РЕШЕНИЕ
№ 1119
Враца, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - , в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | СИЛВИЯ ЖИТАРСКА |
Членове: | КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ |
При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ канд № 20247080700163 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.
Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Б.Б.“ ЕООД ***, представлявано от управителите В.Ш. и В.Д.С., депозирана чрез пълномощник - * Ю.Г.-К., против Решение № 410 от 29.12.2023 г. постановено по АНД № 1183 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г., с което е потвърдено издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция /РД/ за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към Главна дирекция /ГД/ “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, Наказателно постановление /НП/ № 003066/20.10.2023 г., с наложената „имуществена санкция“ в размер на 7 500 лв. на основание чл. 210а от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ - за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г ал. 1 от същия закон.
В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът е изтълкувал материалния закон и няма нарушение на ЗЗП. Сочи се, че са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН - маловажен случай. Изложени са съображения за налагане на имуществена санкция в минимален размер. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП, като незаконосъобразно. Претендират се разноски.
Пред настоящия съд не се явява представител, постъпило е молба от пълномощника в подкрепа на жалбата.
Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител ** С.Д., в представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените в пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във въззивната жалба, разгледани са в производството пред въззивния съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пред настоящия съд не се явява представител.
Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата, както и за оставяне в сила на оспореното решение.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в писмените становища доводи и съображения, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на касационна проверка е Решение № 410 от 29.12.2023 г. постановено по АНД № 1183 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г., с което съдът е потвърдил НП № 003066/20.10.2023 г., издадено от ответника -Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД “Контрол на пазара” при КЗП, с наложената „имуществена санкция“ от 7 500 лева. на основание чл.210а от ЗЗП - за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г ал. 1 от ЗЗП – затова, че при проверка на служители на КЗП на 21.02.2023г. в търговски обект на „Б.Б.“ ЕООД ***, в гр.*** – ** находящ се на ул.*** № *, е установено, че се предлагат за продажба на потребителите стоки в насипно състояние, изложени във витрина, които се оразмеряват от служител на търговеца. При оразмеряване на теглото на избрани стоки – пилешка кавърма, пълнена чушка с булгур и гъби, салата лютеница с боб и гриловани маслини с чили и билки, е включена и тарата /теглото/ на опаковката /пластмасовата кутия/, което оскъпява продажната им цена. По този начин търговецът използва нелоялна търговска практика.
В оспореното решение е прието, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа визираните в чл.42 от ЗАНН реквизити. НП е изготвено съгласно изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения кореспондират изцяло с описанието, направено в АУАН. АУАН и НП са издавени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и начина на констатиране на същите, като актовете са съставени в сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал.3 от ЗАНН. Няма допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването им. Ясно е описано. нарушението. По същество са изложени доводи, че е налице извършено нарушение по чл. 68в вр. чл. 68г ал. 1 от ЗЗП и нарушението не е маловажно. Размера на „имуществената санкция“ е приет за справедлив, съобразен с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, съответстващ на тежестта на извършеното нарушение и имущественото състояние на дружеството, и е от естество да съдейства за постигане целите на наказанието. Затова и въззивния съд потвърдил НП.
Решението на районният съд е валидно - постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни и правилно – постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения.
Събрани са от въззивния съд необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат повтаряни.
Съдът е обсъдил възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които изводи се възприемат и от настоящия състав. След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, правилно е прието от съда, че адекватна и справедлива за деянието за което е ангажирана отговорността на дружеството е наложената в санкционната норма имуществена санкция в размер от 7 500 лева, при законоустановен размер от 2 000 до 50 000 лв.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Изложените съображения в касационната жалба се явяват напълно неоснователни. Правилно РС-Враца е изтълкувал материалния закон, има извършено безспорно нарушение на чл. 68в вр. чл. 68г ал. 1 от ЗЗП. Обосновано е потвърден размера на санкцията над установения минимум, а именно 7 500 лв., касае се за общо четири продукта.
Правилно районния съд е отчел, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН и не е налице маловажен случай на административно нарушение.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответника, следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 /сто/ лева.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 410 от 29.12.2023 г., постановено по АНД № 1183/2023г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА „Б.Б.“ ЕООД ***, да заплати на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: | |
Членове: |