Решение по дело №5176/2018 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1004

гр. П., 26.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 05176 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да бъде признато за установено, че Р.Й.К. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1 610,38 лева – стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „****за периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2017 г., както и сумата от 401,32 лева – лихва за забава, считано от 08.07.2014 г. до 26.02.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Назначеният особен представител не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба. Такъв е постъпил впоследствие, с който се оспорва исковете, като се навеждат твърдения за липсата на облигационна връзка между страните по делото.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Р.Й.К. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01807 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.

По делото е приложена декларация по чл. 14 ЗМДТ, подписана лично от ответницата Р.Й.К.. Същата декларира, че притежава ¾ идеални части от правото на собственост върху имот с адрес гр. П., ул. „***. Aвторството на този документ не е оспорено от процесуалния представител на ответника. Съдът намира, че с обсъждания документ ответната страна е декларирала, че притежава ¾ идеални части от правото на собственост върху процесния имот, т. е. налице е изявление изхождащо от Р.Й.К., с което признава, че притежава ¾ идеални части правото на собственост върху обсъждания имот. Действително обсъжданата декларация не е документ, който доказва собствеността на имота, но представлява изявление направено пред административен орган, с което деклараторът е удостоверил факт, който в настоящото производство е неблагоприятен за него, а именно - притежаването на правото на собственост върху имота. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя факти в настоящия процес (правото на собственост върху имота), поради което този документ има материална доказателствена сила. (В този смисъл Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от 2017 г. на ВКС, IV г. о.). С оглед представената декларация и нотариален акт се достига до извод, че  Р.Й.К. притежава ¾ идеални части от правото на собственост върху имота. Този факт се подкрепя и от представения нотариален акт 07.04.2008 г., с който ответницата е учредила договорна ипотека върху имота.

Представено е постановление от 02.03.2016 г. на ЧСИ с.б., което е влезнало в сила на 17.03.2016 г. От акта на съдебния изпълнител се установява, че на 17.03.2016 г. собствеността на имота е прехвърлена на трето лице, неучастващо по делото. 

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговски измерване, монтиран в абонатната станция е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван прогнозно разход за топлинна енергия за БГВ, но впоследствие при извършване на годишния отчет, изчислената стойност е била преизчислявана в индивидуалните изравнителни сметки. В стаите на жилището са монтирани отоплителни тела с индивидуални разпределители, а в банята на жилището съществувала щранг – лира, като този разход е определят по изчислителен път. Начисляван е разход за топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация. Според вещото лице стойността на топлинната енергия е в размер на 1610,38 лева.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

Установи се, че ответната страна притежава ¾ идеални части от собствеността върху имота за период до 17.03.2016 г. Това води до извод, че между страните по делото за периода от 01.05.2014 г. до 17.03.2016 г. е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. За останалия исков период се установи, че липсва облигационна връзка, доколкото ответната страна не притежава вещни права върху топлоснабденото жилище. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се изслуша заключение на вещо лице, от което става ясно, че стойността на потребената топлинна енергия е 1604,75 лева за период от 01.05.2014 г. до 17.03.2016 г. (задължението за месец март 2016 г. е изчислено за 17 дни при средно потребление на ден от 4,29 лева). От тази стойност следва да се изравнителна сметка през месец юли 2016 г., която е - 163,93 лева, т. е. стойността на топлинната енергия е 1440,82 лева.

Съгласно чл. 86, ал. 1ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания, размера на изравнителната сметка през 2016 г. и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 363,96 лева, считано от 08.07.2014 г. до 17.03.2016 г.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно своя дял, който в случая е ¾ идеални части, т. е. дължимите вземания са както следва: 1080,63 лева – главница за периода от 01.05.2014 г. до 17.03.2016 г. и 272,97 лева – лихва, считано от 08.07.2014 г. до 17.03.2016 г. Горното води до извод, че исковите претенции са основателни за посочените размери, като исковете за разликата от тези стойности до предявените размери са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски в общ размер на 499,19 лева (74,19 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, 120 лева – депозит за вещо лице, 15 лева – такса съдебни удостоверения и 190 лева – адвокатско възнаграждение за особен представител), т. е. ответникът следва да заплати 335,89 лева – разноски в исковото производство съобразно уважената част на исковете.

В заповедното производство по ч. гр. д. № 01807 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски от 90,23 лева (50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 40,23 лева – държавна такса), т. е. ответникът следва да заплати 60,71лева – разноски в заповедното производство съобразно уважената част на исковете.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,  

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Й.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 1080,63 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „****за периода от 01.05.2014 г. до 17.03.2016 г. , както и сумата от 272,97 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 17.03.2016 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01807 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за разликата от 1080,63 лева до предявения размер от 1610,38 лева – главница за периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2017 г., както и разликата от 272,97 лева до предявения размер от 401,32 лева – лихва, считано от 08.07.2014 г. до 26.02.2018 г.

ОСЪЖДА Р.Й.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 335,89 лева - направени разноски в настоящото производство и сумата от 60,71 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 01807 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01807 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

Районен съдия:

Вярно с оригинала: в.а.