Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 9 08.02.2017
година
град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
седемнадесети януари 2017 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Д.С.,
като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 355 по описа на
съда за
2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.
52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на Е.С.Я. срещу К.П.И.. Ищцата твърди, че с
решение по АНД № 159/2016 г. на РС-Раднево ответницата била призната за виновна
в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1, вр. чл. 130,
ал. 1 НК за това, че на 12.02.2016 г. в с. Трояново по хулигански подбуди и
безпричинно й нанесла удар с шамар в областта на главата в лявата част на
лицето, удар с ръка в лявата орбита на ухото, ухапване на лява предмишница и
удари в горната част на тялото, породени от блъскане с ръце, с което й
причинила лека телесна повреда, изразяваща се в: рана от ухапване от човек в
областта на лявата предмишница, охлузване на долния клепач на лявото око,
кръвонасядане в областта на дясната ребрена дъга и счупване на VІ-то дясно
ребро, което й причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като й било наложено на основание чл. 78а НК административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. Твърди, че помежду им на посочената дата възникнал конфликт
относно доенето на маститни крави, след което безпричинно ответницата й нанесла
побой на работното място. Твърди, че за травматичните увреждания било издадено
удостоверение от съдебна медицина, както и че се наложило да получи болнични
грижи в неврологично отделение в болницата в гр. Раднево за 5 дни, където се
установило и счупването на реброто. Твърди, че ответницата я блъскала в стените
при побоя, вследствие на което се обострили налични болки в кръста и левия
крак. Твърди, че вследствие на побоя и заболяванията останала без работа и доходи,
а тъй като не била осигурена останала без право на обезщетение за безработица.
Твърди, че възстановителният период протекъл бавно и
придружен с много неудобства от личен и семеен характер, както и свързан с
направата на имуществени разходи в размер на 138,37 лв. за прегледи,
изследвания и лекарства. Поради това иска от съда да постанови решение, с което
да осъди ответницата да й заплати сумата от 3500 лв. за претърпените от
престъплението неимуществени вреди и сумата от 138,37 лв. за причинените й имуществени
вреди. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата К.П.И.. В
първото по делото съдебно заседение ответницата, чрез адв. Х., заявява
възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, породено от
провокация.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За възникване на отговорността на ответницата
за непозволено увреждане е необходимо ищцата да докаже наличието на следните
факти: извършено от ответницата противоправно деяние, чиято пряка и
непосредствена последица са настъпилите за ищцата и претендирани неимуществени
и имуществени вреди. При условията на пълно и главно доказване ищцата следва да
докаже всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с
изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното.
Съгласно
чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 във вр. ал. 3 НПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд /в това число и решение в производство по чл. 78а НК съгласно
чл. 413, ал. 3 НПК/ е задължителна за граждански съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. ако е налице присъда или решение
за ангажиране на наказателна отговорност, то по тези въпроси, които са елементи
от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, съдът ще е обвързан и не следва
да ги установява отново в гражданския процес. От приложеното АНД № 159/2016 г.
на РС-Раднево е видно, че с решение № 31 от 16.06.2016 г. в производство по
глава XXVIII от НПК /Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание/ е призната за виновна
ответницата К.И. за това, че на 12.02.2016 г. в с. Трояново, общ. Раднево, по
хулигански подбуди, безповодно, нанесла на ищцата Е.Я. удар с шамар в областта
на главата в лявата част на лицето, удар с ръка в лявата орбита на ухото,
ухапване на лява предмишница и удари в горната част на тялото, породени от
блъскане с ръце, с което й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в:
рана от ухапване от човек в областта на лявата предмишница, охлузване на долния
клепач на лявото око, кръвонасядане в областта на дясната ребрена дъга и
счупване на VІ-то дясно ребро, което й причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1,
във вр. чл. 130, ал. 1 НК, за което деяние била освободена от наказателна
отговорност и й било наложено на основание чл. 78а НК административно наказание
глоба в размер на 1000 лв. Поради това съдът приема, че ответницата е извършила
виновно противоправното деяние чрез описания в диспозитива на решението
механизъм, за което е призната за виновна в производство по чл. 78а НК и е
освободена от наказателна отговорност. Не е възможно гражданският съд да
преразглежда тези въпроси, а следва да ги приеме за установени като част от
фактическия състав на претендираното право.
От
приетата по делото съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р Т., което съдът
кредитира като компетентно и добросъвестно изготвено, подкрепена с медицинска
документация /писмени доказателства/ по делото, се установява, че в следствие
на процесното деяние ищцата Е.С.Я. е получила следните травматични увреждания: рана
от ухапване от човек в областта на лявата предмишница, охлузване на долния
клепач на лявото око, кръвонасядане в областта на дясната ребрена дъга и
счупване на VІ-то дясно ребро. Тези травматични увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин,
отразен в исковата молба на ищцата. Получените от ищцата травматични увреждания
са и причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Срокът за
възстановяване е около 25 дни, като не е изключено още толкова дни да е налице
дискомфорт в областта на счупеното ребро при по-големи физически натоварвания.
В съдебно заседание вещото лице д-р Т. поясни, че макар да не се затруднява
движението на снага, в случая при физически работник тези оплаквания от болки в
областта на счупеното ребро ще продължат повече от 30 дни и е възможно да са
продължили в рамките на 2 месеца, в които ищцата не е могла да изпълнява
трудовите си функции пълноценно. Според вещото лице е възможно през следващия
зимен сезон да има оплаквания от болки само при застудяване на времето, които
ще отзвучат постепенно. Тези болки обаче не ще затруднят движението на ищцата,
а само ще и създават дискомфорт. Вещото лице посочи в съдебно заседание и
допълнителен медико-биологичен признак на получено травматично увреждане от
ищцата, а именно изостряне на едно хронично заболяване на нервните коренчета в
поясната област, което също би могло да бъде в причинна връзка с инцидента,
която следва да се разглежда в аспекта, че при екстремни извивания на снагата
напред и назад да се получи това травматично увреждане.
От
представената епикриза на л. 7 от делото е видно, че ищцата е лежала в
Неврологичното отделение на МБАЛ „Д-р Д.Чакмаков“ – гр. Раднево времето от
15.02.2016 г. до 20.02.2016 г. с диагноза „Увреждане на лумбо-сакралните
коренчета, некласифицирани другаде, в ляво“. По снета от ищцата анамнеза е
записано, че оплакванията датират от около един месец преди постъпването,
когато получила болки в кръста и левия крак, изтръпване на същия по цялата
повърхност до върха на пръстите. Следва тук да се посочи, че деянието е
извършено на 12.02.2016 г., а според посоченото от ищцата в епикризата тези
болки са възникнали преди един месец, т.е. в период преди процесния инцидент и
възникването на болките не е в причинна връзка с извършеното от ответницата
деяние. Това не изключва обаче възможността това заболяване да се е обострило
вследствие на извършеното от ответницата деяние, което се потвърди от вещото
лице д-р Т. в съдебно заседание, с оглед на което този допълнителен резултат
/обостряне/ на наличното заболяване подлежи също на обезвреда като възникнал в
причинна връзка с деянието. От посочения механизъм на деянието в решението по
чл. 78а НК и настъпилите от деянието травматични увреждания може да се направи
обоснован извод, че вследствие на нанесените удари на ищцата, нейната снага
/тялото й/ е претърпяло посочените от вещото лице д-р Т. екстремни извивания
напред и назад, които са били причина за настъпване на посоченото обостряне на
наличните болки в областта на кръста на ищцата. За това обстоятелство косвено
свидетелства и обстоятелството, че в продължение на един месец ищцата не е
постъпвала в болнично заведение за лечение на тази болка, а непосредствено след
инцидента на третия ден е постъпила /хоспитализирана/ на болнично лечение
именно по този повод, а не по повод на другите получени от деянието травматични
увреждания. Настъпилото обостряне на наличното неврологично заболяване на
ищцата се посочва и от разпита на св. **** Я., съпруг на ищцата, чиито
показания съдът прецени на основание чл. 172 ГПК с оглед възможната неговата
заинтересованост и със завишено внимание. Съдът намира, че показанията на св. ****
Я. напълно съответстват на писмените доказателства, заключението на СМЕ и дори
на показанията на свидетелите на ответницата /че помощ на ищцата при инцидента
е оказал колегата й ****/, поради което същите се кредитират изцяло. Освен това
неговите показания са последователни, взаимно допълващи се и напълно
съответстващи на целия останал доказателствен материал. Следва да се посочи
също, че макар и да е възможно заинтересован, този свидетел също дава показания
под натиск от наказателна отговорност за неверни показания съгласно чл. 290 НК.
От
показанията на св. **** Я. е видно, че след инцидента ищцата е била постоянно вкъщи
на легло, болките и се влошили след инцидента и се наложило да лежи в болницата
пет дни и след това около два месеца имала постоянни болки. Ищцата не можела да
върши обикновените си задължения вкъщи, което наложило св. Я. да се справя с
тях. Ищцата имала насинено ляво око, следи от ухапвания, белег на дясната ръка
от ухапване със зъби. Ищцата се върнала на работа след 2 месеца и 10-15 дни
след инцидента.
Идентични
са и показанията на св. ****, които съдът кредита като обективни, незаинтересовани
и последователни. Според показания на св. **** ищцата била в синини по ръцете,
окото и било подуто, имала много болки и трудно се движела, поради което я
закарали в болницата. И според този свидетел за отшумяване на болките на ищцата
са били нужни около 2 месеца и половина. През деня мъжът на ищцата се грижил за
нея, обслужвал я, дори и до санитарните помещения. Помощ е оказвала в чистенето
и готвеното и свидетелката. Свидетелката посочва, че понастоящем ищцата още
чувствала болки в счупеното ребро, което напълно съответства на посоченото от
вещото лице д-р Т. за дискомфорт при застудяване. Следва
да се отбележи, че за състоянието на ищцата в домашни условия най-запознати са
хората, с които съжителства, а това неминуемо са роднините, с които живее,
както и приятелите, които са идвали да и помагат.
От
показанията на св. **** и св. **** се установява, че на ищцата Е.Я. е било
възложено устно от работодателя им да ръководи и да разпределя работата, както
и да прави забележки на работниците с оглед работата. Това бил първият инцидент
с участието на Е. с оглед разпределянето на работата, не се е карала с другите.
Според св. **** ищцата Е.Я. била много работлива и старателна, не била
„буйствена“, знаела я като кротка и разбрана.
От
показанията на св. **** И. не се установяват конкретни спорни за делото факти,
тъй като показанията са общи и принципни.
По отношение на
неимуществените вреди:
Ищцата
претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деянието, за
което ответницата е призната за виновна и е ангажирана нейната административно-наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК. Ответницата е длъжна да обезщети вредите,
които е причинила на ищцата /съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму/. При така установеното наличие на
противоправно поведение и настъпил от него вредоносен резултат за пострадалата Е.Я.,
следва да се определи обезщетение, чийто размер е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата
вреда се съизмерява. Справедливостта се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа
конюнктура в страната (ППВС № 4/1968 год. и решение № 407 от 26.05.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г.о., ГК, постановено в
производство по чл. 290 от ГПК). В тази връзка съдът отчете степента на
уврежданията – лека телесна повреда в по-тежката и форма по ал. 1 на чл. 130 НК.
Нанесени са множество травматични увреждания от побоя, като е налице счупване
на VІ-то дясно ребро и кръвонасядане в областта на междуребрието, ухапване на
предмишницата, охлузване на долния клепач на лявото око. Тези травматични
увреждания не са вследствие на еднократно удряне, а на нанесени множество удари
с голяма сила, довел дори до счупване дори на реброто и се характеризират с
по-висок интензитет на понасянето на болката от еднократно нанесен удар. Травматичните
увреждания са отшумели в рамките на малко повече от два месеца, в което време
ищцата не е полагала труд и е нямала доход. С оглед получените травматични
увреждания е видно, че в момента на нанасянето на ударите ищцата е изпитвала
силни болки, които са били налице доста време след деянието, след което са отшумявали
през възстановителния период, като някои от тях на напълно отшумели, а други
имат влияние на дискомфорт при застудяване. Следва да се отчете също и
обстоятелството, че ищцата е изпълнявала възложените й функции от работодателя
да разпределя и контролира работата, с което ответницата не се е съобразила.
Няма никакви доказателства по делото ответницата да се е оплакала на ищцата, че
има заболяване, дискомфорт или друга причина, пречеща й да изпълни задълженията
си.
Като
взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства, обусловени от
съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливо
обезщетяване на претърпените от Е.Я. неимуществени вреди, като съвкупност от
изпитаните продължителни болки и страдания, възлизат на сума в размер от около 3000
лв. Ищцата претендира обезщетение в размер на 3500 лв. и с оглед на което
следва да се уважи иска до размера от 3000 лв. Съобразно критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД по-нисък размер на обезщетението за неимуществени
вреди неминуемо би предизвиквал чувство у пострадалата за липса на справедливо
репариране на вредите от деянието.
По отношение на
имуществените вреди:
Ищцата
претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 138,37 лв.,
представляващи разходи за прегледи, изследвания, закупени лекарства.
По
делото е представен фискален бон от 12.02.2016 г. и фактура № ********** от
12.02.2016 г., издадена от УМБАЛ „проф.д-р Ст.Киркович“ АД – Стара Загора, за
заплатена от ищцата сума в размер на 40 лв. за извършен преглед за телесни
повреди с издаване на документ. Този разход е за извършения преглед и издаване
на удостоверение от съдебна медицина № 40/2016 г. /на л.6/, който разход е
свързан с извършеното от ответницата деяние и неговата направа от страна на
ищцата е във връзка с получените травматични увреждания. Действително,
направата на разхода е по воля на ищцата, доколко е можела и да не го направи,
но следва да се има предвид, че това е единственият начин за събиране на
доказателства за травматичните увреждания съгласно нормативната база. Затова
този разход е извършен по повод на нанесените от ответницата травматични
увреждания и подлежи на обезвреда по реда на чл. 45 ЗЗД.
Представени
са по делото фактура № 626 от 15.02.2016 г. /л.11/ на стойност от 25 лв. за „Графия
на гръден кош“ и фискален бон за заплащане в брой на сумата, фактура № 6698 от
15.02.2016 г. /л.12/ на стойност 30 лв. за „преглед от невролог“ и фискален бон
за заплащане в брой на сумата, издадена рецепта от д-р **** с описани 4 вида
лекарствени продукти, както и фактура № ********** от 22.02.2016 г. /л.9/ на
стойност 43,37 лв. за закупуване на тези 4 вида лекарствени продукти /милгама,
доклопрам, баклофен и габаневрал/ и фискален бон /л.8/ за заплащане в брой на
сумата. Тези разходи са извършени от ищцата с оглед диагностициране и лечение
на получените от нея травматични увреждания от деянието. Това се установява и
от епикризата на л.7, в чиято графа „Препоръки за ХДР медикаментозно лечение
след изписването: …“ са посочени същите 4 вида лекарствени продукти. Затова и
съдът намира, че тези разходи са извършени във връзка с получените болки от
счупването на реброто и обострянето на болките в кръста. Тези разходи също са
извършени по повод на нанесените от ответницата травматични увреждания на
ищцата и подлежат на обезвреда по реда на чл. 45 ЗЗД.
Или
ищцата доказа иска си за имуществени вреди в общ размер на 138,37 лв., за
заплатени за прегледи, удостоверение, лекарства и графии и следва да се уважи
този иск изцяло.
По отношение на заявеното
възражение за съпричиняване:
Ответницата
е направила в първото по делото съдебно заседание възражение за съпричиняване
на вредите от страна на ищцата. Същото е направено обаче след срока по чл. 131 ГПК – отговор не е подаден, а е заявено в първото съдебно заседание. Релевираното
от ответницата възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата
ищца представлява защитно средство от вида на правоизключващите възражения и
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на
съпричиняването се носи от страната, направила възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е диспозитивна, поради което не може да бъде
приложена служебно от съда. С приетото разрешение в т. 4 на ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС беше уеднаквена съдебната практика по отношение на въпросите за
срока за заявяване на възражения от страна на ответника. Съгласно постановките
на ТР възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 133 ГПК. Възражението за съпричиняване на вредите от деянието по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД се базира на настъпили към момента на деянието факти и не може да се
основава на нововъзникнали факти, поради което същото подлежи на доказване в хода
на съдебното дирене и поради това следва да се приеме за преклудирано с
изтичане на срока по чл. 131 ГПК. Затова и настоящият съдебен състав намира, че
това възражение на ответницата е преклудирано и не следва да се разглежда. В
този смисъл е постановеното решение № 183 от 25.02.2016 г. по т.д. №
2805/2014г. на ВКС, ТК, II
т.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, според което „във въззивното
производство, образувано по жалба на ищеца, въззивният съд е длъжен да обсъди
възражението за съпричиняване, ако в отговора на въззивната жалба ответникът се
позовава на него и същото е релевирано в първоинстанционното производство в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, тъй като по отношение на него не е формирана
сила на пресъдено нещо.
За
пълнота и въпреки принципното становище на настоящия съдебен състав за
преклудиране възражението за съпричиняване с изтичане на срока по чл. 131 ГПК,
с оглед наличието на съдебна практика, която посочва твърде общо, че
възражението следва да е направено пред първоинстанционния съд, съдът намира,
че следва да изложи аргументи и по същество на това възражение.
С
оглед възраженията на адв. К., процесуален пълномощник на ищцата, че въпросът
за съпричиняването е разгледан от наказателния съд и не може да се преразгледа
в настоящото производство, следва да се отбележи, че това възражение подлежи на
разглеждане в исковото гражданско производство, тъй като е извън обхвата на
задължителната сила по чл. 300 ГПК на решението по чл. 78а НПК, а и не е било
предмет на разглеждане в наказателното производство.
Съобразно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на
делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите.
Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането
се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието
на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение /напр. вината/ на пострадалия - в този смисъл т. 7 от ППВС №
17/18.11.1963 г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди - така решение № 165/26.10.2010 г. по гр. д. № 93/2010 г. на ВКС, ІІ т.
о. и др. Ответницата твърди, че такова съпричиняване в конкретния
случай има, тъй като ищцата я е провокирала. Съгласно задължителната практика
на ВКС – решение № 144 от 27.12.2016 г. по т.д. № 1000/2015 г. на ВКС, ТК, II
т.о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №
16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/1 Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 99 от
08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 54 от
22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от
04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по
реда на чл. 290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал.
2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от ответника чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да
бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Възражението на ответника
по иска за недължимост на част от претендираното обезщетение поради принос на
пострадалото лице, поради което са настъпили по-големи вреди, представлява
правоизключващо възражение, относимо към размера на дължимото обезщетение. При
определяне на процентното съотношение /обема/ на съпричиняването съдът е длъжен
да обсъди установените от събраните доказателства факти и въз основа на тях да
извърши преценка за обема на конкретния принос на пострадалия спрямо
причинените вреди.
В
случая не се установява от събраните по делото доказателства /единствено такива
ангажирани са гласните доказателства/ да е налице съпричиняване на вредата от
страна на ищцата. На първо място св. **** посочва като предположение, че
ответницата К. не е била добре в този ден, тъй като си „вадила зъби и не знаел
от това или от кръста нещо не била добре“, излязла до тоалетна, после се
върнала и седнала на столче. Същият посочва, че ищцата Е. си говорила с друга
работничка ****, че ответницата К. пак излязла. Като се върнала ответницата К.,
ищцата Е. й казала „тая крава тебе чака“, ответницата й отвърнала „Не ме ли
виждаш в какво състояние съм“, с оглед на което ищцата Е. й казала „да си
тръгва“. Като чул това св. Фаик Чутов им казал, че за една крава проблем правят
и седнал да я издои, като тогава зад него се случил инцидента между страните. Следва
да се посочи на първо място, че ответницата К. не се е оплакала на ищцата Е.,
че се чувства зле до момента, в който ищцата й е казала, че кравата чака нея.
Тогава ответницата К. й казала „не виждаш ли в какво състояние съм“, поради
което ищцата Е. й казала да си тръгва. От друга страна ищцата Е. е действала в
изпълнение на устната заповед на работодателя да разпределя работата и да
контролира изпълнението й и напълно закономерно, след като ответницата й се е
оплакала, че е зле и не може да издои кравата, ищцата й е казала да си тръгне.
Въпреки това ответницата е започнала да нанася побой на ищцата. С оглед на тези
доказателства и като се установи, че ищцата Е. не е имала други разправии с
ответницата К. и с който и да било друг, съдът намира, че ответницата не доказа
при условията на пълно и главно доказване провокация от страна на ищцата, с
която да е годна да допринесе за настъпване на вредите.
Затова
исковете за обезщетение за неимуществени и неимуществени вреди са основателни и
следва да се уважат в размер на 3000 лв. за неимуществените вреди и в размер на
138,37 лв. за имуществените вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 12.02.2016 г. до окончателното погасяване на задължението
съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като се отхвърли иска за
неимуществени вреди за разликата до претендираните 3500 лв.
По
разноските и държавната такса:
При
този изход на спора ответницата дължи на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сторените в настоящото производство разноски. Такива са сторени за адвокат в
размер на 800 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.06.2016
г. /л.13/ и следва да се присъдят на ищцата съобразно уважената част от
исковете в размер на 690,06 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, като сторените такива са за адвокат в размер на
150 лв. съобразно договор за правна защита и съдействие от 20.10.2016 г.
/л.31/. Съобразно отхвърлената част от исковете следва да се присъдят разноски
в размер на 20,61 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва
да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 170
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете, както и
сумата от 250 лв. заплатено възнаграждение на вещото лице от бюджета на съда
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.П.И., ЕГН **********,***, да заплати на Е.С.Я.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и във вр. чл. 52 от ЗЗД
сумата от 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания в
резултат на нанесените й на 12.02.2016 г. травматични увреждания: рана от
ухапване от човек в областта на лявата предмишница, охлузване на долния клепач
на лявото око, кръвонасядане в областта на дясната ребрена дъга и счупване на
VІ-то дясно ребро, изостряне на хронично заболяване на нервните коренчета в
поясната област, получени от удар с шамар в областта на главата в лявата част
на лицето, удар с ръка в лявата орбита на ухото, ухапване на лява предмишница и
удари в горната част на тялото, породени от блъскане с ръце, осъществени от
ответницата К.П.И., за което й е наложено административно наказание по АНД № 159/2016
г. на РС-Раднево, и сумата от 138,37 лв. (сто тридесет и осем лева и 37 ст.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за прегледи,
удостоверение, лекарства и графии, по повод на същото деяние от 12.02.2016 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 12.02.2016 г. до окончателното
погасяване на дълга, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата от 3000 лв. до претендирания размер от 3500 лв.
ОСЪЖДА К.П.И., ЕГН **********,***, да заплати на Е.С.Я.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 690,06 лв. (шестстотин и деветдесет
лева и 06 ст.), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.С.Я., ЕГН **********,***, да заплати на К.П.И.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 20,61 лв. (двадесет
лева и 61 ст.), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА К.П.И., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на
РС-Раднево сумата от 170 лв. (сто и седемдесет лева) държавна такса върху уважената
част от исковете и сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева) платено
възнаграждение за вещо лице от бюджета на съда.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: