Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Добрич,
03.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ
на тринадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година в публично
съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При
секретаря: Калинка Михайлова
като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №4583 по описа за 2018г. и за да се произнесе съобрази следното :
Ищецът
Гаранционен фонд-София представляван от изп. директори Б.М. И С.С. е предявил искова молба, с която срещу А.М. А. с ЕГН ********** е предявен осъдителен иск за сумата
от 15 577лева, представляваща изплатено по щета №210161/22.07.2013г., и
присъденото по влезли в сила съдебни решения обезщетение, по гр.д.
№56013/2015г. на СРС, 33 с-в, в.гр.д. №2068/2017г. на СГС, П в.с-в, обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират
се сторените по делото разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение.
Твърдения в исковата молба:
-На 07.05.12г. около 19:30 ч. в гр. Добрич след
кръстовище по ***с ул. ***, управлявайки
***, А. А., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост,
губи контрол на автомобила, отклонява се в посоката на движение на пешеходката Ц.С.
Д. и я удря. Вследствие на процесното ПТП, същата получава травматични
увреждания.
-В
нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлява
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП.
-Ц.Д. отправила претенция към
Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса
за застраховането - без сключена задължителната
застраховка „Гражднаска отговорност” за *** и по образувана щета
№210161/22.07.2013г. УС на ГФ й определи обезщетение за неимуществени вреди и
свързаните с тях имуществени вреди в размер на 10 000.00 лева. Така определеното обезщетение било изплатено, чрез пълномощника на молителя с платежно
нареждане от 14.012.2014г.
-Ц.Д. не се съгласила с
определеното обезщетение вследствие, на което завела срещу Гаранционен фонд гр.д. №56013/2015г. на СРС, 33
с-в, в.гр.д. №2068/2017г. на СГС, II в.с-в по които дела ответникът по
настоящото дело е участвал като трето лице - помагач на страната на Гаранционен
фонд. Въз основа на решения по гр.д. №56013/2015г. на
СРС, 33 с-в, в.гр.д. №2068/2017г. на СГС, II
в.с-в ищцата се снабдила с изпълнителен лист.След
получена молба-покана за плащане от пълномощника на Ц.Д.- адв. В. К., на Д. била изплатена
допълнителна сума в общ размер на 5337 лева.
-След
Уведомление от СРС с платежно нареждане от 09.02.2018г. е заплатена сума в общ
размер на 240.00
лева представляваща държавна такса
по образуваното гр.д. №56013/2015г.
-Виновен за катастрофата,
съгласно Постановление по дп № 464/2012 по описа на I-во РУ
Полиция - гр. Добрич, пр. № 817/2012 по описа на РП - Добрич, е А.М. А., който
управлявал л.а „***. В срока по чл.131 от ГПК, от ответната
страна, представлявана от особен представител е постъпил отговор.
Релевантни възражения на отвеника:
-По делото липсват доказателства за извършените плащания. Приложено е само едно платежно за 5 337 лв. на дата 08.02.2018г. Платежно от което да се вижда ,че е заплатена сума в размер на 10 000 лв. от Гаранционен фонд към В.П. липсва.Не става ясно как и по какъв начин е заплатена сумата ,в чия сметка са отишли парите, въз основа на кое решение от ищеца.
-Липсвата доказателства за надлежно
плащане, доколкото няма доказателства на адв. К. да получава сумите по
обезщетението;
-Ако ищеца е извършил плащането на сумата от 10 000лева
доброволно през 2012г., след инцидента, то вземането е погасено поради изтекла пет годишна погасителна
давност. Счетоводната справка изготвена от самия ищец по смисъла на закона не е официален документ
доказващ плащане така както е описано и в размер какъвто е посочен.
В открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа претенцията си. Оспорват се
всички доводи и възражения изложени в писмения отговор като несъстоятелни и
необосновани. Във връзка с дадените указания обективирани в разпореждането за
насрочване на открито заседание ищецът представя дневни извлечения от
обслужващата банка за осъществените транзакции в съответствие със Закона за
платежните услуги и платежните системи. Уточнява се, че решенията по гражданското
дело, което е приложено към исковата молба изрично посочва, че ответникът е
конституиран като трето лице помагач в процеса и е обвързан с мотивите на
съдебното решение.
Пълномощникът на
ищеца оспорва въведеното възражение за погасителна давност относно вземането за
10000лева.
В
открито съдебно заседание ответната страна, чрез назначения особен представител
поддържа доводите в отговора си, като оспорва представеното от ищцовата страна
в първо заседание извлечение. Настоява плащането по банков път на сумата от
10 000лева да се удостовери с платежното нареждане.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че между Гаранционен фонд и Ц.С.
Д. е проведено съдебно производство по гр.д. №56013/2015г. на СРС, 33 с-в,
както и в.гр.д. №2068/2017г. на СГС, II
в.с, в по които дела ответникът по настоящото дело е участвал като трето лице -
помагач на страната на Гаранционен фонд. В това съдебно производство между
старните е установено, че на 07.05.12г. около 19:30 ч.
в гр. Добрич след кръстовище по ***с ул. ***, управлявайки ***, А. А., поради движение с несъобразена с
пътните условия скорост и нарушавайки чл.20,21 ал.1 и л.116
и чл.117 от ЗДвп, губи контрол на
автомобила, отклонява се в посоката на движение на пешеходката Ц.С. Д. и я удря, причинявайки и телесни
увреждания, а именно счупване на лявата подбедрица. В това съдебно производство
е ангажирана отговорността на Гаранционен фонд за щетите, надхвърлящи по обем
изплатеното първоначално обезщетение на пострадалото лице в размер на
10 000лева.
Въз основа на решения по гр.д. №56013/2015г. на
СРС, 33 с-в, в.гр.д. №2068/2017г. на СГС, II
в.с-в , Гаранционен
фонд е осъден на доплати сумата от 6000лева на пострадалото лице, след като е
установено, че в нарушение на чл.
260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Безспорно е и обстоятелството, че Ц.Д. отправила претенция към Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса за
застраховането (отм.), доколкото причинителя на щетата е без сключена задължителната
застраховка „Гражднаска отговорност” за *** и по образувана щета
№210161/22.07.2013г. УС на ГФ й определи обезщетение за неимуществени вреди и
свързаните с тях имуществени вреди в размер на 10 000.00 лева.
По делото е допусната съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните по делото и приета като доказателство.
Вещото лице установява, че на
19.12.2013год. от Гаранционен фонд гр. София е изготвен Протокол №36/19.12.2013год.,
съгласно който е одобрено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000.00лв. на Ц.С. Д. по щета №210161/ 22.07.2013год.
На 14.01.2014год. от сметката на
Гаранционен фонд гр. София в „****: ***Ц. С. Д. в
„****: ***ата от 10 000.00лв. с основание „обезщетение по щета
№210161/13год.
С влезли в сила съдебни решения по гр.дело №56013/2015год. на СРС и в.гр.д. №2068/17год. на СГС, Гаранционен фонд гр. София е осъден да заплати на Ц.С. Д. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000.00лв. За получаване на сумата Ц.С. Д. е упълномощила адвокат В.К. П. и е дала съгласието си сумата да бъде преведена по сметка в „***: ***.
На 08.02.2018год. от сметката на Гаранционен фонд гр. София в „***: ***: BG *** в „** с получател В.К. П. е преведена сумата от 5 337.00лв. с основание „плащане по решение по гр.дело 2068/2017год. на СГС“. От присъдената по гр.дело 2068/2017год. сума от 6000.00лв. са приспаднати дължимите от Ц.С. Д. разноски: 588.00лв. по първоинстанционното дело и 75.00лв. по второинстанционно производство.
На 09.02.2018год. от сметката на Гаранционен фонд гр. София в „***: ***: BG *** в „***“ с получател Районен съд гр.София е преведена сумата от 240.00лв. с основание „ДТ по гр.д.56013/2015год., СРС, 33 с-в“.
Извършена
е проверка в „*** по отношение на претендираните суми с приложените към делото
платежни документи и извлечения от банковата сметка на Гаранционен фонд с IBAN:
***.
С посмо
с изх.№ 0890 – 49 – 03 – 5917/31.05.2019год. „*** потвърждава извършените
преводи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.288 ал.12 от КЗастраховане/отм/,
във вр. с чл.288 ал.1, т.2, б.а” от КЗастраховане, вр. с чл.45 от ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154
ал. 1 от ГПК/, в настоящото производство ищецът следва да докаже, че вследствие
на виновно и противоправно поведение на ответника като водач на МПС, е
реализирано ПТП, при което ответникът е причинил твърдените щети на Ц.Д., вредите,
причинно-следствена връзка между причинените
вреди и поведението на ответника, че виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
че ищецът е изплатил обезщетение за причинените вреди на НББАЗ.
Съгласно
чл.288,ал.1,т.2,б.“а“, предложение последно от КЗ(отм), който е приложим закон за процесните
правоотношения, възникналипреди 01.01.2016г.,
Гаранционният фонд, който съгласно чл.287 от КЗ(отм) е юридическо лице
със седалище в София, изплаща обезщетения по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“, на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт
или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако ПТП е настъпило на територията на РБ
или… и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно
чл.288,ал.12, изречение първо от КЗ(отм), след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва
в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8.
Събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение обосновават извод, че ищецът успешно е провел доказване на вменените му за доказване факти, а именно: 1.Ищецът е изплатил на пострадалия от произшествието обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15337лв., както и разноски по съдебното производство в размер на 240лв.; 2.Ответникът А. А. е участвал като трето лице-помагач в развилото се производство по предявения от пострадалия срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288 от КЗ/отм./, поради което и съобразно чл.223, ал.2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Отчитайки това, че в мотивите на решението е установено, че ответникът А. А., който е бил водач на МПС без сключена застраховка "Гражданска отговорност", е извършил процесния деликт, в резултат от който са причинени вреди на Ц.Д. и е виновен за произшествието, следва да се заключи, че установен по делото е и вторият елемент от фактическия състав на спорното право.
За доказан следва да се приеме и факта, че процесното ПТП е реализирано на територията на Република България.
Поради изложеното, съдът намира, че претенцията
на ищеца с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ/отм./, за заплащане на сумата в
общ размер на 15 577 лева е основателна.
По правопогасяващо
възражение за погасяване по давност на претендираното вземане от
10 000лева:
В предходно действалия
до 01.01.2016г. Кодекс за застраховането, приложим към настоящото ПТП,
единствената уредба на погасителната давност е в разпоредбата на чл.197, съгласно който правата по
застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "ж." и
"з." и при застраховки "г. о." по т. 10 - 13 на раздел II,
буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на
настъпване на събитието. Тази уредба се отнася единствено до правата на застрахования,
без да са уредени правата на суброгиращият се
застраховател и на Гаранционния фонд. Съгласно чл.378, ал.6, регресните и суброгационни искове
на застрахователя по застраховки "г. о." по т. 10 – 13, раздел II,
буква "А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват
в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното
обезщетение на третото увредено лице. Съдът намира, че именно тази уредба е
приложима и по отношение на регресните и суброгационни искове на Гаранционен фонд- от една страна,
тъй като до 01.01.2016г. липсва изрична уредба на въпроса, и от друга страна,
поради това, че, тъй като давността не се прилага служебно, съдът следва да се
съобрази с действащата нормативна уредба към момента на заявеното възражение за
изтекла погасителна давност. В случая намира приложение и т.14 от Постановление
№ 7/77 г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, съгласно която за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица. От датата на плащането на
обезщетението от 10 000лева- 14.01.2014год. до датата на завеждане на делото- 13.11.2018г., са изтекли
по- малко от пет години, поради което
искът на ищеца не е погасен по давност.
По отговорността за разноски:
На основание чл.78
ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски
се дължат на ищеца. Такива са претендирани от ищеца, както и юрисконсултско
възнаграждение. Ищецът е направил разноски за заплащане на държавна такса в
размер на 623,08лв., разноски за вещо лице в размер на 150лв. и разноски за
особен представител в размер на 498,66лв. Относно претендираното юрисконсултско
възнаграждение следва да се отбележи, че ищецът
е представляван от юрисконсулт само при подаване на исковата молбаи
няколко допълнителни молби по внасяне на разноски, а в открити заседания от
адвокат Л.В. съгласно пълномощно по делото. При това разноските на ищеца за
юрисконсулт следва да се определят в размер от 150лв.
Воден
от горното, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
А.М. А. с ЕГН ********** ***, да заплати на
Гаранционен фонд-София, *** сумата от 15 577лева, представляваща изплатено по
щета №***/22.07.2013г., и присъденото по влезли в сила
съдебни решения обезщетение, по гр.д. №56013/2015г. на СРС, 33 с-в, в.гр.д.
№2068/2017г. на СГС, П в.с-в, обезщетение за неимуществени вреди на Ц.С. Д., вследствие на ПТП от 07.05.12г., след
кръстовище по ***с ул. ***, причинено от А. А., управлявайки ***,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -13.11.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.М.
А. с ЕГН ********** ***, да заплати на Гаранционен фонд-София, ***, сторените
по делото разноски за заплащане на държавна такса в размер на 623,08лв.,
разноски за вещо лице в размер на 150лв., разноски за особен представител в
размер на 498,66лв. и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото решение
може да бъде обжалвано пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : .............................