Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 228
гр.Бургас, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 5648 по описа на БРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. 55, вх. 10, ет. 1, ап. 3, против
Наказателно постановление № */04.01.2019г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл.
185, ал.1 ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 500
лева.
С
жалбата се посочва, че е налице процесуално нарушение, изразяващо се в
неспазването на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В
открито съдебно заседание се явява представител на дружеството-жалбоподател,
който поддържа жалбата по изложените доводи.
Наказващият
орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Карабелева,
която намира жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде
потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено
на 14.11.2019 г., а жалбата е входирана на 21.11.2019
г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
Не
се спори, че към 24.06.2018г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно
задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – магазин за аксесоари, находящ се в гр. Бургас, ул. „*“ № 30. На 24.06.2018г., в 14.35
часа, била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство, като
била извършена контролна покупка на един брой аксесоар за коса на стойност 2,50 лв., прието от *- продавач в
обекта, като не била издадена фискална касова бележка. Проверяващите се
легитимирали и осъществил контрол за спазване на данъчното законодателство в
посочения търговски обект. При проверката се констатирало, че в обекта е
инсталирано и работело фискално устройство марка “DATECS DP-150 KL”, с инд.
№ DT468099 и № на ФП 02468099.
Била отпечатана контролна лента, от която се виждало, че не е регистрирана
горепосочената покупка.
За
извършената проверка и констатациите от него св. А. съставила Протокол за
извършена проверка бланков № 0345683 от 24.06.2018 г, с указание търговецът да
се яви допълнително в ТД на НАП-гр.Бургас на 29.06.2018 г. На 29.06.2018 г.
управителят се явил и бил съставен АУАН
с № F392312.
Впоследствие,
на 04.01.2019 г. въз основа на
акта за установяване на нарушението било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта,
както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал.1 ЗДДС
дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда
изцяло. Липсват каквито и да е било основания съдът да не кредитира показанията
на актосъставителя.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП.
АУАН също е издаден от компетентен орган. НП е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми.
Въпреки това, съдът намира, че са
допуснати нарушения в производството, който засягат неговото законосъобразно
протичане и завършване и по-точно- нарушена е разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен
срок от съставянето на акта. Актът за установяване на административно нарушение
е бил издаден на 29.06.2018 г., като срокът за издаването на постановлението е
изтекъл на 28.12.2018 г., доколкото 29.12.2018 г. е неработен ден (по мнение на
настоящия състав разпоредбата на чл. 22, ал. 7 от ДОПК, която предвижда, че когато
срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в
следващия след него присъствен ден, не важи за упражняване на правомощията на
държавните органи). Още повече, че в случая се касае за прилагане на преклузивни
срокове, които по същество се явяват благоприятни за субектите и приложението
на чл. 22, ал. 7 от ДОПК би било разширително
тълкуване, с което се ограничават правата им. Дори и да се приеме обратното, то
срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН би изтекъл на 31.12.2018г. Постановлението
обаче е издадено едва на 04.01.2019 г.
С оглед на изложеното, след като административнонаказателното производство образувано със
съставяне на АУАН на 29.06.2018г., не е било прекратено, то наказателното
постановление от 04.01.2019г. е издадено след изтичане на 6-месечния срок по
чл.34, ал.3 от ЗАНН. Издаването на наказателно постановление след изтичане на
предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, е съществено процесуално нарушение, което
води до отмяната му, като незаконосъобразно, без да е необходимо да се
разглежда спора по същество. Ето защо, обжалваното постановление, следва да
бъде отменено. В този смисъл са и Решение № 2225 от 28.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2296 / 2018 г. на XV състав на Административен
съд - Бургас и Решение № 748 от 07.05.2014 г. по н. д. № 361 / 2014 г. на
Административен съд - Бургас.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */04.01.2019г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС,
на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „*“,
бл. 55, вх. 10, ет. 1, ап. 3, е наложена „имуществена санкция” в размер на 500
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.