Определение по дело №4527/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 431
Дата: 21 февруари 2020 г.
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20192330104527
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

431                                                                21.02.2020 год.                             гр.Ямбол

 

     Ямболският районен съд, гражданско отделение, XVII-състав,  в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                           Председател: ДИМЧО ДИМОВ

 

 

като разгледа докладваното от   съдията ДИМЧО ДИМОВ   гр. дело 4527 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано искова молба от Н.Д.Д. с ЕГН ********** *** чрез пълномощник – адв. Ваня Маринова от САК против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР – София представлявана от Директора – Главен комисар Н. Николов, с административен адрес: гр.София, ул.“Пиротска“ № 171А.

Прави се прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, както и за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се представя писмени доказателства.

Съдът като прецени, че исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане по реда на гл.XXV ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО, в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Доказателствените искания на ищеца за назначаване на ССЕ и за събиране на гласни доказателства се явяват допустими поради което следва да се уважат.

Представените от ответника писмени доказателства са допустими и следва да бъдат допуснати за събиране.

Тъй като настоящото производството се развива по особените правила на гл.XXV ГПК, на страните следва да се укаже, че в едноседмичен срок от връчване на определението следва да вземат становище във връзка с дадените им указания и доклада по делото като предприемат съответните процесуални действия, след което тази възможност ще се преклудира, с оглед разпоредбата на чл.313 ГПК.

Съдът на основание чл.312, ал.1, т.2 следва да изготви писмен доклад по делото и да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 312 ГПК, съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И:

           

НАСРОЧВА делото, като ПОСТАНОВЯВА същото да се  разгледа по реда на гл.XXV ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО,  по предявениете с исковата молба искове в открито съдебно заседание за 12.03.2020 год. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.  

НА основание чл.312, ал.1, т.2 ГПК изготвя и приема писмен доклад по делото:

С исковата молба се твърди, че ищеца и ответника се намират в трудовоправни отношения, като ищеца заема длъжността ВСА-ТОИ-ПОЖАРНИКАР при РС „ПБЗН“ гр.Ямбол. Твърди, че в периода 27.12.2016 год. – 27.12.2019 год. е положил извънреден труд в размер на 250 часа, в парична равностойност – 1 200 лева, неизчислен и незаплантен от работодателя. Поддържа че изчислението следвало да стане при приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143. Ищецът твърди, че през процесния период е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от която включвала полагане на нощен труд, в часовия интервал от 22.00 ч. до 06.00 часа на следващия ден. Общо за посочения период ищеца бил отработил 50 нощни смени.

Претнедира се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 200 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд  за периода от 27.12.2016 год. – 27.12.2019 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на паричното вземане, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 120,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху размера на основния иск – 1200 лева, до завеждане на исковата молба, изчислен към датата на завеждането, за периода 27.12.2016 год. – 27.12.2019 год.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се признава, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника възникнало на основание ЗМВР с местоизпълнение РСПБЗН-Ямбол към РДПБЗН-Ямбол при ГДПБЗН-МВР. Предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер. По същество се поддържа, че в случая следва да намерят приложение съответните специални разпоредби на ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурство, времето за отдих  и почивките на държавните служители в МВР, а не общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата.

С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба и формулирания въз основа на тях петитум, съдът намира, че предявените от ищеца искове предмет на настоящото съдебно производство са с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 и т.6 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съдът намира за безспорно между страните, поради което и неподлежащо на доказване обстоятелството, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника възникнало на основание ЗМВР с местоизпълнение РСПБЗН-Ямбол към РДПБЗН-Ямбол при ГДПБЗН-МВР.

Спорно между страните е дали в процесния период ищеца е полагал извънареден труд, респ. дали положения от него нощен труд следва да се преобразува с коефициент 1.143 съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения – чл.154 ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже полагането на извънреден труд, времето и продължителността му.

ПРИКАНВА страните към сключването на съдебна спогодба, която влиза в сила веднага и при която ответника се осъжда да заплати половината държавна такса, медиация, извънсъдебно споразумение,  или друг способ за дброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА представените от ответника писмени доказателства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца.

ДОПУСКА съдебно-икономическа експертиза вещото лице по която след запознаване с материалите по делото и извършване на съответните проверки там където е необходимо да отговори на формулираните в исковата молба въпроси.

Определя за вещо лице по допусната експертиза С.Н.Д. включена в  списъка на вещите лица при съдебен район на Окръжен съд Ямбол за 2020 година. 

Вещото лице да се призове за участие по делото и заключение по поставените с експертизата задачи.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, да посочат и представят всички доказателства, които искат да бъдат събрани, да направят доказателствените си искания като им УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията страните губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидими обстоятелства – чл.313 ГПК.

Определението е окончателно.           

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: