Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Павликени, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, III-ти
състав, в открито съдебно заседание на 13.01.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при
участието на секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 155 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от М.П.П., ЕГН
********** *** против Наказателно постановление № 19-0311-000102/***2019 г. на Началник РУ към ОДМВР,
гр. ***,
РУ, гр. ***,
с което за нарушения по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания - "Глоба" в
размер на 3 000,00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 12 месеца. Навежда подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакувания акт и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание въззивникът,
лично и чрез защитника си, поддържа депозираната жалба.
Административнонаказващият орган -
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия ***, бл. № *** от 03.04.2019 година, за това, че 03.04.2019
г. в 17:33 часа в гр. ***
на кръстовището на ул. „***“
и ул. „***“
движейки се от ул. "***"
към ул. "***“,
управлявал собствения си лек автомобил „БМВ“, модел *** с per. № ***, като използва използва пътищата
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в форсиране на
двигателя, превъртане на задни моторни колела и поднасяне на задната част на
МПС по посоката си на движение, първо на ляво - последователно на дясно, като с
тези си действия застрашава останалите участници в движението – поведение
квалифицирано като административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Процесният АУАН е издаден и връчен
на М.
на 03.04.2020 г., подписан от него без възражения.
Такива са постъпили в тридневния
срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които оспорва изцяло констатациите в акта и
твърди да не е осъществил вмененото му нарушение.
На 03.05.2019 г., въз основа на
съставения АУАН в законовия срок, срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното
Наказателно постановление, с което за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на П. е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 3 000,00 лева и "Лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 12 месеца.
Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на дата 12.06.2019 г. – инкорпорираната разписка и е
обжалвано от него в законоустановения срок.
Съгласно приложената по делото
Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на министъра на МВР, АУАН и НП са издадени
от компетентни органи.
Горната фактическа обстановка,
изложена в коментирания АУАН и възпроизведена в НП безспорно се установява от
свидетелските показания, дадени в съдебно заседание от актосъставителя А. Н. и свидетеля С.Г..
Във връзка с твърденията на
жалбоподателя, че не е извършил посоченото в НП нарушения, по делото е разпитан
в качеството на свидетел и Ц.
П..
По делото се представи и стокова
разписка, несъдържаща подписи и печат от която се установява, че неизвестно за
съда лице на неизвестен ден, доколкото в същата фигурират няколко дати и
часове, е закупило четири броя торби от по 25 кг цимент от „***“ ЕООД, гр. ***.
С оглед на така установените
фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е
подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, пред компетентния да се
произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като съдържат всички изискуеми
реквизити, съобразно чл. 42, съответно и чл. 57 от ЗАНН. При съставянето им
съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване правото
на защита на жалбоподателя.
ДОСЕЖНО
НАРУШЕНИЕТО ПО чл. 104б, т. 2 от ЗДвП:
При съобразяване нормата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП и събраните гласни доказателства, съдът намира, че е безспорно
доказано, че жалбоподателят е имал описаното поведение, с което е извършил
вмененото му нарушение по чл. 104б, т. 2
от ЗДвП, доколкото на посочените в АУАН и НП време и място е управлявал
собствения си лек автомобил, в нарушение на забраната, въведена с посочената
норма, водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, в случая – форсиране без
необходимост на двигателя, демонстративно въртене на гуми и поднасяне на
задната част на МПС по посоката на движение, първо наляво и последователно на
дясно (възприето от полицейските служители, доколкото е предприето на близко
разстояние – не повече от 20 от тях), като актосъставителят Н. заявява: "
Бяхме застанали на паркинга на
съда. От ул. „***“
посока ул. „***“
точно на завоя, се зададе лек автомобил ,
БМВ - комби, като поднесе задната част на колата на ляво и на дясно…Имаше
и други участници в движението, защото мисля че беше следобед и имаше движение.
Той прави десен завой, но поднася автомобила с лявата част и задницата влезе
преди предницата в завоя с форсиране, с припищяване на гуми…..Не бяхме на около
20 м от кръстовището на паркинга на съда. Аз възприех влизането със задница на
ляво, защото завоя е десен и колата се поднася със задната част наляво и после
се изправя…", показания по същество потвърдени и от св. Г. – „…бяхме
спрели патрулния автомобил на паркинга на съда ул. „***“. Чухме по ул. „***“ посока ул. „***“ свистене на губи и видяхме на
кръстовището лек автомобил, но не помня марката, който поднасяше наляво, после
на дясно, последователно няколко пъти след което влезе в завоя и мина покрай
нас. Колегата го спря….“
От събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства бе установено, че изложените в акта за
нарушението: авторство, обстоятелства, дата и място на извършването напълно
съответстват на тези, описани в Наказателното постановление, поради което
правилно и справедливо на жалбоподателя и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3
от ЗДвП са наложени предвидените в закона наказания, определени в абсолютен
размер - "Глоба" от 3 000,00 лева и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от дванадесет месеца.
Показанията на свидетелите Ц. и Г. са такива на свидетели -
очевидци, последователни и взаимно допълващи се, без данни за заинтересованост,
като в тази връзка следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на
св. П., доколкото като брат на жалбоподателя е пряко заинтересован от изхода на
делото.
Не отговаря на действителността
оплакването, че поради мястото на което бил спрян патрулния автомобил не било
възможно свидетелите да са установили поведение на жалбоподателя от характера
на описаното в НП – от изложеното по-горе става ясно, че мястото е в
непосредствена близост до сградата на съда и за състава е ясно, че към
процесното място има отлична видимост.
От представеното писмено
доказателство пък не се установява по безспорен начин в багажника на автомобила
да е имало допълнителен товар, който да е препятствал превъртането на колелета
му или занасянето, като на съобразяване подлежи и факта че все пак става дума
за 100 кг., които за автомобил от вида на управлявания не съставляват особен
товар – проста справка в интернет показва, че обема на двигателя е около 2
литра, а мощността на автомобила е около 150 конски сили.
С оглед изминалото време не подлежи
на проверка дали въпросния автомобил към момента на деянието е бил с действащи
стабилизиращи системи, но следва да се отчете че те подлежат както на
изключване, така и на повторно активиране.
В достатъчна степен конкретизирано
се явява и посоченото място на извършване на нарушението, доколкото процесните
улици – „***“
и „***“
имат само едно кръстовище в града и именно то е посочено като място на
извършване на нарушението.
Не подлежи на споделяне и оплакването
за неправилно посочване на санкционната норма, съответно налагане на наказание
по силата на норма, която да не съществувала – анализът на посочената
санкционна норма чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП показва същата да предвижда санкции за
три изпълнителни деяния – oрганизиране на нерегламентирани състезания по
пътищата, отворени за обществено ползване, участие в такива състезания и
процесното ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, поради което и правилно наказващия
орган е посочил пр. 3 на ал. 1 на чл. 175а от ЗДвП като основание за налагане
атакуваното наказание.
Поради така изложените съображения
настоящият състав намира оплакванията като израз на правото на защита на
жалбоподателя и явно защитна версия – в тая насока св. Н. дава показания, че
при спирането жалбоподателят е заявил да знае, че е спрян заради поднасянето и
че няма възражения по АУАН, което потвърждава и св. Г..
Тоест, в случая се касае за
умишлено, демонстративно нарушение на забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Според настоящия
съдебен състав точно за противодействие на такива и подобни случаи е въведена
нормата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017 година, предвид драстичното увеличаване
на подобни случаи в цялата страна, при които водачи на МПС умишлено и
демонстративно въртят гуми, "дрифтят" по оживените улици в градовете
и по този начин застрашават сериозно здравето и живота, както на останалите
участници в движението по пътищата, така и на случайно преминаващи пешеходци.
Това обстоятелство обуславя и тежкия размер на наказанието, предвидено за
подобно нарушение.
Не са налице основания и случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се
отличава с по-малка степен на обществена опасност от обичайните нарушения от
този вид, предвид факта, че с поведението си на пътя жалбоподателят е създал
реална опасност от ПТП за останалите участници в движението, в това число и
пешеходци – на кръстовището има и пешеходна пътека тип „зебра“ и точно на нея е
извършено поднасянето.
По изложените съображения, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, поради
което и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление № 19-0311-000102/***2019
г. на Началник РУ към ОДМВР, гр. ***, РУ, гр. ***, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! ЙП