Р Е Ш Е Н
И Е №
от 14.08.2020
година, град Велико Търново
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд – Велико Търново, седемнадесети състав на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Анна Димова
при
секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17/2020г.,
по описа на Районен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба и допълнителни такива на П.С.С. срещу П.Ц.П.. Ищцата
развива съображения, че на 03.09.2018 година е заплатила по банкова сметка *** П.Ц.П.
адвокатски хонорар в размер на 3 862.00 лева, представляваща авансово плащане
за подготовка и завеждане на дело по ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република
България. Твърди, че близо 1 година след превеждане на сумата, съдебно дело с
ищец П.С.С. и ответник Прокуратурата на България не е заведена от адв. П..
Посочва, че на 06.08.2019 година е изпратила нотариална покана до адв. П. за
връщане на сумата, която е преведена в размер на 3 862.00 лева, доколкото
такова дело не е заведено, като със същата нотариална покана е оттеглила и
пълномощията си на адв. П.. След получаване на нотариална покана, сумата не й е
възстановена. В допълнителна молба от 07.02.2020 година посочва, че след
проведено заповедно производство по Ч.гр.д. № 3410/2019г. на ВТРС е подадено възражение
по чл. 414 ГПК от ответника, поради което предявява и настоящия иск. В проведеното
на 17.06.2020 година съдебно заседание ищцата, по реда на чл. 143 ГПК, посочва,
че уговорката за завеждане на дело по ЗОДОВ с ответника по делото е била устна.
Същата се е състояла на 03.09.2018 година и в тази връзка на същия ден е
превела процесната сума. Направено искане да бъде прието за установено, че П.Ц.П.
й дължи сумата в размер на 3 862.00 лева на отпаднало основание. Претендира да
й бъдат присъдени направените по делото разноски, както в исковото, така и
заповедното производство.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника по делото, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на същата. Развити са съображения в подкрепа на твърдението за
недопустимост на предявения иск, както и за неоснователност на същия.
Процесуалният представител на ответника оспорва изцяло твърденията, изложени в
исковата молба, допълнителните такива и заявеното в проведеното съдебно
заседание. Посочва, че между страните по делото е сключен договор за правна
защита и съдействие на 11.09.2018г., във връзка, с който е подписано и
пълномощно на същата дата, с което ищцата е упълномощила ответника да я
представлява пред органите на съдебната власт - Министерство на правосъдието,
ВСС, Прокуратура на Република България и съда. Твърди, че адв. П. е
осъществявал правна защита и съдействие на ищцата, на брата на същата, както и
на търговско дружество "Вачев компютри"
ООД, като твърди, че сумата преведена на 03.09.2018 г. в размер на 3 862.00 лв.
е за осъществено от ответника процесуално представителство по всички дела, по
които той е бил процесуален представител и на ищцата, и на нейния брат, и на
дружеството. Счита, че адв. П. е извършил адвокатските услуги и ищцата без
каквато и да е основателна причина се е отказала от сключения между тях
договор. Посочва, че ищцата не се е явила на получените от нея писмени покани
във връзка с извършване на отчет от страна на адв. П., относно свършената от
него работа, като същата умишлено възпрепятствала осъществяването на отчетната
сделка от страна на адв. П.. Направено е искане предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени
направените от ответника разноски по делото.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, че на 03.09.2018 година ищцата е превела на адв. П.П. сумата
в размер на 3 862.00 лв., което се установява и от приложеното по делото
заверено копие на Платежно нареждане от 03.09.2018 година /л. 7 от делото/, с
посочено основание "Разноски по гражданско дело ЗОДОВ". Не оспорват и
че същите са разговаряли и са имали договорка за завеждане на дело по ЗОДОВ,
както и че такова дело към настоящия момент не е заведено.
Видно от представеното по делото заверено
копие на Нотариална покана, рег. № 6064, том 3, акт 57 от 31.07.2019 година на
нотариус Д. Тютюнджиева, рег. №582 при НК на РБ /л. 14-16/, ищцата е оттеглила
дадените на ответника пълномощия относно всички започнали дела; както и всички
стартирани производства по ЗСВ и всички ангажименти, поети към нея по ЗОДОВ,
считано от датата на връчване и е поканила ответника да изпълни задължението си
за връщане на авансово взета сума в размер на 3 862.00 лева от дата 03.09.2018
година, представляваща авансово заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство относно иска по ЗОДОВ, който е възнамерявала да предяви срещу
Прокуратурата на Република България. Видно от приложената нотариална разписка
/л. 17/ нотариалната покана е получена от адв. П.Ц.П. на 05.08.2019 година.
От приложеното по
делото заверено копие на Договор за правна защита и съдействие от 11.09.2018
година /л. 52/ се установява, че на посочената дата страните по делото са
сключили посочения договор с основание и предмет "Оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита пред
Министерство на правосъдието, ВСС и Прокуратура на Република България и
Съда".
Видно от
приложените по делото Покани от 21.11.2019 година и от 17.12.2019 година /л.
55-63/, една от които е получена, а другата се е върнала с отбелязване, че не е
потърсена, ищцата е поканена за отчетна сделка по чл. 284 ЗЗД. От приложените
Протоколи от 03.12.2020 година и от 07.01.2020 година /л. 53 и 54/ се
установява, че ищцата не се е явила - обстоятелство, което не се оспорва и от
самата нея.
От приложеното по
делото Писмо, изх. № 1918 от 26.05.2020 година на Окръжен съд - Велико Търново
/л. 69/ се установява, че във ВТОС не е намерено заведено дело по ЗОДОВ с ищец П.С.С.,
с ЕГН ********** и ответник Прокуратура на Република България.
По делото са
представени и Постановление от
07.08.2018 година за прекратяване на наказателното производство ДП; Молба, вх.
№ 427/06 от 11.07.2018 година на ВТРП; Решение № 2773 от 25.11.2004 година по
ф.д. № 1024/2003 година на ВТОС; Платежно нареждане от 31.07.2018 година, както
и Писмо, рег. № 173900-10023 от 01.07.2020 година на РУ - Велико Търново, ОД на
МВР - Велико Търново /л. 8-13; 70 и 82/.
От приложеното Ч.гр.д.
№ 3410/2019г. на Районен съд - Велико Търново се установява, че въз основа на
подадено заявление е издадена Заповед № 1450 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.11.2019 година за процесната сума, срещу която
ответникът е възразил в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, поради което и на основание
чл. 415, ал. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането
си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният по
делото иск за установяване вземането на ищцата към ответника е процесуално
допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока,
предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в
заповедта за изпълнение суми. В тежест на ищцата е да установи, при условията
на пълно и главно доказване, твърдяното облигационно правоотношение между
страните по делото, както и че е изпълнила задължението си по него. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по твърдяното облигационно
правоотношение, вкл. чрез провеждане на насрещно доказване, че основанието на
получената сума е за извършено от него процесуално представителство по
множество други производства.
Договорът за правна
защита и съдействие по своята правна същност представлява
договор за поръчка и съдържа всички съществените елементи на правоотношение по
чл. 280 и следващите ЗЗД. Предмет на договора за поръчка е извършването от
довереника на възложените му от доверителя правни действия, респективно -
възлагането на правни действия се квалифицира като договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 - 292 ЗЗД, който подлежи на изпълнение лично от довереника,
с изключение на уредените в чл. 283, ал. 2 ЗЗД хипотези.
Нито в Закона за
задълженията и договорите, нито в специалния закон - Закона за адвокатурата
/ЗА/ има изискване за писмена форма като предпоставка за действителност на този
договор. Дори в разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗА е уредена хипотезата,
респективно - възможността, при на липса на писмен договор, съдът, по искане на
адвоката, да определи адвокатското възнаграждение. В този смисъл са и мотивите
към т. 1 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за
доказване. Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде установено
в процеса постигнатото съгласие за възложената поръчка. Функцията на същия е да
установи правата и задълженията на страните, по повод на който е сключен, като
за външната му изява – пълномощието в процеса Законът за адвокатурата изисква
обективиране в писмена форма или устно изявление в съдебно заседание със
задължително отразяване на пълномощието в съдебния протокол. Няма пречка за
няколко договора за правна защита и съдействие да бъде изготвено и подписано
едно пълномощно, стига със същото да са предоставени права за представителство
по сключените договори в пълен обем. Самите договори уреждат предмета на
възложената адвокатска услуга, а с пълномощното доверителят предоставя на
довереника права да го представлява във връзка с изпълнението на поетото с
договора задължение за защита на съответните права на доверителя.
Предвид изложеното
и с оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема,
че на 03.09.2018 година между страните е сключен договор за правна защита и
съдействие за завеждане на дело по ЗОДОВ в устна форма, което обстоятелство не
се оспорва и от самия ответник. Наличието на облигационното правоотношение
между страните по така сключения договор се установява и от приложеното по
делото заверено копие на платежно нареждане от 03.09.2018 година /л. 7/, от
което е видно, че на посочената дата ищцата е превела по банкова сметка ***.00
лева, като в платежното нареждане изрично е посочено основанието за внасянето
на сумата, а именно "разноски по гражданско дело ЗОДОВ", от което се
установява и предметът на възложената на същата дата адвокатска услуга. Със
заплащането на посочената сума ищцата е изпълнила задължението си по така
сключения между страните договор за правна защита и съдействие, респективно -
за ответника е възникнало задължението да изпълни възложената му поръчка за
завеждане на гражданско дело по ЗОДОВ.
Неоснователно в
тази насока се явява възражението на процесуалния представител на ответника, че
процесната сума в размер на 3 682.00 лева е преведена от ищцата във връзка с
подписан между страните Договор за правна защита и съдействие от 11.09.2018
година /л. 52/. В последния са посочени като основание и предмет "Оказване
на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и
защита пред Министерство на правосъдието, ВСС и Прокуратура на Република
България и Съда". В същия липсва както размерът на уговореното между
страните по този договор възнаграждение, така и начинът и срокът на плащането
му. В този смисъл недоказано остана възражението на ответника в тази насока,
доколкото липсват конкретни доказателства, че процесната сума е преведена
именно във връзка с подписания на 11.09.2018 година договор. Още повече, че в
платежното нареждане с дата, предхождаща подписването на този договор -
03.09.2018 година, изрично е посочено основанието за превода.
Съдържащото се на
същата страница на Договора за правна защита и съдействие от 11.09.2018 година пълномощно
от същата дата, с което ищцата е упълномощила ответника също е общо и в него не
е посочено изрично във връзка с кой договор се сключва и във връзка с кои дела,
поради което не би могло да се приеме, че касае само и единствено договорът от
11.09.2018 година, а както бе посочено по-горе няма пречка да бъде изготвено и
подписано едно пълномощно по няколко договора за правна защита и съдействие. Освен
това в отговора на исковата молба ответникът изрично посочва, че е бил
процесуален представител на ищцата по много дела, включително по ДП и което
"е едно от основанията същото да бъде използвано при завеждане на едно
бъдещо дело по ЗОДОВ."
В
разпоредбата на чл. 287 ЗЗД е предвидено като основание за прекратяване на
договора за поръчка оттеглянето на същата от доверителя. В този смисъл е и
специалната норма на чл. 26, ал. 1 ЗАдв., съгласно която
клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си. Чл. 288 ЗЗД пък урежда, че
оттеглянето на поръчката от доверителя не лишава довереника от правото да иска
заплащане на уговореното възнаграждение, като в съответствие с това общо
правило, в специалния закон, уреждащ договора за поръчка, имаща за предмет
извършването на правни действия от адвокат – чл. 26, ал. 2 ЗАдв.
е предвидено, че при неоснователно оттегляне от клиента на пълномощията от
адвоката, последният има право на възнаграждение в пълен размер, а при
основателно оттегляне - му се дължи само за положения труд.
От приложената по
делото Нотариална покана, връчена на ответника лично на 06.08.2019 година /л.
35-38/ безспорно се установява, че П.С.С. е оттеглила дадените на ответника
пълномощия относно всички започнали дела; както и всички стартирани
производства по ЗСВ и всички ангажименти, поети към нея по ЗОДОВ, считано от
датата на връчване, с което се счита за прекратен и договорът за правна защита
и съдействие, сключен между страните в устна форма на 03.09.2018 година.
Адвокатската
професия е занятие, което е прано регламентирано в Закона за адвокатурата. Съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от същия, тя включва: даване на писмени и устни
консултации и становища по въпроси на правото, изготвяне на книжа – молби,
тъжби, заявления, жалби, представителство и защита правата на доверителите пред
съдебни и административни органи, както и пред физически и юридически лица.
Несъмнено подобно изброяване на дейностите е неизчерпателно, доколкото дейността,
която следва да извърши адвоката зависи от конкретния случай и от правния
проблем на доверителя.
Оттеглянето на
пълномощието, което по същество влече след себе си и разваляне на договора за правна
защита и съдействие, ще бъде по основателни причини, когато е наложено от
някаква форма на неизпълнение или друго недобросъвестно поведение от страна на
адвоката. Не е спорно по делото, а и от приложеното по делото Писмо, изх. №
1918 от 26.05.2020 година на ВТОС, се установява, че в Окръжен съд - Велико
Търново не е намерено заведено гражданско дело по ЗОДОВ с ищец П.С.С. и
ответник Прокуратура на Република България. Освен това по делото липсват както
твърдения, така и каквито и да е доказателства за извършване на конкретна
работа във връзка със възложената поръчка за завеждане на гражданско дело по
ЗОДОВ. Нещо повече в проведеното на 17.06.2020 година съдебно заседание
процесуалният представител на ответника изрично посочва, че страните са
постигнали договорка за това бъдещо дело по ЗОДОВ, но такова дело не е
заведено, за да не се дразни прокуратурата, преди да е приключило наказателното
производство срещу брата на ищцата. В този смисъл съдът намира, че от събраните
по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че
към датата на оттегляне на пълномощията на адв. П. от П.С., т.е. 11 месеца след
сключване на договора за правна защита и съдействие - един доста продължителен
период от време, довереникът е извършил каквито и да е действия във връзка с
възложената работа. По делото липсват доказателства, от които да бъде направен
обоснован извод, че довереникът е предприел и извършил действия към образуване
на делото, че е проявил активност за необходимите и възможни действия,
включително и чрез даване на указания и консултации на ищцата, лично или чрез
трети лица до уведомяването му за прекратяване на мандата. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав приема, че оттеглянето на пълномощията по смисъла на
чл. 26, ал. 2 ГПК е основателно, поради което и с оглед посочената разпоредба
на адвоката се дължи възнаграждение само за положения труд. А както бе посочено
по-горе по делото липсват както твърдения, така и конкретни доказателства за
положен труд във връзка със завеждане на дело по ЗОДОВ от П.С. срещу
Прокуратура на Република България.
Неоснователно е и
възражението на процесуалния представител на ответника, че последният е бил
процесуален представител на ищцата по множество дела, включително по ДП и
преведената сума е с основание разноски по подробно описаните в отговора на
исковата молба преписки и досъдебни производства. Основанието на същата е
изрично посочено в преводния документ и ако ответникът счита, че за извършената
работа по посочените от него производства ищцата му дължи възнаграждение,
разполага с възможността да търси изпълнение на същите.
За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че по делото липсват твърдения, съответно
доказателства, че както след получаване на процесната сума, така и след датата
на получаване на нотариалната покана, ответникът да е възразил сумата да е
получена на друго основание, съответно същият я е приел като преведена на
основанието, посочено в преводния документ. Едва след получаване на заповедта
за изпълнение, издадена по Ч.гр.д. № 3410/2019 година на ВТРС - 11.11.2019
година, ответникът е изпратил на ищцата покана за отчетна сделка по чл. 284 ЗЗД
от 21.11.2019 година за уреждане на отношенията им.
Предвид всичко изложено по-горе,
настоящият съдебен състав приема, че е отпаднало основанието, на което
ответникът е получил преведената на 03.09.2018 година сума в размер на 3 862.00
лева и същата подлежи на връщане на ищцата, респективно - предявеният по делото иск се явява основателен и доказан, поради което и
като такъв същият следва да бъде уважен.
При този изход на делото
претенцията на ищцата за присъждане на разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото производство
ищцата е доказала извършването на деловодни разноски, които следва да бъдат
възложени на ответника в размер на 77.24 лева -
внесена държавна такса, респективно - за заповедното производство ответникът дължи
заплащането на разноски в размер на 77.24 лева също за внесена държавна такса.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че П.Ц.П. ***, с ЕГН ********** дължи на П.С.С.
***, с ЕГН ********** сумата в размер на 3 862.00 лева /три хиляди
осемстотин шестдесет и два лева/ - дължима на отпаднало основание, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 07.11.2019г.
до окончателното изплащане на задълженията, за която сума е издадена Заповед № 1450
от 08.11.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
Ч.гр.д. № 3410/2019г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
ОСЪЖДА П.Ц.П. ***, с ЕГН ********** да заплати на П.С.С.
***, с ЕГН ********** сумата в размер на 77.24 лева /седемдесет и седем лева
и двадесет и четири стотинки/, представляваща направените от ищцата
в исковото производство съдебни разноски, както
и сумата в размер на 77.24 лева /седемдесет и седем лева и двадесет и
четири стотинки/, представляваща направените от нея в заповедното
производство съдебни разноски.
След влизане в сила на решението
заверен препис от него да се приложи по Ч.гр.д. № 3410/2019 г. по описа на
Районен съд - Велико Търново.
Препис от решението да се връчи
на страните.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: