О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№___________
гр. Варна, …...06.2017г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.д.№736 по описа за 2017г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.389 ГПК.
Образувано
е по предявени от „АГРО
РЕЗЕРВ” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.”Никола Вапцаров” №3, ет.6, чрез адв.К. срещу С.С.Н., ЕГН ********** *** А
искове за заплащане на сумите, както следва: 34 558,30лв. – главница по
договор за временна финансова помощ от 15.09.2011г.; 2480лв. – договорна лихва
по чл.3 от договора в размер на 6% за периода от 20.10.2011г. до 31.12.2012г.;
5 866лв. – неустойка за забава по чл.6 от зоговора за периода от
01.01.2013г. до 04.05.2017г.; 16 621,70лв. – лихва за забава за периода от
01.01.2013г. до 01.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, на
основание чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че страните са в договорни отношения по сключен на
15.09.2011г. договор за временна финансва помощ, с който ищецът, като
заемодател, е предоставил на ответницата, като заемополучател, сумата от
24 558,30лв. Уговорено е, че сумата предмет на договора ще бъде
предоставена на заемополучателя до 20.10.2011г. по банков път, а следва да бъде
върната в срок до 31.12.2012г. ведно с възнаградителна лихва в размер на 6%
годишно. В чл.6 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението
за връщане на сумата в срок, заемополучателя дължи неустойка в размер на 0,01% от
заемната сума за всеки ден просрочие.
Излага се
още, че ищецът е изправна страна по договора, като с банкови преводи на
16.09.2011г. и на 20.11.2011г. в полза на ответницата са преведени сумите от
15 000лв. и 19 558,30лв., или общо в размер на 34 558,30лв., за
което са представени извлечения от банковата сметка на дружеството. Твърди се,
че в уговорените срокове и до настоящия момент, въпреки отправените до
ответницата нотариални покани, същата не е изпълнила задължението си за връщане
на заетите суми, което обосновава интереса от предявените искове.
В молба вх.№17145/14.06.2017г., уточнена
с молба вх.№17256/15.06.2017г., е направено искане за допускане на обезпечение
на предявените искове ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху собствените на
ответницата недвижими имоти, представляващи: АТЕЛИЕ №9, с идентификатор
10135.2555.288.1.95, с площ от 97,700кв.м, ведно с прилежащата към него изба
№38, с площ от 5,73 кв.м, находящи се в сграда №1 с идентификатор
10135.2555.288.1, разположена в ПИ с идентификатор 10135.2555.288 в гр.Варна,
ул.”Неделчо Кайков” №1, ет.8 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2022.29 с
площ от 1010кв.м, находящ се в гр.Варна, м.”Кору тарла”, стар ид.060125,
обл.Варна, общ.Варна, гр.Варна. Твърди
се, че липсата на плащане по договора за заем в продължителен период от датата
на настъпване на падежа на задължението и след отправените покани създава
вероятност ищецът да не може да упражни правата си по бъдещото решение, което
обосновава обезпечителната му нужда. От друга страна, от приложените към
молбата доказателства се установява вероятната основателност на предявените
искове, поради което обезпечението следва да се допусне без гаранция.
За да бъде допуснато
обезпечение е необходимо да е налице обезпечителна нужда, т.е. интерес от
обезпечението на предявените искове, същите да са допустими и подкрепени с
доказателства за нуждите на обезпечителното производство, които да сочат на вероятната
им основателност, както и исканата обезпечителна мярка да е подходяща и
оправдана, с оглед обезпечителната нужда. Целта на обезпечението е да се
предотвратят действия на длъжника, които да осуетят осъществяването на правните
последици на решението, а обезпечителната нужда е налице, когато без
обезпечението осъществяването на правата по решението ще бъде невъзможно за
ищеца или значително ще се затрудни.
В
настоящия случай съдът счита, че предявените искове са допустими и е налице и
обезпечителна нужда, при съществуващата възможност да бъде затруднено
осъществяването на правата на ищеца при уважаване на същите. Исканата от
молителя обезпечителна мярка – възбрана на описаните недвижими имоти е
адекватна и подходяща.
От друга страна, преценявайки
вероятната основателност на исковете за нуждите на обезпечителното производство
/невъзможността да бъде направена преценка налице ли е извършено плащане по
договора, респ. пълно или частично неизпълнение на поетите със същия
задължения/ и при съобразяване фазата на развитие на производството, настоящият
състав намира, че възбраната следва да се допусне до размера на бъдещите
искове, при условие, че молителят внесе парична гаранция в размер на 10% от
цената на предявените искове – 5952лв.
По тези
съображения, съдът намира, че молбата за допускане на обезпечение на предявените
по настоящото дело искове, описани по-горе, чрез НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху описаните
недвижими имоти е основателна и счита, че като такава същата следва да бъде
уважена до размера на предявените искове
от 59 526лв., на осн. чл.389 от ГПК и при условията на чл.391, ал.1 , т.2
от ГПК, след представяне на доказателства за внесена гаранция в размер на 5952лв.
За внасяне на гаранцията на
молителя следва да се определи едноседмичен срок.
С оглед
на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА обезпечение на предявените по т.д.№736/2017г. по описа на ВОС искове от „АГРО РЕЗЕРВ” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Никола Вапцаров” №3, ет.6, чрез
адв.К. срещу С.С.Н., ЕГН ********** *** А за заплащане на сумите, както следва:
34 558,30лв. – главница по договор за временна финансова помощ от
15.09.2011г.; 2480лв. – договорна лихва по чл.3 от договора в размер на 6% за
периода от 20.10.2011г. до 31.12.2012г.; 5 866лв. – неустойка за забава по
чл.6 от зоговора за периода от 01.01.2013г. до 04.05.2017г.; 16 621,70лв.
– лихва за забава за периода от 01.01.2013г. до 01.06.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, с правно основание чл.240 и чл.86 от ЗЗД, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху недвижими имоти, представляващи: АТЕЛИЕ №9, с идентификатор
10135.2555.288.1.95, с площ от 97,700кв.м, ведно с прилежащата към него изба
№38, с площ от 5,73 кв.м, находящи се в сграда №1 с идентификатор
10135.2555.288.1, разположена в ПИ с идентификатор 10135.2555.288 в гр.Варна,
ул.”Неделчо Кайков” №1, ет.8 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2022.29 с
площ от 1010кв.м, находящ се в гр.Варна, м.”Кору тарла”, стар ид.060125,
обл.Варна, общ.Варна, гр.Варна, до размера на бъдещите искове от 59 526лв., на осн. чл.389 от ГПК и при условията на чл.391, ал.1 , т.2 от ГПК, след
представяне на доказателства за внесена гаранция в размер на 5952лв.
ДАВА на молителя едноседмичен
срок от уведомлението за внасяне на гаранцията.
Да се
издаде обезпечителна заповед, след представяне на доказателства за внесена в
срок гаранция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд гр. Варна в едноседмичен срок, който за молителя тече от
връчването му, а за ответника от деня, в който е връчено съобщение за
наложената обезпечителна мярка от службата по вписванията.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: