О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 24.10.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно частно търговско дело № 1742 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна
жалба на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД против Определение № 11645/10.9.2019
г., постановено по гр.д. № 964/2019 г. по описа на PC – Варна, с което е оставена
без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 2935/28.06.2019
г., постановено по гр.д. № 964 по описа за 2019 г. на ВРС, в частта за
разноските, като същите бъдат възложени в тежест на ищеца.
Жалбоподателят моли за отмяна на
обжалваното определение като твърди неправилност на атакувания съдебен акт
поради това, че още с отговора на исковата молба е заявил, че за ищеца липсва
правен интерес от водене на дело, тъй като признава, че задължението е погасено
по давност. Освен това „Водоснабдяване и канализация – Варна" ООД, не било
предприело никакви действия по събиране на тези задължения, не било предявило
иск, за да може да му бъде противопоставено възражение за давност. Заявява, че
ако ищецът е бил поискал от дружеството погасяване на вземането по давност,
нямало да се стигне до завеждане на делото. Искът бил признат, следователно
предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК били осъществени.
Ответникът по частната жалба е
депозирал отговор на същата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Поддържа допустимост
и правилност на атакувания акт по подробно изложени съображения. Позовава се на
изразеното в отговора на исковата молба становище на ответника, че е извършил
реална доставка на процесното количество вода, както и на извънпроцесуалното
поведение на ответника, с което е дал повод за завеждане на иска.
За да се произнесе по жалбата,
съдът взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
За да отхвърли като неоснователна
молбата на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД за изменение в частта на
разноските на решение № 2935/28.06.2019 г., ВРС е приел, че фактическият състав
на чл. 78, ал. 2 ГПК не е осъществен, тъй като ответникът е дал повод за
завеждане на делото, както и че не е налице надлежно заявено признание на иска
по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК.
По същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Следователно,
предпоставките са две и са кумулативно дадени.
В случая не са налице данни, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото. Обстоятелството, че е издадена
фактура и че в счетоводството на ищеца е отразено вземане от ответника, което е
погасено по давност, не означава, че ответникът е дал повод за предявяване на
иск за отричане правото му по съдебен ред. Давността е защитно възражение и
длъжникът може да избере дали да се ползва от него или да изпълни задължението
си, което и след изтичане на давностния срок продължава да съществува. Ищцата
не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си, че ответното
дружество е отправяло покани за плащане на процесната сума, в т.ч. с
предупреждения за прекъсване на водоснабдяването в имота.
Не е налице, обаче, другата
предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да е признал иска. В отговора на
исковата молба едновременно се заявява, че ответникът признава иска поради погасяване
на вземането по давност и се иска отхвърляне на исковата претенция изцяло като
неоснователна. Вместо еднозначно признание на иска са заявени едновременно две
противоположни процесуални позиции по отношение на основателността на исковата
претенция и е отправено искане до съда за отхвърлянето, а не за уважаването й.
В първото по делото открито
съдебно заседание ответникът би могъл по реда на чл. 143 от ГПК да поправи
евентуална неточност, допусната в отговора. Ответникът, обаче, не е изпратил
представител и не се е възползвал от тази процесуална възможност.
При това положение районният съд
правилно е приел, че не са налице кумулативно предпоставките за освобождаване
на ответника от отговорност за разноски.
Определението е правилно и ще
бъде потвърдено.
Разноски в настоящото
производство пред ВОС следва да се присъдят в полза на ответника по частната
жалба в размер на 200,00 лева заплатен адвокатски хонорар, съобразно
своевременно представен списък с доказателства за извършването им.
Воден от горното, съдът:
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11645/10.9.2019 г.,
постановено по гр.д. № 964/2019 г. по описа на PC – Варна, с което е оставена
без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 2935/28.06.2019
г., постановено по гр.д. № 964/2019 г. на ВРС, в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК: *********, да
заплати на Н.А.П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Борово“ 11, вх.
А, ет. 4, ап. 10, сумата от 200,00 лева, представляваща сторените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.