№ 907
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20221100901126 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК.
Образувано е по жалба на К-И-А-, в качеството му на учредител, с която
се обжалва отказ № 20220609150230/13.06.2022 г. на АВ – ТР, с който се
отказва първоначална регистрация на фондация „Един работен ден“.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на постановения
от АВ-ТР отказ, тъй като в противоречие със закона, съдебната практика и
собствената практика на АВ, длъжностното лице е приело, че посочените
цели, доколкото преследва цели, които могат да се идентифицират като
общественополезни, не може да се самоопределя като такава в частна полза.
Жалбоподателят се позовава на съдебна практика, приемаща, че
самоопределянето е право на избор, като не се определя от избраните цели,
сочи, че вече е подавал предходни заявления, в които посочването на
идентични цели не е възприето от длъжностното лице по регистрация като
пречка, а предходните откази се основават на непълнота при посочване на
допълнителната стопанска дейност.
Съдът не обсъжда други доводи, освен тези на жалбоподателя, тъй като
не намира основание съображенията за отказ да се попълват с мотиви по друг
начин, освен чрез излагането им в самия отказ и от длъжностното лице, което
го е постановило.
Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Със заявление с входящ № 20220609150230, подадено по електронен
път от упълномощен адвокат, е поискано първоначално вписване в регистъра
1
на юридическите лица с нестопанска цел на фондация“Един работен ден“.
Към заявление са приложени учредителен акт с нотариална заверка на
подписа, декларация от учредителя относно истинността на заявените
обстоятелства, декларация-съгласие с образец от подписа му, договор за
възлагане на управлението, протокол от учредително събрание,
Длъжностното лице по регистрация е постановил отказ, като е приело,
че заявените за вписване цели, които са посочени и в учредителния акт,
възпроизвеждат посочените в чл.38, ал.1 ЗЮЛНЦ цели, които са относими
към юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на
общественополезна дейност, а заявената за регистрация фондация се е
определила за извършване на дейност в частна полза, поради което
противоречи на тези цели.
Жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на
съдебен контрол отказ за издаване на охранителен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Основателни са оплакванията на жалбоподателя, че посочените от него
цели са допустими от закона, който не забранява тези цели да бъдат
преследвани и от юридическите лица с нестопанска цел, които са са
самоопределили в частна полза. Посочените в чл.38, ал.1 ЗЮЛНЦ цели
ограничават възможностите за разходване на средства на тези субекти, които
са се самоопределили да извършват дейност в обществена полза, но нито ги
изчерпват, нито забраняват за тези цели да работят и други субекти, още
повече, че целите, които са в обществен интерес, без съмнение са в полза и на
отделните субекти, които изграждат обществото. Следователно определените
от жалбоподателя цели не са пречка за самоопределянето му за извършване
на дейност в частна полза, нито упражненото от него право на избор за
самоопределяне е несъвместимо с тези цели и не посочените в обжалвания
отказ пречки за регистрация не са налице.
Отказът обаче следва да бъде потвърден по други съображения, тъй като
заявлението в частта относно посочената допълнителна стопанска дейност,
респективно учредителният акт, в който тази дейност е предвидена, не
отговарят на изискванията на закона. Както сам жалбоподателят е развил
съждения във връзка с вече постановен отказ за регистрация, законът изисква
допълнителната стопанска дейност да бъде изрично дефинирана и предвидена
в учредителния акт, тъй като се касае за дейност, която се извършва по
изключение от субект, който по презумпция не е стопански, съответно
извършването й е обвързано от ограничения за връзка с предмета на дейност,
забрана за разпределение на печалба и използване на приходите за
регистрираните цели.
Представеният със заявлението учредителен акт противоречи на
законовото изискване за посочване на допълнителната стопанска цел, тъй
2
като в учредителния акт са посочени отделни дейности, не не изчерпателно, а
с възприетия от търговските дружества при регистрацията им подход за
неограничено разширяване на предмета на стопанска дейност чрез добавяне
на възможността „както и всяка друга търговска дейност, която не е
забранена от закона“, което неопределено, неизчерпателно и непредвидимо
разширяващо посочване е също толкова неинформативно, колкото и
непосочването на нито един вид допълнителна стопанска дейност,
респективно е пречка да се прецени дали тя отговоря на останалите
изисквания за свързаност с предмета на дейност на фондацията. В случая
заимстваният подход е в противоречие със закона, тъй като търговците по
презумпция извършват търговска дейност, респективно за тях е разрешена
всяка дейност, която не е забранена, за разлика от юридическите лице с
нестопанска цел, за които търговската дейност е изобщо изключена, а
допълнителната стопанска дейност е допустима по изключение и само ако е
изрично посочена в устава/учредителния акт.
Следователно учредителният акт, въз основа на който се иска
регистрация на фондацията, противоречи на закона в частта относно
допълнителната стопанска дейност, поради което и отказът следва да се
потвърди, като доколкото тази пречка е неотстранима и не се касае за
непредставен документ, е било безпредметно да се дават указания и за
представяне на доказателства за внесена такса за регистрация, както и за
представяне на декларация по чл.13 от заявителя, който в случая е адвоката,
подал заявлението.
Без всякакво правно значение е обстоятелството дали длъжностното
лице се е позовало или не друг недостатък или пречка в постановения отказ,
тъй като при обжалване на отказ съдът е длъжен да разгледа всички
предпоставки за регистрация и не е обвързан от мотивите на длъжностното
лице, нито от постановена в други производства практика.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К-И-А-, в качеството му на
учредител, с която се обжалва отказ № 20220609150230/13.06.2022 г. на АВ –
ТР, с който се отказва първоначална регистрация на фондация „Един работен
ден“.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3