане на административно наказание „глоба“ в размер под 1 000 (хиляда) лева, а
единствено съдържа правна забрана размерът на административното наказание да
надвишава този на глобата, предвидена за съответното престъпление. Ангажират се
съображения, че налагането на глоба под минималния предвиден в закона размер, води до
незаконосъобразно двойно привилегироване на подсъдимата, която веднъж бива освободена
от наказателна отговорност, след което се налага наказание в размер под предвидения в
закона минимум. Желае се изменение на така постановената присъда, в частта относно
размера на наложеното на подсъдимата административно наказание „глоба“, като същият да
бъде увеличен до размер от 1 000 (хиляда) лева.
С подадения въззивен протест не се правят искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В разпоредително заседание от 31.05.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от
НПК, след като се запозна с подадения протест, както и с приложените материали към
делото прецени, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на подсъдимото
лице. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за
обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и
правилното решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото
лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а
именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд
намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, представителят на прокуратурата
2
поддържа така подадения протест, по съображенията, изложени в него. Желае изменение на
първоинстанционната присъда в насока увеличаване на наложеното административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Упълномощеният защитник на подсъдимата Н.Ц. – адв. Т.Л., САК, оспорва протеста.
Намира постановената от районния съд присъда за правилна, законосъобразна и обоснована.
Изразява солидарност с изложените в нея мотиви. Желае потвърждаването ѝ.
Подсъдимата Н.Е.Ц., при упражняване правото си на лична защита, поддържа
изложеното от защитника си. В последната си дума желае потвърждаване на протестираната
присъда.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
протестирания съдебен акт, изложеното във въззивния протест, както и доводите и
възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно
вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната
присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва
да бъде разгледан.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по реда на
глава 28 от НПК („Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание“). Съобразил е събраните пред него и на досъдебното
производство относими веществени и писмени доказателства и гласни и писмени
доказателствени средства и заключения на способи на доказване - експертизи, а именно : :
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г.Х.Г. (л. 25 от
досъдебното производство) и Б.Н.М. (л. 26 от досъдебното производство) – приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2, вр. с чл. 283 от НПК ; писмените
доказателствени средства и писмени доказателства – протокол за доброволно предаване
от 26.05.2019 г. (л. 24 от досъдебното производство), протокол за оценка на наркотично
вещество от 27.10.2020 г. (л. 65 от досъдебното производство), приемателно – предавателен
протокол № 75018 от 20.11.2020 г. (закрепен към задната корица на НОХД) и справка за
съдимост на подсъдимата (л. 33, л. 36 и л. 66 от досъдебното производство и л. 13 от
съдебното производство) ; способи на доказване – заключенията на комплексна съдебно –
психиатрична и психологична експертиза (л. 40 – л. 45 от досъдебното производство) и
физикохимична експертиза № 20/НАР – 1204 (л. 62 – л. 63 от досъдебното производство) и
веществените доказателства по делото – наркотично вещество, явяващи се предмет на
престъплението, предадени на съхранение в ЦМУ, с приемо – предавателен протокол №
75018 от 20.11.2020 г. (л. 30/гръб от досъдебното производство).
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно
не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани
в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, като прецени, че същите са
достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи
по фактите.
Въззивната инстанция намира, че вътрешното убеждение на районния съд по
съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно
показанията на разпитаните свидетели, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 283, вр. чл.
3
378, ал. 2 от НПК, приложените писмени доказателства и доказателствени средства,
веществени доказателства и използваните способи на доказване – експертизи.
Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели,
в съвкупност с посочените по-горе писмени доказателствени средства и писмени
доказателства, веществени доказателства и способи на доказване – експертизи, като на
базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил
своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя
напълно и от настоящия съдебен състав.
С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за
промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна,
пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата
е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Анализът на същия сочи на следното :
На 26.05.2019 г., около 17.45 ч., в гр. София, подс. Н.Е.Ц. управлявала лек автомобил,
марка „Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № ****. На входа на кв. „Димитър Миленков“
горепосоченият автомобил бил спрян за проверка от свидетелите Г.Х.Г. и Б.Н.М. –
униформени полицейски служители в група „Охрана на обществения ред“, сектор
„Охранителна полиция“ при 08 РУ – СДВР. След като установили самоличността на подс.
Ц., като водач на автомобила, свидетелите я запитали дали държи в себе си или в
автомобила вещи и предмети, забранени от закона. Последната отговорила, че в ниша на
таблото, над скоростния лост на автомобила, се намирали 3 (три) броя полиетиленови
топчета, съдържащи амфетамини, като изразила желание да ги предаде.
Подсъдимата Н.Ц. предала на св. М. 3 (три) броя полиетиленови топчета с неправилна
форма, черни на цвят, което било удостоверено със съставянето на протокол за доброволно
предаване от 26.05.2019 г. За случилото се била уведомена оперативната дежурна част
(ОДЧ) при 08 РУ – СДВР и на място пристигнал експерт, който в присъствието на
подсъдимото лице запечатал трите топчета, с картон серия „А“ № 0333841 и 2 бр. СП 808
НЕКД – СДВР. След това, подс. Ц. била отведена и задържана за срок от 24 часа в 08 РУ –
СДВР.
Предадените от подсъдимата обекти, условно обозначени като обект № 1, обект № 2
и обект № 3, съдържали, както следва : обект № 1 – бяло вещество на прах и бучки, с
наличие на амфетамин и кофеин, като определеното процентно съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент амфетамин е 22.4 %, с нето тегло 0.46 грама и на стойност
13.80 лв. ; обект № 2 – бяло вещество на прах и бучки, с наличие на амфетамин и кофеин,
като определеното процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент
амфетамин е 22.4 %, с нето тегло 0.47 грама и на стойност 14.10 лв. ; обект № 3 – бяло
вещество на прах и бучки, с наличие на амфетамин и кофеин, като определеното процентно
съдържание на активния наркотичнодействащ компонент амфетамин е 22.4 %, с нето тегло
0.50 грама и на стойност 15.00 лв., всичко с общо нето тегло 1.43 грама, на обща стойност
42.90 лева. Горното било установено посредством физикохимична експертиза, както и
съобразно протокол за оценка на наркотично вещество от 27.10.2020 г. по ПМС №
23/29.01.1998 г.
Към момента на инкриминираното деяние подс. Ц. е била психично здрава и без
синдром на зависимост към наркотични вещества. При нея е бил установен епизодичен
прием на марихуана и амфетамини. По време на инкриминираното деяние е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимата Н.Е.Ц. е родена на 02.07.1993 г., в гр. София, българка, българска
4
гражданка, неомъжена, с висше образование, живуща в гр. София, ж. к. „****, ЕГН
**********.
Същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си
кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от
въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния
акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане
на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.
Първостепенният съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на
вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и
средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав отчете, че установената от
СРС фактическа обстановка не се оспорва от страните във въззивното производство и тъй
като изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се
явява безпредметно той да бъде повтарян в настоящото изложение. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на
ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивния протест, както и в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността
на присъдата в цялост, да посочи следното :
Правилно и в съответствие с установеното от всички останали доказателствени
източници, при съвкупната им преценка, първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на свидетелите Г. и М., като е преценил, че същите са напълно еднопосочни,
взаимнодопълващи се и непротиворечиви. Обосновани и в съответствие с доказателствената
съвкупност са констатациите на първия съд, че между така събраните гласни
доказателствени средства не се констатират каквито и да било противоречия и
несъответствия, които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане. Тези свидетели,
в показанията си, депозирани в хода на досъдебното производство, приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, излагат последователно и
детайлно възприятията си, относими към предмета на доказване по делото, като изнесените
от тях факти и обстоятелства, в нито една тяхна част, не се оборват или разколебават от
останалите, събрани по делото, гласни и писмени доказателствени средства. Поради това,
настоящата инстанция се солидаризира с изводите на районния съд, че показанията на тези
свидетели следва да бъдат кредитирани изцяло, като депозирани обективно, безпристрастно
и добросъвестно, и да бъдат поставени в основата на изводите на инстанциите по същество
по фактите. Въз основа на същите, съдебните инстанции установяват по несъмнен и
категоричен начин заеманите от свидетелите длъжности в системата на МВР към
инкриминираната дата – 26.05.2019 г. ; фактите и обстоятелствата, свързани с предприетата
по отношение на подс. Ц. полицейска проверка, както и съобщеното от подсъдимата, че
5
държи три полиетиленови топчета, съдържащи амфетамин и предприетите от нея действия
по доброволно предаване на три броя полиетиленови свивки на св. М.. Следва да се
отбележи, че в тази им част, показанията на свидетелите Г. и М. намират категорична
доказателствена опора и в протокола за доброволно предаване, обективиращ извършеното
действие по разследването.
Въззивният съд не намира причини да ревизира и изводите на първоинстанционния,
досежно пълната кредитируемост на заключението на назначената и изготвена комплексна
съдебно – психиатрична и психологична експертиза, по отношение на подс. Ц.. Същото
отговаря в пълна степен на поставените му въпроси и е изготвено от вещи лица, за които
липсва каквато да е индиция за съмнение в тяхната компетентност и обективност. Освен
това е и безспорно относимо към предмета на доказване. Въз основа на това експертно
заключение и тази съдебна инстанция установи психичното състояние и вменяемостта на
подсъдимата към инкриминираната дата, както и обстоятелството, че при същата е налице
единствено епизодична употреба на наркотични вещества.
Софийски градски съди изцяло кредитира с доверие заключението и на
физикохимичната експертиза. И то е изцяло относимо към предмета на изследване в
настоящото наказателно производство, отговаря напълно на всички поставени му въпроси и
е изготвено от вещо лице, за което липсва каквато да е индиция за съмнение в неговата
компетентност и обективност. Въз основа на него, въззивният съд установи вида на
инкриминираното количество наркотично вещество, тяхното тегло и съдържанието на
активно наркотично действащ компонент, а въз основа на протокола за оценка на
наркотично вещество - стойността на инкриминираното количество високорисково
наркотично вещество.
Правилно и законосъобразно първият съд е дал вяра и на останалите събраните
писмени доказателствени средства, като е преценил, че същите са взаимнодопълващи се,
допринасят за изясняване на обективната истина и кореспондират по небудещ съмнение
начин със събраните гласни доказателствени средства.
По-конкретно, настоящият състав прецени, че изготвеният и приобщен към
доказателствената съвкупност протокол за доброволно предаване е изготвен от компетентен
орган и обективира вярно и точно извършеното действие по разследването и резултатите от
него. От справката за съдимост на подсъдимата се установява съдебното ѝ минало.
Въззивната инстанция кредитира с доверие и веществените доказателства по делото –
инкриминираните количества високорисково наркотично вещество, като прецени, че същите
са приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред и са годни
веществени доказателства, по смисъла на чл. 109 от НПК. Въз основа на така събраните
писмено протокол за доброволно предаване и веществени доказателства, съдът установи по
нужния несъмнен и категоричен начин предмета на посегателство. Налице е пълна
идентичност между доброволно предадените от подс. Ц. вещества и тези – предмет на
експертно изследване от вещото лице, изготвило ФХЕ.
Като цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия, като фактическата обстановка е установена по несъмнен и категоричен
начин, въз основа на събраните по надлежния процесуален ред и обсъдени правилно и
задълбочено доказателствени източници.
Въззивният състав служебно констатира, че правото на защита на подс. Ц. не е било
нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са
6
всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на
правото на защита от страна на подсъдимата – редовно връчване на обвинителния акт,
гарантиране на участието в процеса, на правото да дава обяснения, да представя
доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от адвокатска помощ,
каквато тя е ангажирала, както и възможност да се изказва последна и да обжалва актовете
на съда, накърняващи законните права и интереси, от които права подсъдимото лице се е
възползвало в пълна степен.
Събраните на двете фази на процеса писмени и гласни доказателствени средства и
заключението на приетите експертизи очертават една константна логична верига от
обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява както
самото деяние, неговия механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността
към същото на подс. Ц..
Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ на доказателствата и
доказателствените източници и въз основа на установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и
постоянната практика върховната съдебна инстанция на РБ, досежно съставомерността на
инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно и обосновано го е подвел под
състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, доколкото
събраните по делото доказателства сочат на това, че извършеното в инкриминираните време
и място от подсъдимото лице осъществява, от обективна и субективна страна, състава
именно на това престъпление.
От обективна и субективна страна са налице всички признаци на този престъпен
състав.
От обективна страна, безспорно се установява, че 26.05.2019 г., около 17.45 ч., в гр.
София, на входа на кв. „Димитър Миленков“, в управлявания от нея лек автомобил, марка
„Фиат“, модел „Пунто“, с рег. ъ№ ****, подс. Н.Ц. е упражнявала трайна и необезпокоявана
фактическа власт върху инкриминираното количество наркотично вещество – обект № 1 –
бяло вещество на прах и бучки, представляващо амфетамин и кофеин, с нето тегло 0.46
грама, с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент амфетамин
22.4 %, на стойност 13.80 лв. ; обект № 2 – бяло вещество на прах и бучки, представляващо
амфетамин и кофеин, с нето тегло 0.47 грама, с процентно съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент амфетамин 22.4 %, на стойност 14.10 лв. ; обект № 3 – бяло
вещество на прах и бучки, представляващо амфетамин и кофеин, с нето тегло 0.50 грама, с
процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент амфетамин 22.4 %, на
стойност 15.00 лв., всичко с общо нето тегло 1.43 грама, на обща стойност 42.90 лева.
Изпълнителното деяние – държане, по отношение на инкриминираните количества
високорисково наркотично вещество – амфетамин, е осъществено от подсъдимата чрез
съхранението им в управлявания от същата лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Пунто“, с
рег. № ****, в ниша на таблото, над скоростния лост на автомобила, с което е обективирала
намерението си да упражнява фактическа власт върху същите. Действително, в хода на
съдебното следствие не се установи през какъв период от време подсъдимата е упражнявала
посоченото въздействие върху предмета на посегателство. Това обстоятелство, обаче, не
разколебава извода на настоящия съдебен състав относно обективната съставомерност на
деянието му по този законов текст, доколкото периодът от време, в който деецът е
осъществявал изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2 от НК, не е
съставомерен признак, а следва да се преценява единствено на плоскостта на
индивидуализация на наказателната отговорност на престъпния деец.
7
Предметът на престъпно посегателство от страна на подсъдимата – посочените по-
горе количества високорисково наркотично вещество, е безспорно установен от
заключението на назначената и изготвена физикохимична експертиза № 20/НАР - 1204 (л.
62 – л. 63 от досъдебното производство), а неговата стойност – от протокола за оценка на
наркотично вещество (л. 65 от досъдебното производство). Оценката на инкриминираните
количества наркотично вещество е направена от вещо лице, в съответствие с Приложение
№ 2 „Цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на
съдопроизводството“ към чл. 1 от ПМС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн. ДВ, бр. 15 от 06.02.1998 г.).
Амфетаминът е поставен под международен и вътрешен контрол, като наркотично
средство, съгласно Списък ІІ на Конвенцията за психотропните вещества на ООН от 1971 г.,
ратифицирана от Р. България и е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”,
приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
Липсата на надлежно разрешение за държането от подсъдимата на процесните
количества високорискови наркотични вещества също се явява безспорно доказано, с оглед
изначалната невъзможност, съгласно действащото в Р. България законодателство, да бъде
получено разрешение за държане на инкриминираното високорисково наркотично вещество,
тъй като същото е включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”,
приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
С деянието подс. Ц. е осъществила състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.
3, пр. 2, т. 1 от НК и от субективна страна. Престъплението по този законов текст се
осъществява само с форма на вина „пряк“ умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. В
конкретния по делото случай, подсъдимата е действала именно с форма на вината „пряк“
умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Същата е съзнавала
естеството на извършваното от нея и законовото запрещение за същото, за което не е било
необходимо да познава в детайли наказателния закон, с оглед ноторния забранителен режим
на държане на наркотични вещества. Въпреки това, имайки ясно изградена представа за
общественоопасния му характер и предвиждайки общественоопасните последици, пряко е
целяла настъпването им – държане на процесното количество високорисково наркотично
вещество. Интелектуалният момент при подсъдимото лице е включвал определени
представи относно обстоятелството, че държи без надлежно разрешително високорисково
наркотично вещество, а волевият – целта да упражнява трайна и необезпокоявана
фактическа власт върху същото.
Верни са и изводите на първоинстанционния съд, че деянието, осъществено от подс.
Ц., представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно посочения
законов текст, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния по делото казус
деянието, осъществено от подс. Ц., действително разкрива по-ниска степен на обществена
8
опасност, в сравнение с типичната такава, визирана от законодателя при очертаване на
диспозицията на наказателноправната норма по чл. 354а, ал. 3 от НК. За да формира
изводите си в този смисъл, настоящият въззивен състав съобрази, от една страна,
неголямото количество наркотично вещество, държано от подсъдимата, а от друга –
невисоката стойност на същото. Личността на подс. Ц. също разкрива невисока степен на
обществена опасност – същата е на млада възраст, с чисто съдебно минало, съдействала е на
органите на реда за разкриване на престъплението, като е предала доброволно
инкриминираното количество наркотично вещество.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че районният съд е
направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за
съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подсъдимия
инкриминирано деяние.
Правилно СРС е приел, че не са налице предпоставките да се приеме, че деянието,
осъществено от подс. Ц. е явно малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Преценката за
малозначителност се съдържа в относимостта на фактическата тежест на конкретното
деяние към критериите на закона (вж. решение № 676/2005 г. на ВКС, I н. о., в този смисъл
вж. и ТР № 113/1982 г. на ОСНК на ВС, ТР № 3/1971 г. на ОСНК на ВС, решение №
15/1976 г. на ОСНК на ВС, решение № 676/2005 г. на ВКС, І н. о., решение № 430/1970 г.
на ВС, І н. о., решение № 202/1981 г. на ВС, І н. о, решение № 706/1974 г. на ВК, ІІ н. о.,
решение № 409/1973 г. на ВС, І н. о., решение № 546/1988 г. на ВС, ІІ н. о., решение №
557/2009 г. на ВКС, ІІІ н. о., решение № 413/2009 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 85/2012 г.
на ВКС, І н. о., решение № 324/2013 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 276/2014 г. на ВКС, ІІІ
н. о., решение № 521/2013 г. на ВКС, III н. о., решение № 197/2019 г. на ВКС, I н. о.,
решение № 157/2016 г. на ВКС, III н. о. и други). Основният критерий, за да се приеме явна
малозначителност на деянието е липсата или изключително пренебрежимата степен на
обществена опасност на извършеното деяние. Действително, инкриминираното количество
високорисково наркотично вещество, установено у подсъдимата, е било разпределено в три
полиетиленови свивки, което сочи, че не е предназначено за еднократен прием и не е
пренебрежимо като количество. Изложеното изключва възможността да се приеме, че
обществената опасност на деянието, осъществено от подсъдимата, е явно малозначителна.
По изложените съображения, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 303, ал.
2 от НПК, подс. Н.Е.Ц. е била признат за виновна в това, че на 26.05.2019 г., около 17.45 ч.,
в гр. София, на входа на кв. „Димитър Миленков“, в управлявания от нея лек автомобил,
марка „Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № ****, без надлежно разрешително е държала
високорисково наркотично вещество, разпределено в 3 броя полиетиленови топчета,
съдържащи амфетамин, както следва : 0.46 грама, на стойност 13.80 лева, 0.47 грама, на
стойност 14.10 лева и 0.50 грама, на стойност 15.00 лева, с процентно съдържание на
активния компонент – амфетамин 22.4 %, с общо нето тегло 1.43 грама, на обща стойност
42.90 лв. (четиридесет и два лева и деветдесет стотинки), т. к. съгласно Закон за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, амфетаминът е в включен в Приложение № 1
към чл. 3, т. 1 – Списък I от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, обнародвана в Държавен вестник, бр. 87 от 2011 г. – „Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“, като случая е
маловажен –престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената
по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по
отношение на подс. Ц. са налице материално – правните предпоставки, предвидени в
нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, за освобождаването от наказателна отговорност и налагане
9
на административно наказание, като в същото време отсъстват отрицателните,
възпрепятстващи възможността за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК, предпоставки на ал. 7
на същата норма. Подсъдимото лице не е било осъждано за престъпление от общ характер и
не е било освобождавано от наказателна отговорност, по реда на глава VIII, раздел IV от НК
към момента на извършване на деянието, признато е за виновно за умишлено престъпление,
за което се предвижда наказание до три години „лишаване от свобода“, не са настъпили
имуществени вреди от деянието, като в същото време то не е било извършено в пияно
състояние, от деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт, престъплението не
е извършено срещу орган на властта, при или по повод изпълнение на службата му и не са
налице множество престъпления.
Точно и вярно са установени смекчаващите отговорността на подсъдимата
обстоятелства, а именно младата възраст, липсата на отрицателни характеристични данни,
обстоятелството, че подсъдимата е упражнявала фактическа власт върху наркотично
вещество от един и същи вид, в неголямо количество и на невисока стойност, извън
преценката на обстоятелствата, обусловили подвеждането на деянието под
привилегирования материалноправен състав на „маловажен случай“, както и отегчаващото
обстоятелство – това, че високорисковото наркотично вещество е било разпределени в три
обекта.
Същевременно, въпреки категорично установения превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, настоящата инстанция намира,
че първият съд неправилно е определил следващото се административно наказание в
размер, под законоустановения минимум от 1 000 лева. В този смисъл, въззивният съдебен
състав намира депозирания протест срещу присъдата на СРС за основателен.
За извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК се предвижда наказание
„глоба“, в размер до 1 000 лева. Санкцията е от типа относително определена, като
минимумът на този вид наказание е определен в чл. 47, ал. 1 от НК, а специалният максимум
– в санкционната част на осъществената наказателноправна норма от Особената част на НК.
Императивната законова разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК постановява на пълнолетно
наказателноотговорно лице, по отношение на което са налице предпоставките за
освобождаване от наказателна отговорност, да се налага административно наказание „глоба“
от 1 000 до 5 000 лева, като, когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба
(какъвто е настоящият случай) или глоба и друго по-леко наказание, административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба (чл. 78а, ал. 5 от НК).
Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 78а, ал. 1 и ал. 5 от НК и тази по чл.
354а, ал. 5 от НК обуславя извода, че административното наказание „глоба“, което следва да
се определи на престъпния деец, едновременно не може да надвишава максималния,
предвиден в санкционната част на осъществената наказателноправна норма от Особената
част на НК размер от 1 000 лева, и не може да се определи под минималния, предвиден в чл.
78а от НК размер, доколкото максималният размер на този вид наказание, предвиден за
извършеното престъпление, не е по-нисък от специалния минимум на административното
наказание „глоба“, визиран в чл. 78а, ал. 1 от НК. Оттук и изводът, че в тази хипотеза
санкцията се явява абсолютно определена по размер, а именно 1 000 лева. Ето защо и като е
определил следващото се на подс. Ц. административно наказание „глоба“, в размер на 500
лева, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон.
Предвид изложеното и с оглед наличието на съответен протест, по смисъла на чл. 337,
ал. 2 от НПК, съдът прецени, че следва да упражни правомощието си по чл. 337, ал. 2, т. 1 от
НПК и да измени атакувания първоинстанционен съдебен акт, като увеличи размера на
10
наложеното на подс. Н.Е.Ц. административно наказание „глоба“, до размер от 1 000 (хиляда)
лева.
Иначе настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на първостепенния
съд, че са налице предпоставките, визирани в чл. 354а, ал. 6 от НК, за отнемане в полза на
държавата на предмета на посегателство – инкриминираното количество високорисково
наркотично вещество, както следва : обект № 1 – бяло вещество на прах и бучки,
представляващо амфетамин и кофеин, с нето тегло 0.46 грама, с процентно съдържание на
активния наркотичнодействащ компонент амфетамин 22.4 %, на стойност 13.80 лв. ; обект
№ 2 – бяло вещество на прах и бучки, представляващо амфетамин и кофеин, с нето тегло
0.47 грама, с процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент
амфетамин 22.4 %, на стойност 14.10 лв. ; обект № 3 – бяло вещество на прах и бучки,
представляващо амфетамин и кофеин, с нето тегло 0.50 грама, с процентно съдържание на
активния наркотичнодействащ компонент амфетамин 22.4 %, на стойност 15.00 лв., всичко с
общо нето тегло 1.43 грама, на обща стойност 42.90 лева, предадени на съхранение в ЦМУ с
приемо – предавателен протокол № 75018 от 20.11.2020 г. Изводите на СРС – НО, 7-ми
състав в този смисъл са правилни и законосъобразни и настоящата инстанция не намира
основания да ги ревизира.
Въззивният съд, при извършения служебен преглед на постановения съдебен акт,
констатира, че първият съд е пропуснал да се произнесе по следващата се държавна такса за
издаване на изпълнителен лист за присъдената глоба, но прецени, че не може да се
произнесе в тази насока, тъй като с това би ограничил правото на подсъдимата за
двуинстанционен контрол върху актовете на съда. Първостепенният съд следва да отстрани
констатирания пропуск по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения същата следва да бъде изменена, в указаната по-горе част, а в
останалата ѝ част – потвърдена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 04.02.2021 г. по НОХД № 15767/2020 г. на СРС - НО, 7-ми
състав, в частта относно определеното на подсъдимата Н.Е.Ц., ЕГН **********,
административно наказание „глоба“, като УВЕЛИЧАВА същото до размер от 1 000
(хиляда) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.02.2021 г. по НОХД № 15767/2020 г. на СРС - НО,
7-ми състав, в останалата ѝ част.
11
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12