РЕШЕНИЕ
№ 1695
гр. Плевен, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20224430104062 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от С. Ц. Г. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., местност М.Д./***, представляван от адв.В. В. – AK
– П., съдебен адрес: гр.П., ул.“Д.К.“ ***, против „Х.Д.Т.“ ЕООД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“К.К.“ ***, представлявано от
управителя Д.К.К.. Посочва се в исковата молба, че ищецът работел в
ответното дружество на длъжност „***“ на основание трудов договор №***г.
Твърди се, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника било
прекратено на ***г. със Заповед №***г. на управителя на „Х.Д.Т.“ ЕООД
Д.К.К. основание чл.330, ал.2 т.6 КТ. Твърди се, че ищецът не е запознат и не
му е връчена заповедта, а е узнал за прекратеното трудово правоотношение
от Дирекция „И.п.т.“-П.. Твърди се, че издадената заповед е
незаконосъобразна поради неспазване на чл.193, ал.1 от КТ. Сочи се и
обстоятелството, че след уволнението ищецът останал без работа за периода
от ***г. до датата на подаване на исковата молба. Твърди се, че не е
изплатено трудовото възнаграждение за месец ***г., както и платения
1
годишен отпуск за ***. за *** в размер на *** лв.Иска се от съда да постанови
решение, с което на основание чл.344, ал.1 т.1 КТ да бъде признато
уволнението за незаконно и да бъде отменена Заповед №***г. на управителя
на „Х.Д.Т.“ ЕООД Д.К.К., на основание чл.344, ал.1 т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконното уволнение за периода от ***г. в размер на
*** лв. Иска се от съда и да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца на основание чл. 224, ал.1 КТ обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за *** за ***. общо в размер на *** лв.,
мораторна лихва върху главницата от ******. до датата на завеждане на
исковата молба, законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Иска се от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от *** лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от *** както и сумата от ***
лв.- мораторна лихва върху главницата от ******. до датата на завеждане на
исковата молба, законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендират се и направените деловодни
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника с вх.***/***., в
който ответникът е взел становище за допустимост, но неоснователност на
исковете. Твърди се, че на работника са поискани обяснения, както и че в
процесния период е бил в отпуск поради временна неработоспособност, както
и два дни в самоотлъчка - на *** и на ***г. Иска се от съда да отхвърли
исковете като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание, ищeцът редовно призован, не се явява. Представлява се
от пълномощник адв. В. В.– АК-П., която поддържа исковата молба и моли
съда да постанови съдебен акт, с който да уважи изцяло предявените искове
като основателни и доказани.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. В. Д.– АК-П., която
взема становище за неоснователност и недоказаност на исковете и моли съда
да ги отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на трудов договор
№***г., че между страните е съществувало трудово правоотношение на
2
основание трудов договор №***г. , като ищецът е заемал длъжността
„работник извозване и доставка“ НКПД ***, ***, с място на работа гр.П.,
ул.“К.К.“ ***, склад „Търговия на едро“, при чесечно възнаграждение в
размер на ***. , платимо до *** число на месеца, и допълнително
възнаграждение за придобит професионален опит ***% за всяка година
трудов стаж. Съгласно уговореното в договора, работникът има право на ***
платен годишен отпуска, а съгласно т.8 при прекратяване на трудовия
договор срокът на предизвестие е еднакъв и определен на три месеца.
Не се спори между страните, че трудовото правоотношение между тях е
прекратено на ******. със Заповед №***г. на управителя на „Х.Д.Т.“ ЕООД
Д.К.К..
Спорно по делото е законосъобразно ли е прекратяването на трудовото
правоотношение от работодателя, както и дължи ли последния обезщетения и
трудови възнаграждения вкл. такова за оставане на работника без работа, за
какъв период и в какъв размер.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени
и гласни доказателства, назначена и изготвена е и икономическа експертиза.
Видно от заверено копие на двустранен констативен протокол за ПТП от
***.***.и констативен протокол от ******., на процесната дата на жп прелез
в с.Я., между МПС И.Д. с рег.№ ***, собственост на „Х.Д.Т.“ ЕООД,
управлявано от С. Ц. Г. и МПС М. с рег.№ ***, собственост на Х.В. от гр.С.,
настъпило ПТП с материални щети по МПС-то на ответника.
Видно от трудовото досие на ******. С. Ц. Г. подал молба да освобождаване
от длъжността „работник извозване и доставка“, поради здравословни
причини, считано от ******. Върху молбата била поставена резолюция „да,
след заработено предизвестие по трудов договор“.
С писмо изх.№ ***т. работодателят опитал да уведоми за отговора си ищеца,
но няма доказателства за връчване книжата на Г..
Установява се от приложените документи от трудовото досие на работника,
че С. Ц. Г. е депозирал пред работодателя следните болнични листове: №
***/******, Е ******., Е ***.***, Е ******, Е ******, с които лицето е
съобщило, че е във временна неработоспособност за следните периоди от
********* до ***.***.
Установява се от трудовото досие, че работодателя е оспорил пред ТЕЛК
болничен лист Е ****** за периода ***-***.***, като жалбата е входена под
3
№ ***/***
Видно от заверено копие на жалба от ******. и свидетелство за регистрация
на МПС част I, работодателят е отправил искане до РП-П. за проверка и
връщане на служебно МПС марка "И.Д." с рег.№ ***, собственост на „Х.Д.Т.“
ЕООД, което било противозаконно отнето от С. Ц. Г..
Установява се от заверено копие на констативен протокол № ***.***. на ТП
на НОИ П., че по сигнал на С. Ц. Г. била извършена проверка от НОИ по
разходите на държавното обществено осигуряване на „Х.Д.Т.“ ЕООД, като
било установено че осигурителят не е представил в ТП на НОИ П.
Приложение *** към болничен лист № Е ****** за периода ******.-***.***.,
като е указано на ответника да го депозира в НОИ след като бъде уведомен от
ТЕЛК за резултата от проверката на болничния лист, ако последният бъде
потвърден.
Видно от представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверено копие
на жалба с вх.№ ***/***.*** и писмо изх.№ ***/***2***., ищецът
сигнализирал Дирекция „и.з.т.“-П. за нарушения на трудовото
законодателство от страна на „Х.Д.Т.“ ЕООД, но такива не са констатирани
при извършената проверка.
Видно от заверено копие на протоколи от ***.***. и от ***г. – л. 32 и л.33 от
делото, работодателят и главният счетоводител на ответното дружество, в
присъствието на свидетели, констатирали обстоятелството, че С. Ц. Г. не се е
явил на работа на процесните дати, както и лицето не е представило
болничен лист за наличие на уважителна причина за неявяването си на
работа.
Установява се от покана изх.№ ******., че работодателят е опитал да покани
служителя да даде обяснение, като се е позовал на нормите на чл.190, ал.1 т.2
и чл.330, ал.2 т.6 от КТ, относно отсъствието си от работа след изтичането на
срока по болничен лист Е ******., а именно от ***.***. По делото липсват
доказателства поканата да е връчена на служителя.
Установява се от заверено копие на транспортни разписки на л. 64 и молба на
л.63 от делото, че на ***.*** ищецът изпратил молба до работодателя с
правно основание чл.327, ал.1 т.2 КТ да бъде освободен от длъжност, считано
от ***.***., но ответникът е отказал пратката на същата дата.
Видно от съдържанието на Заповед № ***г., „Х.Д.Т.“ ЕООД прекратило
трудовото правоотношение със С. Ц. Г. на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ
4
поради две последователни неявявания на работа (самоотлъчки) на работника
– чл.190, ал.1 т.2 КТ. В заповедта било посочено, че на лицето не се дължат
обезщетения.
По делото са приобщени и гласни доказателства, съдържащи се в показанията
на свидетелката А.И.Н.. Видно от показанията й, болничните листове на
служителите първоначално се предавали или на Ненийска, като началник
смяна и техен ръководител, или на главния счетоводител на дружеството.
Свидетелката заявява, че по повод болничен лист, предоставен й от ищеца в
края на месец май, получила критики от ръководството и указания да не
приема болнични листове, като от този момент единственото лице, което
било упълномощено да получава болнични листове на работници/служители
на „Х.Д.Т.“ ЕООД бил главния счетоводител на дружеството. Свидетелката е
категорична, че е получила от ищеца болничен лист ( без да уточнява номера
му или периода, за който се е отнася) , който ръководството е отказал да
приеме, и тя била принудена да се свърже с дъщерята на С. Ц. Г., за да й го
върне.Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на двете свидетелки
като обективни, безпристрастни и съответни на действителността.
Показанията й не противоречат на писмените доказателства по делото.
Свидетелката е дългогодишен служител в ответното дружество, познава
спецификите на работа и отделните работници и служители, възприела е
непосредствено определени факти от случилото се, като ясно и логично
възпроизвежда фактите и обстоятелствата от действителност, които са й
станали известни. Ето защо съдът ги възприема изцяло като правдиви и
достоверни.
За установяване на спорните по делото обстоятелства е назначена и изготвена
съдебно счетоводна експертиза.
Видно от заключението на вещото лице, размерът на обезщетението по
чл.225, ал.1 КТ възлиза на сумата от *** лв., обезщетението по чл.224, ал.1
КТ е в размер на *** лв. за неизползван платен годишен отпуск. Последното е
начислено в счетоводството на ответника през ****** и е прихванато с
удръжки на основание чл.330, ал.2 т.6 КТ, като след прихващането, за което
ищецът не е дал съгласие, С. Ц. Г. дължи на дружеството сумата от *** лв.
Установява се още от заключението на вещото лице, че неизплатеното
трудово възнаграждение за ****** и ****** възлиза на сумата от *** лв. , а
мораторната лихва върху главницата възлиза на сумата от *** лв. Съдът
5
кредитира заключението на съдебно - икономическата експертиза, като
неоспорено от страните и като изготвено от лице, в чиято компетентност и
безпристрастност няма основания да се съмнява.
Като съобрази доказателствата (писмени и гласни) и заключението на вещото
лице по назначената икономическа експертиза, в съвкупност съдът прави
следните правни изводи:
Съдът приема, че е сезиран със следните искове с правна квалификация чл.
344, ал.1 т.1 и чл.344 т.3 вр. чл.225, ал. КТ (искове за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, иск за обезщетение за времето,
през което ищецът е останал без работа поради уволнение), иск по чл.224 КТ
за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за ***. и
иск по чл.242 КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за
периода *********
По иска с правно основание чл.344, ал.1 т.1 КТ
Съдът приема, че заповед №***г. на управителя на „Х.Д.Т.“ ЕООД е
незаконосъобразна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 т.2 и ал.2 от КТ дисциплинарно
уволнение може да се налага за неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни, като същото се налага при съобразяване с
критериите по чл.189, ал.1 от КТ.
С оглед проверката за законосъобразност на издадената заповед за
дисциплинарна уволнение, на първо място в тежест на работодателят е да
докаже, че преди налагане наказанията, е спазил процедурата по чл.193, ал.1
от КТ. Тъй като посочената норма е императивна, съдът следи служебно за
изпълнението й, независимо от наличието на изложени доводи на страните. В
случая настоящата инстанция намира, че от данните по делото се установява,
че посочена процедура не е спазена. Работодателят е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства ( чл.193, ал.1 КТ). Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ
когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя
или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното
наказание, без да разглежда спора по същество.
Видно от представената по делото покана с изх.№ ******. , последната е
изпратена по куриер на С. Ц. Г., но по делото липсват доказателства същата
6
да е връчена на получателя, удостоверено с подпис на ищеца или на друго
длъжностно лице от куриерската фирма. Нещо повече, по делото няма
доказателства и за връчване на процесната заповед №***г. на управителя на
„Х.Д.Т.“ ЕООД, преди получаване на отговора по чл.131 ГПК и приложенията
към него по делото.
Действително разпоредбата на чл.193, ал. КТ предвижда, че разпоредбата на
чл.193, ал.2 ГПК не се прилага, когато обясненията на работника или
служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Текстът на
чл.193, ал.3 от КТ е приложим във всички случаи, когато работодателят е
поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т.ч. случаите,
когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на
работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща
искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил
възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне
до него. В този случай с искането за даване на обяснения, работодателят би
изпълнил изискването на чл.193, ал.1 от КТ, поради което чл.193, ал.2 от КТ
би бил неприложим.
Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за
нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен
случай. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или
бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или
налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и
пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на
работника да ги даде.
В случая не се доказа по делото работника да е отказал получаването на
куриерските пратки респ. да не се явил на телефонно съобщение от
фирмата доставчик на книжата. Тежестта на доказване на тези и подобни
обстоятелства, които биха изключили приложението на чл.193, ал.2 КТ е на
работодателя. Последният е този, който в процеса следва да докаже, че е
налице отказ от даване на обяснения от работника респ. недаване на
обяснения по вина на работника.
Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно
нарушение не е формален акт – въведено е с оглед осигуряване възможност
на защита на работника и същевременно – с оглед възможност на
работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното
7
дисциплинарно нарушение.
В конкретния случай съдът установи, че в деня на изпращане на поканата
към служителя за даване на обяснения в дисциплинарното производство, е
прекратено и трудовото правоотношение с Г., без да е изтекъл 3 дневния
срок, предоставен от работодателя за представяне на документи и даване
на обяснения. Така дори да се приеме, че поканата с изх.№ ******. е
получена, за което няма доказателства по делото, то при условие, че не е
изтекъл тридневния срок, предоставен от работодателя, работникът е бил
поставен изначално в положение да не може да се защити, като изложи своята
версия за неявяването си на работа.
Ето защо съдът приема, че в конкретния случай не е предоставена реална
възможност на С. Ц. Г. да даде обяснения за нарушенията.
С оглед на горното, съдът приема, че при налагане на дисциплинарното
наказание на ищеца е нарушена разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ от страна на
ответника, поради което заповед №***г. на управителя на „Х.Д.Т.“ ЕООД
следва да бъде отменена.
За изчерпателност следва да се отбележи, че при изготвяне на заповедта за
уволнение е допуснато и нарушение на чл.195, ал.1 от КТ, изразяващо се в
непосочване на датите, на които е извършено дисциплинарното нарушение.
Като не е посочил всички признаци на нарушенията и периода на
осъществяването им, работодателят е нарушил изискването на чл.189, ал.2 от
КТ, като е лишил работника от възможността за преценка на сроковете по
чл.194 КТ. Накърнено е правото на защита на уволнения работник, тъй като в
дисциплинарното производство той не е могъл да въведе всички свои
възражения срещу констатациите на работодателя.
По иска с правно основание чл.344, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.
При предявен иск по чл.344, ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от КТ
доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал
без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. Същият
следва да установи и размера на брутното трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение /чл.228,
ал.1 от КТ /. Искът по чл.344, ал.1 т.3 от КТ е осъдителен, поради което
доказването му е възложено на ищеца по отношение на всички елементи от
фактическия му състав: незаконно уволнение, оставане без работа, вреда
/пропусната полза/ и причинна връзка между тях. В тази насока е ТР
8
№6/15.07.2014г. ТР по тълк. д. № 6/2013 г. ОСГК на ВКС, и утвърдената
практика на ВКС Решение № 256 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1331/2014 г., III г. о., ГК; Решение № 224 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1184/2010 г., III г. о., ГК; Решение № 86 от 9.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1488/2020 г., IV г. о., ГК и др.
В конкретния случай съдът приема този иск за недоказан. Ищецът следваше
да установи релевантния факт, че е останал без работа, като представи
например копие от трудовата книжка – документ, годен да засвидетелства
липсата на последващо трудово правоотношение (чл.357 от КТ), да представи
или изиска удостоверение от НАП за липсата на регистрирано трудово
правоотношение, да представи или изиска удостоверение за регистрация в
Бюрото по труда като безработен или да ангажира други доказателства за
оставането си без работа. В случая това не бе сторено от ищеца.
Недоказано е твърдението на ищеца, че трудовата книжка на С. Ц. Г. е
задържана от работодателя, предвид липсата на направено доказателствено
искане по чл.190, ал.1 ГПК съда да задължи ответника да представи намиращ
се в нея документ, с каквато възможност ищеца разполага в производството.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че искът с правно основание чл.
чл.344, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.242 и чл. 224 КТ
Установи се от заключението на вещото лице по назначената съдебно
счетоводна експертиза, че при прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца не е заплатено трудово възнаграждение в размер на *** лв. и
възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск за *** общо в размер
на *** лв., както и че от е прихваната без съгласие на работника сума в
размер на *** лв. Съдът приема, че при липса на изрично съгласие от страна
на работника да бъде прихваната тази сума от дължимите на него от
работодателя, то подобно прихващане е в разрез със закона и не следва да
бъде отчитано при определяне на размера на неизплатеното възнаграждение.
Ето защо и предвид направеното изменение на исковете в съдебно заседание,
то съдът приема, че исковете с правно основание чл.242 КТ и чл.224 КТ
следва да бъдат уважени изцяло, като бъде присъдена в полза на ищеца
сумата от 3,22 лв. лихва за забава върху дължимата сума на основание чл.224
КТ, изчислена служебно от съда, и сумата от *** лв., представляваща лихва
9
за забава върху неизплатено трудово възнаграждение за периода от ******
При този изход на спора по делото, ответникът дължи и следва да бъде осъден
да заплати на ищеца, претендираните и сторени от него разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважените искове, което в случая
възлиза на сумата от ***. Ответникът също претендира сумата от ***. за
адвокатско възнаграждение, за които представя доказателство за плащане,
поради което и такива му се дължат съобразно отхвърлената част от иска по
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ т.е. сумата от ***.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд П. държавните такси за
уважените искове. Исковете за отмяна на незаконното уволнение (чл.344,
ал.1, т.1 КТ) е неоценяем и съобразно чл.3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс за тях
се събира такса в размер до ***, но не по-малко от ***. С оглед фактическата
и правна сложност на настоящото производство (обема от доказателства,
наведените доводи и възражения от страните и т.н.), съдът намира, че
дължимата държавна такса следва да бъде в максимален размер от *** за
всеки от тях. Държавната такса за останалите искове възлиза на сумата от
***. за всеки от тях или общо ***. Следва ответникът да заплати и разноските
за възнаграждение на вещото лице в размер на ***. по сметка на РС-П. или
общо такси и разноски в размер на ***.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за НЕЗАКОННО
УВОЛНЕНИЕТО на С. Ц. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.П., местност
М.Д./***, направено със Заповед №***г. на управителя на „Х.Д.Т.“ ЕООД
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“К.К.“ ***, от
управителя Д.К.К., и ОТМЕНЯ ЗАПОВЕДТА като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ц. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
местност М.Д./***, представляван от адв.В. В. – AK – П., съдебен адрес:
гр.П., ул.“Д.К.“ ***, тел.: ***,***, иск с правно основание чл.344, т.3 КТ вр.
чл.225, ал.1 КТ за осъждане на „Х.Д.Т.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и
10
адрес на управление: гр.П., ул.“К.К.“ ***, представлявано от управителя
Д.К.К., да заплати на С. Ц. Г. с ЕГН **********, сумата от *** лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа от незаконното
уволнение със Заповед №***г. на управителя на „Х.Д.Т.“ ЕООД Д.К.К.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.242 от КТ „Х.Д.Т.“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“К.К.“ ***, представлявано от
управителя Д.К.К., да заплати на С. Ц. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
местност М.Д./***, сумата от *** лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за ***и ******., сумата от *** лв. – лихва за забава за забава
за периода от ****** до *****, ведно с със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – *** до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.224 от КТ „Х.Д.Т.“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“К.К.“ ***, представлявано от
управителя Д.К.К., да заплати на С. Ц. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
местност М.Д./***, сумата от *** лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер за ***, сумата от *** лв. лихва
за забава за периода от **** до **** , законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – *** до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Х.Д.Т.“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“К.К.“ ***, представлявано от
управителя Д.К.К., да заплати на С. Ц. Г. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
местност М.Д./***, сумата от *** лева за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С. Ц. Г. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., местност М.Д./*** да заплати на „Х.Д.Т.“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“К.К.“ ***, представлявано от
управителя Д.К.К., сумата от *** лева за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 пр.1 от ГПК „Х.Д.Т.“ ЕООД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“К.К.“ ***, представлявано от
управителя Д.К.К., да заплати по сметка на Районен съд Плевен сумата от
**** държавни такси върху исковете по чл.344, ал.1 т.1, чл.242 и чл.224 КТ и
11
сумата от ***. възнаграждение за вещото лице или общо сумата от ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Окръжен съд Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12