РЕШЕНИЕ
№ 567
гр. Велико Търново, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110102117 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ЗК "Лев Инс" АД – град
София срещу „ЕКРОС – Г“ ЕООД – град Велико Търново, искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка
с чл. 50 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба
процесуалният представител на ищеца по делото развива съображения, че във връзка с
подадено от ищеца заявление е образувано Ч.гр.д. № 1526/2021 година на ВТРС, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение. Твърди, че на 13.03.2020 година около 02.25
часа на път ПП I-4 км 110+300 е настъпило ПТП, настъпило между лек автомобил
„Ауди А8“, с рег. № СВ7708НТ и оставено без надзор и излязло на пътното платно
стадо биволи, които са собственост на ответното дружество и за което е съставен КП за
ПТП № 1735351 от 13.03.2020 година. Посочва, че ответното дружество е издало
удостоверение, в което изрично е признало, че стадото е негова собственост и поема
отговорността за вредите, настъпили при ПТП за лекия автомобил. Навежда доводи, че
към датата на ПТП лек автомобил „Ауди А8“, с рег. № СВ7708НТ е бил застрахован по
застраховка "Каско" в ищцовото дружество и по подадено от водача в дружеството
уведомление за щета е образувана щета № 0004-1261-20-450355, като общият размер
на причинените имуществени вреди бил 21 535.86 лева, които на 23.07.2020 година
1
ищцовото дружество изплатило на сервиза, извършил ремонта на лекия автомобил и на
платеца за сумата, платена от него за репатрирането му. Направено е искане да бъде
прието за установено по отношение на „ЕКРОС – Г“ ЕООД – град Велико Търново, че
дължи на ЗК "Лев Инс" АД – град София сумата в размер на 21 535.86 лева,
представляваща изплатено от ЗК "Лев Инс" АД – град София застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди при настъпило на 13.03.2020 година
ПТП, сумата в размер на 909.29 лева – мораторна лихва за периода от 07.11.2020
година до 07.04.2021 година, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски
по делото както в исковото, така и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
процесуалният представител на ответното дружество развива съображения, че
предявените по делото искове са процесуално допустими, но по същество
неоснователни. Оспорва твърдението, че щетите, които са покрили от ищцовото
дружество са от процесното ПТП, като посочва, че не са и не биха могли да бъдат пряка
и непосредствена последица от сблъсък на лекия автомобил с тяхното животно.
Оспорва и наличието на причинна връзка между сблъсъка на автомобила с животното
и щетите, които са били възстановени от ищцовото дружество. Направено е искане
предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на Протокол за ПТП №
1735351 от 13.03.2020 година /л. 7 от делото/, на 13.03.2020 година, около 02.25 часа,
на път ППI-4, km 110+330 е настъпило ПТП между лек автомобил "Ауди А8" с рег. №
СВ7708НТ, собственост на * и управляван от С. Г. К. и стадо биволи, като е отразено,
че стадото биволи е оставено без надзор, които се намират на пътното платно, след
което лекият автомобил се блъска в тях, с което реализира ПТП с материални щети.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства - Застрахователна полица № 93001910057810 от 29.07.2019 година;
Уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица № 93001910057810 от
20.03.2020 година; Опис – заключение № L0000078461 от 21.04.2020 година; Опис –
заключение № L0000090048 от 08.06.2020 година; Опис – заключение № L0000072979;
Експертиза по щета № 00004-1261-20-450355 от 02.07.2020 година, ведно със
сравнителна експертиза; Доклад по щета № 00004-1261-20-450355 от 02.07.2020
година; Фактура № 3900 от 02.07.2020 година; Калкулация от 11.05.2020 година на
„Вил сервиз“ ООД; Фактура № 2077 от 03.04.2020 година, ведно с фискален бон;
Преводно нареждане УРН BORD02681861 от 23.07.2020 година; Преводно нареждане
2
УРН BORD02681863 от 23.07.2020 година; Свидетелство за регистрация - Част II №
*********; Свидетелство за управление на МПС № *********; Знак за първоначален
технически преглед № 4259534; снимка- 1 бр. /л. 8-27/, се установява наличието на
имуществена застраховка "Каско" на лек автомобил "Ауди А8" с рег. № СВ7708НТ,
собственост на *, както и плащането на застрахователното обезщетение от
застрахователя на "Вил Сервиз" ООД, който е извършил ремонта на застрахования
лекия автомобил и на фактическия платец – за сумата, платена от него за репатриране
на автомобила.
Видно от приложените по делото Покана за доброволно изпълнение, изх. №
10630 от 28.09.2020 година на ЗК „Лев Инс“ АД, ведно с известие за доставяне /л. 28-
30/, застрахователното дружество е отправило покана до ответника по делото за
заплащане на сумата, която дружеството е изплатило като обезщетение за ремонта на
застрахования лек автомобил и за репатрирането му от мястото на инцидента.
От приложените по делото заверени копия на Уведомление, вх. № 12735 от
07.10.2020 година на ЗК „Лев Инс“ АД; Уведомление, вх. № 13589 от 21.10.2020
година на ЗК „Лев Инс“ АД; Протокол за клиничен преглед на животно от 14.03.2020
година; Паспорт за едро преживно животно * /л. 31 и 40-42/ се установява, че
ответното дружество не оспорва, че е собственик на стадо биволи, с които е настъпило
процесното ПТП, но е отказало да възстанови изплатеното от застрахователя
обезщетение, тъй като щетите не са пряка и непосредствена последица от сблъсък на
автомобила с животно собственост на дружеството.
По делото са приложени и Схема на вертикална сигнализация и вертикална
маркировка на постоянната организация на пътния участък /л. 124 и л. 144-145/
От заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза
/л. 96-104/ се установява, че на 13.03.2020г., около 2:25ч. на път I - 4 при км. 110+300
/София - Варна/, в района на село Балван, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с
регистрационен номер СВ7708НТ, собственост на * и управляван от С.К., се е движил
в посока от град Велико Търново към град София, като върху платното за движение
към траекторията на движение на лекия автомобил са се намирали или са се
придвижили стадо биволи, при което водачът ги възприема преди мястото на удара и
от което разстояние не успява да спре и настъпва удар. Ударът е челен за лекия
автомобил, нецентрален, ексцентричен, с предна челна и странична дясна и лява част,
основно в стъкло предно, капак преден, калник преден десен, фар десен, калник преден
ляв и два от биволите. От възникналите моментни сили биволите се завъртат, единият
обратно на часовниковата стрелка, а другият по часовниковата стрелка и настъпват
ударите в ляво външно огледало, дясно външно огледало, заден десен панел и задните
врати, а водачът преустановява движението. От настъпилото ПТП са нанесени щети на
автомобила. Механизмът на причиняването на щетите е в резултат на възникналия
3
ударен импулс от удар на два бивола с процесния лек автомобил „Ауди А8“, с рег. №
СВ7708НТ, при което в контакт влизат ляво външно огледало, дясно външно огледало,
заден десен панел, задните врати на автомобила, стъкло предно, капак преден, калник
преден десен, фар десен, калник преден ляв и два от биволите. Налице е в
разглеждания случай причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и
причинените щети на процесното МПС. Не се установяват повреди, които да не са в
логично-следствена връзка с настъпилото ПТП. Стойността на причинените щети на
процесното МПС, като се включат необходимите дейности по отстраняването им и
закупуването на нови части като се отчете овехтяването, е в размер на 16 293.35 лева, а
средните стойности на разноските, които застрахователят обичайно прави за
определяне на застрахователното обезщетение и за приключване на щетата са в размер
на 80.00 лева. Видно от заключението /от таблицата, съдържаща се на страница 7 от
същото/ новата възстановителна стойност на частите, без отчитане на фактическото
износване е в размер на 13 453.78 лева без включен ДДС. Няма данни в събраните по
делото материали за съществуващи действащи предупредителни знаци на мястото на
инцидента към момента на ПТП. Липсват достатъчно данни за определяне скоростта на
движение математически с достатъчна точност. Има данни за сблъсък с две животни и
тяхното състояние не може в достатъчна степен да даде отговор на щетите. Не са
установени по делото щети по автомобила, които по своето естество е възможно да са
причинени от сблъсък с предмети, различни от биволи. В проведеното на 09.12.2021
година съдебно заседание вещото лице допълва, че след депозиране на заключението
по делото е направил втори оглед на място и е открил точно километър 110+300, при
което се оказало, че в рамките на тези 110+300 километра са разположени два знака за
възможност на преминаване на домашни животни и другия за ограничаване на
скоростта до 60 км./ч., но не може да каже дали към датата на ПТП тези знаци са били
на това място, тъй като в делото липсват данни за това. При допълнителни изчисления
се стига до извод, че при движение на лекия автомобил със скорост, която го
ограничава съобразно пътния знак – 60 км./ч., водачът би имал такава техническа
възможност да предотврати произшествието. Посочва, че нанесените щети
изключително и само в двете странични части на автомобила определят действително
такава възможност за удар от две животни. Ако ударът е само от едната страна, то няма
как да се получат щетите от другата страна. Възможно е да има завъртане след удар в
едно животно, след което при завъртане автомобилът да получи щети на друго място в
пътната обстановка, както е и възможно по някакъв друг механизъм да бъдат нанесени
щетите от лявата страна на автомобила. Но тъй като от протокола за оглед на
катаджията от органите на МВР не са констатирани такива щети, които да бъдат
получени в резултат на такова завъртане, вещото лице приема, че по-възможно е
ударът да бъде в две животни - така, както и водачът е посочил. Освен това, в
таблицата и схемата на катаджията, който е описал с хиксчета, неговото отбелязване е
4
само челно и в двете странични части. В резултата на възникналия момент на силите
при удара с животното в дясната част то се завърта обратно на часовниковата стрелка и
по-нататъшното движение на автомобила определя удара на животното в дясната
страна на лекия автомобил. По същия начин се е получил ударът и в лявата част на
автомобила. Няма данни в делото, от които да се направи извод, че от друг удар са
настъпили щетите.
В съдебно заседание на 14.10.2021 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелят М. Е. М. заявява, че работи като ветеринарен лекар при ответното
дружество, както и че си спомня за инцидента от 13.03.2020 година. Посочва, че
сутринта, когато отишъл на работа имало едно пострадало животно, като при прегледа
му установил, че е в добро състояние, като на левия заден крайник имало разкъсна
рана с размери 10-12 см. с леко засягане само на кожата. Заявява, че му казали, че през
нощта е имало избягало животно и инцидент с автомобил, както и че видели
животното близо до пътя и го прибрали.
В проведеното на 09.12.2021 година съдебно заседание свидетелят Б. И. И.
посочва, че към 13.03.2020 година е работел при ответника като търговски
пълномощник. Заявява, че някъде около полунощ получил телефонно обаждане, че има
животни, които са напуснали фермата, като при пристигането му част от животните
били на пътното платно. Имало автомобил на пътна полиция и автомобил, който
видимо е участвал в инцидента. Автомобилът бил тъмно Ауди А8. Посочва, че заедно с
други служители прибрали животните, като било останало едно животно, паднало в
канавката. Първоначалното им мнение било, че животното е загинало, но се оказало, че
тъй като канавката е много тясна, то е паднало по гръб и е нямало възможност да се
обърне. С помощ от работниците животното било изправено и се прибрало на собствен
ход. Посочва, че не може да кажа какви щети е имало по автомобила, тъй като било
тъмно. Заявява, че едно единствено животно е имало наранявания, които са било
повърхностни.
В съдебно заседание на 10.02.2022 година свидетелят С. Г. К. заявява, че
претърпял много инциденти и не помни на 13.03.2020 година дали е претърпял
инцидент. Посочва, че през февруари 2020 г. пътувал с „Ауди А8“ за София през
нощта, когато на пътното платно изскочило стадо биволи и последвал сблъсък с два от
тях. Уведомил полиция, отишли КАТ, съставили протокол и той продължил с друг
автомобил. Заявява, че погледнал автомобила и видял, че е увреден в предната страна
от сблъсъка, но не помни подробности. Посочва, че цяло стадо минавало на пътното
платно. Посочва, че ПТП-то се случило преди разклона за село Балван, но не помни с
каква скорост се е движел.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1526 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2021 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
5
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 31.05.2021 година е издадена Заповед №
633 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „ЕКРОС –
Г“ ЕООД – град Велико Търново за сумата в размер на 22 445.15 лева, от която:
21 535.86 лева – главница за изплатено застрахователно обезщетение на основание
сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
93001910057810, за настъпило ПТП на 13.03.2020 г., на ПП І – 4, км. 110+300 и 909.29
лева – мораторна лихва за периода от 07.11.2020 г. до 07.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 748.90 лева – направени разноски по делото.
Заповедта за изпълнение е връчена на редовно на длъжника, който в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК е подал възражение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена
редовно на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу
заповедта, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано,
че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Същият има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането
"С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да
упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД". В
този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията
на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на фактическия състав на
суброгационното право, а именно: валидно застрахователно правоотношение,
възникнало на основание имуществена застраховка, между него и застрахования, в
чийто права твърди, че встъпва; плащането на застрахователно обезщетение;
елементите на деликтната отговорност, която сочи като основание за ангажиране на
регресната такава, а именно: вреда, причинна връзка между нея и увреждащото
действие, качеството на ответника на собственик на животното, респективно - на лице,
под чийто надзор се намира то, размера на претенцията си – начина за определяне
размера на обезщетението и съответствие на същото с размера на действително
причинените вреди, както и наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.
6
В тежест на ответника е да докаже при насрещно доказване наведените твърдения за
липса на основание за търсене на регресна отговорност, както и всички останали
твърдения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Между страните по делото не се спори, че ответното дружество е собственик на
стадо биволи, включително животно, в което се е блъснал процесният автомобил, при
което е реализирано ПТП. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗЗД
именно ответникът носи отговорността за вредите, произлезли от животните му. Касае
се за обективна и безвиновна отговорност на собственика или на лицето, под чийто
надзор се намира животното. Основанието на отговорността за вреди, причинени от
животни е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и
отглеждането на животни. Собственикът и лицето, под чийто надзор са оставени
животните, са длъжни да длъжни да обезпечат отглеждането им така, че да не вредят
други му.
От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между
страните наличието на имуществена застраховка на лек автомобил "Ауди А8" с рег. №
СВ7708НТ, реализирането на ПТП, както и плащането на застрахователното
обезщетение от застрахователя на застрахования.
Спорен по делото е механизмът на настъпване на ПТП. Данни за него се
съдържат в показанията на разпитания по делото свидетел С. Г. К., който е управлявал
лекия автомобил при настъпване на произшествието. Същият описва начина, по който
е настъпило то – при пътуване за София през нощта, на пътното платно изскочило
стадо биволи и последвал сблъсък с два от тях. Настоящият съдебен състав кредитира
изцяло показанията на същия, доколкото той е възприел пряко случилото се, като
показанията му са логични, пълни и непротиворечиви относно релевантните към
предмета на спора факти. В тази насока е и приложения по делото Протокол за ПТП №
1735351 от 13.03.2020 година. Следва да се има предвид, че механизмът на настъпване
на процесното ПТП не може да бъде установен от приложения по делото протокол за
ПТП. Последният е официален свидетелстващ документ, имащ обвързваща за съда
материална доказателствена сила, но само относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. Същият не е възприел
непосредствено пътния инцидент, но пряко е установил обективното състояние на
автомобила след ПТП, неговото местоположение и видимите му щети, обстоятелства,
които са обективирани в протокола за ПТП, както и наличието на стадо биволи на
мястото на инцидента. Въз основа на него и на останалите събрани по делото
доказателства е изготвено и прието заключението на съдебната авто-техническа
експертиза, която не е оспорена от страните и от която се установява механизмът на
ПТП, а именно: че на 13.03.2020г., около 2:25ч. на път I - 4 при км. 110+300 /София -
Варна/, в района на село Балван, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с
7
регистрационен номер СВ7708НТ се е движил в посока от град Велико Търново към
град София, като върху платното за движение към траекторията на движение на лекия
автомобил са се намирали или са се придвижили стадо биволи, пори което водачът ги
възприема преди мястото на удара и от което разстояние не успява да спре и настъпва
удар с два от биволите. Ударът е челен за лекия автомобил, нецентрален, ексцентричен,
с предна челна и странична дясна и лява част, основно в стъкло предно, капак преден,
калник преден десен, фар десен, калник преден ляв и два от биволите. От възникналите
моментни сили биволите се завъртат, единият обратно на часовниковата стрелка, а
другият по часовниковата стрелка и настъпват ударите в ляво външно огледало, дясно
външно огледало, заден десен панел и задните врати, а водачът преустановява
движението. От настъпилото ПТП са нанесени щети на автомобила. Механизмът на
причиняването на щетите е в резултат на възникналия ударен импулс от удар на два
бивола с процесния лек автомобил „Ауди А8“, с рег. № СВ7708НТ, при което в
контакт влизат ляво външно огледало, дясно външно огледало, заден десен панел,
задните врати на автомобила, стъкло предно, капак преден, калник преден десен, фар
десен, калник преден ляв и два от биволите. Налице е в разглеждания случай
причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и причинените щети на
процесното МПС, като не се установяват повреди, които да не са в логично-следствена
връзка с настъпилото ПТП. В проведеното на 09.12.2021 година съдебно заседание
вещото лице допълва, че в таблицата и схемата на катаджията, който е описал с
хиксчета, неговото отбелязване е само челно и в двете странични части, като
същевременно нямаме данни в делото, откъдето да бъде направен извода, че от друг
удар са настъпили щетите. Следва да се има предвид и че обстоятелството, че от
ответното дружество са установили наранявания само по едно животно не
опровергават констатациите на служителите, изготвили протокол за ПТП и механизма
на настъпването му, посочен от вещото лице.
По делото не са ангажирани доказателства процесният автомобил да се е движил
със скорост, която не е била съобразена с конкретната пътна обстановка или
надвишаваща максимално допустимата в този участък. В заключението по изготвената
САТЕ вещото лице посочва, че в момента, в който водачът възприема опасността преди
мястото на удара, от това разстояние не успява да спре и настъпва ударът. Изслушан в
съдебно заседание вещото лице допълва, че при повторен оглед на мястото на ПТП е
установил наличието на знак, ограничаващ скоростта на движение до 60 км.ч., но по
делото липсват доказателства, че такъв знак е имало към датата на ПТП. Освен това от
изисканите и приложени по делото справки не се установява наличието на такъв знак в
обсега на произшествието. Ето защо в случая не може се приеме наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, доколкото от събраните
по делото доказателства не се съдържат данни за такова поведение.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че причинените от
8
произшествието вреди са произлезли от животните, с които е реализирано ПТП и
чиито собственик е ответното дружество, като от съвкупния анализ на всички събрани
по делото безспорно се установява в какво се е изразил характерът и размерът им,
както и в резултат на какъв механизъм са настъпили. Относно размера на
застрахователното обезщетение е налице константна практика на ВКС (Решение № 52
от 08.07.2010 година. по гр.д. № 652/2009г., Решение № 79 от 02.07.2009г. по т. д. №
156/2009г., Решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010г., всичките на I т. о. на ВКС
и много други), съгласно която размерът на застрахователното обезщетение се
определя по действителната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната
вреда към момента на застрахователното събитие, без да се прилага коефицент за
овехтяване. Видно от заключението на вещото лице, същото е посочило размерът на
щетите, като е отчел овехтяването, но в съдържащата се в заключението Таблица 1 в
колона 6 – НВС /нова възстановителна стойност/ е посочена стойността на
материалите без фактическо износване, което е отразено в следващата колона, а
именно 13 453.78 лева без включен ДДС. Към тази стойност вещото лице е прибавило
сумата в размер на 6 420.70 лева, без ДДС за „Боя, боядисване, принадлежности + ДМ“
или общо стойността на причинените щети на процесното МПС, определена от вещото
лице без отчитане на овехтяването е в размер на 19 874.48 лева – без ДДС и в размер на
23 849.38 лева, с включен ДДС. Съдът намира за доказано по делото, че вследствие на
настъпилото ПТП по автомобила са възникнали щетите, подробно посочени в
заключението по САТЕ. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че исковата
претенция е доказана и по своя размер, доколкото от заключението на вещото лице се
установява, че действителната стойност на вредите е в размер на 23 849.38 лева, а от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е заплатил на
дружеството, отстранило щети по автомобила и за репатрирането му общо сумата в
размер на 21 535.86 лева. С оглед диспозитивното начало и изричната разпоредба на
чл. 410, ал. 1 КЗ, същият встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
застрахователно обезщетение.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът приема, че предявеният по делото иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 410, ал. 1, т. 3 от Кодекса за
застраховането, във връзка с чл. 50 от Закона за задълженията и договорите е
основателен и доказан, поради което и като такъв следва да бъде уважен за сумата в
размер на 21 535.86 лев, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни разноски. От забавата за изпълнение, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, е възникнало и правото на застрахователя да търси обезщетение в размер на
законната лихва върху главницата за периода от изтичането на 30-дневния срок за
плащане по чл. 412, ал. 3 КЗ – 07.11.2020 година до 07.04.2021 година, което изчислено
с помощта на он-лайн калкулатор е в размер на 909.29 лева.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
9
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата в размер на 21 535.86 лева – изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ по
застрахователна полица № 93001910057810, за настъпило ПТП на 13.03.2020 г., на ПП
І – 4, км. 110+300, както и сумата в размер на 909.29 лева – мораторна лихва за
периода от 07.11.2020 година до 07.04.2021 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.05.2021
година до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
633 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2021 година по
Ч.гр.д. № 1526/2021г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски в размер общо на 732.53
лева, от които за държавна такса в размер на 462.53 лева, за депозит за САТЕ и
свидетел – 170.00 лева, като същевременно дружеството е представлявано от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено от съда в размер
на минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като
процесуалният представител на ищеца е изготвил и подал единствено писмени молби
по делото, респективно - за заповедното производство ответникът дължи заплащането
на разноски в размер на 748.90 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕКРОС – Г“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 39Б,
с ЕИК *********, че дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на
управление град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с ЕИК ********* СУМАТА
в размер на 21 535.86 лева /двадесет и една хиляди петстотин тридесет и пет лева и
осемдесет и шест стотинки/ - главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на основание сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ по
застрахователна полица № 93001910057810, за настъпило ПТП на 13.03.2020 г., на ПП
І – 4, км. 110+300, СУМАТА в размер на 909.29 лева /деветстотин и девет лева и
двадесет и девет стотинки/ – мораторна лихва за периода от 07.11.2020 година до
07.04.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.05.2021 година до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 633 за изпълнение на
10
парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2021 година по Ч.гр.д. № 1526/2021г. по
описа на Районен съд - Велико Търново.
ОСЪЖДА „ЕКРОС – Г“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град
Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 39Б, с ЕИК ********* да заплати на ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, с ЕИК ********* сумата в размер на 732.53 лева /седемстотин
тридесет и два лева и петдесет и три стотинки/, представляваща направените от
дружеството в исковото производство съдебни разноски, както и сумата в размер на
748.90 лева /седемстотин четиридесет и осем лева и деветдесет стотинки/,
представляваща направените от дружеството в заповедното производство съдебни
разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1526 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2021 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11