Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5856 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Г. фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище ***, с която са
предявени обективно съединени искове за заплащане на
сумата от 2000 лева, като частична претенция от общата в размер на 15000 лева,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки страдания, както и за заплащане на
сумата от 500 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за психологична терапия,
всички причинени в резултат на ПТП, настъпило на 16.08.2018г. в гр. Варна,
виновно причинено от водач на лек автомобил „ф.б.” с рег.№ ****, което МПС към
датата на ПТП не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
16.08.2018г. ищецът управлявал личния си автомобил „Д.Л.“ с рег.№****по ул.
„Генерал Георги Попов“ в посока бул. „Христо Смирненски“. На кръстовището с ул.
„Никола Козлев“, движещият се по същата улица в посока ул. „Подвис“ л.а. „ф.б.”
с рег.№ ****, управляван от Д.Х., не пропуснал автомобила на ищеца при наличие
на пътен знак „Б-2“, вследствие на което между двата автомобила настъпило ПТП.
Виновният водач напуснал мястото на ПТП, но бил издирен от полицейските
служители и на място бил съставен протокол за ПТП. При проверката се
установило, че л.а. „ф.б.” с рег.№ ****
няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът посетил ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, където бил извършен оглед, изготвен снимков материал и
съставен опис по претенция. След настъпилото ПТП ищецът изпитвал силен
физически дискомфорт и неразположение, изразяващо се в силно главоболие,
световъртеж, повръщане, болки в кръста и шията. Имал отоци по подбедриците. На
17.09.2018г. посетил лекар и му било предписано медикаментозно лечение. Въпреки
това, болките не отслабвали, а се засилвали, поради което се наложило да
използва и методи на нетрадиционната медицина. Появили се още безсъние и кошмари, свързани с катастрофа.
След настъпването на ПТП ищецът станал раздразнителен и неспокоен, започнал да
избягва срещи с близки и приятели. Ищецът работел като таксиметров шофьор и
издържал семейството си – съпруга и дете на 2 години. След процесното ПТП
изпитвал силен страх от шофиране, вследствие на който не можел да работи. На
04.09.2018г. ищецът започнал да посещава психолог, като след 10 срещи, за които
заплатил сумата от 500 лева, се чувствал по-добре. Около 2 месеца след ПТП
започнал да работи, но установил, че не се справя както преди инцидента и
успявал да работи само от един до три часа на ден, за разлика от преди ПТП,
когато работел по 8 часа. От това ищецът страдал много и изпаднал в депресия,
тъй като не можел да реализира доходите, необходими за издръжката на семейството.
През м. март 2019г. ищецът получил от ответника уведомление за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск като
неоснователен. Сочи се, че липсват доказателства относно механизма, причините и
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, както и за поведението на
участниците в него. Оспорва се изцяло твърдения от ищеца механизъм на ПТП.
Оспорва се и размера на претенцията за неимуществени вреди като изключително
завишен, както и претенцията за имуществени вреди с оглед липсата на
доказателства за необходимостта от извършване на такива разходи.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и
поддържа отговора.
Третото лице помагач Д.С.Х. не се явява, не се
представлява и не изразява становище по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен констативен протокол за ПТП № 1665464/16.08.2018г.,
съгласно който на същата дата в 01:15 часа в гр. Варна, на
кръстовището между ул. „Ген. Георги Попов“ и ул. „Никола Козлев“ в посока ул.
„Подвис“ е настъпило ПТП с участници „л.а. „ф.б.” с рег.№ ****, със собственик и
водач Д. Георгиев Х., без сключена застраховка „гражданска отговорност“
(участник 1) и л.а „Д.Л.“ с рег.№ В 2415 ВМ, със собственик и водач С.С.А.
(участник 2). Като видими щети по третото МПС е записано „цялостна деформация“.
В протокола е вписано, че участник 1 на посоченото място на ПТП не спира на
пътен знак „Б-2“ и блъска движещият се по път с предимство уастник2, след което
участник 1 напуска ПТП.
Представен е амбулаторен лист от 17.08.2018г. за преглед на С.С.А.,
извършен от Д-р Олга Илиева-Стефанова, в който като диагноза е посочено: „лице,
намиращо се в лек автомобил и пострадало при неговото сблъскване с лек
автомобил, товарен автомобил тип пикап или фургон“. В анамнезата е посочено, че
пациентът се оплаква от силно главоболие, световъртеж, повръщане, болки в
кръста и шията, отоци по подбедриците. Като терапия е изписано домашно лечение
и медикаменти.
Представена от ищеца и е експертна оценка от
25.10.2018г., изготвена от психолог Емилия Сотирова, в която е посочено, че на
клиента С.С.А. е проведена терапия от 10 броя срещи във връзка с преживяна
автомобилна катастрофа през нощта на 15.08.2018г. Приложена е фактура от
27.11.2018г. с получател С.С.А. и издател „С.О.В.А“ ДЗЗД за сумата от 500 лева
за психологична терапия, която е придружена с касов бон от същата дата за
плащане на сумата по от 500 лева.
Видно от писмо от Г. фонд до ищеца от 28.02.2019г.
ответникът е отказал изплащане на обезщетение по щета № 210470/11.12.2018г. за неимуществените
вреди, тъй като не е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
От ответното дружество е представена преписката по
щета № 210470/11.12.2018г., видно от
която ищецът на 06.12.2018г. е депозирал
заявление за изплащане на обезщетение в размер на 10000 лева за причинените му
физически и емоционални страдания.
От ответника е представено писмо от НОИ от
20.09.2019г. до юрисконсулта на ГФ, в
което се сочи, че С.С.А. не е бил в трудово правоотношение след 11.08.2016г.,
предвид което няма и данни за издадени болнични листове за периода от
16.08.2018г. до датата на извършване на проверката.
Не е спорно по делото, че л.а„ф.б.” с рег.№ **** няма
валидна към датата на ПТП застраховка „гражданска отговорност”.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца – Сиана Антонова
(съпруга). Съгласно показанията вечерта на 16.08.2018г. се събула около 3.00 часа през нощта и видяла
съпруга си в да стои в кухнята, не правел нищо, казал й че е катастрофирал.
Изглеждал уплашен и пребледнял. Казал й, че го боли малко гърба. След два-три
дни му посинели краката, болели го краката, гърба, врата и кръста. Ходил при
личната лекарка, която му изписала някакви мазила и болкоуспокояващи, а свидетелката
му правела и компреси. Вечерите заспивал късно и трудно, след което се въртял,
потял, бълнувал и събуждал, сънувал кошмари. Ищецът бил таксиметров водач,
карал само вечер, но около месец и нещо след ПТП не карал, защото го болял
врата и защото чувствал страх като се качи на колата. Станал по-избухлив и
раздразнителен в къщи, не играел с детето, не желаел да се срещат с приятели. В
началото на м. септември започнал да посещава психолог, като след посещенията
станал по-спокоен. Синините били около месец, болката във врата около два
месеца.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява следния механизъм на ПТП: л.а „Д.Л.“ с рег.№****(участник 1) с водач С.А. ***, която е еднопосочна от бул.
„Васил Левски“ до ул. „Никола Козлев“, след което става двупосочна. Ул. „Ген.
Г. Попов“ се явява път с предимство на кръстовището с ул. „Никола Козлев“, за
което са поставени пътни знаци. На североизточния ъгъл на кръстовището между
двете улици е поставен пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, който се отнася до автомобилите, движещи се по ул. „Никола
Козлев“. Л.а. „ф.б.” с рег.№ ****, управляван от Д.Х. (участник 2) се е движел
в посока изток-запад по ул. „Никола Козлев“ и не е спазил описания знак Б-2,
вследствие на което при навлизане в кръстовището с ул. „Ген. Г. Попов“ е бил
блъснат от участник 1. Ударът е станал в средата на кръстовището и е бил между
предната част на л.а. „Д.Л.“ и страничната лява част на л.а. „ф.б.”. По
информация на ищеца към момента на удара се е движел с около 30 км./час.
От заключението на назначената по делото комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява следното: Осв. С.А. споделя за проблеми със съня, отслабване с около 5
кг., въпреки че се е хранил нормално. За известен период от време била нарушена
интимната комуникация между него и партньорката му, характеризираща се с
нежелание от негова страна. Също така за известно време бил финансово зависим
от роднините на своята съпруга. Установява се стресогенно събитие, а именно
претърпяно ПТП на 16.08.2018г., вследствие на което осв. Развива
тревожно-депресивни симптоми. Осв. е посещавал психологична терапия, като е
провел 10 сеанса в периода от 04.09. до 25.10.2018г., като в резултат е
настъпило значително подобрение в състоянието му по отношение на съня,
тревожостта, раздразнителността. Към настоящия момент осв. С.А. е психично
здрав. През първите 2-3 месеца у него са наблюдавани тревожни и депресивни
симптоми. Състоянието представлява тревожно-депресивна реакция в рамките на
Разстройство в адаптацията. Няма данни освидетелстваният да е бил в тежка
депресия, както и да е провеждал лечение за такава. Описаните симптоми са
продължили около 2,5 – 3 месеца след процесното ПТП. Няма данни за настъпили
трайни последици по отношение на психичното му здраве. Към момента на експертизата
осв. А. споделя, че се притеснява от ново събитие със същия характер, станал е
по-предпазлив и по-чувствителен – напр. когато чуе силен шум от мотор или
спирачки рязко на пътя, това обостря отново спомените му от ПТП. Кум момента на
изследването не са забелязани нервност, раздразнителност или натрапливи мисли. Има
данни за нарушен сън (трудно заспиване, събуждане през нощта, без възможност
отново да заспи, нощни кошмари) в първите месеци след инцидента. Тези
оплаквания постепенно са отшумели и към момента не са актуални. През първите
месеци извършването на трудовите задължения (управление на таксиметров
автомобил) е било съпроводено с повишена тревожност. Въпреки това няма данни
осв. А. да е или да е бил в невъзможност да работи. Не се установява
невъзможност да шофира. Данните от изследването и документацията сочат, че в
първите месеци след инцидента осв. А. е ограничил контактите си с приятели, бил
е по-раздразнителен и конфликтен в отношенията с близките си.
От заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява следното: От ПТП, настъпило на 16.08.2018г. С.А. е получил силно световъртеж, повръщане, болки в кръста и шията, отоци по подбедриците. Тези клинични симптоми се включват в основната диагноза по МКБ V43, отразена в представения по делото амбулаторен лист „лице, намиращо се в
лек автомобил и пострадало при неговото сблъскване с лек автомобил, товарен
автомобил тип пикап или фургон“. При проведения преглед не са отразени
характерни морфологични особености на травматични увреждания, в смисъл на
кръвонасядания, ожулвания, хематоми и други. В теоретичен план при увреждания
от този вид оздравителният процес приключва в рамките на 1-2 седмици. На
04.11.2019г. в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „св. Анна-Варна“ АД е
проведен клиничен преглед, от който е видно, че оздравителният процес е
приключил. В материалите по делото няма документация, илюстрираща вида, морфологичните
особености и анатомичното разположение на травмите и в този смисъл не може с
категоричност да се определи механизма на получаване и вида на вредоносния
агент. Назначената терапия, описана в амбулаторния лист, е била правилна и във
връзка със субективните оплаквания. Вещото лице счита, че направените от ищеца
компреси не биха могли да навредят и да влошат здравословното му състояние,
по-скоро биха могли да облекчат чувството на болка. При изслушването си в
съдебно заседание вещото лице е заявило, че описаните увреждания теоретично
отшумяват за 1-2 седмици, може и 15-16 дни, максимум 3 седмици.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявенитр искове са с правно основание чл.558, ал.5 вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД и са процесуално допустим.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да
установи, че не е налице валидно сключена договор за застраховка „гражданска
отговорност” по отношение на увреждащия автомобил, противоправното действие на
водача, причинените имуществени и
неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между
противоправното поведение и вредите. Ответникът следва да докаже плащане на дължимото
обезщетение или друг правопогасяващ факт.
Не е спорно между страните, обстоятелството, че
увреждащият лек автомобил „ф.б.” не е имал валидно сключен договор за застраховка
„гражданска отговорност” към датата на ПТП, което обуславя правото на ищеца да
насочи иска си към Г. фонд.
От протокола за ПТП и заключението на САТЕ се
установява, че е налице противоправно поведение на водача на увреждащия
автомобил, а именно същият на кръстовище не е спазил знак Б-2, не е спрял да
пропусне движещият се по пътя с предимство лек автомобил на ищеца, с което е
причинил настъпването на ПТП.
От представения по делото амбулаторен лист,
заключението на съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания се
установи, че за ищеца са настъпили известни физически увреждания, изразяващи се
в първоначално силно главоболие, гадене, световъртеж. От свидетелските показания става ясно, че
ищецът е търпял още болки в гърба, врата, кръста и краката. Досежно
продължителността на физическите страдания съдът намира, че следва да приеме
такава в размер на около 2 седмици. Вещото лице по СМЕ е разяснило, че
теоретично за толкова време отшумяват подобни симптоми. Свидетелските показания
в частта, с която се сочи, че болките са продължили месец и нещо не следва да
бъдат кредитирани, предвид че са дадени от заинтересовано лице и следва да се
съобразяват с целия събран по делото доказателствен материал.
От представената експертна оценка от психолог,
заключението на КСППЕ и свидетелските показания се установява, че освен
физическите болки и страдания, ищецът е претърпял и емоционални такива,
изразяващи се в тревожно-депресивни симптоми, разстройство в адаптацията,
проблеми със съня, станал е по-избухлив, раздразнителен и неконтактен, като симптомите
са отшумели за около 2,5-3 месеца и понастоящем ищецът е психично здрав.
Досежно причинната връзка се установи, че
вследствие на противоправното поведение на деликвента е настъпило процесното
ПТП, което именно е причинило физическите и психични увреждания на ищеца.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане се определя от съда по справедливост. Същото следва да представлява
паричен еквивалент на търпените болки и страдания. Съдът намира, че за
определяне размера на обезщетението следва да съобрази поведението на деликвента, характера на увреждането, настъпилия вредоносен резултат, възрастта на увредения, отраженията в психиката му и моралните страдания и т.н. С оглед конкретно установените физически увреждания, изразяващи се
предимно в болки в различни области на тялото, които са отшумели за около 2
седмици и по-дълготрайните психични увреждания, свързани със стрес, повишена
тревожност, смущения в дистанцираност от
семейство и приятели, страх от шофиране, продължили около 2-3 месеца, съдът
намира за справедлив размер на дължимото обезщетение от 7000 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният частичен иск за сумата от 2000
лева за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на твърдените имуществени вреди безспорно се установи, че
ищецът е посещавал психолог в периода от 04.09.2018г. до 25.10.2018г., като е
провел 10 брой срещи, за което е заплатил сумата от 500 лева. От заключението
на КСППЕ се установява, че проведената терапия е във връзка с настъпилото ПТП,
като същата е повлияла благоприятно на отшумяването на тревожно-депресивните
симптоми. В този смисъл съдът намира, че извършените разходи са в причинна
връзка с настъпилото ПТП, с оглед на което предявеният иск за имуществени вреди
също се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
130 лева за платена държавна такса, 725 лева за депозити за вещи лица и 500
лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. фонд,
БУЛСТАТ *********, със седалище *** да заплати на С.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2000
лева, заявена като частична претенция от цялата в размер на 15000 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки страдания, както и сумата от 500 лева, представляваща неизплатено обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за психологична терапия, всички
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 16.08.2018г. в гр. Варна, виновно
причинено от водач на лек автомобил „ф.б.” с рег.№ ****, което МПС към датата
на ПТП не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
16.04.2019г. до окончателното плащане, на основание чл.558, ал.5 вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.
фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище *** да заплати на С.С.А., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 1355 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на Д.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
в качеството му на трето лице - помагач на страната на ответника Г. фонд, на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: