Решение по дело №2957/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 459
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20193630102957
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

459/16.7.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, осми състав

На тридесети юни  през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                        Председател: Валентина Тонева

 

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2957 по описа на ШРС за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове по чл. 26, ал.1 от ЗЗД  и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожни клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1, чл 6, ал.2, чл.20 и чл.22 от Договор за покупка на недвижим имот ***от ***г., касаещи превалутирането /курсовата разлика /на погасителните вноски, като неравноправни, респ. нищожни; и за осъждане на „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. О № ***, представлявано от П. Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В. Я., да заплати на ищцата сумата от 1 904,34 лева, платена без правно основание по Договор за покупка на недвижим имот ***от ***г., сключен между ищцата И.С. И., ЕГН ********** и „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***, с предишна фирма „Б. П. Б.“, като претенцията касае периода 02.10.2014г.-10.03.2016г. -в резултат на прилагания курс при превалутирането /курсовата разлика/ на вноските по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата предявяване на иска до окончателното им изплащане .

В исковата молба ищцата твърди, че на ***г. е сключила с „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***, предишна фирма „Б. П. Б.“ АД, Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № ***, по силата на който ответникът й предоставил кредит за покупка на недвижим имот в размер на равностойността в швейцарски франкове на 35 000 лева по търговски курс „купува” за швейцарския франк към лева на „Б. П. Б.“ АД в деня на усвояване на кредита, със срок на погасяване 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредит.

Кредитът бил обезпечен с вписана законна ипотека върху закупения недвижим имот в гр.Шумен, апартамент ***, етаж VII, ***, бул. „М.“ *** – Молба вх. рег. *** под № ***, том I/***г. СВ Шумен, подновена с Молба вх. Рег.№ ***/***г. Заявява, че по силата на чл.1, ал.1 и ал.3. чл.2, ал.1,.чл.6 ал.2, чл.20 и чл.22 от процесния договор, валутният риск е прехвърлен съзнателно и недобронамерено изцяло върху потребителя. Договорено било погасяване на кредита в швейцарски франкове. Курсът на швейцарския франк от сключване на договора за кредит до момента значително се увеличавал, в резултат на което Б.та събирала под формата на месечни погасителни вноски значително no-голяма сума от дължимата договорена и усвоена в лева.

Обвързването на погасителната вноска с курса на валута, различна от валутата на усвояване е в противоречие с приложимото национално и европейско законодателство, поради което ответникът се е обогатил неоснователно, вследствие на едностранното увеличаване на погасителните вноски. Твърди, че в случая е приложим ЗЗП, включително нормите на чл. 143-146 от ЗЗП /по аргумент от чл.144 от ЗЗП, уреждащ изключенията.

Заявява, че сумата по договора била посочена в лева и трябва да съставлява равностойност в швейцарски франка по курс "купува" на"Ю. Б." АД към датата на усвояване. Сумата от 35 000.00 лева била превалутирана служебно от Б.та. В договора за кредит стойността му в швейцарски франкове не била посочена. Твърди се, че текстовете на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1, чл.6, ал.2, чл.20 и чл.22 от договора, касаещи превалутирането /курсовата разлика/и заплащане на погасителните вноски, са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и на основание чл.146 от ЗЗП са нищожни, че платеното при начална липса на основание, подлежи на възстановяване. Твърди се също, че понятието „усвояване" е използвано превратно, тъй като усвояването е получаването на сумата по кредита, което категорично е станало в лева, а не в швейцарски франкове. Съобразно чл.240 от ЗЗД и съгласно специалния чл.430 от ТЗ, заемателят има задължение да върне същата сума, която му е отпусната, в т.ч. и от Б.та като кредитор. Ответникът обаче изисквал и получил връщане на значително по-голяма сума в лева, преизчислявайки я през определен курс на швейцарския франк. Освен това, към момента на сключване на договора за кредит и учредяване на обезпечението, е нямало каквато и да е яснота относно размера на кредита в швейцарски франкове. Твърди, че договорът за кредит бил сключен при липса на съгласие на страните относно размера на кредита в швейцарски франкове, по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД, предложение второ, и в процесния договор фигурирало единствено взаимно съгласие за предоставяне на 35 000 български лева. Следователно ищцата дължи връщане на сумата в размера и валутата, посочени в договора. Заявява се, че в чл.1, ал.1 е постигнато съгласие единствено относно размера на задължението на Б.та, да отпусне определена сума в лева. Предвиденото в чл.1,ал.3 Приложение № 1 към договора е подписано при усвояване на кредита, значително по-късно от подписването на договора, когато този договор вече е породил действие. Приложение № 1 е подписано по-късно, защото съгласно чл.2, ал.1 от договора, кредитът се усвоява от кредитополучателя след представяне в Б.та на вписана Молба за законна ипотека -молба Вх.рег. *** под № ***, том 1/***. СВ Шумен и представяне на съответно Удостоверение от СВ Шумен за тежести. Така, че усвояването и съответно превалутирането на усвоената сума по кредита няма как да е станало преди 29.09.***г., независимо от изписаната на това приложение дата. Поради това този договор за кредит бил сключен при липса на съгласие относно размера на кредита в швейцарски франкове, по смисъла на чл.26, ал.2, предл.второ от ЗЗД и ищцата като кредитополучател е била съгласна единствено за размера, посочен в лева и дължи връщане в лева.

Освен това се заявява, че преизчислявайки дължимата сума по определен от нея курс на швейцарския франк, Б.та въвела допълнителна цена на усвоения и ползван от ищцата паричен ресурс в лева и това са уговорки в нейна вреда като потребител, тъй като възлагат върху по-слабо информираната страна единствено неизгодните за нея икономически последици от повишаване на валутния курс на швейцарския франк спрямо лева, което води до непрекъснато нарастване на размера на анюитетните вноски, без да се променя абсолютната им стойност в швейцарски франкове. Получената от тия курсови разлики сума не е част от основния предмет на договора за банков кредит, нито е цена на финансова услуга, а представлява печалба на Б.та за сметка на кредитополучателя. Ищцата-кредитополучател не е имала реално необходимата информация, за да може прецени действителните последици, защото липсвали ясни и прозрачни условия по договора, поради изложеното по-горе, което водело до липсата на информация за начина, по който промяната във валутния курс е възможно да повлияе върху конкретните задължения за погасяване на кредита. Заявява, че няма логика да сключва договор за кредит в швейцарски франкове за закупуване на имот на територията на Р Б., ако е била добросъвестно информирана от Б.та за възможността за устойчиво нарастване на задълженията й като длъжник, вследствие на превалутирането и то по начин, че кредитът да поскъпне значително, че не е била информирана за риска и била заблудена за рисковете, които поема, за естеството на сделката и за последицата. Предложен й бил кредит в швейцарски франкове срещу по-ниска лихва, в сравнение с кредите в лева или евро. Това било направено съзнателно чрез брошурата, с която се рекламират тези кредити, приложена като доказателство. Съгласно тази брошура, финансирането в швейцарски франкове е „много по-евтино при минимален валутен риск“ и при всички случаи „клиентите биха плащали средно между 15-20% по-малко, ако ползват кредит, деноминиран в швейцарски франка, вместо кредит в лева или евро. Твърди, че всички процесни клаузи от договора за кредит са неясни, двусмислени, неразбираеми и противоречиви. Общото между оспорените текстове от договора е, че същите не са индивидуално уговорени, както за едностранното изменение на лихвата, така и за т.н. превалутиране. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл.146, ал.2 ЗПП -клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Оспорените клаузи от процесния договора не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП, не били защитени по никакъв начин икономическите интереси на потребителя при придобиване на услугата - чл.1, ал.2, т.3 от ЗЗП. Счита, че като е заплатила погасителни вноски от курсови разлики“ в завишен размер от първоначално договорения, ответната страна се е обогатила неоснователно, а платеното на основание нищожни клаузи е платено без основание и на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД подлежи на връщане.

Поради изложеното, за периода от 02.10.2014г. до 10.03.2016г. е платена от нея сума в размер от 1904,34лв., която е недължимо платена на Б.та и представлява надплатена сума, получена при превалутирането от швейцарски франкове в лева при отпускането и усвояването на кредита в лева и погасяването в швейцарски франкове.

Моли съда, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, да прогласи за нищожни клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1, чл 6, ал.2, чл.20 и чл.22 от Договор за покупка на недвижим имот ***от ***г., касаещи превалутирането /курсовата разлика /на погасителните вноски, като неравноправни, респ. нищожни; и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, да осъди „Ю. Б. „АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. О № ***, представлявано от П. Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В. Я., да заплати на ищцата сумата от 1 904,34 лева, платена без правно основание по Договор за покупка на недвижим имот ***от ***г. за периода. 02.10.2014г.-10.03.2016г. - в резултат на прилагания курс при превалутирането /курсовата разлика/ на вноските по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата предявяване на иска до окончателното им изплащане.

В предоставения, на основание чл. 131 от ГПК срок, ответникът депозира отговор на исковата молба. Ответникът заявява, че исковете са неоснователни, като подробно излага становището си.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, като изпраща представител - адв. И. при ШАК. В съдебно заседание, за ответното дружество не се явява представител, като е депозирана писмена молба, в която излагат становище по хода на делото и по съществото на спора.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че между тях са възникнали валидни облигационни отношения, на основание сключен на *** г. в гр. Шумен Договор за покупка на недвижим имот ***, по силата на който ответникът предоставил на ищеца кредит в швейцарски франкове с левова равностойност 35 000 лева, за покупка на недвижим имот, находящ се в гр. Шумен. Кредитът е обезпечен с вписана законна ипотека върху закупения недвижим имот в гр.Шумен, апартамент ***, етаж VII, ***, бул. „М.“ *** – Молба вх. рег. *** под № ***, том I/***. СВ Шумен, подновена с Молба вх. Рег.№ ***/ ***г.

Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита съгласно чл. 5 от Договора.

Настоящата инстанция споделя становището, изразено от адвоката на ищцата, че ответникът е надлежната страна по исковете, предвид факта, че процесният договор е сключен именно с него. В тази връзка възражението на ответника относно извършена цесия между него и „Б.Р. С.“ АД от 30.10.***г. намира за неоснователно, доколкото по делото няма данни тази цесия да е произвела действие по отношение на ищцата, т.е. да е изпълнено задължението по чл. 99 от ЗЗД.

Съгласно чл.1, ал.1 от Договора Б.та предоставя на кредитополучателя кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 35 000,00 лева, по търговски курс „купува“ за швейцарския франк към лева на Б.та в деня на усвояване на кредита“.

Съобразно посоченото в чл.1, ал.3 от Договора, в деня на усвояване на кредита, страните подписват Приложение №1 към договора, неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на Б.та, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.

Съгласно чл.2, ал.1 от Договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя /описани номера на IBAN ***/ в швейцарски франкове в „БПБ“ АД и се ползва от кредитополучателя при условията на ал.3 и 4.

Видно от Приложение № 1, като дата на усвояване на кредита е посочена датата 03.10.***г. Сумата по Договор за покупка на недвижим имот ***е посочена в лева и следва да съставлява равностойност в швейцарски франка по курс "купува" на"Ю. Б." АД. В т. 1 на Приложение №1 е посочено, че датата на усвояване на кредита по описания Договор за покупка на недвижим имот ***е 03.10.***г.

В т. 2 на Приложение №1 е посочено, че към датата на усвояване на кредита, посочена в т.1, приложимия курс „купува“ за швейцарски франк на Б.та към лева, е 1,1683, като определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от Договора, е 29 959 швейцарски франка.

Съгласно чл. 6, ал.2. от Договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в лева по своите сметки в Б.та , погасяването се извършва с тези средства, след служебно изкупуване от Б.та на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на „БПБ“ АД за швейцарския франк към лева, за което кредитиполучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава Б.та.

В чл. 20, ал.1 от Договора е посочено, че кредитополучателят има право да поиска от Б.та да превалутира предоставеният му кредит в швейцарски франкове съответно в лева, като за услугата се съгласява да заплети съответната комисионна, съгласно действащата към датата на превалутирането тарифа на Б.та.

В ал.2 на чл. 20 от Договора е посочено, че с подписването на настоящия договор, кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал.1, Б.та да превалутира кредита в лева по обявения курс „купува“ на Б.та за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от Б.та по реда на чл. 12, ал.2, за съответната валута и вид на кредита.

В чл.22, ал.1 от Договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че е запознат и съглА. с обстоятелството, че промяната в обявения от Б.та курс купува и/или продава на швейцарския франк към лева, както и превалутирането по чл. 20 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съглА. да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: заверени копия от: Договор за покупка на недвижими имот ***от ***г.; Приложение към договора за кредит; Молба вх. № ***/***г.; Молба вх. № ***/***г.; Рекламна брошура от ***.***г.; Реч на Ив. И. от И.г.; Приложение към договор за банков кредит от ***г.; Първоначален и актуален погасителен план; Извлечение от сметка относно обслужването на кредита от ***г. до ***г.; Решение № ***/***г. по гр.д. № ***/***г. на РС – Шумен; Договор за цесия от ***.***г.; Договор за прехвърляне на вземания от ***г.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-икономическа експертиза.

В заключението, прието и поддържано в съдебно заседание и неоспорено от страните, вещото лице посочва:

За периода от 02.10.2014г. до 10.03.2016г. и въз основа на проверени банкови извлечения от банковата сметка на ищцата, по кредита са заплатени общо 3738,27 швейцарски франка, с левова равностойност 6290,13лв.;

Размерът на вноските за процесния период, ако Б.та беше прилагала погасителен план за усвоения кредит в лева, е определен на общо 6085,62лв.;

Размерът на надвнесената сума от курсовите разлики за процесния период в СИЕ е изчислен на 2227,04лв./и 204 ,51лв., ако кредитът е ползван в лева/.

Експертът посочва, че погасителните вноски по процесния кредит са постъпвали по банкова сметка, *** - ищцата при „Ю. Б.“ АД, като вещото лице посочва, че след постъпване на средствата, същите са прехвърляни по сметка на „Б.Р. С.“ АД, по данни на Б.та, от където са извършени погасявания по кредита. В съдебно заседание вещото лице уточни, че прави извода си от банковите извлечения от сметката на ищцата и по данни от Б.та. От приложеното по делото извлечение /стр. 55/, експертът уточнява изводите си и дава следните обяснения: тя/ищцата/ внася 619,40лв., те /Б.та/ ги превалутират в швейцарски франкове, след това прехвърлят швейцарските франкове в „Б.Р. С.“, а превалутирането остава при тях /Б.та/.

Стойностите на БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове и БЛП за жилищни кредити в лева към датата на отпускане на кредита, са 4,50 % и 7,50%.

Експертът посочва, че официалният курс на БНБ се определя от обективни процеси на валутния пазар, променящи се ежедневно и Б.та - ответник не би могла да влияе върху промените в пазара на валутата. Б.та - ответник може да влияе върху отклонението на търговския си курс от курса на БНБ, в зависимост от нейния търговски интерес.

На база динамиката на курса на швейцарския франк за изминал период /в частност 2005г.-***г./ не е било възможно да се направи прогноза за бъдещото му изменение, което е валидно за всички финансови активи.

По представената от ищцата брошура се установяват следните тенденции-за периода от 2005г.-***г. не се наблюдават съществени колебания в курса на швейцарския франк/евро, както и отклонения в средните стойности, които са в стойности+/-5%; за периода 2005г.-***г. лихвите на швейцарския франк следват развитието на лихвите в евро с около 150 базисни точки, по-ниски.

По данни на ответника, за периода от ***г.-2008г. Б.та е финансирала свои служители с жилищно-ипотечни кредити, като над 150 служители са ползвали такива кредити в швейцарски франкове.

Към датата на отпускане на процесния кредит във финансовия център, в който е усвоен кредитът от ищцата, са били усвоени 2 ипотечни кредита в евро, 8 ипотечни кредита в лева и 7 ипотечни кредита в швейцарски франкове от клиенти на Б.та.

Банковата сметка на ищцата при Б.та – ответник, на 03.10.***г. е била заверена със сума в размер на 29959,00 швейцарски франкове.

Експертът посочва, че сумата на валутни разлики за периода /разлика между плащанията, превалутирани  по курс „продава“ и договорен курс CHF/лв., изключвайки плащанията, за които не са купувани швейцарски франкове от ответника, се определя на 1817,04лв. Разликата между плащанията, превалутирани по курс „продава“ и погасителен план при кредит в лева, възлиза на 205,49лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Противоречието със закона, като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, е противоречие не със закона изобщо, а с конкретна и императивна правна норма. От своя страна, не всяко противоречие със закона е основание за нищожност, а само в случаите, в които предметът на сделката е незаконен или когато основанието й противоречи на закона. Противоречие със закона е налице и когато има противоречие с правен принцип, който макар и да не e изрично формулиран, е въплътен в много отделни правни норми и е част от действащата правна система.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на ***г., договор. Процесният договор е сключен по време на действие на ЗЗП, в редакцията му, публикувана в ДВ 64/***г. и инкорпорира нормите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи на потребителските договори. Към този момент е действащ и Законът за потребителския кредит, ДВ 53/2006г„ в сила от 01.10.2006г. Съгласно чл.3, ал.5, т.1 от ЗПК, от потребителските кредити са изключени договорите за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот.

Договорът, сключен между ищцата и ответника, е в приложното поле на Закона за защита на потребителите, тъй като ищцата отговаря на дефиницията за "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП, а именно „ всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност“.

Ответникът, от своя страна, отговаря на дефиницията за "търговец" по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП, а именно „всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка“, същевременно липсва предвидено в ЗЗП основание за неприложимост. С оглед на изложеното, ищцата, в качеството си на кредитополучател, в отношенията, възникнали между нея и ответното дружество по силата на сключения Договор, се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който, в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год., относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Съобразно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално, то следва да бъде установено дали процесните, атакувани от ищцата клаузи /чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1 , чл 6, ал.2, чл.20 и чл.22 от Договор за покупка на недвижим имот ***от ***г./, касаещи превалутирането/курсовата разлика/на погасителните вноски, са индивидуално уговорени с потребителя или не. С оглед заявеното от страна на ищцата, че атакуваните клаузи - чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1, чл 6, ал.2, чл.20 и чл.22 от Договора не са били индивидуално уговорени, ответникът следваше да докаже, че тези клаузи са били индивидуално уговорени. В хода на производството ответникът не представи доказателства, че включването на всяка от оспорените клаузи в договора е в резултат на изричното обсъждане и постигане на съгласие с потребителя- ищцата, по отношение на съдържанието им. А с оглед липсата на ангажирани от ответника доказателства, че оспорените клаузи /чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1 , чл 6, ал.2, чл.20 и чл.22 от Договора/ са били индивидуално уговорени, то следва да се приеме, че тези клаузи от договора за кредит са били изготвени от Б.та предварително и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им при сключването му. А доколкото не е били индивидуално уговорени между страните, в случай, че се установи, че са неравноправни, то на основание разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП, ще следва да бъде приети и за нищожни. Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава Б.та от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на услугата - ответната Б.. В настоящия случай, презумпцията на чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена въз основа на съдържанието на оспорените от потребителя клаузи /чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1, чл 6, ал.2, чл.20 и чл.22 от Договора./ По делото не са ангажирани доказателства потребителят да е могъл да изрази становище по съдържанието на договора, по отношение всяка от оспорените клаузи от него, както да е имал възможност да повлияе върху тях.

Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Ето защо, при решаване на настоящия спор, при преценка неравноправния характер на посочените клаузи, съдът следва да изследва освен обстоятелството дали всяка оспорена клауза не попада в някой от примерно посочените случаи в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, но и обстоятелството дали не са налице общите критерии, визирани в посочената правна норма. Неравноправността на клаузите следва да се преценява към момента на сключване на договора за кредит. С оглед легалната дефиниция на понятието „финансова услуга“, дадено в разпоредбата на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, следва да се приеме, че последният има характер на „финансова услуга“ и попада в приложното поле на чл.144 от ЗЗП. Съгласно чл.143, т.10 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.

Следва да се отбележи, че нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т.1 и т.3 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат правни последици в отношенията между страните – чл.146, ал.1 от ЗЗП.

За да бъде квалифицирана като неравноправна клауза в потребителски договор, е необходимо да са налице общите материалноправни предпоставки на чл.143, чл.145, ал.2 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Неравноправна е уговорка, която е: 1/ в разрез с изискванията за добросъвестност; 2/ е в ущърб на потребителя; 3/ и създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на потребителя и на търговеца или доставчика; 4/ не е индивидуално уговорена; 5/ не е съставена на ясен и разбираем език и 6/ не касае определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна. С решение от 22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. по описа на ВКС, е даден отговор на въпроса „неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутния риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП. А именно : „Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, като че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.“ В този отговор е съобразена задължителната практика на СЕС, а именно: решение от 20.09.*** г. по дело С-186/2016 г. относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точна на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО; решенията по дело С-26/2013 г., дело № С-96/2014 г. и решение по дело С-484/2008 г., определение по дело С-119/*** г., даващо тълкуване, че разпоредбите на чл.3, чл.4 и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО следва да се тълкуват в смисъл, че националната юрисдикция може да прецени като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, както и практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК.

В конкретния случай, съгласно чл.1, ал.1 от Договора, на ищцата е предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 35 0000лв по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на Б.та в деня на усвояване на кредита. Независимо, че в чл.2, ал.1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка кредитополучателят не е имал, тъй като същата е блокирана. Сумата от блокираната сметка служебно е превалутирана от Б.та преди усвояването, като реалното усвояване на кредита от ищцата е станало именно в лева.

В процесния период 02.10.2014г.-10.03.2016г., който е част от периода на изпълнение на договора, курсът швейцарски франк вече е значително нараснал, а задължението на ищцата е да връща кредита си на погасителни вноски в швейцарски франкове – чл.6, ал.2 от договора. Фактът на поскъпване на валутата след 2008 г. е посочен и от вещото лице в приетата по делото СИЕ. През 2011г. е въведен праг на обменния курс от 1,20 швейцарски франка за евро от Швейцарската централна Б., като тези мерки са преустановени през 2015г., съгласно експертното заключение.

В случая клаузите от процесния договор, касаещи превалутирането, в това число и посочената от ищцата разпоредба на чл.6, ал.2, тълкувани във връзка с разпоредбите на чл.1 и чл.2 от договора, представляват пряка уговорка във вреда на потребителя, като възлага върху по-слабо информираната страна единствено неизгодните за нея икономически последици и прехвърля върху нетърговец риска от колебанията на валутния пазар.

За потребителя не е предвиден механизъм от противодействие срещу постоянното повишаване на валутния курс, което води до непрекъснато нарастване на размера на анюитетни вноски, без да се променя абсолютната им стойност в швейцарски франкове. За Б.та такъв механизъм е предвиден чрез изменение на лихвата при настъпило изменение в пазарните условия, включително при финансови рискове. Анализът на изричните разпоредби в договора води до извод за наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителите.

Разпоредбата на чл.22 от договора установява формалното спазване от страна на Б.та на принципа на добросъвестност, проглА. в чл.143 ЗЗП, доколкото в нея кредитополучателят декларира, че е запознат с възможността промяната в курсовете на швейцарския франк към лева и превалутирането по чл. 20, включително и случаите по чл. 6, ал.2, може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева. За да бъде обаче реално информиран потребителят, а Б.та-добросъвестна, е необходимо обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност, да следват от ясни и прозрачни условия на договора. В конкретния случай Б.та не е предоставила на потребителя, към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута, цялата относима информация, която би позволила на кредитополучателят да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Предоставената от Б.та информация за възможна промяна на обявения от Б.та курс „купува“ и/или „продава“ на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера дължимите погасителни вноски, изразени в лева в посока повишаване, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност“ на потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване.

На потребителя, като по-слаба страна в правоотношението, не е предоставена информация при сключването на договора за кредит с посочения срок какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс. Преценката на потребителя дали да избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на база на предоставената му от Б.та информация относно възможните промени в обменните курсове, която именно позволява на потребителя да вземе решения, основани на „добра информираност“ дали и какъв договор за кредит да сключи. Не може да се очаква, че ищцата щеше да сключи договора за кредит в швейцарски франкове, ако беше запозната с възможността за устойчиво нарастване на задълженията й като длъжник.

В случая с казусите за превалутиране е налице значително неравновесие между Б.та и потребителя, тъй като Б.та възлага недобросъвестно редица задължения в тежест на клиента, а именно потребителят напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съглА. да поеме всички вреди, вкл. и пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутни курсове, какъвто смисъл очевидно е вложен от Б.та, в нормата на ал.2 на чл. 20 от процесния Договор.

В случаите, в които извършва превалутиране, Б.та прилага собствените си валутни курсове, т.е. тези едностранно определени от нея т.е налице е допълнителна  предпоставка за непредвидимост по отношение на това, какво дължи кредитополучателят. Той е поел всички рискове от повишаване на курса. Б.та не носи риск от понижаване на курса на франка, доколкото е предвидено изменение на лихвата, свързана с финансовия риск. Тоест рискът е изцяло пренесен върху потребителя, при което Б.та може само да спечели. От направения анализ на атакуваните текстове от договора става ясно, че при очертаната от нормите на договора схема, която е потребителски договор, са комбинирани средства за защита на Б.та, които гарантират печалбата й, а за потребителя остават всички рискове от изменението на курса на франка, като вредите за потребителя от измененията в курса се превръщат в допълнителна чиста печалба за Б.та над уговорения и изплатен лихвен процент на кредита, без да поема какъвто и да е риск и да предоставя каквото и да е насреща.

Всички клаузи на договора във връзка с превалутирането са само срещу обещанието, че франкът е стабилна валута и кредитът по него има първоначално по-ниска лихва, т.е. по-изгоден е от останалите, но прогнозно неговото повишаване е преценено от Б.та все пак, а за потребителя това остава неизвестно.

Анализирани и тълкувани и в този смисъл, оспорените клаузи –по чл 6, ал.2, чл.20 и чл.22 от договора следва да се приемат за неравноправни по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП, поради което и нищожни, тъй като водят до прехвърляне на валутния риск върху потребителя и до гарантирано превръщане на неговите загуби в печалба за Б.та.

Настоящата инстанция съобрази също, че неравноправността на клаузите за превалутиране в този смисъл е изразена в решение от 20.09.*** г. по дело С-186/2016 г. на СЕС, като е прието, че нормата на чл. 4, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО следва да се тълкува в смисъл, че изискването договорната клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчно информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. Изложено е, че чл.3, §1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена клауза от договора трябва да се направи към момента на сключването му при отчитане на всички обстоятелства, за което продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение.

По чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД: Неоснователното обогатяване предполага разместване на имуществени блага, при което едната страна по спора е получила от другата нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, поради което е длъжна да го върне. Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е приложима в случаите, когато още при получаване на имущественото благо, липсва основание за преминаването му от имуществото на едно лице в това- на друго. Такъв е и случаят, при който е получено нещо, въз основа на нищожен договор, респективно и на нищожна клауза от договор, уреждаща имущественото разместване.

Съгласно приетото по делото заключение на СИЕ относно размера на надвнесената сума – т.е. формираната сума на валутните разлики за периода от 02.10.2014г. до 10.03.2016г., изчислена като разлика между реално извършените плащания –преизчислени в лева и договорен курс CHF/лв., изключвайки плащанията, за които не са купувани швейцарски франкове от ответната Б., е определен на 1817,04лв., в който размер съдът намира, че следва да бъде уважен и осъдителният иск.

С оглед на гореизложените правни съображения, въз основа на които съдът прие за установено, че клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1, чл. 6, ал.2, чл.20 и чл.22 от Договора са неравноправни, респективно нищожни, се налага изводът, че заплатената от ищцата сума 1817,04лв. е недължимо платена сума, платена без правно основание по Договора за покупка на недвижим имот ***от ***г. за периода. 02.10.2014г.-10.03.2016г. - в резултат на прилагания курс при превалутирането /курсовата разлика/ на вноските по кредита.

Искът следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер за разликата над 1817,04лв. до 1904,34лв., като недоказан.

С оглед частичното уважаване на предявения иск, ответната страна дължи заплащане и на дължимата законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответната страна дължи на ищците сумата от 587,95 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно уважената част от иска.

При преценка на направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. В тази връзка, съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства, е било заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 440 лева.

Имайки предвид естеството на предявените искове и правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение по всеки един от тях, визирани в разпоредбата на чл.7, ал.2, от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в размер под минималните размери, посочени в разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата наредба, поради което не са налице условията за намаляване на така определеното възнаграждение, дължимо на страната. Доколкото заплатеното и претендирано от страната адвокатско възнаграждение е в общ размер на 440лева, се налага изводът, че същото не е прекомерно, поради което и претенцията за неговото заплащане на основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от НК, следва да бъде уважена, съобразно с уважената част от иска. 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3, чл.2, ал.1, чл. 6, ал.2, чл.20 и чл.22 от Договор за покупка на недвижим имот ***от ***г., сключен между ищцата И.С. И., ЕГН **********, с адрес: *** и „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „О4 № ***, представлявано от П. Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В. Я., са нищожни на основание противоречие със закона –разпоредбите на ЗЗП.

ОСЪЖДАЮ. Б.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „О“ № ***, представлявано от П. Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В. Я., на основание чл. 55, ал.1 , пр.1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на И.С. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1817,04 лв. (хиляда осемстотин и седемнадесет лева и четири ст.), платена без правно основание по Договора за покупка на недвижим имот ***от ***г. за периода. 02.10.2014г.-10.03.2016г., в резултат на прилагания курс при превалутирането /курсовата разлика/ на вноските по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част над 1817,04 лв. до първоначално предявения размер 1904, 34лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДАЮ. Б.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „О“ № ***, представлявано от П. Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В. Я., ДА ЗАПЛАТИ на И.С. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 587,95лв. (петстотин осемдесет и седем лева, деветдесет и пет ст.), представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                          

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: