МОТИВИ към
НОХД №2365/2019 г.:
Обвинението е против
подсъдимите Ц.Р.Б. и Р.Г.Ц. *** за престъпление по чл.206,
ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимите се обвиняват в това, че на 20.07.2015 г. в с.Л., обл.Пазарджик, в съучастие като съизвършители противозаконно са присвоили чужди движими вещи – колбаси на обща стойност
1445.07 лева, собственост на „ИТАЛПОРК“ ООД Пазарджик, които са владеели на
основание заявка-договор от 20.07.2015 г. от „Мат Експрес“ ЕООД до „Ер Ес
Спедицио“ЕООД за възлагане на превоз
на стоките от гр.С.до с.Л..
Подсъдимите Ц.Б. и Р.Ц. не се признават за
виновни по предявеното им обвинение. Дават обяснения за фактическата обстановка.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
Търговското дружество „Италпорк“
ООД гр.Пазарджик, в което съдружници, към датата на
основаване 12.12.2012 г., според извлечението от
Търговския регистър, били италиански граждани и свидетелката В.Е.. Към
25.09.2014 г. свидетелката Е. прехвърлила своите дружествени дялове, но била
определена за управител. Към 2015 г. между съдружниците
било постигнато съгласие да развива дейност за внос и търговия с колбаси. В
тази връзка юридическото лице разполагало с наета складова база, находяща се в с.Л., обл.Пазарджик.
Стоките, с които щяло да търгувало дружеството се внасяли от чужбина, поради
което „Италпорк“ ООД ползвало услугите на транспортни
фирми. Едно от дружествата, кето извършвало импортни
услуги в полза на „Италпорк“ ООД на територията на РБългария, било „Мат Експрес“ ЕООД гр.С.с управител и
едноличен собственик свидетелката И.Ж..
През месец юли 2015 г. „Италпорк“
ООД закупило трайни колбаси. За пратката били изготвени транспортни документи (товарителница
и опис на пратката) от 14.07.2015 г., с които „L.D.C. Services“ изпратило за „Италпорк“
ООД седем кашона с колбаси. Седемте кашона съдържали следните фолирани и пакетирани колбаси: 36.63 кг прошуто
курдо марка „Комкар”, 10.31
кг салам Вентричина марка „Бекелли,
13.02 кг Мортадела марка „Бекелли”,
15.95 кг салам „Милано„Премиум” и 22.79 кг филе
отлежало марка „Пичено“.
Импортът на посочените стоки отново бил осъществен от
дружеството на свидетелката Ж.. Стоките били доставени в гр.С.на 20.07.2015 г.
След получаването им свидетелката Ж. се свързала по телефона със свидетеля Е. и
го уведомила, че колбасите на „Италпорк“ ООД са пристигнали
в гр.София. Свидетелят Е. помолил свидетелката Ж. посочените стоки да бъдат
доставени в складовата база в с.Л.. Свидетелката Ж. обяснила, че не разполага
със свободно превозно средство към момента, но обещала, че ще възложи транспорта
на друг превозвач.
Същият ден 20.07.2015 г., свидетелката Ж. се свързала
с подсъдимата Ц.Б.. Подсъдимата Б. била собственик на търговско дружество „Ер
Ес Спедицио“ ЕООД София. Двете се договорили „Ер Ес Спедицио“ ЕООД да извърши превоз от гр.С.до с.Л. на
доставените на „Италпорк“ ООД от Италия колбаси. Подсъдимата
Б. познавала свидетелите Е.. Познанството било във връзка с предходни търговски
отношения между представляваното от нея търговско дружество „Ер Ес Спедицио“ ЕООД и друго търговско дружество, представлявано
от свидетеля Е. /,,Еф Джи Комерс“ ООД/. По повод на търговските взаимоотношения
между последните две дружества останала дължима парична сума, която свидетелят Е.
не бил заплатил на „Ер Ес Спедицио“ ЕООД, като
причината за това бил отказ на подсъдимта Б. да
издаде фактура. Подсъдимата Б. решила да извърши превоза на колбасите, за да може
да проведе разговор със свидетеля Е. относно дължимата сума.
По повод на превоза на 20.07.2015 г. била изготвена
заявка-договор от „Мат Експрес“ ЕООД до „Ер Ес Спедицио“
ЕООД за възлагане превоза на стоките от гр.С.до складовата база на „Италпорк“ ООД в с.Л., обл.Пазарджик.
След изготвянето на заявката, седемте кашона с пакетирани колбаси били
предадени на подсъдимата Б. и нейния син, подсъдимият Р.Ц.. Кашоните били
натоварени в камион, собственост на „Ер Ес Спедицио“ ЕООД.
След получаването на стоките двамата подсъдими решили лично да посетят
складовата база в с.Л. и да се възползват от случая да притиснат ултимативно
свидетелите Е. за дължимото плащане. В изпълнение на това решение на 20.07.2015
г. двамата отпътували за с.Л., като подсъдимият Ц. пътувал в камиона на „Ер Ес Спедицио“ ЕООД. Камионът се управлявал от свидетеля С.И.,
шофьор в „Ер Ес Спедицио“ ЕООД. Подсъдимата Б.
пътувала след камиона с лек автомобил.
Вечерта на 20.07.2015 г. камионът, управляван от
свидетеля И., пристигнал в складовата база в с.Л.. Непосредствено след него
пристигнал и автомобилът, управляван от подсъдимата Б.. Свидетелят Е., който
въпреки че нямал формално участие в „Италпорк“ ООД,
но се занимавал с дейността на дружеството по продажбата на колбаси, излязъл да ги посрещне. Той не очаквал възникването
на проблеми, поради което подписал товарителница, удостоверяваща доставката,
преди разтоварването на колбасите, който документ му бил представен за подпис
от подсъдимия Ц.. След подписването на документа за доставка, подсъдимият Ц. го
оставил в кабината на камиона, без да предостави екземпляр от него на свидетеля
Е.. Тогава подсъдимата Б. поискала плащане на старото задължение. Свидетелят Е.
не отрекъл съществуващото неплатено задължение, но казал, че без да му бъде
издадена фактура, няма да плати. Подсъдимата Б. казала на свидетеля Е., че ако
не получи веднага парите от предходната доставка, стоките няма да му бъдат
разтоварени, а ще бъдат задържани. Свидетелят Е. настоявал за издаване на
фактура, но двамата подсъдими заявили, че ако няма плащане веднага, си тръгват
със стоката. Така и станало, след този разговор, провел се в офиса, подсъдимите
си тръгнали, както и свидетеля И., без стоките да бъдат разтоварени.
Свидетелят Е. веднага се обадил по телефона на свидетелката Ж. и й разказал за случилото се. Тя провела
разговор с подсъдимата Б., в който последната заявила, че са взели стоките
заради неуредени отношения.
По делото е изготвена оценъчна експертиза, от
заключението на която е видно, че като общата стойност на всички колбаси възлиза
на 1445.07 лева.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Й.Е.,
В.Е., И.Ж., Г.Ж., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на
свидетелката В.Е., депозирани на по НОХД №312/2017 г. по описа на Пазарджишкия
районен съд и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетеля
С.И., дадени н адосъдебното производство и прочетени
на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.4 от НПК, проведените очни
ставки между свидетелите Живко и Е., между подсъдимата Б. и сведетеля
Е., между подсъдимия Ц. и свидетеля Е., заключенията на оценъчната и
хранително-вкусовата експертизи, както и писмените доказателства приложени по
делото.
Относно спорното обстоятелство, че инкриминираните вещи
са били собственост на „Италпорк“
ООД, съдът цени представените по делото товарителница, транспортен документ,
както и показанията на свидетелите Е..
В правната теория е прието, че
договорът за покупка е неформален и консенсуален.
Същият се счита сключен с постигането на съгласие между страните относно вещта и цената. При този
договор купувачът става собственик на вещта със сключване на самия договор, без
да е необходимо вещта да му е предадена.
Това произтича и от разпоредбата на
чл.24 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, при задължение за прехвърляне на вещи,
определени по своя род, собствеността се прехвърля, след като те бъдат определени по съгласие на страните.
В настоящия случай, както се
установява от показанията на свидетелите Е. колбасите били закупени от
италианските съдружници в дружеството (без значение
кое лице действително е заплатило стоките), които ги изпратили, за да бъдат
продавани в България.
Факт е също, че вещите са определени
по род, вид и количество, според посочените транспортни документи и са
изпратени, именно на „Италпорк“ ООД с цел, последното
да ги продава, т.е. вещите са станали и са били собственост на дружеството,
което в това качество е имало правото да се разпорежда с тях чрез продажбата в
търговската мрежа на територията на България.
За да е налице престъпление,
квалифицирано като "обсебване" по чл.206, ал.1 от НК, е необходимо
деецът противозаконно да присвои чужда
движима вещ, която владее или
пази. Изпълнителното деяние на обсебването
може да се
изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се
върне.
Макар че, документите за превоз на стоките след
пристигането им България не са коректно попълнени, е безспорно установено от
показанията н асвидетелите Ж., Ж.
и И. и не се оспорва от подсъдимите, че транспорта до склада на „Италпорк“ ООД в с.Л. е бил възложен на „Ер Ес Спедицио“
ЕООД, чиито управител е била подсъдимата Ц.Б..
Фактическото придобиване на владението върху стоките от
страна на подсъдимите се установява еднопосочните показания на свидетелите Ж. и
И., последните депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на
чл.281, ал.5 във връзка сал.1, т.4 от НПК. Същите дава еднопосочни показания,
че след като Г.Ж. докарал въпросната пратка от Италия до гр.София, същата била
претоварена в товарен автомобил на превозвача „Ер Ес Спедицио“ ЕООД, с водач свидетеля И., като при прехвърлянето на стоките от
едното превозно средство на другото присъствали и двамата подсъдими.
Следователно подсъдимите са придобили владението върху
инкриминираните вещи по силата на договор за превоз, уреден нормативно в
чл.367-379 от ТЗ, според който превозвачът се задължава срещу възнаграждение да
превози до определено място, в случая товар, в определения срок и да пази
товара от приемането до предаването му.
В този смисъл подсъдимите са знаели, че не могат да се
разпореждат с въпросните чужди за тях вещи, а следва да ги предадат на
получателя, по силата на договора за превоз.
Анотирана съдебна практика Относно главния факт от предмета на доказване -
действията на подсъдимите на третиране на стоките, като свои чрез
разпореждането с тях, изразяващо се в непредаването на получателя, съдът цени показанията
на свидетелите Й.Е., В.Е., И.Ж. и Г.Ж..
Както става ясно от
безпротиворечивите показания на свидетелите Е., процесните
стоки не са били разтоварени на базата в с.Л., а били откарани от И. в
неизвестна посока. Последното било свързано със заявлението на подсъдимите Б. и
Ц., че няма да разтоварят стоките, ако не се изплати дължимата сума по друга
доставка. В тази връзка свидетелят Е. се обадил на свидетелката Ж. за
съдействие.
Съдът дава вяра на показанията
на свидетелите Е., тъй като същите са дадени от позицията на очевидци, ясни и
конкретни са и се подкрепят от други усти доказателствени
източници. Макар да се приеме, че същите са заинтересовани от изхода на делото,
с оглед влошените отношения с подсъдимата Б. във връзка с предишни търговски
взаимоотношения, съдът не намери основание за съмнение в достоверността на
показанията на свидетелите, тъй същите добросъвестно признават, че са имали
неплатено задължение от около 800 евро към дружеството, представлявано от
подсъдимата Б. - „Ер
Ес Спедицио“ ЕООД, което произтичало от договор за превоз на пелети към „Еф Джи Комерс“ ООД. Последното свидетелите
обясняват с липсата на издадена от Б. фактура за въпросния превоз.
В тази част показанията им за
дължимо плащане към дружеството на подсъдимата Б. се потвърждават от
представените по делото писмени доказателства за водена по имейли
кореспонденция през 2013 г. - 2014 г. между Б. и Й.Е., с искане Е. за издаване
на фактура и от Б. за заплащане на 350 евро.
Убедителността на показанията
на тези свидетели относно главния факт от предмета на доказване обаче, се затвърждава и от обстоятелствата установени от показанията
на свидетелката Ж., на която свидетелят Е. се обадил, че подсъдимите са си
тръгнали, а стоките не са им предоставени.
Последната достатъчно конкретно
и убедително потвърди заявеното вече от Е., че на процесната
дата той й се обадил притеснен, че „не му дават стоката“, въпреки че бил
подписал документите. При това Ж. се свързала с Б. , на чието дружество сама
възложила спедицията на процесните
стоки и получила обяснение от подсъдимата, че „ имали разправии от преди 2-3
години … и няма да даде стоката“.
Няма основание да се приеме,
че свидетелката И.Ж. е предубедена в полза Е., още повече, че свидетелката
признава, че познава добре както подсъдимата Б., така и свидетелите Е.. Избрала
именно фирмата на подсъдимата да извърши превоза на инкриминираните стоки,
въпреки че получила и други оферти на обявата, публикувана в интернет, тъй като
се познавал с подсъдимата Б. като колега от 25 години.
Поради това съдът кредитира показанията
на свидетелката Ж., като достоверни, които показания подкрепят заявеното от Е.,
че Е. подписал удостоверяващите доставката документи на доверие преди реално
стоката да бъде разтоварена, както и че същата не е била разтоварена по
нареждане на подсъдимите.
Не на последно място
показанията на свидетелите Е. относно посочените обстоятелства, които Й.Е.
поддържа и при проведените с подсъдимите очни ставки, се потвърждават и от
показанията на свидетеля Г.Ж., извършил превоза на стоките от Италия до България и участвал в
натоварването им в автомобила, собственост на дружеството на подсъдимата Б..
Свидетелят, брат на свидетелката Ж., за който няма основание за съмнение, че
съобщава реално възприети факти, тъй като дори не познава някой от подсъдимите,
дава показания, че Е. му се обадил по телефона и му съобщил, че „стоката не му
е разтоварена“. Затова той се свързал по телефона със шофьора на товарния
автомобил – свидетеля И., като последният му заявил, че стоката е претоварена
на автомобила на подсъдимата Б., която щяла да се срещне с Е., за да му я
предаде.
Напълно в противоположна
насока са обясненията на подсъдимите, които твърдят, че стоката била
разтоварена в цеха в с.Л. от свидетеля И. и подсъдимия Ц..
В тази насока са и показанията
на свидетеля И., дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал. Същият също твърди, че стоките
са били разтоварени и дори внесени в склад.
В тази част, съдът не кредитира
показанията на свидетеля И.. Към момента на депозиране на показанията свидетелят
е работил в дружеството, представлявано от подсъдимата Б., от които отношения свидетелят
несъмнено е бил повлиян и е депозирал показанията си, в опит да подкрепи
защитната теза. Неговите показания обаче освен, че се дискредитират от
показанията на свидетеля Ж., влизат в противоречие с обясненията на самите
подсъдими.
Съдът не дава вяра на тези
обяснения на подсъдимите, тъй като източник на доказателства същите категорично
се опровергават от свидетелите Е., Ж. и Ж., последните без каквато и да е
пристрастност към изхода на делото.
Освен това обясненията на
подсъдимите относно начина на придвижване и причините за пътуването до с.Л.,
противоречат на показанията на свидетеля И., подкрепящ тяхната защитна теза
относно главен факт от предмета на обвинението.
Подсъдимата Б. твърди, че
тръгнала за с.Л., тъй като това бил начина да се срещне с Е., за да поиска
дължимото, но тъй като не била добре здравословно, синът й дошъл с нея,
шофирайки „джипа“. Еднопосочни са и обясненията подсъдимия Ц., че именно той
управлявал автомобила на майка му, пътувайки за базата на Е., но се разминават
относно причината за неговото пътуване. Същият обяснява, че тръгнал с Б., тъй
като и друг път се случвало да пътува с нея, за да помага в разтоварването на
стоките.
Докато свидетелят И. е заявил
в показанията си, че подсъдимият Ц. пътувал до мястото, заедно с него в
товарния автомобил, в каквато насока са и показанията на свидетелите Е..
По делото не се събраха
доказателства по какъв начин подсъдимите са се разпоредили с вещите. Би могло
да се гадае, дали са ги продали или изхвърлили.
Факт е обаче, че подсъдимите
не са предали стоките на собственика, аса ги задържали, третирайки ги като
свои.
Съдът приема за доказани тези
фактически положения, тъй няма основание да не се даде вяра на показанията на
свидетелите Е., и Живкови по изложените по-горе съображения, които дискредитират
напълно обясненията на подсъдимите.
Във връзка с възраженията за
негодност на инкриминираните стоки се събраха следните доказателства:
Видно е от товарителницата, че
стоките са натоварени в Италия на 14.07.2015 г. Според заявката – договор, с
който „Мат Експрес“ ООД, представлявано от свидетелката Ж. е възложило на „Ер
Ес Спедицио“ ЕООД, представлявано от подсъдимата Б.,
транспорта на стоките от гр.С.до с.Л., дата натоварване на стоките е 20.07.2015
г.
Следователно стоките са
транспортирани от Италия до България за 6 дни.
От показанията на свидетеля Г.Ж.
се установява, че стоките са превозени с обикновен камион, чиято каросерия е
била покрита с брезент, а не в хладилен камион. Стоките са били опаковани в
кашони и при претоварването не бил усетил неприятна миризма на развалена стока.
С оглед тези събрани
доказателства е допусната и приета хранително-вкусова експертиза. Вещото лице
дава заключение, че от
предоставените документи, вида на храните и начина им на съхранение и
транспорт, несъответстващ на условията за съхранение и транспорт според
европейското законодателство може да се направи извод, че въпросните месни
продукти не са съхранявани правилно, като е напълно
вероятно след горепосочения транспорт да са с променени органолептични
и микробиологични качества, като неправилното им съхранение при нарушена
хладилна верига /неподдържане на контролирана хладилна температура при високи амбиентни летни температури/, ги прави несъответстващи на изискванията
на законодателството в областта на храните.
В съдебно
заседание вещото лице обясни, че не е в състояние да каже, колко може да са
променят микробиологичните качества на стоките, защото за да се каже това трябва
да се извърши микробиологично изследване на съответните колбаси. Затова микробиологично изследване са
необходими да са налични съответните колбаси. В срок от 7 или 9 дни, юли месец,
когато е извършен транспорта, при тези летни температури и щом е нарушена
хладилната верига, имало голяма вероятност да се развият микробиологични
процеси, които да правят продукта негоден. А ако колбасите са били вакуумирани,
обаче не следвало да са станали негодни. Вакуумирането
можело да удължи срока на трайност на продукта, но при спазване на всички
останали условия. Ако не са били спазени имало голяма вероятност да са се
развили нежелани микробиологични процеси.
Но вещото
лице разясни, че никой не можел да каже, каква е вероятност инкриминираните
стоки да са били развалени.
Но
вещите, както се установи от доказателствата не са налични, тъй като са
отнесени в неизвестна посока от подсъдимите, поради което не могат да бъдат
изследвани и да се определи тяхната евентуална негодност и в следствие на това
евентуалното намаляване на стойността им.
Защитата
в пледоарията си изтъкна, че не се установи безспорно по делото годността на
инкриминираните вещи. Подобно твърдение е не само несъстоятелно, но и
противоречи на правните принципи и логика.
На първо
място защитата, както и присъдата следва да почиват само на доказателствата по
делото, събрани по установения в НПК процесуален ред. Недопустимо е съдът при
постановяване на присъдата да се позовава на предположения, наведени от
евентуално съществуващи доказателствени средства,
които обаче не фигурират в кориците на делото и не са приобщени към доказателствения материал.
Съдът при
водене на съдебното следствие, съобразно принципа за разкриване на обективната
истина заложен в чл.13 от НПК, направи усилие да събере всички доказателства относими към казуса, а именно да бъде установена негодност
на стоките, но подсъдимите, на които единствено е било известно състоянието на
колбасите не спомогнаха за това.
Следва да
се има предвид, че съгласно чл.12 от НПК съдебното производство е състезателно
и страните по него - както прокурора, така и подсъдимият и неговият защитник
имат равни процесуални права, а и задължения да сочат необходимите според тях
доказателства за изясняване на обективната истина.
Не на
последно място не могат да се черпят права от липсващи по делото доказателства,
особено, ако за невъзможността на етапа на съдебното следствие да бъдат събрани
по реда на НПК е спомогнал позоваващият се, както това е станало с разпореждането
от страна на подсъдимите са инкриминираните стоки, по която причина е било
образувано и настоящото наказателно производство.
Поради
това съдът счита, че стойността на стоките е тази определена от заключението на
оценъчната експертиза, а именно 1445.07 лева.
Но дори
да се приеме, че стоките не са били негодни за употреба, т.е. развалени от
неправилното транспортиране, това не оневинява подсъдимите за извършеното
деяние, тъй като същите безспорно са знаели, че вещите са чужди и не могат да
се разпореждат за тях, а следва да ги предадат на получателя/собственика, който
от своя страна има правото да се разпореди с тях, като дори ги изхвърли, в
случай че не са годни за консумация.
Субективния
елемент на състава на това престъпление изисква присвояването, разпореждането с
вещта или нейното невръщане на собственика да е „противозаконно”.
Именно
противозаконно се явява задържането от страна на подсъдимите на чуждите стоки,
като по този начин са започнали да ги третират като свои, тъй като същите не са
имал законно право на задържане, с оглед осъществяване на целта си да обезпечат
претендираното от тях предишно парично вземане.
Правото
на подсъдимите за задържане на инкриминираните стоки не може да бъде основано на чл.90, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите. По
силата на тази разпоредба Длъжникът може да откаже
да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето, но в
случай, че има срещу кредитора
си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича
и неговото задължение.
В случая се
установи верността на твърдението на подсъдимата Б., че свидетелят Е., в
качеството на представляващ на ,,Еф Джи Комерс“ ООД й дължи, като управител на „Ер
Ес Спедицио“ ЕООД определена парична сума, това
имуществено правоотношение е съвсем различно, произтичащо от друг договор за
превоз, на други стоки и друг съконтрахент „Италпорк“ ООД и не е свързано с установените между страните
различни, основани на договора за превоз на колбаси, и задължението по този
договор за доставка и предаване на вещите.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
подсъдимиите Ц.Р.Б. и Р.Г.Ц. от обективна и субективна страна са
осъществили признаците престъпния състав на чл.206 ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като 20.07.2015
г. в с.Л., обл.Пазарджик, в съучастие като съизвършители противозаконно са присвоили чужди движими вещи – колбаси на обща стойност 1445.07 лева, собственост на „ИТАЛПОРК“ООД Пазарджик, които са владеели.
Подсъдимите е знаели, че вещите са им предадена
във владение, без да могат да се разпорежда с тях. След като правомерно са
придобили владението върху стоките, по силата на договор за превоз са започнали
в един момент да третират вещите, като собствени.
Изпълнителното деяние на обсебването може да
се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ да се върне вещта. В
разглеждания случай е налице първата хипотеза.
От
обективна страна фактическият състав на престъплението е осъществено, поради непредаване
на вещите на собственика, която в един момент подсъдимите са започнали да третират като свои собствени, задържайки ги за себе си и разпореждайки се
с тях по неустановен начин.
Подсъдимите са осъществили и от субективна
страна признаците на престъплението „обсебване”, чрез отказа да предадат
вещите, тъй като същите не са имали законно право на задържане и разпореждане с
тях.
При извършване на престъплението подсъдимите са действали
при пряк умисъл, като са съзнавали всички обективни и субективни признаци на
деянието и са желаели настъпването на общественоопасните
последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимите Ц.Б. и Р.Ц. за извършеното деяние, съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на обсебването, която
е висока. Това са често срещани престъпления, заемащи голям дял сред ръста на
обществената престъпност в страната.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното
деяние, която е висока.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
незачитането на установения правов ред в страната.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимите и не
много високата стойност на предмета на деянието.
Като даде
превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на
целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, наложи
на подсъдимите Ц.Р.Б. и Р.Г.Ц. наказание в размер на по ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните
за личността на подсъдимите, съдът счете, че за поправянето и превъзпитанието
му не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на
основание чл.66 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание на
подсъдимите за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ПО ТРИ ГОДИНИ.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК подсъдими те Ц.Б. и Р.Ц. бяха осъдени да заплатят
направени разноски по делото за в размер на по 28.98 лева лева, платими по
сметка на ОД на МВР Пазарджик и по 29.25 лева, платими по сметка на Районен съд
Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: