№ 34992
гр. София, 30.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110124023 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда
на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника.
Към исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства. Направените в писмения отговор оспорвания са
въпрос по същество на спора, а не по допустимост на доказателствата.
В исковата молба ищецът е направил искане за конституиране на „***” АД като трето
лице – помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат
твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на
съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за
ищеца решение същият да предяви регресни права срещу горепосоченото дружество.
С оглед предходното, следва да бъде задължено „***” АД да представи посочените в
исковата молба и писмения отговор заверени преписи от документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот през исковия период.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи по посочени от него задачи, които съдът намира за относими,
допустими и необходими за правилното изясняване на делото, поради което следва да бъдат
уважени.
На основание чл.155 ГПК на страните следва да бъде съобщено, че не подлежи на
доказване служебно известен на съда факт - че Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***“ ЕАД на клиентите в град ***, са одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и са публикувани във в.“Монитор“,
като са поместени и на интернет страницата на дружеството. Ето защо, обективираното в
писмения отговор искане в тази насока не е необходимо и следва да бъде отхвърлено. За
изясняване на спора от фактическа страна не е необходимо и представяне на „данъчни“
1
фактури от страна на ищеца, поради което това искане също следва да бъде отхвърлено.
На основание чл.190 ГПК ищецът следва да бъде задължен да представи документ,
удостоверяващ разрешение за ползване на абонатната станция в жилищната сграда, в която
се намира процесния недвижим имот, както и документ относно извършена метрологична
проверка на топломера в абонатната станция на сградата през исковия период.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи „актуален“ договор
между ищеца и ФДР не следва да бъде уважено, тъй като в правомощията на съда е да
указва на страните подлежащите на доказване факти и обстоятелства и за кои твърдения не
сочат доказателства, но не и да ги задължава да сочат доказателства. Преценката за това е на
страна, на която е доказателствената тежест.
Повод за образуване на настоящото производство е оспорената заповед по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2167/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав, поради което
заповедното производство следва да бъде приложено към настоящето дело за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК „***” АД, ЕИК ***, като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „***” АД в 1-седмичен срок от получаване
на съобщението с настоящото определение да представи намиращите се у него документи,
касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен
№ 132453 през исковия период, включително документите за главен отчет на уредите за
дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните
сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на
служител на дружеството за отчет на измервателните уреди, документи относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в същата,
като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д.№ 2167/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав
към настоящото дело за послужване.
СЪОБЩАВА на страните на основание чл.155 ГПК, че не подлежи на доказване
служебно известен на съда факт - че Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „***“ ЕАД на клиентите в град ***, са одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и са публикувани във в.“Монитор“,
като са поместени и на интернет страницата на дружеството.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190, ал.1 ГПК ищецът в 1-седмичен срок от
съобщението да представи по делото заверен препис от документ, удостоверяващ
разрешение за ползване на абонатната станция в жилищната сграда, в която се намира
процесния недвижим имот, както и заверен препис от документ относно извършена
2
метрологична проверка на топломера в абонатната станция на същата сградата през исковия
период.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че съгласно чл.190, ал.2 ГПК непредставянето на
документите ще се преценява съгласно чл.161 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ останалите обективирани в писмения отговор доказателствени искания
по изложените в мотивите на определението съображения.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде
заключение по поставените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА вещо лице ***, специалност: Промишлена топлотехника.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 320,00 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението
си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност
да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки в
счетоводството на ищцовото дружество, да даде заключение по поставените в исковата
молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, счетоводен експерт, с адрес: гр.***, ул.“*** I“ **1.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 320,00 лева, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението
си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност
да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.10.2024 г. от 09:40 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, включително третото лице-помагач, като им се изпрати и
препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от особения
представител на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „***” ЕАД
срещу ***. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2167/2024 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „***” ЕАД твърди, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ** за заплащане на суми за главница и
обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр.***, ***. Тъй като издадената заповед била връчена на първия длъжник при
3
условията на чл.47, ал.6 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за
установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство
искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството на собственик
на процесния недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост
/СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1,
т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на
топлинна енергия от „***“ АД на клиенти за битови нужди в гр.***. Поддържа, че през
процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „***” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.***, одобрени с решение
на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни
да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на
чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „***” АД.
Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено
реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки
за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По
изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на
предявените искове, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: сумата от 999,95 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 11.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от
216,63 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.08.2021 г. до 29.12.2023 г., сумата от 28,96 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва за периода от 11.01.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
7,64 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 15.02.2021 г. до 29.12.2023 г. Претендира и направените в хода на заповедното
и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда
на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на облигационно
правоотношение между страните с доводи, че по делото не са представени доказателства
относно наличие на наемно правоотношение между ответника и съответната община по
4
отношение на процесния недвижим имот. Поддържа се становище, че по делото не са
представени доказателства относно публикуване на ОУ, на които се позовава ищцовото
дружество, съответно не може да се установи наличие на облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия. Сочи се, че по делото липсват
доказателство относно сключен договор между „*** инженеринг“ ООД и ЕС, както и между
двете дружества. Оспорват се твърденията на ищеца относно връчване на фактури на ищеца
през исковия период, съответно изпадането му в забава за тяхното плащане. Поддържа се
становище, че представената от ищеца счетоводна справка не представлява доказателство а
удостоверените в нея обстоятелства, а е частен свидетелстващ документ, обективиращ
изгодни да издателя й факти. Поддържа се още, че по делото не са представени
доказателства относно изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на
топлинна енергия, поради което този факт следва да се приеме за недоказан. Оспорват се
начислените суми за ТЕ за сградна инсталация с доводи, че липсва правно основание за
начисляването й, а топлинна енергия за подгряване на вода – произволна, поради
произволността на другите два компонента – количествата ТЕ за сградна инсталация и от
отоплителните тела. Прави се възражение за настъпила погасителна давност за вземанията,
станали изискуеми преди 11.01.2024 г.
По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените
искове.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно:
че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;
- че през процесния период между ищеца и ответника е съществувало облигационно
отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим
имот за съответния период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване;
- потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане, както и
наведените в писмения отговор правоизключващи възражения.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
По наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност по
5
отношение на претендираните вземания за главница и лихва, в тежест на ищеца е да докаже,
че са били налице предпоставки за спиране или прекъсване на давността.
УКАЗВА, на основание чл.146, ал.2 ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства за
твърденията си, че ответникът е бил потребител на ТЕ през исковия период, както и че е
изпаднал в забава за заплащане на сумите за главница.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, с която ще спестят време е разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6