Решение по дело №2334/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от разузнавач в отдел Криминална „полиция“, ОД на МВР-[населено място], против решение № 663/29.07.2024 г. по АНД № 2180/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не се оспорва извода на съда относно компетентността на издателя на заповедта за задържане. Твърди се, че е неправилен и в противоречие с писмените доказателства по делото изводът на съда относно липсата на всички необходими реквизити, съгласно чл.74, ал.2 от ЗМВР. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на твърденията. Сочи се, че по преписката са налични доказателства, в които се съдържат достатъчно данни и може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице, извършващо счетоводна дейност на дружества опериращи на пристанище Европа, е боравило с парични средства, свързани с незаконна дейност – контрабанда на горива. Оспорва се възприетото от първоинстанционния съд, че данните по преписката не подкрепят изводите на административния орган, че задържаната е евентуален извършител или съпричастна към престъплението, описано в заповедта.

Противопоставя се и на извода на РС-Бургас, че е налице нарушение на принципа за съразмерност. Сочи се, че задържането е извършено в рамките на провеждана специализирана полицейска операция и е процедирано в условието на оперативна самостоятелност. Заявява, че в качеството на административен орган разполага с право на преценка дали да приложи процесната ПАМ или не, а самото задържане в случаят е продължило до извършване на необходимите действия по разследването.

Касационната жалба е подписана от издателя на акта, като е приподписана и от изрично упълномощен юрисконсулт.

Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за задържане.

Иска се възлагане на сторените от касатора разноски /платена държавна такса в размер на 70 лева/, които да бъдат заплатени от насрещната страна- ответника по касация. В жалбата се прави изрично възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, претендирано в настоящото /касационното/ производство. Изразява се становище, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът- Ж. Й. А., редовно призована, не се явява и не се представлява в открито заседание. В писмено становище, изготвено от упълномощен представител- адвокат Р. Р. от БАК оспорва касационната жалба. Заявява, че касаторът е преназначен от ОДМВР-Бургас в ОДМВР-Сливен от 2025г. и жалбата е приподписана от лице без необходимата представителна власт, поради което жалбата е недопустима и следва да се върне на подателя, а образуваното производство да бъде прекратено, при което в полза на жалбоподателя да се присъдят направените разноски. В условието на евентуалност, прави искане да се потвърди изцяло постановеното решение на БРС, в което се съдържат възприетите от първата инстанция подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта, които не следва да се повтарят. Претендира разноски за касационното производство- платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като се присъдят разноски и в производството пред БРС.

Представителят на ОП-Бургас обосновава заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага да бъде оставено в сила съдебното решение.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, в настоящият тричленен състав, след като прецени доводите и становищата на страните, както и събраните по делото доказателства намира, че касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Същата е подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, с право и интерес от обжалване на съдебното решение и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Неоснователно е възражението на ответника по касация, че жалбата не отговаря на изискванията на закона и следва да бъде върната, а касационното производство- прекратено. Фактът, че през 2025г. касаторът е преназначен на длъжност в друга териториална структура на МВР не означава, че приподписалият жалбата юрисконсулт няма представителна власт за приподписването, осъществено на 09.01.2025г. Пълномощното е представено още с подаване на жалбата и съдържа изискуемите реквизити, като не е ограничено със срок, както се установява от неговото съдържание. Още повече, че издателят на заповедта действа като административен орган от териториалната структура /ОД на МВР- [населено място]/, поради което обективно не би могло да упълномощи представител на друга структура, който да осъществи приподписването. В този смисъл, представителството на административен орган от състава на ОД на МВР-Бургас, към момента на издадената заповед, впрочем и към момента на подадената касационна жалба обективно може да се извърши именно от юрисконсулт в същата дирекция, който законосъобразно представлява страната в хода на настоящото касационно производство и аргументите на ответника по касация в обратната насока са несъстоятелни.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба от Ж. Й. А., против заповед за задържане на лице № 251зз-101 от 16.05.2024 г., издадена от разузнавач в отдел „Криминална полиция“ на ОД МВР Бургас.

С оспореното решение Районен съд – Бургас отменил заповедта. След като установил всички релевантни факти, съдът приел, че същата е издадена от компетентен орган, но не е спазена предвидената от закона форма, както предвижда чл.74, ал.2 от ЗМВР. Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като в нея липсва словесно описание на престъплението, за което е задържана Ж.А. и при каква фактическа обстановка е извършено задържането – съществен реквизит по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Липсва и позоваване въз основа на какви доказателства или данни е достигнато до извода за евентуална съпричастност на жалбоподателя в конкретната престъпна дейност.

На следващо място са изложени мотиви за нарушение на принципа за съразмерност при упражняване правомощията на администрацията. Съдът е посочил, че в контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа” не е оправдано, защото в случая не са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

Съгласно чл.72, ал.4, изречение второ от ЗМВР решението на районния съд подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд, с оглед посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи и служебно.

Настоящият касационен състав намира, че районният съд е установил в пълнота относимите към спора факти.

Действително, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.За прилагането на тази мярка не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Следва да са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което е достатъчно административният орган да наложи мярката, при условията на оперативна самостоятелност.

Настоящата инстанция споделя изводите на РС-Бургас, че в конкретния случай в процесната заповед не се съдържат изискуемите фактически основания за задържането, което по същество означава, че административният акт няма необходимите мотиви за издаване. Съвсем бланкетно е посочено, че за лицето има данни, че е съпричастно към извършено престъпление по чл.242, ал.4 от НК, като по случая е било образувано досъдебно производство. От така изложеното обаче не може да се направи извод какви са конкретните данни, с които органът е разполагал и въз основа на които е формирал извод, че лицето е извършило престъпление. Посочването само на правното основание за издаване на заповедта и правната квалификация на престъплението не са достатъчни и не могат да заместят фактическите основания, обосноваващи издаване на акта, както правилно е констатирал първоинстанционният съд. Вярно е, че утвърдената съдебна практика допуска органът да се позове и на друг документ, който съдържа информация, която по същество да мотивира акта, но видно от обстоятелствената част на акта издателят на заповедта не е посочил такъв източник на информация.

По делото е приложена докладна записка от издателя на заповедта, в която е описано, че задържането е във връзка с ДП № 251 ЗМ- 179/2024 г. по описа на ОД МВР Бургас. Сочи се, че за лицето са получени данни, че извършва счетоводна дейност, съответно че е съпричастна към извършено престъпление на 16.05.2024г. в пристанище Европа- Бургас и борави с парични средства, свързани с престъпна дейност- контрабанда на горива.

Касационният състав също счита, че тази докладна записка не може да бъде приета като друг документ, който съдържа информация, която мотивира задържането. На първо място, докладната записка не съдържа позоваване на конкретни данни за извършено от лицето престъпление, а само твърдения за налични такива, а на следващо място, видно от самото съдържание на докладната записка, същата е изготвена след осъществяване на процесното задържане. Позоваването на образувано ДП, в деня на задържането, без да са посочени конкретни данни също не може да санира констатираната липса на вписани фактически обстоятелства в оспорения административен акт.

В допълнение следва да се посочи, че при изслушване обясненията на ответника в първоинстанционното съдебно производство, същият не е посочил наличието на конкретни данни, с които е разполагал към момента на задържането на Ж.А. относно нейната съпричастност към престъпната дейност. Както беше посочено, чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР установява правомощие на полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Следователно, трябва да са налице факти, въз основа на които да се прецени необходимостта от задържане.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира за правилен извода на районния съд, че данните по преписката не подкрепят изводите на административния орган, т.е. да се приеме наличието на факти уличаващи задържаната като евентуален извършител или съпричастността на лицето към престъплението, описано в заповедта.

При направените констатации, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, респективно подадената срещу него касационна жалба е неоснователна.

По въпроса за разноските:

При този изход от спора ответната страна по касация има право да се присъдят в нейна полза сторените разноски, но предвид изхода от спора касационната инстанция може да присъди такива само за настоящото производство. В този смисъл, ако ответната страна е имала възражения по размера на присъдената сума с първоинстанционното решение е следвало да предприеме необходимите действия по реда на чл.248 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, но такива не са налице и не са предмет на настоящото касационно производство. При това положение, касационният съд не може да присъжда разноски направени в първоинстанционното производство.

Към представеното писмено становище /отговор на КЖ/ действително е приложено доказателство за договаряне на сумата от 1000 лева, платено в брой адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответната страна, но предвид изрично направеното в касационната жалба възражение за прекомерност, същото следва да бъде обсъдено. На първо място, пълномощникът на страната не се е явил в единственото проведено открито заседание, нито са ангажирани нови писмени доказателства, нито са обсъждани различни факти от вече установените в хода на делото. Наред с това, проведеното касационно производство не се отличава с фактическа, нито с правна сложност и присъждането на сумата от 1000 лева действително би било прекомерно. Настоящото производство не е с материален интерес, като според принципите и критериите на определяне на възнаграждения за адвокатската работа, съгласно Наредба № 1 от 2004г., в редакцията, обн. в ДВ, бр.14 от 2025г., във връзка с направеното възражение с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, съдът намира, че присъждане на сумата от 500 /петстотин/ лева би било справедливо и съразмерно на осъщественото процесуално представителство с прилагане само на коментираното писмено становище относно подадената КЖ, без обсъждане на нови писмени доказателства, без наличие на нови факти от значение за предмета на делото и ангажиране на съответни доказателства и без участие на адвоката в открито заседание, поради което следва да се присъди в полза на ответника именно тази сума, която да се заплати от ОД на МВР-[населено място], в чиято структура е заемал длъжност издателят на заповедта. Независимо от факта, че понастоящем служителят е преназначен в друга териториална структура на МВР, последната няма никакво отношение към издадената заповед и липсва законово основание териториалната дирекция, в която касаторът работи понастоящем да понася отговорност за разноски от отменен административен акт на служител, който е издал заповедта в качеството на полицейски орган в структурата на ОДМВР-Бургас, още повече, че последното обуславя и наличието на компетентността му въобще да издава подобни заповеди към онзи момент.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас, XIII-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 663 от 29.07.2024 г. по АНД № 2180 от 2024 г. на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА ОД на МВР-[населено място], представлявана от директора, да заплати на Ж. Й. А., с посочен адрес в [населено място], [улица], ет.7, сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по делото, за настоящото касационно производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.