О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№…………………… / ………….. г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Йордан Димов
при секретаря Деница Кръстева
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №1965 по описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 202, т.2 вр. чл.54, ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба вх. № 12794/31.08.2021 г. на АС -Варна, подадена от С.Ц.Н., ЕГН **********, чрез адв. Я. К. – член на ВАК, срещу Решение № 1040-02-156/16.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е спряно административното производство по разглеждане на подадена по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО жалба от С. Н. против Разпореждане № О-02-000-00-01476502/22.06.2021 г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП – Бургас на НОИ до окончателното приключване на производството по обжалване на задължително предписание № ЗД-1-03-00903399/02.04.2021 г. до осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, издадено от контролен орган на ТП на НОИ- Варна.
С жалбата оспореният административен акт се атакува като незаконосъобразен. Изложени са конкретни доводи. Твърди се, че административният орган неправилно е приложил нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, като е счел, че влизането в сила на издадено задължително предписание от 02.04.2021 г. до осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД е от преюдициално значение за преценката на законосъобразността на обжалваното разпореждане доколкото социалният статус на осигуреното лице не е обусловен от заличаването от страна на осигурителя на данните по чл.5,ал.4 от КСО, в какъвто смисъл са визираните от ответника задължителни предписания. Поддържа, че разпореждането е постановено при нарушение на принципите за законност и истинност в административното производство, законодателно закрепени в чл.4 и чл.7 от АПК. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за разглеждане на жалбата на С. Н. по същество. Заявена е претенция за присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
В проведеното по делото открито съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. Я. К., който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Поддържа и искането за присъждане на разноски в полза на оспорващата С. Н. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата тъй като в конкретния случай правната помощ е предоставeна безплатно.
Ответната страна – директора на ТП на НОИ-Бургас, при представяне на преписката е изразил становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения административен акт, намира за установено следното:
Между страните в производството не е спорно, че за жалбоподателя С.Ц.Н. има подадено уведомление за сключен трудов договор с "Д Комплекс сървисес" ЕООД, за периода от 03.02.2020 г. до момента, както и уведомление за сключен договор с "Политур 2016" ЕООД от 20.10.2016 г. до 03.02.2020 г. За посочените периоди двамата осигурители са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за оспорващата. С вх. № Р14-02-000-00-********** от 14.06.2021 г. в ТП на НОИ – Бургас е представено удостоверение приложение № 10 от осигурителя "Д Комплекс сървисес" ЕООД, -------, гр. Созопол, относно правото на С.Н. на парично обезщетение по заявление – декларация за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от 410 календарни дни, считано от 29.05.2021 година. Ответникът е установил, че в 24-месечния период, от който следва да се изчисли исканото паричното обезщетение, влиза период, за който са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Н. от осигурителя "Д Комплекс сървисес" ЕООД и от осигурителя "Политур 2016" ЕООД.
От ТП на НОИ – Варна е получено
писмо с искане за извършване на проверка на осигурителите "Ц Комплекс Сървисес" ЕООД,
"Д Комерс
Сървисес" ЕООД и "Политур 2016" ЕООД, във връзка с определяне
правото и размера на паричното обезщетение за три лица, между които и за
жалбоподателя С. Н., за
установяване на извършвана от тях трудова дейност в посочените дружества, която е основание за възникване на осигуряване и подаване на
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и качеството им на осигурени лица към
началото на временната неработоспособност.
При проверка в информационната
система на НОИ е установено, че "Д Комплекс Сървисес" ЕООД не е внасяло осигурителни вноски от м. 07. 2019
г., липсват данни за подаден ГФО за 2019 г., регистрирани са уведомления по чл. 62 от КТ –
66 договора с общо 61 лица с код 68. 32 – „Управление на недвижими
имоти“. За някои от лицата са
подадени данни с висок месечен осигурителен доход. За втория осигурител
- "Политур 2016"
ЕООД, е установено, че има подадени ГФО за 2016 г. и 2017 г.,
в дружеството са регистрирани уведомления по чл. 62 от КТ – 266 договора за 221
лица с код на икономическа дейност 55. 10 – „Хотели и подобни места за
настаняване“, като за някои от лицата са подавани данни
за висок месечен осигурителен доход. В приход на ДОО за периода от 02. 2018 г. до 02. 2020 г. не са
постъпвали осигурителни вноски.
След като в хода на
проверката е установено, че
документите на дружествата се намират на територията на гр. Варна, е поискано
извършване на проверка по делегация от ТП на НОИ – Варна. Издадена е заповед от
4.12.2020 г. за извършване на проверка по разходите на ДОО на "Д Комплекс
сървисес" ЕООД. Проверката е приключила с констативен протокол № КП-5-03-00901689/30.03.2021
г. В хода на същата са анализирани представени оборотни ведомости за 2019 г. и
2020 г., като е установено, че в оборотната ведомост за 2019 г.
осигурителят е декларирал салдо по сметка „Разходи за осигуровки“ в размер на
4177,92 лв., но едновременно с това е установено, че за същата година липсват внесени вноски за ДОО в
размер на 4810.02 лв. За 2020 г. данните от
проверката сочат, че осигурителят е декларирал начислени и изплатени осигуровки
в размер на 38199,34 лв., като от анализа на данни в Персонален регистър и
внесени в приход суми по ДОО е установено, че за посочената година /2020/ този
работодател не е внесъл вноски за ДОО в размер на 37593,40 лева. При проверката не са представени
фишове за заплати за периода м. 10.2020 г. до м. 12.2020 година. Не са
представени банкови,
счетоводни документи, приходни и разходни касови ордери, фактури, договори с
контрагенти, договор за наем или документ за собственост за посочения в
трудовите договори като адрес на месторабота: ----------, платежни нареждания, месечни оборотни ведомости, хронологичен
регистър на каса, банка, персонал и др.
От извършена справка е установено, че за дружеството няма данни за регистрирани ЕКАФП, няма данни за регистрирани продажби с фискални устройства, има подадена декларация по чл.92 от ЗКПО за 2019 г. без ГФО. Данните и уведомленията по чл. 62, ал. 5 от КТ и данни с декларации Образец №1 по Наредба Н-8 /отменена/, нова Наредба № Н-13/17.12.2019 г., са подавани с квалифициран електронен подпис чрез лицето Галин Иванов Стоянов за периода от 07.2019 г. до 11.2020 година. В хода на проверката не е установена информация за наличие на активна банкова сметка ***. Липсват данни проверяваното лице да притежава движимо и/или недвижимо имущество.
Въз основа на резултатите от проверката и направените констатации контролният орган е формирал извод, че не може да се удостовери по безспорен начин извършвана от дружеството-осигурител "Д Комплекс сървисес" ЕООД дейност. В тази връзка до дружеството са изпратени издадени задължителни предписания № ЗД-1-03-00903399/ 02.04.2021 г. за заличаване на подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 02.2020 г. до 02.2021 г. за 67 лица, между които и оспорващата С.Н..
Аналогични на горните са и установяванията на органа за другия осигурител – „Политур 16“ ЕООД с ЕИК ******, гр. Созопол, с който С. Н. е имала сключен трудов договор за периода от 20.10.2016 г. до 04.02.2020 г. До осигурителя е отправено задължително предписание ЗД-1-03-00903408/ 02.04.2021 г. за заличаване на подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 07.2019 г. до 01.2020 г. за 43 лица, между които и оспорващата С.Н..
Горното е
преценено от съответния административен орган като релевантно в
административното производство за отпускане на търсеното от оспорващата С. Н.
обезщетение доколкото в представеното Приложение № 10 или 11 към Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавно обществено осигуряване /НПОПДОО/
като база за изчисление влиза натрупания осигурителен стаж от „Политур 16“ ЕООД
и "Д Комплекс сървисес" ЕООД.
На 22.06.2021 г. ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас е издал разпореждане № О-02-000-00-0146502, с което на осн. чл. 40, ал. 3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавно обществено осигуряване на С. Цв. Н. е отказано отпускане на парично обезщетение поради бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО. Разпореждането е мотивирано с това, че до осигурителите „Политур 16“ ЕООД и "Д Комплекс сървисес" ЕООД са отправени задължителни предписания ЗД-1-03-00903408/ 02.04.2021 г. и № ЗД-1-03-00903399/ 02.04.2021 г. за заличаване на подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за конкретно посочени лица, между които и заявителката С. Н. като се твърди, че тези лица реално не са извършвали трудова дейност при тези осигурители, респективно – за С. Н. не е възникнало право на осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО при тези осигурители за посочените периоди .
Разпореждането е обжалвано от С. Н. по административен ред. В хода на производството по чл. 117, ал.3 от КСО ответникът е установил, че задължителните предписания, отправени до осигурителя „Политур 16“ ЕООД, са влезли в законна сила на 05.08.2021 г. и предстои процедура по служебно заличаване на данните поради неизпълнение на предписанията от задълженото лице в указания срок. По отношение на задължителни предписания № ЗД-1-03-00903399/ 02.04.2021 г., адресирани до "Д Комплекс сървисес" ЕООД, е установено, че същите не са влезли в законна сила, тъй като са обжалвани от задълженото лице по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Варна. Това производство е приключило с Решение № 2153-03-81/08.07.2021 г., с което жалбата срещу задължителните предписания е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Решението на контролно-отменителния административен орган е оспорено пред АС – Варна, като към момента на разглеждане на жалбата на С. Ц. Н. от ответника 16.08.2021 г. съдебното производство не е приключило, респективно – задължителните предписания не са влезли в законна сила.
С оглед на горните установявания Директорът на ТП на НОИ – Бургас е постановил оспореното в настоящото съдебно производство решение № 1040-02-156 от 16.08.2021 г., с което е спрял производството по чл.117, ал.3 от КСО на основание чл.54, ал.1, т. 5 от АПК до окончателното приключване на производството по обжалване на задължителни предписания № ЗД-1-03-00903399/ 02.04.2021 г., издадени на осигурителя "Д Комплекс сървисес" ЕООД, гр. Созопол с ------- от контролен орган на ТП на НОИ – Варна. Решението е мотивирано с това, че издадените задължителни предписания на контролен орган на ТП на НОИ – Варна са от преюдициално значение за производството по преценка законосъобразността на Разпореждане № О-02-000-00-01476502/22.06.2021 г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП – Бургас на НОИ.
Решение е съобщено на С. Ц. Н. чрез нейния процесуален представител – адв. Я. К. 18.08.2021 г., видно от приложеното на лист 16 от преписката заверено копие на известие за доставяне. Жалбата срещу него е с входящ номер от 31.08.2021 година. Горното навежда на извод, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК. Оспореният административен акт засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващата, поради което за нея е налице правен интерес да го оспори. С жалбата е сезиран родово и териториално компетентен съд. При кумулативното наличие на всички положителни процесуални предпоставки жалбата се явява допустима и следва да се разгледа от съда по същество.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Обжалваното
Решение № 1040-02-156/16.08.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ – Бургас е издадено от материално компетентен административен орган.
Съгласно чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението въпросът се решава по същество или се отменя разпореждането и преписката се връща за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.
Съгласно чл.54, ал.1, т.5 от АПК, административното производство се спира при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.
Съгласно чл.48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Редът за определяне размера на това обезщетение е посочен от законодателя в чл.49, ал.1 от КСО. Според тази разпоредба дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане (изр. І-во); дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5 (изр. ІІ-ро).
За решаване на настоящия спор е относима и разпоредбата на чл.54к от КСО, съгласно която отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Както се посочи по-горе в изложението, между страните в настоящото съдебно производство не е спорно, че за периода от 02.2020 г. до 02.02.2021 г., който е релевантен в производството за отпускане на обезщетение по реда на чл.50 от КСО, данни по чл.5, ал.4,т.1 от КСО са подавани от осигурителя „ Д Комплекс Сървисис“ ЕООД, както и че за периода от 07.2019 г. до 01.2020 г., който също е относим към това производство, такива данни са подавани и от осигурителя „Политур 2016“ ЕООД.
Не е спорен и факта, че задължителни предписания ЗД-1-03-00903408/ 02.04.2021 г., адресирани до осигурителя „Политур 2016“ ЕООД, са влезли в законна сила на 05.08.2021 година.
При служебна проверка, извършена в деловодната система на АС – Варна, се установи, че по жалба на "Д Комплекс сървисес" ЕООД срещу задължителните предписания № ЗД-1-03-00903399/ 02.04.2021 г. е образувано Адм. дело № 1772/2021 година. Съдебното производство е приключило с Определение от 13.08.2021 г., с което производството пред АС – Варна е прекратено и е изпратено по компетентност на АС- Бургас. В настоящото производство не са представени данни за резултата от обжалване на задължителните предписания, адресирани до осигурителя "Д Комплекс сървисес" ЕООД.
Независимо от горното, настоящият състав на АС- Варна намира за неправилна преценката на решаващия орган в производството по чл.117 от КСО, че тези производства имат преюдициален характер за разрешаване на спора относно законосъобразността на разпореждане № О-02-000-00-01476502/22.06.2021 год. Действително, въпросните предписания представляват част от мотивите за отказа по разпореждането, но техен адресат е само и единствено осигурителя, т.е. страна в производство по тях не е осигуреното лице. Извън този процесуален аспект, който предполага едни и същи страни по преюдициалното и основното производства, декларирането на данните по чл.5, ал.4 от КСО и евентуалната тяхна корекция от страна на осигурителя, от гледна точка на материалния закон, не са предпоставка за възникването, съществуването и прекратяването на осигурителното правоотношение. В този смисъл е и дефиницията за „осигурено лице“ по §.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, съгласно която такова е физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Релевантните в това отношение факти и относимите за тях доказателства не са обусловени по никакъв начин от изхода на производствата по задължителните предписания, т.е. тези необходими за решаването на спора за законосъобразността на обжалваното разпореждане факти следва да бъдат самостоятелно изяснени по реда на чл.35 от АПК от директора на ТП на НОИ-Бургас, като при непълнота на доказателствата за тях същият разполага с правомощията по чл.117, ал.3 от КСО за отмяна и връщане на преписката за ново разглеждане от компетентния адм. орган. По тези съображения за наличието на възможност за разрешаването на спора преди приключването на производствата по задължителните предписания, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.54 ,ал.1 , т.5 от АПК за постановеното с обжалваното решение спиране на административното производство, поради което същото следва да бъде отменено и преписката върната на директора на ТП на НОИ-Бургас за решаване по същество.
Предвид изхода на спора и по аргумент на чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски и възнаграждение за един адвокат е основателно. Извършена е безплатна правна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 08.07.2021 г., поради което на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Я. Д. К. следва да се заплати от администрацията към която се числи ответника – ТП на НОИ – Бургас, минимално възнаграждение за адвокат в размер на 350 лева, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответника следва да заплати на С.Ц.Н. сумата от 10 лева, представляваща заплатената от нея държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл. 199 и чл. 200, ал. 1 от АПК, Административен съд – гр. Варна
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-156/16.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е спряно административното производство по чл. 117, ал. 3 от КСО по жалба против Разпореждане № О-02-000-00-01476502/22.06.2021 г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП – Бургас на НОИ до окончателното приключване на производството по обжалване на задължително предписание № ЗД-1-03-00903399/2.04.2021 г. до осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, издадено от контролен орган на ТП на НОИ- Варна.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Бургас да заплати в полза на Я.Д.К. ЕГН ********** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Бургас да заплати в полза на С.Ц.Н. ЕГН ********** сумата от 10 /десет/ лева, представляваща заплатена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване от директор на ТП на НОИ – Бургас.
Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя – С.Ц.Н. с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване
СЪДИЯ: