РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Самоков, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Марина Тр. Цветкова
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно
наказателно дело № 20211870200437 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Б. Я.. М. от гр.С., ул.“И. ш.“ № ..е обжалвал наказателно постановление
/НП/ № .. г. на Началник група към ОДМВР-С. ,РУ-С., с искане за неговата
отмяна, като неправилно и незаконосъобразно, с което на същия на основание
чл.175А,ал.1,пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена
глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца ,за извършено нарушение на чл.104Б,т.2 от ЗДвП.В жалбата се
поддържа ,че акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са издадени в противоречие с
административно наказателните разпоредби на чл.40,ал.1 и ал.3 ,ч.42, т.4,
чл.44,ал.1 и чл.57 ,ал.1 от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди ,че не е извършил административното
нарушение ,за което е съставен АУАН и е издадено НП.Описаната в акта и
НП фактическа обстановка е непълна и не отразява действителната такава.Не
е ясно посочено деянието ,квалифицирано като административно
нарушение.Иска се изцяло отмяна на обжалваното наказателно
1
постановление.
В с.з. жалбоподателят Б. Я.. М. се явява лично и с пълномощника си
адв.С.,който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С обжалваното наказателно постановление № № ..г. на Началник група
към ОДМВР-С. ,РУ-С.
на нарушителя Б. Я.. М. от гр.С. ,на основание чл.175А,ал.1,пр.3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12
месеца за извършено нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП, затова,че на
11.03.2021 год. около 10.10 часа в гр.С., по ул.“П..В. З.“ на кръстовището с
ул.“Х. М.“, нарушителят Б. Я.. М. е управлявал лек автомобил марка „М..“
компресор ,с рег.№ .., собственост на Я. Т. М. ,като движейки се по ул.“К. Д.
при навлизане в кръстовището с ул.“П..В. З.“ използва пътя ,отворен за
обществено ползване за други цели ,освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари ,като преднамерено извежда МПС
извън контрол ,довеждайки го до загуба на сцепление на задните гуми с
пътната настилка /дрифт/.
Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № .. год. за
установяване на административно нарушение, съставен срещу Б. Я..
М..Констатациите в акта са идентични с отразеното в наказателното
постановление.Актът е съставен от Д. В. В.–мл.автоконтрольор при РУ-С. ,в
присъствието на един свидетел –Е.. Г. П..
От показанията на свидетеля Д. В. В. се установява,че на датата на
извършване на нарушението е бил на работа дневна смяна .Полицейските
служители от АП 700 били спрели лек автомобил ,който извършвал дрифт и
те установили нарушението. Свидетелят В. бил извикан от тях за съставяне на
АУАН и изясняване на случая. При пристигане на място свидетелят
установил водача на МПС и въз основа на данните от АП 700,в присъствие на
2
нарушителя съставил АУАН.Автомобилът бил спрян за проверка на ул.“П..В.
З.“ в гр.С..Нарушителят подписал акта.Нарушението е за извършен от водача
дрифт.Сочи ,че пътната настилка била суха.Отстрани имало сняг, но на пътя
нямало.
От показанията на свидетеля Е.. Г. П. се установява ,че същия ден бил
на работа с колегата му Р. Д. като АП 700, като се движели непосредствено
зад автомобила на жалбоподателя Б.М..На кръстовището на ул.“П..В. З.“
спрял за да излезе на главен път.При потеглянето превъртял гуми и
автомобилът поднесъл.Те спрели водача на автомобила със зВ. и светлинен
сигнал и повикали колегата им Д.В. за изясняване на случая.Свидетелят сочи
,че не си спомня какъв автомобил е управлявал жалбоподателя. Твърди ,че
при потегляне на автомобила той поднесъл наляво и надясно.
От показанията на свидетеля Й. А. Ц. ,който е пътувал в автомобила с
жалбоподателя се установява ,че пътят е бил заснежен ,валяло е сняг и
автомобилът при тръгване от кръстовището на ул.“Х. М.“ към квартал „В.“,
където живее М. съвсем леко поднесъл.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е допустима ,подадена от легитимирано лице против
подлежащо на обжалване пред РС–Самоков наказателно постановление
/НП/.Разгледана по същество, жалбата е основателна.
След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването
на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила-наказателното постановление е
издадено в противоречие с изискванията на чл.57 от ЗАНН и при неспазване
на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на
наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.
В обжалваното наказателно постановление не е спазено изискването на
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, за описание в НП на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.Не
е установено по безспорен начин извършеното нарушение по чл.104Б,т.2 от
ЗДвП и вината на нарушителя,които са необходими предпоставки за налагане
на визираното НП административно наказание.В АУАН ,както и в НП липсва
пълно описание на фактическата обстановка на извършеното нарушение.В
3
акта и в НП се посочва за извършено нарушение по чл.104Б,т.2 от ЗДвП –
движейки се по ул.“К. Д. при навлизане в кръстовището с ул.“П..В. З.“
нарушителят използва пътя ,отворен за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари
,като преднамерено извежда МПС извън контрол ,довеждайки го до загуба на
сцепление на задните гуми с пътната настилка /дрифт/,като няма описание на
фактите и обстоятелствата ,при които е извършено нарушението.В случая не
става ясно какви действия е извършил нарушителят ,които могат да бъдат
квалифицирани от наказващия орган като нарушение и подведени под
санкционната норма на чл.175а,ал.1 от ЗДвП, която гласи че " Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца
и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари".
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че НП е издадено
при съществени нарушения на административно производствените правила и
материалния закон.Не е било установено по несъмнен и безспорен начин
извършеното нарушение по чл.104б,т.2 ЗДвП и вината на нарушителя. В
производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само
върху административно-наказващия орган и недоказването на извършването
на административното нарушение от санкционираното лице е винаги
предпоставка за отмяна на НП.Посоченото нарушение е съществено и е
предпоставка за отмяна.
По изложените съображения в административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното НП са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя, които са самостоятелно основание за отмяна на
НП.
Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено, без съдът да
обсъжда въпросите относно фактическото поведение на наказаното лице,
неговата противоправност и съставомерност като административно
нарушение, както и относно индивидуализацията на наложената за него
санкция.
4
По разноските.
Административнонаказаващият орган -Началник група към ОДМВР-С.
,РУ-С., е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение .
По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144
от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира
ГПК.Жалбоподателят е направил разноски в размер на 300 лева,
представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от представения договор за правна защита и съдействие.Размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от
7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от с.н. е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според
чл.18, ал.3 - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал.2
възнаграждението е 300 лв.В случая се касае за въззивно
административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във
връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е наложено
административно наказание глоба в размер 3000 лева. При това положение
разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. не са
приложими, тъй като са относими единствено към производства, по които се
обжалват наказателни постановления с имуществени санкции. Изложеното
обосновава извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.18, ал.3 от Наредба № 1
от 7 .09.2004г., предвиждаща, че във всички останали случаи извън
изброените в предходните алинеи по административнонаказателни дела се
дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.В случая е
договорено възнаграждение в минимален размер 300 лева .С оглед на това и
предвид разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК, която допуска намаляване на
адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.36 от
Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен
от Б. ЯНК. М. не е прекомерно. Ето защо възражението на АНО за
прекомерност на същото се явява неоснователно.
С оглед на изложеното и при този изход на делото в полза на Б. Я.. М.
5
следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждениена
в раземр на 300 лева, като същите следва да се възложат в тежест на ОДМВР-
С..
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление .. г. на Началник група
към ОДМВР-С. ,РУ-С., с което на нарушителя Б. Я.. М. от гр.С. ,на основание
чл. 175А,ал.1,пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена
глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 12 месеца за извършено нарушение на
чл.104б,т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати в полза на жалбоподателя Б. Я..
М. сумата в размер на 300 лева –разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
6