№ 41
гр. Пловдив , 26.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Магдалина С. Иванова
Членове:Михаела Х. Буюклиева
Велина Е. Антонова
като разгледа докладваното от Магдалина С. Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600224 по описа за 2021 година
С протоколно определение от 24.03.2021 г., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 45/2021 г. по описа на Окръжен съд -
Пазарджик, е прекратено съдебното производство и делото е върнато на
Окръжна прокуратура - Пазарджик за отстраняване на допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения.
Срещу така постановеното определение е постъпил частен
протест от Окръжна прокуратура - Пазарджик с оплакване за неговата
неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане атакуваният съдебен
акт да бъде отменен, а делото - върнато за разглеждане на окръжния съд.
По делото е постъпило възражение срещу протеста на Окръжна
прокуратура - Пазарджик от адв. Д. и адв. П., в качеството им на защитници
на подсъдимия К.В., в което се излагат подробни съображения относно
неговата неоснователност.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените
по делото материали, с изложените в частния протест и възражението срещу
него доводи и съображения, както и с атакуваното определение намира, че
частният протест е процесуално допустим, а разгледан по същество -
неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на прокурора, свързано с процесуалното развитие на делото
1
при първото му разглеждане от Окръжен съд - Пазарджик, при което съставът
на съда е приел, че са налице основания за връщането му на досъдебната фаза
поради несъответствието на обвинителния акт с изискването на чл. 246, ал. 2
НПК, но становището му не е било споделено от въззивния съд, който е
отменил определението за прекратяване на съдебното производство и върнал
делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Тук на първо
място следва да се посочи, че постановената при предходното разглеждане на
делото присъда е била отменена от въззивния съд поради допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на съдебното производство и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При
това положение, съдът, на когото е възложено повторното разглеждане на
делото, е длъжен да извърши самостоятелно проверката по чл. 248 НПК, в
това число и дали не са допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения в досъдебното производство, тъй като той е овластен да го
разгледа и реши по същество, преценявайки всички относими въпроси по
вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и прилагайки
закона в съответствие с тях. Вярно е, че въззивната инстанция е длъжна да
провери изцяло правилността на присъдата, в това число и на нерелевирани
от страните основания, но не може да се приеме, че преценката й за
допуснати нарушения само в съдебната фаза на процеса ограничава съдът,
който разглежда делото повторно, да обсъди дали в хода на досъдебното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
налагат прекратяване на съдебното производство. Този извод не се променя
от изтъкнатият допълнителен аргумент от прокурора, че при провеждане на
разпоредителното заседание защитниците на подсъдимия също не са
посочили основания за прекратяване на съдебното производство. Служебното
начало (чл.13 НПК) е основополагащ принцип на наказателния процес.
Според него в пределите на своята компетентност съдът, прокурорът и
разследващите органи са длъжни да вземат всички мерки за установяване на
обективната истина. В рамките на своята компетентност и предвидените в
НПК правомощия всеки от държавните органи, участващ в наказателното
правораздаване, служебно предприема предвидените от закона действия. При
повторното разглеждане на делото, какъвто е настоящият случай, спазвайки
служебното начало, при проверката на въпросите по чл. 248 НПК, окръжният
съд може да констатира нарушения в досъдебното производство, които не са
били обсъдени и установени от въззивния съд и/или не са били посочени от
защитниците на подсъдимия.
За да постанови протестираното определение Пазарджишкият
окръжен съд е приел, че при изготвяне на обвинителния акт е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело
до ограничаване на процесуалните права, както на обвиняемия да разбере
точно в какво е обвинен, за да организира пълноценно си, така и до
ограничаване процесуалните права на пострадалото юридическо лице. Този
извод се споделя от настоящия въззивен състав.
НОХД № 45/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е
2
образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия К.В. за извършено
престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 НК за това, че в периода от 31.01.2013
г. до 20.08.2014 г., в гр. Б., в качеството на кмет на О. Б., умишлено не е
положил достатъчно грижи за изпълнението на възложената му работа с
Решение № 338/31.01.2013 г. на Общински съвет Б. за изваждане на стари,
излезли от употреба подземни тръбопроводи в землището на О. Б., а
именно:...(следва изброяване).
Обвинителният акт действително не отговаря на изискванията на
чл. 246 НПК, тъй като от една страна съдържа съществени непълноти и
неясноти относно релевантните за наказателната отговорност обстоятелства, а
от друга – има несъответствие между обстоятелствената част и неговия
диспозитив. Констатираните недостатъци препятстват както подсъдимият В.
да разбере в извършването на какво точно престъпление е обвинен, за да
организира пълноценно защитата си, така и правото на защита на
пострадалия. В атакувания съдебен акт са изложени подробни и убедителни
съображения в какво се изразяват допуснатите съществени процесуални
нарушения при изготвяне на обвинителния акт, поради което настоящата
инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря. Възприетият от
прокурора подход с изложените в протеста контрааргументи да препраща към
материалите от воденото досъдебно производство материали, към събраните
в хода на предходното съдебно производство доказателства и към самия
обвинителен акт, не може да бъде споделен. По този начин, за описание на
твърдяното неправомерно поведение от страна на подсъдимия, в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а и в протеста, на практика
прокурорът възпроизвежда част от събраните по делото доказателства и
материали, някои от които цитира в детайли, вместо да направи собствени
изводи въз основа на анализа им. По тази причина и въпреки подробното
изложение в протеста, продължава да е неясно какво точно, кога и защо е
трябвало да направи подсъдимият В. като кмет на О. Б., но не го е направил,
с каква евентуално цел го е направил или не го е направил, какво точно е
нарушил, какъв точно е размерът на твърдяната щета за О. Б.. Констатираните
процесуални нарушения са напълно отстраними при новото разглеждане на
делото от прокурора, който, ако отново реши да внесе делото с обвинителен
акт в съда, следва да изложи конкретните обстоятелства и факти, мотивирани
по ясен и разбираем начин.
Наред с това настоящата инстанция счита, че прокурорът следва
да отстрани още едно съществено процесуално нарушение, извън посочените
от окръжния съд. Във вина на подсъдимия В. е вменено нарушение по чл. 41,
ал. 6, т. 2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество в О. Б.. В обстоятелствената част на обвинителния акт
липсват изложени факти и обстоятелства, въз основа на които прокурорът е
приел, че процесният водопровод е имущество на тази О.. Напротив, от
описанието на стр. 6-8 от обвинителния акт е видно, че за водопровода
липсват документи, както за проектирането му, така и за неговото изграждане
и стопанисване. Заявеното с протеста: „ Прието е, че О.та е станала
3
собственик по силата на разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗРЗМСМА
(изм. ДВ, бр. 49/1995г.) и е общинско имущество“ е некоректно и не
кореспондира със съдържанието на обвинителния акт в тази връзка. На стр. 7
от обвинителния акт е записано: „Предвид обстоятелството, че
коментираното съоръжение не е било заведено като актив на „Н.с.“ и не
фигурирало като държавна собственост, обв. В. се е позовал на
разпоредбата на на § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗРЗМСМА (изм. ДВ, бр. 49/1995г.) и е
предприел разпоредителни действия с него като общинско имущество.“. От
буквалния цитат е видно, че са описани единствено действия на подсъдимия
В.. От него не става ясно какво е становището на прокурора по въпроса
относно собствеността на процесния водопровод – от една страна. От друга,
ако все пак прокурорът мотивира, че се касае за общинско имущество, то в
обстоятелствената част на обвинителния акт не е изложил и съображения
защо приема, че то е частна общинска собственост, както е посочил в
диспозитива на обвинителния акт, с оглед разграничението, направено в чл. 3
от Закона за общинската собственост.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
протестът е неоснователен, а атакуваното с него определени, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.03.2021 г.,
постановено по НОХД № 45/2021 г., по описа на Окръжен съд - Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4