РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Перник, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201110 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №566461-F571932/19.03.2021г., издадено
от Л. П. Х. - началник на отдел „Оперативни дейности“ в Централно
управление на Национална агенция за приходите, на „******“ ЕООД, гр.
Перник, ЕИК ****, на основание чл.185, ал.1 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер
500.00 лв., за това, че на 20.09.2020 г., в 12.55 часа, при извършена проверка в
търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ПР на ЗДДС – Бърза закуска –
дюнер, находящ се в гр. Перник, пл. Кракра Пернишки №21, стопанисван
от „******“ ЕООД, се установило, че при направена контролна покупка на 1
брой дюнер на стойност 2,50 лева, заплатени в брой от инспектор по
приходите Л.Д., не е издадена фискална касова бележка от фискалното
устройство в обекта, като плащането е прието от К. Т. Г. с ЕГН **********,
на длъжност ***** – нарушение на чл.118, ал.1 от Закон за данък върху
добавената стойност .
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от „******“ ЕООД, гр. Перник, представляваното от К. С. Т. К., с
която се оспорва процесуално-правната и материално-правната
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се
поддържа, че са нарушени процесуални правила при издаването му, че
приетите за установени факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните
доказателства, че наложената административна санкция е неправилно
1
определена. На основание изложеното се моли за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебното производство позицията на жалбоподателя за отмяна на
обжалвания административнонаказателен акт, изразена чрез пълномощника
му – адв. Р. З., се основава единствено на възражения за това, че
съдържанието на съставения акт е останало неясно за законния представител
на юридическото лице, който не разбира добре и не говори гладко български
език, както и на допуснати процесуални нарушения при издаване на
наказателното постановление. Без да се оспорва констатацията за неиздаване
на фискална косова бележка за извършената контролна покупка, както и че
плащането е прието от работничка в обекта, се заема позиция, че
нарушението не е извършено виновно.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ст. ю.к. К.,
изразява становище за неоснователност на възраженията за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като
застъпва теза, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на правомощията му, и в съответствие с материалния закон.
Пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление като
законосъобразно и правилно и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
На 20.09.2020 г., около 12.55 часа, свидетелите Й. С. А. и Л. Й. Д. –
инспектори по приходите в сектор „Оперативни дейности, дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП – София, извършили проверка в търговски
обект – Бърза закуска – дюнер, находящ се в гр. Перник, пл. ******1,
стопанисван от „******“ ЕООД. Свид. Д. извършил контролна покупка на 1
брой дюнер на стойност 2,50 лева, които заплатил в брой. Сумата била приета
от работник в обекта, стоящ на касата, а именно К. Т. Г.. Поръчката била
изпълнена от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството
- К. С. Т. К., който лично приготвял дюнерите. За покупката на свид. Д. не
била издадена фискална касова бележка, въпреки че в обекта имало
монтирано фискално устройство, за което впоследствие инспекторите по
приходите установили, че е модел “TREMOL M 20“ с инд. №ZК 133551,
номер на фискална памет 50170660, с рег. № на ФУ в НАП
4274601/25.06.2019г., както и че е изправно и в работен режим..
Малко след като получил закупения дюнер свидетелят Л.Д., заедно със
стоящата наблизо свид. Й. А. се върнали, легитимирали се и предприели
извършване на проверка. Установили самоличността на лицето, приело
плащането, което пред тях потвърдило, че работи в обекта на „******“ ЕООД
по трудов договор и е назначено на длъжност чистач. В присъствието на
управителя, инспекторите проверили книгата за дневните финансови отчети,
2
изискали свидетелството за регистрация и паспорта на установеното в обекта
фискално устройство и изискали отпечатване на междинен финансов отчет,
от който била разчетена касова наличност от ФУ 3.00 лева. Във ФУ не били
регистрирани промени на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) чрез наличните операции "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми /отчетени били „0“ лв./.
Контролните органи установили и фактическата наличност в касата,
възлизаща на 135.00 лева, съгласно изготвен опис. В 13.31 ч. бил отпечатан и
КЛЕН отчет /контролна лента на електронен носител/ за 20.09.2020г. Въз
основа на тези документи се уверили, че извършената продажба
непосредствено преди започване на проверката не е отразена във фискалното
устройство.
Констатациите си и установеното фактическо положение контролните органи
отразили в протокол за извършена проверка №0405928 от 20.09.2020г.
Протоколът бил подписан от работничката в обекта – свид. Г. и от законния
представител на ЮЛ, стопанисващо обекта, които не оспорили нарушението.
След приключване на проверката инспекторите направили служебна справка
в информационната система на НАП, при която данните, че свид. К. Г.
работи по трудово правоотношение с „******“ ЕООД се потвърдили.
На 27.09.2020г. срещу търговското дружество, в присъствие на законния му
представител – К. К., било образувано административнонаказателно
производство със съставяне на акт №F571932, като свидетелката А. приела, че
е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Непосредствено след
съставяне на акта същият бил предявен за запознаване и подписване, при
което управителят подписал акта без обяснения и възражения, вписал адреса
и длъжността си, и приел връчения препис.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения..
На 19.03.2021г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се
на събраните по преписката доказателства, административнонаказващият
орган приел, че са налице основанията по чл.53 и чл.83 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС
наложил имуществена санкция на „******“ ЕООД за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин, като взе предвид показанията на свидетелите Й. С. А., Л. Й. Д. и К. Т.
Г., както и приетите писмени доказателства: акт за установяване на
административно нарушение №F571932 от 27.09.2020г., заверени копия на
протокол за извършена проверка №0405928 от 20.09.2020г., опис на касова
наличност, дневен финансов отчет за 20.09.2020г. и разпечатка КЛЕН,
заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020г. на изпълнителен директор на НАП,.
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
3
неоснователна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по
същество. Възраженията в тази насока наведени в жалбата са неоснователни.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020г. на
изпълнителен директор на НАП. Спазени са изискванията към съдържанието
им, установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна.
Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените
факти са относими към елементите от състава на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са
установени правилно е въпрос по същество. Правната квалификация на
нарушението е и прецизирана в наказателното постановление, доколкото е
направена препратка и към разпоредбите на Наредба №Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
която детайлизира прилагането на законовото изискване по-горе като
регламентира реда за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти. Посочено е, че разпоредбата на чл.3, ал.1
от Наредбата установява общо задължение за лицата, извършващи продажби
или предоставящи услуги в търговски обект, да регистрират и отчитат тези
продажби и услуги с фискална касова бележка от фискално устройство, а
конкретните хипотези на задължението и начина на издаване на фискална
касова бележка са уредени в чл.25, който отново императивно разпорежда
издаване на такава, независимо от съставянето на първичен счетоводен
документ. Обосновано е, че констатираното в случая неизпълнение на
задълженията, предвидени в чл.3 и чл.25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година, обвързани с нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е съставомерно
поведение и мотивира ангажиране имуществената отговорност на наказаното
дружество.
Не е нарушено и правото на защита на наказания субект – да разбере
в какво се изразява нарушението и да осъществи адекватна защита срещу
4
него. Вярно е, че управителят на ЮЛ не е с български произход, но от този
факт не следва непременно извод, че не владее писмено и говоримо български
език.
В ЗАНН липсва изрична регламентация за подобна хипотеза, а
субсидиарното прилагане на нормите на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН се
отнася единствено за съдебното производство, не и за фазата на
административнонаказателното производство. В транспонираните в
Република България: Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство, и Директива 2012/12/ЕС относно правото на
информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при
налагане на санкции за леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с
компетентност по наказателноправни въпроси, чиито актове могат да се
обжалват пред съд, изискването за преводач и за осигуряване на информация
важи единствено за производството по обжалване пред съда. Следователно,
нито общностното, нито националното право съдържат безусловно
задължение на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице – чужд гражданин, да бъде осигурен преводач на разбираем за него език
в рамките на административнонаказателно производство. Достатъчно е да се
установи, че съдържанието на акта, вмененото нарушение и фактите, на които
се основава са станали разбираеми за наказаното лице и същият не е бил
затруднен да организира и упражни правото си на защита срещу него.
Следователно, въпросът дали неучастието на преводач при предявяване на
акта представлява съществено процесуално нарушение се решава въз основа
на всички обстоятелства по делото, даващи възможност за преценка засегнато
ли е правото на справедлив процес на наказания и правото му на защита.
В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява, че
управителят К. К. е присъствал на проверката, като лично е работил в
търговския обект, и именно с него са комуникирали инспекторите при
осъществяването й. Същият се е явил лично и на указаната му дата за
съставяне на АУАН. Свидетелите А. и Д. еднопосочно заявяват, че
представляващия дружеството е говорил с тях на български език, сам се е
запознал и е подписал съставените документи, не е търсил съдействие и не е
заявил необходимост от допълнителни разяснения при предявяване на акта,
като твърдят, че още при проверката на мястото е разбрал естеството на
нарушението. Изявленията им се ценят като достоверни предвид факта, че
управителят на ЮЛ саморъчно е вписал адреса и длъжността си на български
език в акта и в разписката под него при подписването им.
На следващо място, „******“ ЕООД е местно за Република България
юридическо лице, същото извършва търговска дейност на територията на
страната и в съответствие с българското законодателство, поради което
дължи изпълнение на произтичащите от това задължения. По необходимост
това предполага самото юридическо лице да организира търговската и
административната си дейност по начин, даващ възможност да осъществява
5
дейността си при спазване на българското законодателство. След като за
целта „******“ ЕООД не ползва търговско представителство чрез някоя от
предвидените в Търговския закон фигури, нито управителят му е ползвал
преводач при осъществяване на комуникация с контролните органи, то
очевидно последният има необходимото ниво на владеене на български език,
за да осъществява управление и представителство по отношение ЮЛ и да се
грижи за интересите и защитата му. Този извод утвърждават всички писмени
материали по преписката – протокола за проверка, АУАН; кореспондиращите
им свидетелски показания, факта на упълномощаването на адвокат за
процесуално представителство в съдебното производство, извършено от
управителя на „******“ ЕООД, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие и пълномощно, приложени по делото, не на последно
място - и от личното му участие в съдебното заседание и направените от него
непосредствено пред съдебния състав изявления на български език.
Очевидно, управителят на дружеството без затруднения и своевременно е
упражнил предоставените от закона процесуални възможности за защита на
ЮЛ и е реализирал в пълен обем това му право, включително чрез адвокатско
съдействие за съдебна защита.
Не на последно място, в нито един етап на производството не е
направено искане за предоставяне на превод на разбираем език на съставения
акт и издаденото наказателно постановление и не е поискано назначаване на
преводач, предвид личното участие в производството на законния
представител на санкционираното дружество.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че в хода на АНП не е
нарушено правото на защита на наказаното търговско дружество с оглед
неосигуряването на преводач на управителя му като лице – чужд гражданин.
По същество:
Съдът приема за безспорно доказано, че при проверката извършена от
инспектори по приходите в ЦУ на НАП в стопанисвания от „******“ ЕООД
обект, намиращ се в гр. Перник, пл. Кракра пернишки, №21, е констатирано
нарушение на изискванията за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти, тъй като при извършена контролна покупка от единия от
инспекторите – Л.Д., работещата на касата в обекта К. Г. е приела плащане, но
нито тя, нито управителят са издали касова бележка от монтираното в обекта,
изправно и работещо фискално устройство. Свидетелите Д. и А. са
категорични за последното обстоятелство, като допълват, че преди
извършването на контролната покупка са наблюдавали извършващите се
продажби на клиентите преди тях, на които също не са били издадени касови
бележки от фискалното устройство. Двамата установяват, че последното е
било изправно и работещо предвид отпечатаните дневен отчет и КЛЕН отчет,
което тяхно твърдение се потвърждава от същите тези документи, приети
като писмени доказателства по делото. При това положение не е била налице
хипотеза, обуславяща приложимост на алтернативния ред за документиране
6
на продажбите по чл.36 от Наредба №Н-8 от 13.12.2006г. - чрез издаване на
касова бележка от кочан.
В съдебното производство горните фактически констатации, закрепени
в протокола за проверка и в АУАН не се оспорват. Същите убедително са
подкрепени от показанията на свидетелите Й.А. и Л.Д. при разпита им в
съдебното следствие и доколкото по същество не са в противоречие с
позицията на жалбоподателя, съдът приема релевантните за казуса факти за
безспорно установени. Те напълно се субсумират в състава на нарушението
по чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което формираните от актосъставителя и
наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и
правилни, и законосъобразно срещу жалбоподателят е образувано
административнонаказателно производство за посоченото административно
нарушение.
В синхрон с доказателствения материал са и показанията на свид. К. Г.,
посочена от страна на жалбоподателя. Същата потвърждава, че в деня на
проверката е работела на касата в търговския обект като приемала паричните
суми и връщала ресто на клиентите. Заявява, че не маркирала продажбите на
касовия апарат, тъй като не можела да работи с него. Твърди, че управителят
на дружеството, който по същото време изпълнявал поръчките, след като
давал готовите дюнери на клиентите, сам маркирал продажбите и им издавал
касови бележки. Последното изявление на свидетелката съдът не кредитира,
тъй като е напълно изолирано сред останалите събрани гласни и писмени
доказателства и е очевидно дадено в защита интересите на работодателя й.
Както се посочи, свид. А. и Д. установяват, че касови бележки не са издадени
и на клиентите преди тях, което се цени като достоверно предвид
регистрираната на ФУ една единствена продажба /на стойност 3 лв./ до
момента на отпечатване на дневния отчет и КЛЕН /около 13.30 часа/ и
предвид установената фактическа наличност на парични средства в касата -
135 .00 лв. Тази сума не е формирана от служебно въведени пари в касата, тъй
като такива не са регистрирани чрез наличната операция на касовия апарат.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални
бележки са определени с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (Наредба № Н-18/13.12.2006 година/. В чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. е регламенитрано аналогично на законовото
задължение по-горе всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
7
фискална касова бележка от ФУ за всяко плащане, като отклонение от него е
предвидено за изчерпателно посочени хипотези, сред които процесният
случай не е. Съгласно тези разпоредби задължението за издаване на фискална
бележка възниква в момента на извършено и прието плащане по съответната
продажба.
В контекста на тази нормативна уредба, безспорно жалбоподателят е
субект на вмененото му нарушение и законовите предпоставки за ангажиране
на отговорността му са налице, тъй като приемането на плащане от негов
работник/служител за направената с контролна цел покупка в обекта от
служителите на ЦУ на НАП, без да издаде документ по чл. 118, ал.1 ЗДДС,
осъществява състава на вмененото нарушение. Ирелевантно за отговорността
на търговеца е дали паралелно с неговата имуществена отговорност е
ангажирана и личната отговорност на лицето, което фактически е било
длъжно да издаде документа. Ирелевантно за отговорността му е и дали
същото лице е имало техническите умения /предвид длъжността, на която е
било назначено/ да изпълни задължението, произтичащото от цитираната
законова разпоредба. След като продажби са се извършвали и са приемани
плащания от клиенти, то търговецът безусловно е следвало да изпълни
произтичащото от закона задължение.
Съдът не констатира нарушение на закона и при административното
наказване, като счита, че деянието не попада в приложното поле на чл.28“а”
от ЗАНН. Следва да се отбележи, че стойностният критерий – стойността на
продажбата, нерегистрирана и отчетена по установения ред, не е определящ
при преценката за маловажност, тъй като нарушението е формално, съставът
му не включва вреди и за осъществяването му е достатъчно неиздаване на
фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. Поради това,
евентуална съпоставката между стойността на неотчетената по предвидения
ред продажба и размерът на предвиденото/наложеното наказание за
нарушението нито е релевантен, нито може да бъде убедителен довод в
насока маловажност. Съгласно §1, т.6 от Наредба №Н-8 от 13.12.2006г.
"контролна покупка" е тази, която се извършва от или под контрола и
наблюдението на органите на НАП и се документира с протокол за проверка;
чрез контролната покупка се констатира спазването от лицата по чл. 3
изискванията по тази наредба за регистриране на продажби на стоки или
услуги с изискуемия документ за конкретния случай“. Видно е, че
контролната покупка, каквато в случая е извършила свид. Д., е само средство
за проверка спазването на изискванията за регистриране на извършените в
търговските обекти продажби. Този извод ясно следва от разпоредбата на
чл.31, ал.5 от Наредбата, според която „при извършване на покупка от или
под наблюдението на орган на НАП (контролна покупка) лицето по чл.3
връща сумата, когато предметът на покупката може да бъде използван за
търговска продажба и неговата потребителна стойност не е намаляла или
услугата не е консумирана изцяло или частично. При издадена фискална
касова бележка лицето по чл.3 извършва сторно операция по реда на ал. 1 и 2.
8
Органите на НАП извършват контролни покупки при условия и по ред,
определени от изпълнителния директор на НАП, като средствата се
осигуряват от бюджета на НАП“. Предвид тази регламентация, нито е
необходимо, нито може да се очаква висока стойност на покупката.
В този смисъл, ниската стойност на продажбата не е основание за
квалифициране на нарушението както маловажно. Твърденията на законния
представител на ЮЛ в съдебно заседание за тежко финансово състояние на
дружеството и за разходи, необходими за издръжка на семейството му са
недоказани, а и не обосноват маловажност на извършеното нарушение. Съдът
не установява наличието на други обстоятелства, които да очертаят
конкретното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Установените в казуса факти сочат, че конкретното нарушение е типично
спрямо останалите от същия вид и не се отличава с особености, които да
мотивират извод за неправилно приложение на закона.
Извод за маловажност не може да обоснове и фактът, че нарушението е
извършено за първи път, тъй като ако се приеме обратното, то всяко първо
нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е
целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. Това
обстоятелство следва да бъде съобразено единствено като смекчаващо
отговорността обстоятелство при индивидуализация на наказанието.
Обществените отношения, които регулира ЗДДС се отличават с особена
обществена значимост и със засилена защита, като е достатъчно да се
отбележи, че при констатиране на нарушение като процесното, нормата на
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС предвижда и прилагане на принудителна
административна мярка - запечатване на обекта за срок до 30 дни, независимо
от наложената глоба или имуществена санкция за нарушението и без изобщо
да обвързва прилагането на мярката със стойността на недокументираната по
установения ред продажба. Очевидно, при нарушения като процесното не
може да се формира извод за незначителна обществена опасност на деянието,
тъй като неиздаването на фискален касов бон предполага нерегистриране и
неотчитане от извършена търговска продажба, последица от което е
неотчитане на приходи, подлежащи от своя страна на облагане с
корпоративен данък. Следователно нормативните предписания по-горе са
насочени към спазването на стриктна данъчна дисциплина при извършване
на търговска дейност, независимо от нейния вид и обема на търговския
стокооборот.
Относно индивидуализацията на наказанието:
Административнонаказателната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС
предвиджда за неиздаване на документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС имуществена
санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000. В случая е наложена санкция в минимален размер 500 лв., като
наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е за
9
първи път и очевидно е счел, че целите по чл.12 от ЗАНН могат да бъдат
постигнати с минимална по размер имуществена санкция. При това
положение и предвид обстоятелството, че производството е образувано по
жалба на наказаното дружество, съдът не може да въздейства спрямо размера
на наложената имуществена санкция.
Тези съображения мотивират потвърждаване на наказателното
постановление.
По разноските:
Изхода на делото обосновава присъждане на разноски на въззиваемата
страна, тъй като е представлявана от юрисконсулт, видно от приложеното на
л.31 пълномощно, който своевременно, направи искане за присъждане на
разноски съобразно правото в чл.63, ал.3 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.94 от 2019г./ .
Поради това, на основание чл.63д, ал.4 и 5 от ЗАНН на ЦУ на НАП–
София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 лв. до 150 лв. При определяне на
възнаграждението на правоимащата страна, съдът взе предвид, че делото не
се отличава с фактическа или правна сложност и е разгледано в едно съдебно
заседание, което мотивира присъждане на възнаграждение в минимален
размер, а именно - 80 лева.
Жалбоподателят не претендира и не е доказал направени разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№566461-F571932/19.03.2021 год., издадено от Л. П. Х. - началник на отдел
„Оперативни дейности“ в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на „******“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ****, с адрес на
управление гр. Перник, ж.к. Бели брег, бл.10, ап.8, представлявано от К. С. Т.
К. – едноличен собственик на капитала и управител, на основание чл.185, ал.1
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер 500.00 лв. за нарушение
на чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ****, с адрес на
управление гр. Перник, ж.к. Бели брег, бл.10, ап.8, представлявано от К. С. Т.
К. – едноличен собственик на капитала и управител, да заплати на Централно
10
управление на Национална агенция за приходите – София, с адрес гр. София,
бул. Христо Ботев, №17, ет.3, юрисконсултско възнаграждение в размер 80
/осемдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11