О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…..06.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Д. Жекова
въззивно частно търговско дело № 752
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 22397/18.03.2020г.
от Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ №87 против Определение
№2033/03.02.2020г., постановено по гр. д. №13826/2019г. по описа на Районен
съд- Варна, с което е изменено Определение с номер 15203 от 20.11.2019г., постановено по делото, като е
отменено в частта, с която А.Г.В., ЕГН **********, е осъден да заплати в полза
на „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, сумата от 300,00 лв.,
представляваща сторени от ответното дружество разноски в производството за
адвокатско възнаграждение.
В жалбата се поддържа, че
обжалваното определение е неправилно. Сочи се, че по делото има представен
договор за правна защита и съдействие, сключен между Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД и Адвокатско дружество „Андреев, Христов и
партньори“ с договорено възнаграждение за процесуално представителство по гр.
д. №13826/2019г. по описа на Районен съд- Варна за един адвокат. Представено е
пълномощно към посоченото адвокатско дружество, адв. В.А.и
адв. Х.Б.Б.. Уговореното
възнаграждение е заплатено, за което са представени доказателства. Поддържа се,
че процесуално право на страната е да има повече от един адвокат, като съгласно
чл.78, ал.1 ГПК разноски се дължат само за един адвокат. Счита се, че законът
задължава съда да компенсира страната за реално извършените разноски, като при
множество процесуални представители уреждането на възмездяване на всеки един от
тях е въпрос на вътрешните отношения между страната и всеки нейн
пълномощник. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна А.Г.В., чрез
процесуалния му представител, с който се изразява становище за неоснователност
на частната жалба, като се поддържа, че съдът правилно е уважил молбата на
ищеца за изменение на определението в частта за разноските. Сочи се, че до
прекратяване на делото не са представени доказателства, че ответникът е
заплатил договореното адвокатско възнаграждение. С подаденото на 31.01.2020г. становище са представени платежни
документи, удостоверяващи плащане към адвокатското дружество, а отговорът на
исковата молба е подаден от адв. Х.Б., който е бил
отделно упълномощен, а не преупълномощен от адвоктското дружество. Счита се, че при това положение
адвокатското възнаграждение не следва да се възлага в тежест на ищеца, тъй като
адвокатското дружество не е извършвало действия по процесуално представителство
на ответника. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното
определение.
За да се произнесе по
жалбата, съдът
констатира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за
това са следните:
Първоинстанционното производство по гр.д. №13826/2019г. по описа на
ВРС, е образувано по предявен от А.Г.В.,
ЕГН ********** срещу Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД
иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. След изпълнение на процедурата по
чл.131 ГПК, производството е прекратено с Определение №15203/20.11.2019г.
поради недопустимост на предявения иск. С определението за прекратяване е
осъден ищецът да заплати на ответника сумата от 300лв., представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение. Към отговора на исковата молба, подаден
от адв. Х.Б., ответникът е представил договор за правна защита и
съдействие от 27.09.2019г., сключен между Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД и
Адвокатско дружество „Андреев, Христов и партньори“ с договорено възнаграждение
от 936лв. с ДДС за процесуално представителство по гр. д. №13826/2019г. по
описа на Районен съд- Варна. Към договора за правна защита и съдействие е
представено пълномощно към посоченото адвокатско дружество, както и към адв. В.А.и адв. Х.Б.Б. за процесуално представителство по гр. д. №13826/2019г.
по описа на Районен съд- Варна.
С молба вх. №89201/02.12.2019г. ищецът е
поискал изменение на прекратителното определение в
частта за разноските със съображения, идентични на изложените по-горе в отговора
на частната жалба, предмет на настоящото производство. С отговора на молбата по
чл.248 ГПК, ответното дружество е представило платежно нареждане от
03.01.2020г. за заплащане към Адвокатско дружество „Андреев, Христов и
партньори“ на сумата от 360лв. с основание
за превода ГД 13826/2019г., РС – Варна; проформа
фактура от 11.12.2019г., издадена от адвокатското дружество за сумата от 936лв.
съгласно договор за правна защита и съдействие по същото гражданско дело и
фактура от 03.01.2020г. издадена от адвокатското дружество за сумата от 360лв.
съгласно договор за правна защита и съдействие по същото гражданско дело.
Съобразно чл.78, ал.4 ГПК,
ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. В процесния случай искането за присъждане на разноски от
ответното дружество е отправено още с депозирания отговор на исковата молба в
срока по чл.131 ГПК, към който момент са и представени доказателства за
договаряне на адвокатско възнаграждение – договорът за правна защита и
съдействие е сключен на 27.09.2019г. Доказателствата за реално извършени
разноски от ответника чрез банков превод са представени към становището на
молбата по чл.248 ГПК, което процесуално действие следва да се приеме за
своевременно доколкото производството е прекратено на 20.11.2019г. преди даване
ход на устните състезания, който е крайният момент, до който страните следва да
изчерпят исканията си в процеса.
Доводите на ищеца в молбата по
чл.248 ГПК и отговора на частната жалба досежно
обстоятелството, че възнаграждението не се дължи, тъй като е заплатено на Адвокатско дружество „Андреев, Христов и
партньори“, а не на депозиралия отговора на исковата молба адв.
Х.Б., са неоснователни. Представеното по делото пълномощно овлястява
едновременно Адвокатско дружество „Андреев, Христов и партньори“, адв. В.А.и адв. Х.Б. да
представляват ответника в процеса. Правилата на чл.78 ГПК предвиждат присъждане
на разноските в полза на страната по делото, която има право на такива, а не в
полза на извършилия процесуалните действия адвокат. При наличие на упълномощаване
на повече от един процесуален представител и представени доказателства за
реално заплащане на разноски от патримониума на
ответника в полза на някой от упълномощените адвокати, на страната се следват
сторените разноски по правилото на чл.78, ал.4 ГПК. Страната има право на възнаграждение
за един адвокат и ирелевантно за присъждането му е
как то ще бъде разпределено във вътрешните отношения между упълномощените
процесуални представители.
Така мотивиран, съставът на
въззивния съд намира, че липсва основание за
изменение на Определение №15203/20.11.2019г., постановено по гр. д. №13826/2019г. по описа на Районен
съд- Варна, в частта за разноските.
С оглед несъвпадане
изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено,
като вместо него бъде постановено друго, по силата на което да бъде оставена
без уважение молба вх. №89201/02.12.2019г. от ищеца А.Г.В., ЕГН **********
с адрес ***, за изменение в частта за разноските на Определение №15203/20.11.2019г., постановено по гр. д. №13826/2019г. по описа на Районен
съд- Варна.
По изложените съображения
съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение
№2033/03.02.2020г., постановено по гр. д. №13826/2019г. по описа на Районен
съд- Варна, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №89201/02.12.2019г. от ищеца А.Г.В., ЕГН **********
с адрес ***, за изменение в частта за разноските на Определение №15203/20.11.2019г., постановено по гр. д. №13826/2019г. по описа на Районен
съд- Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.