Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Ю.Шулева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 16922 по описа за 2017
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е от Н.Л.А. против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД иск с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/.
Ищецът твърди, че пострадал на 29.12.2016 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а "Ауди А6“ с рег. № ******. Твърди, че
по силата на договор за
застраховка "Гражданска
отговорност" ответникът отговарял за вредите,
причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получил следните телесни повреди – изкълчване на акромиоклавикуларната става и избиване на
12 и 13 горни зъби. Твърди, че от телесните повреди претърпял неимуществени
вреди, за които застрахователят му дължал обезщетение в размер на 40 000 лв. Моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение в посочения размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва ищецът
да е претърпял описаните в ИМ вреди; оспорва механизма на настъпване на
процесното пътно-транспортно произшествие; оспорва твърденията, че поведението на сочения от
ищеца деликвент е било противоправно и виновно; оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между ПТП и описаните от ищеца вреди; поддържа възражение за
съпричиняване на вредите от ищеца, който пътувал без поставен предпазен колан;
оспорва размера на иска. Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По предявения иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен този иск ищецът трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието отговорността на водача на л.а "Ауди А6“ с рег. № ****** е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” от ответното дружество.
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, и
показанията на св. М. – водач на л.а "Ауди А6“ с рег. № ******, се установява следният механизъм на настъпване на произшествието:
На 29.11.2016 г. л.а „Ауди А 6“ с рег. № ****** се е движел в гр.Габрово по
бул. „Трети март” в посока към БКС по принадлежащата му лента. Пред него в
същата посока се е движел л.а „Дачия Логан“ с рег. № ******. Приближавайки улицата
отляво, водачът на л.а „Дачия Логан“ е
предприел намаляване на скоростта с цел да завие наляво. Движещият се зад него
л.а „Ауди А 6“ го е блъснал отзад в
задна дясна част. Вследствие на този удар л.а „Дачия Логан“ се е насочил косо
на пътното платно, преминал е през кръстовището по диагонал и се е ударил челно
в крайпътно дърво. Водачът на л.а „Ауди“ също е изгубил управление над
автомобила и е спрял от лявата страна на л.а „Дачия Логан“, където се е ударил
в бетонна ограда. Според вещото лице,
причина за настъпване на катастрофата са субективните действия на водача на л.а
„Ауди А6“ с рег. № ******, който се е движел с несъобразена с пътните условия
скорост и без да спази дистанция спрямо намиращия се пред него автомобил. Свидетелят
М. в своите показания заявява, че е видял пътуващото пред него превозно
средство /описва като като „такси“/ да се престроява в лявата част на пътната
лента и да намалява скоростта си; признава, че дистанцията между двата
автомобила е била недостатъчна, както и че видимостта му на пътя не е била ограничена.
При така установения механизъм на настъпване на произшествието съдът
приема, че виновен за катастрофата е водачът на л.а "Ауди А6“ с рег. № ****** – М.С.М., който се е движел с несъобразена с пътните условия
скорост и не е спазил необходимата дистанция спрямо движещото се пред него моторно
превозно средство, което при това е намалявало своята скорост, защото се е
престроило да завие наляво.
По делото е представено и наказателно постановление №16-0892-001056/16.11.2016г.,
с което на М.С.М. е наложено административно наказание за допуснати от него
нарушения на правилата за движение на 29.11.2016 г. при управление на л.а "Ауди А6“ с рег. № ******. Липсват доказателства наказателното постановление да е влязло в
сила, поради което съдът не го обсъжда при определяне механизма на настъпване
на произшествието, който е изяснен от автотехническата експертиза и показанията
на св.М..
За установяване на претърпените от ищеца телесни повреди по делото е изслушана
медицинска експертиза, чието заключение съдът приема. Видно от същото при
катастрофата ищецът е получил следните
телесни повреди: изкълчване на лявата ключично-лопаткова става, което е довело
до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от
30 дни, и счупване на 12 и 13 горни зъби, което е причинило затруднение в
дъвкането на пострадалия. Вещото лице е установило причинно-следствена връзка
между катастрофата и травмите на ищеца. Според експерта, те са настъпили в
резултат на вътреавтомобилна травма при удар отзад, след което моторното превозно средство се е ударило челно
вляво, с преместване на тялото на водача напред и контакт на неговото лице с отворените
въздушни възглавници. Последвал е удар странично отляво, тялото на водача се е преместило
наляво и е настъпил контакт между него и
лявата предна врата, при което се е получило изкълчване на лявата
ключично-лопаткова става. Спрямо ищеца е било проведено комплексно лечение в болница и в домашно-амбулаторни
условия. Пострадалият е посетил СО-МБАЛ-Габрово, където са били направени
рентгенографии на лявото рамо. Установено е било изкълчване на лявата
ключично-лопаткова става, поставена е била мека имобилизация за 30 дни. Лечението
е продължило в домашно- амбулаторни условия. Ищецът е ползвал отпуск за
временна нетрудоспособност от 44 дни, след което с прекъсване още 40 дни.
Според експерта, периодът на възстановяване е продължил 84 дни, като болките и
страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата в първите 8-10
дни, както и в началото на раздвижването. Вещото лице е установило, че понастоящем
ищецът се оплаква от болки в лявата акромиоклавикуларна става при нотаварване и
промени във времето. В заключението е посочено, че при пострадалия се наблюдава
симптом на пагона/повдигане на лявото рамо нагоре/, вследствие разкъсване на
връзковия апарат на ставата, което вещото лице е определило като козметичен
дефект. Според експерта, при натоварване и промени във времето ищецът може да
се оплаква от дискомфорт и болка в мястото на увредата.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ - ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от телесни повреди,
причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водач, чиято
отговорност е застрахована от ответника по застраховка “Гражданска отговорност“,
поради което искът е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищеца по време на настъпване на произшествието – 41
г., вида на причинените травми: изкълчване на лявата ключично-лопаткова става, което
е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, и счупване на 12 и 13 горни зъби, което е причинило
затруднение в дъвкането на пострадалия. Съдът съобрази вида на проведеното
лечение – по отношение на изкълчването на ставата лечението се е изразило в поставяне
на мека имобилизация за 30 дни, след което пострадалият е продължил да се лекува в домашно- амбулаторни
условия. По отношение на счупването на 12 и 13 горни зъби по делото не е
установено какво конкретно лечение е било проведено. Периодът на възстановяване
на ищеца е продължил 84 дни/около три месеца/, като болките и страданията са
били най-интензивни непосредствено след травмата в първите 8-10 дни, както и в
началото на раздвижването. При
натоварване и промени във времето ищецът изпитва болки в лявата
акромиоклавикуларна става. При определяне на обезщетението съдът отчете и
силния стрес, както и типичните за катастрофата негативни емоционални преживявания,
които е изпитал пострадалият. Съдът съобрази и обстоятелството, че при ищеца е
останала трайна последица от травмата /вещото лице я определя като козметичен
дефект/ – наблюдава се симптом на пагона/повдигане на лявото рамо нагоре,
вследствие разкъсване на връзковия апарат на ставата.
Като отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2016 г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 8 000 лв.
По възражението за съпричиняване на
вредните:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който
пътувал без поставен обезопасителен колан.
Възражението
е неоснователно, поради следните съображения:
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, второ ТО/.
По делото е установен механизмът на настъпване на
катастрофата чрез основното заключение на автотехническата експертиза, което
съдът приема, и показанията на св.М., а именно: На 29.11.2016 г. л.а „Дачия
Логан“ с рег. № ****** е бил ударен отзад в задна дясна част от л.а „Ауди А 6“,
рег. № ******. След това л.а „Дачия Логан“ се е насочил косо на пътното платно,
преминал е през кръстовището по диагонал и се е ударил челно в крайпътно дърво.
Л.а „Дачия Логан“ е бил управляван от ищеца Н.Л.А..
В съдебно заседание вещото лице от
медицинската експертиза заявява, че по делото липсват данни за наличие на
коланна травма на ищеца, като проследява механизма на получаване на травмите: удар отзад, след което моторното превозно средство се е ударило
челно вляво, с преместване на тялото на водача напред и контакт на неговото
лице с отворените въздушни възглавници. Последвал е удар странично отляво,
тялото на водача се е преместило наляво и е настъпил контакт между него и лявата предна врата, при
което се е получило изкълчване на лявата ключично-лопаткова става.
За установяване на обстоятелството дали ищецът е бил с
поставен обезопасителен колан по време на произшествието по искане на ответника
е допусната допълнителна автотехническа експертиза. От допълнителното
заключение, което съдът приема, се установява, че в предната част на салона на л.а
“Дачия Логан“ с рег. № ****** по време на катастрофата са се отворили два аербега.
Вещото лице е посочило, че, при задействане на въздушната възглавница, същата
се отваря с огромна скорост - от порядъка на 300 км/ч. Според експерта, отварянето на въздушата възглавница
става преди тялото да е направило
каквото и да е движение напред. При челен
удар и при поставен колан до задействане на инерционния механизъм, тялото
изминава напред до 8 см., при което настъпва контакт между него и отворената въздушна
възглавница. Процесът от отварянето на възглавницата до връщането на тялото
назад и спадането на възглавницата трае около З сек.
При така събраните доказателства не е установено по
делото по категоричен начин дали ищецът е пътувал с поставен или без поставен
обезопасителен колан. От друга страна, с оглед на допълнителното заключение на
автотехническата експертиза, според което и при поставен колан лицето на ищеца
би достигнало до въздушната възглавница, се налага извода, че Н.А. би получил
счупването на зъбите, независимо от това дали е пътувал с поставен или без
поставен обезопасителен колан.
По законната
лихва:
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, лихва се дължи от
датата на деликта до окончателното изплащане, поради което претенцията за
законна лихва следва да се уважи изцяло, съобразно искането на ищеца.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 440 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 248 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.В.О. ***, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 415, 20 лв. с ДДС,
съразмерно на уважената част на иска.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на Н.Л.А., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 8 000 лв.
/обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания
от следните телесни повреди: изкълчване на лявата ключично-лопаткова става и
счупване на 12 и 13 горни зъби, причинени при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 29.11.2016 г., по вина на водача на л.а "Ауди А6“ с рег. № ****** – М.С.М., по време на
действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва, считано от 29.11.2016 г. до окончателното изплащане,
като иска в останалата част, до
пълния предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ******, да заплати на Н.Л.А.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 440
лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Л.А. да заплати на "Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 248
лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ******да заплати на
адвокат В.В.О.,***,
адрес за призоваване: гр.София, ж.к. „Младост” 3, бл. ******, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 415, 20 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :