Решение по дело №1325/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 100
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20197150701325
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 100/19.2.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

при секретар

Янка Вукева

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 1325 по описа на съда за 2019 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на „Хербс Индъстри“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. К., представлявано от управителя Ц.И.Ц., със съдебен адрес ***, чрез адв. К. срещу Заповед № 03-РД/3246#1/25.09.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, в частта по точка ІІ, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане, в частта му, която надвишава одобрените разходи по т. І от оспорената заповед.

В жалбата се твърди, че заповедта в оспорената й част е нищожна като несъобразена с влязъл в сила съдебен акт на ВАС. Алтернативно счита същата за незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и немотивирана. Моли се да бъде прогласена нищожността на заповедта в оспорената й част, алтернативно да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. ***, който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и прогласи нищожността на заповедта в оспорената й част. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък на разноските.

Ответникът – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 415/20.01.2020 г., с което моли да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна и недоказана, видно с всички законови последици.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството „Хербс Индъстри“ ООД е подало заявление за подпомагане с УИН 13/181215/84961, УРН 658978 по подмярка 4.2 „Инвестиции за развитие на селските райони 2014-2020 г.“ за проект: „Предприятие за преработка на билки и черупкови плодове“. С уведомително писмо от 22.04.2016 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ РА по повод заявлението за подпомагане, дружеството е уведомено за установени нередовности и непълноти и му е даден 10-дневен срок за представяне на документи и отстраняване на констатираните пропуски. Писмото е получено от дружеството на 24.06.2016г. С писмо с вх. № 01-2600/2930 от 11.05.2016 г. „Хербс Индъстри“ ООД е представило изисканите документи.

Издадена е Заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която частично е отказано финансиране. В т. II. т. 1 е формиран отказ за ремонтно оборудване в размер на 8 810 лева с оглед обхвата на чл. 31, ал. 1, т. 4 от Наредба № 20/27.10.2015г. Заявени за финансиране са разходи СМР подобект „Изграждане на предприятие за преработка на билки и черупкови плодове – производствен корпус, приемане на суровини и санитарен блок“ – в общ размер на 1 505 550,71 лв., като отказани са в размер на 471 227,97 лева, с мотив съпоставянето им с референтните разходи и прилагането им и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 30, ал. 8 и ал. 10 от Наредбата, във връзка с чл. 48, §2д от Регламент № 809/2014. В този размер е включено и финансирането на 28,68 лв., представляваща сумарна грешка при разделяне на количествено-стойностната сметка. Отказано е и финансиране на разходи за подобект „Ажурна ограда с портал“ в размер на 73 395,26 лева, като общо заявеният размер за подобекта е 109 107,50 лева, мотиврано с прилагане на референтните цени и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 30, ал. 8 и ал. 10 от Наредбата, във връзка с чл. 48, §2д от Регламент № 809/2014. Отказано е финансиране на разходи на подобект КПП на стойност 2 695,50 лева, които към датата на подаване на заявлението не са включени в него, като отказът е с мотив, че липсват представени три независими оферти от лица, които не са в обвързаност по между си, което в конкретния казус не е изпълнено с оглед участието на едното дружество в Консорциум с друг участник.

Посочената Заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е обжалвана пред съда, като е образувано адм. дело № 347/2017 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. С решение №  213/10.04.2018г. съдът е отхвърлил жалбата на „Хербс Индъстри “ООД като неоснователна. С решение № 7560/21.05.2019 г., постановено по адм. дело № 7248/2018 г. на ВАС – Четвърто отделение е отменено решение №  213/10.04.2018г., вместо което е постановена отмяна на заповедта в оспорената й част и делото е върнато на административния орган за произнасяне в едномесечен срок, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението за отмяна на Заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. е влязло в законна сила на 21.05.2019 г.

В резултат на това е издадена и оспорената Заповед № 03-РД/3246#1/25.09.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, с която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК и на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП е изменена Заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. Посочено е, че т. ІІ следва да се чете така:

„Отказвам финансиране на заявлението за подпомагане, в частта му, която надвишава одобрените разходи по т. 1 от настоящата заповед.“ Отхвърлени за финансиране са следните разходи по проектното предложение: В т. II. т. 1 е формиран отказ за ремонтно оборудване в размер на 8 810 лева с оглед обхвата на чл. 31, ал. 1, т. 4 от Наредба № 20/27.10.2015г. Заявени за финансиране са разходи СМР подобект „Изграждане на предприятие за преработка на билки и черупкови плодове – производствен корпус, приемане на суровини и санитарен блок“ – в общ размер на 1 505 550,71 лв., като отказани са в размер на 373 270.90 лева, с мотив съпоставянето им с референтните разходи и прилагането им и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 30, ал. 8 и ал. 10 от Наредбата, във връзка с чл. 48, §2д от Регламент № 809/2014. В този размер е включено и финансирането на 28,68 лв., представляваща сумарна грешка при разделяне на количествено-стойностната сметка. Отказано е и финансиране на разходи за подобект „Ажурна ограда с портал“ в размер на 73 395,26 лева, като общо заявеният размер за подобекта е 109 107,50 лева, мотивирано с прилагане на референтните цени и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 30, ал. 8 и ал. 10 от Наредбата, във връзка с чл. 48, §2д от Регламент № 809/2014. Отказано е финансиране на разходи на подобект КПП на стойност 2 695,50 лева, които към датата на подаване на заявлението не са включени в него, като отказът е с мотив, че липсват представени три независими оферти от лица, които не са в обвързаност по между си, което в конкретния казус не е изпълнено с оглед участието на едното дружество в Консорциум с друг участник.

Посочено е, че всички останали текстове на Заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. не се променят.

Оспорената заповед е редовно съобщена на дружеството на 07.10.2019 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л. 21), като в законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата като подадена от легитимирано да обжалва лице в законоустановения срок е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът намира заповедта в оспорената й част за нищожна по следните съображения:

При издаването на обжалваната заповед, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК, която му дава възможност да преразгледа въпроса и оттегли сам оспорения административен акт. Съгласно чл. 91, ал. 1 от АПК в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. В настоящия случай материалните предпоставки за приложение на посочената разпоредба не са налице. Като процесуална предпоставка е предвидено, че административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам издадения от него административен акт само ако същият е оспорен по административен или съдебен ред. От момента на постановяването му законосъобразността на този акт подлежи на контрол единствено и само по административен или съдебен ред, т.е. административният орган няма правомощия сам, без да е сезиран с жалба и то в предвидените от чл. 91, ал. 1 АПК срокове, да оттегля, отменя или изменя постановения вече акт.

В конкретния случай изменената от административния орган заповед е била предмет на адм. д. № 347/2017 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Същата е отменена с влязло в сила решение № 7560/21.05.2019 г., постановено по адм. дело № 7248/2018 г. на ВАС – Четвърто отделение, а преписката върната на органа за произнасяне в едномесечен срок, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че с издаването на нарочна заповед, с която изменя отменената Заповед № 03-РД/3246 от 22.11.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК, административният орган неправилно е упражнил правото си на преразглеждане на оспорения административен акт. Преразглеждането на отменен по съдебен ред административен акт е недопустимо процесуално действие, поради което само на това основание съдът намира, постановеният повторно административен акт за нищожен.

В конкретния случай, административният орган е следвало да изпълни задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от ВАС с решение № № 7560/21.05.2019 г., постановено по адм. дело № 7248/2018 г. като постанови нов административен акт, като в рамките на административното производство отстрани допуснатите от него съществени процесуални нарушения.

Вместо това при постановяване на оспорената в настоящото производство заповед, административният орган не се е съобразил с указанията на ВАС, където изрично е посочено, че не са спазени процедурите, разписани и утвърдени от самия административен орган, в резултат на които е издаден административния акт. В мотивите си касационната инстанция е посочила, че не спазен принципът на последователност и предвидимост по чл. 13 АПК. Според последния текст, административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Касационната инстанция е приела, че в този смисъл, липсата на конкретно посочени и установени фактически основания за постановяване на атакувания отказ води до невъзможност съда да прецени законосъобразността на акта - не става ясно доколко същият почива на конкретна норма и съобразена ли е целта на закона.

Разпоредбата на чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент № 809/2014 предвижда задължение за Разплащателната агенция да извърши преценка на основателността на заявените за финансиране разходи чрез подходяща система за оценка, с примерно изброени три варианта, включително определени референтни разходи. На свой ред, чл. 30, ал. 8 от Наредба № 20/2015 г. регламентира, че Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по ал. 1, чрез съпоставянето им с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. По силата на чл. 37, т. 4 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", Дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони" определя и одобрява размера на допустимите разходи, за които се кандидатства в заявленията за подпомагане, чрез прилагане на предвидени в наредбите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР, механизми за определяне основателността на предложените разходи. В тази връзка и Разплащателната агенция, респективно ДФЗ, поддържа списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, съдържащ информация за активите, за които тя разполага с база данни с актуални цени от производители, вносители, дистрибутори, дилъри и други търговци по отношение на земеделската техника, както и за дейностите и услугите за строително-монтажни работи, създаване на трайни насаждения и насаждения от бързорастящи дървесни видове, за които има издадена заповед от изпълнителния директор за прилагане на референтните им стойности. Поради това и чл. 30, ал. 9 от Наредбата налага списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, да се съгласува от министъра на земеделието и храните и да се публикува на електронната страница на РА, не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане.

От мотивите на оспорената заповед не става ясно процесният списък кога е публикуван на страницата на РА, какви са референтните цени, съгласувани с министъра на земеделието и храните, каква част от тях не съответства на заявените за финансиране разходи от жалбоподателя, за да може да се направи извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на административния акт по чл. 146, ал. 3 и 4 от АПК.

Ето защо настоящият състав намира заповедта в оспорената й част за нищожна, поради което ще следва да бъде прогласена нейната нищожност, а делото върнато на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решение № № 7560/21.05.2019 г., постановено по адм. дело № 7248/2018 г. на Върховния административен съд – Четвърто отделение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя, сторените по делото разноски в размер на общо 2 050 лева, от които 50 лева - за внесена държавна такса и 2 000 лева – адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, с оглед на фактическата и правна сложност на делото и значителния по обем доказателствен материал.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 03-РД/3246#1/25.09.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, в оспорената й част по точка ІІ, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане, в частта му, която надвишава одобрените разходи по т. І от оспорената заповед.

ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне в едномесечен срок, при спазване на дадените от Върховен административен съд указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ гр. София да заплати на „Хербс Индъстри“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Калугерово, представлявано от управителя Ц.И.Ц., сторените по делото разноски в размер на 2 050 /две хиляди и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ:/п/

 

Решение от 3.11.2020г. по Административно дело 6358/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 13564 от 03.11.2020 г. на ВАС София, по адм. д. № 6358/20 г . -ОСТАВЯ В СИЛА решение №100 от 19.02.2020г., по адм.д.№1325/2019г. на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие, да заплати на „Хербс Индъстри“ООД ЕИК203809518, сумата от 600/шестстотин/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.