Р Е Ш Е Н И Е №92
гр. Пазарджик, 22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двадесет и втори
юни през две хиляди и двадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Борислав
Илиев
секретар Галина Младенова
като разгледа
докладваното от съдията т. д. №
169/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени обективно съединени искове от М.А.Ч.,представлявана от своя баща
и законен представител А.Н.Ч.4, против
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за заплащане на
сумата от по 50 000 лева , представляваща обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на своя брат Н.А.Ч., настъпила в резултат на ПТП от 29.10.2017 г., по твърдение за застрахована гражданска
отговорност на делинквента О.А.Ч. при ответника, ведно със законната лихва за
забава от датата на деликта до окончателното изплащане на претендираната
главница, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и направените по делото разноски.
Предявените искове се основават на следните фактически обстоятелства:
На 29.10.2017 г. Н.А.Ч.
пътувал в л. а. марка „БМВ“, модел „318 И“, рег. № ***, управляван от О.А.Ч..
Движили се по път ІІ-84, като в района на отсечката с. В.Д., в посока с. Б.,
водачът загубва контрол над управлението на автомобила, излиза от пътното
платно и се удря в крайпътно дърво, като се преобръща в дясната лента за
движение в посока гр. П.. Реализираното ПТП води до смъртта на пътника Н.Ч.. За
произшествието е съставен констативен протокол (КП) с пострадали лица № 13085
от 29.10.2017 г., образувано е Досъдебно производство (ДП) № 359/2017 г. на РУ
– Пазарджик, като е повдигнато обвинение на водача. С влязла в сила Присъда №
42 от 11.09.2018 г. по НОХД № 325/2018 г. на ОС – Пазарджик, изменена отчасти и
потвърдена с Решение № 296/20.12.2018 г. по ВНОХД № 548/2018 г. на Апелативен
съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 74/03.04.2019 г. на ВКС по н. д. №
155/2019 г., ІІ н. о., О.А.Ч. е признат за виновен в това, че на 29.10.2017 г.
при описаното ПТП е причинил смъртта на Н.Ч. и още едно друго лице. Наложено му
е наказание ***. Починалият Н.Ч. е брат на ищцата.Тя израснала в присъствието
на брат си Н.Ч. ,който помагал в нейното отглеждане от малка.Те имали изградена
силна връзка помежду си ,обичали се и живеели в разбирателство..М.
изключителнотежко понасяла загубата на своя брат, починал така нелепо и
неочаквано. Той винаги бил опора и радост на своята малка сестра М.Ч..Н. обичал
да прекарва свободното си време със сестра си и я подкрепял винаги.Заедно се
забавлявали , играели и смеели .Н. обгрижвал М. по всякякъв начин.Той бил
пример за нея и авторитет. При пътния инцидент ищцата загубила своя обичан брат
, към който била силно привързана.Тя споделяла с брат си и винаги срещала
разбиране у него. Ритъмът на живот на ищцата сега бил изцяло подчинен на
скръбта от голямата загуба. Без съмнание ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си. След
загубата на брат си М. е станала затворена, печална, разсеяна и трудно се концентрира.Тази болка никога
няма да отшуми,тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Моралните страдания, претърпяната скръб от
невъзвратимата загуба ще ги съпътстват през целия им живот. Твърди се, че
процесното МПС е застраховано при ответника, като на 23.04.2019 г. са отправили
претенция към застрахователя за определяне на застрахователно обезщетение, но и
до настоящия момент няма определено или изплатено такова. Посочват се банковите
сметки на ищците на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК в „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN ***, титуляр –М. А.Ч. „. Моли за уважаване на исковете с присъждане
на адвокатско възнаграждени за процесуално представителство и защита.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗК Лев Инс“ АД е подал отговор на исковата
молба. Твърди се, че ищцата няма правен интерес от предявяването на исковете,
тъй като е отправила претенции за доброволно заплащане на обезщетение. Оспорва
се настъпване на неимуществена вреда у ищцата от смъртта на нейния брат при
инцидента от 29.10.2017 г. Оспорва се настъпването на ПТП с водач О.Ч., както и
да е по вина единствено на водача. Оспорва се механизма на ПТП. Прави се
възражение за съпричиняване от пострадалия Н.Ч. поради непоставен
обезопасителен предпазен колан, съгласно чл. 137а от ЗДвП, представляващо
основна причина, поради която е настъпил вредоносния резултат. Твърди се, че
водачът и починалия са роднини, поради което е било известно на пострадалия, че
е пътувал в лек автомобил, управляван от неправоспособен водач, който няма
свидетелство за управление на МПС. От това следва, че пострадалият сам се е
поставил в риск от настъпване на неблагоприятно за себе си събитие. Оспорва се
между ищцата и нейния брат да са
съществували отношения близост и взаимна подкрепа извън обичайните
проявления, които да обуславят претенцията по настоящото дело, както и по
отношение на претендирания размер на парична сума за все. 0спорва се
твърдението за съществували отношения на обич, близост, привързаност и подкрепа
между ищците и пострадалия с летален изход, които да са били прекъснати
единствено с оглед на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Нямало данни
относно периодичността и естеството на поддържаните от тях отношения. Оспорва
се твърдението такива изобщо да се били поддържани и всички направени твърдения
за търпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, твърденията за
тяхната продължителност и интензитет. Освен фактическите възражения по т. 6. И
7. се прави правно възражение за недължимост въобще на претендираните
обезщетения във връзка с ПТП от 21.10.2017 г. за посочените лица. В мотивите на
Тълкувателно решение 1/2016 от 21 юни 2018 год. на ОСНГТК на ВКС се посочва, че
„от гледна точка на чл.52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди,
ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка,
заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките (родители и деца). Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, единствено
тогава е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди
и на преживелия родственик. За получаването на обезщетение не е достатъчна само
формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близкия
човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да
се направи несъмнен извод, че между лицето, което претендира обезщетение и
пострадалия с летален изход е съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка и са настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални
болки и страдания. Такива на изключително близки отношения, предполагали
оправдани очаквания за взаимна грижа, за емоционална подкрепа и доверие, и
нейното отсъствие изключвао проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.. Всъщност и от
исковата молба не се твърди изключителност на отношенията. (Решение по гр.д. №
8761 по - описа за 2017 г.на СГС, 1-15 с-в и Решение по гр. д.№ 8589 по описа
за 2018 г. наСГС, 1-16 с-в).
0спорва се претендирания размер на застрахователно обезщетение като
прекомерен:. Прекомеронстта се обоснована предвид обективните критерии,
включващи се в понятието „справедливост", принципно указани от Върховен
съд и предвид обстоятелството, че претенцията за присъждане на обезщетение за
единна и неделима морална категория вреди, се дължи не с оглед на настъпил
летален изход на дадено лице и родствената му връзка с друго такова. Прекомероността в случая произтичала и от
разпоредбата на пар.96, ал. 3 от Закон за изменение и допълнение на кодекса за
застраховането (ДВ бр. 101 от 07.12.2018г.) във връзка с §77 от същия закон.
Съгласно § 77 от ЗИДКЗ се създава нов член 493А, регламентиращ кръга лица,
имащи право на обезвреда за неимуществени вреди в случай на смърт на пострадало
лице. Когато по изключение друго лице, извън изброените претърпи неимуществени
вреди вследствие смъртта на пострадало лице, тъй като е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки
истрадания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението
се определя съгласно методика. Съгласно §96 от ЗИДКЗ размерът на обезщетението
за лица от чл. 493А, ал. 4 до влизане в сила на методика се определят в размер
до 5 000 лева. Съгласно алинея на § 96 за предявените от тях съдебни
претенции в периода от 21 юни 2018г до влизането в сила на ЗИДКЗ се определят
по реда на алинея 1, т.е. до 5 000 лева, като ищците могат да оттеглят
своите искове без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за
прекратената част от иска. Доколкото законодателят е регламентирал нормативно
лимит на обезщетение за подобни искови претенции, то ответникът намирал, че
настоящите искове са неоснователни, като претендираните парични суми са
недължими над нормативно установената лимитна сума и недопустими по причина на
материално-правната уредба.
В тази връзка моли да се
прекратите производството по делото над сумата от 5 000 лева и да се изпратите
делото като родово подсъдно на Пазарджишки районен съд.
. По отношение на акцесорния иск за изтекли лихви:
Оспорва се
дължимостта на претендираните изтекли лихви за период от 27.10.2017 г. , поради
обстоятелството, че на основание чл. 497, вр. 496 и чл. 106 от КЗ същата се
дължи и след представяне на всички необходими доказателства във връзка с
доказване на пртенцията и след изтичане на 15 дневен срок от дата на доброволна
претенция, заведена на 23.04.2019 г.
Правният интерес от привличане на О.А.Ч., ЕГН ********** се обосновава
от възможността да се предяви срещу него иск по чл. 500 ал.2 от Кодекса за
застраховането, в случа че ответникът бъде осъден да заплатим застрахователно
обезщетение на ищците.
Ищецът
се е възползвал от правото си на допълнителна искова молба, в която:
Моли
съдът да отдели като безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, обстоятелствата за наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност"
между ответника и делинквента към момента на процесното ПТП, полица № BG/22/117001999518,
валидна от 18.07.2017г. до 18.07.2018г.
Във връзка е възражението
на ответника, че ищцата няма правен интерес от водене на исково производство, тъй като във връзка с претърпените вреди е отправила
доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като поради
липса на достатъчно доказателства по предявената претенция е отказано изплащане
на застрахователно обезщетение, поосочва, че при предявяване на
застрахователната претенция пред ответното дружество, ищцата е представила всички документи, които са
били в нейно държане, в това число и Констативен протокол за пострадали лица,
които документи са били в достатъчен обем за установяване на застрахователното
събитие. В тази връзка следвало да се има
предвид, че на основание чл. 106, ал.5 от КЗ, Оспорването от страна на
процесуалния представител на ответника на причинно-следствената връзка между
процесното ПТП, при което е причинена смъртта на Н.Ч. и неимуществените вреди за
ищцата се счита за напълно неоснователно, при направено доказателствено искане за разпит на двама свидетели, които
да установят какви болки, страдания и психически стрес е претърпяла и
продължава да търпи към настоящия момент ищцата, в резултат от загубата на своя
брат, както и каква е била емоционалната връзка между ищцата и починалото лице.
За неоснователни и необосновани се считат и оспорванията от страна на ответника, че процесното ПТП е настъпило само по вина на водача О.Ч., както и относно механизма на процесното ПТП, поради действието на чл. 300 от и наличието на влязла в сила присъда, която била задължителна за гражданския съд, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и относно механизма на процесното ПТП.
Оспорва се възражението на
ответника, че произшествието е
настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалия- Н.Ч..Къмнастоящия момент фактическите твърдения на ответника, на
което се основава това възаржение оставали напълно голословни и неподкрепени
с никакви обективни факти и доказателства. А за бъде приложен чл. 51, ал.2 от ЗЗД следвало увреденият, със своите действия или бездействия, обективно да е
създал предпоставки за настъпване на увреждането, като приносът на пострадалия
трябвло да бъде доказан по убедителен начин.
За неоснователно ищцата счита и оспорването от
страна на процесуалния представител на ответника на претърпените от от нея
неимуществените вреди, в това число и на интензитета и продължителността на
претърпените моралните болки и страдания. За установяване на горните обстоятелства било направено
доказателствено искане, за разпит на двама свидетели, които да установят какви
болки, страдания и психически стрес е претърпяла и продължава да търпи към
настоящия момент ищцата, в резултат от загубата на своя брат, както и каква е
била емоционалната връзка между ищцата и починалото лице. Поддържат се
фактическите твърдения в исковата молба.
За неоснователно ищцата счита и оспорването от страна
на ответника на размера на предявения иск за неимуществени вреди и твърденията,
че същият е прекомерно завишен. Болките и
страданията, които ищцата е претърпяла и продължава да търпи в резултат на
смъртта на нейния брат, това, че ритъмът й на живот е подчинен изцяло на
скръбта от голямата загуба и че без съмнение ще изпитва болка и ще скърби цял
живот за своя брат, загинал така нелепо и неочаквано се повтарят като
обстоятелства, които са релевантни за размера на застрахователното обезщетение
и следва да бъдат взети предвид. Размерът на търсеното обезщетение бил съобразен,
както с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
така и с константната съдебна практика по сходни казуси.
Възраженито за прекомерност, основано на действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД
на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) също се оспорва като неоснователно, като се
излагат подробни съображения за противоречие на тази разпоребда изцяло на
правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в чл. 1. параграф
2 от Втора директива 84/5. кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката "Гражданска отговорност".Ищцовата страна се позовава и
на Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstakas
tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни
2012 г., член 3. параграф 1 от Директива 72/166 и член 1. параграфи 1
и 2 от Втора директива 84/5. не допуска
национална правна уредба,
Искането на ответната страна за прекратяване на
производството по делото над сумата от 5 000 лв. и изпращането на делото като
родово подсъдно на Пазарджишки районен съд се оспорва като неоснователно, като
се има предвид, че въпросът относно размерът на дължимото обезщетение е въпрос
по съществото на спора, а не относно допустимостта на иска.
Товя становище се сподела и от съда, поради което следва да
се отбележи, че няма основание за прекратяване на делото пред натоящия съд по
правилата на родовата подсъдност, а приложението на посочената разпоредба,
която е материално правна, ще бъде обсъдено по съществото на спора.
Акцесорният иск за
присъждане на законна лихва се поддържа
така, както е предявен с и. м. - от датата на произшествието-29.10.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
В срок е постъпил отговор на допълнителната искова молба, в който ответникът заявява, че поддържа становището си в отговора на предявения иск по аргументи
подробно изложени в същия. Поддържам сторените възражения, направените
оспорвания и сторените искания, като поддържам всички твърдения, изложени в
отговора па исковата молба.
На осн. чл. 219, ал.1 ГПК във връз. с чл. 500, ал. 2 КЗ и при своевременно направено искане от страна на ответника, е допусато участието на негова страна на трето лице-помагач, а именно- О.А.Ч., ЕГН **********, на осн.чл.367,ал.4 от ГПК на който са изпратени преписи от книжата по делото, вкл. настоящото определение, с указание, че може да изрази становище по иска, да направи възражения и посочи доказателства в 2-седмичен срок в писмен вид, с преписи за ищеца и ответника.
По допустимостта на
производството:
Легитимацията на
страните съответства на твърденията за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска
отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество. Съдът намира, че размерът на
претенцията е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта (в т.см.
Определение № 277 от 09.07.2019 г. по ч. т. д. № 375/2019 г. на
Пловдивския апелативен съд), поради което искането за прекратяване на делото и
изпращането му на районен съд е неоснователно. Или съдът намира, че е родовокомпетентен да се
произнесе по спора съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК. Определението във връзка с подсъдността е влязло в сила.
Съдът счита, че в случая претенцията на
ищеца за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от
евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер
на търсената лихва.
Съдът приема, че
надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение
досежно процесния инцидент на 23.04.2019 г., респ. безрезултатно е изтекъл
тримесечният срок за плащане от негова страна – на 23.07.2019 г. Искът е предявен на 02.08.2019
г.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е
приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ответника и делинквента О.А.Ч. е
сключена застрахователна
полица № BG/22/117001999518, за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна от 18.07.2017 - 18.07.2018 г., т. е. към момента на процесното ПТП от 29.10.2017 г.; че родителите на ищцата са отправили претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение
досежно процесния инцидент на 23.04.2019 г.
Установява, че с влязла в сила Присъда № 42 от 11.09.2018
г. по НОХД № 325/2018 г. на ОС – Пазарджик, изменена относно размера на
наказанието с Решение № 296/20.12.2018 г. по ВНОХД № 548/2018 г. на Апелативен
съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 74/03.04.2019 г. на ВКС по н. д. №
155/2019 г., ІІ н. о., О.А.Ч., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че
на 29.10.2017 г. около 17:30 ч., на път ІІ-84, между селата В.Д. и Б., при
управление на МПС л. а. марка „БМВ“, модел „318 И“, рег. № ***, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП („При
избиране на скоростта на движение на водача на ППС от кат. „В“ при движение
извън населеното място е забранено да превишава 90 км/ч.“) – превишил
посочената максимална скорост, като се движел със скорост 102 км/ч., чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП („Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които
управляват“) – като е загубил контрол върху автомобила, който е управлявал, с
което по непредпазливост е причинил смъртта на Н.А.Ч., ЕГН **********, намиращ
се в автомобила, като деянието е извършено след употреба на наркотично вещество
и деецът е управлявал автомобила без да има необходимата правоспособност –
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
По делото са приети писмени
доказателства: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 29.10.2017 г.
за посетено на място ПТП; удостоверение за раждане, видно от което родители на Н.Ч.
са Л.К.А.(дъщеря на ищците) и А.Н.Ч.; препис от акт за смърт за Н.А.Ч.; удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, видно
от което ищците са дядо и баба на пострадалия Ч., който им е втори внук, преди
него имат друг внук от женски пол.
От
събраните гласни доказателства се установи следното:
Св.А.Ч. заявява,че Н.и М. се държали един за друг. Н..
работел с него, а той бил ***, пакетирали захар, ориз, боб, леща. Преди били в ***,
сега били в с.З.., там работили. Той го взел с него да работи. Всяка вечер след
работа им плащали. Той не вземал нито една стотинка. Искал синът му да свиква
на работа. Утре, други ден щял да се жени, да си гледа жена, дете да си гледа,
да свиква на работа. Взел го на работа, давал парите и той веднага влизал в
магазина, да вземе на сестра си, защото много обича „наполеонки“, десертчета.
Качвали се горе и викал на сестра си „тези десертчета вземи да ядеш, аз влизам
да се къпя, а ти ми направи тостерчета да ям“. Той все като си идвал от работа
казвал на М. да му приготви да яде. Много се държали един за друг. Всяка вечер
като излизал да се разходи и носел сладки неща, а той му казвал мине ли осем
девет часа вечерта, да се прибира. Давал пари и купувал маратонки на М.. Седем
години им била разликата. Н.бил по-голям.
В една къща живеели, заедно спали. Те живеели в
гарсониера, имали две стаички и баня. Със сестра си лягали в една стая , а те в
другата стая. Двамата спали в обща стая, спали на едно легло. Той много работел.
М. учела в махалата, а Н.учел в ***. Той щял да
завърши 12 клас. Н. отивал да води сестра си на училище, защото жена му готвела и като вали Н. взимал чадъра и отивал
да забира сестра си. Н. винаги ходел да забира М. от училище, защото той бил на
работа, жената била в къщи готвела.
При нас имало
градина. Влизали в градината, играели баскетбол. Имали компютър и на компютъра
си играели на игри. Н. много държал на сестра си. Името на дъщерята било М. това
е турското й име. На ръката си бил татуирал името на сестра си М.. Н. направил
татуировката преди на почине. 4 – 5 месеца преди да почине си я направил . От
лакътя до китката на лявата му ръка е татуировката с нейното име М.. Даже си
беше качил снимка във ***..
В деня на катастрофата, М.
научила вечерта и припаднала. Като всеки човек гледал да й
купи дрехи. Тя казвала „ татко дрехи не искам, нищо не искам“. Абсолютно нищо
не иска. Водих я на доктор и доктора казал, че е много притеснена. Да я води на
психиатър ли, не знаел. Започнал да се ядосва на себе си, непрекъснато ревала.
Тя в момента се чувства много зле. Казва му, „аз няма да забравя брат си
никога“. Аз не знаех нищо, майка им не знае нищо.Те си споделяли един на друг,
всичко си знаеха. Казала на брат си, че в училището някой се закачал с нея. Те
нищо не знаели, научавали от него всичко. Отивал там, казвал на момчетата да не
се закачат с нея. Брат й много я защитавал. Станало и лошо като научила за
смъртта на брат си. Ние тогава не знаели къде са, никой не помнил нищо. Взели
го брат му, майка, дъщерята, на брата дъщерята, взели, поляха го с вода,
прибрали го. Седем години нямали дете. Седем години чакали това дете Н.. М.
била много затворена сега. Преди била много весела . Тя ходела редовно на
училище. Сега не ходела никъде, но иначе ходи на училище. Не общува с никой. Никъде не излиза. Зорле я изкарвали навън.
Изобщо не излизала. Искали да и купят дрехи, тя не искала. Иска да си облича
старите дрехи. На гробищата като ходи ставало и лошо. Не я вадили често, защото
й ставало лошо.
Майката на М. и Н. живеела с него. Откакто са се родили
децата живеели заедно, не са се разделяли никога. Н. бил много добро дете. Не
сме имали кавги. Той му бил сърцето. Съпругата му също била в добри
отношения. М. и тя имала много добри
отношения с него и майка си. Те били
много добро семейство.
Познавам по физиономия този О., който причинил
катастрофата. Той не знае дали се
познават с Н.и с М. Н.и М.нямали
приятели. Били само двамата. Н.може да е имал в училище приятели и М. може да е
имала. Не познавали приятелите им. Н.по цял ден бел с него на работа. Вечер
излизал да се разкара. М. ходела на
училище и се връщала. По цял ден заедно били.
М. била на 11 години, когато станала катастрофата и Н.
починал Н. ходел на работа с него в събота и неделя. През деня ходел на училище.
През ваканцията също го вземал с мнего по цял ден на работа. Н.живеел при баба
си и дядо си в събота и неделя. Събирали се с децата на шурето. Към месец, два, три живял при баба си и дядо си. Не можел да си
спомня.Н., той, жена му и М. живеели в къщата на майка му. Те им правили блока.
Нямало къде да живеят, с тях живеели.
Св.О.М.заявява,че познава Н.от
2012 год., откакто живели там. Те били на 6 ет., а Н.на 8 етаж. Знаела за
катастрофата. Било на 29.10.2017 год. Познавала Н.и М. от 2012 год., от деца. Те бяха деца, когато тя
отишла да живее там. Н.и М. живеели заедно с майка си и баща си и много държали един на друг. Те се качвали горе при
тях, седяли. Тя имала малко дете. Обичали детето. Навън се виждали. Н.се държал
с М. много добре един с друг и всичко си споделяли . Н.бил 7 години по-голям от
нея. Преди да почине навърши 18 години. Завършил училище и после с майка си и
баща си отивал на работа. От работа пак заедно с тях се прибирал. Н.и купувал
десертчета, когато се връщал от работа. Тя ги виждала, долу като седяли лятно
време, като минавали ги виждала, давал и
подаръци. Купил и маратонки с неговата заплата, преди да почине. Н.когато
починал не били много заедно, защото много ревали и не искала да ги притеснява.
Н.беше всичко за М. като майка и баща. Неразделни били. Само когато отивал на
работа се разделяли. Те спяли в едно легло, а майка им и баща им на друго
легло. Заедно си правели закуски. Н.на М.
, М. на Н... Преди да почине Н.. не знаела на колко години била М. мисли , че
била на 11 години. Тя ходела на училище. Н.и помагал с уроците в къщи. Майка и,
баща и, Н., тримата на смени я вземали
от училище. Виждала ги, че се прибират от училище.
М. сега няма приятелки, защото не иска да
контактува в момента. С моето момиче си играела повече и с батко си. Други приятели няма. Играели си
навън на гоненица, на мишка, на детски игри. М. си била в къщи когато научила
за катастрофата и ,че Н.е починал. Свидетелката също си била в къщи. Вечерта я
видяла М., тя не била добре. На нея й прилошало, лошо й станало. Не и споделила
нищо. Тя постоянно си ревяла и сега. Повече се затваряла в себе си. Откакто Н.почина
не контактувала с много хора, само с майка си. Ходила на училище, но сега с
коронавируса в къщи си стои. Сега била затворена в себе си. Не искала да контактува
с никой. По-рано си играела с нейнта дъщеря. Сега не искала с никой да се
занимава. Според свидетелката това се дължало на смъртта на Н.. Смятам така
защото много го обичала. Тя много пъти казвала, че без него не може да е весела.
Преди на почине била игрива, весела, палава, галена. Те четиримата бяха весели
много, празнували празници. Сега М. не мисли ,че празнува. На всеки рожден ден
канеше и тях, но сега не ги кани, откакто Н. починал, не ги кани.
Н., М. и родителите й
винаги са живели в едно жилище. Не са живели отделно. Отивали на палатка за
няколко дена и се връщали. Н.и М. поддържали много добри отношения с родителите
си. Никога не са се карали с родители
им. Не знаела дали М. е имала приятели в училище преди да почине Н., но пред
тях пред апартамента нямало много приятели. За Н.. не знае дали е имал
приятели. Той повече бил на работа , след това не можел да знам къде ходи и
какво прави.
М. докато техните бяха на
работа била при баба си. Н.. не е живял
при баба си , само ходел там. Не знае майката и бащата на Н... дали са работили в С..
Тя откакто живее там не е ги виждала да отсъстват за продължително време. Н. не
е живял на къщата. Те имали там градина. Отиваха да помагат и се връщат.
Познавам семейството от 2012 год.
От представено извлечение от
Служба по вписванията – Пазарджик се установява, че на 07.08.2002 г. А.Н.Ч.
(бащата на пострадалия) купува апартамент в гр. П., а на 29.11.2019 г. майката
на Н.Ч. Л.А.също купува апартамент в гр. П..
По делото са приети снимки като веществени
доказателства и досъсдебното производство.
По делото е допусната и изслушана съдебно-психологична експертиза, изготвена от две вещо лице магистър-психолог, неоспорена от страните, приета от съда като компетентно изготвена, която
установява-как се е отразило върху психиката на ищцата смъртта на нейния брат Н.Ч.
,настъпира в резултата на процасното ПТП на 29.10.2017г. ,
психологичното състояние на ищцата към момента на извършване на прегледа и
какви са последиците за ищцата към настоящия момент и за в бъдеще от
настъпилата злополука,при която е загинал нейния брат Н.Ч..
На
осн.чл.300 от ГПК по делото е прието за безспорно противоправното поведение на
водача О.Ч. ,вредоносния резултат , а именно настъпилата смърт на пострадалото
лице Н.Ч. ,причинната връзка между смъртта и вредата ,както и вината на дееца, който е осъден с
влязла в сила присъда и наказание -„лишаване от свобода“.
По делото е
установено,че пътнотраспортното произшествие е настъпило на 29.10.2017 г. около
17:30 ч., в края на здрачаването на денонощието. Движението било на фарове.
Времето било ясно, като не е имало ограничения на видимостта по метеорологични
причини. Лекият автомобил „БМВ“, модел „318И“ (кабриолет) се е движел със
скорост от над 102 км/ч. преди удара, като след преобръщането по таван се
установил на пътното платно на лявата си страна. При огледа на
местопроизшествието тялото на пострадалия е намерено на предна дясна седалка,
закопчано с предпазен колан. Не се установяват т. нар „коланни травми“, тъй
като ударът в дървото е бил страничен, а не челен. С оглед конкретния механизъм
на ПТП (страничен удар и рикошет, последван от преобръщане през таван) и
обстоятелството, че се касае до автомобил без покрив (кабриолет), правилно
поставеният колан би бил ефективен само доколкото ще задържи пострадалия към
седалката и лицето няма да изпадне от автомобила. Предпазният колан не би могъл
да е ефективен при странично търкаляне включително във фазата, когато
автомобилът е обърнат по таван. В случая колан е бил поставен от Н.Ч., но
същият не е могъл да предотврати или намали получените увреждания при
установения механизъм на ПТП и изчислената скорост на автомобила преди удара.
Правни изводи:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В производството по такапредявения иск в тежест на ищците е да установят: 1/ противоправно поведения от
страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина
(същата се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение
между посочения делинквент и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Установеното в наказателното производство
обвързва и гражданския съд със задължителна сила само ако е елемент от
фактическия състав на престъплението. Констатациите за други факти, които не са елемент от
престъпния състав, не се ползват със сила на пресъдено нещо и нямат обвързваща
сила – така Решение № 178 от 22.06.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3690/2016 г., IV г. о.
С оглед на изложеното, следва да
се приеме, че
обвързващото действие на влязлата в сила на 03.04.2019 г. присъда по НОХД № 325/2018 г. на ОС – Пазарджик, изменена с Решение №
296/20.12.2018 г. по ВНОХД № 548/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив,
потвърдено с Решение № 74/03.04.2019 г. ВКС по н. д. № 155/2019 г., ІІ н. о., се
проявява по отношение на извършеното от страна на делинквента О.А.Ч. виновно противоправно деяние
(представляващо в случая и престъпление), довело до смъртта на Н.Ч.. Всички
останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието,
включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
подлежат на доказване от страната, която ги твърди (така и Решение № 163 от 26.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 1025/2010
г., II т. о.).
Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите. По делото безспорно се установи, че
между ответното
застрахователно дружество и делинквента О.Ч. е сключена застрахователна полица № BG/22/117001999518 за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна
към момента
на процесното ПТП от 29.10.2017 г.
Съобразямайки гореизложеното, съдът приема, че по делото безспорно са установени
противоправното поведения от страна на
делинквента (О.А.Ч.), неговата вина, наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя
по застраховка „ГО на автомобилистите”, респ. настъпването на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ неговата отговорност.
Вредата (имуществена или неимуществена) е елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Вредите са не само основание за
отговорността при непозволено увреждане, но и определят размера на
обезщетението.
В тази връзка, с ТР № 1/2016 г. от
21 юни 2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Предвид на
това, следва да се приеме, че като дядо и баба на починалия Н.Ч., ищците по делото са активно легитимирани да предявят иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от
настъпилата смърт.
Основателността на претенцията с оглед другите релевантни обстоятелства –
наличието на емоционална връзка, естеството и продължителността на търпените
болки и страдания, и справедливият размер на обезщетяването им е въпрос по
същество.
В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени критериите за "справедливост", като е
прието, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Доколкото
неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на ищците, причиняват физически и
морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие, преживяването
им за всеки индивид е индивидуално. Предвид спецификата на съдържанието на
неимуществените вреди, при едно и също или приблизително по характер увреждане,
може да има разлика в размера на обезщетението, която ще се дължи на разликата в
обстоятелствата, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение.
В Раздел ІІІ на ППВС № 4/1961 г. ясно е посочено, че не се
присъжда обезщетение за неимуществени вреди на близки от кръга от лицата, които
имат право на обезщетение, когато са в лоши отношения с пострадалия, защото е
явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. От изложеното следва, че
съдът не може да си служи с „предположения” и да прилага като критерий
„обичайните отношения” между родственици, при преценката дължи ли се
обезщетение и какъв е неговия размер.
Изслушаните по делото гласни
доказателства са частично противоречиви с оглед част от другия събран по делото
материал.
Независимо от това,
че общото
съжителство в едно домакинство между ищцата и нейния брат е било още от ранна детска възраст, това е в подкрепа на
обстоятелството, че между Н.Ч. и неговата сестра М. е съществувала дълбока и емоционална връзка. Дори и когато не е налице съжителство
в едно домакинство, връзката също може да бъде дълбока и емоционална, доколкото липсват данни за лоши
отношения (в т.см.. Решение № 101 от 08.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1332/2015
г., І т. о.). В случая е тъкмо обратното – доказана е чрез
гласни доказателства връзката на близост и обич между ищцата и
нейния брат . Установено беше, че след загубата на брат си ищцата се е променила, станала се много мълчалива и затворена, не и се говорело,
постоянно плачела, често ходела на гроба на Н., , направили му гробница, голяма
„като къща“. Съдът приема, че по несъмнен начин е установена чрез събраните
по делото гласни доказателства силната и трайна близост и обич между ищцата и нейния брат. Проведено е пълно и главно доказване на
факти, от които може да се изведе съществуването на особено близка
привързаност, в резултат на която смъртта е причинила морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. В тази насока от допуснатата и
изслушана по делото съдебно-психологическа експертиза е установено отражението
върху психиката на ищцата от смъртта на нейния брат Н.Ч. която е изпаднала в
състояние на ***. От същата е установено психологическото състояние на ищцата
към момента на извършване на прегледа което е негативно състояние на ***. Освен
това от заключението на в.л. се установява че повечето депресивни епизоди
отзвучават спонтанно за шест месеца, а лекуваният отзвучава за три месеца. По делото
липсават други медицински документи, които да говорят
за някакви усложнения на състоянието на ищцата. Настоящият
състав намира, че при цялостна преценка и анализ на относимите за прилагане на
критерия за справедливост обстоятелства, паричният
еквивалент на понесените неимуществени вреди, причинени от смъртта на брата на ищцата, при съобразяване на възрастта на починалия Н.Ч. (на 17 г.), както и предвид обществените отношения, вкл. и застрахователните лимити
към момента на увреждането – 2017 г., възлиза
на сумата от по 60 000 лева .
По направеното от ответника
възражение за въвеждането на лимит
на застрахователните обезщетения за т. нар. „разширен
кръг роднини“ в размер на 5 000 лева,
съгласно § 96, ал. 3 от ПЗ на ЗИДКЗ,
съдебната практика приема, че тази разпоредба е неприложима (вж. Определение
№ 701 от 9.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 681/2019 г., II т. о.,
Решение № 194 от 14.06.2019 г. по в. т. д. № 231/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, Решение № 344
от 25.11.2019 г. по в. т. д. № 574/2019 г. на Пловдивския апелативен съд и др.).
По възражението за
съпричиняване:
Възражение за съпричиняване от
пострадалия се извежда от твърдението за непоставен обезопасителен предпазен
колан, съгласно чл. 137а от ЗДвП, представляващо основна причина, поради която
е настъпил вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен
начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато
приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно
доказване, а е само предполагаем (Решение № 19 от 8.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 50177/2016 г.,
IV г. о.).
Видно от приетата по делото
доказателства, пострадалият е бил с поставен предпазен колан по време на ПТП,
но дори това не е успяло да предотврати леталния изход. Възражението е неоснователно.
Второто възражение за
съпричиняване се основава на твърдението, че понеже водачът О.Ч. и починалият Н.Ч.
са роднини, на него му е било известно, че е пътувал в лек автомобил,
управляван от неправоспособен водач, т. е. без свидетелство за управление на
МПС.
Възражението отново е неоснователно,тъй като недоказани останаха
твърденията за родствена връзка между О.Ч. и Н.Ч., като съвпадението на
фамилните имена не е такова доказателство. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то
е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен
случай. Такова рисково поведение е пътуването в МПС с водач, който няма свидетелство за управление на МПС,
когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по
отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването
му при проявена нормална дължима грижа (аргумент от т. 7 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС). Тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Тя следва да установи с
допустимите от ГПК доказателствени средства обективния факт на знание на
увредения, респ. възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че
водачът на МПС, в което е пътувал, не е
правоспособен водач.
Водачът О.Ч. към датата на
инцидента е на 18 години и 9 месеца, поради което същият би могъл да бъде
правоспособен водач – чл. 151 от ЗДвП, т. е. пострадалият не е длъжен да
предполага, че водачът няма правоспособност да управлява лека автомобил.
Събраните в процеса веществени доказателства
не би могло да удостоверят обстоятелството, че пострадалият е знаел, че О.Ч.
няма свидетелство за управление на лек автомобил, дори и да се приеме, че са
близки (въпреки че и това е спорно). При това условие, както се изложи вече, недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на
пълно главно доказване, а е само предполагаем.
По отношение на
законната лихва:
В действащия Кодекс за
застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие
включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано
от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това.
По
делото безспорно се прие, че родителитена ищцата са отправили претенция пред застрахователя на 23.04.2019 г. за заплащане на обезщетение по
повод процесното ПТП от 29.10.2017
г., респ. не се установи датата, на която самият
застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият установен момент, в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е 23.04.2019 г., която дата следва да се приеме
и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъдените
обезщетения. Съобразявайки изложеното, съдът приема претенцията за законната лихва за
забава като последица от
евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение ,която не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което не се дължи
отхвърлителен диспозитив в тази част.
По разноските:
Ищцата е освободена от такса и
разноски – чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Претендира адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв (неправилно посочено в
списъка чл. 38, ал. 2) за оказана безплатна помощ на материално затруднено
лице. Съдът определя адв. възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за мин. адвокатски възнаграждения, съразмерно на уважената част от
иска съгл. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на
2 790 лева с ДДС , което следва
да се възложи върху ответника за заплащане на адвоката.
Ответникът не е претендира разноски и не представя
списък на разноските по чл.80 от ГПК . Когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице
е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се
присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78,
ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от
исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV
г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г.
о.; Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1159/2017 г., IV г. о.).
Следователно ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда и сумата от 2 400лева разноски
за производството -държавна такса.
Водим от горното, Пазарджишки окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на М.А.Ч. , ЕГН ********** с адрес: ,чрез нейния баща и законен
представител А.Н.Ч. , ЕГН:********** ***, 60 000 (шестдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на нейния
брат Н.А.Ч. на 29.10.2017 г., причинена вследствие на ПТП от същата
дата, с делинквент О.А.Ч., управлявал л. а. марка „БМВ“, модел „318 И“, рег. № ***, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата сметка на М.А.Ч. в „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN ***, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважените 60 000 (шестдесет хиляди) лв. до
претендираните 80 000 (осемдесет хиляди) лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адв. Р.М. ***, сумата от 2790 лв. с ДДС (две хиляди седемстотин и
деветдесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за двамата ищци, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати по сметка на Окръжен съд –
Пазарджик сумата от 2 400 лева (две хиляди и
четиристотин)лвева – държавна такса, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5
(пет) лв – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на
сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението е
постановено при участие на О.А.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, като трето лице – помагач на страната
на ответника.
Решението
може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: