Решение по дело №2418/2016 на Районен съд - Ловеч

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

                                                 №

                                  гр.Ловеч, 21.05.2018г.      

                 

                           В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря………….……..РУМЯНА  БАЕВА….......……..…………...и в присъствието на

прокурора………………………………..………………………....като разгледа докладваното от

съдията  ………гр.дело № 2418 по описа за 2016г.,год,за да се произнесе съобрази:  

             Производството е образувано по реда на чл.415 от ГПК въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК:*********, седалище/ адрес на управление: гр.П. ул.”Източна индустр.зона”128, представлявано от изпълнителния директор Йордан Василев Василев, чрез юрисконсулт Цветомир Ватовски, против Д.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***.

           След оставяне на ИМ без движение ищецът е подал уточняваща молба, с която е уточнил петитума на иска. Моли искът по чл.422 от ГПК да се счита предявен за претенциите на ищцовото дружество с параметри, припокриващи тези по издадената заповед за изпълнение, както следва:

             1.Главница, представляваща доставена до имота на ответната страна, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2007 г. – 31.12.2015 г. за сумата от 1351,90 лв;

             2.Мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 03.02.2008 г. – 05.02.2016 г. в размер от 633,16 лв.

             3. Законна лихва за забава върху главницата, начислявана от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред РС – Плевен до окончателното изплащане на вземането.

            Ищецът твърди, че по ч.гр.д.№ 830/2016 г. на ПлРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д.С.Ц. за сумата 1985,06 лв., от които 1351,90 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.12.2007 г. до 31.12.2015 г. и 633,16 лв. лихва за забава от 05.02.2008 г. – 05.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане. Заявява, че поради оспорване на заповедта от страна на длъжника в срока по чл.414 от ГПК,  предявява иск за установяване съществуването на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, находящ се на адрес: гр.П.Д.П.”№6, вх.Б, ап.15 с аб.№ 5163. Твърди, че като собственик / ползвател/ на топлоснабден имот ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Излага, че съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Твърди, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в.”Нощен труд” от 13/14.12.2007г. и в.”Посока”, бр.239/13.12.2007 г. и с тях са регламентирани правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане и разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Поддържа, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ и с изтичане на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Наведени са твърдения, че ответникът е използвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от 01.12.2007 г. до 31.12.2015 г. и не е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата – етажна собственост на адрес: гр.П.Д.П.”№6, вх.Б, в която се набира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис”ЕООД.  Посочва, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от „Топлофикация – Плевен”ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

           С оглед на така изложените обстоятелства моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявения установителен иск, като признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането – предмет на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 830/2016 г. по описа на РС –П.          На основание чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който е изразила становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Заявява, че не признава особения установителен иск по чл.422 от ГПК и възразява относно дължимостта на процесната сума. Поддържа, че не дължи суми за лихви и главници на посоченото основание от ищеца в заповедното производство не само защото са погасени по давност, но и защото реално не й е доставяна ТЕ. Оспорва по основание и размер исковете и моли същите да бъдат отхвърлени. На основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение в заповедното и настоящето производство. Твърди, че апартаментът, находящ се на посочения в адресната част на ИМ адрес в гр.П. е придобила във вида, в който е и понастоящем и в него както към момента на придобиването му, така и към настоящия момент, не е имало радиатори, свързани към сградната инсталация, както и отопление с радиатори чрез топлоподаване на ТЕ от ищеца поради липса на СТИ. Не е имало също и снабдяване с гореща вода, не е имало  средство за техническото й отчитане и измерване – водомер, като в жилището няма тръби и не преминават през него нито вертикално, нито хоризонтално. Нещо повече, такива няма и в общите части на сградата. Твърди, че за времето от закупуване на жилището през 2004 г. до настоящия момент реално не й е доставяна топлоенергия и гореща вода, което да поражда право на ищеца да получи продажната цена по Договор за продажба на ТЕ. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, като навежда довод, че вземането на ищеца е такова за периодични плащания  и според ТР №3 от 18.05.2012 г. на ВКС се погасява с тригодишна давност. Счита, че в случая следва да се приеме, че са погасени по давност всички претендирани вземания, чиято давност е настъпила преди 11.02.2013 г. , предхождаща с три години подаване на заявлението. Оспорва дължимостта на претендираните суми за периода след тази дата – 11.02.2013 г. към 31.12.2015 г., тъй като реално не й е предоставяна ТЕ. Оспорва представената по делото справка за дялово разпределение на разходите за топлинна енергия и топла вода за процесния период. Счита, че тези документи са частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.180 от ГПК и удостоверяват изгодни за издателя факти и се ползва само с формална доказателствена сила относно авторството им, с чието съдържание съдът не е обвързан и ги преценява по свое вътрешно убеждение наред с другите доказателства по делото. С отговора е оспорен Договора за дялово разпределение, сключен между ищеца и „Техем Сървисис”.

             От страна на ответника са оспорени фактическите твърдения на ищеца, че жилището е топлоснабдявано за периода, посочен в заявлението по чл.410 и за периода, посочен в ИМ  и че е ползвана реално и отчитана гореща вода за битови нужди за същите периоди. Оспорени са фактическите твърдения по ИМ, че за процесния период е ползвана доставяна на ответника топлоенергия, в т.ч. и гореща вода, както и твърденията, че са му били разпределени от топлинен счетоводител – сочен като „Техем сервис”, в изпълнение на разпоредбите на чл.51, респ.61 от Наредбата за дялово разпределение. Заявява, че оспорва изцяло препис – извлечение от сметка за задълженията за консумираната топлинна енергия, както и валидността на Договор, сключен между ищеца и „Техем сървисис” за дялово разпределение, ако се приложи по делото. Оспорени са също и твърденията на ищеца, че законосъобразно и коректно е изчислена цената на твърдяната за доставяне и разпределяне ТЕ и вода за горещо водоснабдяване за битови нужди в жилището на ответницата. Твърди се отрицателен факт, че ищецът не е доставял ТЕ и вода за горещо битово снабдяване. С отговора са оспорени твърденията в ИМ относно наличие на задължения за главници и лихви. Оспорват се фактическите твърдения на ищеца, че е налице валиден договор за избор на топлинен счетоводител към относимия за това момент. Ответницата твърди, че не е участвала в ОС на етажните собственици след придобиване на жилището през 2004 г. за избор на топлинен счетоводител. Отрича да е подавала молба – декларация за присъединяване към топлоснабдителната мрежа на ищеца. Заявява, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че третото лице – „Техем сървисис” е влизало в дома й и е отчитало по негови уреди разпределението на топлинната енергия, както и твърдението, че на нейно име има открита партида с абонатен номер 5163, като от своя страна твърди, че не е имало и ползвател на имота с име Н.П. – нейн праводател по нотариален акт. Според ответницата не отговаря на истината твърдението в ИМ, че има отдаване на ТЕ чрез сградната инсталация, като оспорва това твърдение. В заключение намира, че не дължи суми на ищеца за главници и лихви в посочения размер, тъй като вземането  му е погасено поради изтекла давност за периода 01.12.2007 г. до 12.02.2013 г., а за останалия период – тъй като реално не е ползвала топлинна енергия и не е осъществен началния момент на сключване на договора при общи условия. Заявява, че прави генерално възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на вземането за главница, така и за акцесорните претенции за лихви, като по отношение на останалите суми счита, че такива не дължи, тъй като ищецът не представя годни доказателства, че реално й е доставял стоката си – ТЕ и че ответницата е потребявала тази стока през процесния период.

             По искане на ищеца, на основание чл.219,ал.1 от ГПК, съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ищеца фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинната енергия на процесния адрес - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр.София. В  депозирана до съда молба третото лице-помагач заявява, че „Техем Сървисис”ЕООД е изготвяло дяловото разпределение за имота в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни разпоредби.

             В насроченото открито с.з.ищецът –„ Топлофикация  София ” ЕАД  не изпраща представител.

             Ответникът Д.С.Ц. не взема лично участие в процеса. Представлява се от представител по пълномощие – Н.П./нейна майка/. Моли като предявеният установителен иск да бъде отхвърлен изцяло по съображения, подробно развити в представена писмена защита.

             Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на реализираните и приети по делото съдебно-техническа  и съдебно – икономическа експертизи, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             От приложеното ч.гр.д.№ 830/2016 г. по описа на Плевенски РС се установява, че въз основа на заявление от 11.02.2016 г. „Топлофикация Плевен” ЕАД се е снабдила със Заповед №553 от 12.02.2016 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК  срещу  Д.С.Ц. *** за следните суми: 1351.90 лв. – главница, представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2007 г. – 31.12.2015 г., 633.16 лв. – лихва върху главницата за периода от 03.02.2008 г. – 05.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.02.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 39.70 лв. – държавна такса и 180.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 В двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение ответникът Д.Ц. е подала писмено възражение, с което е оспорила вземането. Възразила е, че вземането за главници и лихви е погасено по давност, както и че не е потребител на ТЕ, тъй като жилището й няма сградна инсталация, уреди и тръби.

             По повод постъпилото възражение, с Разпореждане № 3786 от 17.03.2016 г. по ч.гр.д.№830/2016 г. по описа на ПлРС   на заявителя е указана възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че искът е предявен.

             Ищецът е упражнил правото си на иск, като в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия установителен иск.

 Между страните не се спори, а и от приложеното копие на Нот.акт за дарение №137, том ІІ, рег.№ 2411, д.№ 285 от 2004 г. на нотариус Ж.Мичева се установява, че ответницата  Д.С.Ц. е собственик на недвижим имот – апартамент №15, находящ се в гр.П.Д.П.”№6, построен в жилищна сграда блок, вх.”Б”, втори етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня и тоалетна с площ от 77,33 кв.м с прилежащите маза и таван, както и 1/35 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя в к.111 по плана на гр.Плевен.

 От ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено безспорно, че към исковия период сградата, в която е разположен имотът на ответницата, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установено е също, че услугата „Дялово разпределение”/„топлинно счетоводство”/ е извършвана от третото лице – помагач „Техем сървисис”ЕООД, което е извършвало индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.издаването на обща и индивидуални сметки.

Съгласно данните по делото, за имота, собственост на ответницата е открита партида с аб. № 5163, по която се отчита доставената и потребена топлинна енергия. Представена, в т.ч. и в оригинал/л.82/, е молба от 20.09.2004 г. до Изп.директор на „Топлофикация – Плевен” ЕАД, с която Д.Ц. е отправила искане да бъде открита партида за плащане на отопление и топла вода от 19.04.2004 г., тъй като от посочената дата е закупила жилището  с цитирания по-горе Нот.акт №№137, том ІІ, рег.№ 2411, д.№ 285 от 2004 г. Представената от ищеца молба за откриване на партида е оспорена от ответницата като неавтентична, във връзка с което съдът е открил производство по оспорването й по реда на чл.193 от ГПК. В рамките на откритото производство по оспорване ответника, чиято е тежестта за доказване неистинността на документа, не успя да проведе успешно доказване чрез ангажиране на годни доказателства, поради което съдът приема, че оспорването не е доказано, респ. като молбата от 20.09.2004 г. като доказателство не следва да се изключва от доказателствата по делото.

По делото наред със справка за потреблението на абон.№ 5163 на името на ответницата, са представени и 17 бр.фактури, издадени в периода 31.01.2013 г. – 31.12.2015 г., включващи начислени суми за топлоенергия по различните компоненти/ ТЕ за отопление, ТЕ за БГВ, Услуга за разпределение/, като съдът констатира, че за този период по партидата на имота не е фактурирана ТЕ за БГВ.

В хода на процеса ответницата е ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че в жилището е извършен демонтаж на водомер за БГВ още в края на 2004 г.

От страна на ищеца са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Плевен”ЕАД на потребители в гр.П. приети  с Решение по Протокол от 12.09.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация Плевен”ЕАД и одобрени с Решение №У-067/03.12.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.31  от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизплащането им в горния срок, продавачът начислява  обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия.

 До ответницата са били изпратени Покана за доброволно плащане с изх.№ СП 1904/11.12.2015 г., както и уведомление с изх.№ С – 391/09.02.2016 г., с които е уведомена, относно наличието и размера на просрочено задължение за главница и лихви към „Топлофикация – Плевен” ЕАД за доставена топлинна енергия , считано от 01.12.2007 г., като  е отправено предупреждение за плащане на задължението в срок, в противен случай дружеството ще бъде принудено да предприеме действия за събиране на задълженията по съдебен ред.

 По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза за изясняване на въпроси от значение за спора. Съгласно заключението на вещото лице, до  абонатната станция на процесния адрес, вкл. и до дома на ответницата е доставяна ТЕ чрез изградената отоплителна инсталация, но тази енергия не е изцяло консумирана поради липса на отоплителни тела. Вещото лице е установило, че  тръбната разводка е вградена в стените чрез аплици, които значително ограничават отдаването на топлина в дома от сградната инсталация.

Видно от експертизата, на отчетената от общия топломер в абонатната станция  и показанията на индивидуалните уреди е извършено дялово разпределение, като според експерта  липсата на радиатори в дома на ответницата е в разрез с количествата във приложените към делото 17 бр.фактури / стр.83-99/. Видно от заключението, сумите, претендирани за процесния период са начислявани в съответствие с нормативната уреда, но е неясно как при липса на уреди за дялово разпределение представителите на „Техем сървисис” са отчели показанията. В отговор на поставените от ищеца задачи, вещото лице не е установило да е извършван капитален ремонт на отоплителната инсталация, в т.ч. промяна на тръбната разводка. Констатиран е демонтаж на отоплителните тела в жилището, както и на междинните площадки на трите входа, но не  е установен кога това се е случило и кой е изпълнителят.

 В отговор на поставените от ответната страна въпроси  в.л. е дало заключение, че за процесния период е доставяна и отчитана ТЕ до абонатната станция на сградата етажна собственост, но от 01.01.2013 г. и до настоящия момент и то само през активния отоплителен период за месеците – 01,02,03, 04, 10, 11 и 12. Според заключението,  общото количество ТЕ за 2013 г. е  132,646 МВтч, за 2014 г. – 213,495 МВтч и за 2015 г. – 124,794 МВтч. В приложени към заключението справки от 1-1 до 17-1 са дадени ежемесечните показанията на измерителните уреди в АС за период 2013 – 2015 г. В заключението е посочено, че технологичните разходи в АС за процесния период са отразявани помесечно/ справки от 1-1 до 17-1, позиции 6/. При извършения оглед в АС на бул.”Д.П.”№6 в.л. е установило наличие на топломер и водомер за БГВ. На същите били поставени стикери за валидна проверка от компетентните органи. От приложените към заключението справки/ от 11-1 до 17-1, в позиции 7/ е видно, че посочените количества ТЕ за разпределение са „чиста” енергия, т.е. без технологични разходи за АС. Тази енергия  подлежи на разпределение в изравнителните сметки. Съгласно заключението, дяловото разпределение, касаещо ответника е извършено коректно и при спазена методология на нормативните документи. От справките/ 1-2 до 17-2/ се установява, че няма начислени количества ТЕ за отопление и БГВ, а коректно са начислени количества само за сградна инсталация. Вещото лице е дало заключение, че при огледа и съответната проверка не е установил открити вертикални щрангове на отоплителната инсталация в общите части на СЕС, в т.ч. и стълбищните площадки. Според в.л. тръбната разводка съществува, като прави такъв извод поради наличие на стърчащи затапени аншлуси, с които са били захранвани демонтираните отоплителни тела. Изрично е отбелязал, че това важи и за трите входа и помещения на ответника.

 При устното депозиране на заключението вещото лице отново подчертава, че до жилището на ответницата ТЕ е доставяна единствено чрез сградната инсталация, тъй като в апартамента няма отоплителни тела, а също и индивидуални измерителни уреди. Пояснява, че при изготвяне на заключението е ползвал и представените по делото от ищеца фактури, но изтъква, че данните по тези фактури не съответстват на данните, посочени в приложенията и взети от „Топлофикация-Плевен” за нуждите на експертизата.. 

 На основание чл.195 от ГПК съдът е  допуснал съдебно-икономическа експертиза, според която за периода 01.01.2010 г. до 06.03.2018 г. от ответницата Д.Ц. няма извършено плащане за потребителски № 5136 по задълженията за процесния период до 31.12.2015 г. Размерът на дължимите суми от потребител № 5163 за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2015 г. по всяка една фактура и лихвите за забава от датата на която е станала изискуема всяка сума по издадените фактури до датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ 11.02.2016 г./ са отразени подробно в табличен вид – табл.1 към констативната част на експертизата. Посочено е, че с дебитно-кредитно известие №2302319/31.03.2015 г. и дебитно-кредитно известие № 2336513/30.04.2015 г. са корегирани фактури с номера: 2278339/31.03.2015 г. и 2313652/30.04.2015 г., като общата сума на задължението за посочените фактури и известията е в размер на 17.95 лв. и само върху тези суми са изчислени лихви. Дължимите сума са за издадените фактури от „Топлофикация-Плевен”ЕАД, като във фактурите е включена ТЕ само за енергия отдадена от сградна инсталация, без да е включена стойност за топлинна енергия за отопление и за ТЕ за битово горещо водоснабдяване/БГВ/. Съгласно заключението, цената за ТЕ е определена от ДКЕВР и от „Топлофикация-Плевен”ЕАД и коректно е прилагана за процесния период. Вещото лице е установило, че общата сума на задължението по издадените фактури за ТЕ за енергия отдадена от сградна инсталация за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г. е 353.55 лв. Лихвите за забава за периода до 11.02.2016 г./ датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ са в общ размер на 62.00 лв, а за периода от 12.02.2016 г. до 06.03.2018 г. – 74.07 лв.

В отговор на поставени от ответната страна въпроси, СИЕ е дала заключение, като размерът на дължимите суми от потребител № 5163 за периода 12.02.2013 г. – 31.12.2015 г. по всяка една фактура и лихвите за забава от датата, за която е станала изискуема всяка сума по издадените фактури до датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ 11.02.2016 г., съгласно приложените фактури от техническата експертиза са отразени подробно в табличен вид – табл.2 от констативната част на експертизата. Задълженията са изчислени в поискания от ответницата вариант, а именно считано от 12.02.2013 г. Видно от заключението, с дебитно кредитно известие №2302319/31.03.2015 г. и дебитно-кредитно известие № 2336513/30.04.2015 г. са корегирани фактури с номера: 2278339/31.03.2015 г. и 2313652/30.04.2015 г., като общата сума на задължението за посочените фактури и известията е в размер на 17.95 лв. и само върху тези суми са изчислени лихви. След запознаване с данните  от техническата експертиза и приложенията към нея, вещото лице-икономист е установило, че  при фактурирането е включена ТЕ само за енергия отдадена от сградна инсталация, без да е включена стойност за топлинна енергия за отопление и за ТЕ  за БГВ. Съгласно заключението, общата сума на задължението по издадените фактури за ТУ за енергия отдадена от сградна инсталация за периода 12.02.2013 г. до 31.12.2015 г. е 302.36 лв. Общият размер на лихвите за забава, е изчислен на сумата от 46.76 лв., а лихвата за периода от 12.02.2016 г. до 06.03.2018 г. е в размер на 63.35 лв.

От приетото и неоспорено от страните допълнително заключение се установява, че по сметката на „Топлофикация – Плевен”ЕАД са постъпили суми за аб.№ 5163, с адрес: гр.П. ул.”Д.П.”№6, вх.Б, ап.15, дължими за: главница за периода от 12.02.2013 г. до 31.12.2015 г. в размер на 302.36 лв. постъпили по сметката на „Топлофикация-Плевен” с дата 21.03.2018 г, мораторна лихва за периода от 03.04.2013 г. до 12.02.2016 г. в размер на 46.76 лв., постъпила на 21.03.2018 г. и законна лихва за периода от 12.02.2016 г. до 06.03.2018 г. в размер на 63.36 лв., постъпила на 28.03.2018 г.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля И.Б.И.. Същият дава показания, че е специалист по отоплителни, климатични и водни инсталации. Заявява, че е посещавал жилището на ответницата, и твърди, че в жилището не е правен ремонт, когато е закупена, тъй като  преди това е било отремонтирано, луксозно. и е Категоричен е, че в апартамента няма съществуващи тръби – ТЕЦ, а единствено в банята минавали две тънки тръбички, които обаче не работели, независимо, че когато посетил имота било зима.  Не съществували също радиаторите на стълбището, като нямало и външни тръби. Стърчали само  тръбички около 10 см, които били затапени. Според свидетеля цялата сграда е неотопляема.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация по чл. 422 вр.415 от ГПК, обективно кумулативно съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът прави искане да се признае за установено по отношение на ответницата Д.С.Ц., че дължи на „Топлофикация – Плевен”ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 1351.90 лв. за периода от 01.12.2007 г. – 31.12.2015 г. и мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 03.02.2008 г. – 05.02.2016 г. в размер на 633,16 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/11.02.2016 г./  до окончателното изплащане на вземането.

  С отговора на ИМ ответницата е направила защитно правопогасяващо възражение за недължимост на по-голяма част от претендираните суми за топлоенергия и начислените лихви по тях поради изтекла погасителна давност. Счита, че са погасени по давност всички вземания на ищеца за периода 01.12.2007 г. до 12.02.2013 г. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в”от ЗЗД, вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Периодични задължения съществуват, когато са налице повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време, като с оглед спецификата на предоставяните в процесния казус от ищеца услуги, насрещните престации на абонатите му имат характер на периодични плащания. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №3/2012 г.на ОСГТК по т.д №3/2011г. Периодичният характер на вземането на топлопреносното дружество произтича от разпоредбата на чл.155, ал.1 от Закона за енергетиката, където е предвидено заплащане на консумираната от потребителя енергия по няколко начина, всички базирани на месечно отчитане, независимо дали се касае за плащане на задължението на равни месечни вноски или такива с прогнозни размери. В случая между топлофикационното дружество в качеството му на лицензирано по Закона за енергетиката топлопреносно предприятие и ответника като потребител е установено правоотношение с облигационен характер, при което страните са уговорили чрез съответните Общи условия периодично /ежемесечно/предоставяне на определена услуга, като падежът на задълженията за ползвана услуга е предварително определен. С оглед на последното, за изпадане на длъжника в забава не е необходимо изрична покана, като погасителната давност започва да тече от  датата на падежа му и изтича с изминаването на тригодишен срок, в случай,че давността не е прекъсната. Установява се, че в Общите условия на топлофикационното дружество е уговорен  падеж - 30 дни от датата на възникване на задължението, поради което ефектът на погасителната давност  е обвързан с момента на възникване на задължението, а отложеното плащане би било от значение само за моментът, от който длъжникът би изпаднал в забава. С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че за периода от 01.12.2007 г. до 11.02.2013 г./ вземането на ищеца за топлоенергия е погасено по давност. Тъй като е погасено по давност главното задължение, то съгласно чл.119 от ЗЗД погасено по давност и акцесорното задължение за лихви, което от друга страна, съгласно чл.111,б.”в” от ЗЗД също се погасява с изтичането на специалната тригодишна давност.

 При така изложените съображения съдът приема, че релевираното с отговора възражение за изтекла погасителна давност се явява основателно. Следователно, претендираното от ищеца вземане за  главница за периода от 01.12.2012 г. до 11.02.2013 г., както и вземането за мораторна лихва за периода от 03.02.2008 г. до 11.02.2014 г. следва да бъдат отречени и по отношение на тях заявената исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като погасена по давност.

  За да бъде уважен предявения положителен установителен иск за претендираното вземане за периода, който не е обхванат от ефекта на погасителната давност/ т.е. след 11.02.2013 г./, ищцовото дружество следва да докаже по пътя на главното, пълно и пряко доказване следните предпоставки: че са налице валидно възникнали договорни отношения между него и ответника; че процесните суми са правилно начислени и че всяка от сумите е изискуема. За да претендира  дължимост на вземанията за процесния период  ищецът следва да докаже, че реално е извършена твърдяната доставка на топлинна енергия и начисляването на сумите е извършено в съответствие с нормативната уредба – Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове. При наличието на съответствие на начисленията с начините и методите, предвидени в Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, ищцовото дружество може да претендира, че е изправна страна и в негова полза съществува вземане в претендирания размер.                                                                                  

  От страна на ответницата по делото не се оспорва, че  е собственик на самостоятелен обект – апартамент№15, находящ се във вход Д на бул.”Д.П.”№6, за който ищцовото дружество твърди, че е потребител на топлинна енергия. С оглед на доказателствата по делото съдът приема за доказано, че сградата, в която се намира жилището на ответницата, в процесния период е била присъединена към топлопреносната мрежа чрез съответната абонатна станция.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Одобрените от комисията общи условия следва задължително да бъдат публикувани  най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо  изрично писмено приемане от клиентите.

             В  исковата молба ищецът се позовава на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Плевен”ЕАД на потребители в гр.П. приети  с Решение по Протокол от 12.09.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация Плевен”ЕАД и одобрени с Решение №У-067/03.12.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ. Същите са обявени публично на сайтовете на КЕВР и на „Топлофикация – Плевен”, а в изпълнение изискванията на закона, Общите условия са публикувани във  в.”Нощен труд” от дата 14.12.2007 г. и бр.239/13.12.2007 г. на в.”Посоки”. Не са налице  данни ответницата като потребител и страна по договора при общи условия  да е възразила в рамките на едномесечния срок от влизането им в сила и в тази връзка да са договорени индивидуални условия за доставка и отчет. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по повод продажбата на топлинна енергия с включените с произтичащите от облигационната обвързаност права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия .

             Според разпоредбата на чл.140а от Закона за енергетиката/ ЗЕ/, консумираното количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Съгласно чл.142 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е разликата между общото количество топлинна енергия за разпределение в сграда - етажна собственост и количеството топлинна енергия за гореща вода, определено по чл. 141, ал. 1. Ал.2 на същата разпоредба разписва, че  топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. В конкретния случай от доказателствения материал по делото безспорно е установено, че по партидата на  жилището - аб. №  5163 в периода 12.02.2013 г. до 31.12.2015 г.е начислявана и фактурирана единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. В този смисъл са депозираните и приети заключения на вещите лица по изслушаните съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които корелират на останалите доказателства по делото. Установено е, че в рамките на исковия период ответницата не е ползвала топлинна енергия /ТЕ/ за битово горещо водоснабдяване/ БГВ и за отопление. Всички радиатори в апартамента са били демонтирани и не е имало други отоплителни тела, свързани към сградната инсталация, както по молба на ответницата са били демонтирани и средствата за техническото отчитане и измерване. В случая начислените суми обаче не касаят реално доставена на ответницата топлинна енергия, преминала през отоплителни радиатори и измервателни уреди, поради което и възраженията направени в този смисъл, че радиаторите са свалени и ползване на топла вода няма, са неоснователни. В казуса се касае единствено за топлинна енергия отдавана от сградната инсталация. Последната, съгласно чл.38, ал.1 от ЗС и чл.140, ал.3 от ЗЕ е обща част на сградата и задължението за плащането на отдадената от нея топлинна енергия е в тежест на всички етажни собственици. Разпоредбата на чл.153, ал.6 от ЗЕ изрично предвижда, че потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Плащане  в тези случаи се дължи, но не за реално ползвана топлинна енергия, а защото сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой етажен собственик не може да се откаже, поради което заплащането се извършва съразмерно на обема на отопляемите обекти по проект. В този смисъл се е произнесъл и Конституционния съд на РБ с Решение №5/22.04.2010 г. по конст.дело № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ.

             Според заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът възприема като компетентно и обосновано, доставяната до АС на СЕС топлинната енергия е отчитана от сертифициран  уред за търговско измерване. Вещото лице е установило наличието на топломер и водомер за БГВ със стикери за валидна проверка от компетентните органи. Отчетените количество  ТЕ за разпределение се явява „чиста” енергия, с приспаднати технологични разходи за АС. Според даденото заключение, определянето на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация е извършено при спазване методологията на нормативните документи, в т.ч. и чл.61 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Установено е, че за исковия период общото количество ТЕ, което е разпределяно между всички абонати в сградата по проект е както следва: 2013 г. – 132,646 МВтч, 2014 г. – 213,495 МВтч и за 2015 г. – 124, 794 МВтч. При отопляем общ обем на мота 198,94 куб.м. дължимата  от ответницата стойност на топлинна енергия при съобразяване данните по ползваните от СТЕ експертиза, отдадена от сградната инсталация, за периода от 12.02.2013 г. до 31.12.2015 г., е на обща стойност 302,36 лв., съгласно заключението на в.л.-икономист. Общият размер на лихвите за забава, начислена за периода до 11.02.2016 г.   възлиза на сумата от 46.76 лв.

             С оглед на изложеното дотук, независимо от факта, че в жилището на ответницата не се потребява топлоенергия за отопление, то в нейна тежест е възникнало задължение по силата на закона да заплаща на топлофикационното дружество количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като по делото е безспорно установено, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа чрез съответната абонатна станция и за исковия период в жилищната сграда е била доставяне топлинна енергия. В случая по делото не са ангажирани доказателства за инициирано от етажните собственици прекратяване на топлоснабдяването за отопление от абонатната станция, при условията на чл.153, ал.2 от ЗЕ, с оглед на което ответницата се явява потребител на топлинна енергия, отдадена от  сградната инсталация и дължи заплащането на такава за периода, който не е покрит от давност, в посочения по-горе размер.

От допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че в хода на процеса ответницата е погасила задълженията си към „Топлофикация Плевен”АД, чрез плащане на дължимите суми за ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Съгласно заключението, по сметката на ищеца са постъпили суми за абонаментен № 5163, с адрес гр.П. ул.”Д.П.”№6, вх.Б, ап.15, дължими за: главница за периода от 12.02.2013 г. до 31.12.2015 г. в размер на 302.36 лв. постъпили по сметката на „Топлофикация-Плевен” с дата 21.03.2018 г, мораторна лихва за периода от 03.04.2013 г. до 12.02.2016 г. в размер на 46.76 лв., постъпила на 21.03.2018 г. и законна лихва за периода от 12.02.2016 г. до 06.03.2018 г. в размер на 63.36 лв., постъпила на 28.03.2018 г.

             Извършеното плащане в хода на процеса следва да бъде съобразено като новонастъпил факт по смисъла на чл.235, ал.3 от ГПК, който е от значение за спорното право..

   Следователно, като погасен чрез плащане, установителния иск за главницата, начислена за периода от 12.02.2013 г. до 31.12.2015 г. в размер на 302.36 лв. и мораторна лихва за периода от 04.03.2013 г. до 11.02.2016 г. в размер на 46.76 лв., следва да бъде отхвърлен.

            По разноските:

            Искане за присъждане на разноски са заявили и двете страни, като представят списък  на разноските по чл.80 от ГПК.

             От ангажираните по делото доказателства се установява, че реално стрените от ищеца по настоящото дело разноски са в общ размер на 255.00лв, от които: 75.00 лв. –платена държавна такса и 180.00 лв. – депозит за вещи лица. Наред с това, в полза на ищеца ще следва да се присъдят и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв., определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК /изм. ДВ, бр.8, 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което общият размер на разноските възлиза на сумата от 355.00лв.

             Ответницата, чрез своя пълномощник, също претендира заплащане на разноски по делото. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторените разноски в настоящото производство, като с оглед приложените доказателства/ вносни бележки и автобусни билети/ съдът приема, че направените от ответната страна разноски са в общ размер на 245.00 лв, от които: 210.00 лв. – депозит за вещи лица и 35.00 лв. – транспортни разходи.

             С оглед изхода на спора - частично отхвърляне на претенцията като погасена по давност и частично отхвърляне на претенцията поради плащане на задължението в хода на исковото производство, съдът счита, че в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски съответстващи на размера на вземането, по отношение на което не е проявен правопогаситения ефект на 3-годишната погасителна давност. Към момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК това задължение е съществувало и тъй като с поведението си ответницата е станала причина за завеждане на настоящото дело, то ще следва да понесе част от сторените от ищеца по делото разноски в размер на 62,43 лв. Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед резултата от исковото производство ответницата следва да заплати на ищеца и разноски по заповедното производство в общ размер на 38,64 лв.

             На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата също има право на разноски съразмерно с частта от иска, отхвърлен като неоснователен поради изтекла погасителна давност, които в случая се изчисляват на сумата от 201.91 лв.

След съдебно прихващане на задълженията на двете страни  до размера на по-малкото, ищецът „Топлофикация – Плевен”ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ответницата Д.С.Ц. сумата от  100.84 лв. – разноски по делото.

             Мотивиран от горните съображения  и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен поради погасяване по давност, предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П. ул.”Източна индустриална зона”№128, представлявано от изп.директор Йордан Василев Василев, чрез юрисконсулт Цветомир Ватовски, съд.адрес:***, Източна индустриална зона 128 против Д.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК – с искане да бъде признато за установено по отношение на Д.С.Ц., че дължи на „Топлофикация -Плевен" ЕАД следните суми - предмет на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №533 от 12.02.2016 г., издадена по ч.гр.д.№ 830/2016 г. по описа на РС – П. а именно: сума в размер на 1049.54 лв. за консумирана топлинна енергия за периода от 01.12.2007 г. до 11.02.2013 г. и 586.40 лв. – лихва за забава за периода от 03.02.2008 г. –11.02.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението/11.02.2016 г./ до окончателното изплащане на сумите.

            ОТХВЪРЛЯ, като погасен чрез плащане, предявения от «ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П. ул.”Източна индустриална зона”№128, представлявано от изп.директор Йордан Василев Василев, чрез юрисконсулт Цветомир Ватовски, съд.адрес:***, Източна индустриална зона 128 против Д.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК – с искане да бъде признато за установено по отношение на Д.С.Ц., че дължи на „Топлофикация -Плевен" ЕАД сума в общ размер на 302.36 лв. за консумирана топлинна енергия за периода от 12.02.2013 г. до 31.12.2015 г. и мораторна лихва за периода от 04.03.2013 г. до 11.02.2016 г. в размер на 46.76 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението/11.02.2016 г./ до окончателното изплащане на вземането – предмет на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №533 от 12.02.2016 г., издадена по ч.гр.д.№ 830/2016 г. по описа на РС –П.           ОСЪЖДА  «ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П. ул.”Източна индустриална зона”№128, представлявано от изп.директор Йордан Василев Василев, чрез юрисконсулт Цветомир Ватовски, съд.адрес:***, Източна индустриална зона 128 ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото по съразмерност и компенсация в размер на 100.84 лв./ сто лева и 84ст/.

             РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-„ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД,ЕИК:13036512,седалище/адрес на управление: гр.София, район „Слатина”,ул.”Проф.Георги Павлов”№3.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

            

                                                                                                                 

                                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: