Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
Плевен, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, първи състав, в публично
съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
при секретар
Венера Мушакова изслуша докладваното от съдията Дилова адм. дело № 900 по описа на Административен
съд - Плевен за 2022 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Производството
по делото е образувано по жалба подадена от И.И.Ц. *** ЕГН**********,
против Заповед № 316з-3958 от 04.10.2022
год. на директора на ОД на МВР –
гр.Плевен, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от шест месеца.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е неправилна и
незаконосъобразна, издавена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.Излага доводи, че начина на
провеждане на дисциплинарно производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР и
съгласно чл.208 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без
издаване на нарочна заповед, в който случай започва с първото действие за
установяване на нарушението. Твърди, че като първо действие по установяване на
нарушението извършено от жалбоподателя не са определени кои са те, и явяват ли
се като продължавано или не, за да може да се направят изводи за пропуснати
срокове, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила. Излага
доводи, че в справката не е установено нарушение, за което жалбоподателя следва
да понесе дисциплинарна отговорност, липсва конкретика и всестранно изясняване на обстоятелствата, при които е установено
нарушението и не става ясно срещу кое и как следва да се защитава
жалбоподателя. Твърди, че ДНО не е изпълни задълженията си, произтичащи от
разпоредбите на чл.206, ал.2,3 и 4 от ЗМВР, не е оценил всички относими
доказателства и не е извършил всички действия, свързани с доказване на
дисциплинарното нарушение, а посочените от него правни основания не кореспондират
с фактическите такива, послужили за издаване на атакуваната заповед. Твърди, че
атакуваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна при
условията на чл. 146 т.3 ,4и 5 от АПК. На следващо място се твърди, ч за
дисциплинарното производство е релевантен
момента на откриване на нарушението, с оглед спазване срока по чл.195,
ал.1 от ЗМВР. Освен тези доводи, в жалбата се излагат доводи, че ДНО е наложил
наказание при неспазване разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР и е постановил
несъответен на целта на закона административен акт, което съставлява
незаконосъобразност по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Излагат се подробни
съображения за липса на мотиви, свързани с тежестта на нарушението, настъпилите
от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Твърди се
и допуснато нарушение на чл.197, ал.1,
т.2 от ЗМВР при налагане на дисциплинарното наказание. В заключение прави
искане за отмяна на оспорената заповед.Претендира разноски, съгласно представен
списък.
Ответникът в дадения срок не е представил писмен отговор,
въпреки дадената му с Определение № 2261/10.11.2022 г. /л.50/ възможност.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. К.Д. ***, който
поддържа подадената жалба по изложените в сея съображения. Излага подробни
доводи за незаконосъобразност на издадената заповед и в заключение пледира за
нейната отмяна, както и за присъждане на направените разноски в полза на
жалбоподателя.
Ответникът се представлява
от гл. юрисконсулт П.Ф., която излага становище за неоснователност на подадената
жалба. Излага доводи, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати
процесуални нарушения. Излага съображения, че заповедта е издадена от
компетентен орган и в сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР, както и че нарушението
е квалифицирано правилно. Процесуалния представител на ответника излага
подробни доводи за липса на допуснати нарушения на процесуалните правила в хода
на проведеното дисциплинарно производство, при което са съобразени и възраженията
на жалбоподателя. В заключение твърди, че не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, както и че оспорената заповед е законосъобразна, с оглед което
жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Дисциплинарното производство в конкретния случай
е започнало по реда на чл.205, ал.1 от ЗМВР със Заповед № 316з-2419 от 23.06.2022
год. на директора на ОД МВР – Плевен, въз основа на данни, съдържащи се в Писмо
рег.№ 7855р-3693/27.04.2022 г. на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ –
МВР, по които е извършена предварителна проверка, приключила с Доклад рег.№
316р-16404/13.05.2022 год. по описа на ОД МВР – Плевен. С посочената по-горе
заповед на директора на ОД МВР – Плевен е разпоредено да се извърши проверка за
изясняване на постъпилите данни за извършеното от жалбоподателя М.П.Н. и мл.
инспектор И.И.Ц. за времето от 19.00 ч. на 04.04.2022г. до 06.00 ч. на
05.04.2022г нарушение, назначена е комисия за извършване на същата и е указано
комисията да запознае служителите, по отношение на които се извършва проверката
с правата им по чл.205 и чл.207 от МВР, да следи за спазването на двумесечния
срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР и да бъде изготвена писмена справка за резултата
от проверката, която да бъде докладвана на ДНО в срок до 08.07.2022 год.
В изпълнение на посочената по-горе заповед е изготвена
Справка рег.№ 316р-26180/01.08.2022 год., с която е направена констатация за извършено
дисциплинарно нарушение и е направено предложение на основание чл.200, ал.1
т.11 от ЗМВР да бъде наложено наказание „порицание“. В справката е прието, че
жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.1 от ЗМВР,
изразяващо се в „неизпълнение на служебните си задължения, което представлява
нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на ЗМВР,- „Държавните служители в МВР, които са нарушили служебната
дисциплина се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни
наказания.Дисциплинарните нарушения се изразяват в неизпълнение на служебни
задължения“ Прието е, че съгласно длъжностната характеристика и приложената
кадрова справка изготвена от сектор КАПОЧР при ОД на МВР Плевен е предложено на
осн. чл. 200 ал.1 т.11 от ЗМВР на служителя И.Ц. да бъде наложено дисциплинарно
наказание съответно на извършеното от него дисциплинарно нарушение по чл. 200
ал.1 т.22 пр.1 от ЗМВР.
По делото не са представени доказателства запознат ли
е жалбоподателят с горната справка, но
видно от подаденото на 19.09.2022г. възражение от мл. инспектор И.Ц. възражение
е, че на 16.09.2022г. е посочено, че Ц. се е запознал с представената справка и
е направил възражения относно изнесеното в т.2 от заключителната част на
справката, че за времето от 01.36ч. но 05.26 ч. на 05.04.2022г. не е изпълнявал
служебните си задължения. Изразил е становище, че от представените за
запознаване видеоклипове е видно само, че през интервала от 04.26ч. до 05.26 ч.
на 05.04.2022г. служебния автомобил, чието управление му е било възложено за
тази работна смяна съгласно графика е бил спрян пред сградата на сектор „ПП“
при ОД на МВР Плевен, тъй като се е наложило да влезе в сградата и да зареди
служебния таблет, чиято батерия е била останала с минимален заряд. Твърди, че
за същото е уведомил служител от група ОДЧ при ОД на МВР Плевен, но не си
спомня кой е бил той. Твърди, че след зареждането на батерията се е върнал в
служебния автомобил, но дори да не е спазил мястото на което е следвало да се
намира в посочения часови интервал на 05.04.2022г , се е отклонил по уважителни
служебни причини, за което се е обадил в ОДЧ съгласно изискването на чл. 82
ал.2 от Инструкция № 8121з-749/2014г. Счита,
че през интервала от 01.36ч. до 05.26ч. на 05.04.2022г.е изпълнявал коректно и
в пълен обем служебните си задължения.
С оглед изложеното в така представеното възражение
съдът приема, че ответникът е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.206,
ал.1 ЗМВР.
На 04.10.2022 год. е издадена и оспорената в
настоящото производство Заповед №
316з-3958 от 04.10.2022 год. на директора
на ОД на МВР – гр.Плевен, с която на жалбоподателя на осн. чл. 204 т.3, чл. 197 ал.1 т.3, чл.
194 ал.2 от ЗМВР затова, че в интервала 04,26ч.- 05.26ч. на 05.04.2022г.
служебния автомобил е бил спрян в двора на сектор ПП при ОД на МВР Плевен, а
служителите са слезли от него в 04,26ч. и до 05.26ч. са били извън обхвата на
трите камери монтирани в купето на автомобила и не е изпълнявал служебните си задължения
регламентирани в разпоредби на Инструкция № 812з-749/20.10.2014г В заповедта е
прието, че с поведението си мл. инспектор И.Ц. е допуснал нарушение на
служебната дисциплина по чл. 194 ал.2 т-2 от ЗМВР- неизпълнение на служебните
задължения, на осн. чл. 200 ал.1 т.11 предл. 1 от ЗМВР е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
В мотивите на заповедта е възпроизведена установената
в хода на дисциплинарното производство фактическа обстановка. Дисциплинарно
наказващият орган е приел, че жалбоподателят с деянието си не е изпълнил
разпоредбата на чл.39 ал.1 т.1, 2 и 3, чл. 51 ал.1 и чл. 80 ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 год. за реда
и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение,
която регламентира начините за осъществяване на контрол.
Посочено е, че осъщественото от жалбоподателя
представлява извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,
ал.2, т.2 от ЗМВР : „неизпълнение на служебни задължения“, съставомерно по чл.200,
ал.1, т.11, пр. първо от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“.
Изложени са мотиви, в които са обсъдени направените от жалбоподателя възражения
и същите не са приети от ДНО. Обсъдени са обстоятелствата по чл.206, ал.2 ЗМВР,
изложени са и доводи, свързани с продължителността на дисциплинарното наказание
и е наложено такова за срок от шест месеца.
Жалбоподателят не оспорва, че за посочения в заповедта
за дисциплинарно наказание период от
04,26ч.- 05.26ч. се е намирал в сградата на ПП при ОД на МВР Плевен.
Съдът намира за установено от правна страна следното:
Видно от приложената по делото
кадрова справка /л.36/, към датата на издаване на оспорената заповед И.И.Ц. е заемал младша изпълнителска длъжност-
младши автоконтрольор I степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Плевен.
Оспорената заповед е издадена от директора на ОД МВР –
гр.Плевен ст. комисар В.В., поради
което съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен да налага
дисциплинарни наказания по чл.197 ЗМВР орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР.
Заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени
нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на
жалбоподателя, свързани със спазване на сроковете по
чл. 195, ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В този смисъл
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е "открито"
по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на датата
01.08.2022 год., на която изготвената Справка рег.№ 316р-26180/01.08.2022
год. е доведена до знанието на компетентния дисциплинарно наказващ орган, което се установява от поставената резолюция върху нея. Именно в този документ се
съдържат ясни данни относно извършеното деяние
и самоличността на дееца, тъй като нито в Писмо рег.№ 7855р-3693/27.04.2022
г. на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, нито в Доклад рег.№
316р-16404/13.05.2022 год. по описа на ОД МВР – Плевен, в който е обективиран
резултатът от извършената предварителна проверка във връзка с посоченото писмо,
са налице данни за това, че нарушението, предмет на оспорената заповед е
извършено именно от жалбоподателя. Следва да се посочи, че в цитираното писмо не
се сочи самоличност на нарушителите, а в доклада са изложени обстоятелства,
свързани с поведението на друг служител, а именно М.Н.. По отношение на
жалбоподателя И.Ц. е посочено само, че е
бил водач на служебния автомобил.
По
делото е представено писмо рег.№7855р-3693/27.04.2022г. от дирекция „Вътрешна
сигурност“ –МВР, предоставени видеофайлове и Доклад
рег.№316р-16404/13.05.2022г. от предварителна проверка Видно от представената по делото заповед №316з-2413/23.06.2022г,
издадена от Директора на ОД на
МВР-Плевен, с която е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на
постъпили данни, че мл.инсп. Н. и мл.инсп.И.Ц., за времето от 19:00ч. на
04.04.2022г. до 06:00ч. на 05.04.2022г. са били назначени в наряд за изпълнение
на служебни задължения по контрол на пътното движение с патрулен автомобил „*****“
с рег.№******, като интервала от 04:26ч. до 05:26ч. на 05.04.2022г.
сл.автомобил е бил спрян в двора на ПП
при ОД на МВР, а служителите са слезли от него в 04,26ч. и до 05,26 ч. на
05.04.2022г са били извън обхвата на трите камери, монтирани в купето на автомобила,
което увеличава риска от корупционна практика и намалява възможността за
проследяване действията при осъществения наряд със служебния автомобил. Към
05.26ч. водачът на служебното МПС мл. инспектор Ц. е влязъл в него и е започнал
да изпълнява служебните си задължения - нарушение
на чл.39 чл. 51 ал.1, чл. 51 ал.1 т.1, чл.
54 т.1 чл.80 ал.1 и ал. 2 и чл. 82 ал.1
и ал.2 от Инструкция №8121з-749/2014г. Проверката е възложена на полицейски
инспектор П., който е следвало да запознае служителите със заповедта и да им разясни правата, да следи за спазване
на давностните срокове, както и да изготви писмена справка за резултатите от
проверката. Видно от отразяването върху заповедта е, че И.Ц. е запознат със заповедта на
08.07.22 г.
Видно от приложената по делото Заповед
№316з-2689/12.07.2022г. на Директора на ОД на МВР-Плевен е, че срокът за
извършване на проверката срещу мл.инспектор И.Ц. е удължен до 08.08.2022г.Видно
от отразяването върху заповедта е, че И.Ц.
е запознат със заповедта на 22.07.2022г.
Видно от представената по делото покана от
20.07.2022г. и въпросник е, че на
20.07.2022г. И.Ц. е поканен да отговори на поставените във въпросника въпроси и
даде обяснения по образуваната проверка. Видно от приложените по делото
обяснения дадени от И.Ц. на 24.07.2022г. /стр. 48 от делото/ е, че Ц. за
посочения период е изпълнявал служебните си задължения и е бил в сградата на ПП
до тоалетна и приключване на ПТП в АИС ПП. На втория въпрос извършвал ли е
контрол на пътното движение, жалбоподателят е отговорил, че не е изпълнявал
контрол на пътното движение, тъй като е попълвал служебна документация в
сградата на СПП. Върху дадените обяснения
е положен запис „Приех обясненията“ дата 04.10.2022г. и подпис.
Видно от представената по делото ежедневна
форма на отчет / стр. 44/ е, че за периода от 19.00 на 04.04.2022г- 07.00ч. на
05.04.2022г наряда в състав М.Н. и И.Ц.
са осъществявали дейност по пътен контрол за времето от 20,53ч. до 22,56
ч. за което време са проверили 20 МПС,
установили са19 нарушения, съставили 5 акта и 14 фиша, не е отбелязано да са
посетили ПТП.
По делото е представен протокол от 20.07.2022г.
от проведени преглед и запознаване с видеофайловете от разследващия служител и
от мл.инсп. Ц., който е подписан единствено от инспектор П..
От доказателствата по делото се
установява, а и не се спори между страните, че мл.инспектор Н. и мл.инспектор Ц.
са били в наряд за времето от 19:00ч. на 04.04.2022г. до 07:00ч. на
05.04.2022г., за изпълнение на служебни задължения по контрол на пътното
движение с патрулен автомобил „*****“ с рег.№******, като водач на сл.автомобил
е бил мл.инсп.Ц..
За извършената проверка и резултатите от
нея е изготвена Справка рег.№316р-26180/01.08.2022г., с която определеният от
дисциплинарно-наказващия орган държавен служител е приел, че от събраните
доказателства и от прегледа на видеофайловете се установява, че в интервала от
04:26ч. до 05:26чмл. Инспектор И.Ц. за
времето от 01,36 ч. до 05.26 ч. е извършил дисциплинарно нарушение изразяващо
се в неизпълнение на служебни задължения, което представлява нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.1 от ЗМВР. В заключение в
справката е направено предложение на мл.инсп.Н. и мл.инспектор Ц. да бъде
наложено дисциплинарно наказание за извършеното от тях нарушение по чл.200 ал.1
т.11 пр.1 от ЗМВР „порицание“. Видно от справката е, че дисциплинарно-наказващият
орган е запознат на 01.08.2022г. Видно от представеното по делото възражение е,
че мл. инспектор И.Ц. е направил възражение по констатациите в справката, като
е оспорил, че за времето от 01,36ч. до 05,26 ч. на 05.04.2022г не е
изпълнявал служебните си
задължения.Заявил е, че през интервала 04,26ч. до 05.26ч. на 05.04.2022 служебния автомобил се е намирал пред
сградата на ПП при ОД на МВР Плевен, тъй като се е наложило да влязат в
сградата и заредят служебния таблет, чиято батерия е била останала с минимален заряд, за което твърди,
че е уведомил дежурен служител от група ОДЧ при ОД на МВР. Излага доводи, че
дори да се е отклонил от мястото, на което е следвало да се намира в посочения
часови интервал, се е отклонил по уважителни служебни причини, за което е
уведомил ОДЧ съгласно изискването на чл. 82 ал.2 от Инструкция №
8121з-749/2014г. Възразил е, че по време
на работната смяна дори да не е извършвал пряка дейност по съставяне на АУАН по
ЗДвП е извършвал останалите дейности посочени в чл. 39 от Инструкцията, в това
число е управлявал служебния автомобил,
наблюдавал е движението и е имало явно, видимо присъствие на контролните органи
на пътя. Възразява, че не е посочено в справката от извършената проверка кое
точно служебно задължение не е изпълнил,
тъй като в чл. 80 ал.2 в 22 точки са изброени служебни задължения, порази което
следвали да се счита, че не е изпълнил всички тях. Заявява, че през интервала
от 01.36ч. до 05,26ч. рна 05.04.2022г. е изпълнявал коректно и в пълен обем
служебните си задължения. Видно от оспорената заповед е, че възраженията
на Ц. са съобразени от дисциплинарнонаказващия орган, който в оспорената заповед е приел, че Ц. не е
извършил нарушения по чл. 52 ал.1 и 2, чл. 54 и чл. 82 ал.1 и ал.2 от
Инсрукцията.
По делото е представено писмо от Началника
на сектор „ПП при ОД МВР“ Плевен, от
което е видно че в сектор ПП при Од на МВР Плевен са зачислени 4 бр. патрулни
автомобила за осъществяване на контрол на пътното движение с марка „*** ид“ с
рег.№ ******, СВ, ******, ******и *****, като във всичките МПС има изградени
изходи- запалка, чрез адаптори към USB за захранване на
служебни таблети РСОД, в задната част на автомобилите има изградени 4 бр. USB изходи за захранване на таблети и друга техника.
Видно от представения протокол за проведен
инструктаж е, че на датата 04.04.-05.04.2022г.
наряд № 22 нощна смяна от 19.00-07.00 ч е бил в състав М.Н. и И.Ц., с
автомобил ******, с техническо средство за алкохол ARBA 0175 и РСОД **********. Видно
от същата е, че РСОД с томи номер не е било на разположение на дневната смяна
за 04.04.2022г.
В съдебно заседание на 10.02.2023г.
жалбоподателят се е явил лично и е дал обяснения по реда на чл. 176 от ГПК,
затова, че по принцип винаги уведомяват по телефон или GSM оперативния дежурен в ОД на МВР Плевен за
всяко отклонение от маршрута, тъй като са му пряко подчинени, но за случая няма
спомени дали го е уведомил. Жалбоподателят заявява, че в автомобилите няма
кабели, а има три кабела, които са в КАТ и само нам се зареждат таблетите.
Твърди, че запалките в автомобилите не
работят.Жалбоподателят дава обяснение, че в КАТ разполагат със седем или осем
служебни таблета, но когато е нощна смяна не знае зарядът на таблета който е
ползван от дневната смяна дали ще стигне и за нощната смяна. Не оспорва, че автомобилът
е бил спрян в двора на ПП КАТ, но е спрян там, защото има помещение, в което да
изчака докато се зарежда таблета.
Жалбоподателят е заявил, че USB портовете в автомобилите не работят
отдавна, и когато са изменили работата на камерите и микрофоните са изключили USB
портовете в задната част на автомобила, а запалката дори и да работи няма
кабел. Жалбоподателят дава обяснения, че ръководството е уведомено в момента, в
който са направени промените и то знае, че не работят, но писмено не е подавал
сигнали или рапорти, че не работят.
По
делото са допуснати като свидетели Пл.М.,
Св. К. и Р.Т.. От показанията на св. Р Т.- началник група „Организация на
движение, пътен контрол“ е, видно че той запознава служителите на сектор ПП с
инструкциите и тяхното изменение и в редки случаи извършва инструктаж. От
показанията на свидетеля е видно, че запознаването става с протокол, който
изготвя и за деня, ако има даден нормативен документ, който е променен пуска
протокола и запознава служителите, които идват на работа.Твърди, че когато е на
работа лично запознава служителите с промените, а когато е събота и неделя и не
е на работа остава протокола на инспекторите.Свидетеля твърди, че е пряк
ръководител на жалбоподателя И.Ц. и не е запознат с това, което Ц. твърди, че в
лек автомобил „*****“ ***** не работят USB портовете, както и не е запознат с това, че през м. април 2022г. И.Ц. или някой друг служител да е докладвал, че
в смяната на жалбоподателя таблетът е бил
с батерия, която е с изтощен заряд. Свидетеля заявява, че ако има технически
проблем, в случая сутринта се докладва на инструктиращия служител- инспектор и
след това се изготвя докладна. Ангажимент на интруктиращия инспектор е да
извърши контрол на наряда да се предадат
заредени технически средства, в случая
зареден таблет. От показанията на св.
Пл.М. се установява, че при приемане на отвод на наряда не е получил доклад от И.Ц.,
че батерията на таблета е паднала и се е наложило същия да се отклони от наряда
и престои в рамките на 1 час в сектор „ПП“ Според свидетеля задължение на
жалбоподателя е, ако има някакъв проблем да го отрази на гърба на представения
отчет. Свидетеля заявява, че в случая той е приел отвода на наряда и ако е имало
проблем и не е отразен в часовите графици, но е споделен веднага изготвя
доклад, но в близката година не е имал оплаквания, че батерията на таблетите
пада бързо. От показанията на св. Св. К. се установява, че след като
служителите излязат наряд са на подчинение на оперативния дежурен и всяко
напускане на маршрута става след като той е уведомен и с негово разрешение и
всяко напускане на маршрута се отразява в часовия график, който представлява
отчет за извършената работа и се подписва от старшия на наряда в случая И.Ц..
Според свидетеля таблета е персонален, и за да започне да функционира таблетът
първо трябва да си въведе паролата старшия на наряда- И.Ц.. Друг наряд не може
да работи с него.
По делото са представени доказателства, че
жалбоподателят е запознат с Инструкция № 8121з-794/29.10.201г.и т.н. на
28.11.2016г., както и с последващото изменение на инструкцията на 01.02.2021г.
Оспорената заповед е издадена на 04.10.2022
год., в рамките на двумесечния срок по
чл.195, ал.1 ЗМВР, удължен с 5 дни, през
които Ц. е бил в отпуск -15.08.2022г.-19.08.2022г, съгласно чл. 195 ал.3 от ЗМВР, и както е посочено по- горе в настоящето решение, спазено е и
императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия
орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител
или да приеме писмените му обяснения, което се установява от подаденото
възражение от жалбоподателя след връчване са изготвената справка.
По изложените съображения съдът приема, че в хода на
дисциплинарното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 39 от
Инструкция № 812з749/20.10.2014г контролът на пътното движение се осъществява
чрез:наблюдение на движението; видимо присъствие; контрол по спазване на
правилата за движение и прилагане на административнонаказателни и принудителни
административни мерки;организационно-превантивни мероприятия.
Дисциплинарно наказващия орган е квалифицирал извършеното от Ц. нарушение
като неизпълнение на чл. 39, ал. 1, чл.
51, ал. 1 и чл. 80, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014 г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.
2 от ЗМВР ".... неизпълнение на служебните задължения.., съставомерно по
чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. първо от ЗМВР ".. неизпълнение на служебни
задължения.. ", за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание
"порицание".
Като нарушение е възприето бездействието
на жалбоподателя за времевия период 04: 26ч. – 05:26 ч. на 05.04.2022 г., което
се изразява в това, че същият се е намирал извън обхвата на камерите монтирани
в служебния автомобил и не е изпълнявал служебни задължения регламентирани в
посочените по- горе разпоредби на Инструкция № 8121з-749/2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение –
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР
"
Касае се за нарушение, осъществено чрез
бездействие. Логично е изискването, в тези случаи да се посочат дължимите
действия, които не са осъществени, за да се очертае фактическия състав на
нарушението. Това изискване в случая е спазено с посочването в оспорената
заповед, че не е осъществявал наблюдение на движението, не е извършвал дейности
по пътен контрол. По делото не се оспорва от жалбоподателя, че за посочения
времеви период служебния автомобил се е намирал в двора на сектор ПП при ОД на
МВР Плевен, но по делото не се доказа това да се е случило по обективни
причини, както и жалбоподателят да е изпълнил задължението си да уведоми
дежурния ОДЧ при ОД на МВР Плевен за отклонение на маршрута и да получи
разрешение затова. В даденото по повод образуваното дисциплинарно производство
обяснение жалбоподателят заявява, че се е намирал в сградата на ПП КАТ за да
отиде до тоалетна и обработи ПТП в АИС. В представено възражение срещу
представената справка от разследващия орган, жалбоподателят заявява, че се е
намирал в сградата на сектор ПП поради това, че е паднал заряда на служебния
таблет и е следвало той да бъде зареден. Съдът намира, че тези възражения на
жалбоподателя са вътрешно противоречиви
и представляват защитна версия, с оглед образуваното срещу него
дисциплинарно производство. По делото не се доказаха твърденията на
жалбоподателя, че РСОД, с която е разполагал по време на наряда е била
използвана от наряда от сутрешната смяна, тъй като видно от представената
справка РСОД със съответен номер е предадена от инструктиращия инспектор за
първи път през този ден на наряда, в чиито състав е жалбоподателя, т.е. същата
не е използвана от нарядите от сутрешната смяна. По делото няма доказателства-
отразяване върху ежедневната форма за отчет, докладна, както и свидетелски
показания в насока, че заряда на батерията на служебния таблет е паднал преди края на
смяната, както и относно това, че USB портовете в служебните автомобили не работят
или липсват кабели за зареждането им посредством тях, което е
наложило жалбоподателя да престои един час в сградата на сектор ПП КАТ. Освен това, видно от представения по делото
отчет на посочената дата наряда, в който е работил жалбоподателя не е отразено
да е посетил ПТП, което да бъде отработено, не е отразен и престоя за периода
от 04.26-05.26ч. в сградата на ПП при ОД на МВР. С оглед на това съдът намира,
че по делото не са представени доказателства, които да оборват установените в
дисциплинарното производство факти за този период, а именно, че служителя е
бездействал. Ето защо, съдът прием, че за
периода от 04: 26ч. – 05: 26ч. жалбоподателят не е изпълнявал служебните си
задължения да осъществява дейности по пътен контрол, чрез използване на формите
и методите на пътен контрол, определени в чл. 39, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от
Инструкция № 8121 з – 749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Основна задача на
служителя, осъществяващ дейност по контрол на пътното движение съгласно чл. 80,
ал. 1 от Инструкцията, е да следи спазването на правилата за движението,
сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяването на
нарушенията и опазването на обществения ред, а съгласно т. 4 от ал. 2 на чл.
80, същият е длъжен да наблюдава движението и да взема мерки, свързани с
недопускане на нарушения на правилата за движение, а при създаването на пречки
или препятствия по платното за движение да предприема мерки, свързани с тяхното
отстраняване. Наблюдението на движението включва изучаване, анализиране и
оценяване на обстановката на територията на поста и маршрута, интензивността на
движението, характера на нарушенията, ПТП и последиците от тях, ефективността
на съществуващата сигнализация и организация на движението и др., какъвто в
посочения времеви период липсва в случая.
Съгласно нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, дисциплинарно
нарушение е неизпълнение на служебните задължения, а съобразно нормата на чл.
200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание" се
налага за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР
и на преките ръководители.
От събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод, че за времето, описано в заповедта, И.Ц. не е изпълнявал служебните си задължения по
осъществяване на контрол на пътното движение и участниците в него, като за този
период няма данни за извършени дейности по контрол под каквато и да е форма,
респ. не е осъществявал поставените на инструктаж конкретни задачи, поради
което са налице предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание.
Установеното от фактическа страна напълно
кореспондира с разпоредбата, чийто състав се твърди да е осъществил с деянието
си жалбоподателя. Същото съставлява дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 194,
ал. 2, т.2 от ЗМВР, а именно неизпълнение на служебни задължения. За подобно
нарушение законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание"
– чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 200, ал. 2 от ЗМВР
дисциплинарното наказание "порицание" се налага за срок от шест
месеца до една година, като държавният служител се предупреждава, че при
извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното
наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
Съгласно чл. 206, ал. 2 ЗМВР при
определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. При определяне вида и размера на наказанието не
е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР.
Административният акт е изцяло съобразен и
с целта на закона, а именно дисциплинарната отговорност е реализирана при
спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание за извършеното
нарушение.
Предвид
изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при
напълно изяснена фактическа обстановка и доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение. В този смисъл жалбата против оспорената заповед се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ОД на МВР сумата 100 лв представляваща юрисконсултско
възтаграждение.
Водим от
горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ подадената от
И.И.Ц. ЕГН ********** *** жалба против Заповед № 316з-3958 от 04.10.2022
год. на Директора на ОД на МВР –
гр.Плевен,с която на мл. инспектор И.И.Ц. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА И.И.Ц. ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР- гр.Плевен
сумата 100 лв за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и на основание чл. 211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: